Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

Е. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

Нека да продължим да общуваме по темата „Как човек да се стреми към истината“. През този период все още обсъждаме съдържание, свързано с „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“, като говорим за голямата тема за „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“. Първият аспект на тази тема е избавянето от представите и фантазиите на човека за Бог. В този аспект обсъдихме представите и фантазиите на хората за Божието дело, което включва един относително сложен въпрос: разликите между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. В това има много подробности. Когато хората се сблъскват с проблеми в ежедневието, те винаги бъркат понятията и не могат да разграничат ясно към коя категория спада даден проблем или как да ги разграничат. Например, що се отнася до определени проявления, хората не могат да разграничат дали те се отнасят до човешката природа, или до вродените дадености. А за някои други проявления хората не могат да кажат дали са проблеми, свързани с покварения нрав, или с човешката природа. Хората не могат да разграничат тези въпроси. Хората често считат определени проблеми и недостатъци на вродените дадености за покварен нрав или считат определени недостатъци и проблеми на човешката природа за покварен нрав. Понякога, дори когато става въпрос за разкриване на покварен нрав, те вместо това го считат за разкриване на вродена даденост, която не може да се промени. Следователно хората често се чувстват в пълна неяснота относно въпросите за вродените дадености, човешката природа и покварения нрав по време на процеса на вяра в Бог и не могат да ги разграничат. Миналия път общувахме за част от това и разбира се, дадохме някои примери, но чувствам, че не беше достатъчно конкретно. Днес ще вземем въпросите в тези три категории и ще общуваме за тях по-конкретно. Ще говоря за някои конкретни проявления и примери, а след това вие ще разпознаете към коя категория спадат те: вродени дадености, човешка природа или покварен нрав. Ако не можете да ги разпознаете, ще ги разгледаме заедно. Как ви се струва? (Добре.) Миналия път общувахме малко повече за вродените дадености, така че вашата проницателност в това отношение, разбира се, е малко по-ясна. Въпреки това все още има някои неща, които са сравнително гранични или подобни на аспекти в рамките на човешката природа, и хората все още не могат да разграничат дали те трябва да бъдат категоризирани като вродени дадености, или към човешката природа. Ще посоча някои проявления или някои видове поведение и действия, а след това вие ще кажете към кой аспект трябва да бъдат категоризирани. Каква е ползата от това да общуваме по този начин? Щом ти знаеш към кой аспект спада някое проявление, ти ще знаеш как да подходиш към него и как да се справиш с него.

6. Различни проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав

Усърдие във вършенето на нещата и мързел

Нека започнем с първото проявление: да си усърден във вършенето на нещата, което означава човек да е много трудолюбив. Към кой аспект спада това? (Това е проявление на човешката природа.) Тогава това достойнство ли е, или недостатък на човешката природа? (Достойнство на човешката природа.) Да бъдеш много усърден и трудолюбив е достойнство на човешката природа. Да обичаш спретнатостта и чистотата и да поддържаш хигиена — какъв вид проявление е това? (Достойнство на човешката природа.) (Това е добър навик в живота, спада към вродените дадености.) Вродена даденост ли е? Това не е ли достойнство и силна страна на човешката природа? (Да.) Току-що някой каза, че е вродена даденост; това е неправилно. Това засяга човешката природа, както и навиците в живота; разбира се, това също е достойнство и силна страна на човешката природа. Следващото проявление: някои хора са мързеливи; те обичат удобството и мразят труда и не обичат да работят. Когато не работят, те се чувстват особено спокойни, но когато започнат да работят, настроението им се влошава — стават раздразнителни, ядосани и гневни. Когато има работа за вършене, те се чувстват мудни, без енергия и не искат да работят. Когато става въпрос за ядене, пиене и забавление обаче, те имат неизчерпаема енергия. Мързелът — какъв вид проблем е това? (Лоша човешка природа.) Най-малкото, това е недостатък на човешката природа, слабост и значителен проблем в човешката природа. Това все още не стига до нивото на лоша човешка природа. Ако такива хора обичат да командорят другите и да експлоатират хората, като карат другите да вършат работата, докато самите те не вършат никаква, какъв вид проблем е това? (Лоша човешка природа.) Когато поискат от тях да свършат малко работа, те намират всякакви причини и извинения да я избегнат; те просто не искат да работят. Те не заявяват открито намеренията си, а вместо това използват различни методи, тактики или лъжи и измами в опит да накарат другите да свършат работата, докато те я избягват, за да се наслаждават на свободното време. Какъв вид проблем е това? (Покварен нрав, злонамерен нрав.) Просто покварен нрав ли е? Хората, които обичат да експлоатират другите и да командорят другите, преди всичко имат лоша човешка природа и подъл характер. Второ, техните хитри методи на командорене на другите разкриват техния измамен, злонамерен нрав. Техните проявления на това, че обичат да експлоатират и да командорят другите, показват както че имат лоша човешка природа, така и че поквареният им нрав е сериозен — измамен и злонамерен. Виждаш ли, някои проявления отразяват просто лоша човешка природа или определен недостатък в човешката природа на някого и не стигат до нивото на покварен нрав. Обаче някои проявления, въз основа на подла човешка природа, пряко засягат покварения нрав. Следователно никое проявление не е толкова просто. Някои проявления не засягат само един, а два проблема.

