Истината, че „родителите ти не са твои кредитори“, е правилният принцип на практикуване, който хората трябва да разберат, що се отнася до подхода им към техните родители. Какъв е другият принцип на практикуване? (Родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти.) Не е ли по-лесно да разбереш и да се освободиш от това, че „родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти“, в сравнение с това, че „родителите ти не са твои кредитори“? Външно изглежда, че родителите ти са дали начало на плътския ти живот и че именно те са ти дали живот. Но от гледна точка на Бог и от основата на този въпрос плътският ти живот не ти е даден от твоите родители, защото хората не могат да създават живот. Казано по-просто, никой човек не може да създаде човешкото дихание. Причината, поради която всяка човешка плът е способна да стане човек, е, че тя има това дихание. В него се крие животът на човека и то е признакът на живия човек. Хората имат това дихание и този живот, а източникът и произходът на тези неща не са техните родители. Просто хората са били създадени посредством родителите си, които са ги родили, но в основата на това е Бог и Той дава тези неща на хората. Следователно родителите ти не са господари на живота ти, Господарят на живота ти е Бог. Бог създаде човечеството, Той създаде живота на хората и им даде диханието на живота, което е произходът на човешкия живот. Не е ли тогава репликата „родителите ти не са господари на живота ти“ лесна за разбиране? Твоето дихание не ти е дадено от родителите ти, а продължителността му още по-малко ти е дадена от родителите ти. Бог се грижи за всеки ден от живота ти и господства над него. Родителите ти не могат да решават как да протече всеки ден от твоя живот, дали всеки ден е щастлив и протича гладко, с кого се срещаш всеки ден или в каква среда живееш всеки ден. Просто Бог се грижи за теб чрез твоите родители — те са просто хората, които Бог е изпратил да се грижат за теб. Когато се роди, твоите родители не бяха тези, които ти дадоха живот. В такъв случай те ли ти дадоха живота, който ти позволи да доживееш до този момент? Пак не бяха те. Източникът на твоя живот пак е Бог, а не родителите ти. Да кажем, че родителите ти са те родили, но когато си бил на една или пет години, Бог е решил да ти отнеме живота. Родителите ти биха ли могли да направят нещо по този въпрос? Какво биха направили? Как биха спасили живота ти? Те биха те изпратили в болница и биха те поверили на лекарите, които биха се опитали да излекуват болестта ти и да спасят живота ти. Това е отговорност на твоите родители. Ако обаче Бог каже, че този живот не бива да съществува и този човек не бива да живее, и че ти трябва да се преродиш в друго семейство, тогава твоите родители няма да имат сила или средства да спасят живота ти. Те биха могли само да гледат как малкият ти живот си отива от този свят. Когато един живот е изгубен, те са безсилни — единственото, което могат да направят, е да изпълнят отговорността си на родители и да те поверят на лекарите, които ще се опитат да лекуват болестта ти и да спасят живота ти, но не родителите ти решават дали животът ти ще продължи или не. Ако Бог каже, че можеш да продължиш да живееш, тогава животът ти съществува. Ако Той каже, че животът ти не бива да съществува, тогава ще изгубиш живота си. Има ли нещо, което родителите ти могат да направят по този въпрос? Те могат само да се примирят със съдбата ти. Казано по-просто, те са обикновени сътворени същества. Само че от твоя гледна точка те имат специална идентичност — родили са те и са те отгледали, те са ти господари и родители. От гледна точка на Бог обаче те са просто обикновени човешки същества, те са просто членове на поквареното човечество и в тях няма нищо специално. Дори не са господари на собствения си живот. Как тогава биха могли да са господари на твоя? Макар да са те родили, те не знаят откъде се е появил животът ти и не биха могли да решават по кое време, в кой час и на кое място ще дойде твоят живот, нито какъв ще бъде той. Те не знаят нищо от това. Просто пасивно чакат, чакат Божието върховенство и Неговите подредби. Независимо дали са доволни от това или не, дали вярват в него или не, все пак всичко това е устроено от Божиите ръце и се случва в тях. Родителите ти не са господари на живота ти. Не е ли лесно да разбереш този въпрос? (Лесно е.) Родителите ти са родили твоята плът, но не са дали начало на нейния живот. Това е факт. Могат ли родителите ти да контролират дори въпроси като това колко си висок, какво е телосложението ти, какъв цвят или колко гъста е косата ти, какви са любимите ти занимания и т.н.? (Не.) Те не могат да решават дали кожата ти е хубава, или лоша, или какви са чертите на лицето ти. Някои родители са пълни и раждат деца, които са слаби и ниски, с малки носове и очи. Когато ги видят, хората си мислят: „На кого приличат тези деца? Със сигурност не приличат на родителите си“. Родителите дори не могат да решат на кого да приличат децата им, нали? Някои родители имат много силни тела, а раждат много слаби и немощни деца, други родители имат много тънки и немощни тела, а раждат невероятно яки деца, които са силни като волове. Някои родители са плахи като мишки, а раждат деца, които са изключително дръзки. Някои родители са внимателни и предпазливи, а раждат деца, които са много амбициозни, и в крайна сметка някои от тях стават императори, други — президенти, а трети — тартори на групи бандити и мошеници. Някои родители са земеделци, но децата им стават висши чиновници. Има и родители, които са измамни, но раждат деца, които са възпитани и откровени. Някои родители са невярващи или дори се кланят на идоли и дяволи, а раждат деца, които искат да вярват в Бог и не могат да продължат да живеят без вяра в Него. Някои родители казват на децата си: „Ще те изпратя в университет“, а децата отговарят: „Не, аз съм сътворено същество, трябва да изпълнявам дълга си!