2. Как човек да подходи правилно към собствените си вродени дадености

След като хората разберат целите и истинското значение на Божието дело, как трябва да действат, за да подходят правилно към собствените си вродени дадености? Колко принципа има? (Тези, за които се сещам, са, че хората трябва да гледат правилно на индивидуалността, заложбите и другите си дадености, да спрат да преследват свръхестествени неща и да спрат да се стремят да бъдат свръхчовеци, да правят всичко, на което са способни, по най-добрия начин и да не се насилват да постигнат това, което не е по силите им. По този начин животът им ще бъде по-освободен, а човешката им природа ще става все по-нормална.) Първо, ако искаш да избегнеш вършенето на глупави или неразумни неща, първо трябва да разбереш собствените си дадености: какви са твоите заложби, какви са твоите силни страни, в какво си добър и в какво не си, както и какви неща можеш и не можеш да правиш въз основа на твоята възраст, пол, знанията, които притежаваш, и твоите прозрения и преживяване на живота. Тоест трябва да си наясно какви са твоите силни и слаби страни в дълга, който изпълняваш, и в работата, която вършиш, и какви са недостатъците и достойнствата на твоята собствена индивидуалност. След като си наясно със собствените си дадености, достойнства и недостатъци, трябва да погледнеш кои достойнства и силни страни трябва да се поддържат, кои недостатъци и слабости могат да бъдат преодолени и кои изобщо не могат да бъдат преодолени — трябва да си наясно с тези неща. За да постигнеш тази яснота, от една страна, трябва да търсиш истината, да размишляваш и да придобиваш познание за тези неща, като сравняваш Божиите слова с действителното си положение, и в същото време да се молиш Бог да разкрие тези неща. От друга страна, можеш също да попиташ братята и сестрите около теб и да ги накараш да ти дадат насоки и съвети. По този начин ще имаш по-дълбоко разбиране за себе си и ще имаш повече идеи и насоки, когато става въпрос за познаването на себе си. Има някои проблеми, които не могат да се разрешат от хората. Например може да си склонен да се притесняваш, когато говориш с други хора. Когато се сблъскваш със ситуации, може да имаш собствени идеи и гледни точки, но да не можеш да ги изразиш ясно. Чувстваш се особено нервен в присъствието на много хора, говориш несвързано и устните ти треперят. Някои хора дори заекват. А други, ако присъстват представители на противоположния пол, са още по-малко разбираеми — просто не знаят какво да кажат или какво да направят. Лесно ли се преодолява това? (Не.) Поне в краткосрочен план за теб не е лесно да преодолееш този недостатък, защото той е част от вродените ти дадености. Ако след няколко месеца практикуване все още си нервен, нервността ти ще се превърне в напрежение, което ще ти се отрази негативно, като те кара да се страхуваш да говориш, да се срещаш с хора, да присъстваш на събрания или да изнасяш проповеди и тези страхове ще те смажат. Какво тогава трябва да направиш? Можеш да размишляваш по този въпрос и да говориш за него с други хора, да видиш каква е нагласата на другите, когато се сблъскат с този проблем, и как го решават и след това ти също трябва да практикуваш по този начин. Да кажем, че по време на днешното събиране си в доста добра форма; в добро настроение си и освен това си трогнат от четенето на Божиите слова и изпитваш особено желание да се изразиш. Случайно това е събиране на малка група само от няколко души, така че се опитваш да разговаряш с няколко думи и се чувстваш доста добре, и не се притесняваш. В тази ситуация, когато не си под никакъв натиск и изобщо не си се подготвял, ти се изразяваш свободно много добре и всички са наистина трогнати и назидавани от това. Това не е ли напредък? Просто започни да се упражняваш да говориш и да разговаряш на събирания на малки групи, където има малко хора, и постепенно ще можеш да говориш нормално, а нервността ти ще изчезне малко по малко. Упражняването по този начин ще постигне най-добри