Повърхностност

Повърхностност — към кой аспект спада това? (Това е недостатък на човешката природа.) Правилно, това е недостатък на човешката природа. Ако става въпрос просто за това да обичаш да се гласиш, да се издокараш да изглеждаш красив и да ти харесва да получаваш комплименти, че си хубав, красив, привлекателен или младолик — да искаш другите да имат високо или положително мнение за външния ти вид — тогава това се ограничава до проблем на човешката природа. Какъв вид проблем на човешката природа? Ясно е, че това не е достойнство, а недостатък. Някои може да кажат: „Всеки има любов към красотата — как може това да е недостатък?“. Тогава защо казвам, че повърхностността е недостатък на човешката природа? Тъй като повърхностността е недостатък, нейните проявления не са основателни. Повърхностността не е да изглеждаш приличен, достоен, набожен или сериозен, като създаваш на другите впечатление за достойнство и благоприличие; тя не е на нивото на това да изглеждаш приличен, а по-скоро е по-прекалена и сериозна от основателното съсредоточаване върху това да изглеждаш приличен. Когато хората са повърхностни, те обръщат особено внимание на това да се гласят и да се показват, като карат другите да се съсредоточават върху образа им, до степен дори да са малко безсрамни — с други думи, тези хора са повлияни и възпирани от външния вид в много отношения. Това е недостатък на човешката природа. Например, някои хора се притесняват да излязат, без да са гримирани. Притесняват се да се срещат с другите, освен ако не се напръскат с малко парфюм. Те винаги са погълнати от тези въпроси, винаги искат да се гласят прекалено, за да накарат другите хора да имат високо мнение за тях и да ги харесват. Това е да бъдеш прекалено повърхностен — в този момент това се превръща в недостатък. Този недостатък вече е надхвърлил обхвата и изискваното ниво за нормална човешка природа. Да бъдеш твърде повърхностен е недостатък на човешката природа. С това приключваме обсъждането на това проявление.

