При вярата в Бог човек трябва да разбира какво точно цели да промени Божието дело у хората, как Бог разрешава проблема с покварата на хората и какво възнамерява да постигне у тях — това са въпроси, за които трябва да се общува ясно, нали? Казано накратко, човек трябва да разбира точно какви резултати възнамерява да постигне Бог у хората със Своето дело. Първо, на този етап от Божието дело Той изразява истината и предоставя живот. Делото по предоставяне на истината на хората е ясно общуване относно истините принципи, които хората трябва да спазват, когато се сблъскват с всякакви хора, събития и неща в реалния живот, така че след като ги разберат, да могат да възприемат хората и нещата, да постъпват и да действат въз основа на тези истини принципи, и на тази основа поквареният им нрав да бъде преодолян и да им бъде дадена възможност да се отърват от този покварен нрав и да се покорят истински и напълно на Бог. Разбира се, това е и знак за спасение и е истинско проявление на спасението, което в крайна сметка може да се види у хората. Кои са основните въпроси, които трябва да бъдат разрешени в целия процес на предоставяне на истината от Бог на хората? Има основно два вида въпроси за разрешаване. Първият вид въпроси за разрешаване са представите на хората. Различните видове погрешни, изопачени и здраво вкоренени мисли и възгледи на хората, които идват от Сатана, се наричат общо представи на хората. Тези погрешни мисли и възгледи контролират мислите и поведението на хората и вече са се превърнали в основна теория на мисълта, чрез която те възприемат хората и нещата, постъпват и действат, и затова трябва да бъдат напълно разрешени. Това е въпрос, свързан с мислите на хората, който трябва да бъде разрешен. Другият вид въпроси за разрешаване е поквареният нрав на хората. Поквареният нрав е тема, за която често се разговаря и която се разисква и анализира в църковния живот. Някои видове покварен нрав са причинени от погрешните мисли и възгледи на хората, докато други видове покварен нрав са чисто сатанински нрав. Двете неща, които Бог възнамерява да постигне у хората чрез делото и словата Си, са да преобърне представите им и да преодолее покварения им нрав. Първото се отнася до това как човек възприема хората и нещата, докато второто се отнася до това как човек постъпва и действа. Когато тези две неща бъдат разрешени и хората придобият истината и са способни да се покорят на Бог и да съответстват на Него, тогава Божието дело ще е постигнало своя резултат и Божието дело ще е приключило. Въпреки това, през целия процес на Божието дело — било то начинът, по който Бог върши делото Си, конкретните стъпки на Неговото дело или всяка от изразените от Него истини — нищо от това не е насочено към аспекти като индивидуалността, заложбите, способностите, инстинктите, житейските навици и начина на живот на хората, или техните интереси и хобита. С други думи, целта, предназначението и значението на Божието дело не е да промени присъщите на хората заложби и способности, инстинкти, индивидуалност и т.н. Независимо какви заложби и работоспособност притежаваш или какви са вродената ти индивидуалност, житейските ти навици, инстинктите ти и различните други аспекти, Бог не гледа нито едно от тези неща. Той гледа само дали ти си човек с нормална човешка природа и след това на тази основа ти предоставя истината и върши делото Си върху теб. Независимо кои аспекти на истината ти предоставя Бог или какво дело извършва върху теб, в крайна сметка то не е, за да промени твоите присъщи заложби и инстинкти, не е, за да повиши твоите заложби или инстинкти и да ги направи по-добри, или да ги направи особено свръхестествени — нито един от тези аспекти не е целта, която Бог иска да промени със Своето дело. Ето защо, независимо колко години си вярвал в Бог или колко проповеди си слушал, или колко усилия си вложил в Божиите слова, твоите присъщи заложби ще останат същите и няма да се променят. Те няма да се променят, защото си вярвал в Бог в продължение на много години, слушал си проповеди в продължение на много години и си тичал насам-натам и си отдавал всичко в продължение на много години. Разбира се, същото важи и за твоята индивидуалност, инстинкти, житейски навици, интереси, хобита и т.