Разговаряли ли сте по време на събиранията си по темите, които разглеждахме напоследък? (Боже, разговаряхме по тези теми по време на нашите събирания.) Какво произлезе от вашето общение? Срещнахте ли някакви нови открития или разбиране? Тези теми, за които разговаряхме, присъстват ли в ежедневието на хората? (Всички те присъстват. След като няколко пъти слушах Божието общение по тези теми, открих, че възпитанието на родителите ни и семейното обуславяне от поколение на поколение са ни покварили доста дълбоко. От детството ни нашите родители малко по малко са ни внушавали такива мисли, като например: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, както гъската издава своя вик, където и да лети“. След като ми внушиха тази мисъл, повярвах, че за да не бъде тормозен и гледан отвисоко, в живота човек трябва да превъзхожда останалите и да се откроява от тълпата. В миналото си мислех, че тези мисли, на които ни учеха родителите ни, са за наше добро и защита. След като няколко пъти разговаряхме с Бог за тези мисли и ги разнищвахме, осъзнах, че те са негативни и че са средство за покваряване на хората от страна на Сатана. Те ни отдалечават все повече от Бог и ни водят все по-дълбоко в покварата на Сатана, като ни отдалечават все повече от спасението.) Накратко, необходимо е да се разговаря по тези теми, нали? (Да, така е.) След като разговарят няколко пъти по тези теми, хората придобиват по-задълбочено разбиране за мислите и гледните точки, внушени им от техните семейства, и ги разбират по-точно. След общението за тези неща отношенията на хората с техните семейства и родители няма ли да станат по-отчуждени? (Не, няма да станат по-отчуждени. По-рано винаги съм смятала, че родителите ми са проявявали доброта към мен, но след като чух Божието общение, осъзнах, че мисията на родителите ми е била да ме родят и да ме отгледат. Освен това мислите, които са ми внушавали от ранна възраст, са ме покварявали. След като осъзнах това, вече нямам толкова силна привързаност към тях.) Преди всичко, по отношение на мислите си, хората вече имат точно разбиране за отговорностите на родителите и за проявената от тях благодат при отглеждането им. Те вече не разчитат на привързаност, избухливост или физически кръвни връзки, за да се справят с тях. Вместо това те могат да подхождат рационално към семейството и родителите си от правилната гледна точка и позиция. По този начин хората претърпяват значителна трансформация в начина, по който се отнасят към тези въпроси, и тази трансформация им позволява да направят огромен скок по отношение на навлизането си в живота и по отношение на Божиите изисквания към тях. Следователно общението по тези теми е полезно и необходимо за хората, защото това са все неща, от които те се нуждаят и които им липсват.

Темите, по които разговаряхме преди относно семейната обусловеност на човека, се отнасяха предимно за целите и принципите за собственото поведение, за начините и средствата за справяне със света, за възгледите за живота и съществуването, за методите и правилата за оцеляване, наред с други въпроси. Това са все теми, които обхващат обуславянето на мислите на хората, както и техните мисли и гледни точки. Като цяло нито една от различните мисли и гледни точки, внушавани им от семействата и родителите, не е положителна и нито една от тях не може да насочи истински човека по правилния път или да му помогне да си изгради правилен възглед за живота, да му позволи да изпълни отговорностите и задълженията си на сътворено същество в присъствието на своя Създател. Всичко, на което те учат родителите и семейството, е насочено към това да те водят в посоката на света и неговите зли тенденции. Целта на обуславянето им с тези мисли и гледни точки е да ти помогнат да се впишеш по-безпроблемно в обществото и в злите тенденции, както и да си по-способен да се адаптираш към злите тенденции и към различните изисквания на обществото. Макар че тези наставления може да ти предоставят определени средства и методи за защита, както и определени методи за постигане на по-добър статус, репутация, материални блага и други неща в обществото и сред групите хора, тези мисли, внушени ти от семейството, те водят от една зла тенденция към друга, карат те да пуснеш корени в света, в обществото и в злите тенденции, докато вече не можеш да се измъкнеш от тях. Те ти докарват неприятност след неприятност и многократно те поставят пред дилеми, като те правят несигурен за това как да се изправиш пред човешкия свят и как да бъдеш