Желание да се привлича внимание

Следващото проявление е да обичаш да привличаш внимание. Какъв вид проявление е това? (Това е недостатък на човешката природа; това е да обичаш да се буташ напред, да обичаш да се перчиш.) Тогава има ли покварен нрав в това? (Да, защото ако някой обича да привлича внимание, той тогава иска да се перчи, като иска да се откроява.) Да обичаш да привличаш внимание и винаги да искаш да се показваш — какъв вид проблем е това? Защото имат способност за ръководене ли е, или защото разбират истината и имат чувство за бреме? Ако имат чувство за бреме, имат работоспособност и могат да поемат дадена работа, това не е да обичаш да привличаш внимание. Тогава какъв вид проблем е да обичаш да привличаш внимание? От една страна, това е недостатък на човешката природа. Хората от този тип обичат да привличат внимание. Където и да отидат, те обичат да се перчат от страх, че няма да бъдат забелязани от другите. Те също така говорят по доста показен, преувеличен и силен начин. Колкото повече хора има, толкова по-нетърпеливи са да говорят, като винаги искат да имат място сред тълпата. Да обичаш да привличаш внимание не може да се счита за проявление на лоша човешка природа. Това не засяга характера на човек и е просто недостатък на човешката природа, вид слабост или проблем. Защо казвам, че е слабост или проблем на човешката природа? Защото е проявление на липса на разум. Тези хора постоянно се стремят да привличат внимание, но наистина ли са способни да поемат работата? Защо винаги искат да привличат внимание? Защото са водени от амбиция и желание ли? Защото обичат статуса, обичат да бъдат превъзнасяни и да стават център на внимание ли? Защото обичат да имат престиж сред хората, да превъзхождат другите и обичат да ръководят другите ли? (Да.) Не е ли разобличена човешката природа на този вид човек? Какъв вид човешка природа е тя? Липсва ѝ разум. Това не е ли недостатък на човешката природа? (Да.) От една страна, това е недостатък на човешката природа. От друга страна, този тип човек не просто понякога се бута напред или се перчи; а по-скоро, понеже е воден от амбиция и желание, обича статуса, властта и това да има последната дума, той обича да привлича внимание. Така че това не засяга ли и покварен нрав? (Да.) Какъв вид покварен нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Какво му дава правото да привлича внимание? Какво му дава правото да има последната дума и да ръководи другите? Някои хора казват: „Аз разбирам истината и имам чувство за бреме“. Дори и да имаш чувство за бреме, все пак е необходимо да се гледа дали можеш да вършиш реална работа. Само защото имаш чувство за бреме и искаш да го правиш, не означава, че всъщност можеш да го правиш добре. Няма логическа връзка между тези две неща. Това, че искаш да го правиш и обичаш да го правиш, не означава, че ти можеш да го правиш или че ти си компетентен в ръководните дела. Ти обичаш да привличаш внимание, ти обичаш статуса — това означава ли, че всички трябва да изберат теб? Какви са принципите за избиране на църковни водачи? (Трябва да се основава на това дали човекът има работоспособност, дали е някой, който се стреми към истината, и дали е човек на място.) Най-малкото ти трябва да бъдеш човек на място. Ти трябва да имаш духовно разбиране, да имаш способност за възприемане на истината, а също и да имаш работоспособност. Само тогава отговаряш на условията да бъдеш развиван и ставаш обект за развиване. Ти трябва да отговаряш на всички тези условия. Ако не отговаряш на никое от тези условия, биха ли те избрали всички за водач само защото ти обичаш да привличаш внимание? Това никога не би се случило. Следователно, ако ти винаги обичаш да привличаш внимание, винаги обичаш да се перчиш, това не е ли надменност? (Да.) Това е надменност и надценяване на себе си. Надменността, от гледна точка на човешката природа, е липса на разум. Ако се измерва с истината, това е покварен нрав и е сатанински нрав. Проявлението на това да обичаш да привличаш внимание е едновременно недостатък на човешката природа и покварен нрав, което също включва два проблема. Въпреки че това да обичаш да привличаш внимание не достига до нивото на това да имаш слаба или лоша човешка природа, то все пак е конкретно проявление на липса на разум, а също и проявление на надменен нрав. Ако даден човек просто обича да привлича внимание и не потиска или измъчва хората, и не използва средствата на злите хора, за да сее раздор или да създава клики, тогава това е само недостатък на неговата човешка природа. Обаче, ако той показва проявленията на зъл човек или антихрист, а също и извършва някои злодеяния, тогава този недостатък на човешката природа ескалира — в какво се превръща? Лоша, ужасна и зла човешка природа — тези аспекти се използват, за да се окачестви такава човешка природа. Освен това проявленията на покварения нрав, които такива хора разкриват, включват както надменност, така и жестокост; разбира се, има и по-конкретни проявления. Така че човешката природа на такива хора