“. Тогава родителите им казват: „Млад си. Не е нужно да изпълняваш дълг. Ние изпълняваме част от дълга си, защото сме стари и нямаме никакви перспективи; ще спечелим някакви благословии за нашето семейство в бъдеще, така че ти не се налага да го правиш. Трябва да учиш усърдно и, след като завършиш университета, трябва да отидеш и да станеш висш чиновник, за да мога да се порадвам на успеха с теб“. Децата им отговарят: „Не, аз съм сътворено същество. Най-важно е да изпълнявам дълга си“. Разбира се, има и родители, които вярват в Бог и изоставят семействата и кариерата си, но децата им напълно отказват да повярват в Бог. Техните деца са невярващи и откъдето и да погледнеш тези деца и техните родители, те не приличат на семейство. Макар че привидно изглеждат като семейство, житейските им навици и дори някои аспекти на характерите им, любимите им занимания, интересите им, стремежите им и пътищата, по които вървят, са напълно различни. Те са просто два различни типа хора, които вървят по два различни пътя. Следователно човешките животи са различни и не се определят от родителите. Те не могат да решават какъв живот да имат децата им или в каква среда да се родят. Родителите ти не са господари нито на живота ти, нито на съдбата ти. Животът не се дава на хората от родителите им. Съдбата на човека по-важна ли е от живота му, или е по-малко важна? За хората и двете неща са важни. Защо е така? Защото това не са неща, които хората могат да схванат, да постигнат или да контролират, като използват своите инстинкти, способности или заложби. Съдбите и житейските траектории на хората се решават от Бог и Той властва над тях. Никой човек не може да направи какъвто и да било избор по отношение на тези два въпроса. Нито ти, нито твоите родители избирате в какво семейство да се родиш или какви родители ще имаш в този живот. Твоите родители са били пасивни и при раждането ти. Затова не могат да решават каква ще бъде траекторията на съдбата ти, не могат да решават дали в живота си ще бъдеш много богат и заможен, беден и нископоставен, или просто обикновен човек. Те не могат да решават къде ще отидеш в този живот, на кое място ще живееш, какъв ще бъде бракът ти, какви ще бъдат децата ти, в каква материална среда ще живееш и т.н. Има хора, чиито семейства процъфтяваха, имаха дрехи, храна и повече пари, отколкото можеха да похарчат, преди да родят дете, но след като порасна, детето пропиля семейното богатство и колкото и пари да печелеха тези родители, те не можеха да компенсират всички пари, които пилееше разточителното им дете. Има и хора, които бяха бедни, но няколко години след като им се роди дете, семейното им предприятие започна да процъфтява, животът им се подобри, нещата вървяха все по-гладко и обкръжението им също ставаше все по-добро. Виждаш ли, това са все неща, които тези родители не очакваха, нали? Родителите не могат да решават съдбите на децата си и, естествено, те нямат и нищо общо със съдбите им. Пътят, по който вървиш, къде отиваш и какви хора срещаш в този живот, с колко бедствия се сблъскваш, колко богатство и колко велики неща идват по пътя ти — нито едно от тези неща изобщо не е свързано с родителите ти или с техните очаквания. Всеки родител иска детето му да се издигне в света, но това желание винаги ли се сбъдва? Не е задължително. Някои деца наистина се издигат в света, както са искали родителите им, стават висши чиновници, забогатяват и живеят добре, но родителите им се разболяват и умират за няколко години, без да успеят да се насладят на този добър късмет или да се порадват на този успех. Съдбата на човека има ли нещо общо с родителите му? Не. Няма как да постигнеш всичко, което родителите ти очакват от теб. Съдбата на човека няма нищо общо с родителите му и родителите на човек не могат да решават съдбата му. Макар и родителите ти да са те родили и да са направили много неща, за да положат основите на перспективите ти, идеалите ти и бъдещата ти съдба, те не могат да решават каква ще бъде съдбата ти или какъв ще бъде бъдещият ти житейски път — тези неща нямат нищо общо с тях. Следователно твоите родители не са господари на съдбата ти и не могат да променят нищо, свързано с теб. Ако ти е писано да бъдеш богат, без значение колко бедни или неспособни са родителите ти, ти ще придобиеш богатството, което трябва. Ако си обречен да бъдеш беден, обикновен или нископоставен човек, тогава колкото и способни да са родителите ти, те няма да могат да ти помогнат. Ако си избран от Бог и си един от Божиите избраници, тоест, ако си предопределен от Бог, колкото и силни или способни да са родителите ти, те няма да са в състояние да възпрепятстват вярата ти в Бог, дори и да искат. Тъй като си предопределен да бъдеш член на Божия дом и един от Неговите избраници, не можеш да избягаш от това. Съдбата на човека е свързана единствено с Божието върховенство и с Божията повеля. Тя няма нищо общо с желанията и очакванията на родителите му. Естествено, тя няма нищо общо и с интересите, любимите занимания, характера, стремежите, заложбите или способностите на този човек. Как тогава трябва да подхождаш към очакванията на родителите си, въз основа на истината, че „твоите родители не са господари на живота