резултати. Първо, избери събиране на малка група, където има малко хора, или неофициална обстановка, за да се упражняваш в това, като говориш и разговаряш спонтанно, сякаш си бъбрите, за да преодолееш този свой недостатък. Понякога, след като говориш една минута, може да се почувстваш малко нервен, може да се чувстваш по-малко уверен, колкото повече говориш, и може да имаш по-малко за казване, колкото повече продължаваш; в такива случаи не говори повече — бързо приключи и спри. Понякога, след като говориш известно време, всички може да са склонни да слушат и да се чувстват много освободени; в такава атмосфера твоята нервност и стрес ще се разсеят, без да го осъзнаеш. Само при такива обстоятелства този твой недостатък може постепенно да бъде подобрен — но той няма да бъде преодолян. Ако чувстваш, че след едномесечно обучение състоянието ти не се е подобрило много и дори в сърцето ти се поражда някакво напрежение, което те изнервя все повече, и това засяга нормалната ти работа, живот и изпълнение на дълга, тогава не е необходимо да продължаваш да се упражняваш. Достатъчно е, ако можеш да изпълняваш дълга си нормално. Просто се съсредоточи върху това да изпълняваш добре дълга си — това е правилно. Запази тази слабост, този недостатък в сърцето си, моли се тихо на Бог, а след това намери подходящи поводи да работиш над говоренето и общуването с хора, като изразяваш това, което искаш да кажеш, чрез произнасяне на всяка дума, структурирано и ясно говорене. По този начин твоята слабост, този недостатък, постепенно ще се подобри. Възможно е след година или две, с възрастта да можеш да станеш по-зрял и по-запознат с хората около себе си и техните погледи, мнения и атмосферата, която се създава, когато всички са заедно, може вече да не ти причиняват напрежение, робуване или възпиране — тогава недостатъкът ти може да се превъзмогне и преодолее сред тези хора. Именно този тип хора имат най-сериозната форма на този недостатък. Те могат да го преодолеят само чрез продължително каляване и обучение в такава среда. Разбира се, има и хора, които постепенно преодоляват този недостатък за кратко време — от три до пет месеца. Те не са нервни, когато общуват и разговарят с другите в обикновени ситуации, освен когато са изправени пред големи поводи. Затова, ако можеш да преодолееш тази слабост, този недостатък, в краткосрочен план, тогава го направи. Ако се преодолява трудно, тогава не се занимавай с него, не се бори с него и не се предизвиквай. Разбира се, ако не можеш да го преодолееш, не бива да се чувстваш негативно. Дори ако никога през живота си не можеш да го преодолееш, Бог няма да те заклейми, защото това не е твоят покварен нрав. Твоята сценична треска, твоята нервност и страх — тези проявления не са отражение на твоя покварен нрав. Независимо дали са вродени, или са причинени от средата в по-късен етап от живота, в най-лошия случай те са слабост, недостатък на твоята човешка природа. Ако не можеш да го промениш в дългосрочен план или дори в рамките на твоя живот, не се занимавай с него, не му позволявай да те възпира, не ставай негативен заради него, защото това не е твоят покварен нрав — няма смисъл да се опитваш да го промениш или да се бориш срещу него. Ако не можеш да го промениш, приеми го, остави го да съществува и се отнасяй към него правилно, защото можеш да живееш с тази слабост, с този недостатък — това, че го имаш, не влияе на следването ти на Бог и на изпълнението на дълга ти. Щом можеш да приемеш истината и да изпълняваш дълга си по най-добрия възможен начин, пак можеш да бъдеш спасен. Той не влияе на твоето приемане на истината и не влияе на твоето постигане на спасение. Следователно не бива често да се възпираш от определена слабост или недостатък на човешката си природа, нито често да ставаш негативен и обезкуражен или дори да се отказваш от дълга си и от стремежа към истината, като поради същата причина пропуснеш възможността да бъдеш спасен. Това изобщо не си струва. Така би постъпил един глупав, невеж човек.