истински човек, да бъдеш човек, който живее в светлината, който е порядъчен, добросърдечен и който притежава чувство за справедливост. Следователно семейната ти обусловеност не ти дава възможност да живееш в този свят с повече достойнство, характер и човешко подобие. Вместо това тя те кара да живееш сред различни сложни конфликти и борби, в различни сложни междуличностни отношения и те подлага на многобройни светски обвързаности, окови, и дори дилеми. Когато се обърнеш към родителите си и им споделиш за всичко това, те ще приложат различни тактики, за да те посъветват как да бъдеш по-хитър, по-лукав, по-мъдър в светско отношение и непроницаем, тъй като живееш сред хората, вместо да те насочат в правилната посока, да ти помогнат да се избавиш и освободиш от всички тези неща, да се изправиш пред Създателя и да се покориш на Неговите подредби, да признаеш ясно, че съдбите на хората и всичко тяхно е в Божиите ръце, че те трябва да се покоряват на всяко изискване, което идва от Бог, от Неговото върховенство и от устроеното от Него. Това е житейската ситуация на хората, чиито семейства са ги обусловили с тези разнообразни мисли. Накратко, независимо дали обусловените от твоето семейство мисли наблягат на славата или на печалбата, на съревнованието с другите или на приятелството с тях, независимо от тяхната насоченост, в крайна сметка те могат да доведат единствено до това средствата, методите и правилата ти за оцеляване в човешкия свят да стават все по-сложни, безмилостни, лукави и злонамерени, вместо да те направят по-честен, по-добър и по-порядъчен или да ти помогнат да разбереш по-добре как да се покориш на подредбите на Създателя. Следователно семейната обусловеност може само да те отдалечи от Бог, от истината и от положителните неща, като всее у теб несигурност за това как да живееш по начин, по който хората наистина би следвало да живеят, по начин, който е достоен. Нещо повече, мислите, които си придобил от семейната обусловеност, ще те правят все по-безчувствен, глупав или, казано на разговорен език — дебелокож. В началото когато лъжеш колегите, съучениците и приятелите си, ще се червиш, сърцето ти ще се разтупти и ще изпиташ угризение на съвестта. С течение на времето всички тези съзнателни реакции ще изчезнат: лицето ти няма да се изчервява, сърцето ти няма да се разтуптява и съвестта ти няма да те тревожи повече. За да оцелееш, ще прибегнеш до всякакви средства, дори до това да мамиш най-близките си хора, включително родителите си, братята и сестрите си и най-добрите си приятели. Ще се опиташ да се възползваш от тях, за да подобриш собствения си живот и да подсилиш честта и удоволствието си — това е безчувствеността. В началото може да изпитваш мъничко самообвинение и съвестта ти леко да заговори. С течение на времето тези чувства ще изчезнат, а ти ще използваш по-убедителни причини, за да се успокоиш, като си казваш: „Просто хората са такива. Не можеш да бъдеш мекушав в този свят. Да си мекушав към другите означава да си жесток към себе си. В този свят слабите са плячка за силните. Силните процъфтяват, а слабите загиват, победителите стават крале, а губещите — престъпници. Ако успееш, никой няма да разследва как си успял, но ако се провалиш, ще останеш без нищо“. В крайна сметка хората използват тези мисли и гледни точки, за да убедят себе си, като ги превръщат в основа на начина, по който се стремят към всичко, и, разбира се, в средство за постигане на целта. И така, къде се намирате всички вие в момента? Достигнали ли сте до точката на безчувственост, или все още не сте? Да предположим, че започнеш да се занимаваш с бизнес и той е свързан с твоето бъдеще, с качеството на живота ти и с репутацията ти в обществото. Ако методите ти са достатъчно лукави и можеш да измамиш всекиго, тогава ще живееш живот на превъзходство над останалите, ще имаш цели купища с пари и няма да ти се налага повече да се съобразяваш с ничии желания. Какво би направил тогава? Би ли станал толкова безчувствен, толкова нечувствителен, че да можеш да измамиш всекиго и да спечелиш пари от всекиго? (Вероятно да.) Вероятно да. Това трябва да се промени. Това е поквареният нрав, който съществува в дълбините на човешката природа. Когато човешката природа отсъства, остава животът, който човек живее според покварения си нрав, както и различните мисли и гледни точки, внушени от Сатана. Без съвест, разум и чувство за срам животът на човека се свежда до обикновена черупка, празен съд, и губи своята стойност. Ако все още имаш някакво чувство