Как да се придобие истината в средите, които Бог нагласява

След като хората разберат принципите и целта на Божието спасение на хората и на Божието върховенство над всичко, няма ли техните представи и фантазии за Бог в това отношение да бъдат преобърнати до известна степен? (Да.) Какво трябва да разберат хората в това отношение? То е, че независимо дали става въпрос за всякакви въпроси или за един конкретен въпрос, над който Бог господства, сътрудничеството на хората представлява 80 или дори 90 процента, а техните мисли и възгледи, и техните нагласи към съответния въпрос са много важни в Божиите очи. Не си мисли, че ако не казваш нищо и не показваш позицията си, когато ти се случват неща, то Бог няма да ти обърне внимание и ще те пренебрегне. Ако искаш Бог да те пренебрегне, тогава по-добре не вярвай в Бог. Тъй като си в Божия дом и тъй като Бог те е избрал, Бог в никакъв случай няма да те пренебрегне. Всички неща се проучват внимателно в Божиите очи, какво остава за теб, един малък човек. Дори да беше мравка, ако беше избран от Бог, Бог пак щеше постоянно да те проучва внимателно и да те води. Тъй като Бог те проучва внимателно, ти просто трябва да приемеш нещата, които ти се случват. Не ги избягвай — избягването не е мъдър избор. Трябва да се изправиш срещу тях. Само когато се изправиш срещу тях и имаш ясна нагласа, ще имаш възможността в средата, която Той е нагласил за теб, да придобиеш истините, които Бог ти позволява да разбереш, докато избягването им няма да ти позволи да разбереш истините в мълчанието си. Освен истините относно виденията, другите истини — а именно всякакви истини, засягащи човешкия живот и съществуване — се изразяват чрез средата или чрез контекста на поведението, проявявано от даден тип човек. Хората могат истински да възприемат реалностите на тези истини само след като са придобили реално преживяване и разбиране. Повечето хора не могат да видят ясно тази точка и отношението им към различните видове истини е хладко, а също така постоянно искат да избягват тези среди и не желаят да търсят истината по отношение на реални проблеми. Те нито се учат да разпознават различните типове хора и събития въз основа на истината, нито се упражняват да прилагат истината за разрешаване на различни проблеми. Без значение какво им се случва, те нямат отношение или възгледи и не участват в общение и дискусии. Те се задоволяват само с това да се молят на Бог, да четат Божиите слова, да учат химни и да изпълняват добре дълга си всеки ден, и това е всичко. Ще ти кажа едно нещо, а именно, че характерните черти на полагащия труд са, че той е готов само да полага усилия и не се интересува от никой аспект на истината, нито е готов да бъде сериозен по отношение на който и да е аспект на истината, и го смята за неприятност — това е полагащ труд. Ако не си слуга на Сатана или някой зъл човек или антихрист, тогава в най-добрия случай можеш да бъдеш само полагащ труд. Но е различно за Божия народ, който може да постигне спасение. Те не се задоволяват само с полагане на труд и малко усилия, а учат и разбират различни истини във всички типове хора, събития и неща, и след това възприемат различните типове хора и събития и се справят с тях въз основа на тези истини. По този начин различните истини постепенно се влагат в тях и постепенно стават техен живот и принципи за техните действия и постъпки. Само когато истината стане твой живот, ще можеш да се покоряваш на Бог, да се боиш от Бог и да отбягваш злото. В противен случай този ефект не може да бъде постигнат. Не се страхувай да преживяваш неща и не се страхувай да разпознаваш хората. Не е лошо, че се случват всякакви събития, и Бог господства над това. Щом Бог господства и урежда, от какво има да се страхуваш? Щом Бог господства и урежда, тогава за теб настъпването на дадено събитие най-малкото не е злонамерено или изкушение. По-скоро то е, за да си вземеш поука, да те изгради и да се облагодетелстваш, и за да те усъвършенства. Ако можеш да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, да подходиш към това, което ти се случва, като към положителни учебни материали и да търсиш истината и да си вземеш поуките, които трябва да си вземеш, тогава истината естествено и неусетно ще бъде вложена в теб и ще стане твой живот. Следователно е погрешно повечето хора да възприемат отношение на безразличие, избягване, неучастие и неангажираност и да не изразяват възгледи или да не общуват, когато са изправени пред различни събития — това е нежелателно. Защо казвам, че е погрешно и нежелателно? Тази нагласа показва на Бог, че не се интересуваш от Неговото спасение или от Неговите добри намерения и че не се интересуваш от това да бъдеш доведен до съвършенство от Бог, и не му обръщаш внимание и го отхвърляш. Когато Бог види, че това е твоята нагласа, ще иска ли все още да те спаси? И дори ако Бог иска да те спаси, как може да те спаси, ако не сътрудничиш? Както се казва: „Това е безнадежден случай“, и тази поговорка се отнася точно за този тип човек.

