По време на предишното ни събиране разговаряхме по една важна тема: как да се стремите към истината. Как разговаряхме по въпроса „как да се стремите към истината“? (Бог даде общение в два аспекта: първият беше „избавяне“, а вторият — „посвещаване“. По отношение на „избавянето“ Бог говори за негативните емоции, които съществуват у човека. По-специално Бог разговаря за конкретните резултати и последици от негативните емоции на малоценност, яд и омраза за нашия дълг. Божието общение ни даде различно разбиране за това как да се стремим към истината. Видяхме как често пренебрегваме негативните емоции, които разкриваме всеки ден, и как обикновено не различаваме или не разбираме негативните си емоции. Правим едностранчива преценка, че просто сме такъв тип хора. Внасяме тези негативни емоции в дълга си и това оказва пряко въздействие върху резултатите от този дълг. Това оказва влияние също и върху начина, по който гледаме на хората и нещата, и върху начина, по който се справяме с проблемите в живота си. Това изключително ни затруднява да вървим по пътя на стремеж към истината.) На последното ни събиране разговарях за това как да се стремите към истината. Що се отнася до практиката, има два основни пътя — този на избавянето и този на посвещаването. Миналия път обобщихме основните проблеми, свързани с първия аспект на този първи начин, „избавянето“, т.е. човек трябва да се избави от различни видове емоции. Това са предимно негативни емоции — тези, които са ненормални, ирационални и които не са в съгласие със съвестта и разума. От тях нашето общение се съсредоточи върху негативните емоции на малоценност, яд и омраза, както и върху някои модели на поведение, които са резултат от живеенето в тези негативни емоции, различни негативни емоции, породени в резултат на определени обстоятелства или предистория на развитието, както и негативни емоции, отразени от ненормален характер. Защо човек трябва да се избави от тези негативни емоции? Защото, обективно погледнато, тези емоции водят до негативни нагласи и възгледи у хората, като влияят на позицията, която те заемат при сблъсък с хора, събития или неща. Така че първият аспект на този начин на практикуване — избавянето — изисква от хората да се избавят от всички видове негативни емоции. Миналия път споделихме малко общение относно тези негативни емоции. Разбира се, освен чувството на малоценност, яда и омразата, за които разговаряхме, има различни емоции, които могат да повлияят на възгледите на нормалната човешка природа. Те засягат съвестта, разума, мисленето и преценката на нормалната човешка природа и могат да повлияят на резултатите от стремежа на човек към истината. Това означава, че тези негативни емоции са първите неща, от които човечеството трябва да се избави в стремежа си към истината. Нашето общение днес ще продължи с разглежданата тема — как да се избавите от различни негативни емоции. Най-напред ще разговаряме за различните проявления на негативните емоции и чрез Моето общение за тези проявления човек може да придобие знание за негативните емоции, да ги приложи към себе си за сравнение и след това да започне да ги преодолява една по една в ежедневието си. Чрез търсене и разбиране на истината, чрез опознаване и разнищване на негативните мисли и мнения, както и на ненормалните гледни точки и позиции, които негативните емоции пораждат у хората, те могат да започнат да преодоляват тези негативни емоции.

Миналия път говорихме за негативната емоция „потиснатост“. Преди всичко, може ли да се каже, че повечето хора изпитват тази емоция на потиснатост? Способни ли сте да разберете какъв тип чувство и настроение представлява потиснатостта, и какви са нейните проявления? (Да.) Това е лесно за разбиране. Няма да говорим за „потиснатостта“ надълго и нашироко, а само ще опишем проявленията, предизвикани от емоцията на потиснатост при хората, които вярват в Бог и го следват. Какво означава „потиснатост“? Означава да се чувстваш умърлушен, да не се чувстваш добре, да не се интересуваш от нищо, което вършиш, да нямаш никаква енергия, никаква мотивация, да имаш много негативно и пасивно отношение към нещата, които вършиш, и да нямаш никаква решителност за енергично действие. И така, каква е основната причина за тези проявления? Това е основният въпрос, който трябва да се разнищи. Щом разберете различните проявления на потиснатостта, както и различните душевни състояния, мисли и нагласи за действие, предизвикани от тази негативна емоция, би трябвало да разберете какво причинява тези негативни емоции, т.