Хората, живеещи в нормална човешка природа, са ограничени и от много инстинкти и потребности на тялото. Например понякога хората могат да забавят изпълнението на дълга си за няколко дни, защото са твърде уморени или болни и трябва да си починат; понякога, поради напрегната среда, те могат да се чувстват уплашени и да не могат да се успокоят, за да изпълняват дълга си; или често могат да изпитват чувство на вина и тъга в сърцата си, защото поради ограничените си заложби и способности не могат да бъдат компетентни в определен вид работа или дълг — всичко това са нормални проявления, които попадат в обхвата на нормалната човешка природа. Понякога хората може да бъдат възпирани от чувства и потребности на тялото, а понякога може да бъдат подложени на ограниченията на инстинктите на тялото или на ограниченията на времето и индивидуалността — това е нормално и естествено. Някои хора например са доста интровертни още от детството си, не обичат да говорят и трудно общуват с другите. Дори като възрастни, на тридесет или четиридесет години, те все още не могат да преодолеят тази своя индивидуалност: все още не умеят да говорят или не са добри с думите, нито са добри в общуването с другите. След като станат водачи, тази тяхна индивидуалност до известна степен ограничава и спъва работата им, и това често поражда у тях страдание и безсилие, като ги кара да се чувстват много възпирани. Това да си интровертен и да не обичаш да говориш са проявления на нормалната човешка природа. Щом са проявления на нормалната човешка природа, считат ли се тогава за прегрешения към Бог? Не, те не са прегрешения и Бог ще се отнася към тях правилно. Независимо от твоите проблеми, дефекти или недостатъци, нищо от това не е проблем в Божиите очи. Бог гледа единствено как търсиш истината, как я практикуваш, как действаш според истините принципи и как следваш Божия път в присъщите за нормалната човешка природа дадености — това гледа Бог. Затова що се отнася до въпросите, свързани с истините принципи, не позволявай на основните дадености като заложби, инстинкти, индивидуалност, навици и ритъм на живот на нормалната човешка природа да те ограничават. Разбира се, не влагай енергията и времето си в опити да преодолееш тези основни дадености, нито се опитвай да ги промениш. Например, ако си интровертна личност и не обичаш да говориш, не си добър с думите и не си умел в общуването и взаимодействието с хората, нито едно от тези неща не е проблем. Въпреки че екстровертите обичат да говорят, не всичко казано от тях е полезно или е в съгласие с истината, така че да си интроверт не е проблем и не е нужно да се опитваш да промениш това. Ти може да кажеш: „Ако бях обикновен последовател, нямаше да е проблем да имам интровертна индивидуалност; но сега съм водач, така че не трябва ли да променя интровертната си индивидуалност?“. Ако наистина искаш да я промениш, можеш да опиташ да се научиш как да общуваш с другите или да си поставиш правило колко да говориш, с колко въпроса да се занимаваш и с колко типа хора да общуваш за един ден. Ако наистина имаш способността да промениш вродената си индивидуалност, тогава, разбира се, това не е непременно лошо нещо по отношение на извършването на църковната работа. Ако обаче си роден с интровертна индивидуалност и не си добър с думите, не умееш да общуваш и не знаеш как да разговаряш или да взаимодействаш с другите, тогава никой не може да промени това. Някои хора имат интровертна индивидуалност, не желаят да взаимодействат или да разговарят с другите и освен това нямат какво толкова да кажат. Те винаги смятат, че е правилно да се каже нещо полезно и че няма нужда да се казват ненужни неща, затова не желаят да говорят много. При някои хора може да е, защото са твърде млади и нямат преживяване на живота и им липсват думи; при други може да е, че вече не са млади и вече имат преживяване на живота, но все така имат тази интровертна индивидуалност. Ако се опитваш да промениш този вид индивидуалност и да възприемаш всякакви подходи, за да я промениш, тогава нека ти кажа, през целия си живот никога няма да можеш да я промениш, защото Бог не върши такъв вид дело. Без значение дали лицето или външният ти вид приличат на тези на баща ти, майка ти или друг роднина, този външен вид няма да се промени, и нещо повече, твоята индивидуалност в частност няма да се промени. Някои хора казват: „Трудно е да се промени интровертна индивидуалност, така че лесно ли е да се промени екстровертна?