Номер 11: Иновативна способност

Единадесетият критерий за оценяване на заложбите на човек е иновативната способност. Иновативната способност е творческата способност, която притежаваш въз основа на разбирането, което имаш, след като опознаеш основните неща, принципите и законите на дадено нещо. Тази творческа способност се отнася до подобряването на това нещо, като се изхожда от първоначалната му основа, развиването му, разширяването на обхвата на влиянието му или превръщането му в ново поколение на дадено нещо — това се нарича иновативна способност. По-конкретно, това означава, че при условие че точно схващаш обективните закони на дадено нещо, ти можеш да ги приложиш в реалния живот, да увеличиш и разшириш обхвата на приложението им и да позволиш на тези основни неща и принципи, които съответстват на законите за развитие на нещата, да служат на повече хора, така че повече хора да получат полза и помощ от това. От една страна, ти поддържаш тези основни неща и принципи, като постоянно разширяваш обхвата на влиянието им и тяхната аудитория. Освен това ти ги трансформираш от буквално представяне в осезаемо нещо, от което хората могат да получат реална полза по по-практичен начин, и като отидеш една крачка по-напред. Това означава да имаш иновативна способност. Ако даден човек, въз основа на семейната среда и средата, в която е израснал, и знанията, които придобива, може точно да схване основните неща, принципите и законите за развитие на дадено нещо, знае как да прилага тези основни неща и принципи и как да превърне тези основни неща и принципи от теория в осезаеми неща — като не спира на нивото на думи и доктрини, а ги прилага в реалния живот, като ги прави част от живота на хората и ги превръща в резултати, които служат на хората, като позволява на хората да получат полза и помощ от тях и прави живота на хората по-улеснен и удобен — ако човек може да постигне това ниво, той е човек с иновативна способност и човек с добри заложби. Тоест, ако ти можеш, въз основа на разбирането на основните неща от законите за развитие на нещата и истините принципи, да осъществиш придвижването, поддържането, разширяването или обновяването на дадено нещо — ако ти имаш тази способност или можеш да постигнеш което и да е от тези неща, и можеш да позволиш основните неща и законите на дадено положително нещо или принципите на истината да бъдат внедрени, материализирани и разширени сред хората — то това доказва, че твоите заложби са добри. Дори и да не можеш да го изведеш на по-дълбоко ниво, най-малкото, ако можеш да го поддържаш, разширяваш и материализираш и можеш да увеличиш положителното му влияние, това доказва, че ти си човек с иновативна способност. Ако не притежаваш тази способност и имаш само способността да възприемаш законите на положителните неща, но тази способност за възприемане остава само на нивото на буквално и теоретично възприемане и не можеш да ги внедриш или материализираш сред хората, нито можеш да ги накараш да служат на хората и да им носят полза, тогава нямаш иновативна способност. Ти трябва да можеш да оперираш на практика с основните неща, принципите, законите и правилата и да ги прилагаш — само тогава може да се каже, че имаш иновативна способност. Само онези, които притежават тази способност, са хора с добри заложби. Например някои водачи и работници или надзорници могат да внедрят принципите и предписанията на Божия дом веднага след като ги разберат. Те внедряват истините принципи на всеки елемент от работата сред Божиите избраници, като помагат на повече хора да разберат истината и правят така, че църковното дело да протича по организиран начин — тоест така че то да циркулира положително в обхвата на принципите, като постоянно се развива и напредва, без отклонение. Какъв резултат виждат хората от това? Всеки върши това, което трябва, в обхвата на тази работа, всеки разбира принципите и действа според принципите, работата няма отклонения и тази работа непрекъснато дава нови резултати или нови произведения. Дори и в процеса да възникнат специални обстоятелства, надзорниците ще знаят как гъвкаво да се справят с тях според основните неща, предписанията и принципите на работата. Под тяхно ръководство тази работа непрекъснато протича по организиран начин и по същество не спира. Тоест, каквато и ситуация да възникне, който и да дойде да смущава или да разпространява някакви заблуди, това няма да засегне организирания напредък на работата; работата непрекъснато се движи