Някои хора могат да достигнат само средни тонове, когато пеят, и не могат да достигнат високите, колкото и да се упражняват. И така, какво може да се направи по този въпрос? Просто пей тонове в средния и ниския диапазон; достатъчно е просто да пееш добре тези тонове. Ако постоянно искаш да се предизвикваш, като казваш: „Добър съм в пеенето на средни тонове. Искам да се предизвикам да достигна високи тонове“, тогава дори да успееш в това предизвикателство, то ще бъде безсмислено и няма да означава, че си придобил истината. В най-добрия случай това просто ще означава, че си придобил допълнително умение, можеш да изпълняваш допълнителен дълг, можеш да пееш още няколко песни и можеш да бъдеш малко повече в центъра на вниманието. Но какво от това? Да бъдеш повече в центъра на вниманието означава ли, че практикуваш повече истината? Има ли връзка между тези две неща? (Не.) Ако можеш да пееш средни тонове, тогава ги пей добре. Ако не можеш да пееш добре високи тонове, но настояваш да се напрягаш да ги пееш и в крайна сметка не можеш да ги изпееш правилно, а също така се поболяваш от изтощение, Бог няма да запомни това. Няма значение дали можеш да пееш високи или средни тонове, стига да можеш да пееш добре и да си отдаден, и да даваш всичко от себе си в своя дълг, без да си нехаен или хитър и да се скатаваш, или безразсъдно да вършиш злосторничества, или да бълваш гръмки идеи, и да се стремиш — било то по отношение на техника, емоция, качество на тона и ноти — да пееш по стандартен, красив начин, който докосва сърцето, и да пееш по начин, който може да трогне хората, да успокои сърцата им пред Бог и да ги назидае, когато те слушат, тогава това е изпълнение на дълга по начин, който отговаря на критериите. Ако винаги искаш да разширяваш границите на възможностите си и винаги искаш да правиш лични пробиви и да надминаваш себе си, това е разкриване на твоя сатанински покварен нрав, а не изпълнение на дълга ти. След като си свършил добре собствената си работа и си направил добре това, което си способен да постигнеш, е добре да научиш нещо полезно за своя дълг в свободното си време, но Бог не изисква това. Да предположим, че пееш добре средни тонове, а в свободното си време се упражняваш да пееш високи тонове. След известно време правиш пробив и след две-три години упорит труд можеш да пееш добре и високи тонове. Можеш да пееш както средни, така и високи тонове и да изпълняваш и двата дълга; можеш да изпълняваш и двата дълга според принципите на истината и да пееш с цялото си сърце, без да си нехаен, хитър или да се скатаваш, или да изричаш гръмки идеи. Това е още по-добре, това е добро дело и Бог ще го запомни. Но да кажем, че не можеш да постигнеш това и все още винаги си мислиш: „Бог има високи очаквания към мен, не съм ли хитър и не се ли скатавам, ако пея само средни тонове? Бог не е удовлетворен!“. Това е твоя собствена фантазия. Ти правиш догадки за Бог и се занимаваш с практиката „да оценяваш благородното по стандартите на неблагородното“. Бог не е поставял такива изисквания към теб. Това, което Бог изисква от теб, е да вършиш добре това, което трябва да вършиш, в рамките на твоите вродени заложби и способности, и ако го вършиш добре според принципите, изисквани от Бог, тогава Бог вече ти е дал отлична оценка. Но ако не се опитваш да вършиш добре това, което си способен да постигнеш, и не го вършиш според принципите, а винаги си хитър и се скатаваш, и винаги искаш да изричаш гръмки идеи, и не практикуваш различните певчески техники, но все пак искаш да разширяваш границите на възможностите си, тогава твоето действие по този начин е лишено от разум, то е проявление на надменност и невежество и Бог няма да бъде доволен. Той категорично няма да каже: „Този човек може да пее средни тонове, а се опитва да пее и високи. Въпреки че не може да пее добре високите тонове, това е доста съвестно от негова страна и това е достатъчно“. Бог няма да гледа на теб по този начин, така че не се чувствай самодоволен. Бог наблюдава само дали постъпваш по начин, който съответства на положението ти, и дали си човек, който изпълнява добре дълга си на сътворено същество. Той наблюдава дали при изпълняването на дълга си влагаш цялото си сърце и всички сили в него при вродените дадености, които Бог ти е дал, и дали