“. Също толкова трудно е да се промени екстровертна индивидуалност. Екстровертите обичат да говорят и имат много неща, които искат да кажат; ако ги помолиш да не говорят или да говорят по-малко, те не могат да се контролират и ако някой ги ограничи да говорят, това е като да им отнеме живота. Ако интроверт бъде накаран да общува с екстроверт, ще си повлияят ли един на друг? В началото може да си повлияят донякъде; заради гордостта си двамата ще бъдат сговорчиви и толерантни един към друг или ще бъдат търпеливи и ще проявяват разбиране един към друг. Но с времето те ще се опознаят и ще получат ясна представа за индивидуалността на другия и няма да има нужда да се държат толкова търпеливо и внимателно един към друг, така че бързо ще се върнат в първоначалното си състояние. Ако първоначално си имал интровертна индивидуалност, и сега си все така интровертен; когато говориш и общуваш, изричаш само няколко думи или изречения и нямаш какво друго да кажеш. Ако някой попита: „Излиза ли?“, ти отговаряш: „Да“. След това, ако попита: „Кога се върна?“, ти отговаряш: „Току-що“. Не казваш какво се е случило и не казваш това, което човекът иска да чуе. За разлика от интровертите, екстровертите бълват думи непрестанно, като картечница, и дори да ги прекъснеш, след малко ще продължат да говорят. Лесно ли се променя индивидуалността на човек? (Не, не е лесно.) Това е нещо, с което всяко сътворено човешко същество се ражда. То няма нищо общо с покварения нрав или със същността на човешката природа; това е просто състояние, което хората могат да видят отвън, и начин, по който човек подхожда към хора, събития и неща. Някои хора са добри в изразяването, докато други не са; някои обичат да описват неща, докато други не; някои обичат да пазят мислите си за себе си, докато други не обичат да задържат мислите си вътре, а искат да ги изразят на глас, така че всеки да може да ги чуе, и само тогава се чувстват щастливи. Това са различните начини, по които хората се справят с живота и с хора, събития и неща; това са индивидуалностите на хората. Твоята индивидуалност е нещо, с което си роден. Ако не си успял да я промениш дори след много опити, тогава нека ти кажа, можеш да си починеш сега; няма нужда да се уморяваш толкова много. Тя не може да бъде променена, така че не се опитвай да я променяш. Каквато и да е била първоначалната ти индивидуалност, тя си остава твоята индивидуалност. Не се опитвай да променяш индивидуалността си, за да постигнеш спасение. Това е погрешна идея — каквато и индивидуалност да имаш, това е обективен факт и не можеш да го промениш. Що се отнася до обективните причини за това, резултатът, който Бог иска да постигне в Своето дело, няма нищо общо с твоята индивидуалност. Дали можеш да постигнеш спасение, също не е свързано с твоята индивидуалност. Освен това дали си човек, който практикува истината и има истината реалност, няма нищо общо с твоята индивидуалност. Затова не се опитвай да променяш индивидуалността си, защото изпълняваш определен дълг или служиш като надзорник за определен елемент от работата — това е погрешна идея. Какво трябва да направиш тогава? Независимо от индивидуалността ти или от вродените ти дадености, ти трябва да се придържаш към истините принципи и да ги практикуваш. В крайна сметка Бог не преценява дали следваш Неговия път и дали можеш да постигнеш спасение въз основа на твоята индивидуалност или въз основа на това какви вродени умения, заложби, способности, дарби или таланти притежаваш, и разбира се, нито гледа доколко си въздържал телесните си инстинкти и потребности. Вместо това Бог гледа дали, докато Го следваш и изпълняваш дълга си, практикуваш и преживяваш Неговите слова, дали имаш готовност и решителност да се стремиш към истината и в крайна сметка дали си постигнал практикуване на истината и следване на Божия път. Това гледа Бог. Разбирате ли това? (Да, разбираме.)

