Допълнение: Пътят, по който хората вървят, определя какво жънат накрая

Каква е целта на вярата в Бог? Да получим благодат и благословии ли? Да избегнем празния живот и да се освободим от низките интереси ли? (Не.) Тогава каква е? (Да придобием истината.) Да придобием истината, да придобием живота. Тогава всичко, което хората правят всеки ден, насочено ли е към тази цел? Времето и енергията, които ти отделяш за изпълнение на дълга си всеки ден, изцяло заради тази цел ли са? Хората вярват в Бог, без да имат ясната цел да придобият истината. В сърцата им този аспект на виденията е мъгляв и те не знаят каква е целта на вярата в Бог. Сякаш в сърцата си знаят само, че тя е за получаване на благословии — но какво трябва да направи човек, за да получи благословии? Те не знаят, че получаването на благословии изисква разбиране на истината, практикуване на истината и стремеж към истината. Дали тогава са хора, които се стремят към истината? Самите те също не са сигурни в това. Те си мислят: „Това не е голям проблем. Аз искрено вярвам в Бог; Бог няма да ме изостави. Дори ако хората казват, че не съм човек, който се стреми към истината, това няма значение“. Понякога, когато виждат другите да споделят своето свидетелство за преживяване, докато самите те не могат да споделят такова, също се чувстват разстроени, малко тревожни и неспокойни в сърцата си. Но по-често смятат, че това не е голям проблем. Ей така, пет години минават като миг, десет години минават като миг — някои хора сега са на трийсет или четирийсет години, други са над петдесет; не са се задомили и винаги изпълняват дълга си. Колко истина са придобили досега? Имат ли живот? Самите те не са сигурни. Те чувстват: „Сякаш съм разбрал доста истина и мога да изнасям много проповеди; би трябвало да имам живот, нали?“. Независимо дали по време на събирания, или когато се сблъскат с проблеми при изпълнение на дълга си, те могат да говорят надълго и нашироко, сякаш разбират всяка истина, но не могат да разрешат никакви действителни проблеми. Колкото и високопарни да са доктрините, които говорят, при изпълнение на дълга си те все още не могат да действат според истините принципи и дори все още следват собствената си воля в много неща, без изобщо да разбират истините принципи. И така, в сърцата си те се чувстват озадачени: „Аз всъщност човек, който разбира истината, ли съм, или не?“. Не знаят дали са хора, които разбират истината. Дали тогава са хора, които се стремят към истината и практикуват истината? Самите те също не са сигурни в това. И така, всъщност придобили ли са истината, или не? Все още се съмняват в това. Тогава всъщност имат ли живот, или не? Какво точно е животът все пак? Какво е усещането човек да има живот? Какви промени ще настъпят в ежедневието на даден човек, когато го има? Как ще се променят неговите мисли? Какви промени ще настъпят в неговата човешка природа? Те не са наясно с нищо от това. Без значение от колко години вярват в Бог, когато говорят за някой аспект на истината, те могат да проповядват някакви думи и доктрини; но когато са намесени принципите на практикуване на истината, те не могат да ги обяснят ясно. По-специално, някои хора, след като бъдат кастрени, защото са действали в разрез с принципите, не само стават негативни, но също така се объркват и започват да се съмняват в себе си с думите: „Всъщност придобил ли съм живот, или не? Има ли истината място в сърцето ми, превърнала ли се е в мой живот? Всъщност мога ли все още да постигна спасение?“. Те са объркани относно всички тези въпроси, които включват истината, но когато става дума за външни въпроси, които не включват истината, ги помнят много ясно. Например, колко години, месеци и дни са вярвали в Бог, на какво ниво водач или работник са служили, какъв дълг са изпълнявали, колко църковна работа са свършили, на колко места са пътували, колко хора са придобили чрез проповядване на евангелието, колко църкви са поили, колко са страдали, докато са отдавали всичко на Бог, колко пари са принесли, какви неща са дарили на братята и сестрите, колко време са били арестувани и държани в затвора, колко побоища са понесли, на колко изтезания са били подложени, колко пъти са оставали непоколебими в свидетелството си за Бог и т.