за срам и когато лъжеш, мамиш или вредиш на другите, си способен да избереш кой да бъде потърпевш, а не вредиш на всекиго, тогава все още притежаваш някаква съвест и човешка природа. Но ако можеш да измамиш или навредиш на всекиго безрезервно, тогава ти наистина си жив Сатана до мозъка на костите. Ако кажеш: „Не мога да измамя моите родители, роднини, приятели, простодушните хора и особено моите братя и сестри в Божия дом, както и не мога да мамя по отношение на Божиите приношения“, тогава ти все още имаш някакви морални граници и все още можеш да се считаш за човек с някаква съвест. Ако обаче ти липсва дори тази малка мярка за съвест и граници, тогава ти не заслужаваш да се наричаш човек. И така, докъде сте стигнали вие? Имате ли граници? Ако имахте възможност или реална нужда, бихте ли могли да измамите родителите си, братята и сестрите си и най-близките си приятели? Бихте ли могли да измамите братята и сестрите си, да ги експлоатирате или дори да мамите по отношение на Божиите приношения? Ако ви се предостави такава възможност и никой никога не разбере, бихте ли могли да го направите? (Сега имам чувството, че вече не мога да го направя.) Защо вече не можеш да го направиш? (Защото се боя от Бог, имам нещо като богобоязливо сърце, а също и защото съвестта ми не би го позволила.) Отношението ти е такова, че изпитваш страх в сърцето си и имаш богобоязливо сърце, а и съвестта ти не би го позволила. Нека и други хора да кажат. Имате ли отношение към този въпрос? Ако нямаш, ако никога не си се замислял по този въпрос и не изпитваш нищо, когато виждаш, че другите го правят, тогава ти си в опасност. Ако виждаш, че някой върши такива неща, и не изпитваш омраза, нямаш отношение към това и чувствата ти са притъпени, тогава ти не се различаваш от него и може да действаш по подобен начин. Ако обаче отношението ти към този въпрос е ясно, ако можеш да мразиш и да укоряваш такива хора, тогава може да не извършиш такива действия. И така, какво е вашето отношение? (Би трябвало да имам нещо като богобоязливо сърце. Божиите приношения са отделени, защото са святи, и категорично не могат да бъдат пипани или вземани за лична употреба.) Приношенията не бива да се вземат за лична употреба: това се прави поради страх от наказание. Но какво да кажем за други въпроси? Ако участваш във финансова пирамида, би ли могъл да си позволиш да се възползваш от най-близките си приятели, да ги заблудиш с цветисти думи и да ги накараш да се присъединят, като извлечеш печалба и спечелиш пари от това? Би ли могъл да постъпиш така с най-близките си приятели, роднини, дори с родителите си или с братята и сестрите си? Ако ти е трудно да отговориш, тогава, когато казваш, че не би взел от Божиите приношения за лична употреба, това може би не е възможно за теб, нали? Нека някой друг да говори. (От една страна, трябва да разберем праведния нрав на Бог по този въпрос. Божиите приношения никога не бива да се пипат. От друга страна, ние чувстваме, че вършенето на нещо подобно е лишено от човешка природа. Най-малкото, най-ниското ниво, с което човек трябва да се съобразява, е неговата съвест да му позволява това.) Вашето отношение е, че вършенето на такива неща е лишено от човешка природа и че човек трябва да действа така, както му позволява съвестта. Някой друг ще каже ли нещо? (Мисля, че като човешко същество, дори да не вярва в Бог, ако някой е светски човек, който има съвест и морални устои, не би трябвало да прави неща, които вредят на собственото му семейство. Сега, когато вярваме в Бог и разбираме някои истини, ако някой все още може да върши неща, които вредят на братята и сестрите му, на приятелите му, или ако може да върши измама по отношение на Божиите приношения, тогава такъв човек е по-лош дори от невярващите. Освен това понякога хората могат да разкрият определени мисли и идеи, но когато се замислят за Божия нрав същност и осъзнаят, че дори ако никой наблизо не ги гледа или ако никой не знае за тези действия, Бог все пак изследва всичко и затова не смеят да правят такива неща — те ще имат нещо като богобоязливо сърце.) От една страна, подобно действие показва, че на хората им липсва богобоязливо сърце. От друга страна, на хората, които са способни да вършат тези неща, им липсва дори най-елементарна човешка природа. Това е така, защото като човешко същество, дори да не вярваш в Бог, ти не бива да извършваш такива действия. Това е качество, което човек със съвест и човешка природа трябва да притежава. Измамата, вредата и кражбата изначално са