Подмазване на онези, които имат власт

Има още един тип хора: тези, които обичат да се подмазват на онези, които имат власт. Добри или лоши са хората, които се подмазват на имащите власт? (Лоши са.) В какво отношение са лоши? Този тип хора са големи сноби. Когато видят някого със статус, те постоянно полагат всякакви усилия да му се подмажат; поемат инициативата да разговарят с него и да му споделят, да му сервират храна, да му перат дрехите и да чистят вместо него. Няма нещо, което да не са готови да направят. Ако ти нямаш статус, те се преструват, че не те виждат, а ако поемеш инициативата да се сближиш с тях, щом те видят, изражението им веднага става кисело. Добри ли са такива хора? Към кой аспект спада този вид проблем? (Този тип хора са непочтени и имат лоша човешка природа.) Човешката им природа е лоша и те са непочтени. До каква степен е лоша човешката им природа? (Нямат почтеност или достойнство.) Добри хора ли са тези, които активно се подмазват на имащите власт? (Не.) Тогава какви хора са те? Какъв е характерът на хората, които обичат да се подмазват на имащите власт? Те имат две различни лица, когато общуват с един и същ човек. Не се страхуват, че другите ще ги прозрат, и дори свободно показват тези свои страни. Имат ли тези хора някакво чувство за срам? (Не.) Могат ли тези хора, които нямат чувство за срам, да бъдат причислени към злите хора? (Да.) Защо могат да бъдат причислени към злите хора? Те имат две различни лица в отношението си към другите. Нека анализираме корена на тези две различни лица. Тези хора особено обичат статуса и обичат хората, които имат положение и власт. Когато видят хора със статус, те са много усмихнати, напълно покорни; безскрупулно им угодничат и им се подмазват и безсрамно ги ласкаят. Независимо дали целта им е да спечелят благоразположението на тези хора, или имат скрит мотив да искат да бъдат ценени и издигнати, отношението им към другите е проблемно и нарушава истините принципи. Тогава защо имат такова отношение към хората със статус? (Заради собствените си интереси.) Това доказва, че те особено много обичат статуса. На самите тях им липсват способности или нямат квалификацията, условията или възможностите да постигнат статус. Но като се подмазват на онези със статус и се сближават с тях, те могат да задоволят желанието си за статус. Следователно те могат да се подмазват на другите и да ги ласкаят без никакви задръжки или срам. Те са доста непочтени. На тях не им пука какъв човек е този със статуса, нито разпознават дали човешката природа на този човек е добра, или лоша, или дали този човек е зъл. Стига този човек да има статус или пари, дори да е зъл човек, те пак ще му се подмазват. Не са ли те напълно безпринципни? (Такива са.) За тях всичко, което хората със статус казват, е правилно и добро, и какъвто и начин на говорене да имат, той е приемлив. Стига някой да има статус, те са добри към този човек. Напълно им липсват принципи и са ненормално добри към този човек. При тях наистина изобщо не може да се говори за притежаване на каквото и да било чувство за срам. Те не се интересуват от това как другите гледат на тях или ги оценяват. За тях няма значение какво мислят другите за тях. Те си мислят: „Аз просто харесвам хора със статус. Просто искам да съм добър към тях. Какво лошо има в това да имаш статус? Вие, които нямате статус, не сте достойни за моята доброта!“. Хора като тези нямат принципи или достойнство. Те не се интересуват как ги виждат другите, нито как ги оценява Бог. Това са непочтени хора. Когато действат по този начин, съвестта им не чувства нищо, а разумът им няма критерий за преценка. Те нямат минимални стандарти и са безгръбначни в това как постъпват. Когато срещнат някого със статус, те веднага се свиват и раболепничат и стават като роби, като заемат позицията на негов покорен подчинен. Който има статус, става техен господар. Имат ли такива хора почтеност или достойнство? (Не.) Те дори са способни на най-отблъскващото ласкателство към хората със статус, и дръзват да го правят, независимо пред колко хора. Те не се интересуват от възгледите на другите или от това как другите ги виждат, а единствено целят да задоволят собствените си желания. Така се държат с хората със статус. Но какво става, когато човек със статус го загуби? Тогава те сменят лицата си. Как се отнасят тогава към този човек? (Веднага започват да го пренебрегват.) Лицето им веднага помръква и отношението им става коренно различно: „Ти си загубил статуса си и все още искаш да бъда добър с теб? Мечтай си!