По отношение на семейното обуславяне има ли нещо друго, освен мислите и гледните точки, които споменахме? Моля, обобщете. Има много неща, които идват от семейството, а в Китай хората наричат това „трапезна култура“. Например на масата за хранене едно дете може да каже: „Отговорникът на нашия клас, онова момиче с трите ленти на ръкава, винаги проверява домашните ми и казва, че не съм ги довършил, въпреки че съм ги довършил. Тя винаги ми се кара“. Родителите може да отговорят: „Ти си момче, а тя е момиче. Защо се притесняваш от нея? Съсредоточи се върху обучението си и накарай майка си да се гордее с теб. Когато станеш отговорник на класа, ще можеш да проверяваш домашните ѝ и това ще уреди нещата, нали?“. След като чуе това, детето може да си помисли: „Това е логично. Аз съм момче и дори да е отговорник на класа, тя все пак е момиче. Не бива да се притеснявам от нея. Ако отново започне да ме притеснява, просто няма да ѝ обръщам внимание и с това ще се приключи. Колкото повече ме притеснява, толкова по-усърдно ще уча. Ще я надмина и през следващия срок ще стана отговорник на класа и ще отговарям за нея. Това би трябвало да уреди нещата“. Това е пример за трапезна култура. На трапезата ако някое момче започне да плаче, родителите може да кажат: „Спри се! Защо плачеш? Некадърник!“. Означава ли плачът, че не те бива в нищо? Означава ли това, че хората, които не плачат, са перспективни? Всяко момче, което никога не е плакало, перспективна личност ли е? Погледнете тези многообещаващи хора — дали са плакали, или не са плакали и проливали сълзи, когато са били малки? Имали ли са емоции? Преживявали ли са радост, гняв, скръб и щастие? Те са преживявали всички тези чувства. Независимо дали някой е видна личност или обикновен човек, всеки притежава човешка уязвимост или човешки инстинкт. Поради възпитанието на родителите и социалния произход хората често възприемат тази страна като слабост, страх, некомпетентност или податливост на тормоз. Те никога не се осмеляват да я разкрият наяве. Вместо това я проявяват тайно в някой ъгъл. Някои видни личности, когато са изправени пред най-трудните моменти в кариерата си, без да има кой да им помогне или да ги подкрепи, може да изчакат, докато всички войници, подчинени и слуги около тях се оттеглят. След това те дават воля на емоциите си и вият като вълци във ваната. След като се накрещят, си мислят: „Дали някой чу това? Бях ли твърде невъздържан? По-добре да намаля малко децибелите!“. Но намаляването на децибелите не е достатъчно, затова покриват устата си с кърпа и продължават да вият като вълци. Нормалната човешка природа изисква освобождаване и изразяване на различни емоции. Въпреки това, под огромния натиск на това общество и потискането на различните обществени мнения, никой не смее да изрази емоциите си нормално. Защото, като се започне от обучението и обуславянето от семейството, на всеки човек са внушени някои погрешни убеждения, като например: „Човек трябва да разчита на себе си“, „За да ковеш желязо, трябва да си силен“, „Човек не трябва да се притеснява от слухове, ако е честен“ и „Ако имаш чиста съвест, не трябва да се страхуваш от духове, които чукат на вратата ти“. Съществува и фразата „Хубавият човек бива тормозен, така както кроткият кон бива язден“, което носи посланието, че човек трябва да избягва да става лесна мишена, а вместо това трябва да тормози другите. Какво означава „хубав“ в контекста на „Хубавият човек бива тормозен, така както кроткият кон бива язден“? Означава да си простодушен, обикновен, предан, добър и порядъчен. Тоест тази фраза внушава, че трябва да избягваш да бъдеш такъв тип човек, защото такива хора са лесни мишени. И така, какъв би трябвало да станеш вместо това? Трябва да станеш грубиян, мошеник, негодник, подлец, злодей, хулиган — тогава никой няма да смее да се занимава с теб. Където и да отидеш, ако доводите не вършат работа, трябва да се държиш като негодник и да си способен да правиш сцени, да избухваш, да бъдеш неразумен и да създаваш хаос. Хората, които се държат по този начин, процъфтяват. На всяко работно място или във всяка социална група повечето хора се страхуват от такива люде и никой не смее да ги провокира. Те са като миризливи кучешки екскременти или досадни насекоми и щом веднъж попаднат върху вас, е трудно да се отървете от тях. Трябва да се превърнеш в такъв тип човек. Не позволявай на хората да мислят, че си лесна мишена или че лесно може да бъдеш провокиран. По цялото ти тяло трябва да има бодли. Ако нямаш бодли, няма да си способен да се утвърдиш в това общество. Винаги ще се намери