неща, които добрият и нормален човек не бива да върши. Дори хората, които не вярват в Бог, все пак имат някакви граници в поведението си, да не говорим за теб, който вярваш в Бог и си чул толкова много проповеди: ако все още си способен да правиш тези неща, значи не подлежиш на изкупление. На такъв човек му липсва човешка природа — той е дявол. Слушал си толкова много проповеди, но въпреки това все още можеш да вършиш всякакви лоши дела, свързани с измами и мошеничество — ето какво означава да си неверник. Какво означава неверник? Това е някой, който не вярва в наблюдението на Бог или в това, че Той е праведен. Ако не вярваш в наблюдението на Бог, не означава ли това, че не вярваш в Неговото съществуване? Ти казваш: „Бог ме наблюдава, но къде е бог? Защо не съм го виждал? Защо не го чувствам? Толкова години лъжа и мамя хората. Защо не съм наказан? Все още живея в повече удобства от другите“. Това е един от аспектите на поведението на неверниците. Другият аспект е, че независимо за колко истина е разговаряно с тях, те отхвърлят всяка частица от нея. Никога не приемат истината, а какво приемат тогава? Приемат мисли и гледни точки, които са им изгодни. Те правят това, което им е изгодно и което е в защита на интересите им. Те вярват само в непосредствения личен интерес, а не в Божието наблюдение, нито в концепцията за възмездието. Ето какво означава да си неверник. За един неверник какъв е смисълът да вярваш в Бог? Неверниците в Божия дом се характеризират с едно нещо: вършене на зло. Но нека не обсъждаме окончателния край на тези хора. Нека се върнем към темата, по която разговаряхме.

Различните мисли, които са обусловени у хората и са им внушени от техните семейства, нямат за цел да ги доведат пред Бог, нито да им внушат положителни мисли. Вместо това те им внушават различни негативни мисли, негативни средства, принципи и методи на поведение, които в крайна сметка водят хората по път, от който няма връщане назад. Накратко, различните мисли, които семействата внушават на хората, не отговарят дори на основните критерии за човешка природа, за разум и съвест, които човек следва да притежава. Ако човек притежава дори минимална частица съвест и разум, то това е само малкото парченце, което е останало и което предстои да бъде покварено или разядено от Сатана. Останалите различни средства и методи на поведение идват от семейството, дори от обществото. Следователно, преди човек да бъде спасен, всяка мисъл или гледна точка, с която семейството му го обуславя, независимо каква е тя, противоречи на това, на което Бог учи хората. Тя не може да го накара да разбере истината, нито да го поведе по пътя на спасението. Тя може да го отведе само по пътя на унищожението. Така че, когато човек влезе в Божия дом, независимо на колко години е, какво образование е получил, какъв е произходът на семейството му и колко благороден е статусът му, той трябва да започне от нулата, за да се научи как да се държи, как да взаимодейства с другите, как да решава различни въпроси и как да се справя с различни хора и неща. Този процес на учене включва получаването и разбирането на различни положителни, съобразени с истината мисли и гледни точки от Бог, както и принципи за практикуване и справяне с различни въпроси. Той се основава единствено на вашето приемане на истината. Ако не приемаш истината, твоите първоначални мисли и гледни точки ще останат непроменени. Тъй като не приемаш положителните и правилните мисли и гледни точки, идващи от Бог, твоите принципи, средства и методи за справяне със света ще останат стари и непроменени. Хората започват да се учат как да бъдат истински, нормални хора, хора с разум и съвест, когато започнат да приемат положителни мисли и гледни точки, истината и Божиите учения. Някои хора казват: „Вярвам в Бог от десет, двадесет или тридесет години, но все още не съм приел нито една мисъл или гледна точка от Бог, нито съм приел някаква истина от Божиите слова“. Това е достатъчно, за да покажеш, че вярата ти в Бог не е искрена, че все още не знаеш каква е истината и че не си се научил как да се държиш. Ако кажеш: „От момента, в който започнах да вярвам в Бог, официално започнах да приемам Божиите учения относно различните изисквания към хората и мислите, гледните точки, принципите и поговорките, които хората трябва да имат“, тогава ти се учиш как да бъдеш истински човек от деня, в който си започнал да вярваш в Бог, и от момента, в който си започнал да се учиш как да бъдеш истински човек, от който си започнал да вървиш по пътя на спасението. От момента, в който започнеш да приемаш мисли и гледни точки, които идват от Бог, оттогава започваш да вървиш по пътя на спасението, нали така? (Да, така е.) И така, вие започнахте ли? Започнахте ли вече, или още не сте започнали, или сте започнали отдавна? (Чрез Божието общение и разнищване през последните две години на неправилните мисли и гледни точки, които съществуват у хората, включително семейната обусловеност и т.