“. Ако човек, който е загубил статуса си, ги помоли да му налеят чаша вода, те го пренебрегват. Ако ги помоли да му подадат ръка, те го пренебрегват. Ако иска да си поговори от сърце с тях, те казват: „Ти достоен ли си? Пригоден ли си да разговаряш с мен? Кой си мислиш, че си ти?“. Колко е жесток нравът им! Престъпление ли е да нямаш статус? Променя ли се някой, след като е бил отстранен от официалния си пост? Не е ли той все още същият човек? Защо сега е недостоен да разговаря с такива хора? Защо такива хора не могат да му подадат ръка? Дори да беше животно в беда, нуждаещо се от човешка помощ, от чувство за съвест хората пак би трябвало да помогнат, да се грижат нежно за него и да го обгрижват — а какво остава за човешко същество? Но на тях им липсва дори тази частица човещина. Освен тези проявления, някои хора отиват още по-далеч. Те си мислят: „Преди бях добър с теб, защото имаше статус. Сега, след като си загубил статуса си, все още очакваш да те уважавам и да ти пазя авторитета, да не те поставям в неудобно положение по време на разговори и да се подчинявам на заповедите ти както преди? Забрави! Трябва да си благодарен, че не те мачкам!“. Що за твари са те? Когато някой е в беда, те не само че го пренебрегват, но и го мачкат зад гърба му, като търсят удобен случай да го тормозят и потискат. Какви хора са те? (Те са зли хора.) Истинското им лице на зли хора излиза наяве по този начин, нали? Към хората със статус те се държат като покорни подчинени, щателно внимателни, като ги посрещат с усмивки. Много ги бива подмазвачески да се съгласяват с другите хора. Ако някой началник каже, че на луната могат да се отглеждат картофи, те ще допълнят: „Картофите, отгледани на луната, са наистина вкусни!“. Но когато този началник загуби статуса си, отношението им напълно се променя. Каквото и да каже бившият началник сега, дори и да е правилно, те няма да слушат. Дори този бивш началник да има истинско разбиране, те го пренебрегват и отказват да го приемат, като го намират само за неприятен. В сърцата си те мислят: „Ти нямаш статус, така че нищо, което казваш, няма тежест. Дори това, което казваш, да е правилно, каква е ползата от него? Дори да имаш истината реалност, пак не те харесвам. Просто ми доставя удоволствие да мачкам хора без статус — ако не ги мачкам, е пропиляна възможност!“. Що за твари са те? Ако нямаш статус, ти си им неприятен. Колкото добър да си с тях, това е безполезно. Както и да ги поставяш на равна нога с теб и да се отнасяш с тях според принципите, това не може да промени отношението им към теб. Имат ли такива хора човешка природа? (Не.) Какво е проявлението на липсата им на човешка природа? Не е ли жестокост? (Да.) Нравът на хората, които обичат да се подмазват на имащите власт, е изключително жесток и Аз намирам такива хора просто за отвратителни. В очите на такива хора, когато имаш статус, твоите недостатъци и слабости се виждат като достойнства и силни страни. Но когато нямаш статус, силните ти страни и достойнства се виждат като недостатъци и слабости. Нищо, което казваш, няма тежест и те намират всичко в теб за неприятно. Те винаги искат да те тормозят, да те мачкат и да те потискат. Те имат жесток нрав, нали? (Да.) Те тормозят онези без статус, както си искат. Те смятат, че да не тормозят хрисимите хора е грях. Дори и да не ги провокираш, те активно ще търсят кусури, ще те тормозят и ще те мачкат, като гледат на теб отвисоко, с огромно презрение. Сякаш да нямаш статус е грях, който те прави недостоен да живееш или да бъдеш в тяхно присъствие; сякаш си си навлякъл беда и заслужаваш нещастие, ако нямаш статус. Що за твари са те? Трябва ли да се позволява на такива хора да останат в църквата? (Не.) Могат ли хора, които особено обичат да се подмазват на имащите власт, да бъдат избирани за водачи? (Не.) Защо не? Точно така се държат към хората със статус — ако самите те придобият статус, няма ли да станат авторитарни, поставяйки се над всичко? Това би било пагубно! Те биха