н.; те няма да се променят, защото си вярвал в Бог в продължение на много години и си изпълнявал дълга си в продължение на много години. В представите на хората тази промяна със сигурност не означава понижаване, а по-скоро възвишаване — правене на тези неща по-висши и по-добри от преди. Тоест, независимо на кой етап е Божието дело и какъв метод използва, за да го извърши, това, което Неговото дело променя, не са присъщите на хората заложби, работоспособност, инстинкти, индивидуалност и т.н. Така че, ако твоите заложби са слаби и в момента не притежаваш заложбите да бъдеш водач или работник, или да бъдеш надзорник за определен елемент от работата, тогава няма да ги притежаваш и след 20 или 30 години; и дори ако в крайна сметка бъдеш спасен поради стремежа си към истината, пак няма да ги притежаваш. Твоите заложби няма да се променят. А инстинктите ти ще се променят ли? Всеки преживява раждане, остаряване, болест и смърт и когато се сблъска с големи събития, ще стане нервен, уплашен, ужасен и т.н. — тези инстинкти също няма да се променят. Например, когато хората чуят особено силен шум, всички ще си покрият главите и ще се скрият на безопасно място — това е инстинкт. Когато ръката ти докосне пламък или нещо друго, което е горещо, ти инстинктивно ще я отдръпнеш, или когато чуеш някаква печална новина, инстинктивно ще потръпнеш вътрешно и ще се почувстваш ужасен. Когато се изправиш пред опасност, инстинктивно първата ти мисъл ще бъде: „В безопасност ли съм? Тази опасност към мен ли идва?“. Това е инстинкт. Също така, когато някой посегне да те удари, ти инстинктивно ще се дръпнеш, за да се защитиш; когато прах или вода попадне в очите ти, инстинктивно ще ги затвориш; и когато те боли зъб, често ще докосваш зъба си с ръка. Инстинктивно ще имаш естествен рефлекс, ще имаш определено проявление или ще извършиш инстинктивно действие. Хората са родени с тези инстинктивни реакции. Никой не може да ги отнеме, нито Бог ще ги промени. Тези инстинктивни реакции са били заложени у хората от Бог, когато ги е създал, и са предназначени да ги защитават. Те са нещо, което сътвореното човешко същество трябва да притежава. Бог няма да отнеме тези инстинкти, нито ти ще ги загубиш поради стремежа си към истината. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че не е вярно, че няма да се страхуваш, когато има пожар, или че няма да усетиш как ръката ти се изгаря, когато я поставиш в тиган с горещо олио, защото се стремиш към истината, разбрал си много истини и имаш истинско покорство на Бог — това е невъзможно. Какво би си помислил, ако някой даде такова свидетелство? Би ли му завидял и би ли му се възхитил? Каква оценка и окачествяване би му дал? Най-малкото, това е свръхестествено явление и Бог не би го извършил. Що се отнася до инстинктите, които Бог е създал за човечеството, Бог няма да отнеме тези твои инстинкти, защото се стремиш към истината, нито ще превърне тези инстинкти в свръхестествени сили. Да кажем например, че се намираш в тъмно пространство и не виждаш нищо; инстинктивно ще протегнеш ръка, за да опипаш наоколо, и ще се вслушаш внимателно с ушите си, за да различиш звуците около теб, инстинктивно, докато си проправяш път напред. Ти няма да надскочиш плътта, защото се стремиш към истината — няма да стане така, че колкото по-тъмно става, толкова по-ясно виждат очите ти и толкова по-ясно да виждаш нещата и по-лесно да се ориентираш — това е свръхестествено и е нещо, което Бог не прави. Дори и да си разбрал много истини и да си способен да се покориш на истината и да я прилагаш на практика, ако инстинктите ти в това отношение могат да останат същите и да не отслабнат, то това вече е чудесно, а ти искаш те да станат свръхестествени — това е невъзможно! Освен това способността на човек да възприема нещата и да се справя с тях, както