н., започнах да се самоанализирам и бавно да отхвърлям онези сатанински философии, които поддържах, и да разсъждавам над това как трябва да се стремя към Божиите слова, на които преди не бях обръщал голямо внимание при подобно дълбоко самонаблюдение.) Това твърдение е съвсем реалистично. Започнал си едва през последните две години. Трудно е да се определи точната година или ден, но така или иначе това се е случило през последните една-две години. Това е относително обективно. Какво ще кажат другите? (Не съм се замисляла в действителност как да положа усилия, за да променя мислите и гледните точки, обусловени от семейството ми. Напоследък, след като се вслушах в Божието общение в това отношение, мислите ми постепенно започнаха да се променят донякъде, но не съм се концентрирала специално върху постигането на промяна в това отношение.) Съзнанието ти е станало по-проницателно. В ежедневието си, ако продължаваш да търсиш и да навлизаш по-дълбоко, ако можеш да бъдеш по-педантичен и взискателен по конкретни въпроси, ако навлизаш по-точно в него, тогава ще имаш надежда за промяна. Не е ли така? (Да, така е.) Ако имаш надежда да се отървеш от старите мисли и гледни точки, след това да си способен да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш от правилната позиция и с правилната гледна точка, по този начин ти ще си способен да постигнеш спасение. В дългосрочен план можеш да постигнеш спасение, но ако говорим по-практично от гледна точка на тук и сега, ти можеш да бъдеш годен да изпълняваш дълга си и особено годен да бъдеш водач и работник. Но то ще зависи от това дали ти самият си готов да положиш усилия за всяка част от истината и дали си готов да положиш усилия и да платиш цената за положителните неща и различните въпроси, свързани с принципите. Ако искаш да промениш себе си само в съзнанието си, но не полагаш усилия за това и не се отнасяш сериозно към истините в ежедневието си, ако нямаш сърце, което жадува за положителни неща, тогава това съзнание бързо ще избледнее и ще изчезне. Всяка мисъл и гледна точка, вложени във всяка тема, за която разговарям, е неразделна от реалния живот на хората. Това не е някаква теория или лозунг. Става въпрос за това какви са твоите мисли и гледни точки при справянето с нещата в ежедневието ти. Твоите мисли и гледни точки определят посоката, към която клониш, когато предприемаш действие. Ако твоите мисли и гледни точки са положителни, методите и принципите ти при справяне с нещата по-скоро ще бъдат положителни и резултатът от справянето с подобни въпроси ще бъде относително добър и в съответствие с Божиите намерения. Но ако твоите мисли и гледни точки са в противоречие с истината и положителните неща или са в разрез с тях, тогава стимулът за това как да се справиш с нещо ще бъде негативен и крайният резултат от справянето с този въпрос определено няма да се окаже добър. Независимо каква цена ще платиш или колко мисъл ще вложиш в справянето с този въпрос, независимо от твоите намерения, как Бог ще възприеме резултата? Как Бог ще окачестви този въпрос? Ако Бог окачестви този въпрос като причиняващ прекъсване, смущение, като разрушителен или водещ до загуби в Божия дом, тогава твоите действия са зли. Ако твоите злодеяния са незначителни, те могат да доведат до наказание, съд, порицание и кастрене, а по-тежките злодеяния биха могли да доведат до тежко наказание. Ако не действаш въз основа на истините принципи и вместо това се насочваш към неправилните мисли и гледни точки на невярващите, като основаваш действията си на тези неща, тогава твоите усилия ще бъдат напразни. Дори да си платил висока цена и да си положил много усилия, крайният резултат пак ще е напразен. Как Бог се отнася към този въпрос? Как Той го окачествява? Как се справя с него? Най-малкото, твоите дела не са добри, те не свидетелстват за Бог и не Му носят слава, а цената, която си платил, и умствените усилия, които си вложил, няма да бъдат запомнени. Всичко това е напразно. Разбирате ли? (Да.) Преди да направите каквото и да било, отделете време да помислите