Добросърдечие

Следващото проявление е добросърдечието. Това проявление е достойнство на човешката природа. След като обсъждахме толкова много, най-накрая стигнахме до едно достойнство на човешката природа; наистина няма много достойнства на човешката природа. Добросърдечието е вид достойнство на човешката природа. Тъй като това е достойнство, трябва да говорим за него подробно, защото повечето хора не притежават проявленията на малкото достойнства на човешката природа, които могат да се открият у хората. И така, нека да видим; в какво се състоят достойнствата на добросърдечието? (Добросърдечието означава, че някой е сравнително искрен. Когато върши нещата, другите се чувстват относително спокойни. Той носи бреме да върши добре задачите, които са му поверени.) (Добросърдечните хора имат относително добри морални постъпки, съобразяват се с другите и мислят за другите.) Да мислиш за другите — това е благороден стил! Такива хора са благородни, но толкова ли е благородно добросърдечието? (Не.) Добросърдечието просто означава, че мислите на човек не са толкова сложни; той е относително простодушен, не е коварен; той е великодушен, а не суров към другите, и не пресмята личните придобивки и загуби, когато общува с другите. Някой го обижда и той се чувства разстроен за известно време, но след това си мисли: „Карай да върви“, и оставя нещата така. Някой му дължи пари от дълго време, без да ги връща, и той обмисля това: „Би било неудобно да го притискам да плаща. Освен това на него му е трудно, а по онова време аз бях по-добре от него. Заел съм ги и толкова. Просто ще го приема като помощ за бедните“. Виж, че мислите му са относително великодушни и толерантни. Когато другите го разбират погрешно например, той не се засяга и не се защитава. Когато другите го съдят и го наричат глупав, той не се интересува. Когато изпълнява дълга си, той не смята, че е уморително, и върши неща, които другите не желаят да вършат. Някой му се подиграва, като казва: „Всички останали си почиват, тогава защо ти още работиш?“. Той отговаря: „Какво лошо има да свърша малко повече? Това не ме изтощава. Може ли работата наистина да изтощи някого? Ако другите не го правят, остави ги. Тъй като аз мога да го направя, просто ще свърша малко повече“. Той не издребнява за такива неща и предприема действия, за да свърши работата. Не издребнява много за придобивки и загуби, нито издребнява много за репутация или статус. Дори когато самият той търпи загуби, не го споменава. Когато другите се сблъскат с трудности, той поема инициативата да помогне. В помощта му няма негови лични намерения и цели, и ако другите искат да му върнат услуга, той смята, че не е кой знае какво да помогне малко и че е редно да го прави. Дори другите да не оценят помощта му, след като я е оказал, той не издребнява за такива неща. Когато дойде време да помогне на другите, той пак ще помогне. Има ли много такива хора? (Не много.) Няма много такива хора. Въпреки че са добросърдечни, те имат определени граници в постъпките си. Някои хора например винаги искат да се възползват от такъв човек, като го вземат за глупак. След като се възползват, те казват някои приятни думи, за да го омаят със сладки приказки, и след известно време отново се възползват от него. Когато добросърдечният човек види, че това няма да има край, той не издребнява, не спори и не се опитва да вразуми тези хора. В сърцето си знае, че такива хора не са добри и не са подходящи за общуване, затова оттам нататък ги игнорира. Въпреки това не ги съди зад гърба им. Когато някой попита за човек от този тип, най-много да каже: „Този човек просто обича да се възползва от дребни неща“. Не преувеличава, нито прибързано съди хората; просто говори по същество. Човешката природа на добросърдечните хора наистина е доста добра. Тяхното достойнство е, че не издребняват твърде много за нещата. Каквото и да правят, те не действат въз основа на прибързаност, емоции или чувства; правят само това, което хората трябва да правят, и изпълняват отговорностите, които хората трябва да изпълняват. В обхвата на нормалните междуличностни отношения те правят това, което трябва да правят; каквото могат да направят, стараят се да го направят по най-добрия начин, като се стремят да помогнат на другите, и го правят искрено и сериозно. Някои от тях дори не търсят никаква награда, като си мислят: „Аз просто подавам ръка. Не е нужно да се чувстваш много задължен към мен, нито трябва да чувстваш, че никога не можеш да ми се отплатиш за тази дреболия, като винаги се