и способността му да разрешава проблеми, също не са неща, които Бог възнамерява да промени със Своето дело. Способността на човек да се справя с нещата зависи от една страна от неговите заложби, а от друга — от вродения му коефициент на интелигентност, а коефициентът му на интелигентност включва неговите дарби. Някои хора са родени с особени способности и дарби за справяне с външни въпроси, тоест те са добри в мисленето и общуването, родени са със специална социална способност и знаят как да взаимодействат с хората, да възприемат нещата и да се справят с определени въпроси. В умовете им има особено ясен поток на мисълта, когато става въпрос за всякакви неща, който е и много логичен. Когато възприемат нещо, те могат да схванат същината на въпроса, без никакво отклонение или нелепост, и да се справят с проблемите по сравнително точен начин. Този тип хора притежават способността да се справят с въпроси. Някои хора не са родени с тази способност и просто обичат да четат книги, да отглеждат цветя, да садят трева, да отглеждат птици и други подобни неща. Как се нарича това? Нарича се изискан и спокоен начин на живот. Това са хора, които се стремят към елегантност и изтънченост. Те не са добри в общуването или в справянето с външни въпроси, нямат тази способност. Когато трябва да излязат и да се справят с дела, да се консултират с адвокат или да взаимодействат с някаква високопоставена личност, те стават плахи и уплашени и не смеят да погледнат този човек в очите, а когато им задават въпроси, те мънкат нерешително и не знаят какво да кажат. Те са безполезни, нали? Когато този тип хора не са изправени пред някакъв проблем, те са много добри в хваленето, като казват: „Правил съм еди-какви си неща, имал съм еди-какво си славно минало, някога съм общувал с еди-какви си хора и съм познавал еди-какви си знаменитости…“. Въпреки това, когато действително ги изпратят да се справят с нещо, те изчезват безследно. Оказва се, че единственото, на което са способни, е да се хвалят, и нямат никакъв истински талант или знания, и никаква способност да се справят с дела. Може ли фактът, че човек не го бива в справянето с въпроси, да бъде променен чрез стремежа му към истината? За съжаление, не, не може. Погледнете онези хора, които имат интровертна индивидуалност и се страхуват да се изправят пред други хора от детството си. Когато са на двадесет или тридесет години, те все така са много нервни, когато говорят с хора или се справят с въпроси, които включват взаимодействие с хора. Когато стигнат до средна възраст, те все така се чувстват срамежливи и се изчервяват, когато говорят пред тълпа. Такива хора никога няма да могат да се изправят пред широкия свят, докато са живи. Други хора са различни, тъй като обичат да разговарят и да взаимодействат с хора още от тийнейджърските си години. Без значение с каква личност взаимодействат, те няма да се страхуват и без значение какво правят, не се безпокоят и не изпадат в паника. Те са остроумни и затова не страдат от сценична треска. Колкото повече хора има, толкова по-щастливи и енергични стават и толкова повече искат да се представят. Може ли индивидуалността и способността на някого да се справя с въпроси да бъдат променени чрез преживяването на Божието дело? (Не.) Бог не променя тези неща у хората. Някои хора знаят, че слабата им способност да се справят с въпроси е недостатък в тяхната човешка природа, затова работят усилено, за да го преодолеят. Може би, когато достигнат средна или напреднала възраст, след като са преживели десетилетия на закаляване и са натрупали богат опит, те едва успяват да се справят с някои непосредствени въпроси; но все още няма да имат способността да се справят с критични, животозастрашаващи въпроси. По-специално има някои хора, които не могат да се справят с нищо сами, когато достигнат напреднала възраст; с каквото и да се опитат да се справят, те напълно оплескват нещата — просто не могат да го поемат — и дори не могат да поемат бремето да се грижат за собствените си семейни дела. И