внимателно, общувайте повече с другите, търсете яснота за принципите, преди да действате, и не действайте прибързано или импулсивно, водени от собствения си егоизъм и желания. Независимо от резултата накрая ще трябва да го понесеш сам и независимо от резултата ще има отсъждане от Бог. Ако се надяваш, че твоите действия няма да бъдат напразни, че ще бъдат запомнени от Бог, или още по-добре, че ще се превърнат в добри дела, от които Бог е доволен, тогава трябва да търсиш принципите по-често. Ако не се интересуваш от тези неща, ако за теб няма значение дали делата ти са добри, или дали Бог е доволен от тях, и ако дори не се интересуваш от това дали ще бъдеш наказан, а си мислиш, „Няма значение, така или иначе няма да съм способен да го видя или да почувствам сега“, ако ти имаш тези мисли и гледни точки, тогава, когато действаш, ти няма да имаш богобоязливо сърце. Ще бъдеш смел, невъздържан и безразсъден, без да се интересуваш или въздържаш от нищо. Без богобоязливо сърце е много вероятно да се отклониш от посоката, в която тръгваш да действаш. Според човешката природа и инстинкти крайният резултат вероятно ще бъде такъв, че твоите действия не само няма да придобият Божията угода или Божия спомен, но и ще се превърнат в прекъсвания, смущения и злодеяния. Така че е съвсем очевидно какъв ще бъде крайният ти изход и как Бог ще се отнесе към него и как ще се справи с него. Затова, преди да направиш каквото и да било, преди да се заемеш с какъвто и да било въпрос, трябва първо да премислиш какво искаш, да обмислиш задълбочено какъв ще бъде крайният резултат от него и едва тогава да пристъпиш към действие. И така, какво включва този въпрос? Той включва твоето отношение и принципите, които следваш, когато правиш каквото и да било. Най-доброто отношение е да търсиш по-често принципите и да не основаваш преценката си на собствените си усещания, предпочитания, намерения, желания или непосредствени интереси. Вместо това трябва да търсиш принципите, по-често да се молиш и да се обръщаш към Бог, по-често да поставяш въпросите пред братята и сестрите, да общуваш и да търсиш онези братя и сестри, които работят заедно с теб, за да изпълните дълга си. Изясни правилно принципите, преди да действаш. Не действай импулсивно, не се обърквай. Защо вярваш в Бог? Не го правиш, за да спечелиш храна, да прекараш времето си, да си в крак с модата или да задоволиш духовните си нужди. Правиш го, за да бъдеш спасен. И така, как можеш да бъдеш спасен? Когато правиш нещо, то трябва да е свързано със спасението, с Божиите изисквания и с истината, нали?

Във връзка с темата за избавянето от семейната обусловеност предишното ни общение включваше правила и различни мисли и гледни точки, свързани със собственото поведение, които са обусловени в хората от семействата им. Освен че семействата имат различни видове учения и влияние върху хората, има и други обуславяния освен тях. Тоест семейната обусловеност включва много повече от простото обуславяне на мислите. Освен това, което току-що обсъдихме, тя включва също така традиционно, суеверно и религиозно обуславяне и именно за него предстои да разговаряме. Тези въпроси касаят начина на живот, обичаите, навиците и всекидневните детайли от живота. Що се отнася до семейната обусловеност в ежедневието на хората, сега ще насочим обсъждането си към традицията. Какви са някои от примерите за традиция? Например, едно семейство може да се придържа към определени особености, поговорки или табута, свързани с детайлите на ежедневието. Това включва ли традиция? (Да.) Традицията е донякъде свързана със суеверието и има отношение към него, така че ще обсъдим и двете заедно. Някои аспекти в рамките на традицията могат да се считат за суеверие, а в рамките на суеверието има неща, които не са много традиционни и представляват само навици или начин на живот, характерни за отделни семейства или етнически групи. Нека започнем с изследване на това какво включват традициите и суеверията. Вече сте запознати с много традиции и суеверия, защото има много аспекти от ежедневието ви, които са свързани с тях. Хайде избройте някои от тях. (Гадаене, гледане на ръка и теглене на жребий.) Тегленето на жребий, гадаенето, предсказването на бъдещето, гледането на ръка, четенето по лице, предсказването на съдбата въз основа на дата и часа на раждане и провеждането на сеанси — тези неща не се наричат суеверия. Всички те представляват суеверни дейности. Суеверието се отнася до конкретните обяснения, които съществуват в рамките на тези дейности. Например проверка на календара преди излизане от дома, за да се определи кои дейности са благоприятни или неблагоприятни за днешния ден. Ако всички дейности са неблагоприятни, ако преместването, женитбата и организирането на погребение са неблагоприятни, или ако всички дейности са благоприятни днес — това е суеверие. Разбирате ли? (Да, разбирам.) Дайте още няколко примера. (Вярването, че Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие.) „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“ — какво е това? (Суеверие.) Това е суеверие. Всичко, което току-що споменах, като предсказване на бъдещето, тегленето на жребий, гледането на ръка и т.