пренебрегнали работните разпоредби на Божия дом, управленските закони на църквата и предложенията на братята и сестрите и дори биха потискали онези без статус, без значение какво казват или правят те. Църквата би била съсипана от тях. Хора като тези имат изключително силно желание за власт и щом получат това, което искат, последствията са невъобразими. Хората, които се подмазват на имащите власт, са особено жестоки и особено непочтени. Какви са главните характерни черти на техния покварен нрав? (Жестокост.) Нечестивост, жестокост и неприязън към истината. Това, което е особено нечестиво, е как използват две напълно различни лица при общуване с един и същ човек, като се променят изключително бързо. Това не е ли нечестиво? (Да.) Дори хората без статус да не ги провокират, те ще поемат инициативата да ги нападат, тормозят и тъпчат. Това не е ли жестоко? (Да.) Независимо дали другият човек има статус, или не, те не могат да действат според принципите или да се отнасят справедливо с него. Когато им кажеш: „В Божия дом властва истината и с хората се отнасят справедливо“, те приемат ли го? (Не.) Просто им влиза през едното ухо и излиза през другото и те си мислят: „Каква справедливост? Хората са просто или висши, или нисши, благородни или низки. Онези със статус са благородни, а онези без статус са безполезен боклук!“. Това са тяхната логика и принцип, по които гледат на хората и се отнасят към тях. Те не приемат истините принципи и все така говорят своите изопачени доводи. Не изпитват ли неприязън към истината? (Да.) Те подхождат към статуса и властта, като използват собствената си логика и принципи за светските отношения и собствените си гледни точки за светските отношения, и използват собствените си принципи и методи за светските отношения, за да се справят с тези въпроси, вместо изискванията и принципите на Божия дом за това как да се отнасят към хората. Това не е ли неприемане на истината, открито противопоставяне на истината? В сърцата си те си мислят: „Ако имаш статус, тогава ти си най-главният в сърцето ми“. Бог и истината нямат място в сърцата им. Какъв е този нрав? Да бъдеш толкова властен и толкова глупаво упорит — това не е ли неприемане на истината? Не е ли изпитване на неприязън към истината? (Да.) Това е именно такъв нрав. Само по отношение на човешката им природа такива хора са непочтени, крайно отвратителни са и не си струва да се общува с тях. Но по отношение на техния нрав не става въпрос само дали си струва да се общува с тях. Тези хора имат жесток, нечестив нрав и не са обект на спасение. Всички те ще бъдат наказани и ще умрат; делата им се равняват на престъпление, наказуемо със смърт. Тези хора сляпо се подмазват на имащите власт и показват раболепно държание на палета, което е отвратително. На позицията на църковни водачи такива хора са опасност. Ако изберете такива хора за църковни водачи, ще ви сполети беда. Някои районни водачи, понеже са глупави и неспособни да прозират хората, дори посочват този тип човек за кандидат за църковен водач, в резултат на което братята и сестрите в църквата биват измамени. Хората от този тип, които са добри в подмазването на другите и угодниченето на имащите власт и които външно изглеждат много ревностни и се подчиняват на всяка дума на водачите, лесно биват избирани за кандидати. Това е, защото някои водачи и работници харесват онези, които им се подмазват и са раболепни, и не могат да прозрат последствията, които този тип лицемерен човек ще донесе на църквата, щом стане водач. Често, щом такива хора бъдат избрани и придобият статус, злобната им страна веднага излиза наяве и те започват да смущават църквата. Водачите, които са ги избрали, съжаляват, когато видят, че хората, които са избрали, са зли хора, но не могат да поправят последствията, които действията им са нанесли на църквата. Това е изцяло следствие от това, че водачите и работниците имат покварен нрав и действат без принципи. Онези, които почитат статуса и властта, не са хора, които обичат истината. Те се подмазват на всеки, който има статус, и слагат раболепна усмивка винаги, когато видят водачи и работници. Някои водачи не могат да устоят на това изкушение; те се преизпълват с радост, когато видят хора с раболепна усмивка, и искат да ги издигнат, за да