е. кои са основните причини, които се крият зад тези негативни емоции и които ги пораждат у хората. Защо хората изпадат в потиснатост? Защо не изпитват никаква мотивация да вършат нещо? Защо винаги са толкова негативни и пасивни и им липсва решителност, когато правят нещо? Очевидно има причина за това. Виждаш например човек, който винаги е потиснат и пасивен, когато върши нещо, не е способен да събере никаква енергия, емоциите и отношението му не са много положителни или оптимистични и винаги изразява такова негативно, обвинително и отчаяно отношение. Даваш му съвети, но той никога не се вслушва в тях и макар да признава, че пътят, който си му посочил, е правилният и че аргументите ти са чудесни, все пак когато върши нещо, не може да събере никаква енергия и остава негативен и пасивен. В тежки случаи от движенията на тялото му, от стойката, от походката, от тона на речта и думите, които изрича, можеш да видиш, че емоциите на този човек са особено потиснати, че му липсва енергия във всичко, което прави. Той е като смачкан плод и ще повлияе на всеки, който прекарва дълго време с него. За какво става въпрос? Различните видове поведение, изражение на лицето, тон на речта и дори мислите и гледните точки, които изразяват хората, живеещи в потиснатост, имат негативни качества. Каква тогава е причината за тези негативни явления? Къде се коренят те? Разбира се, първопричината за възникването на негативната емоция потиснатост е различна за всеки човек. Един вид чувство на потиснатост у човека може да се дължи на това, че постоянно е убеден в ужасната си съдба. Дали това не е една от причините? (Така е.) На младини той живееше в провинцията или в беден район, семейството му не беше заможно и не притежаваше нищо особено ценно освен няколко обикновени мебели. Може би имаше един или два комплекта дрехи, които трябваше да носи, макар и да имаха дупки, и обикновено никога не можеше да яде качествена храна, а трябваше да чака да дойде Нова година или някой празник, за да хапне месо. Понякога оставаше гладен и нямаше достатъчно дрехи да облече, за да му е топло, а да получи голяма купа, пълна с месо, беше неизпълнима мечта, и дори парче плод му беше трудно да намери за хапване. Като живееше в такава среда, той се чувстваше различен от други хора със заможни родители в големия град, които можеха да ядат и да носят каквото си искат, веднага получаваха всичко, което поискат, и бяха начетени. Мислеше си: „Те имат такава добра съдба. Защо моята съдба е толкова лоша?“. Такъв човек все иска да се открои от тълпата и да промени съдбата си. Ала не е толкова лесно да я промени. Макар и да се опитва, в каква степен може да промени съдбата си и доколко може да я подобри човек, щом е роден в такова положение? Когато стане възрастен, навсякъде в обществото се сблъсква с препятствия и където и да отиде, навсякъде го тормозят, и затова винаги се чувства толкова нещастен. Мисли си: „Защо имам толкова лош късмет? Защо все злобни хора срещам? Животът беше труден в детството ми, точно така беше. Вече съм голям, а е все така зле. Все искам да покажа какво мога, но никога не ми се удава възможност. Щом никога не ми се удава възможност, така да е. Само искам да работя здраво и да печеля достатъчно пари, за да живея добре. Защо дори това не мога да постигна? Как може да е толкова трудно да се живее добре? Не е нужно да водя по-добър живот от всички останали. Искам поне да живея като градски жител и да не ме гледат с пренебрежение, да не бъда второкласен или третокласен гражданин. Поне когато хората се обръщат към мен, да не викат: „Ей, ти, ела тук!“. Поне да ме наричат по име и да се обръщат към мен с уважение. Дори и на почтително обръщение обаче не мога да се радвам. Защо е толкова жестока съдбата ми? Кога ще се свърши?“. Докато не вярваше в Бог, подобен човек смяташе, че съдбата е жестока. Щом започна да вярва в Бог и да разбира, че това е истинският път, той си помисли: „Струваше си цялото предишно страдание. Бог устрои и направи всичко това, и добре стори. Ако не бях страдал така, нямаше да повярвам в Бог. Сега, след като вярвам в Бог, ако мога да приема истината, съдбата ми трябва да се подобри. Вече мога да живея равноправно с братята и сестрите си в църквата и хората ме наричат „брат“ или „сестра“ и се обръщат към мен с уважение. Сега се наслаждавам на чувството, че другите ме уважават“. Сякаш съдбата му се е променила и сякаш вече не страда и няма лоша съдба. Щом повярва в Бог, решава да изпълнява добре дълга си в Божия дом, придобива способността да понася трудности, да работи усърдно и да бъде по-издръжлив от всеки друг във всяко отношение, и се стреми да спечели одобрението и уважението на повечето хора. Мисли си, че дори може да го изберат за църковен водач, за отговорник или ръководител на екип. И дали тогава няма да почете предците и семейството си? Дали тогава няма да промени съдбата си? Реалността обаче не отговаря напълно на желанията му и той унива и си мисли: „От години вярвам в Бог и се разбирам много добре с братята и сестрите си, но как така всеки път, когато дойде време да се избере водач, отговорник или ръководител на екип, никога не идва моят ред? Дали е защото изглеждам толкова обикновено, или е защото не съм се представил достатъчно добре и никой не ме е забелязал? Всеки път, когато има гласуване, мога да имам плаха надежда и бих се радвал да ме изберат дори за ръководител на екип. Изпълнен съм с толкова ентусиазъм да се отплатя на Бог, но накрая се разочаровам всеки път, когато има гласуване и отпадам от всичко. Какво