В целия план за управление на Бог, особено в този последен етап от Неговото дело, Той е изразил голям брой истини и ти си ги чул всичките. Без значение колко от тях си преживял или разбрал, най-малкото ги знаеш, така че Бог няма да извършва никакво допълнително дело на намеса и улеснение. Бог просто очаква твоето отношение, както и твоето сътрудничество във всичко, което ти се случва — Той иска да види твоето отношение, твоите възгледи, твоите стремежи и пътя, по който поемаш. Ако всеки път, когато се сблъскваш с хора, събития или неща, Бог записва, че нямаш отношение и възгледи и че винаги нямаш какво да кажеш, тогава Ми кажи, не си ли глупак? Кои хора винаги нямат какво да кажат? Не са ли тези, които са глухи, неми, малоумни или идиоти? Това, което Бог записва, е, че нямаш отношение, така че когато Той в крайна сметка ти постави оценка, нула точки е това, което ще получиш. Когато нещо ти се случи, Бог пита: „Готов ли си да платиш цена?“, а ти казваш: „Да, готов съм!“, и Той пита: „Имаш ли решителност? Заклел ли си се?“, а ти отговаряш: „Да!“. Ако имаш само тази решителност, но когато те попитат какво си придобил от преживяването на тази среда, нямаш какво да кажеш и не си придобил нищо от всяка среда, която си преживял, то накрая, когато Бог ти постави оценка, тя ще бъде само две точки. Защо две точки? Заради тази твоя малка решителност ще си спечелил две точки. Кажи Ми, няма ли тогава да си свършен? Ще имаш ли все още надежда за спасение? Надеждата за спасение се получава чрез това, че ти сам се стремиш към нея. Тя е плодът, който получаваш в замяна на избора да вървиш по пътя на стремежа към истината. Така че, каквото и да ти се случва, не се страхувай от него и не го избягвай, и не си покривай главата с ръце и не се свивай в черупката си като костенурка — вместо това се изправи срещу него положително и проактивно. Ако си плах и се страхуваш от нещата и не смееш да дадеш оценка на нищо — без значение за кого се отнася — от страх да не се разобличиш и да не бъдеш прозрян от другите, ако кажеш нещо нередно, и винаги се страхуваш и никога не участваш, това означава, че се отказваш от шанса си! Може да си вложил много енергия в изпълнението на дълга си, но факт е, че отдавна си определил собствения си изход. Накрая ще получиш само две точки, така че не си ли незначителен глупак? Получаването на две точки не е ли същото като да си незначителен глупак? И тъй като ще получиш само две точки, няма ли вярата ти в Бог през този живот да е била напразна? Това е последният етап от Божието дело и ако вярата ти този път е била напразна, тогава изходът ти ще бъде определен. Бог никога повече няма да върши делото на спасяването на човешките същества. Това е последният шанс — ако все още не се стремиш към него и го пропуснеш, и не можеш да постигнеш спасение, това ще бъде толкова жалко! Без значение колко години си преживявал Божието дело, трябва поне да преминеш със задоволителна оценка, тогава все още ще има надежда да оцелееш. Ако трудът ти дори не отговаря на критериите, а освен това си причинил и много прекъсвания и смущения, тогава изобщо няма да си пожънал никакъв плод и надеждата ти за постигане на спасение ще е станала нула. Във всяка среда, която Бог нагласява, не бъди страничен наблюдател. Бъди участник, бъди част от него. Но най-малкото има един принцип, към който трябва да се придържаш: не причинявай смущения. Можеш да участваш и да изразяваш собствените си мнения и оценки, и дори ако говориш като лаик и просто изричаш думи и доктрини, няма значение. Трябва обаче да участваш във всеки въпрос с принципа и намерението да търсиш истината, да практикуваш