някой, който да те тормози. Семейното възпитание служи като пътеводител в твоя житейски път, както и за конкретно обучение и насаждане на принципи за това как да се държиш. Това означава, че родителите ти използват тези мисли и поговорки, за да те възпитават в това какво трябва да е поведението ти, как да се държиш и как да се справяш с нещата. Какъв човек ти казват да бъдеш? На пръв поглед някои родители може да казват неща, които звучат добре, като например: „Моето дете не трябва непременно да се издига или да става знаменитост. Достатъчно е да бъде добър човек“. Те обаче казват на децата си и фрази като: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, „Хубавият човек бива тормозен, както кроткият кон бива язден“ и „Човек трябва да разчита на себе си“. И така, след толкова много приказки, дали казват на децата си да бъдат добри хора, или нещо друго? (Те ги насърчават да бъдат свирепи или най-малкото да са способни да се защитават сами.) Кажете Ми, дали повечето родители са склонни да видят как децата им тормозят другите, или предпочитат да ги видят да са особено порядъчни и да вървят по правилния път, но често да бъдат тормозени и да са обект на някакво изключване? В какъв тип човек следва да се превърне детето, за да бъдат родителите му най-щастливи, най-горди и лицата им да сияят най-силно? (Родителите се чувстват горди, когато децата им са способни да тормозят другите, но смятат за срамно, ако децата им често са малтретирани, докато вървят по правилния път.) Ако вървиш по правилния път, но често си малтретиран, твоите родители ще изпитват скръб, тъга, болка в сърцето и няма да са склонни да го допуснат. Каква е първопричината за това? Независимо от причините, всяка мисъл и гледна точка, на която родителите учат децата си за това как да се държат и как да действат, е неправилна и противоречи на истината. Накратко казано, тези мисли и гледни точки, които родителите ти внушават, никога няма да те отведат до Божието присъствие, нито ще те насочат по пътя на стремежа към истината. Разбира се, хората никога няма да постигнат спасение под напътствието на такива мисли и гледни точки. Това е неоспорим факт. Така че, независимо какви са намеренията или мотивите на родителите ти, независимо какво влияние имат те върху теб, ако това, което изживяваш, противоречи на истината, противостои на истината и ти пречи да се покориш на Бог и на истината, тогава ти трябва да се избавиш от него.

Що се отнася до различните мисли от семейното обуславяне, които бяха темата на последните няколко сесии на общението ни, макар че тези мисли са широко използвани и насърчавани сред хората, независимо колко широко приети са те или колко много хора ги приемат, и независимо колко много хората разчитат на тях, като се има предвид вредата, която носят на хората, е наложително хората да се избавят от тези мисли и гледни точки. Те трябва да преразгледат или да се изправят пред различни въпроси, съответстващи на тези мисли и гледни точки, като търсят правилните пътища на практикуване и истините принципи в Божиите слова, както и да навлязат в истините реалности с предпоставката да се избавят от това обуславяне на мислите, като по този начин придобият надежда за спасение. Посредством тези сесии за общение върху мислите и гледните точки и различните конкретни поговорки, обусловени в теб от твоето семейство, Аз се чудя до каква степен сте разпознали различните мисли и гледни точки, които съществуват дълбоко в душите ви. Накратко, независимо от всичко, тези сесии за общение трябва да послужат като призив за събуждане и да предоставят на хората ново разбиране на понятието за семейството, както и съвсем ново разбиране и възприемане на обуславянето от семейните роднини, семейните мисли и семейната култура, като им дадат съвсем нов метод на подход, както и способността да заемат правилната гледна точка и позиция за начина, по който да подхождат към семейството си. Независимо от начина, по който външно се отнасяш към семейството си, тоест по отношение на погрешните мисли и гледни точки за това как да възприемаш хората и нещата, как да се държиш и как да действаш, с които семейството ти е повлияло, трябва да разпознаеш всяка една от тях, след което да се избавиш от тези мисли една по една, за да приемеш с чисто разбиране гледните точки и методите, на които Бог учи хората, както и да приемеш различните правилни гледни точки и методи, които Бог дава на хората относно начина, по който да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат. Това трябва да правят хората, които истински се стремят към истината.