става? Възможно ли е наистина да съм способен единствено да остана един посредствен, обикновен и незабележим човек през целия си живот? Когато се върна назад към детството, младостта и годините си на средна възраст, пътят, по който съм вървял, винаги е бил толкова посредствен и нищо забележително не съм постигнал. Не че нямам амбиция или заложби, нито че не полагам достатъчно усилия или че не мога да понасям трудности. Решителен съм и имам цели, и дори може да се каже, че имам амбиции. Защо тогава никога не мога да се откроя от тълпата? В крайна сметка просто имам лоша съдба и съм обречен на страдание, и Бог така е подредил нещата за мен“. Колкото повече мисли за това, толкова по-лоша смята, че е съдбата му. Докато изпълнява обичайно дълга си, ако даде някакво предложение или изрази някакво мнение и винаги го опровергават и никой не го изслушва и не го приема сериозно, той изпада в още по-тежка потиснатост и си мисли: „Ох, съдбата ми е толкова лоша! В която и група да съм, все ще се намери някой злобен човек, който да ми препречи пътя напред и да ме потиска. Никой никога не ме приема сериозно и никога не мога да се откроя. В крайна сметка всичко се свежда до това, че просто имам лоша съдба!“. Каквото и да му се случва, все го приписва на лошата си съдба и постоянно насочва усилията си към идеята за лоша съдба, стреми се да я разбере и да вникне в нея по-задълбочено и, докато това се върти в ума му, се чувства все по-потиснат. Когато допусне малка грешка, докато изпълнява дълга си, той си мисли, „Ох! Как да изпълня добре дълга си, като имам такава лоша съдба?“. На събиранията неговите братя и сестри споделят и той обмисля отново и отново, но не разбира и си мисли: „Ох! Как да го разбера, като имам такава лоша съдба?“. Всеки път, когато види хора, които говорят по-добре от него, които обсъждат разбиранията си по-ясно и по-озарено от него, той се чувства още по-потиснат. В сърцето си се чувства нещастен, когато види хора, които могат да понасят трудности и да платят цената, които виждат резултати от изпълнението на дълга си, които се радват на одобрението на братята и сестрите си и получават повишение. Потиска се още повече, когато види, че някой става водач или работник, и се потиска дори когато види някой да пее и танцува по-добре от него, и се чувства по-низш от този човек. Каквито и хора, събития или неща да среща и в каквито и ситуации да попада, винаги реагира с това чувство на потиснатост. Дори когато види човек с малко по-хубави дрехи от своите или с малко по-добра прическа, винаги се натъжава и в сърцето му се пораждат ревност и завист, докато накрая отново изпадне в тази потиснатост. Какви причини измисля? Мисли си: „Ох! Дали не е заради лошата ми съдба? Нямаше ли да е различно, ако изглеждах малко по-добре, ако бях достолепен като тях, ако бях висок и строен, с хубави дрехи, много пари и добри родители? Нямаше ли тогава хората да ме уважават, да ми завиждат и да ме ревнуват? В края на краищата съдбата ми е лоша и никого не мога да виня за това. С такава лоша съдба нищо не ми върви и никъде не мога да ходя, без да се препъна в нещо. Това е просто заради лошата ми съдба и нищо не мога да направя по въпроса“. По подобен начин, когато го кастрят или когато братята и сестрите го упрекват или критикуват, или когато му предлагат нещо, реакцията му се изразява в чувството му на потиснатост. Във всеки случай, било заради нещо, което му се случва, или заради всичко около него, той винаги реагира с различни негативни мисли, възгледи, нагласи и позиции, породени от чувството на потиснатост.

Подобни хора, които винаги смятат, че съдбата им е лоша, постоянно се чувстват така, сякаш огромен камък тежи на сърцето им. Тъй като винаги вярват, че всичко, което им се случва, се дължи на лошата им съдба, те чувстват, че независимо какво се случва, те не могат да променят каквото и да е от него. Какво правят тогава? Просто се чувстват негативни, отпускат се и се примиряват с несгодите си. Какво имам предвид, когато казвам, че се примиряват с несгодите си? Те си мислят: „О, просто все някак ще трябва да го избутам този живот!“. Когато други хора са кастрени, тези хора може да се самоанализират и да си кажат: „Защо ме кастрят? С кое от стореното съм нарушил истините принципи? Какъв покварен нрав съм разкрил? Достатъчно дълбоко и конкретно ли е разбирането ми? Как трябва да разбера и преодолея тези проблеми?“. Те казват подобни неща и това са хора, които се стремят към истината. Когато обаче кастрят човека с така наречената лоша съдба, той чувства, че другите го гледат отвисоко, че съдбата му е лоша и затова никой не го харесва и че може да го кастри всеки, който иска да го направи. Когато никой не го кастри, потиснатостта му малко се облекчава, но щом някой го скастри, потиснатостта му се влошава още повече. Когато кастрят други хора, те може да се чувстват негативно в продължение на няколко дни. Четат Божиите слова и с помощта и подкрепата на братята и сестрите си те стават способни да приемат истината и бавно се обръщат и оставят негативното състояние зад гърба си. Онези обаче, които смятат, че имат лоша съдба, не само не оставят тази негативна емоция зад гърба си, а напротив — стават още по-сигурни, че наистина имат лоша съдба. Защо е така? Те идват в Божия дом с чувството, че уменията им никога не се използват пълноценно, че винаги ги кастрят и че ги използват като изкупителни жертви. Те си мислят: „Виждаш ли? Другите хора го правят и не ги кастрят. Защо тогава мен ме кастрят, когато го правя? Със сигурност това показва, че съдбата ми е лоша!