истината и да се покоряваш на истината — само тогава има надежда за твоето спасение. На какво се основава надеждата за спасение? Тя се основава на способността ти да се стремиш към истината, да разсъждаваш върху истината и да полагаш усилия за истината, когато възникне всяко нещо. Само на тази основа можеш да разбереш истината, да практикуваш истината и да постигнеш спасение. Ако обаче винаги си страничен наблюдател, когато се случи нещо — не даваш никакви оценки или окачествяване и не изразяваш лично мнение — и ако нямаш възгледи за нищо или, дори да имаш възгледи, не ги изразяваш и не знаеш дали са правилни или не, а само ги държиш под ключ в ума си и мислиш за тях, тогава накрая ще се стигне до това да не придобиеш истината. Помисли върху това, то е като във вода да газиш, жаден да ходиш. Не си ли жалък? В Божието дело, ако си вярвал в продължение на десет години и през цялото това време си бил страничен наблюдател, или ако си вярвал 20-30 години и през цялото това време си бил страничен наблюдател, тогава накрая, когато дойде време да се определи твоят изход, оценката, която Бог ще постави срещу твоето име, ще бъде две и така ти ще си един незначителен глупак, а шансът ти да придобиеш истината и надеждата ти да бъдеш спасен ще бъдат напълно унищожени от теб самия. Съвсем накрая ще бъдеш окачествен като незначителен глупак и това ще е напълно заслужено, нали? (Да, така е.) Каква е тайната за това да не бъдеш незначителен глупак? (Тайната е да не бъдеш страничен наблюдател.) Не бъди страничен наблюдател. Вярваш в Бог, значи тогава трябва да преживееш Божието дело, за да придобиеш истината. Някой може да попита: „Да не би да искаш от мен да участвам във всичко? Но хората казват: „Не коментирай това, което не те засяга“. Да се иска да участваш, означава да се иска да търсиш истината и да извличаш поуки от нещата, с които се сблъскваш. Например, когато се сблъскаш с определен тип човек, трябва да придобиеш проницателност чрез неговите проявления и чрез нещата, които върши. Ако нарушава истината, трябва да разпознаеш точно какво е направил, за да наруши истината. Ако другите казват, че този човек е зъл, трябва да разпознаеш какво е казал и какво е направил, какви проявления на злодеяния има, за да бъде окачествен като зъл човек. Ако другите казват, че този човек не защитава интересите на Божия дом и помага на външни хора за сметка на Божия дом, тогава трябва да поразпиташ какво точно е правил този човек. И след като поразпиташ, не е достатъчно само да узнаеш тези неща. Трябва също така да разсъждаваш: „Аз бих ли могъл да правя такива неща? Ако никой не ми напомняше, вероятно и аз щях да върша същите неща и дали тогава нямаше да имам същия изход като този човек? Това нямаше ли да е опасно? За щастие Бог нагласи тази среда, за да ме предупреди, което е най-голямата защита за мен!“. След като поразсъждаваш върху това, осъзнаваш едно нещо: не можеш да следваш пътя, по който върви този тип човек, не можеш да бъдеш такъв тип човек и трябва да си бдителен за това. Независимо с какви неща се сблъскваш, трябва да извличаш поуки от тях. Ако има неща, които не разбираш напълно и които чувстваш в сърцето си като странни, трябва да задаваш въпроси за тях и да се информираш за тях, и да установиш истинското положение на нещата чрез търсене на истината. Това не е любопитство, това е сериозност. Да си сериозен не означава да отбиваш номера или да следваш стадото — това е отношение на поемане на отговорност. Като придобиеш яснота за проблемите и след това потърсиш истината, за да ги разрешиш, само тогава ще имаш път за практикуване, ще бъдеш способен да практикуваш