какво правят? В някои случаи децата им имат способността да се справят с въпроси, така че тези хора оставят децата си да им помагат, докато те се наслаждават на неща, които вече са направени за тях. Те си мислят: „Допринесъл съм, имам способността да се справям с дела“, но всъщност те нямат тази способност. Децата им, вече пораснали и способни да вземат нещата в свои ръце, са поели тези дела. Тези хора може да не са толкова нервни и уплашени от справянето с нещата сега, както са били, когато са били млади, но това не означава, че способността им да се справят с въпроси се е променила или подобрила. Какво означава това? Означава, че са по-възрастни, натрупали са опит и вече не се страхуват от нещата. Какво се има предвид под „вече не се страхуват от нещата“? Това е, че те са способни да гледат на въпросите по-широко скроено, защото са преживели много неща и са разбрали закономерностите на нещата, и така, ако наистина се сблъскат с малко опасност, няма да се страхуват и ще си помислят: „Е, ето ме. Ако искаш пари, нямам; ако искаш живота ми, ето го — прави каквото искаш!“. Такива хора постигнали ли са някакъв напредък? Не са постигнали никакъв напредък — все така са доста небрежни и объркани, когато става въпрос за справяне с нещата. Те са също толкова прибързани и нетърпеливи, колкото са били преди. Преди не са довеждали нещата докрай и дори сега не са се променили ни най-малко. Просто са си такива. Кажете Ми, не е ли така в действителност? (Да.)

Сред вас има хора от всички възрасти. Досега преживявали ли сте някога нещо специално — в процеса на стремеж към истината вашите заложби променили ли са се напълно и станали ли са много по-добри от преди, и променили ли са се вашите инстинкти? Имали ли сте някога такова преживяване? (Не.) Е, тогава, казвал ли е някой някога: „Преди бях доста безполезен. Не бях красноречив, нямах никакви способности или умения и нямах никакви социални способности. Сега, след като приех Божието дело, мога да говоря красноречиво, имам социални способности, а когато става въпрос за справяне с нещата, съм интелигентен и имам усет, и знам как да се справям с нещата“? Някой имал ли е такъв вид преживяване? (Не.) Някои казват: „Въпреки че тези неща не са ми се случвали, в процеса на преживяване на Божието дело, след като повярвах в Бог, чувствам, че индивидуалността ми се е променила. Преди говорех бавно и всички ме наричаха „Флегмата“. Имах и друг прякор, който беше „Мудния“. Откакто започнах да вярвам в Бог, реакциите ми станаха по-бързи от преди и говоря и действам по-бързо. Също така се справям с нещата по-бързо и ефективно“. Случват ли се такива неща? (Не.) Има един случай, в който може да е възможно. Например, когато някои хора учат чужд език и за първи път се упражняват да го говорят, те говорят много бавно, дума по дума. Другите смятат, че тези хора може би говорят толкова бавно, защото са родени с бавен темперамент. След три или пет години, тъй като тези хора са били в чест контакт с говорещи този чужд език, те в крайна сметка го говорят много свободно, също толкова бързо, колкото говорят родния си език, а другите, които не са наясно, си мислят: „Индивидуалността на този човек се е променила. Преди говореше бавно и хората губеха търпение, докато го слушат, но сега говори много свободно — станал е енергичен човек. От ясния и директен начин, по който говори, можеш да кажеш, че се справя с въпросите пъргаво и има добра индивидуалност“. В този случай има ли промяна в индивидуалността му? (Не.) Всъщност това е нормална закономерност. Това е процесът на нормален напредък в усвояването на някаква професия — не е процес на промяна на индивидуалността. Било то заложби, способности и инстинкти, или индивидуалност, навици, интереси и хобита, нито един от тези аспекти не е нещо, което Бог иска да промени чрез Своето дело. Ако винаги вярваш, че целта на Божието дело и говорене за предоставяне на истината на хората е да промени всички тези вродени качества на хората, и мислиш, че само тогава човек може да се счита за напълно прероден и истински нов човек, както казва Бог, тогава дълбоко грешиш. Това са човешки представи и фантазии. След като разберете това, трябва да се откажете от тези представи, фантазии, догадки или чувства. Тоест в процеса на стремежа към истината не бива винаги да се уповаваш на чувства или догадки, за да обобщаваш тези неща: „Подобрили ли са се моите заложби? Променили ли са се инстинктите ми? Индивидуалността ми все така ли е лоша, както преди? Променили ли са се навиците ми на живот?