“. И така те стигат до това потиснато състояние и изпадат в отчаяние. Колкото и да се опитват други хора да разговарят с тях за истината, тя не прониква в съзнанието им и те казват: „Вас ви кастрят само за миг, но при мен е различно. Нищо не мога да свърша правилно и съм роден, за да търпя да ме кастрят. Никого не мога да виня, просто съдбата ми е лоша“. Тъй като те винаги вярват, че имат лоша съдба и че докато са живи, винаги ще бъде така, тогава независимо как Божият дом казва на хората как да се стремят към истината, как да изпълняват дълга на сътворено същество и как да изпълняват дълга си на ниво, нищо от това не прониква в съзнанието им. Тъй като завинаги са убедени, че съдбата им е лоша, те смятат, че това прекрасно нещо — да се стремят към истината и да постигнат спасение — няма нищо общо с тях, и затова не изпълняват дълга си много съвестно. В сърцата си са сигурни, че „хората с лоша съдба не могат да изпълняват добре дълга си. Само хората с добра съдба могат да изпълняват добре дълга си. Когато някой има добра съдба, където и да отиде, хората го харесват и всичко му върви гладко. Аз имам лоша съдба и винаги се сблъсквам с лоши хора, никога не се чувствам добре, като изпълнявам дълга си — тези беди идват една след друга!“. Тъй като вярват, че имат лоша съдба, те винаги се чувстват унили и потиснати. Винаги смятат, че стремежът към истината е просто нещо, за което трябва да се говори, и че човек като тях, с лоша съдба, никога не може да постигне каквото и да е, като се стреми към истината. Чувстват, че дори и да се стремят към истината, в крайна сметка няма да придобият нищо, и винаги си мислят: „Как могат хората с лоша съдба да влязат в царството? Как могат хората с лоша съдба да постигнат спасение?“. Те не смеят да повярват в това и затова постоянно си поставят ограничения и си мислят: „Тъй като съдбата ми е лоша и съм роден да страдам, няма да е толкова лошо накрая да оцелея и да стана полагащ труд. Това би означавало, че добрите дела на предците ми ще дадат плод в мен и те ще ме благословят с късмет. Тъй като съдбата ми е лоша, аз съм пригоден да изпълнявам само някакъв незначителен дълг, като например да готвя, да чистя, да се грижа за децата на братята и сестрите, да съм общ работник и т.н. Що се отнася до онези дейности, които ти позволяват да блеснеш в Божия дом, вероятно няма да имам нищо общо с тях, докато съм жив. Виждаш ли, дойдох в Божия дом, изпълнен с ентусиазъм, а къде се озовах? Само готвя и върша физическа работа. Никой не забелязва колко се изтощавам или колко е трудно, никой не вижда и не го е грижа. Ако това не е тежка участ, тогава не знам какво е! Другите хора са главни актьори или статисти, снимат филм след филм, видеоклип след видеоклип — колко прекрасно е това! Аз никога не блеснах, нито веднъж. Каква тежка участ е това! Съдбата ми е толкова лоша! Кой е виновен за моята лоша съдба? Не е ли моя вината? Ще продължавам така, докато дойде време да умра“. Те потъват все по-дълбоко в тази негативна емоция. Не само че не са способни да премислят и да разберат собствените си негативни емоции или защо са се появили, или дали нещо от това има каквото и да е общо с това дали имат добра съдба или лоша съдба, нито търсят истината, за да разберат тези неща, но и сляпо се придържат към идеята, че всичките им проблеми се дължат на лошата им съдба. Резултатът от това е, че те затъват все по-дълбоко в тези негативни емоции и не са способни да се измъкнат. В крайна сметка, тъй като такъв човек винаги вярва, че има лоша съдба, той изпада в отчаяние, живее без никаква истинска цел и само яде и спи в очакване на смъртта. Така става все по-незаинтересован от това да се стреми към истината, да изпълнява добре дълга си, да постигне спасение и други подобни Божии изисквания и дори все повече прогонва и отхвърля тези неща. Като нещо естествено той приема лошата си съдба като причина и основание да не се стреми към истината и за неспособността си да постигне спасение. Той не разнищва собствения си покварен нрав или негативните си емоции в ситуациите, с които се сблъсква, така че да опознае и промени покварения си нрав, а по-скоро използва възгледа си за това, че има лоша съдба, в реакциите си спрямо всички хора, събития и неща, които среща и преживява, в резултат на което затъва още по-дълбоко в емоцията на потиснатост. Не е ли така? (Така е.) Правилна ли е тогава тази емоция на потиснатост, при която хората вярват, че имат лоша съдба, или не е? (Не е.) Какво не е правилно в нея? (Мисля, че тази емоция