точно и ще изпитваш чувство за мир и спокойствие, когато се сблъскаш със същия вид ситуация в бъдеще. Ти си сериозен въз основа на принципа да се опитваш да разбереш истинското състояние на фактите и от тях да придобиеш истината и да се научиш как да възприемаш хората и нещата, вместо да следваш други хора и да се носиш по течението по всички въпроси. Само ако си сериозен в действията си, можеш да започнеш да практикуваш истината и да действаш въз основа на принципите. Онези, които не са сериозни, са склонни да следват другите хора и да се носят по течението, а по този начин вероятно ще нарушат истините принципи. Да кажем например, че някой постоянно изпълнява дълга си нехайно и затова е лишен от правото да го изпълнява. Ти казваш: „На пръв поглед изглеждаше добре. Как не забелязах, че е нехаен? Подведен ли бях от него? По какъв начин е претупвал дълга си? Какви неща е вършил нехайно?“. Когато някой друг ти каже няколко от начините, по които този човек се е държал нехайно, ти казваш: „Този човек наистина е добър в преструвките! На пръв поглед изглеждаше добре и казваше наистина хубави неща. Казваше: „Бог ни е дал толкова много благодат — не можем да бъдем безсъвестни, трябва да изпълняваме дълга си правилно!“. Когато го чух да казва това, си помислих, че изпълнява дълга си предано. Никога не съм си представял, че е толкова нехаен! Не съм ли бил подведен? Липсваше ми проницателност за хората, не гледах на хората и нещата и не се отнасях към хората въз основа на истините принципи. Ръководех се само от това колко хубаво говори този човек, без да гледам резултатите, които е постигнал в дълга си, или конкретното му поведение и проявления, или същността му — по този въпрос сгреших. Оказва се, че хората, които външно изглеждат добри, не е задължително да са наистина добри и макар да казват хубави неща, може всъщност да не правят това, което казват, и не е задължително да са хора със съвест и човешка природа. Отсега нататък трябва да гледам на хората въз основа на Божиите слова и да се науча да ги разпознавам. Няма да бъда заблуден отново!“. Виждаш ли, без значение какво се случва, стига да си донякъде сериозен и да търсиш истината, а след това да правиш заключения, ще придобиеш нещо. Ако наистина пожънеш тези придобивки, това не е ли добро нещо? (Да.) Ще си научил нещо и ще си се облагодетелствал донякъде по въпроса за разпознаването на хората — ето какво придобиваш от това, че си сериозен и полагаш усилия по отношение на истината. Да предположим, че не си сериозен по този начин. Когато чуеш, че някой е бил отпратен, защото винаги е бил нехаен в изпълнението на дълга си, ти не питаш: „Защо е бил нехаен? Защо е бил отпратен?“. Вместо това просто си мислиш: „Какво толкова, че действаш нехайно? Във всеки случай мен не са ме отпратили, така че всичко е наред“. В такъв случай ще си получил ли малко предупреждение, ще си научил ли малък урок или ще си развил ли малко проницателност от този въпрос? Не. Защо няма да си? Защото не се интересуваш от такива неща и не си сериозен към тях, и изобщо не носиш бреме за собственото си навлизане в живота или за стремежа към истината, и не се интересуваш от общението на други хора по въпросите на стремежа към истината и навлизането в живота, нито вземаш участие в тях, и най-много просто нехайно да изречеш няколко думи на съгласие и това е всичко. Има ли много хора от този тип? Когато им се случи нещо, те особено обичат да бъдат нехайни и да отбиват номера, и изобщо не носят бреме за собственото си навлизане в живота или за стремежа към истината. Освен че обичат да клюкарстват малко, когато общуват с другите, те нямат