“. Не разсъждавайте върху тях. Това размишление е безполезно, защото това не са аспектите, които Бог възнамерява да промени и Божиите слова и делото Му никога не са били насочени към тези неща. Божието дело никога не е целяло да промени заложбите, инстинктите, индивидуалността и т.н. на хората, нито Бог някога е говорил с цел да промени тези аспекти у хората. Това означава, че Божието дело предоставя истината на хората въз основа на техните присъщи условия. Целта е хората да разберат истината и след това да я приемат и да ѝ се покорят. С други думи, независимо от това какъв тип заложби имаш и независимо от това каква индивидуалност и какви инстинкти имаш, това, което Бог иска да направи, е да вработи истината в теб, да промени старите ти представи и предишния ти покварен нрав, а не да променя вродените ти заложби, инстинкти и индивидуалност. Сега разбираш, нали? Какво цели да промени Божието дело? (Божието дело цели да промени старите представи и покварения нрав у хората.) Сега, когато разбираш тази истина, трябва да се избавиш от онези представи и фантазии, които са нереалистични и са свързани със свръхестествени неща, и не бива да ги използваш, за да се оценяваш или да си поставяш изисквания. Вместо това трябва да търсиш и да приемаш истината въз основа на различните вродени условия, дадени ти от Бог. Каква е крайната цел на това? Тя е, че въз основа на вродените си условия разбираш истините принципи, разбираш всяка една истина принцип, която трябва да се практикува в различните ситуации, с които се сблъскваш, и можеш да гледаш на хората и нещата и да постъпваш и да действаш в съответствие с тези истини принципи. Това отговаря на Божиите изисквания. Това е така, защото целта на Божиите слова и дело е да вложат истините в хората, така че те да станат техни принципи и критерии за практикуване и да станат основите, чрез които те възприемат хората и нещата, постъпват и действат, и да станат техен живот, а не да превърне хората в свръхчовеци или хора със свръхестествени сили. Какво имам предвид под „свръхчовеци“ и „хора със свръхестествени сили“? Да можеш да надскочиш инстинктите си, да надскочиш обхвата на способностите си, да надскочиш заложбите си и дори да надскочиш пола си и да можеш да живееш отвъд пола си — това не са ли свръхестествени сили? (Да.) Например някои хора могат да говорят няколко или дори повече от десет езика, без да са се занимавали със специализирано езиково обучение. Това свръхестествено ли е? (Да.) Тази свръхестественост надхвърля човешките заложби, способности и инстинкти, нали? (Да.) Нещо повече, когато говорят различните езици, те дори могат гъвкаво да използват различни мъжки и женски гласове. Това не е ли още по-свръхестествено? (Да.) Без значение колко езика говорят, те не ги бъркат и не се чувстват уморени, без значение колко дълго говорят, и дори ако не пият вода, не се чувстват жадни. Освен това, колкото повече говорят, толкова по-ведри стават очите им, толкова повече сияе лицето им и те целите грейват. Това не е ли свръхестествено? (Да.) Дори ако ги прострелят, докато говорят, те са добре и просто продължават да говорят. Това е още по-свръхестествено, нали? (Да.) Когато видят куршума, те дори не се опитват да го избегнат, а се изправят директно срещу него. Куршумът преминава през гърдите им, но те остават непоколебими и не трепват. Не са засегнати по никакъв начин и дори косъм на главата им не е наранен. Това е надскачане на инстинкта, нали? (Да.) Всички тези явления надскачат човешкия инстинкт. Най-сериозното