напред. Може ли да се каже, че основните неща на тази работа и истините принципи в това отношение непрекъснато са поддържани? (Да.) Чрез внедряването, поддържането и придвижването на основните неща и принципите на тази работа, тази работа не е била прекъсвана; тя непрекъснато се внедрява и поддържа по организиран начин и в същото време през различни периоди се появяват добри резултати от работата. Влиянието на тези резултати от работата непрекъснато се разширява и все повече хора се възползват от тях. Онези, които се възползват, всъщност се възползват от различните принципи, основни неща и дори строги предписания на работните разпоредби, които тези надзорници могат да възприемат и приемат. Това означава да имаш иновативна способност. Тоест човек с добри заложби може непрекъснато да внедрява работните принципи и истините принципи, които възприема и приема, в работата, за която отговаря, и да ги внедрява сред всички, като дава възможност на работата да протича по организиран начин или да се движи напред. В същото време периодично или нерегулярно ще се постигат резултати от работата; невярващите наричат това „създаване на творби“ — тоест непрекъснато ще се появяват резултати от работата и появата на тези резултати от работата впоследствие ще донесе по-голямо влияние и ще достигне до повече хора. Хората, които притежават тази способност, могат в крайна сметка непрекъснато да разширяват резултатите от работата, така че да се възползват все повече хора. Такива хора са хора с добри заложби. За да се оценят заложбите ти чрез твоята иновативна способност, е необходимо да се погледне каква е твоята способност да внедряваш, придвижваш и разширяваш работните принципи, работните предписания и истините принципи, след като си ги възприел; тоест каква е способността ти да поддържаш тази работа. Второ, необходимо е да се погледне до колко хора достига работата, която вършиш, колко голям е обхватът на тези, до които тя достига, колко голяма е степента на влияние и какви са ефективността и резултатите от твоята работа. Ако ефективността на работата ти е висока, резултатите от работата ти са добри и обхватът на тези, до които тя достига, непрекъснато се разширява, тогава заложбите ти са добри. Ако броят на хората, до които се достига, е малък, ефективността на работата е ниска, резултатите са слаби и има постоянно преработване, спиране и запълване на пропуски, тогава заложбите ти са средни. Ако даден човек възприема работните принципи, работните разпоредби и други аспекти доста добре и бързо, но напредъкът му във внедряването е много бавен и ефективността му е много ниска — при нормални обстоятелства резултати биха могли да бъдат постигнати за един месец, но на него му отнема три месеца или дори шест месеца, а постигнатите резултати са все така доста посредствени, броят на хората, до които се достига, е малък и ползата за хората не е значителна — такъв човек е със средни заложби.

Някои хора, след като разберат определени принципи или основни неща, схващат само буквалното значение в момента и изобщо не могат да го свържат с хората, събитията или нещата в работата си, засегнати от тези принципи или основни неща. Те просто слушат принципите и основните неща като правила или доктрини и след като ги чуят, не правят планове в сърцата си и не знаят как да ги приложат или как да приложат в реалния живот работните разпоредби и основните неща или принципите, които разбират. Те из основи не могат да направят никакви връзки между реалния живот и тези основи или принципи. Когато става въпрос за реалния живот или работа, те оставят настрана принципите, основните неща и законите за развитие на нещата, не са способни да ги приложат и просто правят каквото си искат. Нека засега да не говорим за това дали тяхната човешка природа е добра или лоша, или какъв е характерът им, или дали умишлено не правят нещо, или дали не искат да правят нещо — само по отношение на заложбите, такива хора са с лоши заложби. Където и да отидат, те могат да говорят много доктрини, да говорят за някои основни неща и да обсъждат с другите някои така наречени закони за развитие на нещата. Те изглежда имат доста високо ниво на мисълта и имат способност за възприемане, и изглежда имат някакви заложби. Когато обаче им бъде възложен даден елемент от работата, минават един или два месеца без резултати и от тях не се чуват никакви новини. По времето, когато изразяваха решимостта си, те говореха много добре, но когато се стигне до това действително да го направят, не знаят какво да правят. „Горното обясни принципите много ясно, така че какво трябва да правя сега? Кого да назнача за надзорник, кого за проповедник и кой да се занимава с външните работи? Не знам какво да правя! Но направих смели твърдения и изразих решимостта си, така че трябва да го направя!