е доста крайна. Такъв човек пренася лошата си съдба върху начина, по който обяснява и определя всичко, което му се случва. Когато му се случват различни неща, той не размишлява над тях и не стига до заключение относно причината за възникването на тези проблеми, нито търси или разсъждава. Това е напълно радикален и ограничаващ подход към нещата.) Как възниква този радикален и нелеп подход към нещата? Каква е първопричината за тази емоция на потиснатост? (Мисля, че основната причина за тази емоция е това, че той следва грешен път и отправната точка на стремежа му е погрешна. Той има някакви необмислени желания, винаги се съревновава и сравнява с другите и когато не може да удовлетвори необмислените си желания, тази негативна емоция у него надига глава.) Не сте разбрали ясно същността на този въпрос. Главното е, че неговото виждане по въпроса за „съдбата“ е неправилно. Той винаги се стреми към добра съдба или иска съдбата му да е такава, че всичко да му върви гладко и лесно. Винаги гледа съдбите на хората. И какво се случва с него, когато започне да се стреми към подобно нещо? Гледа хората, които живеят във всякакви различни среди, гледа какво ядат, какво носят и на какво се радват, а после сравнява това със собственото си положение и смята, че той е по-зле във всяко отношение, че всички останали са по-добре от него, и затова смята, че има лоша съдба. Всъщност не е задължително да е в най-лошото положение, но винаги прави сравнения и се мери с другите, винаги полага усилия да обмисля и да наблюдава този въпрос за „съдбата“ и да се задълбочава в изучаването му. Използва гледната точка и схващането за това дали съдбата е добра или лоша, за да измерва всичко, постоянно да мери, докато не се натика в задънена улица, и накрая потъва в негативизъм. Постоянно използва възгледа за това дали съдбата е добра или лоша, за да измерва всичко, което се случва, по външните признаци, вместо да гледа същността на нещата. Каква грешка допуска, като прави това? Мислите и възгледите му са изопачени, а идеите му за съдбата — неточни. Съдбата на човека е много задълбочен въпрос, който никой не може да разбере ясно. Не само датата или точният час на раждането показва дали съдбата на човека ще бъде добра или лоша — това е загадка.

Начинът, по който Бог подрежда съдбата на даден човек, била тя добра или лоша, не бива да се разглежда или оценява през погледа на човек или през погледа на гадател, нито да се мери според това на колко богатство и слава се радва този човек през живота си, колко страдание понася или колко успешен е в стремежа си към бъдещи цели, слава и богатство. Именно в това обаче се състои сериозната грешка на хората, които твърдят, че имат лоша съдба, и именно така оценяват съдбата си повечето хора. Как я оценяват повечето хора? Как преценяват светските хора дали съдбата на даден човек е добра или лоша? Основават се най-вече на това дали животът на този човек протича гладко или не, дали може да се радва на богатство и слава, дали може да води по-добър живот от останалите, на това колко страда и на колко неща може да се радва през живота си, колко дълго живее и каква е професията му, на това дали животът му е изпълнен с тежка работа или е лек и удобен — използват тези и други критерии, за да преценят дали съдбата на даден човек е добра или лоша. Не я ли преценявате и вие така? (Така е.) Затова когато повечето от вас се сблъскат с нещо, което не ви допада, когато времената са трудни или не можете да се радвате на по-висок стандарт на живот, и вие ще си мислите, че имате лоша съдба, и ще изпаднете в потиснатост. Хората, които казват, че имат лоша съдба, не е задължително наистина да имат лоша съдба, както и онези, които казват, че имат добра съдба, не е задължително да имат добра съдба. Как точно се измерва дали съдбата е добра или лоша? Съдбата ти е добра, ако вярваш в Бог, и не е добра, ако не вярваш в Бог. Правилно ли е да се каже така? (Не непременно.) Казвате: „не непременно“, което означава, че има хора, които вярват в Бог и които наистина имат лоша съдба, както и такива, които имат добра съдба. Ако това е така, тогава някои хора, които не вярват в Бог, също имат добра съдба, а някои имат лоша съдба. Правилно ли е да се каже така? (Не, погрешно е.) Кажете ми по каква причина го казвате. Защо това е погрешно? (Не вярвам, че съдбата на човека има нещо общо с това дали вярва в Бог.) Точно така. Дали съдбата на човека е добра или лоша, няма нищо общо с вярата в Бог. И така, с какво е свързано това? Има ли нещо общо с пътя, по който вървят хората, или с техния стремеж? Дали ако се стреми към истината, човек има добра съдба, а в противен случай има тежка участ? Кажете ми, една вдовица има ли добра съдба? Според светските хора вдовиците имат лоша съдба. Ако са овдовели на около тридесет или четиридесет години, те наистина имат лоша съдба и наистина им е трудно! Ако обаче една вдовица страда много от това, че е загубила съпруга си, и повярва в Бог, тежка ли е участта ѝ тогава? (Не.) Тъй като тези, които не са овдовели, живеят