държиш раболепно и прекалено уважително пред мен. Това е излишно“. Такива индивиди имат най-добрата човешка природа сред хората. Те не са коварни, нито са сурови към другите. Сърдечни са и в тяхната човешка природа има добра страна. Правят всичко, на което са способни, не издребняват много за лични придобивки и загуби и не се интересуват много от награди. Това е достойнство на човешката природа. Огледайте се наоколо и вижте кой притежава такива достойнства. Ако човек притежава такъв характер, то той може да бъде считан за добър човек, свестен човек сред поквареното човечество. Той не издребнява за нещата, не е коварен, не е суров към другите и помага на другите, без да търси изгода. Особено е толерантен към другите и е много великодушен в постъпките си. Какво означава да бъдеш много великодушен? Означава да не издребняваш безкрайно за тривиални въпроси и да не таиш негодувание, когато другите се възползват от теб. Това се нарича да бъдеш великодушен и е голямо достойнство на човешката природа. Добросърдечието също е достойнство, както и великодушието е достойнство. За разлика от онези, които са дребнави, мнителни, чувствителни и инатливи — тези хора издребняват безкрайно за тривиални въпроси, ядосват се от най-малкото, пръскат се от яд, носят плашещо студено изражение, игнорират всеки, който им проговори, и не мислят за нищо друго, освен как да отмъстят на другите. Нито едно от тези неща не е нещо, което нормалните хора трябва да имат. Добросърдечните хора нямат онези сложни неща в мислите си, нито имат подозрителни мисли за другите. Всичко в сърцата им е това, което нормалните хора трябва да имат; то особено съответства на съвестта и разума на човешката природа, както и на критерия чувство за справедливост и доброта в човешката природа. Когато общуваш с тях, ти се чувстваш много спокоен и чувстваш, че нещата са много прости — няма толкова много проблемни въпроси и не трябва да се пазиш от нищо. Не се налага да гадаеш мислите им или да играеш на гатанки. Дори ако случайно ги нараниш, не трябва да се тревожиш за някакви последствия — разбира се, не трябва и да понасяш никакви последствия. Възможно е, когато се ядосаш, да станеш прибързан и да им отправиш няколко остри думи, и в този момент те също да се скарат и да спорят с теб, но след спора те не таят обида, нито ще кроят планове срещу теб или ще ти отмъщават. Не трябва да се тревожиш, че ако придобият статус, ще ти създават трудности или ще ти намират кусури, нито трябва да се тревожиш, че безпричинно ще те държат на мушка. Те нямат такива неща в себе си — ето колко са простодушни. Категорично не биха продължили да ти имат зъб от този момент нататък. Щом въпросът приключи, той е приключил. След това, когато ти говорят, пак се отнасят с теб нормално. Дори ако са били ядосани в момента и са се карали с теб, те не таят обида след това. Знаят, че си казал само няколко гневни думи, и могат да го разберат: „Кой не казва някои остри думи, когато е ядосан? Не беше умишлено. Освен това всеки има покварен нрав, всеки има моменти, когато е в лошо настроение, и у всеки има прибързаност. След това, стига всички да се успокоят, да признаят грешките си и да размишляват над факта, че са разкрили покварен нрав и не са успели да действат според принципите, всичко е наред“. Ще ти простят, за разлика от злите хора, които те преследват безмилостно и няма да спрат, докато не те съсипят. Добросърдечните хора обикновено не носят отмъщение в сърцето си. Ако направиш нещо, което ги оскърбява, те понякога може да те мразят, но категорично не биха нарушили морала на човешката природа и не биха използвали средства, достойни за презрение, за да те измъчват. Въпреки че имат покварен нрав и могат да кажат или да направят някои неща въз основа на този покварен нрав — като например да споменат грешки, които си допуснал в миналото, или да те кастрят — те не биха си измисляли неща просто така, нито биха използвали властта, която упражняват, за да те нападат или да ти отмъщават. Дори ако искат да те нападнат или да ти отмъстят и имат този вид покварен нрав, тъй като тяхната човешка природа притежава достойнството добросърдечие, когато искат да си отмъстят, те ще бъдат въздържани и ще могат да държат нещата в подходящи граници. Ако един покварен човек с власт все пак може да постигне това ниво, това вече е доста похвално. Ако не притежават това достойнство, повечето хора не са способни да постигнат дори тази степен на въздържане и не могат да се въздържат от това да нападат другите и да им отмъщават.