трябва да се окачестви въз основа на степента, в която те разкриват този покварен нрав. Ако те просто обичат да привличат внимание и не показват проявления на зла човешка природа — без да потискат или измъчват хората, без да създават клики и да установяват тайно независимо царство, или да използват необичайни методи, за да подвеждат хората и да ги карат да се подчиняват — тогава тази любов към привличането на внимание е просто недостатък на човешката природа. Но щом бъдат извършени такива злодеяния, това вече не е просто недостатък на човешката природа. Какъв вид проблем е това тогава? (Това е лоша, ужасна и зла човешка природа.) Точно така. Това вече не е просто недостатък на човешката природа, а по-скоро е зла човешка природа. Любовта към привличането на внимание е просто недостатък на човешката природа. Ако такъв човек има духовно разбиране, определена заложба и работоспособност, бихте ли го избрали за водач? (Да.) Защо бихте го избрали? (Защото не е зъл човек.) Неговата любов към привличането на внимание е просто разкриване на покварен нрав. В любовта му към привличането на внимание няма елемент на зло и той не е зъл човек. Стига да отговаря на условията да бъде водач, той може да бъде избран и развиван по-нататък. Въпреки че да обичаш да привличаш внимание е проявление на слаб разум в човешката природа, като се има предвид, че той може да върши работа, има работоспособност, има духовно разбиране, има способност за възприемане на истината и освен това има желание да върши работа и да бъде надзорник, той може да бъде избран. Защо може да бъде избран? Защото неговата човешка природа отговаря на критериите, както и заложбата му. Стига да не е зъл човек или антихрист, да не измъчва или потиска хората и да не се опитва да установи независимо царство, той може да бъде избран за водач. Но ако любовта му към привличането на внимание съдържа елементи на зла човешка природа, трябва ли да бъде избран такъв човек? (Не.) Още преди да бъде избран за водач, той вече започва да използва подмолни средства, тайно да създава клики и да фалшифицира вота. За да постигне целите си, той си служи с непочтени интриги и дори е способен да измисля слухове и да злослови за някои добри хора, които са относително искрени в стремежа си към истината и изпълняват дълга си. Той върши много неща, които противоречат на истината и човешкия морал, като извършва някои злодеяния. Можете ли да изберете такъв човек за водач? (Не.) Защо не? (Защото неговата човешка природа е зла.) По-конкретно, защото той е зъл човек; той не отговаря на принципите на Божия дом за оползотворяване на хора. Божият дом не оползотворява зли хора. Какви са последствията, ако Божиите избраници попаднат в ръцете на зли хора? От една страна, те ще бъдат измъчвани и потискани. От друга страна, църквата ще се разпилее като пясък и ще стане безредна. В този случай ти няма да изпълняваш дълга си, а ще служиш на зли хора, ще бъдеш контролиран от зли хора и ще следваш зли хора. Какви биха били последствията от това? Надеждата ти за постигане на спасение ще бъде погубена. Разбираш ли сега? (Да.) И така, ако двама души обичат да привличат внимание и двамата имат надменен покварен нрав, въз основа на какво бихте избрали единия за водач? (Въз основа на неговата човешка природа.) Точно така, въз основа на неговата човешка природа. Разкриването на различни видове покварен нрав, като надменност, измамност и непримиримост, е всеобщо; всички са едни и същи в това отношение. Тогава къде се крие разликата? В човешката природа на хората. На повърхността някои хора са по-необуздани, докато други са по-консервативни; някои са относително объркани и небрежни, докато други са относително проницателни и щателни. Някои са по-екстровертни и жизнерадостни, докато други са по-интровертни. Външните проявления на индивидуалността на хората се различават и тяхната човешка природа същност със сигурност също не е еднаква. Някои хора имат граници на съвестта и морала, докато други нямат. Някои дори са зли, безмилостни и жестоки — те убиват, без да им мигне окото, и поглъщат хората с костите. Те са способни на всичко. Следователно за злите хора измъчването на другите не означава нищо. Ако попаднете в ръцете на зли хора, добрите ви дни ще свършат и след това ще живеете в мрак. Ако някой попадне в ръцете на зли хора, това е същото като да попадне в ръцете на големия червен змей. Преживявали ли сте това? (Да.) Най-изпъкващите и очевидни проявления на злите хора по отношение на тяхната човешка природа са зло, жестокост, безмилостност, липса на морални граници и каквито и да било критерии за съвест. Съдейки по отношението им към Бог и към истината, те изобщо нямат богобоязливо сърце. Те са дръзки и безразсъдни, смеят да направят всичко, без граници на съвестта. Що се отнася до истината, те ни най-малко не я приемат. На повърхността те могат да полагат усилия и да понасят трудности в своя дълг, а също така могат да дават милостиня. Но те нямат ни най-малка боязън в отношението си към Бог и истината. Когато