н. — в паметта си те пазят всички тези външни неща, като често си ги припомнят. Водят си сметка за всичко това в умовете си, като помнят ясно всеки един запис и никога не го забравят. Но когато става въпрос за това колко истини разбират и колко реалност притежават, сметката им винаги е объркана. Никога не са наясно в умовете си какви истини разбират, какви истини са приложили на практика и дали могат да се придържат към истината и да действат според принципите, когато им се случи нещо; имат объркана сметка за всичко това. В умовете си те също така не са наясно за кои аспекти на покварения си нрав имат истинско разбиране, дали са се отървали от тях и кои аспекти на покварен нрав разкриват често, но не са се отървали от тях; имат объркана сметка за всичко това. След като са вярвали в Бог толкова много години, кои истини могат да приложат на практика и кои не са приложили на практика, в кои аспекти на истината са постигнали напредък и колко са напреднали — те имат объркана сметка за всичко това. Какво точно изживяват по отношение на своята човешка природа — дали притежават съвест и разум, и дали са изживели нормална човешка природа — имат объркана сметка за всичко това. Колко от своя дълг са изпълнили с искреност и преданост, колко дълг е бил изпълнен с преднамерено нехайство, колко е бил съгласно критериите и колко все още не е отговорил на критериите, в кой дълг са били способни да действат според принципите така, че изпълнението на този дълг да удовлетворява Бог и да е в съгласие с Божиите намерения, и в кой дълг все още не са схванали истините принципи и не са успели да удовлетворят Бог — имат объркана сметка за всичко това. В кои точно аспекти са способни да отговорят на Божиите изисквания и да се покорят на Бог, до каква степен са се покорили на Бог, в кои аспекти все още не могат да се покорят на Бог, какво е причинило неспособността им да се покорят на Бог и как трябва да навлязат, като продължат напред — нямат никакъв план и никакви мисли относно всички тези неща и разбира се, още по-малко имат ясен път. Като са вярвали в Бог в продължение на толкова много години, те не знаят колко неща са направили, за да защитят интересите на Божия дом, или колко добри дела са подготвили; не знаят колко зло са извършили или колко неща, които са причинили прекъсвания и смущения, са направили — в спомените им изглежда, че са направили някои от тези неща, но не знаят дали са се покаяли, след като са извършили зло. Въпреки че понякога могат да осъзнаят, че са извършили зло, чувстват се разстроени, молили са се на Бог и са изповядали греховете си, получили ли са Божията прошка? Има ли някакво обвинение в сърцата им? И тези неща не знаят. Те си мислят: „На кого му пука дали се чувствам обвинен, или не? Така или иначе, сега живея доста комфортно; все още изпълнявам дълга си“. Тогава колко добри дела са извършили при изпълнението на дълга си? И това не могат да кажат съвсем точно, но въпреки това чувстват, че са извършили няколко добри дела — наскоро са проповядвали евангелието и са придобили двама души. Те имат този малък брой добри дела, но вършат нещата без принципи и дори действат според собствената си воля и по произволен и безразсъден начин — това брои ли се за злодеяния? И с това не са наясно. Смятат, че след като църквата не се е заела с тях и водачите не са ги кастрили или не са им потърсили отговорност за тези неща, то това не са злодеяния; ако им беше потърсена отговорност, тогава може би тези неща биха били злодеяния. Не знаят колко добри дела са подготвили. Дали нещата, които вършат в момента, са добри дела или злодеяния, колко от тях са добри дела, колко от тях са злодеяния, колко са съобразени с истините принципи, колко са в разрез с работните разпоредби и истините принципи — не знаят нищо от това. Никога не са си водили записки за тези въпроси. Във всеки случай, всеки ден се хранят и спят под час, стават в определеното време за духовна практика или работа и поддържат същото състояние, докато работят, и същите работни стъпки от предишния ден, като вършат нещата, които винаги са вършили. Те никога не са опознавали или обобщавали конкретно или систематично въпросите за стремежа към истината и навлизането в истината реалност или за отърваването от покварения нрав и придобиването на живот. Следователно всичко, което включва стремежа към истината или навлизането в живота, е объркана сметка за тях. Кажете Ми, ако някой живее всеки ден по този начин и то в такова състояние, не е ли объркан? (Да.) „Объркан“ е литературен израз; казано разговорно, това означава безцелно да се носиш по течението. Добро ли е това състояние на живот, това състояние на съществуване, или не? (Не е добро.) На повърхността те не показват очевидно поведение или проявления на съпротива срещу Бог, но когато става въпрос за стремежа към истината и навлизането в живота, те са объркани и не гледат сериозно на това. Това състояние е точно онова, което означава да си объркан. Това ясно показва проблема на даден човек и ясно разкрива пътя, по който той върви във вярата в Бог.