покажат собствените си способности. Всъщност, когато тези хора им се подмазват и им се усмихват раболепно, те имат злонамерени мотиви, но тези водачи мислят, че тези хора са наистина добри. Щом тези хора станат водачи, те не се покоряват на никого и пренебрегват самите водачи, които са ги издигнали. Едва тогава тези водачи осъзнават, че тези хора не са добри и че са издигнали грешните хора. В такава ситуация какво трябва да се направи? Не трябва ли тази ситуация да се поправи? (Да.) Как трябва да се поправи? (Тези хора трябва незабавно да бъдат разобличени и след това освободени.) Тези хора не могат да вършат реална работа; те са просто объркани хора, които знаят само как да угодничат и да се подмазват на имащите власт. Водачите трябва да ги освободят незабавно и да съжаляват, че по онова време както очите, така и сърцето им са били слепи и те не са могли да разпознаят хората, като са избрали грешните хора. Сега все още има време незабавно да се поправи ситуацията. Способни ли сте сега да прозрете такива хора, които се подмазват на имащите власт? (Да.) Такива хора не струват.

Притежаване на изключителна памет

Сега нека поговорим за проявленията, свързани с вродените дадености. Да имаш изключителна памет — към кой аспект спада това проявление? (Вродени дадености.) Да имаш особено добра памет, да запомняш нещата точно, да запаметяваш статии, откъси от Божиите слова, химни или работна разпоредба особено ясно и точно — към кой аспект трябва да спада това? (Добра заложба — вродена даденост.) Това е вродена даденост. Що се отнася до това към кой конкретен аспект на вродените дадености принадлежи, мисля, че не трябва да спада към заложбата. Ако става въпрос просто за добра памет, за способност да се запомнят неща, да се помни много, да се помни точно и да се запомнят нещата трайно, това най-много да спада към категорията на вродените силни страни, таланти и способности. Що се отнася до това дали заложбата на някого е добра, или не, това зависи от неговата способност за възприемане. Ако някой има изключително добра памет, като е способен да запамети част от текст на песен, сегмент от знание и доктрина или професионално умение особено добре, особено бързо и особено трайно, но това, което запаметява, са просто някои предписани и закостенели неща, които не засягат истините принципи и които не могат да бъдат приложени или изпълнени в реалния живот или работа — ако той просто има добра памет — тогава това е само силна страна и способност в рамките на неговите вродени дадености; това не се издига до нивото да засяга неговата заложба. Както обсъдихме по-рано, какво е заложба? (Ефективност и резултатност при вършенето на нещата.) Ако имаш добра памет, а също и добра заложба, какви проявления и характерни черти трябва да имаш? Това означава, че по отношение на нещата, които чуваш, въз основа на това, че можеш да запомняш точно, ти можеш също така да схванеш основните моменти, да намериш принципите, да намериш път за практикуване и план за изпълнение, а след това си способен действително да приложиш тези неща в реалния живот и работа, като вършиш нещата ефективно и резултатно. Това означава, че Божиите слова и истините принципи, които си запаметил, не остават на теоретично ниво, а се прилагат при изпълнението на твоя дълг и стават твоята истина реалност, като дават резултати в работата, които хората могат да видят, и подобряват ефективността на работата. Това е не само да имаш добра памет, но и да имаш добра заложба. Наличието на добра памет не се равнява на наличието на добра заложба. По-скоро наличието на способност за възприемане, способността да търсиш истината и да намираш принципите за практикуване на истината, когато ти се случват неща, и изпълнението на работата без отклонение и вършенето ѝ точно, бързо и ефективно — само това е да имаш добра заложба. Добрата заложба не е да разбираш някои доктрини и след това да си способен да говориш надълго и нашироко за тях. По-скоро става въпрос за разбиране и схващане на някои истини принципи, а след това способност гъвкаво да ги прилагаш в своята работа и дълг, като ги направиш част от реалния си живот и ги трансформираш от теория в реалност, което позволява на истините принципи да окажат въздействие на хората и да постигнат