става въпрос за свидетелстване за Бог, свидетелстване за въплътения Бог, свидетелстване за Божията идентичност и същност, свидетелстване за Божиите дела или свидетелстване за това как Бог плаща цена за човечеството и как Бог използва кръвта на сърцето Си и живота Си, за да спаси човечеството, те нямат какво да кажат и не искат да говорят. В сърцата си те презират Бог. Но когато свидетелстват за себе си, те имат много за казване и говорят непрестанно. Да обичаш да привличаш внимание е просто недостатък на човешката природа. Ако такива хора не вършат зло и имат граници на съвестта и морала, тогава, при условие че могат да разберат някои истини, те по принцип могат да оценяват нещата според границите на съвестта си; съвестта им функционира. Например, ако намерят някого от противоположния пол, който им харесва, и искат да се сближат с него, тъй като имат граници на съвестта в своята човешка природа и чувство за срам, те естествено ще се въздържат. Злите хора обаче не се интересуват от такива неща. Ако харесат някого, те ще му се натрапят насила; ако отсрещната страна не се съгласи, те ще измислят всякакви начини да го измъчват, да го подчинят или да му създават проблеми. Хората с граници на съвестта са въздържани от съвестта си; има определени прегрешения, които те няма да извършат, и определени граници, които няма да преминат, защото имат чувство за срам. Ако те разбират истината и приемането ѝ от тяхна страна е относително дълбоко и силно, те ще имат богобоязливо сърце. Тъй като се страхуват и боят от Бог, те по принцип няма да преминат определени граници. Следователно да имате някого с граници на съвестта като водач е толкова полезно за вас. Най-малкото, той няма да те нарани, камо ли да те възпрепятства или да ти навреди, а може и да ви предложи известен ресурс и помощ. Злите хора обаче са различни. Те не използват само думи, за да те подведат; те също така използват различни методи, за да те измъчват, да те потискат и да те тъпчат. Ако не им се подчиняваш, не ги слушаш или влезеш в спор с тях за нещо, те не само ще те нападнат, но и ще те заклеймят, ще те злепоставят и дори ще се опитат да те подчинят. По този начин напълно ще паднеш в ръцете им. Най-голямата разлика между обикновените покварени хора и злите хора се крие в това дали тяхната човешка природа е добра, или зла, и дали съвестта им функционира. Злите хора нямат съвест, така че нямат и чувство за срам и са способни да извършат всякакъв вид злодеяние. Обикновените покварени хора, въпреки че тяхната човешка природа също има недостатъци и слабости, са въздържани от съвестта и разума, така че има много видове граници, които те са неспособни да преминат. Дори и да не вярват в Бог, те няма да извършат някои очевидни злини; те са неспособни да извършат такива действия, като например сексуална неморалност или кражба. Помисли си: преди да повярваш в Бог, докато беше в света, можеше ли да бъдеш сексуално разюздан, ако някой ти позволеше? До какво се отнася разюздаността? Отнася се до това да имаш множество сексуални партньори, дори да имаш връзка с няколко души от противоположния пол едновременно, без да изпитваш каквото и да е чувство за нередност или вътрешно обвинение. Можете ли да направите такова нещо? (Не.) Погледнете онези разюздани жени, проститутки и развратници — те могат да правят такива неща. Не сте ли различни от тези хора? (Да.) Къде се крие разликата? Тя се крие в това дали човек има съвестта и разума на човешката природа. Съвестта и разумът ти дават чувство за срам, така че ти няма да извършваш разюздани действия и имаш стандарт: „Да постъпваш по този начин не е добре; аз няма да бъда такъв човек. Ще начертая ясна граница между себе си и тези хора. Дори и да ме бият до смърт, няма да бъда сексуално разюздан“. Ако бъдат продадени в такава ситуация, някои хора биха казали: „Бих предпочел да умра, отколкото да стана такъв човек!“. Някои хора понасят унижение и несправедливост, като неохотно се съгласяват с това, но в сърцата си не го желаят и ще се възползват от всяка възможност да се измъкнат от ситуацията. Други обаче сами ще търсят такава обстановка, дори ако другите се опитват да ги спрат. Те го правят дори и ако не печелят пари от това — те просто се наслаждават на това да бъдат сексуално разюздани и изобщо не ги е грижа дали е изгодно. Не са ли различни тези два типа хора? (Да.) Това е точно разликата между човешката природа на хората. Разликата в човешката природа е от решаващо значение. Ако можете да прозрете разликите в проявленията на човешката природа сред различните типове хора, тогава ще можете да разпознавате хората. Следователно оценяването на даден човек не може да се основава изцяло на неговия покварен нрав или на неговите краткосрочни проявления и разкривания, или проявленията и разкриванията му в отделен случай. По-скоро какъв човек е той наистина, трябва да се оценява въз основа на неговата човешка природа и неговата природа същност. С това приключваме обсъждането на проявлението на любовта към привличането на внимание.