Когато някои жени действат, те препускат през нещата, бързи и енергични са като мълния и вземат бързи и твърди решения; индивидуалността им е точно като на мъж. Какъв е популярният термин, използван за тях в днешно време? Мъжко момиче. „Мъжко момиче“ вече не е глупавата, голяма, тромава грубиянка, за която хората са използвали този термин. Това не е унизителен термин, а по-скоро хвалебствен. Но как Бог гледа на този хвалебствен термин? Ти си бърза и енергична като мълния и смело и категорично решителна в действията си, но какви са принципите на твоето практикуване и основата за твоите действия? Истината ли е? Божиите слова ли са? Това е ключово. Ако един мъж е бавен и педантичен в действията си, тогава, по думите на невярващите, той е муден свенлива теменужка — някои дори използват унизителен термин, като казват, че е „малко женствен“ — но как го вижда Бог? Независимо дали човек е бърз и енергичен като мълния и смело и категорично решителен в начина, по който върши нещата, или действа като свенлива теменужка и е малко женствен в действията си, проблем ли е някое от тези неща? (Не.) Да си бърз и енергичен като мълния и смело и категорично решителен силна страна ли е? (Не, не е задължително.) Тогава слабост ли е да действаш като свенлива теменужка? (Също не, не е задължително.) Въпреки че единият от двата термина „мъжко момиче“ и „малко женствен“ е хвалебствен, а другият е унизителен, същността на тези два вида поведение или начини на действие не трябва да се преценява въз основа на буквалното им значение. Какво трябва да се използва за преценка? (Дали това, което някой практикува, е Божието слово, или не.) За преценка трябва да се използва основата на техните действия, както и резултатът, който възнамеряват да постигнат. Ако основата на техните действия е Божието слово и истините принципи, тогава е почти 90 процента сигурно, че не правят нищо погрешно. Ако не само правят нещата според истините принципи, но освен това резултатът, който възнамеряват да постигнат, е да защитят Божието свидетелство и интересите на Божия дом и да изградят характера на повече братя и сестри, тогава можем да бъдем 100 процента сигурни, че не правят нищо погрешно. Няма значение дали са смело и категорично решителни, или са като свенлива теменужка — няма значение начинът, по който действат външно — това не е важно. Важно е дали истините принципи са основата на техните действия и дали целта на техните действия и резултатът, който възнамеряват да постигнат чрез тях, е да защитят интересите на Божия дом и делото на църквата и да изградят характера на повече хора. Тогава важна ли е формата, която приемат техните действия? (Не, не е.) Независимо дали си мъжко момиче или като свенлива теменужка, не това гледа Бог; това не е критерият, който Бог използва, за да оценява хората. Така че, ако една жена изглежда като мъжко момиче и в действията си е бърза и енергична като мълния и смело и категорично решителна, заслужава ли това похвала и уважение? (Не, не заслужава.) Да си бърз и енергичен като мълния и смело и категорично решителен дали е принцип за вършене на нещата? (Не.) Независимо дали си мъж или жена, да си смело и категорично решителен и бърз и енергичен като мълния не е принцип за вършене на нещата. И така, какъв е принципът за вършене на нещата? (Човек трябва да върши нещата според истините принципи, а резултатът, който възнамерява да постигне, трябва да бъде да защити интересите на Божия дом и да изгради характера на повече хора — това е принцип.) Това е конкретен принцип. Ако действаш според този принцип, тогава практикуваш истината; ако не действаш според този принцип, тогава в Моите очи изразът, който най-добре определя твоята смела и категорична решителност, бързина и енергичност на мълния, е „да вилнееш, като вършиш лоши неща“. Очевидно е, че да вилнееш, като вършиш лоши неща, не е да действаш въз основа на истините принципи; въпреки че изглеждаш решителен и непоколебим в действията си и имаш вид на водач или цар, в действителност ти вилнееш, като вършиш лоши неща. Какви са последствията от това човек да вилнее, като върши лоши неща? То причинява прекъсвания и смущения и саботира църковното дело. И така, ще запомни ли Бог това? (Не.) Не само че Бог няма да го запомни, но и ще го заклейми. И така, ти казваш, че си мъжко момиче и че в действията си си бърза и енергична като мълния и смело и категорично решителна, но полезно ли е това? (Не, не е.) Само търсенето на истината и действието според истините принципи може да се нарече истинска способност; само това е практикуване на истината и стремеж към истината и само това трябва да правят хората с нормална човешка природа. Да предположим, че кажеш: „Това е просто моята индивидуалност и тя не може да се промени, така че какво трябва да направя?