Що се отнася до въпросите, свързани със стремежа към истината и навлизането в живота в процеса на вярата в Бог, независимо от отношението, субективните желания или проявленията на даден човек, в Божиите очи състоянието, в което той се намира, показва по какъв път върви. Някои хора още от момента, в който започнат да вярват в Бог, не обичат истината и както и да се общува за истината, те не я приемат. Пътят, по който вървят, е такъв, който води право към смъртта и ада. Някои хора, когато за първи път повярват в Бог, не разбират Божиите изисквания и се стремят единствено към получаване на благословии и влизане в небесното царство. Въпреки това, с непрестанно ядене и пиене на Божиите слова те започват да разбират истината и са способни да се стремят към истината, и могат да понасят трудности и да платят цена заради придобиването на истината. В крайна сметка може да се види, че пътят, по който вървят, води към светлината и към небесното царство. Относно въпросите за навлизане в живота, по подобен начин повечето хора не са наясно с целите си и остават в състояние на объркване. Като се съди по проявленията на тези хора обаче, някои изобщо не приемат истината, постоянно са нехайни при изпълнението на своя дълг и след като са вярвали в Бог в продължение на много години, изобщо не са се променили — пътят, по който вървят, е такъв, който води към унищожението и ада. От друга страна, някои хора са способни да приемат истината, могат да приемат кастрене при изпълнението на своя дълг, имат известно истинско покорство и постепенно започват да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите — пътят, по който вървят, е такъв, който води към светлината и небесното царство. Онези, които изобщо не приемат истината — с други думи, онези, които вървят право по пътя към унищожението — при изпълнението на своя дълг непрестанно вършат зло и често извършват действия, които са в разрез с истината и са ненавиждани от Бог, като смущават църковния живот и църковната работа. Тези хора показват някои „специални“ проявления. Тоест, от момента, в който са започнали да вярват в Бог, досега те никога не са се покаяли и при изпълнението на своя дълг често са нехайни, хлъзгави са и кръшкат, избират лесни задачи и избягват трудните, и не защитават интересите на Божия дом; особено са егоистични и достойни за презрение и се интересуват само от собствената си наслада. Това също е характерна черта на тези хора. Има някои хора, които са още по-зли — в процеса на изпълнение на своя дълг те безчинстват, като вършат злосторничества, и действат произволно и безразсъдно, като никога не практикуват и не изпълняват работата според работните разпоредби. Има и хора, които в своя дълг често се съревновават за статус, превъзнасят се и свидетелстват за себе си, и привличат хора, за да установят свое собствено независимо царство. Има и такива, които, докато изпълняват дълга си, крадат приношения, прахосват приношения и предават интересите на Божия дом. Положителни или негативни са тези проявления? (Негативни.) Тези хора показват такива проявления от момента, в който са започнали да вярват в Бог. Божият дом продължава да им дава възможности — на някои, които имат малко заложби, им е уредено да изпълняват дълга на надзорник, но след период на слабо представяне са разпределени да изпълняват едностранен дълг; въпреки това, дори в едностранния дълг, те остават нехайни, безчинстват, като вършат злосторничества, действат по произволен и безразсъден начин, причиняват прекъсвания и смущения, а някои дори се съревновават за статус и власт, като не защитават интересите на Божия дом. Когато им се отдаде възможност, те дори крадат приношения и прахосват приношения. От колкото и години да вярват в Бог, тези проявления у тях изобщо не са намалели, нито са се променили. В крайна сметка какво се вижда в тях? Това е, че при изпълнението на своя дълг тези хора постоянно постъпват по нехаен начин, хлъзгави са и кръшкат, избират лесни задачи и избягват трудните, и дори се отдават на плътски комфорт и действат безотговорно. Техните проявления не са спорадични или временни, а постоянни — това им причинява