действаш според принципи и постигаш резултатите, които Бог желае. Ако можеш да доведеш всички тези неща докрай, Бог ще ти даде пълна оценка. Да предположим, че не вършиш нещата в съответствие с Божиите изисквания и дори да се опитваш усърдно и да полагаш усилия, всичко, което правиш, е просто да се перчиш и да се изтъкваш, и не действаш според истините принципи, нито влагаш цялото си сърце и сила, за да удовлетвориш Бог при изпълнението на своя дълг. В такъв случай твоите проявления и поведение са отвратителни за Бог. Защо Бог се отвращава от тях? Той казва, че не се съсредоточаваш върху истинските задачи, не си вложил цялото си сърце, всички сили или целия си ум в изпълнението на дълга си и не вървиш по правилния път. Заложбите, дарбите и талантите, които Бог ти е дал, вече са достатъчни — само че ти не си удовлетворен, не си отдаден на дълга си, никога не знаеш мястото си, винаги искаш да изказваш високопарни идеи и да се изтъкваш, като в крайна сметка объркваш дълга си. Не си пуснал в действие заложбите, дарбите и талантите, дадени ти от Бог, не си положил всички усилия и не си постигнал никакви резултати. Въпреки че може да си доста зает, Бог казва, че си като клоун, а не като човек, който си знае мястото и е съсредоточен върху истинските си задачи. Бог не харесва такива хора. Следователно, независимо какви са твоите планове и цели, ако в крайна сметка не започнеш да изпълняваш дълга си според принципите, изисквани от Бог, с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила, въз основа на присъщите заложби, дарби, таланти, способности и други дадености, които Бог ти е дал, тогава Бог няма да запомни какво си направил и ти няма да изпълняваш дълга си, а по-скоро ще вършиш зло.

Разбрахте ли принципа на практикуване за това как правилно да подхождате към вродените си дадености — тоест към собствените си дадености, достойнства и недостатъци? (Да.) Коя е първата стъпка? Първо, възползвай се максимално от присъщите и съществуващи дарби, способности и силни страни, които Бог ти е дал, както и от техническите или професионалните умения, които си в състояние да придобиеш и постигнеш, и не се сдържай. Ако вече си удовлетворил Бог по отношение на всички тези неща и смяташ, че все още можеш да достигнеш по-големи висоти, тогава виж в кои технически или професионални умения можеш да направиш подобрение или пробив в рамките на това, което заложбите ти могат да постигнат. Можеш да продължиш да учиш и да се усъвършенстваш въз основа на това, което можеш да постигнеш със собствените си заложби. И така, как трябва човек да практикува избавянето от своите представи и фантазии за Божието дело? Първо, трябва да разбереш какви са твоите вродени дадености, какво ти е дал Бог, как трябва да използваш тези неща и как да разгърнеш пълния им потенциал и да се възползваш максимално от тях, и да ги превърнеш в основни условия — а не в пречки — за това да изпълняваш отдадено дълга си. Разбери собствените си силни страни и ги остави да се проявят. Разбери собствените си недостатъци и слабости и ако можеш да ги промениш в кратък период от време, направи го; ако не е лесно да се променят, не им позволявай да се превръщат в препъникамъни или пречки в процеса на изпълнение на твоя дълг, не се възпирай и не се влияй от тях и не бъди окован или напълно ограничен от тях. Да кажем например, че си роден с лошо здраве и крехка физика и постоянно искаш да преодолееш това и искаш да можеш да ядеш, да пиеш и да стоиш до късно като нормален човек, но Бог не ти е дал този капитал. Тогава трябва да се справяш с всеки ден въз основа на собствените си условия и да вършиш нещата според принципите, изисквани от Бог. Не се предизвиквай и не позволявай на собствените си недостатъци и слабости да се превръщат в препъникамъни и пречки по пътя ти на следване на Бог, изпълнение на дълга и стремеж към истината; не им позволявай да провокират негативизъм у теб и още повече, не се отказвай от стремежа към истината или от изпълнението на дълга си, нито изпитвай завист и омраза към другите само защото имаш определени слабости, недостатъци и несъвършенства — нищо от това не бива да го има. Трябва да подхождаш правилно към собствените си слабости и недостатъци; ако не можеш да ги промениш, трябва да им позволиш да съществуват, а след това