резултати у тях, като носят на хората ползи и предимства. Това означава да имаш заложба. Ако заседнеш на нивото на разбиране на думи и доктрини и не можеш да изпълниш работата, и не можеш да намериш принципите или средствата — тоест, ако този аспект на истината принцип винаги остава само теория за теб и ти нямаш начин, нямаш метод и нямаш път да го превърнеш в реалност — това означава да нямаш заложба или да имаш слаба заложба. Без значение колко добра е паметта ти, дори и да надхвърля тази на обикновените хора до степен да е почти изключителна способност, това не означава, че имаш добра заложба. До какво се отнася добрата заложба? Как се преценяват заложбите? (Съди се по това дали човек може да разбере принципите на работа и да изпълни тези принципи правилно, за да постигне резултати.) Съди се по ефективността и резултатността, нали? (Да.) Някои хора могат да запомнят работните разпоредби бързо и точно и могат също така да ги разберат теоретично. Обаче, когато става въпрос за изпълнение, ако някой ги попита: „Как трябва да се свърши тази работа? Имаш ли идеи, планове или стъпки?“, те отговарят: „Не, не знам как да го направя“. Ето какво е да нямаш заложба. Най-много това е просто силна страна в една област. Спомням си, че когато за първи път общувахме по тази тема, обсъждахме този въпрос. Вие може да сте забравили и този път отново категоризирахте изключителната памет като заложба. Винаги да разбираш погрешно силните страни и талантите на човек и винаги да категоризираш определена силна страна или талант към добрата заложба е груба грешка. Ако този въпрос бъде разрешен и вие разберете какво е силна страна, какво е талант или способност и какво е истинска заложба, това ще бъде от полза за разпознаването на хората и за собственото ви израстване в живота. Най-малкото това може да ви помогне малко да обуздаете надменния си нрав, така че вече да спрете да вярвате погрешно, че имате отлична заложба, просто защото можете да пеете или да танцувате добре. И така, можете ли все още да оценявате този въпрос по този начин сега? (Не.) Тогава какво всъщност трябва да притежават хората, които могат да пеят, за да имат добра заложба? (Те трябва да имат способност за възприемане, да знаят кой начин на пеене е съгласно принципите, а също и да имат проницателност.) Проницателността е много решаваща. Виж, всички тези хора знаят малко музикална теория, но ефектът от тяхното пеене е различен. Някои хора могат да напипат и да потърсят път за пеене. Те слушат различни песни, различни мелодии и различни стилове на пеене от различни хора и се вслушват в това кои техники на пеене са трогващи и приятни. От този процес те намират определено усещане и след това продължават да изследват и да се упражняват въз основа на това усещане. След известно време те чувстват, че пеенето им се е подобрило и другите са склонни да го слушат. Постепенно те сравняват това с теориите и потвърждават, че този път на практикуване е правилен. Те са способни да открият пътя на практикуване, за да променят начина си на пеене и да коригират предишните си неправилни методи на пеене. След това те могат допълнително да изпълнят и да приложат добрите, правилни, положителни елементи, които са разработили, в собственото си пеене. Те могат да схванат кой начин на пеене е правилен и кой е неправилен, и кой начин на пеене създава добро усещане и кой създава лошо усещане. Това означава да имаш добра заложба. Ако те имат само теоретични познания, но не могат да съчетаят теорията с действителното си пеене и възприемането им е изопачено, тогава заложбата им не е добра. Виж някои хора, които пеят — когато другите посочат, че използват фалшив глас, те могат да го приемат и след една или две години обучение да го поправят. Въпреки че все още не са много изкусни в пеенето, те вече пеят с истинския си тон и глас. От друга страна, някои хора пеят с фалшив глас и това е ясно за всеки, който ги чуе, но те все пак си мислят, че пеят с истинския си глас, с автентичния си тон и глас, неспособни да разпознаят разликата. Това показва липса на заложба и липса на проницателност, неспособност да се възприемат нещата. Това е разликата между заложба и силна страна. Ако си талантлив в пеенето, това е твоя силна страна; това е вродена даденост. Обаче