или на съдбата ти“? Дали трябва да ги приемеш напълно, да ги пренебрегнеш, или да подходиш към тях рационално? Що се отнася до въпроса за живота или съдбата ти, твоите родители са просто нормални хора и могат да очакват и да говорят каквото искат. Остави ги да говорят каквото искат, а ти просто върши своите неща. Няма нужда да спориш с тях, защото всичко ще е така, както е в действителност. Това не възниква от дебати и не се променя въз основа на човешката воля. Ти самият не можеш да решаваш съдбата си, да не говорим за родителите ти! Не е ли така? (Така е.) Макар че родителите ти са по-възрастни от теб, те все пак нямат никакво отношение или връзка с твоята съдба. Родителите ти не бива да се опитват да диктуват съдбата ти само защото са по-възрастни от теб с много години и с едно поколение. Това е безразсъдно и е отвратително. Затова винаги, когато родителите ти имат мнение за пътя, по който вървиш в живота, или за очакванията си към теб, трябва да подхождаш спокойно и рационално, защото те не са господари на съдбата ти. Кажи им: „Моята съдба е в Божиите ръце. Никой човек не може да я промени“. Никой човек не може да контролира собствената си съдба или тази на друг човек, и родителите ти също не са компетентни да го правят. Предците ти не са компетентни за това, да не говорим за родителите ти. Кой единствен е компетентен? (Само Бог.) Само Бог е компетентен да властва над съдбите на хората.

Някои хора на теория признават: „Родителите ми не могат да се намесват в съдбата ми. Макар да са ме родили, моят живот не ми е даден от моите родители, той ми е даден от Бог. Всичко, което имам, ми е дадено от Бог. Чрез тях Бог просто ме е отгледал до пълнолетие и ми е позволил да живея досега. Всъщност именно Бог ме е отгледал“. Те произнасят тези думи доста добре и доста ясно, но при някои специални обстоятелства хората не могат да преодолеят чувствата си или да признаят твърдението: „Родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти“. При определени специални обстоятелства хората ще бъдат подвластни на чувствата си и ще изпаднат в определени изкушения или ще станат слаби. Тъй като са изстрадали преследването и заклеймяването от правителството и религиозния свят и са били арестувани и пращани в затвора, някои вярващи в Бог вземат решение никога да не се превръщат в Юда и никога да не предават когото и да било от своите братя и сестри или каквато и да е информация за църквата, независимо на какви мъчения са подложени. Те по-скоро ще умрат, отколкото да се превърнат в Юда. В резултат на това те понасят такива мъчения и изтезания, че вече не приличат на хора, очите им са толкова подути, че се превръщат в цепки и не могат да виждат ясно, ушите им са оглушали, зъбите им са избити, ъгълчетата на устите им се напукват и кървят, краката им не ги държат, целите им тела са отекли и покрити със синини. Колкото и да са изтезавани обаче, те не прибягват до предателство — те са решени да не се превръщат в Юда и да останат непоколебими в своето свидетелство за Бог. Дотук изглежда, че те са доста силни и притежават свидетелство, нали? Преживели са мъчения и сплашване, без да се превърнат в Юда, и са били изтезавани така в продължение на много дни и нощи. Когато дяволът види такъв човек, той си мисли: „Този човек наистина е корав, отровен е доста дълбоко. Той наистина е богоизиран. Толкова е млад и чрез изтезания е доведен до такова състояние, без да издаде и една дума. Какво да направя по този въпрос? Изглежда, че този човек е важна фигура, трябва да знае много за църквата. Ако успея да изкопча малко информация от устата му, можем да арестуваме много хора и да спечелим много пари!“. Тогава дяволът започва да разсъждава над следното: „Как да го накарам да си отвори устата и да издаде някаква информация и да съобщи за някои хора? Всички силни хора си имат слаби места — точно както хората, които практикуват кунг-фу. Колкото и да е добър в кунг-футо, в крайна сметка човек все пак има ахилесова пета. Всеки човек има слабо място, така че да атакуваме конкретно неговото. Кое е слабото му място? Чух, че е единствено дете и че родителите му са го разглезили от детска възраст. Чух, че наистина са загрижени за него, че много го обичат и че той има доста синовно отношение към тях. Ако доведа родителите му и ги накарам да поработят малко над него на психологическо ниво, може би ще има известна полза от думите им“. Тогава дяволът довежда родителите му. Познайте какво се случва веднага щом види родителите си? Преди да ги види, той си е мислел: „О, Боже, решен съм да остана непоколебим в свидетелството си. Категорично няма да се превърна в Юда!“. Щом вижда родителите си обаче, сърцето му за малко да се пръсне. Първото нещо, което чувства, е: „Разочаровах родителите си, трябва да е много болезнено за тях да ме гледат такъв“ — и тогава той се пречупва. В сърцето си все така настоява: „Няма да се превърна в Юда, трябва да остана непоколебим в свидетелството си за Бог. Не съм поел по грешен път, следвам правилния път в живота. Трябва да унижа Сатана и да свидетелствам за Бог!