абсолютно никакъв интерес към неща като тези, свързани с навлизането в живота или уроците, които хората трябва да научат в средата, която Бог нагласява. След като свършат малкото текуща работа, те седят и гледат в пространството, просто искат да подремнат или да си починат за малко и изобщо не носят никакво бреме за собственото си навлизане в живота. Освен малкото решителност и няколкото желания, които имат, тези хора в крайна сметка няма да придобият никакви истини и накрая общата им оценка може да бъде само две, те няма да могат да се отърват от своята незначителна глупост и така в този живот ще бъдат свършени. Ако си свършен този път, тогава наистина ще бъдеш свършен и няма да има надежда да бъдеш спасен, защото изходът ти ще е бил определен. Оценката, която едно сътворено същество получава в крайна сметка, е пряко свързана с неговия изход. Ако получиш задоволителна оценка, тогава изходът ти ще бъде, че си спасен. Ако не получиш задоволителна оценка, тогава няма да имаш добър изход. Това е времето, когато изходите на хората най-накрая се определят и след като изходът е определен, той е постоянен и няма да се промени. Няма да има друг шанс да се стремиш към добър изход и никакъв шанс да го промениш — съдбата ти ще бъде определена веднъж завинаги. Разбра ли? Това има ли за цел да те уплаши? (Не.) Помисли върху това — Бог върши делото на управление и спасяване на човечеството и Той предоставя на хората различните истини, които те трябва да притежават — колко пъти може Бог да върши такова дело? (Само този един път.) Това никога не е било правено преди и никога повече няма да бъде правено. Това е единственият път и след като бъде завършено, великото Божие дело ще бъде напълно осъществено. Какво означава „напълно осъществено“? Означава, че Той няма да го прави отново и няма планове за това. Следователно каквито и да са крайните изходи на хората този път, те ще бъдат окончателни и няма да се променят. Бог няма да даде на хората възможност да се представят отново или да изживеят живота си отново. Времето, което е минало, никога няма да се върне и няма да има никакви промени. Така че, ако не се възползваш от тази възможност, ще загубиш шанса да бъдеш спасен. Ако пренебрегваш различните среди и различните хора, събития и неща, които Бог е нагласил, ако си несъобразителен и глупав по отношение на тях и се отнасяш към тях безразлично, тогава си незначителен глупак. Дори ти не приемаш сериозно собствения си изход и крайна цел, така че кой ще ти обърне внимание? Казано ти е толкова много пъти, но ти не го приемаш сериозно, така че какво си, ако не незначителен глупак? Нищо не е толкова важно, колкото въпросът за спасението. Не е ли така? (Да.) Разбира се, както току-що казах, крайният изход на човека се определя от неговите цялостни проявления в различните среди, над които Бог господства, затова хората трябва да обръщат внимание на своите цялостни проявления в ежедневието. Намерението тук не е да те карам да клюкарстваш и да се въвличаш в спорове, а да те накарам, въз основа на съществуващата ти среда и условия, и доколкото е възможно, да разбереш истината и да навлезеш в истината, да поемеш по пътя на стремежа към истината и в общи линии да се стремиш да навлезеш в трите точки на „избавянето“, за които сме разговаряли, преди Божието дело да е приключило — тогава ще си преминал с 60 точки или повече и ще бъдеш спасен човек. Ако обаче дори не се доближиш до никоя от тези три точки или ако не преминеш по никоя от тях и ако нямаш действително навлизане в никоя от тях, тогава няма да получиш задоволителна оценка и няма да бъдеш обект на спасение. Разбра ли? (Да.)