неприятности. При изпълнението на своя дълг те постоянно постъпват по нехаен начин, безчинстват, като вършат злосторничества, и причиняват прекъсвания и смущения, и независимо кой говори с тях, те не се променят. Колкото и проповеди да чуват, те никога не се покайват и нямат сърце, изпълнено с разкаяние. Има и такива, които постоянно се съревновават за статус, постоянно предават интересите на Божия дом и никога не защитават интересите на Божия дом. Лесно ли е да се разбере думата „постоянно“? Божият дом винаги дава много възможности за покаяние на всеки, който при изпълнението на своя дълг постъпва по нехаен начин, своеволен е и е безразсъден или има някои лоши проявления. Никога не се случва да бъде отпратен и повече да не му се позволява да изпълнява дълга си само заради временните му проявления. Вместо това многократно е увещаван, с него се общува за истината и любящо е подпомаган и подкрепян. Нещо повече, Светият Дух допълнително го докосва, просветлява го и го укорява. Както хората вършат работата, така и Светият Дух върши делото, но въпреки това в сърцата си такива хора просто са непримирими и изпитват неприязън към истината. Те никога не приемат истината, никога не приемат помощта, критиката, проследяването или надзора на братята и сестрите, а най-вече не приемат просветлението и укора на Светия Дух. Независимо дали вярват в Бог от три или пет години, или от десет или двадесет години, те си остават такива. Въпреки че сега са по-възрастни и изглеждат малко по-зрели и опитни, те все така изпълняват дълга си по същия начин — постоянно постъпват нехайно и безчинстват, като вършат лоши неща. Били са такива през тези двадесет години, без изобщо да се променят. Когато говорят, устата им прелива от лъжи и те никога не казват истината. Такива са и сега; колкото и думи да изричат, човек не знае кои са истина и кои лъжа — в тях няма нито една честна дума. Въпреки че през тези двадесет години са страдали донякъде, като са изпълнявали дълга си, и са придобили някои хора чрез проповядване на евангелието, техният живот нрав изобщо не се е променил. Те са все така особено изкусни и измамни; просто са стари змии, неспособни да изрекат дори една честна дума. Това е достатъчно да докаже, че не са хора, които обичат истината; дори и да разбират малко от нея, не могат да я приложат на практика. Какви хора са те? Те са хора, които постоянно постъпват по нехаен начин, постоянно безчинстват, като вършат лоши неща, и действат по произволен и безразсъден начин, постоянно причиняват прекъсвания и смущения, съревновават се за власт и постоянно въртят номера, лъжат и мамят. Може да се каже, че са хитри стари лисици — че са просто стари змии, стари изплъзващи се змиорки, стари дяволи, стари сатани. Пред всички техни действия трябва да се добави определението „постоянно“. След като се добави „постоянно“, това вече няма да е въпрос на лично предубеждение към тях, а по-скоро нещо, причинено от собствените им действия и поведение. В очите на всички този човек не е извършил тези неща просто веднъж или дваж — той е рецидивист. Как полицейските управления в различните страни се отнасят към рецидивистите? Криминалните досиета на рецидивистите трябва да бъдат архивирани. Всеки път, когато се извърши престъпление, тези рецидивисти са основните заподозрени и полицията със сигурност ще тръгне от тях, когато започне да разследва случая и стартира своето дознание. А какво да кажем за онези, които постоянно изпълняват нехайно своя дълг в Божия дом? Техните проявления на нехайство, безчинстване и извършване на злосторничества не са просто неща, които се случват веднъж или дваж, нито се случват само при специални обстоятелства. Тези състояния и проявления са постоянният начин, по който те се отнасят към своя дълг. Съдейки по този постоянен начин, по който се отнасят към своя дълг, може да се види какво е отношението им към истината. И така, какво е отношението им към истината? (Изпитват неприязън към нея и ѝ се съпротивляват.) Този тип хора изпитват неприязън към истината и ѝ се съпротивляват. Те никога не я приемат. Дълбоко в себе си те гледат на нея с пренебрежение и презират положителните