“ Те са толкова тревожни, че в тялото им се натрупва вътрешен огън и получават мехури в устата, не могат да ядат или да спят, като в крайна сметка стават запуснати и съкрушени, но въпреки това не знаят какво да правят. Това са проявленията на хора с лоши заложби. Когато им се уреди работа, няма значение как дават тържествени обети и изразяват решимостта си, като говорят смели и високопарни думи с такъв дух — трябва да видиш дали могат да свършат работата, дали имат стъпки и планове и дали разбират как да прилагат работните разпоредби и да действат според принципите. Ако не разбират или не могат да направят това, тогава са с лоши заложби. Ако разбират само доктрини, но не могат да прилагат принципите, а просто действат сляпо и безразсъдно, това също показва лоши заложби. Щом не можеш да прилагаш принципите, основните неща или законите за развитие на нещата ефективно и в реалния живот, тогава, независимо дали си тревожен и разстроен, или извършваш безразсъдни злосторничества, това са проявления на лоши заложби. Точни ли са тези думи? (Да.) Някои хора действат сляпо, докато други не знаят как да го направят и не смеят да го направят — те дори не знаят откъде да започнат. Конкретните проявления на хората с лоши заложби по отношение на иновативната им способност са, че те не знаят как да прилагат основните неща и принципите към конкретна, реална работа; те са способни само папагалски да повтарят думи, да научават доктрини и да запаметяват правила. Самото запаметяване на доктрини и правила е безполезно и не показва, че имаш иновативна способност. Дали имаш иновативна способност, или не, е видно от това дали можеш да внедриш тези основни неща, принципи и правила в реалния живот, като вършиш добре работата, свързана с тези основни неща и принципи, така че тези основни неща и принципи да не остават думи и доктрини, правила и формули, а да се внедряват в живота на хората и да се прилагат към хората, като позволяват на хората да ги използват и да извличат полза и помощ от тях, като ги превръщат в път за практикуване в живота или напътствие, посока и цел за живеене. Ако на даден човек му липсва тази иновативна способност и знае само как да бълва думи и доктрини и да скандира лозунги, а не е способен да вкара в употреба тези принципи и основни неща, когато дойде време да изпълнява дълга си, онези, които следват такъв водач или надзорник, няма да придобият принципи на практикуване в този аспект на истината. Такива водачи или надзорници са хора с лоши заложби, неспособни за работата, и трябва да бъдат докладвани и лишени от дълг, щом бъдат идентифицирани. За да оцениш дали някой може да поеме даден елемент от работата, трябва първо да видиш дали, след като прочете работните разпоредби и разбере истините принципи, той може да ги организира и приложи и да задвижи работата. Независимо колко хора има в една църква, ако задвижва всички елементи от работата на църквата, и без значение за работата на колко души отговаря — било то петдесет, или сто — може да накара работата да процъфтява, като се погрижи всеки да има своето място и да може да работи и да изпълнява дълга си според истините принципи, то може да се обмисли такъв човек да бъде избран за водач или надзорник. Разбира се, трябва също така да видиш какъв е характерът му, дали е човек на място и дали е човек, който се стреми към истината — да знаеш тези неща е от съществено значение! Един водач или работник трябва най-малкото да притежава заложби и духовен ръст в тези аспекти, за да води Божиите избраници в истината реалност и така че всеки да може да работи и да изпълнява дълга си според работните разпоредби или истините принципи — по този начин Божиите избраници могат да имат полза от него. Ако не притежава тази способност, тогава не може да бъде избран. Ще се чувстваш ли удовлетворен в духа си, ако избереш такъв човек, въпреки че ежедневното безделничене, без да се върши никаква работа, докато го следваш, може да донесе комфорт на плътта ти? Ако прекарваш няколко часа всеки ден в събирания, като го слушаш да проповядва доктрини, но не вършиш никаква действителна работа, това изпълняване на дълга ти ли е? (Не.) Всеки