н. спада към суеверните дейности. „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“ е конкретна поговорка, свързана със суеверна дейност. Това е суеверие. Откъде идват тези поговорки? По принцип всички те идват от по-старите поколения. Някои от тях са предадени от родителите, други идват от баби и дядовци, прабаби и прадядовци и т.н. Има ли още нещо? (Боже, а празничните обичаи влизат ли в тази категория?) Да, празничните обичаи също влизат в тази категория: някои от тях принадлежат към традициите, а други са едновременно традиции и суеверни поговорки. От южната до северната част на Китай и от Изтока до Запада има многобройни празнични обичаи. Да разгледаме един конкретен празничен обичай, например в южен Китай: хората често ядат оризови питки по време на китайската Нова година. Какво символизира това? Каква е целта на това хората да ядат оризови питки? (Те вярват, че яденето на оризови питки ще им носи повишение всяка следваща година.) Целта на яденето на оризови питки е да се осигури повишение всяка следваща година. Думата „повишение“ тук е омофон на китайската дума за „питка“. И така, целта на яденето на оризови питки е да се гарантира повишение всяка година. А имало ли е година, в която не сте яли оризови питки и не сте получили повишение? Има ли някой, който да получава повишение всяка година, защото всяка година яде оризови питки? Може ли наистина да бъдете „повишени“? Хората са наясно, че това не води непременно до повишение, но дори да не води, поне ще ги предпази от провал. Затова трябва да ги ядат. Яденето на тези питки ги кара да се чувстват спокойни, а неяденето им ги кара да се чувстват неспокойни. Това е суеверие и традиция. Накратко, тези навици и традиции от твоето семейство са оказали влияние върху теб и ти несъзнателно си одобрил и приел тези традиции и навици до известна степен. По този начин си одобрил и приел и суеверията или мислите и гледните точки, които тези традиции налагат. Когато заживееш самостоятелно, може да продължиш да спазваш тези традиции и навици. Това не може да се отрече. Сега нека обсъдим някои поговорки, свързани с традициите. Някои хора често се занимават с подобни въпроси: ако някой тръгва на дълго пътуване, за ядене му приготвят кнедли, а когато пътешественикът се завърне, му приготвят нудъли. Това не е ли традиция? (Да.) Това е традиция и е неписан обичай. Нека засега не обсъждаме целта на това действие. Първо, нека разгледаме точното твърдение за това действие. („Кнедли за из път, нудъли при посрещане“. Или можете да кажете също: „Кнедли на тръгване, нудъли при завръщане“.) Какво означава „Кнедли на тръгване, нудъли при завръщане“? Това означава, че ако някой си тръгва днес, трябва да му дадете да хапне кнедли. Какво е значението на това действие? Кнедлите са загърнати в обвивка, а думата „обвивам“ звучи подобно на китайската дума за „защитавам“. Така че това означава да защитите живота им, да гарантирате, че няма да ги сполетят инциденти след заминаването им, че няма да умрат, докато отсъстват, и че със сигурност ще се завърнат. Това означава безопасно заминаване. „Кнедли на тръгване, нудъли при завръщане“ означава, че те се връщат благополучно и че всичко минава безпроблемно за тях — това е в общи линии значението. Като цяло някои семейства следват тази традиция. Ако член на семейството заминава, те приготвят кнедли, а при завръщането му сервират нудъли. Независимо дали вие сте този, който яде или приготвя тези ястия, това се прави, за да донесе късмет както за настоящето, така и за бъдещето, за благополучието на всички. Съгласни ли сте, че тази традиция е нещо положително и нещо, което хората трябва да правят и да продължават в живота си? (Не съм съгласен.) Някои братя и сестри трябва да заминат и човекът, който отговаря за храната, им прави кнедли, при което аз казвам: „Какво общо има заминаването им с правенето на кнедли?