неща. Без значение кой общува с тях за истината, те не слушат. Колкото и възможности да се покаят да им бъдат дадени, те не ги ценят, нито ги приемат на сериозно. Постъпват както си искат, по какъвто начин им е угодно. Когато Светият Дух ги докосва, те не изпитват нищо и не ги е грижа за това. Изпитват неприязън към увещанията и помощта на хората и ги пренебрегват, а ако впоследствие тези хора ги кастрят, те се гневят, вбесяват се, ядосват им се и изпитват отвращение в сърцата си. Църквата има оценка за проявленията на всеки човек на всеки етап и тази оценка е много важна за изхода на даден човек. Ако при окачествяването на проявленията на злодеяния на даден човек се добави думата „постоянно“, то това му носи неприятности. Става много ясно по какъв точно път вървят такива хора. Тогава по какъв път вървят те? Дали това е път, който води към унищожение, или път, който води към спасение? (Път, който води към унищожение.) Защо се стига до този резултат? Дали това е произнасяне на присъда над тези хора? Дали това е несъответстващо на действителната ситуация? (Не.) Трябва ли все още да им бъдат давани възможности да се покаят? (Не.) Някои хора казват: „Не бива просто да ги отписваме напълно — може би някой ден ще се покаят!“. Ниневийците извършили многобройни злодеяния и техните злодеяния достигнали до Божиите уши. Когато Бог се готвел да ги унищожи, Той изпратил Йона предварително да предаде послание с думите, че Ниневия ще бъде унищожена след четиридесет дни. Как се държали ниневийците, след като чули това? В рамките на четиридесет дни те се облекли във вретище, посипали се с пепел и се покаяли пред Бог. Но сега, на онези, които постоянно се представят слабо, докато изпълняват дълга си, колко по четиридесет дни вече са им били дадени да се покаят? Покаяли ли са се? Имат ли готовност да се покаят? Показват ли някаква склонност към покаяние? (Не.) През последните десет или двадесет години техните проявления постоянно са се изразявали във вършене на зло, така че могат ли да се променят през следващите десет или двадесет години? Могат ли да спрат да вършат зло? Това може и да е неизвестно, но различните проявления на тези хора през последните десет или двадесет години са достатъчни да покажат, че цялото им поведение и всички техни проявления са в разрез с истината, съпротивляват се на Бог и се противопоставят на Бог. Това доказва, че сърцата им изпитват неприязън към истината, че тяхната природа същност е нечестива и няма елемент на любов към истината и че те не притежават човешката природа, която обича и практикува истината. Това е заключението, като се съди по техните проявления през последните десет или двадесет години. Тъй като това е заключението до този момент, съдейки по тяхната човешка природа и тяхната същност, в следващите десет, двадесет или тридесет години ще може ли някой сред тях истински да се покае и да се промени? От тридесет души би ли могло да има един? От петдесет души би ли могло да има един? От сто души би ли могло да има един? Тоест през следващите десет или двадесет години могат ли те внезапно да придобият будна съвест, да започнат да се интересуват от истината и положителните неща, да бъдат способни да приемат истината и положителните неща, да опознаят себе си и да имат истинско покаяние, и да изпитат разкаяние и чувство за задълженост заради злото, което са извършили в миналото? Въз основа на вашите наблюдения, какво е съотношението? От хиляда души би ли могло да има един? (Мисля, че дори сред хиляда души няма нито един.) На какво основаваш това? (На факта, че докато са вярвали в Бог в продължение на десет или двадесет години, отношението на такива хора към истината постоянно е било изпълнено с неприязън и съпротива, те изобщо не приемат истината и не са показали и капка проявление на покаяние. Това доказва, че и в бъдеще няма да се покаят истински.) Точно ли е това твърдение? (Да.) Някои хора казват: „Трябва да бъдем толерантни и търпеливи към другите. Ако не са се покаяли през последните десет или двадесет години, това е било защото са били млади и незрели, или защото са имали добри семейни условия и са били глезени и разлигавени, или