щастливо, всичко им върви добре, имат голяма подкрепа, храна и дрехи, семейство, пълно с деца и внуци, водят охолен живот без никакви трудности и без да изпитват каквато и да е духовна потребност, те не вярват в Бог и няма да повярват в Него, колкото и да се опитваш да им проповядваш евангелието. И така, коя от тях има добрата съдба? (Вдовицата има добрата съдба, защото е повярвала в Бог.) Виждаш ли, тъй като светските хора смятат, че вдовицата има лоша съдба, тя страда толкова много, а след това променя посоката и започва да следва различен път, вярва в Бог и следва Бог. Това не означава ли, че вече има добра съдба и живее щастливо? (Така е.) Нейната лоша съдба се е променила и е станала добра съдба. Ако казвате, че тя има лоша съдба, тогава нейната съдба в живота би трябвало винаги да е лоша и тя да не може да я промени. Как тогава може да се промени? Дали съдбата ѝ се е променила, когато е започнала да вярва в Бог? (Не, това е защото са се променили възгледите ѝ за нещата.) Защото се е променил начинът, по който тя се отнася към нещата. Променил ли се е обективният факт на собствената ѝ съдба? (Не.) Преди вдовицата да повярва в Бог, тя е завиждала на жените, които не са овдовели, и си е мислела: „Виж я, тя има толкова добра съдба. Има съпруг, дом, води щастлив и задоволен живот. Не страда от болката да е вдовица“. След като повярва в Бог обаче, тя си мисли: „Сега вече вярвам в Бог и Бог ме е избрал да Го следвам и мога да изпълнявам дълга си и да придобия истината. В бъдеще ще съм способна да постигна спасение и да вляза в царството. Каква добра съдба е това! Тя не е овдовяла, но каква е нейната съдба? Тя винаги се стреми да се наслаждава на живота, преследва слава, богатство и статус, гледа да се справя добре в кариерата си и да се радва на благополучие и богатство, но по-късно, когато умре, все пак ще отиде в ада. Тя има лоша съдба. Моята съдба е по-добра от нейната!“. Нейните възгледи са се променили, но обективните факти не са се променили. Тази, която не вярва в Бог, продължава да си мисли: „Хм! Моята съдба е по-добра от твоята! Ти си вдовица, а аз не съм. Моят живот е по-добър от твоя. Имам добра съдба!“. В очите на жената, която е повярвала в Бог обаче, тя няма добра съдба. Как е настъпила тази промяна? Променила ли се е обективната среда на вдовицата? (Не.) Как тогава са се променили възгледите ѝ? (Променили са се критериите, по които мери дали нещата са добри или лоши.) Да, променили са се възгледите ѝ за това как да измерва нещата и как да се отнася към въпросите. Тя преминава от това да мисли, че жената, която не е овдовяла, има добра съдба, към това да мисли, че има лоша съдба, и от това да мисли, че тя самата има лоша съдба, към това да мисли, че има добра съдба. Тези два възгледа са напълно различни от това, което са били преди, те напълно са се преобърнали. Какво се случва тук? Обективните факти и средата не са се променили. Как тогава се е оказала с променени възгледи за нещата? (След като е приела истината и е приела положителните неща, сега тя прилага правилните критерии във възгледите си за оценяване на нещата като добри или лоши.) Нейните възгледи за нещата са се променили, но действителните факти променили ли са се? (Не.) Вдовицата все още е вдовица, а жената, която живее щастливо, все още живее щастливо — не е настъпила никаква промяна в действителните факти. Кой тогава има добрата съдба и кой има лошата съдба в крайна сметка? Можете ли да обясните? Вдовицата е мислела, че има лоша съдба, като една от причините за това е обективната ѝ житейска ситуация, а другата причина са мислите и възгледите, породени от обективната ѝ среда. След като започва да вярва в Бог, като чете Божиите слова и разбира някои истини, мислите ѝ следват примера и се променят и гледната ѝ точка за нещата е различна. И така, след като повярва в Бог, тя вече не се смята за човек, който има лоша съдба, а по-скоро за човек с добра съдба, защото е имала възможността да приеме Божието дело, може да разбере истината и да постигне спасение — това е нещо предопределено от Бог и тя е най-благословена. След като повярва в Бог, тя се съсредоточава единствено върху стремежа към истината, което е различно от целите, към които се е стремила преди. Макар че условията ѝ на живот, жизнената ѝ среда и качеството ѝ на живот са същите като преди и не са се променили, все пак възгледите ѝ за нещата са се променили. Всъщност наистина ли е започнала да има добра съдба, понеже вярва в Бог? Не непременно. Просто сега тя вярва в Бог, има надежда, чувства известно удовлетворение в сърцето си, целите, към които се стреми, са се променили, възгледите ѝ са различни и така сегашната ѝ жизнена среда я кара да се чувства щастлива, удовлетворена, радостна и спокойна. Тя чувства, че съдбата ѝ сега е толкова добра, много по-добра от съдбата на жената, която не е овдовяла. Едва сега тя осъзнава, че предишният ѝ възглед, убеждението, че има лоша съдба, е бил погрешен. Какво можете да видите от това? Има ли такова нещо като „добра съдба“ и „лоша съдба“? (Не.) Не, няма.