Проявлението или разкриването на добросърдечие е достойнство на човешката природа. Това достойнство на човешката природа до голяма степен ще въздържа или подтиква хората, като им позволява да постигнат известна степен на контрол и въздържане, когато се разкрива техният покварен нрав. Ако такъв добросърдечен човек е някой, който има духовно разбиране, който може да възприеме истината и да приеме истината, то това достойнство на неговата човешка природа може да му позволи да се придържа по-стриктно към истините принципи, когато възприема хората и нещата и когато постъпва и действа, нали така? (Да.) Един лукав човек, от друга страна, е много по-хитър и е различен от добросърдечния човек. След като извърши нещо лошо, не само че не се самоанализира, но дори засилва своето злосторничество и го довежда докрай. Това го превръща в дявол, напълно противно на принципите, по които действа добросърдечният човек. Например, ако някой е добросърдечен човек и притежава това достойнство на човешката природа, когато спори с теб, той ще говори въз основа на факти. Няма да преувеличава, да си измисля някакви негативни неща за теб просто така или да те оклеветява и да обижда твоята почтеност, защото ти е ядосан. Той категорично не би правил такива неща. Когато спори с теб, той може да разкрие надменен или жесток нрав, но думите, които казва, са напълно въздържани от неговата съвест, разум и добросърдечна човешка природа. Така, на определено ниво, степента на нанесената ти вреда е намалена. На злите хора обаче им липсва добросърдечният аспект на човешката природа. Как се карат злите хора? „Ти си мръсница, проститутка! Обиждам осем поколения от твоите предци и проклинам осем поколения от твоите предци!“ Те ще кажат всякакви сурови и злобни неща. Ето какви са злите хора — характерът им е порочен. Някои хора с порочен характер не основават обидите си на факти. Защо не ги основават на факти? Защото им липсва съвест и не отговарят на критериите за съвест. Когато обиждат другите, те не са ограничени от съвестта си. Те хвърлят ругатни безразсъдно, като казват каквито обиди им дойдат наум. Каквито и думи да могат да дадат воля на омразата им, да наранят дълбоко твоето сърце и да те подлудят от гняв — именно тях ще кажат. Техните обиди могат да те вбесят почти до смърт. Такива хора нямат доброта в сърцата си и са пълни със злоба. Злите хора разкриват предимно именно надменност и жестокост — тези два вида нрав. По същество думите, които сипят, носят проклятия, пълни са със злобата на Сатана и имат достатъчна разрушителна сила; те дори могат да сипят най-злобните думи на проклятие. Ако имаш човешка природа или ако твоята човешка природа е добросърдечна, ти не можеш да изречеш такива обиди; освен това не можеш да си измисляш неща просто така. Това е, защото имаш чувство за съвест и имаш рационалност, и аспектът на това да бъдеш добродушен и добросърдечен в рамките на твоята съвест силно те въздържа и контролира, което прави невъзможно за теб да изречеш такива обиди. Когато някой те обиди, ти се чувстваш ядосан и искаш да обидиш осем поколения от неговите предци и да го прокълнеш, като кажеш, че трябва да отиде в ада, но го обмисляш: „Какво ми дава правото да го прокълна? Аз не съм Бог и нямам последната дума“. Ти също искаш да му отвърнеш с вулгарни думи, но го обмисляш: „Ако използвам вулгарни думи, дори аз ще се почувствам отвратен — какво ще си помислят хората наоколо за мен? Това няма ли да означава, че нямам почтеност и достойнство? Няма ли да се държа като опърничав? Няма да бъда такъв