“. Има лесно решение. Дали си енергичен човек, или имаш бавен темперамент не е проблем; не се възпирай от това. Също така няма нужда да се стараеш да променяш начина, по който вършиш нещата, защото искаш да действаш според принципите. Независимо от твоя метод, ако основата на твоите действия са истините принципи и резултатът, който постигаш, е да защитиш Божието свидетелство, Божиите интереси и делото на Божия дом, тогава това са добри дела и те ще бъдат запомнени от Бог. За разлика от това, независимо дали външно си плах и колеблив като свенлива теменужка, или си бърз и енергичен като мълния, като водач или цар — независимо от външната форма на твоите действия — ако не действаш според истините принципи, тогава причиняваш прекъсвания и смущения, а това са злодеяния, и те ще бъдат заклеймени от Бог, а не запомнени от Бог. Това е принципът за преценка дали човек е добър или зъл. Разбирате ли? (Да.) И така, сега, след като приключихме с общението по тези въпроси, имате ли някакво разбиране за това какви представи и фантазии имат хората по отношение на Божието дело? (Да.) Сега, след като ги разбирате, знаете ли някои от отклоненията на хората в процеса на вяра в Бог и стремеж към истината? Ясно ли ви е също как трябва да практикувате? (Да, ясно ни е.)

Целта на разбирането на представите и фантазиите на хората, от една страна, е да ги спре да живеят според тези представи и фантазии и да вървят по грешен житейски път. От друга страна, целта е да даде възможност на хората — докато се избавят от тези представи и фантазии — да живеят в нормална човешка природа и да изпълняват добре своите отговорности и дълг с лекота и радост, и да не се насилват да правят неща, които не са способни да направят. Ако има нещо, което можеш да постигнеш и трябва да направиш, тогава положи всичките си усилия, за да го направиш; ако нещо е извън твоите заложби и способности, тогава намери някой, с когото да си сътрудничиш, или помоли други братя и сестри за помощ, и го направи по най-добрия начин, на който си способен — това са принципите. В обобщение, това, което хората трябва да разберат по този въпрос, е, че през периода, в който Бог върши делото Си, човешката природа на всеки постепенно се развива в добра посока в процеса на приемане на Божиите слова и в рамките на вродените основни дадености на неговата човешка природа, вместо да става изопачена, свръхестествена или ненормална. Следователно, ако дългът, който изпълняваш, включва техническо или професионално умение, тогава, за да изпълниш добре този дълг, трябва да положиш усилия да се учиш усърдно и да се задълбочиш в това техническо или професионално умение. Не бива сляпо да чакаш Бог да действа въз основа на мисли и възгледи като „Бог е всемогъщ и всичко, което е невъзможно за хората, може да бъде постигнато от Бог, ако просто Му се помолим“ и фантазии за свръхестествени неща, без сам да полагаш усилия да научиш умението. Трябва да вложиш цялото си сърце, цялата си сила и целия си ум, за да направиш това, което е в обхвата на това, което твоите заложби могат да постигнат, а що се отнася до това, което е извън твоите заложби и способности, не си създавай трудности, не се обременявай, натоварвай или притискай по никакъв начин, а вместо това бъди снизходителен към себе си. Вземи например изучаването на компютърни умения. Да кажем, че възрастта ти напредва и въз основа на твоята възраст, заложби и настоящи условия, самото научаване да пишеш на клавиатура вече е голямо постижение за теб. Ако можеш да се научиш и да се свързваш с братята и сестрите и да вършиш работа онлайн, това вече е доста добре. Ти обаче никога не си доволен и все още имаш желание за повече — искаш да се научиш как да пишеш програми и да поддържаш мрежовата сигурност, като вършиш работа, която само мрежови инженери и високотехнологичен персонал могат да вършат. Това не е ли глупаво? (Да.) Не можеш да схванеш тези неща, затова ставаш негативен и се оплакваш на Бог: „О, Боже, защо не мога да схвана тези неща? Защо си ми дал такива заложби? Толкова съм стар — защо не можеш да ме направиш отново млад? Бог не е ли всемогъщ?