Бог отдавна предопредели съдбите на хората и те са неизменни. „Добрата съдба“ и „лошата съдба“ са различни за различните хора и зависят от средата, от това как се чувстват хората и към какво се стремят. Ето защо съдбата на човека не е нито добра, нито лоша. Може да водиш много труден живот, но да си мислиш: „Не искам да живея луксозен живот. Стига ми просто да имам достатъчно храна и дрехи. Всеки страда през живота си. Светските хора казват: „Без дъжд няма дъга“, така че страданието си има стойност. Не е толкова зле и съдбата ми не е лоша. Небето ми е дало някаква болка, определени изпитания и някаква скръб. Това е така, защото Той има високо мнение за мен. Това е добра съдба!“. Някои хора мислят, че страданието е нещо лошо, че то означава, че имат лоша съдба; според тях само животът без страдание, удобният и лек живот означава, че съдбата им е добра. Невярващите го наричат „въпрос на мнение“. Как разглеждат въпроса за „съдбата“ хората, които вярват в Бог? Говорим ли за „добра съдба“ или „лоша съдба“? (Не.) Ние не казваме такива неща. Да речем, че имаш добра съдба, защото вярваш в Бог. Ако обаче не следваш правилния път във вярата си, ако бъдеш наказан, разобличен и отстранен, дали това означава, че имаш добра или лоша съдба? Ако не вярваш в Бог, не могат да те разобличат или отстранят. Невярващите и религиозните хора не говорят за разобличаване или разпознаване на хората, нито за премахване или отстраняване на хора. Когато хората са способни да вярват в Бог, това би трябвало да означава, че имат добра съдба. Ако обаче накрая бъдат наказани, дали това означава, че имат лоша съдба? В един момент съдбата им е добра, а в следващия — лоша. И така, каква е тя? Дали някой има добра съдба или не, не е нещо, което може да се прецени. По този въпрос хората не могат да преценяват. Всичко се прави от Бог и всичко, което Той подрежда, е добро. Само че траекторията на съдбата на всеки човек или средата, хората, събитията и нещата, с които се сблъсква, както и житейският път, който изминава и това, което преживява през живота си, са различни; те са различни за различните хора. Както средата, в която живее всеки човек, така и средата, в която расте, са подредени за него от Бог и са различни. Нещата, които всеки човек изживява през живота си, са различни. Така наречените добра съдба или лоша съдба изобщо не съществуват — Бог подрежда всичко и Той прави всичко. Ако разглеждаме въпроса от гледна точка на това, че Бог прави всичко, то всичко, което Бог прави, е добро и правилно. Само че от гледна точка на предпочитанията, чувствата и изборите на хората, някои от тях предпочитат да водят удобен живот, да имат слава, богатство и добра репутация, да преуспяват в света и да получат признание. По тяхно убеждение това означава, че имат добра съдба, а посредственият и неуспешен живот, винаги на най-ниското стъпало в обществото, е лоша съдба. Така стоят нещата от гледна точка на невярващите и светските хора, които се стремят към светски неща и искат да живеят светски, и така възниква идеята за добра и лоша съдба. Идеята за добра и лоша съдба се поражда у хората единствено от тясното им разбиране и повърхностното им възприемане на съдбата, както и от преценките им за това колко физически страдания понасят, колко удоволствие, слава и богатство печелят и т.н. Всъщност, от гледна точка на Божиите подредби и Неговото върховенство над съдбата на човека, изобщо няма такова тълкуване като добра съдба или лоша съдба. Това не е ли вярно? (Така е.) Ако погледнеш съдбата на човека от гледна точка на Божието върховенство, тогава всичко, което Бог прави, е добро, и именно от него се нуждае всеки човек. Това е така, защото причината и следствието играят роля както в миналите животи, така и в настоящите. Те са предопределени от Бог, Той има върховенство над тях и ги планира и подрежда — човечеството няма избор. Ако погледнем нещата от тази гледна точка, хората не бива да оценяват собствената си съдба като добра или лоша, нали? Не допускат ли ужасна грешка, ако нехайно правят оценки по този въпрос? Не допускат ли грешката да оценяват плановете, подредбите и върховенството на Бог? (Така е.) И не е ли сериозна тази грешка? Няма ли да повлияе на пътя, по който вървят в живота? (Ще повлияе.) Тогава тази грешка ще ги отведе към унищожение.