да търсиш истината, за да разбереш Божиите намерения, и да можеш да подхождаш към тях правилно, и да не бъдеш възпиран от тях. Защо трябва да правиш това? Това е разумът, който нормалната човешка природа трябва да притежава. Ако разумът на твоята човешка природа е нормален, трябва да се изправиш срещу своите слабости и недостатъци по правилния начин. Трябва да ги признаеш и да ги приемеш. Това е полезно за теб. Да ги приемеш не означава те да те възпират, нито често да си негативен заради тях, а по-скоро означава да не си възпиран от тях, като признаеш, че си просто обикновен член на поквареното човечество, със своите недостатъци и слабости, с нищо, с което да се хвалиш, и че Бог е Този, Който издига хората, за да изпълняват дълга си, и че именно Бог възнамерява да вложи Своето слово и живот в тях, като им позволи да постигнат спасение и да се избавят от влиянието на Сатана — че това е изцяло издигането на хората от Бог. Всеки човек има недостатъци и слабости. Трябва да позволиш на своите недостатъци и слабости да съжителстват със самия теб, да не ги избягваш или покриваш и да не се чувстваш често вътрешно потиснат или дори винаги да се чувстваш непълноценен заради тях. Ти не си непълноценен. Ако можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си сила и с целия си ум, по най-добрия начин, на който си способен, и ако имаш искрено сърце, тогава ти си ценен като злато пред Бог. Ако не можеш да платиш цената и ти липсва преданост при изпълнението на твоя дълг, тогава дори вродените ти дадености да са по-добри от даденостите на средностатистическия човек, ти не си ценен пред Бог и не струваш дори една песъчинка. Разбра ли? (Да.) Независимо дали става въпрос за твоя естествен външен вид, твоите естествени заложби и таланти, или слабостите и несъвършенствата на някой аспект от твоята човешка природа, не им позволявай да те възпират и да влияят на твоята преданост и покорство към Бог, не им позволявай да влияят на твоя стремеж към истината и, разбира се, още повече не им позволявай да влияят на важния въпрос за твоето спасение. Трябва да подхождаш правилно към своите слабости и несъвършенства и да им позволиш да съществуват съвместно с теб, което означава, че вече не бива да се опитваш да ги променяш, защото те ни най-малко няма да повлияят на изпълнението на твоя дълг с цялото ти сърце, ум и сила, и разбира се, те също няма да повлияят на изпълнението на твоя дълг според принципите, и още по-малко ще повлияят на твоя стремеж към истината във вярата ти в Бог през целия ти живот или ще повлияят на това как гледаш на хората или нещата и как постъпваш и действаш в процеса на стремеж към истината. Разбира се, не бива винаги да поставяш изисквания към себе си с мисълта: „Не бива да показвам този недостатък, да позволявам на другите да видят слабостите ми и да позволявам на другите да ме гледат отвисоко!“. Ако го правиш, тогава ще живееш много уморителен живот. Ако позволиш на своите слабости и недостатъци да съществуват съвместно с теб, тогава им позволи да съществуват и дори другите да видят твоите слабости, това може дори да е от полза за теб, а също и защита, която ще ти попречи да станеш надменен и самонадеян. Разбира се, за много хора е нужна смелост, за да разкрият собствените си слабости и недостатъци. Някои хора казват: „Всеки разкрива собствените си силни страни и достойнства. Кой умишлено би разкрил собствените си слаби страни и слабости?“. Не става въпрос за това да ги разкриваш умишлено, а да им позволиш да бъдат разкрити. Например, ако си плах и често се чувстваш нервен, когато говориш пред много хора, можеш да поемеш инициативата да кажеш на другите: „Лесно се притеснявам, когато говоря; просто моля всички да проявят разбиране и да не ми намират кусури“. Ти поемаш инициативата да разкриеш своите слабости и недостатъци пред всички, за да могат да проявят разбиране и да те толерират, и всеки да те опознае. Колкото повече всеки те опознава, толкова по-спокойно ще бъде сърцето ти и толкова по-малко ще бъдеш възпиран от своите слабости и недостатъци. Това всъщност ще бъде от полза и ще ти помогне. Постоянното прикриване на твоите слабости и недостатъци доказва, че не искаш да съществуваш съвместно с тях. Ако им позволиш да съществуват съвместно с теб, трябва да ги разкриеш; не