ден ти проповядва доктрини и докато ушите ти може да бъдат обогатени, ти не изпълняваш дълга си и просто го следваш в безцелно шляене. В такъв случай ти си бил подведен и възпрепятстван от него. Ако продължаваш да го слушаш да говори тези сухи думи и доктрини и в крайна сметка не изпълняваш дълга си и не проявяваш преданост, и нямаш реално преживяване в истината, като не предлагаш преданост в това, което Бог ти е поверил, не задвижваш работата и не постигаш никакви резултати — така че, когато Бог поиска от хората резултати, ти да нямаш какво да представиш — няма ли да си претърпял загуба? Следователно, ако преди си мислел, че такива хора са кандидати за водачи, сега бързо промени гледната си точка и зачеркни такива хора от списъка си с кандидати. Те не бива да бъдат избирани за водачи. В какво отношение не са на нужната висота хората с лоши заложби и без иновативна способност? Не са на нужната висота по отношение на това, че знаят само да бъдат „кабинетни стратези“, докато никога не знаят как да приложат идеите си в работата в реалния живот, както и това, че не могат да вършат действителна работа. Какви биха били последствията, ако такива хора станат водачи? Те само биха оплескали работата напълно. Ако служеха като църковен водач в континентален Китай, те щяха да доведат цялата църква до гибел. Не само че те самите нямаше да успеят да придобият истината, но и животът на водените от тях щеше да претърпи загуба. Ако можеш своевременно да идентифицираш такива хора и да ги лишиш от дълг, някои бедствия ще бъдат предотвратени и църковната работа няма да трябва да търпи загуби. Но ако останеш последовател под ръководството на такива хора и приемеш тяхното водителство, тогава твоята надежда за постигане на спасение може съвсем да бъде провалена от тях и възможността ти за спасение тогава ще изчезне. Следователно иновативната способност е изключително важна за водача, работника или надзорника. Ако не притежаваш основни заложби и способност да вършиш работа, трябва да си напълно предпазлив и да не се впускаш напред от ентусиазъм, и не бива винаги да искаш да изпъкнеш и винаги да искаш да бъдеш водач или надзорник. Така не само пречиш на себе си, но пречиш и на другите да постигнат спасение. Ако пречиш само на себе си, причиняваш само собствената си смърт, но ако пречиш на братята и сестрите, не вредиш ли на много хора? Може да не те е грижа за собствения ти живот, но другите ги е грижа за техния. Нещо повече, да пречиш на собственото си ежедневие или на финансовия си успех не е кой знае какво, но да пречиш на работата на църквата не е никак малък проблем. Можеш ли да понесеш такава отговорност? Ако наистина си човек със съвест и считаш, че това предполага значителна отговорност, че възпрепятстването на работата на църквата не е нещо, за което можеш да понесеш отговорност, тогава ти категорично не бива да прибягваш до всички необходими средства, за да се перчиш и да се бориш за лидерство. Ако нямаш нужните заложби и духовен ръст, не се стреми винаги да изпъкваш. Недей да възпрепятстваш работата на църквата или да пречиш на Божиите избраници да навлязат в истината и да придобият добра крайна цел само за да удовлетвориш жаждата си за власт — това е грях! Трябва да имаш известна самоосъзнатост. Прави това, което си способен да правиш, и не се стреми винаги да бъдеш водач. Освен като водач, можеш да изпълняваш и много други видове дълг. Да бъдеш водач не е твое изключително право, нито трябва да бъде твой стремеж. Ако имаш заложбите и духовния ръст да бъдеш водач, както и чувство за бреме, тогава е по-добре да позволиш на другите да те изберат. Тази практика е от полза за работата на църквата и за всички участници. Ако нямаш заложбите да бъдеш водач, трябва да проявиш известна доброта и да поемеш известна отговорност за бъдещето на другите. Не се стреми винаги да бъдеш водач и не пречи на другите. Желанието ти да бъдеш водач и да поемеш отговорност за работата на църквата, въпреки че заложбите ти са малки, показва липса на разум. Ако нямаш нужните заложби и духовен ръст, просто изпълнявай добре собствения си дълг. Истинското изпълнение на дълга показва, че имаш известен разум. Върши каквато работа можеш според способностите си. Недей да таиш амбиции и желания. Не се стреми да задоволяваш само личните си желания, като пренебрегваш работата на църквата — това вреди както на теб, така и на църквата. Това е проявлението на хората с лоши заложби по отношение на иновативната способност.