от всичко е, че той се е превърнал в необикновен човек, тоест някой, който е различен от обикновените хора, който надхвърля заложбите и способностите на нормалните хора и който също така надхвърля инстинктите на нормалните хора. Проявленията им във всички аспекти са различни от тези на обикновените хора и са особено свръхестествени. Това означава неприятности. Все още ли е нормален човек? (Не.) Какъв е тогава? (Зъл дух.) Той е зъл дух. Искате ли да се стремите към това? (Не.) Никой от вас не иска, така че мислиш ли, че Божието дело би променило хората до такава степен? Целта на Божието дело да превърне хората в необикновени хора ли е? (Не.) Целта е в рамките на нормалната човешка природа ти да приемеш истината и да преживееш средите, които Той е нагласил за теб, така че от това да можеш да разбереш ревностните и грижовни намерения, с които Бог върши Своето дело, или неспособността и недостатъците си, или собствения си покварен нрав, и след това, въз основа на това разбиране, да търсиш истината и да я прилагаш на практика, и да стигнеш до постепенно навлизане в истината — този процес е бавен и изобщо не е свръхестествен. Когато някои хора са негативни, те обичат да казват следното: „Какво съм придобил от вярата си в Бог в продължение на толкова много години?“. Ти казваш, че не си придобил нищо, но трябва да се замислиш внимателно върху следното. След като вярваш в Бог в продължение на толкова много години, сега имаш ли ясен поглед върху много неща? Вярно ли е, че колкото по-дълго вярваш, толкова по-спокоен и здраво стъпил на земята се чувстваш и толкова повече чувстваш, че това е правилният път в живота? Ако се чувстваш така, това означава, че наистина си придобил нещо. Въпреки че не си придобил никакви материални неща, въпреки че не си придобил пари, статус, слава, придобивки — неща, които можеш да хванеш в ръката си или да видиш с очите си — в сърцето си все пак си разбрал някои истини. Придобил си известно разбиране за действителното съществуване на Бог и Неговото господство над всичко. Освен това си разбрал и Божиите намерения и Неговите изисквания към хората и знаеш какво е сътворено същество и какъв дълг трябва да изпълняваш. И ако точно сега не ти беше позволено да изпълняваш дълг, щеше да се чувстваш измъчен и да чувстваш, че животът ти е празен. Не показва ли всичко това, че вече си постигнал придобивки от вярата си в Бог? Това, което си придобил, е по-ценно от всяко материално нещо. Това са резултатите, които Божието дело постига у хората. Той не възнамерява да даде възможност на хората да претърпят някакви свръхестествени, нереалистични промени, които надхвърлят човешката природа, човешките инстинкти или нормалните потребности и нормалните проявления на плътта. Вместо това Той възнамерява да даде възможност на хората да преживеят всякакви среди в рамките на нормалната човешка природа и в този процес постепенно и бавно да придобият всякакви разбирания и преживявания. Казано накратко, през този постепенен и бавен процес мислите и представите на хората малко по малко се променят, гледните точки, от които те възприемат хората и нещата, се променят, техните възгледи за всякакви хора, събития и неща се променят, както и начините им за справяне с тях, донякъде поквареният им нрав вече не е толкова очевиден, колкото преди, а съвестта и разумът им се възстановяват до известна степен. Те получават тези реални придобивки, вместо онези нереалистични, илюзорни, празни, кухи или дори свръхестествени неща.