Методично вършене на нещата с ясна представа и по подреден начин

Нека да преминем към друго проявление. Някои хора вършат нещата методично, с ясна представа и по подреден начин; те могат да определят какво да правят първо и какво по-късно чрез размисъл и обмисляне. Те следват стъпки и имат планове, вместо да вършат нещата прибързано. Каквото и да правят, те следват стъпки, дори и за най-простата задача като пране на дрехи. Те разделят дрехите по цвят, като перат тъмните и светлите дрехи отделно; знаят колко вода и перилен препарат да използват въз основа на количеството пране, като избягват разхищението — всичко това е планирано, толкова организирано, старателно и икономично. Какъв вид проявление е това? (Това е достойнство и силна страна на човешката природа.) Тогава може ли това достойнство да означава, че този тип човек има добра човешка природа? (Не.) Това е просто достойнство и силна страна на неговата човешка природа. Не се издига до нивото да засяга характера на човек или принципите на постъпките му, нито засяга покварен нрав. Това е просто навик, свързан с начина на живот, или отношение към живота. Някои хора вършат нещата с ясна представа, с план; те могат да схващат закономерностите и когато задачата е изпълнена, другите я намират за задоволителна. Това са хора с добра заложба. Но за онези със слаба заложба е различно — те правят всичко непоследователно и хаотично, без ясна представа или планиране, по напълно безразборен начин, който завършва с пълна каша. Какъв вид проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Какво включва този недостатък на човешката природа? (Изключително слаба заложба.) Такива хора с изключително слаба заложба просто се наричат безмозъчни. Някои хора, когато им кажа: „Ти безмозъчен ли си? Как можеш да не разбираш толкова просто нещо?“, отговарят: „Аз съм безмозъчен“. Какво означава да бъдеш „безмозъчен“? Означава да нямаш заложба или да имаш слаба заложба — това е проблем на заложбата. Към какво спада този въпрос? Това не е ли вродена даденост? (Да.) Ако някой по рождение е безмозъчен, има ли смисъл да бъде обучаван? Такива хора подхождат към всичко без планиране или ясна представа. Една проста задача им отнема целия ден, като забавят важните неща. Това е да нямаш заложба или да имаш слаба заложба. Невярващите често описват хората с лоша човешка природа като хора, които нямат заложба. Например, когато някой види друг човек да хвърля боклук, да не спазва хигиена или да вика силно на обществено място, с което смущава другите, които учат или си почиват, той може да каже, че този човек няма заложба. За Мен това е неразбиране на нормите за поведение и липса на човешка природа — как може това да се нарече липса на заложба? Дали „липса на заложба“ се отнася за това? За какво се отнася „заложбата“? Тя се отнася до ефикасността и ефективността при вършенето на нещата — това се нарича заложба. И така, хората, които вършат нещата без ясна представа, със слаба заложба ли са? (Да.) Това също е недостатък на човешката природа. Този недостатък вроден ли е? Лесно ли се променя? Може ли да бъде променен чрез обучение? Може ли свинята да бъде накарана да се катери на дърво? Свинята не е създадена за това — тя няма заложбата. Липсата на ясна представа при вършенето на нещата е проблем на заложбата.