На хората с лоши заложби не им достига иновативна способност — а онези без заложби я притежават още по-малко. Такива хора изобщо не могат да разберат основните принципи на нещата, законите за развитие на нещата или истините принципи, когато ги чуят. Когато четат Божиите слова, дори и да могат да видят, че това са истини принципи, те не могат да свържат принципите с обхвата им на приложение или с хората и нещата, които те включват. Те дори си мислят: „Това общение за истината е твърде подробно и е твърде много. Като слушам тези думи, мога да разбера, че това са принципи, но не знам какво е определението за принципите или какъв обхват очертават принципите“. Ако те дори не знаят определението за принципите, тогава със сигурност не знаят как да ги внедряват или практикуват. Например, когато се случи нещо, с което трябва да се справят, другите им казват: „Трябва да практикуваш според принципите“. Те казват: „Аз дори не знам как да практикувам според принципите. Не знам с кой принцип е свързан този въпрос“. Дори след като другите им обяснят принципа, който трябва да практикуват при справянето с този въпрос, те пак не знаят какво да правят. Такива хора са с изключително лоши заложби; те не могат дори да разберат човешка реч и още повече са негодни за оползотворяване. Това не показва ли, че такива хора са толкова некомпетентни, че е невъзможно да им се помогне? Хората, които са безнадеждно некомпетентни, не притежават мисленето и способността да разбират нещата на нормалната човешка природа, камо ли мисловна логика. Следователно хората, които разбират истините принципи или различните основни неща и правила, няма как да общуват с онези, на които им липсват заложби; те не могат да постигнат консенсус и, разбира се, нямат общ език. Защо не могат да общуват? Има един съществен проблем, който е, че способностите на тези два типа хора да осъзнават, да разпознават, да преценяват, да разбират и да приемат различни неща не са на едно ниво или на една и съща писта — те са като две успоредни линии, които никога няма да се пресекат. Това е казано с донякъде абстрактни термини. За да се изразя по-конкретно, заложбите на тези два типа хора са коренно различни и не са на едно ниво. Следователно те никога няма да имат една и съща способност за преценка, способност за разпознаване на нещата или познавателна способност по отношение на един и същ въпрос. Тоест това, което хората с добри заложби или средни заложби могат да разпознаят, онези без заложби изобщо не разпознават — на тях това още повече не им достига и вечно няма да им достига, сякаш им липсва тази функция. Например, когато една кокошка достигне зрялост, тя естествено снася яйца. Дори и снасянето ѝ да е слабо, тя пак ще снася яйца, защото има тази функция. Но колкото и добре да е хранен един петел, той не може да снася яйца, защото няма тази функция. Петелът казва: „Въпреки че нямам функцията да снасям яйца, мога да кукуригам сутрин!“. Без значение колко пъти кукуригаш или колко силен е гласът ти, това не означава, че можеш да снасяш яйца. Макар кокошката да не кукурига, тя има функцията да снася яйца. Защо ви давам този пример? Защото хората без заложби ще говорят такива изопачени, погрешни, нелогични разсъждения — това се нарича да нямаш заложби. Следователно, когато хора с добри заложби, средни заложби или дори лоши заложби общуват и обсъждат въпроси с хора, които нямат заложби, става неловко. С хора с лоши заложби все пак можеш да общуваш по определени прости и лесноразбираеми въпроси. Но с хора, които нямат заложби, никой не може да общува, защото те нямат способност за възприемане и нямат мисли или гледища за нищо. Това е описанието или обяснението на хората без заложби. Когато общуваш за нещо с тях, въпреки че го обясняваш подробно и ясно и те може да кажат, че разбират, въпреки това, когато същото нещо се случи отново, те все така не разбират и отново ще изричат изопачени, погрешни разсъждения. Кажи Ми, могат ли такива хора да разберат истината? (Не.) Те нямат способността да разпознават или да осъзнават нещата — как биха могли да разберат истината? Да се каже, че могат да разберат истината, би било просто глупост. На хората без заложби им липсва иновативна способност, затова техните проявления в това отношение са такива. Тъй като не разбират никакви основни неща или принципи, те нямат планиране в нищо, което правят. Умовете им нямат план или стъпки и още повече те не могат да приложат никакви основни неща или принципи. Каквото и да правят, то е пълна бъркотия, пълен безпорядък. Такива хора могат само да полагат физически усилия и да полагат ръчен труд. Те едва успяват да се справят с проста, еднообразна работа; все пак те са