“. В сърцето си той е непоколебим и многократно настоява на това, но емоционално не може да го понесе и в един миг сърцето му за малко да се пръсне. Как мислиш, че се чувстват родителите му, когато видят, че детето им е доведено до такова състояние чрез изтезания? За баща му няма да говоря, но сърцето на майка му се къса. Когато вижда, че детето ѝ е изтезавано до такава степен, че вече не прилича на човек, тя изпитва огромна скръб, притеснение и болка и трепери, докато върви към него. Как би реагирал ти в такъв момент? Не би се осмелил да погледнеш, нали? Както виждаш, ти не си казал нищо, родителите ти не са казали нищо, но, неспособен да преодолееш чувствата си, щеше вече да си се пречупил. Би си помислил: „Родителите ми са възрастни, физически не са много добре и двамата разчитат един на друг, за да преживяват. Родили са дете като мен и досега не съм изпълнил нито едно от очакванията им, а сега им причиних толкова много проблеми, толкова ги притесних и дори трябваше да дойдат и да ме видят в това мъчително състояние“. Неусетно дълбоко в сърцето си ще почувстваш, че не си проявил синовно отношение като тяхно дете, че си наранил и разочаровал родителите си, създал си им безпокойство и си ги разочаровал. По различни причини и ти, и твоите родители бихте изпитали силна мъка. За твоите родители причината би била, че им е жал за теб и за тях е непоносимо да те видят да страдаш така. За теб причината би била, че виждаш колко тъжни и наранени са родителите ти и е непоносимо да ги видиш да се чувстват тъжни и разтревожени за теб. Не са ли и двете резултат от чувствата? До този момент всичко това все още може да се счита за нормално и все още не би повлияло на това да останеш непоколебим в свидетелството си. Да предположим, че тогава родителите ти кажат: „Преди беше толкова здрав и силен, а сега от бой си докаран до подобно състояние. Още от малък се отнасяхме към теб като към зеницата на очите си. Никога не сме те докоснали и с пръст. Как можа да допуснеш да ти се случи това? Никога не сме искали да те ударим. Винаги сме те ценили и обичали — „щяхме да те люлеем в устите си, ако не се бояхме, че ще се разтопиш, щяхме да те държим в дланите си, ако не се бояхме, че ще се счупиш“. Толкова много те обичаме, но това не е достатъчно. Няма проблем, ако не се грижиш за нас, но сега отказваш да предадеш каквато и да било информация, толкова много страдаш и не се предаваш, макар да си докаран до такова състояние чрез изтезания, защото вярваш в Бог и искаш да свидетелстваш за Него. Как може да си такъв инат? Защо настояваш да вярваш в Бог? „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“. Справедливо ли постъпваш с нас, като допускаш да ти се случи това? Ако наистина ти се случи нещо, как очакваш двамата да продължим да живеем? Не очакваме да се грижиш за нас, когато остареем, или да организираш погребенията ни, просто искаме да си добре. Ти си всичко за нас, ако не се справяш добре, ако си отидеш, как бихме могли да продължим да живеем през остатъка от живота си? Кого друг си имаме освен теб? Какви други надежди имаме?“. Всяка дума от казаното ще те жегне там, където наистина боли, като едновременно ще удовлетвори емоционалните ти потребности и ще стимулира чувствата и съвестта ти. Преди родителите ти да изрекат тези думи, дълбоко в сърцето си ти все още си се придържал към убеждението и позицията си, но след като изрекат тези укорителни думи, няма ли да рухне отбранителната линия дълбоко в сърцето ти? „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“. Напусна добрата си работа, изостави чудесните си перспективи и се отказа от добър живот. Настояваш да вярваш в Бог и допусна да бъдеш съсипан по този начин — справедливо ли постъпваш към нас?“. Би ли могъл човек да се сдържи да не се разплаче, след като чуе тази реч? Някой би ли могъл да не се укорява, след като чуе тези думи? Би ли могъл да избегне чувството, че е разочаровал родителите си? Би ли могъл да разбере, че това е изкушение от Сатана? Би ли могъл който и да било човек да бъде засегнат от това само емоционално, но все пак да се справи с него рационално? Би ли могъл някой да запази вярата си в твърдението: „Родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти и не са твои кредитори“, след като чуе тази реч? Макар да се чувства емоционално слаб, някой би ли могъл да се сдържи да не изостави дълга и задължението си, както и свидетелството, в което едно сътворено същество би трябвало да остане непоколебимо? Кое от тези неща бихте могли да постигнете? Ако по отношение на своите чувства си малко разстроен, дори пролееш няколко сълзи и ти е жал за родителите ти, но все пак имаш вяра в Божието слово и все така се придържаш към свидетелството, в което трябва да останеш непоколебим, и все така се придържаш към дълга, който трябва да изпълняваш, без да губиш свидетелството, отговорността и дълга, които сътвореното същество има пред Господа на творението, тогава ще останеш непоколебим. Когато обаче видиш майка си да те упреква през сълзи, ако потънеш дълбоко в чувствата си и си мислиш, че не си изпълнил синовната си отговорност, че си направил грешен избор, ако изпитваш съжаление и нежелание да продължиш, искаш да изоставиш свидетелството, което едно сътворено същество трябва да има, и дълга, отговорността и задължението, които едно сътворено същество трябва да изпълни, и се върнеш на страната на родителите си да се отплатиш за тяхната доброта и да прекратиш страданието или тревогите им по теб, тогава няма да имаш свидетелство и ще бъдеш недостоен да следваш Бог. Какво каза Бог на тези, които Го следват? (Не каза ли: „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26)? Този стих е в Библията.) Ако любовта ти към твоите родители надхвърля тази към Бог, тогава не си достоен да Го следваш и не си един от Неговите последователи. Ако не си един от Неговите последователи, тогава може да се каже, че не си победител и че Бог не те иска. Разобличен си чрез това изпитание, не си останал непоколебим в свидетелството си. Не си се предал пред мъчението на Сатана, но няколко