защото са имали висок социален статус и определени силни страни. Нали именно тези специални обстоятелства и среди са ги накарали да бъдат такива? Може би през следващите десет или двадесет години те ще се освободят от влиянията на тези семейни среди и неблагоприятни фактори и може би ще се променят“. Това е трудно да се каже. Въз основа на миналите проявления на тези хора обаче, всички онези, пред чиито проявления е добавено определението „постоянно“, са в голяма опасност. Дори сред сто или хиляда такива човека не би могло да има нито един, който да може истински да се покае. Ако нито едно от техните злодеяния все още не е било предшествано от определението „постоянно“, тогава може би все още има малко надежда за такива хора. Това ще зависи от проявленията им през следващите три до пет години. Ако се дължи на младостта и незрялостта или на липсата на основа при вярата им в Бог, или на слаби заложби, или на някакви обективни фактори на средата, повлияли на тяхното приемане и разбиране на истината — ако е причинено от тези обективни причини, а проявленията им на злодеяния са само временни, тогава е необходимо по-нататъшно наблюдение. Но досега онези, които непрестанно извършват злодеяния — онези, чиито проявления са предшествани от думата „постоянно“ — не са подготвили достатъчно добри дела за крайната си цел. Вместо това в процеса си на вяра в Бог те са натрупали много злодеяния. Просто отказват да признаят, че са зли хора, а също така се опитват да се оправдаят, като използват трудностите, които са понесли, цената, която са платили, и старшинството си като дългогодишни вярващи в Бог. Пътят, по който вървят тези хора, е не само начертан пред тях, но и разкрит пред всички. Техните проявления и разкривания, техните постъпки и поведение, тяхното отношение към изпълнението на дълга им, тяхното отношение към истината и тяхното отношение към всички положителни неща вече са достатъчни, за да покажат тяхната същност. Разбира се, тяхното отношение към дълга им и тяхното отношение към истината вече също са разкрили пътя, по който вървят.

Пътят, по който хората вървят, определя какво жънат в крайна сметка. Ако хората вървят по пътя към унищожението, то това, което жънат в крайна сметка, е разбиване на портите на ада и слизане в ада. Това няма нищо общо с другите — не е причинено от други хора, а по-скоро е резултатът, до който в крайна сметка води пътят, по който ти вървиш. Може би си вярвал в Бог в продължение на много години и си извършил много прегрешения, поел си в погрешна посока и си извършил някои неща, които се отклоняват от правия път; има дори някои хора, които са извършили определени действия на бунтуване и съпротива срещу Бог. Въпреки че тези проявления не са добри и в Божиите очи те са заклеймени, ако — в същото време, когато разкриваш покварен нрав, бунтуваш се срещу Бог и Му се съпротивляваш — си способен да се самоанализираш и истински да постигнеш обрат, и да използваш своята искреност, своето плащане на цена, своето практикуване на истината и своето положително и дейно отношение към истината, за да подготвиш активно много добри дела, тогава отношението на Бог към теб ще се промени. Например, да предположим, че когато антихристи и зли хора прекъсват и смущават църковната работа и подвеждат братята и сестрите, ти си способен своевременно да разобличиш злодеянията на антихристите и злите хора, като сложиш край на техните прекъсвания и смущения, предпазиш братята и сестрите и защитиш интересите на Божия дом. Освен това, в процеса на изпълнение на твоя дълг е имало много непредвидени трудности и пречки и ти си отдал своето време, енергия и физическа сила, като си пожертвал щастливите си моменти на плътска наслада и си вложил всичките си усилия, за да разрешиш тези трудности и проблеми. Чрез твоето настояване, надзираване и проследяване, чрез твоето страдание и плащане на цена, евангелската работа на църквата е успяла да се развие и да продължи нормално и безпроблемно. Нещо повече, в процеса на проповядване на евангелието ти си привлякъл някои хора с добри заложби и способност за възприемане на истината, и ясно си общувал за различни истини