обикновени хора, които могат да се занимават с една задача, но когато ситуацията се издигне до нивото на поемане на даден елемент от работата, те вече не са компетентни за него. Такива хора са неспособни да вършат каквато и да е ценна работа или работа, която изисква технически умения. Те могат да се справят само с някои малки задачи като ръчен труд, селскостопанска работа или отглеждане на добитък, и дори тогава се нуждаят да има надзорник около тях, който да ги надзирава и подкрепя. Понякога, когато са в лошо настроение, някой трябва да ги вкара в правия път; а когато понякога се увлекат по изопачавания или станат негативни, някой трябва да ги съветва относно начина им на мислене. Дори за маловажни задачи някой трябва да проверява какво правят; в противен случай ще възникнат проблеми и грешки и работата ще трябва да се върши наново. Ако не пилеят материали, то пилеят енергия, или вода, ток и газ. В западните държави те постоянно са докладвани от другите и глобявани от полицията. Без някой да ги наблюдава, те не могат да вършат правилно дори малки задачи — те просто причиняват толкова проблеми и са окаяни. Това са проявленията на хората без заложби. Такива хора не са ли просто безполезни и глупаци? Могат ли все пак да бъдат оползотворени като хора? Всъщност в Божия дом такива хора могат само да полагат малко физически усилия. Когато става въпрос за църковна работа, те не могат да я вършат; те са неспособни да вършат каквото и да било. Дори при работа, която изисква физически усилия, те не могат да я завършат самостоятелно и все пак се нуждаят от други, които да ги инструктират, да ги надзирават и да проверяват какво правят. Но когато изпълняват задачи, които изискват физически усилия, те все пак чувстват, че талантите им се пилеят, че са твърде квалифицирани, и стават непокорни, като дори се оплакват: „Вижте онези хора, които вършат техническа компютърна работа, пишат статии, пеят и танцуват или играят във филми — колко са бляскави! Аз обаче мога да се справям само с дълга на домакин и готвене, като по цял ден се занимавам с мазнина и пушек. След няколко години ще се превърна в изнемощяла жена. Вижте колко съм окаяна!“. Те винаги се чувстват доста окаяни, докато вършат тази работа, но никога не се спират да помислят защо могат да вършат само такъв вид работа. Не преценяват дали са наистина способни да се справят с друга работа. Тъй като заложбите им са лоши, те винаги се чувстват разстроени, когато изпълняват някои задачи, които изискват физически усилия. Ако заложбите им бяха наистина добри, те нямаше да се чувстват разстроени. Заложбите им вече са толкова лоши, че те могат да изпълняват само физически задачи, но въпреки това чувстват, че талантите им се пилеят. Не са ли глупаци? Такива хора са наистина глупави. Хора от този тип не могат да изпълняват правилно дори задачи, които изискват физически усилия. Когато готвят, те или правят твърде много, или твърде малко, и без значение колко дълго са готвили, все още не знаят какъв модел трябва да следват при това. Въпреки това те все още чувстват, че талантите им се пилеят при такива задачи, че са твърде квалифицирани, и мислят, че не бива да изпълняват задачи, изискващи физически усилия. Те вярват, че трябва да работят в офис като секретари, да поемат някой елемент от работата в Божия дом или поне да служат като църковен водач. Това не е ли пълна липса на разум? Кажи Ми, за каква работа си компетентен? Ако не си компетентен за никакъв вид работа и ти се дава да изпълняваш задачи, изискващи физически усилия, докато Божият дом все пак те подсигурява, това не е ли издигане за теб? И въпреки това оставаш недоволен. Разумът ти не е ли твърде оскъден? (Да.) Има ли връзка между разума и заложбите? (Да.) Да не познаваш себе си, да не знаеш на какво ниво са заложбите ти, винаги да мислиш, че заложбите ти са високи — това не са ли проявления на лоши заложби? (Да.) Хората с добри заложби ще знаят как да оценяват себе си и след като се оценят, ще знаят нивото на своите заложби. Щом определят какви са заложбите им, ще могат да намерят мястото си в църквата. Ще се чувстват спокойни, независимо какво правят, и ще могат рационално да подходят към дълга, който изпълняват. Дори и да им бъдат възложени задачи, които изискват физически усилия, при изпълнението им ще се чувстват в мир и ще смятат, че е обосновано; ще се покорят и ще се съгласят с това от дълбините на сърцата си, като приемат тази работа и тази задача. Това се нарича да имаш рационалност. Ако някой никога не е спокоен, докато изпълнява дълга си, като винаги се чувства ощетен и мисли, че всяка задача, която го молят да свърши, е пилеене на талантите му, не му ли липсва разум? (Да.)