“. А те заявяват: „Ами когато някой си тръгва, трябва да направим кнедли“. Аз отговарям: „Вие правите кнедли, когато си тръгват, ами ако се връщат?“. Те казват: „Когато се върнат, трябва да ядат нудъли“. Тогава казвам: „За първи път чувам за това“. Откъде идва тази традиция? Те казват: „Там, откъдето идвам, е така. Ако някой си тръгва, му правим кнедли, а когато се върне, сервираме нудъли“. След казаното какво впечатление остави то в сърцето ми? Помислих си: тези хора са повярвали в Бог, но не основават действията си на Божиите слова. Вместо това разчитат на традицията и на това, което е им предадено от техните предци. Те вярват, че животът на човек може да бъде защитен от обвивката на кнедлите и че ако нещо се случи на човек, той не е в Божиите ръце, а в човешките. Вярват, че като увият кнедла, заминаващият ще бъде в безопасност, а ако не увият кнедла, този човек няма да бъде в безопасност и може да умре някъде по пътя и никога да не се върне. В техните мисли и гледни точки животът на човека е като пълнежа на кнедлата, има същата стойност като пълнежа на кнедлата. Животът му не е в Божиите ръце и Бог не е способен да контролира съдбата на този човек. Съдбата на човека може да се контролира само с помощта на обвивката на кнедлите. Какви са тези хора? (Неверници.) Те са неверници. Има много такива хора в църквата. Те не смятат това за суеверие. Те го смятат за част от навиците си, за нещо, което естествено трябва да поддържат като нещо положително. Те го правят открито и се държат така, сякаш са разумни и имат основание да го правят. Не можеш да ги спреш: ако им попречиш да го правят, те се чувстват неспокойни и казват: „Аз съм този, който готви. Някой си тръгва днес: ако не му направя кнедли, кой ще отговаря, ако умре? Няма ли да е по моя вина?“. Те вярват, че традициите на техните предци са най-надеждни: „Ако не следваш традицията и нарушиш това табу, животът ти е изложен на риск и може да умреш заради това“. Не е ли това гледната точка на един неверник? (Да, така е.) С мисли и гледни точки като тези, дълбоко вкоренени в сърцата на хората, могат ли те все пак да приемат истината? (Не, не могат.) Ти казваш, че следваш Бог, казваш, че вярваш в Бог като в истината, но къде са доказателствата? Казваш устно: „Вярвам, че Бог господства над всичко и че съдбата на човека е в Божиите ръце“. Въпреки това, когато някой си тръгва, се втурваш да му направиш кнедли и дори да нямаш време да купиш месо, все пак трябва да направиш кнедли със зеленчуков пълнеж — изключено е да не ги направиш. Тези действия и това поведение свидетелстват ли за Бог? Дали прославят Бог? (Не.) Ясно е, че не е така. Те унижават Бог и Неговото име. Дали приемаш истината, или не, е второстепенен въпрос. Ключовият момент е, че твърдиш, че вярваш в Бог и Го следваш, но все още се придържаш към традициите, внушени ти от Сатана. В тези дребни въпроси от ежедневието ти следваш стриктно мислите и навиците, внушени ти от твоите предци, и никой не може да ги промени. Такова ли трябва да бъде отношението на човек, който приема истината? Това е унизително за Бог. Това е предателство към Бог. Кои са вашите предци? Откъде идват техните традиции? Кого представляват тези традиции? Представляват ли истината? Представляват ли положителни неща? Кой е измислил тези традиции? Бог ли беше? Бог предоставя на хората истината не за да възстановят традициите, а за да премахнат всички традиции. Но ти не само не искаш да се откажеш от тях, а се отнасяш към тях като към истината и като към нещо положително, което трябва да се поддържа. Не е ли това желание за смърт? Не е ли това открито противопоставяне на истината и на Бог? (Да, така е.) Това е открито и шумно протестиране срещу Бог и противопоставяне на Бог. Някои хора биха могли да кажат: „Ами ако не правя кнедли или нудъли за братята и сестрите, а го правя за членовете на собственото си семейство? Когато членовете на моето семейство заминават, ще направя кнедли за тях, а когато се върнат, ще им сготвя нудъли. Така правилно ли е?“. Смятате ли, че това е правилно? Ами ако кажете следното: „Ако измамя някого, това няма да са моите братя и сестри, а членовете на собственото ми семейство. Това правилно ли е?“. Това ще бъде ли правилно? (Няма да е правилно.) Няма значение кой е потърпевш от твоите действия. Има значение какво изживяваш и разкриваш за себе си и има значение какви гледни точки отстояваш. Няма значение кого мамиш. Има значение какви са твоите действия и принципи, не е ли така? (Да, така е.)