Какво трябва да правят хората в отговор на Божиите подредби и върховенството Му над техните съдби? (Да се покорят на устроеното и подреденото от Бог.) Първо трябва да се опиташ да разбереш защо Създателят ти е подредил подобна съдба и среда на живот, защо прави така, че да се сблъскаш с определени неща и да ги преживееш, и защо съдбата ти е такава, каквато е. От това трябва да разбереш за какво копнее и от какво се нуждае сърцето ти, както и Божието върховенство и подредбите Му. След като разбереш и знаеш тези неща, не бива да се съпротивляваш, да правиш собствени избори относно съдбата си, да я отхвърляш, да я оспорваш или да бягаш от нея. Разбира се, не бива и да се опитваш да се пазариш с Бог. Вместо това трябва да се покориш. Защо трябва да се покориш? Тъй като ти си сътворено същество, не можеш да устройваш съдбата си и нямаш върховенство над нея. Твоята съдба се определя от Бог. Що се отнася до съдбата ти, ти си пасивен и нямаш избор. Единственото, което трябва да направиш, е да се покориш. Не бива да правиш свой собствен избор относно съдбата си, нито да бягаш от нея, не бива да се пазариш с Бог и не бива да се противопоставяш на съдбата си или да се оплакваш. Разбира се, най-вече не бива да казваш неща като например: „Съдбата, която Бог ми е отредил, е лоша. Тя е нещастна и е по-лоша от съдбата на другите“ или „Съдбата ми е лоша и не мога да се наслаждавам на щастие или благоденствие. Бог е подредил зле нещата за мен“. Тези думи са осъдителни и като ги изричаш, превишаваш допустимото за положението си. Това не са думи, които трябва да се изричат от сътворено същество, и едно сътворено същество не е редно да има такава гледна точка или отношение. Вместо това трябва да се откажеш от тези различни погрешни разбирания, определения, възгледи и схващания за съдбата. В същото време трябва да си способен да възприемеш правилно отношение и позиция, така че да се покориш на всички неща, които ще се случат като част от съдбата, която Бог е подредил за теб. Не бива да се противиш и със сигурност не бива да се потискаш и да се оплакваш, че Небето не е справедливо, че Бог е подредил зле нещата за теб и не ти е предоставил най-добрия ресурс. Сътворените същества нямат право да избират съдбата си. Бог не ти е възложил подобно задължение и не ти е дал това право. Затова не бива да се опитваш да правиш избор, да увещаваш Бог или да отправяш допълнителни искания към Него. Трябва да се подчиниш на Божиите подредби и да ги посрещнеш, каквито и да са те. Трябва да се изправиш пред всичко, което Бог е подредил, и да се опиташ да го преживееш и оцениш. Трябва напълно да се покориш на всичко, което трябва да преживееш чрез Божиите подредби. Трябва да се съобразиш със съдбата, която Бог е подредил за теб. Дори и нещо да не ти харесва или да страдаш заради него, дори то да застрашава и да потиска гордостта и достойнството ти, щом трябва да го преживееш, щом Бог го е устроил и подредил за теб, трябва да му се покориш и нямаш избор по този въпрос. Тъй като Бог подрежда съдбите на хората и има върховенство над тях, не може да се преговаря с Него за тях. Така че, ако хората са здравомислещи и притежават разума на нормалната човешка природа, не бива да се оплакват, че съдбата им е лоша или че едно или друго нещо не е добре за тях. Не бива да подхождат с потиснато отношение към дълга си, към живота си, към пътя, който следват във вярата си, към ситуациите, които Бог е подредил, или към Неговите изисквания към тях само защото смятат, че съдбата им е лоша. Този вид потиснатост нито е обикновено или моментно непокорство, нито е временно проявяване на покварен нрав, камо ли проява на покварено състояние. По-скоро е мълчаливо противопоставяне на Бог и мълчалива съпротива на недоволство срещу съдбата, която Бог им е отредил. Макар че може да е обикновена негативна емоция, тя води до по-сериозни последствия за хората в сравнение с тези, до които води поквареният нрав. Това не само ти пречи да възприемеш положително и правилно отношение към дълга, който трябва да изпълняваш, и към собственото ти ежедневие и житейския ти път, но може и да доведе до твоята гибел в резултат от потиснатост, което е още по-сериозно. Затова интелигентните хора трябва бързо да променят погрешните си възгледи, да се самоанализират и да опознаят себе си в контекста на Божиите слова и да разберат какво ги кара да смятат, че имат лоша съдба. Те трябва да видят по какъв начин е било накърнено достойнството им или как е било наранено сърцето им, което е довело до негативни мисли, като например чувството, че имат лоша съдба, заради което са изпаднали в потиснато състояние, от което и до днес изобщо не са се възстановили. Това е въпрос, над който трябва да размишляваш и който трябва да изследваш. Може някои въпроси да са се запечатали дълбоко в сърцето ти или някой да ти е казал нещо противно, което да е наранило чувството ти за самоуважение, и това да те е накарало да почувстваш, че имаш лоша съдба, и така да изпаднеш в потиснатост. Или може би през живота ти или докато си растял са се породили някакви мисли или възгледи за Сатана или за света, които са предизвикали у теб неправилно разбиране за съдбата и са те направили изключително чувствителен към това дали съдбата ти е добра или лоша. Или може би след като в даден момент си преживял нещо, което те е разтревожило, си станал особено сериозен и чувствителен към съдбата си и след това си станал изключително пламенен и отдаден на това да я промениш. Това са все неща, които трябва да изследваш. Въпреки това, независимо от начина, по който ги изследваш, в крайна сметка трябва да разбереш следното: не бива да използваш мисли и възгледи за това дали съдбата е добра или лоша, за да оценяваш собствената си съдба. Съдбата на човешкия живот е в Божиите ръце и Бог я е подредил отдавна. Това не е нещо, което хората могат да променят. Въпреки това за себе си хората могат да направят избор какъв път да извървят през живота си и дали могат да водят стойностен живот. Можеш да избереш да водиш стойностен живот, да живееш за стойностни неща, да живееш за плановете и управлението на Създателя, както и за справедливата кауза на човечеството. Разбира се, можеш и да избереш да не живееш за положителни неща, а вместо това да живееш за стремежа към слава и щастие, кариера като длъжностно лице, богатство и светски тенденции. Можеш да избереш да водиш живот без никаква стойност и да си като един от ходещите мъртъвци. Това са все избори, които можеш да направиш.