с тях, като си им дал възможност да положат основа в истинския път и да изпълняват дълга си в църквата, и да станат способни помощници в определени елементи на работата. Или си изиграл решаваща роля в някакво конкретно специализирано дело в Божия дом, като си използвал ефективни методи на работа или работни стъпки, за да подпомогнеш напредъка на работата и да подобриш резултатите от нея. Или в църковния живот си помогнал на някои братя и сестри, които са негативни и слаби или се чувстват изгубени и нямат път, като си им помогнал да намерят път напред, да разберат Божиите намерения и да не Го разбират погрешно, и да имат решимостта да се стремят към истината. Още по-добре, ти си бил способен да насърчиш тези хора, така че те да са готови да изпълняват дълг и да отдадат всичко на Бог. Или в някаква специализирана работа ти си поел незаменима роля — възможно е задачата, която изпълняваш, да е трудна и изтощителна и да не е видима, но въпреки това ти си готов да бъдеш незабележим работник зад кулисите, като напрягаш сили, без да искаш никаква награда, а само се стремиш да предложиш своята искреност и преданост. В Божиите очи всички подобни положителни проявления са добри дела, които са достойни да бъдат запомнени. От друга страна, възможно е, когато се сблъскаш с тези неща, не само да не изпълниш своя дълг и своите отговорности, но и да възприемеш подход на безучастност и да гледаш и да се смееш на ситуацията отстрани, като напълно ги пренебрегваш, затваряш си очите и си правиш оглушки. Не правиш това, което е по силите ти, и дори не си правиш труда да предложиш съвет от страх да не се измориш. Избягваш нещата, когато е възможно, с мисълта, че колкото си по-бездеен, толкова по-добре. Винаги смяташ, че не си струва да бъдеш прецизен и отговорен и че е твърде голямо главоболие да се тревожиш за въпроси по работа. Въпреки че тези проявления са различни от злодеянията, свързани с прекъсването и смущаването на църковната работа, и Бог няма да ти даде лоша оценка, Той няма да ти даде и добра. Какво имам предвид под това да не ти даде добра оценка? Това означава, че в тези неща ти не си подготвил добри дела, нито си извършил неща, които да заслужат да бъдат запомнени от Бог. Когато си се сблъскал с тези неща, ти си пропуснал възможността да подготвиш добри дела. Ти си много глупав; на теб не може да се разчита, не си достоен да бъдеш повишен, не си достоен да бъдеш въздиган и не си достоен Бог да ти поверява неща. Ти си на светлинни години от Ной и Авраам. Кажи Ми, човек, на когото Бог не смее да повери нищо, може и да не отиде непременно в ада накрая, но може ли да влезе в небесното царство? Може само да се каже, че това е несигурно, и цял куп въпросителни го следват; изпълнено е с много несигурност. Тази несигурност се основава на неговите постоянни проявления. Ако попиташ всички защо вярват в Бог, дали искат да влязат в небесното царство или да отидат в ада, някои хора ще ти се присмеят, че задаваш невероятно глупав въпрос: „Кой би искал да отиде в ада и да бъде унищожен? Кой не би искал да влезе в небесното царство и да постигне спасение?“. Но този въпрос наистина трябва да бъде зададен. Той не е глупав. Някои хора никога не са се самоанализирали по този начин. Когато се сблъскват със ситуации, те винаги се страхуват от неприятности и се страхуват да не предизвикат спорове. По-специално, когато виждат как зли хора прекъсват и смущават църковната работа, като Божиите избраници биват подвеждани и експлоатирани, и в резултат на това църковната работа не може да продължи, те не осъзнават, че Бог проучва внимателно хората, нито осъзнават, че това е именно възможност да се подготвят добри дела. Вместо това те избират да бъдат човекоугодници и изоставят истините принципи, и ни най-малко не се самоанализират. Каква е твоята отговорност? Какво е твоето задължение? Какво е Божието поръчение за теб? Бог е изговорил толкова много слова и е извършил толкова много дело — какво е Божието очакване за теб? Можеш ли да дадеш на Бог задоволителен отговор? Подготвил ли си добри дела? За всички тези въпроси трябва често да се самоанализираш и да имаш яснота в сърцето си.