“. Грешно е да имаш такива мисли и да поставяш такива искания. Какво се има предвид под „да правиш всичко, което е по силите ти, и да не надхвърляш своите заложби, способности и инстинкти“? Каквото ти позволяват да постигнеш твоите заложби и способности, именно това изисква от теб Бог. Бог не изисква от теб това, което е извън твоите възможности, и ти също не бива да го изискваш от себе си. Ако не можеш да направиш нещо, има други, които могат; Бог не изисква ти да си този, който да го направи. Ти казваш: „Стар съм — не знам как да качвам видеоклипове, не знам и как да поддържам мрежовата сигурност, а още по-малко знам как да пиша програми“, и все пак настояваш да научиш тези неща — попитал ли си дали Божият дом се нуждае ти да вършиш тази работа? Свършил ли си добре собствената си работа? Свършил ли си добре работата, за която са достатъчни твоите заложби? Ако не си я свършил добре, а все така настояваш да се опитваш да вършиш непостижими за теб неща, които са извън твоите възможности, и дори които през целия си живот никога няма да успееш да научиш, как мислиш, със себе си ли се бориш или с Бог? Не е ли това много проблемно? (Да.) Ти винаги искаш да надминеш себе си и да станеш свръхчовек, но Бог не е изисквал това от теб. Може да има само една причина, поради която искаш да бъдеш свръхчовек, а именно, че искаш да се изтъкнеш и не признаваш поражение, нито се предаваш на старостта. Не заради доброто изпълнение на дълга си понасяш трудности и плащаш цена; ти не изпълняваш дълга си според принципа да постъпваш благоприлично и да се придържаш твърдо към правилното си място. Искаш да докажеш, че не си стар, като предизвикваш собствените си заложби и способности. „Все още ме бива“, мислиш си ти. „Също толкова добър съм, колкото и останалите, мога да правя всичко, което правят и другите!“ Има ли смисъл в това? (Не.) Няма смисъл. Цялото това усилие, което полагаш, е напразно и безполезно. Ако вложиш цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила, за да свършиш добре това, което собствените ти условия ти позволяват да постигнеш, тогава Бог ще бъде удовлетворен. Не се предизвиквай, нито се стреми да надскочиш себе си. Бог знае какви са твоите заложби и способности. Заложбите и способностите, които Бог ти е дал, отдавна са предопределени от Него. Това, че винаги искаш да ги надминеш, означава, че си надменен и се надценяваш; така си навличаш неприятности и неминуемо ще завърши с провал. Не пренебрегват ли такива хора истинските си задачи? (Така е.) Те не постъпват според правилата и не се придържат твърдо към полагащите им се позиции, за да изпълнят добре дълга си на сътворено същество — те не следват тези принципи в действията си, а вместо това винаги се опитват да се перчат. Има една поговорка в две части: „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. С каква цел „старата дама“ би направила това? (За да важничи.) Старата дама иска да ти покаже: „Като стара дама аз не съм обикновена — ще ти покажа нещо специално“. Тя не иска да я гледат отвисоко, а да имат високо мнение за нея и да я почитат, иска да предизвика възможностите си и да надмине себе си. Това не е ли надменна природа? (Да.) Ако имаш надменна природа, значи не оставаш в пределите си, не искаш да постъпваш по начин, който съответства на положението ти. Винаги искаш да се предизвикваш. Искаш да можеш да правиш всичко, което могат другите. Когато те правят нещо, с което се отличават, постигат резултати или имат принос и получават похвали от всички, ти се чувстваш неудобно, завиждаш и си недоволен. След това искаш да изоставиш текущите си задачи, за да се заемеш с работа, която ти дава възможност да блеснеш, като желаеш и теб да ценят високо. Но ти не си способен да вършиш работа, която ти позволява да се отличиш. Не е ли тогава загуба на време? Не пренебрегваш ли така истинските си задачи? (Така е.) Не пренебрегвай истинските задачи, защото пренебрегването им няма да свърши добре. Не само че води до забавяне на нещата и губене на време, като кара другите да те гледат отвисоко, но и предизвиква Божията ненавист, и накрая се измъчваш и ставаш доста негативен. Независимо от възрастта на човека — дали е млад, на средна възраст, или възрастен — той има ограничения по отношение на своите заложби и таланти; никой не е съвършен. Не се опитвай да бъдеш съвършен човек, не се опитвай да знаеш как да правиш всичко, да можеш да правиш всичко и да разбираш всичко — проблемно е, ако имаш такъв нрав.