се срамувай и обезкуражавай и не се чувствай по-низш от другите, нито мисли, че не те бива и нямаш надежда да бъдеш спасен. Стига да можеш да се стремиш към истината и да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, цялата си сила и целия си ум според принципите, и сърцето ти да е искрено, и да не си нехаен към Бог, тогава имаш надежда да бъдеш спасен. Ако някой каже: „Виж колко си безполезен и плах. Толкова се притесняваш само като кажеш няколко думи и цялото ти лице почервенява“, тогава трябва да кажеш: „Имам слаби заложби и не съм добър в говоренето. Ако ме насърчите, тогава ще имам смелостта да се упражнявам да говоря“. Не мисли, че не те бива или че се излагаш. Тъй като знаеш, че това са твоите слабости и проблеми с твоята човешка природа, трябва да се изправиш пред тях и да ги приемеш. Не се влияй по никакъв начин от тях. Що се отнася до това кога тези слабости и недостатъци ще се променят, не се занимавай с това. Просто се съсредоточи върху това да живееш и да изпълняваш дълга си нормално по този начин. Просто трябва да помниш: тези слабости и недостатъци на човешката природа не са нещо негативно или покварен нрав и стига да не са покварен нрав, те няма да повлияят на изпълнението на твоя дълг или на твоя стремеж към истината, и още по-малко ще повлияят на постигането на спасение от теб; разбира се, още по-важно е, че те няма да повлияят на това как Бог те вижда. Това не успокоява ли ума ти? (Да.) Ако все още се притесняваш, че другите ще те гледат отвисоко, това е проблем на твоя надменен нрав и трябва да преодолееш този надменен нрав. Това е пътят на практикуване за правилно подхождане към собствените ти слабости и недостатъци. Практикуването по този начин не улеснява ли избавянето от тези неща и вече да не бъдеш възпиран от тях? (Да.)

Ще си влияят ли взаимно нормалното изпълнение на дълга на човека и слабостите и недостатъците на неговата човешка природа? (Чрез Божието общение сега разбирам, че слабостите и недостатъците на човешката природа не са покварен нрав и че те няма да повлияят на нормалното изпълнение на дълга на хората. Стига хората да изпълняват дълга си според истините принципи, те ще постигнат добри резултати. Що се отнася до слабостите и несъвършенствата на човешката природа, ако сме способни да ги преодолеем, тогава можем да го направим. Ако не можем да ги преодолеем в кратък период от време, тогава трябва да им позволим да съществуват и да можем да подходим към тях правилно.) Ако имаш ниско ниво на образование, но трябва да използваш академични знания в своя дълг, не е ли това вид недостатък? (Да.) И така, как може да се разреши тази трудност? (Мога да изпълнявам дълг, който ми подхожда, въз основа на нивото на моето образование. Или, ако този дълг ми подхожда, но изисква определено количество академични знания, мога да потърся някои образовани братя и сестри, с които да си сътруднича — можем да използваме силните страни на другия, за да компенсираме слабостите си, и да изпълним този дълг заедно.) Може ли истината да компенсира ниското ниво на образование? (Може, защото когато човек има истината, той може да прозре нещата.) Образованието е нещо на ниво знание. Без значение колко си знаещ, ако не разбираш истината, тогава, когато говориш или пишеш статии, ще можеш да използваш само правилна граматика, няма да можеш да обясниш ясно или да разрешиш въпроси, които се отнасят до истината. Следователно образованието не е важно; истината е по-важна от образованието. Разбира се, ако нямаш образователна основа и ако дългът, който изпълняваш, включва академични знания, няма да си компетентен в него. Ако обаче разбираш истината, можеш да напътстваш други хора — можеш да извършваш проверка по отношение на истините принципи. Ако имаш ниско ниво на образование и ти липсва способността да се изразяваш, и искаш да проповядваш или да разговаряш за истината, можеш да потърсиш образован човек, който да ти помогне да подредиш черновите си. Тогава ще ти бъде лесно да постигнеш резултати, когато разговаряш или проповядваш. Въпреки това, най-малкото, трябва да разбираш истината. Ако не разбираш истината и освен това си необразован, няма да можеш да изпълняваш дълг, който включва академични знания, и затова трябва да изпълняваш дълг, който отговаря на нивото на твоето