Една важна мисъл и гледна точка, внушена на хората от семействата им, е тази, че те трябва да бъдат свирепи и да използват различни средства, за да се защитят. Като се има предвид как хората защитават интересите си, плътта си и личната си безопасност, след като извличат средства и методи за справяне със света от обуславянето от различни мисли и гледни точки, каква е основната цел на семействата, които внушават тези мисли? Тя е да предпазят хората от тормоз. Сега нека разгледаме същността на това да бъдеш тормозен. Добре ли е да бъдеш тормозен? Може ли това да бъде избегнато? Съществува ли човек, който никога не е бил тормозен? Какво означава да бъдеш тормозен? Освен надеждата, че децата им ще могат да се интегрират в обществото и да се установят нормално, родителите изпитват и постоянен страх, че децата им ще бъдат тормозени. Затова родителите ти често споделят с теб някои хитрини и средства за справяне със света, като използват тези методи, за да те защитят и да предотвратят тормоза над теб. Тъй като родителите ти не могат да те придружават или да те защитават през цялото време, когато разпериш криле и трябва да полетиш сам, те те въоръжават с определени мисли и гледни точки, за да са сигурни, че няма да бъдеш тормозен. Правилни ли са тези мисли и гледни точки? Страхувате ли се, че ще бъдете тормозени? Поддържате ли следната мисъл и гледна точка: „Когато пристигна в обществото и социалните групи, и особено когато общувам с невярващи, се страхувам, че ще бъда тормозен — това е, което ме тревожи най-много. Ако срещна човек, който е приблизително равен на мен, все още мога да отстоявам себе си. Но ако срещна някой по-свиреп от мен, няма да посмея да му се противопоставя. Просто ще приема какъвто и тормоз да ми се случи. Не мога да направя нищо по въпроса. Те имат поддръжници и хора зад кулисите и аз ще трябва да го изтърпя“. Това ли е преобладаващата мисъл и гледна точка на повечето хора? (Преди имах такива гледни точки. След като повярвах в Бог, започнах да се разбирам хармонично с братята и сестрите си. Когато общувам с невярващи, дори да се сблъскам с тормоз и преследване, знам, че това е позволено от Бог и че има урок, който трябва да науча. Така че се страхувам по-малко и вместо това се научих да се уповавам на Бог, за да го преживея.) Кой тип хора са особено страхливи? (Тези, на които им липсва вяра в Бог.) Освен тях, има и такива, които са особено плахи, които са интровертни и имат ниско самочувствие, които са слаби и немощни, които са физически по-малко привлекателни или с по-малък духовен ръст, които произхождат от бедни среди — особено тези, чийто семеен произход е обект на подигравки или дискриминация — които имат нисък социален статус, нямат умения или професионални знания и работят като общи работници, както и тези с физически увреждания, наред с други. Всички тези хора са по-податливи на тормоз и се страхуват от него. Дали тормозът е широко разпространен проблем в обществото? (Да.) Където има хора, ще се случват такива неща. Как възниква тормозът? (След като човечеството е било покварено от Сатана, то е станало много зло и хората са искали да тормозят другите, без те самите да бъдат тормозени. Така че тези примери на потисничество са навсякъде.) Това е един от аспектите. Някои хора не искат да бъдат тормозени от другите, затова поемат инициативата, като първи тормозят другите и ги сплашват, така че никой да не смее да ги тормози. Всъщност дълбоко в себе си те не искат да се държат по този начин. Това е уморително и за тях. Когато поваляш всички останали, не си ли уморен и ти? Има една поговорка: „Убиваш хиляда врагове, но губиш осемстотин от своите“. Вземете например един таралеж: след като покаже бодлите си, нервната му система не е ли изтощена? Той наранява хората, като ги боде, но той също е уморен. Така че, защо го правите, ако е толкова уморително? Това е с цел