човек“. Ти не можеш да се накараш да го обидиш. Така че до голяма степен речта ти е въздържана и това, което си способен да се накараш да кажеш, е много ограничено. Най-много можеш да кажеш: „Ти си Сатана, твоят покварен нрав е тежък, ти не можеш да постигнеш спасение и Бог не те харесва“. Можеш най-много да кажеш няколко такива неща, но след това го обмисляш: „Не аз решавам дали Бог не харесва някого“, и затова ти липсва увереност, когато го казваш. Когато някой те обиди и те прокълне, като ти каже да отидеш на осемнадесетото ниво на ада, ти си мислиш: „Да прокълна някого, да му кажа да отиде на осемнадесетото ниво на ада — тези думи са твърде сурови! Не бих могъл да кажа нещо подобно. Трябва да бъда по-мек с думите си!“. Защо си способен да имаш тези мисли? Защото това, което съществува в твоята човешка природа, е различно от това на злите хора. Ако си добросърдечен и добродушен и имаш съвест и разум, думите, които казваш, ще бъдат много рационални. Може в пределите на съвестта си да кажеш някои гневни думи или да изпуснеш някои мръсни думи, но след като ги кажеш, ти си много разстроен и всъщност не си наранил другия човек — думите ти нямат разрушителна сила. Колкото повече обиждат другите, толкова по-голямо задоволство изпитват злите хора, докато ти ставаш все по-разстроен, колкото повече обиждаш другите — ти си мислиш: „Карай да върви, да падна до същото ниво като такъв достоен за презрение индивид и зъл човек е безполезно и безсмислено. Повече няма да се карам с него“. Да спориш със зъл човек е също толкова крайно неефективно, колкото да се опитваш да говориш за истината със Сатана. Няма нужда да спориш или да издребняваш за нещата с тях. Просто стой далеч от такива хора в бъдеще. Би ли си помислил да ги нараниш? Би ли си помислил да им отмъстиш и да намериш удобен случай да им дадеш урок? Ти нямаш такова жестоко сърце. Просто си повтаряш: „Карай да върви. Няколко обиди от тях не са ми причинили никаква загуба; няма да издребнявам за това с тях“. Някои хора дори се утешават, като казват: „Така или иначе Бог не ме е проклел. Техните проклятия нямат никакъв ефект“. Всъщност, тъй като имаш съвест и разум и си добросърдечен и добродушен в своята човешка природа, ти просто не можеш да кажеш тези обиди. Ти ги намираш за мръсни и унизителни. Ако тези думи излязат от устата ти, ти би почувствал, че противоречат на съвестта ти. Особено когато става въпрос за измислици или безпочвени неща, ти още повече не можеш да ги изречеш. Това, че не можеш да ги изречеш, е защита за теб. Думите им имат значителна разрушителна сила и са ти причинили вреда — това е тяхното злодеяние. Как се стигна до това злодеяние? Защото тяхната човешка природа съдържа порочни качества. Когато имат конфликти или спорове с теб, техният покварен нрав набъбва безгранично и те могат да те проклинат безразсъдно. Те имат този вид порочен характер, затова естествено разкриват покварен нрав. Ако ти, от друга страна, си добросърдечен и добродушен човек със съвест, разум и човешка природа, в такава ситуация не само че не би дал воля на покварения си нрав, но твоята човешка природа до голяма степен би въздържала разкриването на твоя покварен нрав. Това е изключително полезно за теб. На пръв поглед изглежда, че ти си претърпял загуба, че ти си в неизгодно положение и не можеш да ги победиш в кавга, като ставаш за смях на другите. Всъщност твоята човешка природа те е защитила, като ти е попречила да извършиш зло, да направиш неща, които Бог не намира за угодни, или да кажеш думи, които Бог не намира