образование. Това не разрешава ли проблема? (Да.) И така, стремежът към истината е най-важното нещо, независимо от коя гледна точка го разглеждаш. Можеш да избегнеш слабостите и недостатъците на човешката природа, но никога не можеш да избегнеш пътя на стремеж към истината. Независимо колко съвършена или благородна може да е твоята човешка природа, или дали може би имаш по-малко пропуски и недостатъци и повече силни страни от другите хора, това не означава, че разбираш истината, нито може да замени твоя стремеж към истината. Напротив, ако се стремиш към истината, разбираш много от нея и имаш достатъчно дълбоко и практическо разбиране за нея, това ще компенсира много слабости и проблеми в твоята човешка природа. Да кажем например, че си плах и интровертен, заекваш и не си много добре образован, т.е. имаш много недостатъци и несъвършенства, но имаш практическо преживяване и макар че заекваш, когато говориш, можеш ясно да разговаряш за истината и това общение е от полза за всички, когато го чуят, разрешава проблеми, дава възможност на хората да излязат от негативността и разсейва техните оплаквания от Бог и погрешните им разбирания за Него. Виждаш ли, въпреки че заекваш, думите ти могат да разрешават проблеми — колко важни са тези думи! Когато ги чуят лаици, те казват, че си необразован човек и не спазваш граматическите правила, когато говориш, а понякога и думите, които използваш, не са наистина подходящи. Възможно е да използваш местен диалект или ежедневен език и думите ти да нямат класата и стила на високообразованите хора, които говорят много красноречиво. Въпреки това твоето общение съдържа истината реалност, то може да разреши трудностите на хората и след като те го чуят, всички тъмни облаци около тях изчезват и всичките им проблеми се разрешават. Виждаш ли, не е ли важно да се разбира истината? (Важно е.) Да кажем, че ти не разбираш истината и макар че имаш известни академични познания и говориш красноречиво, когато всички те чуят, си мислят: „Твоите думи са просто доктрини, в тях няма и частица от истината реалност и те изобщо не могат да разрешат реални проблеми, така че не са ли празни всички тези твои думи? Ти не разбираш истината. Не си ли просто фарисей?“. Макар че си изрекъл много доктрини, проблемите остават нерешени и ти си мислиш: „Говорех съвсем искрено и сериозно. Защо не разбрахте това, което казах?“. Ти си изговорил цял куп доктрини, но онези, които са били негативни, си остават негативни, а онези, които са имали погрешни разбирания за Бог, все още имат такива погрешни разбирания и нито една от трудностите, които съществуват при изпълнението на дълга им, не е преодоляна — това означава, че думите, които си изрекъл, са били просто глупости. Независимо колко недостатъци и пропуски има в човешката ти природа, ако думите, които изричаш, съдържат истината реалност, тогава твоето общение може да разреши проблемите. Ако думите, които изричаш, са доктрини и са лишени от най-малкото практическо познание, тогава колкото и да говориш, няма да си способен да разрешиш истинските проблеми на хората. Независимо как хората възприемат теб, докато нещата, които казваш, не са в съгласие с истината и не могат да отговорят на състоянията на хората или да преодолеят техните трудности, то хората няма да искат да ги слушат. И така, кое е по-важно: истината или собствените дадености на хората? (Истината е по-важна.) Стремежът към истината и разбирането на истината са най-важните неща. Така че, независимо какви недостатъци имаш по отношение на човешката си природа или вродените си дадености, не трябва да бъдеш възпиран от тях. Вместо това трябва да се стремиш към истината и да компенсираш различните си недостатъци, като разбираш истината, и ако откриеш някои недостатъци в себе си, трябва да побързаш да ги коригираш. Някои хора не се съсредоточават върху това да се стремят към истината, а вместо това винаги се съсредоточават върху преодоляването на трудностите, недостатъците и пропуските в човешката си природа и върху поправянето на проблемите с човешката си природа и се оказва, че полагат няколко години усилия, без да получат ясни резултати и вследствие на това се чувстват разочаровани от себе си, и си мислят, че човешката им природа е твърде лоша и че са непоправими. Това не е ли много глупаво?