дали можеш да пееш добре и да схванеш същността, принципите и същественото в тази област, в тази професия, е въпрос на заложба. Ако можеш да схванеш същността, същественото и принципите, тогава можеш да станеш певец, виртуозен певец. Ако обичаш да пееш, учиш се бързо и точно овладяваш мелодията, ритъма и височината на тона, това може да се нарече само вродена силна страна и това, че те бива в това конкретно професионално умение. Обаче поради много посредствената ти и ограничена заложба, ти винаги ще останеш в рамките на това просто да те бива в него. Няма да можеш да достигнеш нивото на овладяване на същественото и няма да можеш да станеш истински и виртуозен певец. Това е ограничението, наложено от твоята заложба. Хората с добра заложба имат потенциал и поле за развитие, докато тези със средна или слаба заложба нямат потенциал или поле за развитие. Така че, независимо в коя област са силните ти страни, ако заложбата ти е слаба, неизбежно ще бъдеш ограничен от заложбата си. Независимо колко си талантлив в определена област, колко я харесваш или колко голям е интересът ти, няма да имаш потенциал за развитие поради слабата си заложба, защото не можеш да надхвърлиш заложбата си. Разбрахте ли? (Да.) Сега, след като казах това, ще загубите ли увереност в пеенето? Аз просто говоря по въпроса, като използвам една от силните ви страни като пример, за да общувам за разликата между заложба и силни страни. Божият дом обаче не изисква от вас да станете истински виртуозни певци, да пеете с определена висока степен на прецизност, да развивате определен певчески стил или да постигате голям успех в пеенето. Тези неща не се изискват. Просто използвайте добре съществуващите си заложба и силни страни — това е добре. Стига да има израз на истински чувства и искреност, това е достатъчно. И така, не се чувствайте обезсърчени и не се отказвайте само защото казах, че някои от вас имат слаба заложба или много посредствена заложба с малко поле за развитие. Това е ненужно. Ще се почувствате ли обезсърчени? (Не.) Трябва да гледате правилно на този въпрос. Ако не използвах вашите ситуации като примери, може би нямаше да разберете, може би нямаше да имате задълбочено разбиране и каквото и да кажех, нямаше да го вземете присърце. За да ви помогна да разберете задълбочено, трябваше да дам няколко примера, така че всеки да може да има по-добро разбиране. По този начин вашето разбиране за разликата между заложба и силни страни също ще стане по-точно. Имате ли нещо против този начин на общение? (Не, нямаме нищо против.) Добре е, че нямате нищо против. Гледайте правилно на това. Практикувайте, както трябва. Да вложиш сърцето си в това и да практикуваш към добра цел и посока винаги ще бъде по-добре, отколкото да не напредваш или да си останеш постарому. Въпреки че заложбата ти е ограничена или слаба, все пак трябва да полагаш усилия да практикуваш и да се стремиш да постигнеш най-многото, което можеш, в рамките на ограничената си заложба. Ние трябва да вложим цялото си сърце и всичките си усилия, като изпълняваме този дълг и извършваме тази работа с отношение на отговорност и преданост. Това е принципът на практикуване, който трябва да следвате. Не бива да ставаш негативен или да се отказваш само защото силната ти страна няма потенциал за развитие и няма да можеш да се откроиш в бъдеще. Това не е приемливо и явно не е истината принцип, която трябва да следваш в отношението си към този въпрос. Разбрахте ли? (Да.)

Във всяка от тези три области — вродени дадености, човешка природа и покварен нрав — има много конкретни детайли, които трябва да бъдат разбрани. Необходимо ли е да общуваме по тези въпроси? (Да.) За много аспекти хората имат само повърхностно разбиране и не могат да ги обяснят ясно. Те може да имат някои силни страни и после да си мислят, че са с благороден характер, като вярват, че са почтени и свободни от покварен нрав, с добра човешка природа и висока заложба. Всичко това произтича от неспособността на хората да разпознават ясно тези различни въпроси. Колкото повече този вид въпроси включват детайли, толкова повече има за общуване; това не може да бъде обхванато само с един или два пъти, а изисква многократни общения. Добре, днес ще спрем общението дотук. Довиждане!

14 октомври 2023 г.