за угодни. По този начин не те ли е защитила до известна степен? (Да.) Това достойнство на човешката природа до голяма степен те е защитило, като ти е попречило да вършиш допълнително неща, които Бог не намира за угодни или които ненавижда, или да изричаш думи, които Бог ненавижда и заклеймява, когато разкриваш покварен нрав. Въпреки че това не се брои за добро дело, най-малкото не си извършил зло. Това, което си направил в тази ситуация, няма да бъде заклеймено и няма да бъдеш наказан за него. За разлика от това, злите хора не само ще бъдат заклеймени, но и наказани за нещата, които вършат под господството на порочния си характер. Те ще трябва да понесат последствията и да носят отговорност. Следователно хората, които притежават различни достойнства в своята човешка природа, може да изглежда, че губят репутация, статус и достойнство по някои въпроси, и особено губят възможността да поемат инициативата да изтъкнат доводите си, но това не е претърпяване на загуба. Някои хора казват: „Ако не е претърпяване на загуба, това означава ли, че е възползване?“. Това не може да се измери по отношение на претърпяване на загуби или възползване. Тогава как трябва да се измери? Трябва да се измери така: претърпяването на загуба в дадена ситуация няма значение; ключовото е, че ти можеш да извлечеш полза от това. В тази ситуация именно достойнствата на твоята човешка природа са защитили поведението ти, като са ти попречили да извършиш зло и са се погрижили да не бъдеш заклеймен от Бог. Това не е ли извличане на полза? Сега няма как да претърпиш наказание в резултат на извършване на зло. Това не е ли нещо добро за теб? (Да.) Въпреки че не е добро дело, което активно си извършил, нито действие на активно придържане към истините принципи, в рамките на наличието на достойнства в твоята човешка природа, ти си направил нещо, което не нарушава истините принципи. Така си защитен. Въпреки че няма да бъде запомнено, най-малкото не е заклеймено. И така, ти не трябва да носиш никаква отговорност или да търпиш наказание. Това не е ли нещо добро? (Да.) В процеса на следване на Бог, независимо от това дали това, което ти правиш, отговаря на истината и независимо как Бог гледа на него, най-малкото ти имаш чиста съвест. Дори ако Бог не го запомни, ти трябва поне да избегнеш да бъдеш заклеймен от Бог или да накараш Бог да те намрази. Това е най-основният принцип, който ти трябва да следваш. Достойнствата на човешката природа не са ли много важни за хората? (Да.) Затова недей постоянно да изпитваш неохота само защото смяташ, че наличието на някои достойнства на човешката природа те прави непопулярен сред хората, че винаги ще пропускаш да се възползваш или да печелиш ползи, и че всички предимства ще бъдат взети от другите, докато ти винаги ще бъдеш този, който търпи загуба. Какво толкова лошо има в това да претърпиш загуба? Най-малкото се наслаждаваш именно на това, което Бог първоначално ти е дал, и не си взел онова, което принадлежи на другите. Ако се възползваш, това не е правилно — означава, че си взел от дела на другите. Ако вземеш онова, което не ти принадлежи, ще бъдеш заклеймен от Бог. Хората не бива да вършат неща, които са заклеймени от Бог. Някои хора казват: „Не знам какви действия трябва да извършвам, за да бъдат запомнени от Бог“. А знаеш ли кои действия са заклеймени от Бог? Ако знаеш, тогава най-малкото трябва да се придържаш към тази граница: Не върши неща, които са заклеймени от Бог. Разбираш ли? (Да.) Сега, след като обсъдихме тези въпроси повече, би трябвало да разбереш.