Бог извършва делото по спасяването на човечеството по постепенен начин и, разбира се, има и друг, по-основен принцип, а именно, че докато върши Своето дело, Бог оставя нещата да следват собствения си ход. Този принцип „да оставиш нещата да следват собствения си ход“ може да бъде донякъде труден за разбиране от хората. Какво означава да оставиш нещата да следват собствения си ход? Означава, че независимо дали Бог върши делото Си върху хората, или им говори, Той никога не принуждава никого да прави нещо. Бог нагласява среди за теб и ти предоставя истината, точно както прави и за другите хора. Относно това как трябва да възприемаш и разбираш средите, които Той нагласява, и от каква гледна точка и с какво отношение трябва да подхождаш към тях, Бог има ясни слова и ти е казал ясни истини принципи. А що се отнася до това как подхождаш към тях, това е твой собствен свободен избор. Можеш да избереш да приемеш истината и да опознаеш себе си, или можеш да избереш да отхвърлиш истината; можеш да избереш да приемеш своето разкриване от средите, които Бог устройва, или можеш да избереш да пренебрегнеш Божието дело — имаш свободата на избор, свободен си да избираш. Например, когато става въпрос за дълга, който трябва да изпълняваш, ти можеш да избереш да го изпълняваш с цялото си сърце и с цялата си сила, или можеш да избереш да го изпълняваш с нехайно отношение. Това се основава изцяло на твоя личен избор и, разбира се, се основава и на твоите собствени заложби, способности, инстинкти и т.н. Бог не върши допълнително дело — тоест, при нормални обстоятелства, Бог не върши никакво допълнително дело, за да подтиква или принуждава. Какво означава това? Означава, че Бог нагласява среди за теб — все едно е подредил банкет за теб, с топли и студени ястия, ориз и супа, плодове, напитки и т.н., и когато става въпрос за това какво избираш, Бог ти дава свобода — без значение какъв избор правиш, ти имаш свободата да го направиш и Бог не се намесва, Той просто се съсредоточава върху изразяването на истината, за да предоставя ресурс на хората. Някои хора просто хвърлят бегъл поглед на банкета, без самите те да опитат какви са всъщност вкусните му ястия. Те просто коментират банкета, изричат някои доктрини и след това си тръгват. Други просто избират да погледнат банкета, да пренебрегнат вкусните му храни и да си тръгнат, без да имат никакво отношение или мнение. Има и други, които лично са опитали и са преживели вкусните му ястия, и които също са се научили как да приготвят една от вкусните храни. В средата, нагласена от Бог, без значение какво е твоето отношение — било то да я приветстваш, или да я отхвърлиш и отречеш, или да я презираш и да бъдеш враждебен към нея, и т.н., всичко това са отношения, що се отнася до Бог. Как Бог подхожда към различните отношения на хората и как се справя с тях? След като е предоставил на хората голям брой истини, отношението на Бог към тях е просто да наблюдава и да води записки. А що се отнася до това какво избират хората или какво е тяхното отношение, Бог не се намесва — този въпрос няма нищо общо с Бог. С какво тогава има общо този въпрос? Има общо с това какъв път избираш, какво в крайна сметка придобиваш и с твоя собствен краен изход. По този въпрос Бог не върши никакво допълнително, улесняващо дело, Той само изпълнява отговорностите и задълженията, които трябва да изпълни. След като ти е предоставил истината и ти е казал принципите за справяне с всякакви хора, събития и неща, Той може също да нагласи среди за теб. Въпреки това Бог не се намесва в това какви точно крайни избори правиш или по какъв път поемаш — Той те оставя да избереш сам. Ако например си избран да бъдеш водач или работник, ти можеш да избереш да действаш според истините принципи и работните разпоредби на Божия дом, или да действаш произволно и безразсъдно според собствените си предпочитания. Ако избереш да се справяш с всичко според истините принципи и да изпълняваш дълга си според работните разпоредби, Бог ще наблюдава и ще води записки за това, и в крайна сметка ти ще си придобил истината и ще си се покорил на Бог — това е един изход. Ако правиш нещата според собствената си воля и действаш произволно и безразсъдно, като нарушаваш работните разпоредби на Божия дом и истините принципи, това също е избор и представлява пътя, по който поемаш, и Бог също ще наблюдава и ще води записки за това, и разбира се, не е нужно да се споменава какъв ще бъде твоят изход. Ако си придобил истината и живота, това също ще ти даде възможност да получиш Божието одобрение и ще ти осигури добра крайна цел.