Защо когато говори на всякакви хора по която и да било тема или въпрос в рамките на делото Си, Бог говори отново и отново за едно и също нещо, като разглежда различни състояния и ситуации? Тези, които нямат духовно разбиране, си мислят: „Да се говори по този начин е твърде подробно и многословно; ние вече разбрахме“. Ти може вече да си разбрал, но други може да не са; и дори да разбираш, можеш ли да разрешиш проблемите с различните състояния? Ако не можеш, това означава, че все още не разбираш напълно, така че не се преструвай, че разбираш. Състоянията на хората са съвсем различни. Само след като се говори за всички състояния на всеки тип човек и всички различни състояния бъдат обхванати — тоест, след като състоянията на всички типове хора в рамките на определен голям въпрос бъдат обсъдени и всеки разбере този аспект на истината — едва тогава този въпрос е обяснен ясно. Какво имам предвид с това? Това е, че всеки развива различни проблеми, докато живее при собствените си условия; проблемите на всеки са различни, както и индивидуалностите, силните страни и нещата, в които са добри, също са различни. Следователно всеки има свои собствени лични условия, свои собствени трудности и свои собствени различни мисли и възгледи. Въпреки това, колкото и различни да са собствените условия на хората и колкото и различни са техните способности, заложби, висота на проницателността, индивидуалности и навици, поквареният нрав и природата същност на човешките същества са едни и същи. Тоест, колкото и различни да са разнообразните дадености на човешката природа на хората, хората притежават едни и същи общи черти. Защо човешките същества имат едни и същи общи черти? Защото нравът същност, от който зависи оцеляването на човешките същества, е един и същ. Следователно, след като състоянията и проблемите на всякакви типове хора бъдат разобличени, това, което човешките същества трябва да направят, е да практикуват според истините и принципите, изисквани от Бог, и тогава общите проблеми на човечеството ще бъдат разрешени. Независимо от индивидуалността или заложбите ти, независимо колко си способен и независимо дали си мъж или жена, или дали си роден на запад или на изток, или дали си от Юга или от Севера, стига поквареният ти нрав да бъде преодолян чрез приемане на истината, приемане на правосъдието и наказанието на Божиите слова и чрез практикуване на истината, твоите трудности ще бъдат разрешени. Това означава, че всички различни състояния, които възникват у хората в контекста на общите проблеми на човешките същества, също могат да бъдат разрешени. Защо възникват различни състояния у хората? Защото вродените дадености на човешката природа, които всеки човек притежава, са различни. Например, ако живееш на юг и имаш някои житейски навици и модели на южняците, и също така развиваш някои черти на индивидуалността и начина на живот, които са специфични за южняците, тогава с такъв произход ще развиеш някои особени представи и фантазии, особени мисли и възгледи и особени състояния. Ако си роден на север, ще имаш индивидуалността и житейските навици на северняците или някои състояния, които произтичат от обичаите, културния произход, методите на образование и други подобни неща, които са присъщи на северняците. По този начин състоянията, които възникват у хората, живеещи на юг и на север, са различни. Въпреки това първопричината и същността на състоянията, които произтичат от един-единствен проблем, са едни и същи, така че всички те могат да бъдат разрешени с едни и същи истини. Като е така, няма значение дали си от Севера или от Юга, или от Изтока или от Запада; щом си сътворено човешко същество, твоите проблеми могат да бъдат решени с истини. Разбра ли? Сложен ли е този въпрос? (Сега, след обяснението му, смятам, че вече не е сложен.) Защо казваш, че този въпрос не е сложен? (Въпреки че собствените условия, произход и индивидуалности на хората са различни и това естествено поражда различни състояния, първопричината за тези различни състояния е