самосъхранение — таралежът трябва да положи някакви усилия, за да се защити. Защото в този зъл свят липсват каквито и да било положителни или точни принципи за отношение към различните хора и хората се класифицират въз основа на философията на Сатана за светските отношения и социалната йерархия, а различията и йерархиите възникват сред хората въз основа на тези принципи и критерии за неравностойното разделение. Когато това се случи, хората не могат да си взаимодействат справедливо и хармонично. Те се конкурират, за да бъдат на горните етажи, да бъдат най-добрите от най-добрите. Тези, които са на върха, могат да властват над другите, да ги тормозят и да ги контролират на воля. Тъй като това общество е несправедливо, принципите на отношение към хората са несправедливи. По този начин взаимодействието между хората със сигурност няма да бъде хармонично, а принципите, методите и средствата, с които хората си взаимодействат, стават несправедливи. Тази несправедливост се отнася конкретно за хората, които се сравняват по власт, семеен произход, умения, способности, външен вид, ръст, както и по тактики, кроежи и стратегии. Откъде идват всички тези неща? Те не идват от истината или от Бог — те идват от Сатана. Тези неща от Сатана се внушават на хората и те живеят според тях, затова как мислиш, че хората ще взаимодействат помежду си? Ще се отнасят ли справедливо към всички? (Не, няма.) Категорично не. Може ли дори най-простият принцип на избора в Божия дом да функционира в злия свят, доминиран от Сатана? (Не може.) Каква е същността на причината, поради която той не работи? Това, че в този зъл свят не властва истината. Той се управлява от злите тенденции, както и от различните мисли на Сатана и от неговите философии. Така че хората могат единствено да се тормозят и да се контролират помежду си — това е единственото възможно състояние на нещата. Невъзможно е да се избегне тормозът — той е съвсем нормален. Защото светът не е под властта на истината, а в този зъл свят, когато хората взаимодействат помежду си, ако ти не си някой, който тормози другите, тогава ти си този, който бива тормозен. Твоята роля може да включва само от тези две неща. В действителност всеки човек както тормози другите, така и бива тормозен. Това е така, защото винаги има хора над и под вас. Ти тормозиш другите, защото имаш по-висок статус от тях, но в същото време, докато ги тормозиш, има хора с още по-висок статус и положение от теб и те ще те тормозят, а ти ще трябва да понасяш техния тормоз. Една класа хора тормози друга класа: това са отношенията между хората — да тормозиш и да те тормозят. Това са единствените отношения. Няма истинска семейна привързаност, любов, толерантност, търпение и възможност за справедливо и честно отношение към всеки човек според принципите. Тъй като в този свят не властва истината, а Сатана, отношенията, които се формират между хората, включват само това да тормозиш другите и да бъдеш тормозен, да използваш и да те използват. Това е неизбежно и никой не може да се измъкне от него. Може да твърдиш, че си бос на подземния свят и че имаш много помагачи и лакеи, които тормозиш и контролираш. Но дори босът на подземния свят има началници, а има и правителство. Макар да се казва, че чиновниците и бандитите са едно семейство, понякога правителството умишлено създава проблеми, получава предимство и не те пуска. Ще трябва да платиш определена сума в полицейския участък и да любезничиш с тях. Виждаш ли, макар че босът на подземния свят изглежда велик, когато отиде в полицейския участък, той все пак трябва да направи реверанс — не смее да бъде надменен. Както се казва в поговорките на невярващите: „Докато свещеникът изкачва един стълб, дяволът изкачва десет“ и „Винаги има по-голяма риба“. Това означава, че всеки човек тормози другите и бива тормозен, а това е същността на тормоза и на явлението тормоз.