Достойнството добросърдечие в човешката природа липсва при повечето хора. Въпреки това, ако някой наистина притежава това достойнство, то той наистина е добър човек сред поквареното човечество — такива хора са много редки. Ако ти наистина притежаваш това достойнство, Бог ще те благослови, Бог ще бъде милостив към теб на всяка крачка. На човешки език това означава, че Бог ще се грижи за теб на всяка крачка. Как се грижи за теб Той? Божията грижа за теб се състои в това, че въпреки че винаги мислиш за другите и се отказваш от собствените си интереси, а другите се възползват от теб, те не могат да получат Божиите благословии. Те могат да живеят само като се възползват от другите и ще трябва да се отплатят за това в следващия живот. Ти обаче живееш чрез Божиите благословии. Въпреки че другите може да се възползват от теб, в действителност ти не губиш нищо. Кажете Ми, това хубаво ли е? (Да.) Както виждаш, на пръв поглед изглежда, че добросърдечните хора винаги търпят загуби. Хората ги възприемат като прости и простодушни, затова когато говорят и действат, те винаги се възползват от тях, като се отнасят с тях като с глупаци, тормозят ги, измъкват както пари, така и облаги от тях и заграбват много от притежанията им. Но виждаш ли да им липсва нещо на добросърдечните хора? Нищо не им липсва. Всичко им е предоставено в изобилие. Когато вършат нещата, те имат интелигентност и мъдрост и не се тревожат. Какъвто и дълг да им възложи Божият дом, те не издребняват за придобивки и загуби, нито се борят или се състезават. Те просто вършат каквото се иска от тях. Независимо от задачата, те рядко правят грешки. Дори ако понякога възникнат малки проблеми или малки грешки, те не са умишлени. Те влагат сърцето си в това, което правят, преминават минималния праг по отношение на съвестта и разума си и могат да приемат Божията внимателна проверка. Следователно такива хора могат да получат Божиите благословии. Тъй като знаеш, че добросърдечието е достойнство на човешката природа, трябва ли да се стремиш към това в своите постъпки? (Да.) Не издребнявай за маловажни въпроси и не бъди като някой толкова чепат, че никой не смее да го доближи или да го провокира — не бъди такъв човек. Ако другите се възползват малко от теб, не се чувствай винаги така, сякаш те тормозят. Какво толкова лошо има в това да бъдеш малко по-прост и по-простодушен? Някои хора са прекалено хитри и винаги искат да докажат, че не са глупави, като казват: „Не ме мисли за глупак. Имам мозък! Мога да видя кой не ме харесва или се отнася зле с мен. Мога да разбера кой ме гледа отвисоко и чии думи са пълни със сарказъм или скрити нападки“. Да можеш да виждаш и чуваш такива неща е безполезно. Това е просто дребно хитруване и пресметливост. Наличието на тази малка хитрост не означава, че имаш мъдрост или че ти си наистина умен. Напротив, хората ще те гледат отвисоко, защото дори животните притежават този вид хитрост и тези дребнави мисли. Защо казвам това? Онези, които имат близък контакт с животни, знаят това: дори малките животни могат да разберат, когато казваш приятни или неприятни неща за тях. Например, ако куче те чуе да казваш неприятни думи, то веднага ще стане нещастно, докато също така може да разбере, ако кажеш някои очевидно приятни думи. Ако хората винаги използват неща, които дори малките животни притежават, за да измерват себе си, това не понижава ли собственото им качество да бъдат хора? Като понижаваш критерия за измерване на сътвореното човечество, ти обезценяваш себе си. Недей винаги да казваш неща като: „Не мисли, че съм глупав, и не се отнасяй с мен като с тригодишно дете. Ако ти ми дадеш царевичен хляб, определено няма да го ям; донеси ми кнедли вместо това. Кой не знае, че кнедлите са вкусни?“. Не използвай такива глупави думи, за да се опитваш да докажеш, че не си глупав. Ако наистина не си глупав, тогава се стреми да отговаряш на критериите на човешката природа. Какво трябва да присъства в съвестта и разума на хората, какви са проявленията на достойнствата на човешката природа, какви са проявленията на недостатъците на човешката природа и лошия характер — общувай и разбирай тези аспекти. Общувай малко за това какво трябва да притежават хората в своята човешка природа и какво трябва да притежава сътвореното човечество, след което се стреми към тях и работи усърдно, за да притежаваш тези неща. Това няма ли да издигне твоята лична стойност? Ще стигнеш ли някога донякъде, като постоянно сравняваш интелигентността си с тази на тригодишно дете? Можеш ли някога да пораснеш по този начин? Тригодишно дете казва: „Мога да пия мляко от пластмасово шише за хранене“, а ти казваш: „Аз мога да пия от стъклено шише и не се страхувам да си изгоря ръцете“. Тригодишното дете казва: „Мога да различа лявото от дясното, когато си обувам обувките“, а ти казваш: „Аз мога да различа предната от задната част, когато си обличам пуловер. Ти можеш ли да направиш това?“. Ще стигнеш ли някога донякъде по този начин? Ако твоята интелигентност, характер и различните способности, които твоята човешка природа трябва да притежава, останат заседнали на етапа на тригодишно дете или непълнолетен, тогава ще ти бъде много трудно да станеш зрял човек или другите да се отнасят с теб като с възрастен. Как можеш да накараш другите да се отнасят с теб като с възрастен? Трябва да вършиш нещата, които възрастните трябва да вършат, и нещата, които сътворените хора трябва да вършат. Ти трябва да притежаваш човешката природа, която сътворените хора трябва да имат. Какво трябва да притежава тази човешка природа най-малкото? Съвест, разум и различни аспекти на добър характер. По този начин ти постепенно ще се подобриш и ще постигнеш напредък по отношение на недостатъците и проблемите на твоята човешка природа. Тогава ще стане много по-лесно да навлезеш в истината и ще има по-малко препятствия.