една и съща и покварената същност на хората е една и съща. Колкото и покварен нрав да разкриват хората, той може да бъде преодолян с едни и същи истини; следователно истините могат да разрешат проблемите на всеки човек.) Независимо дали хората са от Юга, Севера, Изтока или Запада, независимо дали са мъже или жени, млади или стари, и независимо какви са собствените им условия, техният покварен нрав е един и същ, а различните състояния, мисли и възгледи, както и нагласи към истината, които този покварен нрав поражда, имат обща черта. Каква е тази обща черта? Всичко, което произтича от този покварен нрав, е от Сатана и не е в съгласие с истината; разбира се, за да бъдем по-конкретни, може да се каже, че е в противоречие с истината. Следователно, независимо от различията между расите, религиите или културите на поквареното човечество и независимо дали хората имат жълта, бяла, кафява или черна кожа, всички те са покварени човешки същества и всички човешки същества имат еднаква същност на съпротива срещу Бог. Това е общото между тях. Следователно, независимо от коя държава са хората или към коя раса принадлежат, съвкупно те се наричат покварени човешки същества. Тоест, независимо дали тези раси от хора са високопоставени или смирени, бедни или богати по отношение на цвета на кожата, външния вид, житейските навици или расовата култура, и независимо какво образование са получили, във всеки случай правилата, на които те разчитат за своето оцеляване, идват от Сатана, не са в съответствие с истината и се съпротивляват на Бог. Дори ако хората принадлежат към заможна, благородна раса с възвишен религиозен произход, тяхната същност все така е тази на покварени човешки същества, те все пак са от рода на Сатана, който се съпротивлява на Бог, те все пак са покварени хора, всички те се съпротивляват на Бог, всички те са съдени и наказвани в Божието дело, а онези сред тях, които могат да приемат истината, са тези, които Бог възнамерява да спаси. Какъв е подтекстът на това? Това е, че преди да бъдеш спасен, независимо колко възвишен е твоят културен, образователен и религиозен произход, твоята същност все така се съпротивлява на Бог и е враждебна към Бог. Поради това същността на човешките същества няма да се промени поради цвета на кожата, религията, страната на раждане или техния образователен или културен произход. По същия начин, независимо към коя раса принадлежи човек, той няма да стане благороден или низш в Божиите очи поради собствените си условия. И така, в Божиите очи какъв е критерият за оценка дали хората са благородни или низши? Има само един критерий и той е дали приемаш истината, или не. Ако приемаш истината, тогава независимо към коя раса принадлежиш или какъв е цветът на кожата ти, ти си благороден. Ако не приемаш истината, тогава дори да кажеш: „Имам бяла кожа, руса коса и сини очи, а семейството ми е от кралски род от поколения“, от това няма полза! Дори да си благороден сред човечеството, ако не приемаш истината, тогава в Божиите очи ти все така си покварено човешко същество, ти си същият като всяко друго покварено човешко същество — няма разлика. Независимо колко членове на човешкия род те уважават и почитат и ти поднасят приношения, това не служи за нищо и няма да промени твоя статус, идентичност и същност в Божиите очи. Божият критерий за оценка на човечеството — който, разбира се, е и критерий и висок еталон за оценка на човечеството, който е присъщ на Бог — е да го оценява чрез истината. Ако обичаш истината и я практикуваш, тогава си благороден; ако не практикуваш истината, тогава тази твоя стара плът е покварено човешко същество; тя не струва и пукната пара и дори не е толкова ценна, колкото мравка на земята. С изключение на микроорганизмите, които хората не могат да видят, мравките са сравнително малки сред всички живи същества. Техният начин на живот, правила за оцеляване и инстинкти напълно се придържат към законите, установени от Бог. Техният ритъм на работа и почивка се променя според климата и променливите