Върху практикуването на какво трябва да се съсредоточите сега всички вие? Да търсите истината и да извличате поуки в средата, която Бог нагласява. Ако всеки ден се задоволяваш само с това да полагаш усилия и да вършиш работа, без изобщо да се стремиш към истината, тогава си просто полагащ труд. Ако си положил усилия, преживял си различните среди, нагласени от Бог, и си разбрал някои истини; и независимо колко истини си придобил, в крайна сметка си придобил нещо, независимо дали си придобил големи или малки, много или малко неща; и дори ако ти е отнело много дълго време, за да придобиеш тези неща, и напредъкът ти е бил бавен, най-малкото ти си в потока на Божието дело и си човек, който е придобил нещо; тогава ще имаш шанс да бъдеш спасен. Кое е най-основното нещо, което трябва да направите сега? Трябва да излезете от всички различни видове сложни и безсмислени дела и да насочите сърцето си към стремежа към истината; трябва да се стремите в кратък период от време да схванете различните си състояния, да опознаете своята ахилесова пета, своите слабости и проблеми, и след това да потърсите истината, за да ги разрешите, така че да имате път, който да следвате, и цел, към която да се стремите, както и ясни истини принципи, които да спазвате в дълга, който изпълнявате. Трябва да имаш ясна цел и посока, към които да се стремиш по отношение на собствените си недостатъци, собствения си дълг и собствената си среда, вместо да тичаш наоколо като муха без глава, като се озоваваш там, където краката ти сляпо те отведат, което е опасно. Трябва да се отървеш от състоянието и настоящото положение на живота си, при което само полагаш усилия, но не придобиваш истината. Не бъди страничен наблюдател и не се въвличай във всякакви спорове. Ако не искаш да бъдеш въвличан в тях, трябва да се научиш да полагаш усилия в истините принципи. Ако разбираш всеки от истините принципи, ще можеш да избегнеш тези видове спорове. Защо казвам това? Само когато си разбрал различните истини, можеш да навлезеш в тях и да имаш надежда да навлезеш в истината реалност. Тогава, когато участваш в различни неща, ще имаш принципи и ще знаеш как да се изправиш срещу тези неща. Ако просто спреш да бъдеш страничен наблюдател, но си напълно объркан по отношение на всяка истина и не разбираш никакви истини, и всичко, което разбираш, са доктрини и няколко думи, и не знаеш как да разпознаваш различните видове хора, и когато се сблъскаш с проблеми, говориш само за хода на събитията и правиш преценка кой е бил прав и кой е сгрешил и нищо повече, и в крайна сметка не придобиваш истината, тогава твоето участие във всеки въпрос е безполезно. В какво се превръща този вид участие? Превръща се в предизвикване на спорове. Следователно трябва да се научиш да полагаш усилия в истините принципи и след като придобиеш все по-голяма яснота за прилагането им — и го правиш с нарастваща точност — ще имаш надежда да навлезеш в истината, а след това ще имаш и надежда да бъдеш спасен.

По отношение на това как хората могат да придобият истината в средата, която Бог е нагласил за тях, за колко общо принципа на практикуване разговаряхме току-що? Не бъди страничен наблюдател, и какво още? (Не просто да полагаш усилия.) Отърви се от състоянието, в което се задоволяваш само с полагане на усилия, но не желаеш да се стремиш към истината. Какво друго има? (Не се въвличай във всякакви спорове.) Не се въвличай във всякакви спорове, не се забърквай във всякакви сложни дела — не замествай спазването на истините принципи с тези неща. Трябва да спазвате всички тези принципи. Ако се придържаш здраво към тях, няма да си далеч от стремежа към истината и скоро ще можеш да навлезеш в реалността на стремежа към истината. Лесно ли е да се приложи това на практика? Общувал съм с хора в църквата толкова много години, но много малко хора Ми задават въпроси за навлизането в живота или въпроси, свързани с истините принципи, и много малко хора говорят за личното си състояние и след това търсят път на практикуване. Вместо това някои хора задават въпроси, които нямат нищо общо с истината, и дори използват думи като „търся“. Когато чуя думата „търся“, слушам много внимателно и сериозно, като им отделям цялото Си внимание, но когато се окаже, че питат за тривиален външен въпрос, се чувствам отвратен. Казвам: „Въпросът, за който питаш, няма нищо общо с делото на църквата или с навлизането в живота. Не използвай думата „търся“. Ти обиждаш думата „търся“. Може ли думата „търся“ да се използва неправилно? (Не, не може.) Някой дори Ме попита: „Детето ми има бенка на гърба. Някои хора казват, че тази бенка означава, че го чака лоша съдба, а други казват, че може да има потенциален риск от заболяване в областта, където расте бенката. Както и да е, не ме интересува дали го чака лоша съдба, или не, но ако наистина е вредно за здравето му, мислиш ли, че тази бенка трябва да се премахне?