Достойнството добросърдечие в човешката природа е доста рядко и не се притежава от повечето хора. Тогава как може някой да постигне това достойнство? Когато не разбираш никакви истини, е много трудно да притежаваш това достойнство на човешката природа и да бъдеш такъв човек. Щом възприемеш някои истини обаче, ще имаш път да станеш такъв човек и ще имаш надежда да постигнеш това. Що се отнася до това дали можеш да го постигнеш и в крайна сметка да получиш резултати, зависи от това дали можеш да придобиеш истината и да имаш навлизане в живота. Как трябва да практикува човек, за да постигне това достойнство? Независимо какво прави някой или какво ти казва, не се отнасяй към това въз основа на прибързаност или емоции. Не анализирай какви са намеренията му спрямо теб, колко вреда ти е причинил лично или колко щети е нанесъл на твоята репутация. Не се отнасяй към нито един от тези въпроси въз основа на ума си, човешката воля или философиите за светските отношения. Тогава как трябва да се отнасяш към тях? Отнасяй се към всичко въз основа на Божиите слова и истините принципи. Стреми се да направиш така, че във всяка среда и когато си изправен пред всеки човек, независимо дали говориш с него, общуваш с него или се занимаваш с конкретен въпрос, да търсиш истините принципи и да действаш според тях. Този подход до голяма степен ще има оптимизиращ ефект върху твоята човешка природа. Тоест той ще предостави известна мярка за подкрепа за съвестта и разума на твоята човешка природа, като ти помага да развиеш чувство за справедливост и ти дава възможност да гледаш на хората и нещата от правилната позиция и перспектива. Това се нарича оптимизация. Оптимизацията прави твоята първоначално лоша човешка природа добра, като я прави нормална. Тогава как се появи твоята първоначално лоша човешка природа? Тя произтече от влиянието и господството на покварения нрав. Сега, ако постъпваш и действаш въз основа на Божиите слова и истините принципи, тогава, когато действаш, твоята човешка природа до голяма степен ще бъде повлияна от Божиите слова и истината. Именно това влияние се нарича оптимизация. Разбира се, тази оптимизация не означава, че твоята човешка природа ще се промени и почтеността ти ще стане благородна чрез едно-единствено събитие. Вместо това, тя идва от практикуването и преживяването на приемането на Божиите слова и истината като твои критерии, стил и посока за действие за дълъг период от време, през който ти все повече ще разбираш истината и ще се занимаваш с въпросите с все по-голямо придържане към принципите. По този начин твоята човешка природа постепенно ще се промени и ще се развие в положителна посока. Ти все повече ще развиваш чувство за съвест, ще ставаш все по-добър и все повече ще имаш чувство за справедливост. Твоят разум ще става все по-нормален и ти вече няма да действаш въз основа на прибързаност, нито ще бъдеш импулсивен. Така, до голяма степен, въздържането, което твоята човешка природа оказва над твоя покварен нрав, ще става все по-силно. На основата на такова състояние на човешката природа, въздържането над твоите разкривания на покварен нрав все повече ще се засилва и ще става все по-мощно. Така твоите разкривания на покварен нрав все повече ще намаляват и степента ще става все по-плитка. Действията, които предприемаш, или възгледите, които разкриваш, все повече ще съответстват на положителните неща и истините принципи. Този вид явление, този вид разкриване, показва, че животът на човека претърпява трансформация. По-конкретно, ако възприемаш хората и нещата и постъпваш и действаш според Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, то