укорителни думи от страна на родителите ти са били достатъчни, за да се огънеш. Ти си безгръбначен и си предал Бог. Не си достоен да Го следваш и не си Негов последовател. Родителите често казват: „Няма да искам нищо друго от теб, няма да искам да станеш много богат, само се надявам в този живот да си здрав и да си в безопасност. Стига ми само да те видя щастлив“. Затова, когато си измъчван, ти ще чувстваш, че си разочаровал родителите си: „Майка ми и баща ми не искат много от мен, но въпреки това ги разочаровах“. Правилна ли е тази мисъл? Разочаровал ли си ги? (Не.) Твоя ли е вината, че Сатана те е преследвал? Твоя ли е вината, че си бил жестоко бит, измъчван и брутално преследван? (Не.) Сатана е този, който те е преследвал, не си погубил сам себе си. Вървиш по правилния път и си истински човек. Твоите избори и всички твои действия са свидетелствали за Бог и са изпълнявали дълга на сътворено същество. Това са изборите, които всяко сътворено същество трябва да направи, и пътят, по който всяко сътворено същество трябва да поеме. Това е правилният път, това не означава да погубиш себе си. Макар плътта ти да е била измъчвана и да е претърпяла жестоко, нечовешко отношение, всичко това е за справедлива кауза. То не е поемане по грешен път, не означава да погубиш сам себе си. Страданието на плътта ти, това да си подложен на мъчения и да си изтезаван до степен, в която вече не приличаш на човек, не е да разочароваш родителите си. Не е необходимо да им даваш обяснение. Това е твоят избор. Ти си на правилния път в живота, те просто не разбират, това е всичко. Просто заемат гледната точка на родители, винаги искат да те защитят в името на чувствата си и не желаят да страдаш от физическа болка. Какво може да постигне желанието им да те защитят? Могат ли те да свидетелстват от твое име? Могат ли от твое име да изпълняват дълга на сътворено същество? Могат ли от твое име да следват Божия път? (Не.) Направил си правилния избор и трябва да се придържаш към него. Не бива да се омайваш или да се подвеждаш от думите на родителите си. Ти не се погубваш. Ти вървиш по правилния път. В постоянството си и във всичките си действия се придържаш към истината, покоряваш се на устроеното и подреденото от Бог и свидетелстваш за Бог пред Сатана, като прославяш Божието име. Просто си понесъл страданието от свирепото преследване на плътта ти, това е всичко. Това е страдание, което хората трябва да понесат. То е това, което хората трябва да принесат на Господа на творението и то е цената, която трябва да платят. Животът ти не е дошъл от родителите ти и родителите ти нямат право да решават по какъв път да вървиш. Те нямат право да решават как да се отнасяш към собственото си тяло или каква цена да платиш, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Те просто не искат да страдаш от физическа болка поради потребностите на плътските им чувства и поради факта, че са заели гледната точка на плътските чувства, това е всичко. Като сътворено същество обаче, колкото и да страда плътта ти, това е нещо, което трябва да понесеш. Хората трябва да платят цената многократно, за да постигнат спасение и да изпълнят добре дълга на сътворено същество. Това е задължението и отговорността на човека и то е това, което едно сътворено същество трябва да посвети на Господа на творението. Тъй като животът на хората идва от Бог и телата им също идват от Бог, това е страдание, което хората трябва да понесат. Следователно, що се отнася до страданието, което хората трябва да понесат, каквато и физическа болка да понася тялото ти, не е нужно да обясняваш каквото и да било на родителите си. Родителите ти казват: „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“, но какво от това? Макар да са родени и отгледани от родителите си, не може да се каже, че всичко, което хората имат, им е дадено от техните родители. Това не означава, че хората трябва да бъдат обект на принуда и възпиране от страна на родителите им, що се отнася до пътя, по който вървят, и цената, която плащат. То не означава, че хората трябва да получат позволението на своите родители, за да вървят по пътя на стремежа към истината или да изпълняват дълга на сътворено същество пред Господа на творението. Следователно не е необходимо да даваш обяснение на родителите си. Този, на Когото трябва да даваш обяснение, е Бог. Независимо дали страдаш, или не, трябва да предадеш всичко на Бог. Освен това, ако следваш правилния път, тогава Бог ще приеме и ще запомни цялата цена, която си платил. Тъй като Бог ще я запомни и признае, тази цена ще си струва да бъде платена. Плътта ти ще изстрада известна физическа болка, но тази цена ще ти позволи да останеш непоколебим в свидетелството си накрая, да получиш Божието одобрение и да постигнеш спасение и Бог ще я запомни. Нищо друго не може да се замени за това. Така наречените очаквания на родителите ти или критичните думи, които те отправят към теб, са незначителни и не си струва да се споменават в сравнение с дълга, който трябва да изпълняваш, и свидетелството, което трябва да дадеш пред Бог, защото страданието, което понасяш, е толкова ценно и толкова смислено! От гледна точка на сътвореното същество това е най-смисленото и ценно нещо в живота. Затова хората не бива да стават слаби и потиснати или да се поддават на изкушение заради думите на родителите си и със сигурност не бива да изпитват съжаление, вина или чувството, че са разочаровали родителите си, заради думите им. Страданието, което хората са понесли, трябва да е чест за тях и те трябва да кажат: „Бог ме избра и даде възможност