Що се отнася до въпроса за тормоза, тъй като той е нещо, което никой не може да избегне, как трябва да се справя човек с него? Дали в църквата съществуват такива неща, макар че ти може би не се страхуваш, че ще бъдеш тормозен в нея? Може ли да се случи такова нещо? Когато общуваш с невярващи, може да бъдеш тормозен от тях. И така, дали това не се случва в църквата? (Случва се.) Случва се, в различна степен, защото всички хора са покварени от Сатана. Преди хората да постигнат спасение, те често разкриват поквара и един от аспектите на тези разкривания на поквара е да се отнасят към другите според собствената си воля, да не се отнасят с тях справедливо. Когато възникне такова несправедливо отношение към другите, се появяват неща като упражняване на тормоз и това да бъдеш тормозен. И така, тези неща се случват понякога и хората не могат да се измъкнат от тях или да ги избегнат. Какъв е правилният принцип за справяне с този въпрос и как хората трябва да се отнасят към него? (Според Божиите слова, според принципите.) Така се казва на теория. А какъв е конкретният начин на практикуване? Как разбираш въпроса за упражняването на тормоз и за това да бъдеш тормозен? Да кажем например, че пишеш писмо, за да съобщиш за проблеми с лъжеводач, а този лъжеводач иска да те тормози, като ти заявява: „Ако не се държиш прилично, ако продължаваш да докладваш за моите проблеми на висшестоящите, да доносничиш за мен или да пишеш нещо негативно в оценките ми, ще те убия! Имам властта да те отлъча. Не се ли страхуваш?“. Как би се справил с тази ситуация? Той те заплашва. По-точно казано, той те тормози. Той има властта, а ти си обикновен вярващ, така че той те измъчва произволно, без никакви принципи или основания. Той се отнася с теб по начина, по който Сатана се отнася с хората. Казано конкретно, не те ли тормози? Не се ли опитва да те измъчва? (Да, опитва се.) И така, как би се справил с това? Би ли направил компромис или би отстоявал принципите? (Ще отстоявам принципите.) На теория хората трябва да отстояват принципите и да не се страхуват от такъв лъжеводач. Какво е основанието за това? Защо не бива да се страхуваш от него? Ако наистина те отлъчи, ще се уплашиш ли? Понеже той наистина може да те отлъчи, ти може да не посмееш да отстояваш принципите и да се уплашиш. До какво опира този въпрос? Как може да си уплашен? (Защото не вярвам, че Божият дом е под властта на истината.) Това е един от аспектите. Трябва да имаш тази вяра и да кажеш: „Ти си зъл човек. Не си мисли, че само защото си водач, сега имаш властта да ме отлъчиш. Отлъчването ми би било погрешно. Рано или късно този въпрос ще бъде разобличен. Божият дом не е под твоята еднолична власт. Ако ме отлъчиш днес, накрая ще бъдеш наказан. Ако не вярваш в това, което ти казвам, просто почакай и ще видиш. Божият дом се управлява от истината, от Бог. Хората не могат да те накажат, но Бог може да те разкрие и да те отстрани. Когато твоите провинения бъдат разобличени, тогава ти ще се изправиш пред наказанието си“. Имаш ли тази вяра? (Да.) Имаш я? Тогава защо не можете да кажете това? Изглежда сякаш ще бъдеш в опасност, ако се сблъскаш с такива ситуации. Липсва ти смелост и истинска вяра. Когато наистина се сблъскаш с тези въпроси, когато се сблъскаш със зли хора и антихристи, които са толкова свирепи, чиито методи за измъчване на хората са сравними с тези на големия червен змей, какво ще направиш тогава? Ще започнеш да плачеш и ще си кажеш: „О, аз имам малък духовен ръст, плах съм, винаги съм се страхувал от неприятности, страхувам се дори, че падащият лист ще ме удари по главата. Наистина се надявам да не ми се налага да се сблъсквам с такива хора. Какво бих направил, ако ме тормозят?“. Те ли те тормозят? Те не те тормозят. Сатана е този, който те измъчва. Погледнато на този въпрос от човешка гледна точка, бихте си казали: „Този човек е ужасен, има статус и тормози простодушните хора без статус“. Това ли се случва? По отношение на истината това не е тормоз. Това е Сатана, който кара хората да страдат, като ги измъчва, заблуждава, покварява и тъпче. Как трябва да се справиш и да противодействаш на тези действия на Сатана? Трябва ли да се страхуваш? (Не бива. Трябва да ги докладвам и да ги разобличавам.) В сърцето си не бива да се страхувате от него. Ако в момента не е подходящо да докладваш проблемите му и да му се противопоставиш, трябва временно да го изтърпиш и по-късно да намериш подходящ момент, в който да