твоята човешка природа ще става все по-нормална и твоите разкривания на покварен нрав все повече ще намаляват. Постепенно ще се отървеш от своя покварен нрав. Това е положителен цикъл. Ако обаче възприемаш хората и нещата и постъпваш и действаш според логиката на Сатана, то до голяма степен това ще оскверни и разяде твоята човешка природа. Твоят покварен нрав все повече ще набъбва и ще става все по-тежък. Това е порочен кръг. Възприемането на хората и нещата и постъпването и действането според Божиите слова е положителен цикъл. Възприемането на хората и нещата и постъпването и действането според логиката на Сатана може само да те доведе до безкрайно въртене в живота и средата на порочен кръг, като никога не можеш да се освободиш. Ако искаш да навлезеш в положителен цикъл, най-простият и най-пряк подход е да започнеш да се самоанализираш и да опознаеш себе си, като започнеш от недостатъците на твоята човешка природа и твоите разкривания на поквара, като се справяш с покварения си нрав, като използваш Божиите слова и истините принципи като основа и по този начин постигаш резултата да можеш да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. Така твоят живот ще навлезе в положителен цикъл, твоята човешка природа ще става все по-нормална и твоят покварен нрав постепенно ще бъде трансформиран и ще се отървеш от него. Това е процесът на навлизане в живота, а също и необходимият процес за хората, за да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение. Разбира се, това е и път към навлизане. Пороците и недостатъците на човешката природа, както и проблемите с порочния характер и липсата на почтеност, които обсъдихме — ако идентифицираш тези проблеми в себе си, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш. След това ги замени, като практикуваш Божиите слова и истината. Така ще навлезеш в положителен цикъл. В крайна сметка това, което придобиваш, е не само трансформация на човешката природа, но и отърваване от покварения ти нрав. Основата на твоя покварен нрав, на която разчиташ за оцеляване, ще бъде трансформирана. Практикуването по този начин ти дава надежда за постигане на спасение. Ако обаче не търсиш истината или не практикуваш истината по този начин и си мислиш в сърцето си: „Ти казваш, че съм дребнав, че имам пороци и недостатъци в човешката си природа, като това да съм инатлив, безсрамно дебелокож и мнителен. Е, просто съм такъв и така ще живея. Няма да се променя. Казвай каквото си искаш! Така или иначе просто не искам да търпя загуби. Стига да мога да се възползвам, аз съм добре!“ — ако това са твоите мисли и възгледи, тогава, за съжаление, ще попаднеш в ужасната спирала на порочен кръг, завинаги неспособен да се измъкнеш. Какво ще бъде крайното последствие? Ще бъде такова, което вероятно не искаш да видиш: твоят покварен нрав завинаги ще бъде твоят живот. Той ще те завърже здраво за целия ти живот, като се вкорени дълбоко в твоите мисли и в дълбините на душата ти, и ще ти бъде невъзможно да се отървеш от него. Какво означава да бъде невъзможно да се отървеш от него? Означава, че нямаш надежда за постигане на спасение и нямаш дял в крайната цел, която Бог е подготвил за човечеството. Това е последствието. Ако не искаш да видиш това последствие, започни да навлизаш и да практикуваш по пътя, който описах, и постигни положителен цикъл; и в крайна сметка със сигурност ще пожънеш резултати. Разбираш ли? (Да.)

Въпреки че не покрихме много различни теми в днешното общение, обсъдихме голямо съдържание. Нека приключим днешното общение тук. Ще продължим да общуваме по други теми и съдържание по-късно. Довиждане!

2 декември 2023 г.