на плътта ми да плати такава цена и да пострада от жестокото насилие на Сатана, за да имам възможността да свидетелствам за Него“. За теб е чест да си избран от Бог измежду многобройните Му избраници. Не бива да се натъжаваш от това. Ако останеш непоколебим в свидетелството си и унижиш Сатана, то това е най-голямата чест в живота за едно сътворено същество. Независимо от какви заболявания или последствия страда тялото ти, след като е било жестоко преследвано, или каква мъка е за семейството и родителите ти да те видят така, не бива да се срамуваш или да се разстройваш, нито заради това трябва да смяташ, че си разочаровал родителите си, защото всичко, което си направил, е да платиш цена за справедлива кауза, а това е добро дело. Никой човек не е пригоден да критикува добрите ти дела, никой човек не е пригоден и няма право да отправя безотговорни и критични забележки или да те съди за това, че вярваш в Бог, следваш Бог и изпълняваш своя дълг. Единствено Господът на творението е пригоден да съди твоето поведение, цената, която си платил, и изборите, които си направил. Никой друг не е пригоден да съди — никой от тях, включително твоите родители, не са пригодни да те критикуват. Ако са най-близките ти хора, те би трябвало да те разбират, да те насърчават и да те утешават. Те би трябвало да те подкрепят да постоянстваш, да останеш непоколебим в свидетелството си и да устоиш да не признаеш Сатана и да не отстъпиш пред него. Те би трябвало да се гордеят с теб и да се радват за теб. След като досега си бил способен да постоянстваш и да не отстъпваш пред Сатана, за да можеш да останеш непоколебим в свидетелството си, те би трябвало да те насърчават. Не бива да те дърпат назад и със сигурност не бива да те упрекват. Ако беше направил нещо нередно, те щяха да са в правото си да те критикуват. Ако беше поел по грешен път, беше унижил Бог, беше извършил предателство към положителните неща и истината, тогава те щяха да са в правото си да те критикуват. След като всичките ти действия обаче са били положителни и Бог ги приема и помни, ако те критикуват, то е защото не могат да различат доброто от лошото. Те са тези, които грешат. Разстроени са от това, че вярваш в Бог, вървиш по правилния път и си добър човек. Защо вместо това не критикуват Сатана, когато те преследва? Те те критикуват заради собствените си чувства. Какво погрешно си направил? Нима не устоя да не се превърнеш в Юда? Ти не се превърна в Юда, отказа да сътрудничиш на Сатана или да направиш компромис с него и понесе това мъчение и нечовешко отношение, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Какво лошо има в това? Не си направил нищо лошо. От Божия гледна точка, Той се радва за теб, Той се гордее с теб. И въпреки това родителите ти се срамуват от теб и критикуват добрите ти дела. Не е ли това да се бърка бялото с черно? Това добри родители ли са? Защо не критикуват Сатана, злите хора и дяволите, които те преследват? Не само че не получаваш никаква утеха, насърчение или подкрепа от родителите си, а напротив, те критикуват и мъмрят теб, докато каквото и зло да направи Сатана, те не го заклеймяват или проклинат. Те не смеят да му кажат нито една оскърбителна или укорителна дума. Не казват: „Как можете да изтезавате и да доведете един добър човек до това състояние? Всичко, което е направил, е да повярва в Бог и да поеме по правилния път. Не е ли така? Нищо не е откраднал и никого не е обрал, не е нарушил каквито и да било закони. Защо тогава го изтезавате така? Би трябвало да насърчавате хората като него. Ако всички в обществото вярваха в Бог и вървяха по правилния път, тогава това общество нямаше да има нужда от закони и нямаше да има престъпления“. Защо не го критикуват така? Защо не се осмеляват да критикуват сатаните и дяволите, които те преследваха? Упрекват теб, че вървиш по правилния път, но когато злите хора извършват злодеяния, те просто мълчаливо ги одобряват. Какво мислиш за тези родители? Трябва ли да ти е жал за тях? Трябва ли да проявяваш синовна почит към тях? Трябва ли да ги обичаш в сърцето си? Достойни ли са за твоята синовна почит? (Не.) Не, не са. Те не могат да различат правилното от грешното или доброто от злото. Те са двама объркани хора. Те не разбират нищо, освен чувствата. Не разбират какво е справедливост или какво означава да вървиш по правилния път, не знаят какво са негативните неща или какво са злите сили, те знаят само да пазят своите чувства и своята плът. Освен това най-повърхностно ниво на плътска връзка, сърцата им съдържат само идеята: „Стига децата ми да са в безопасност и да са добре, аз ще бъда много щастлив и благодарен“. Това е всичко. Що се отнася до правилния път в живота, справедливите каузи или най-ценното и смислено нещо, което човек може да направи в този живот, те не разбират нито едно от тези неща. Не разбират тези неща и ти се карат, че следваш правилния път — наистина са невероятно объркани. Какво мислиш за тези родители? Не са ли двама стари дяволи? В сърцето си трябва да помислиш: „Тези двама стари дяволи — досега изстрадах толкова много побоища и толкова много мъчения, през тези дни се молех на Бог по цял ден и по цяла нощ и Той бдеше над мен и ме закриляше, затова бях способен да оцелея досега. Много трудно останах непоколебим в свидетелството си, а с няколко думи вие го отрекохте напълно. Грешно ли е да вървя по правилния път? Грешно ли е да изпълнявам дълга на сътворено същество? Със сигурност не е грешно, че не съм се превърнал в Юда? Тези двама стари дяволи! „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“ — очевидно всичко, което притежавам, е дошло от Бог. Нима вие сте ми го дали? Просто Бог е отредил вие да ме родите и възпитате, като ме отгледате с ръцете си. Скърбите за мен, боли ви и сте разстроени само за да удовлетворите емоционалните си потребности. Страхувате се, че ако умра, няма да има кой да се грижи за вас, когато остареете, или да организира погребенията ви. Страхувате се, че хората ще се присмиват и ще си помислят, че съм ви посрамил“. Ако влезеш в затвора, защото си извършил престъпление, защото си откраднал нещо или си ограбил, излъгал или измамил някого, те може и да се борят за теб с думите: „Детето ми е добро, не е направило нищо лошо. Не е лош по природа, той е добър и мил. Просто злите тенденции на този свят са оказали негативно влияние върху него. Надявам се, че правителството ще бъде снизходително към него“. Те биха се борили за теб, но тъй като ти вървиш по пътя на вярата в Бог, тъй като вървиш по правилния път, дълбоко в сърцата си те те презират. По какъв начин те презират? „Виж до какво състояние си се докарал. Справедливо ли се отнасяш към нас?“. В сърцето си би трябвало да си помислиш: „Какво имат предвид под „Виж до какво състояние си се докарал“? Просто вървя по правилния път в живота — това се нарича да бъдеш истински човек! Това се нарича да притежаваш добри дела и свидетелство. Това е сила. Само такива хора наистина притежават съвест и разум и не са страхливци, безполезни или юди. До какво състояние съм се докарал? Това е истинско човешко подобие! Вие не само не се радвате за мен, а и ме упреквате. Що за родители сте? Вие сте недостойни да бъдете родители, трябва да сте прокълнати!“. Ако мислиш по този начин, пак ли би плакал, когато чуеш родителите си да казват: „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти. Как можа да допуснеш да бъдеш погубен така“? (Не.) Какво би си помислил, след като чуеш тези думи? „Що за глупости. Те наистина са двама стари глупаци! „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“ — вие дори не знаете кой ви е дал вашите тела и използвате тези думи, за да ме упреквате. Колко си объркан наистина! Очевидно именно дяволите и сатаните ме преследват. Как можете да бъркате бялото с черно и да критикувате мен вместо това? Нарушил ли съм закона? Да съм откраднал нещо или да съм ограбил някого, да съм излъгал или измамил някого? Какви закони съм нарушил? Не съм нарушил никакви закони, а съм преследван и доведен до такова състояние от Сатана, защото следвам правилния път. Досега не съм издал нито една дума, не съм се превърнал в Юда. Кой друг притежава такава сила? Не стига че не ме хвалите и не ме насърчавате, а и ме упреквате. Вие сте дяволи!“. Ако мислиш по този начин, няма да плачеш или да станеш слаб. Нали така? Родителите ти не правят разлика между правилно и грешно, бъркат бялото с черно, защото не вярват в Бог и не разбират истината. Ти разбираш истината, затова не бива да се влияеш от дяволските думи и заблуди, които те изричат. Вместо това трябва да продължаваш да се придържаш към истината. По този начин наистина ще останеш непоколебим в свидетелството си. Не е ли така? (Така е.)

Кажете Ми, лесно ли е човек да остане непоколебим в свидетелството си? Първо, трябва да се освободиш от чувствата си, второ, трябва да разбереш истината. Едва тогава няма да изпитваш никаква слабост, ще си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и ще бъдеш зачетен и приет от Бог при тези специални обстоятелства; едва тогава Бог ще те признае за победител и Свой последовател. Когато си надделял, когато не си разочаровал Бог, вместо да не разочароваш родителите си, ще си способен да се избавиш от всички очаквания, които родителите ти имат за теб. Нали така? Очакванията на твоите родители не са важни, те нямат значение. Най-важните неща са да оправдаеш Божиите очаквания и да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог — това са отношението и стремежите, които трябва да има едно сътворено същество. Не е ли така? (Така е.) Когато се чувстваш слаб, когато изгубиш пътя си, особено когато си обсаден и преследван от сатани, докато следваш правилния път, или си отритнат, осмиван и отхвърлян от хората от мирския свят, хората около теб — твоите роднини, приятели и познати — ще си помислят, че си направил нещо смущаващо, и никой няма да те разбере, да те насърчи, подкрепи или утеши. Още по-малко някой ще ти помогне, ще ти покаже пътя или ще ти посочи пътя на практикуване. Това включва и твоите родители. Тъй като не си до тях и не проявяваш синовна почит към тях или тъй като не си в състояние да им помогнеш да живеят добре или да им се отплатиш за добротата, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга си, те няма да те разберат. Тяхната гледна точка ще бъде същата като тази на хората в мирския свят — те ще си мислят, че си ги поставил в неловко положение, че не са получили нищо в замяна на това, че са те отгледали, че не са получили никакви ползи от теб, че не си осъществил очакванията им, че си ги разочаровал и че си безразличен неблагодарник. Родителите ти няма да те разберат и няма да могат да ти дадат никакво положително напътствие, да не говорим за твоите роднини и приятели. Докато вървиш по правилния път, само Бог неуморно те насърчава, помага ти, утешава те и ти осигурява ресурс. Когато те измъчват и изтезават в затвора, само Божието слово и вярата, която Той ти е дал, ще те подкрепят всяка секунда, минута и ден. Затова, когато понасяш жестоки побои, ще си способен да продължиш да искаш да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, да