температури на четирите сезона и те никога няма проактивно да променят тези модели и правила. Но хората са различни. Хората винаги искат да променят статуквото и света, те винаги имат амбиции, постоянно предават и постоянно се бунтуват. Въпреки че мравките нямат вродената способност да приемат истината, нито способността да я възприемат, те поне не се съпротивляват на Бог. Хората са различни; те активно ще се намесят, за да нападат Бог и да Му се съпротивляват. Следователно в Божиите очи човешките същества, които не са придобили истината и не са били спасени, не струват нищо. Това не е ли факт? (Да.) Оценяването и окачествяването на хората въз основа на този факт е в пълно съгласие с истините принципи. Чрез общение по тези въпроси хората трябва да имат правилен възглед и разбиране за същността на човечеството и за резултата, който Божието дело възнамерява да постигне. След като разберете този аспект на истината, няма ли да бъдете по-малко възпирани, когато проповядвате евангелието на хората или когато общувате и разговаряте с тях, без значение какъв тип хора са те — независимо дали имат религиозен произход, или не, дали имат положение и статус в обществото, или нисък социален статус, и дали са бели или цветнокожи? (Да.) Ако не разбирате тези истини, винаги ще сте склонни да имате високо мнение за хората от други раси или ще чувствате, че не можете да ги проумеете и не знаете как да разговаряте или да общувате с тях. Разбирането на тези истини не ви ли помага да общувате с тези хора? Ще ви помогне да гледате на целия човешки род от правилната позиция и от правилната гледна точка. Това е ползата от разбирането на истината. Когато разбереш истината, твоята гледна точка за нещата ще бъде правилна и също така ще бъде сравнително широкоскроена, а не толкова тесногръда. В противен случай винаги ще ти липсва увереност като водач или работник. Първо, ще чувстваш, че ти липсва преживяване на живота. Второ, ще чувстваш, че не си имал достатъчно преживявания. Трето, ще чувстваш, че не си добър в говоренето и не можеш да прозреш състоянията на повечето хора; по-специално, когато видиш по-възрастни хора, ще се страхуваш и ще бъдеш нервен, и няма да смееш да говориш. Някои хора казват: „Особено когато видя, че дългогодишни религиозни вярващи имат известни познания за Библията, не знам как да им проповядвам евангелието, страхувам се и се чувствам по-низш от тях“. Ти разбираш толкова много истини, така че от какво се страхуваш? Не е ли това, че не можеш да прозреш нещата? След като хората разберат истината, те трябва да могат да разрешат тези въпроси и проблеми и вече няма да бъдат възпирани от тези неща.

Какви аспекти на истината разбрахте чрез темите, по които разговаряхме днес? Наясно ли сте с Божието дело и това как Бог спасява хората, Божиите методи за спасяване на хората и аспектите на хората, които Бог променя? (Да.) Сега, след като сте наясно с тези неща, не чувствате ли още повече важността на практикуването на истината и на оценяването на всичко чрез истината? (Да.) Не мислите ли още повече, че е изключително важно да се стремите към истината и да я разбирате? Ако някой не разбира истината, тогава той не може да прозре нито един въпрос, не може да прозре всички типове хора и не може да прозре хората от всички страни и етноси, и следователно той е глупак, идиот. Когато някои индивиди видят хора, които носят очила, те предполагат, че са професори или интелектуалци, и затова се чувстват възпирани и не смеят да говорят, а когато видят високи хора, които изглеждат добре, се чувстват по-низши от тях. След като разберат истината, хората по същество няма ли да бъдат повлияни от тези неща? От една страна, те няма да се възпират; от друга страна, те — до известна степен — ще подобрят своето отношение и гледна точка относно справянето с хората и нещата, а също така ще имат известно прозрение за това. Това ще бъде от полза за изпълнението на техния дълг, особено що се отнася до извършването на работа от водачи и работници на всички нива.