“. Ако вас ви попитат това, как ще отговорите? Мислите ли, че това е свързано с истината? Свързано ли е с делото на църквата? (Не, не е.) Не е свързано с нито едно от тези неща, така че длъжен ли съм да се занимавам с този въпрос? (Не.) Нямам такова задължение. Затова казах: „Фактът, че синът ти има бенка по тялото си, няма нищо общо с истината. Не Ме питай за това, иди и попитай лекар. Аз не съм твоят семеен лекар“. Мислите ли, че трябва да се занимавам с този въпрос? (Не, не трябва.) Когото и да попиташ, никой не би желал да се занимава с този въпрос. Не че се страхуват да поемат отговорност. По-скоро нямат задължение да се занимават с такива неща. Дали премахването или непремахването на бенката на сина ти ще се отрази на делото на църквата? Ще се отрази ли на собственото ти изпълнение на твоя дълг? Този въпрос няма нищо общо с Мен. Не Ме питай за това, това е безсмислен въпрос. Няма абсолютно нищо общо с истината, а ти все пак използваш думата „търся“. Ти оскверняваш думата „търся“ — отвратително е! Някой също попита: „В двора ми е влязла костенурка, трябва ли да я хвана, или не? Искам да потърся от Теб“. Той постави този въпрос, за да потърси отговор от Мен — мислиш ли, че трябва да му отговоря? (Не.) Той каза: „Ами ако нарушавам закона, като я хвана? Ако нарушавам закона и Ти не ме спреш, Ти ще носиш отговорност!“. Какво би казал? (Ти си решил да я хванеш по собствена воля — това, че нарушаваш закона, няма нищо общо с мен.) Дали нарушаваш закона, или не, е твоя работа и няма нищо общо с Мен. Можеш да Ми задаваш въпроси за неща като принципите на делото на църквата и истините принципи, но когато става въпрос за правни въпроси, намери си адвокат — консултирай се с адвокат в страната, в която живееш. Аз не съм адвокат, така че не Ме питай за такива въпроси. Аз съм тук, за да изразявам истината и да върша делото на спасяването на човечеството. Аз само предоставям истината и разговарям за принципите. Що се отнася до това дали можеш да бъдеш спасен, или не, това няма нищо общо с Мен. Това си е твоя работа. А това означава да не говорим за личните въпроси в собствения ти живот — нещо повече, не би трябвало да Ме питаш за тях и Аз не съм длъжен да ти отговарям. Така стоят нещата, нали? (Да.)

Тази тема, отнасяща се до Божието дело, е неразривно свързана с крайните изходи на хората, затова хората не могат да носят представи и фантазии със себе си, когато приемат и преживяват Божието дело. Те трябва да се избавят от тези представи и фантазии из основи и не бива да им позволяват да съществуват между тях и Бог. Само като подхождат към Божието дело с правилни мисли, възгледи и нагласи, хората могат да имат възможност да разберат и да придобият истината. Само като подхождат към Божието дело с правилни нагласи и правилни мисли и възгледи, хората могат истински да разберат и да преживеят Божието дело и в крайна сметка от Божието дело да придобият истините, които трябва да придобият. Следователно, от каквото и да се избавяш, в крайна сметка всичко е, за да ти даде възможност да поемеш по правилния път и да тръгнеш по пътя на стремежа към истината, като крайният резултат и цел не са нищо друго, освен да ти дадат възможност да разбереш истините принципи и да придобиеш истината. Това е крайната цел на нашето общение по това съдържание. За каквото и да сме разговаряли, крайната цел е да се даде възможност на хората да навлязат в истината реалност. Ако разбираш истината и имаш истините принципи като своя основа по много въпроси, и вече не си без посока, без цел или изгубен, когато вършиш нещо, това не означава, че заложбите ти са се подобрили, а че имаш Божията истина, Божиите слова, като критерии за своите действия и постъпки. Тоест, въз основа на вродените ти заложби, способности и таланти, ти си разбрал истината и имаш критерии за своите постъпки, и затова си сътворено човешко същество, което може да живее независимо в този свят и сред всички неща. Само такова човешко същество наистина отговаря на критериите като сътворено човешко същество — това е сътворено човешко същество съгласно критериите. Разбра ли? (Да.) Тогава тук приключва нашето общение за днес. Довиждане!

15 юли 2023 г.