продължиш да устояваш да не се превърнеш в Юда и да продължиш да искаш да прославиш Божието име и да унижиш Сатана, заради Божието слово и вярата, която Бог ти е дал. Ще си способен да правиш тези неща, от една страна, поради решителността си, а от друга страна, което е по-важно, поради Божието напътствие, закрила и водачество. Докато родителите ти, когато най-много се нуждаеш от утеха и помощ, все още мислят само за себе си и казват, че си безразличен неблагодарник, че никога не могат да разчитат на теб в този живот и че напразно са те отгледали. Те все така не забравят, че са те отгледали, че са искали да разчитат на теб да им помогнеш да живеят добър живот, да прославиш предците си, да им дадеш възможност да стоят с високо вдигната глава и да се гордеят с теб пред своите роднини и приятели. Родителите, които не вярват в Бог, никога не се чувстват удостоени с чест и щастливи заради твоята вяра. Напротив, те често те упрекват, че не намираш време да ги посетиш или да се грижиш за тях, защото вярваш в Бог и си зает да изпълняваш дълга си. Те не само те упрекват, но и често ти се карат и те наричат „безразличен неблагодарник“ и „неблагодарно дете“. Не чувстваш ли, че ти е трудно да вървиш по правилния път, докато те наричат с тези лоши имена? Не се ли чувстваш онеправдан? Не се ли нуждаеш от подкрепата, насърчението и разбирането на родителите си, докато преживяваш тези неща? Нямаш ли често чувството, че си разочаровал родителите си? Затова на някои хора дори им хрумват глупави мисли: „В този живот не ми е било писано да проявявам синовна почит към родителите си или да живея с тях. Тогава ще проявя синовна почит към тях в следващия си живот!“. Тази мисъл не е ли глупава? (Да, така е.) Не бива да имаш тези мисли. Трябва да ги изкорениш. Вървиш по правилния път, избрал си да изпълняваш дълга на сътворено същество и да дойдеш пред Господа на творението, за да приемеш Божието спасение. Това е единственият правилен път на този свят. Направил си правилния избор. Независимо от това доколко онези, които не вярват, включително и твоите родители, те разбират погрешно или изпитват разочарование от теб, това не бива да влияе на избора ти да вървиш по пътя на вярата в Бог или на решимостта ти да изпълняваш дълга си, нито трябва да влияе на вярата ти в Бог. Трябва да постоянстваш, защото вървиш по правилния път. Още повече трябва да се избавиш от очакванията на родителите си. Те не бива да се превръщат в бреме за теб, докато вървиш по правилния път. Следваш правилния път, направил си най-правилния избор в живота. Ако твоите родители не те подкрепят, ако винаги те мъмрят, че си безразличен неблагодарник, тогава следва да си още по-проницателен към тях и да се избавиш от тях на емоционално ниво, а не да бъдеш възпиран от тях. Ако те не те подкрепят, насърчават или утешават, ще се оправиш — няма да придобиеш или изгубиш каквото и да било с тези неща или без тях. Най-важни са Божиите очаквания за теб. Бог те насърчава, осигурява ти ресурс и те напътства. Не си сам. Без очакванията на родителите си все така можеш да изпълниш дълга на сътворено същество и въз основа на това все още ще бъдеш добър човек. Да се избавиш от очакванията на родителите си не означава, че си изгубил етиката и морала си, и със сигурност не означава, че си изоставил човешката си природа, морала и справедливостта. Причината, поради която не си оправдал очакванията на родителите си, е в това, че си избрал положителните неща и си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество. В това няма нищо лошо, това е най-правилният път. Трябва да постоянстваш и да останеш непоколебим във вярата си. Възможно е да не получиш подкрепата на родителите си и със сигурност не и техните благословии, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга на сътворено същество, но това няма значение. Това не е важно, не си загубил нищо. Най-важното е, че когато си избрал да вървиш по пътя на вярата в Бог и на изпълнението на дълга на сътворено същество, Бог е започнал да има очаквания и големи надежди за теб. Докато живеят в този свят, ако се отклонят от своите приятели и роднини, хората все още могат да живеят добре. Разбира се, те могат да живеят нормално, след като се отклонят от родителите си. Само когато се отклонят от Божието напътствие и благословии, те потъват в мрак. В сравнение с Божиите очаквания за хората и Неговото напътствие, очакванията на родителите просто са незначителни и не си струва да се споменават. Независимо какъв човек очакват да бъдеш родителите ти или какъв живот очакват да живееш на емоционално ниво, те не те насочват по правилния път или по пътя на спасението. Затова трябва да обърнеш гледната си точка и да се избавиш от очакванията на родителите си дълбоко в сърцето си и на емоционално ниво. Не бива да продължаваш да се нагърбваш с такова бреме или да изпитваш каквато и да било вина към родителите си, защото си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество. Не си сторил нищо, с което да разочароваш когото и да било. Ти си избрал да следваш Бог и да приемеш Неговото спасение. Това не означава да разочароваш родителите ти, напротив, родителите ти би трябвало да се гордеят и да приемат за чест, че си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество и да приемеш спасението на Създателя. Ако не могат да го направят, те не са добри хора. Те не заслужават твоето уважение, още по-малко заслужават твоята синовна почит и, разбира се, още по-малко заслужават твоята загриженост. Не е ли така? (Така е.)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.