го докладваш. Ако сред братята и сестрите ти има проницателни личности като теб, трябва да се обедините, за да докладвате и разобличите злодеянията му. Ако никой друг няма проницателност и, когато ти излезеш напред, за да го докладваш, всички те отхвърлят, прояви търпение за момента. Когато по-висшестоящите водачи дойдат във вашата църква, за да проверят и проследят работата, намерете подходящ момент да им докладвате проблемите му, като ясно изложите злодеянията му с пълни подробности и позволите на водачите да го отстранят. Това мъдро ли е? (Да.) От една страна, трябва да имаш вяра и да не се страхуваш от злите хора, от антихристите или от Сатана. От друга страна, не трябва да възприемаш действията им спрямо теб като тормоз на един човек над друг. Трябва да виждаш, че в същността им е Сатана, който заблуждава, измъчва и потъпква хората. След това, в зависимост от ситуацията, трябва да проявиш мъдрост, за да се справиш с тяхното измъчване, да намериш подходящия момент да ги разобличиш и да ги докладваш, както и да защитиш интересите на Божия дом и работата на църквата. Това е свидетелството, зад което трябва да застанеш непоколебимо. Това е дългът и задължението, които трябва да изпълниш като човек. Независимо как те тормозят или колко несправедливо се отнасят с теб, не го възприемай като тормоз. Това не е техният тормоз над теб. Това е Сатана, който заблуждава, потъпква и измъчва хората. Би ли казал, че големият червен змей те тормози, когато преследва вярващите в Бог? (Не.) Той не те тормози. Защо те преследва? (Защото същността му е да се противопоставя на Бог.) Неговата същност е да се противопоставя на Бог. Той счита Бог за враг и възприема цялото Божие дело като трън в очите, който ги дразни. Той счита за врагове и хората, избрани от Бог. Ако следваш Бог, той ще те мрази, точно както е казано в Библията: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18). Големият червен змей мрази хората, мрази Бог, счита Бог за враг, а още повече счита за врагове онези, които следват Бог, особено онези, които практикуват истината. Затова иска да те преследва, да те убие, да ти попречи да следваш Бог, да те накара да му се поклониш, да го следваш и да прокълнеш Бог. Ти може да кажеш: „Няма да Го прокълна“. Тогава той ще те заплаши: „Ако не прокълнеш бог, ще умреш!“. Той ще се опита да те принуди да кажеш: „Комунистическата партия е добра“, а ти ще отговориш: „Няма да кажа това“. Тогава той ще ти заяви: „Ако не го кажеш, ще ти стъжня живота, ще се отнеса зле с теб и ще ти отговоря с жестоки мъчения!“. Това тормоз над теб ли е? Не, това е насилието на Сатана над хората. Разбираш ли? (Разбирам.) Трябва да имате правилното разбиране, когато се занимавате с въпроса за тормоза. В обществото и сред групите хора, ако погледнем от човешка гледна точка, всеки човек влиза в ролята както на тормозещ, така и на тормозен. Но ако се погледне от гледна точка на истината, не бива да го възприемате по този начин. Същността на поведението на всеки човек, който иска да те тормози и да те контролира, не се счита за тормоз. По-скоро това е заблуждаване, насилие, манипулация, потъпкване и поквара от страна на Сатана. По-конкретно това означава, че той не се отнася към теб според рационални и хуманни методи, не се отнася към теб справедливо, а по-скоро те приема от гледната точка и позицията на Сатана и използва мислите на Сатана като насока за това как да се отнася към теб, как да говори и как да взаимодейства с теб. Да предположим например, че ти споделяш една стая със зъл човек. Пристигаш пръв, така че пръв трябва да си избереш подходящо място, и ти си избираш долното легло. Щом той пристигне и види това, казва: „Правилно ли беше да избереш долното легло? Аз дори още не съм избирал, твой ред ли е? Ти се осмеляваш да спиш на долното легло, въпреки че аз съм тук? Каква наглост! Дори не го обсъди с мен, а просто избра да спиш на долното легло. Качи се на горното легло!“. Ти отговаряш: „Защо да не спиш на горното легло? Ти пристигна след мен. Според реда на пристигане ти трябва да спиш на горното легло“. Той казва: „Ред? Никога не съм спазвал никакъв ред! Никъде не се редя на опашка. Не бих се наредил дори за среща с президента! Направи ли си изобщо труда да разбереш кой съм? Осмеляваш се да ми говориш за опашка — каква наглост! Умира ли ти се? Качвай се на горното легло!“. И така, ти трябва послушно да се качиш горе, за да спиш на горното легло. Това тормоз над теб ли е? От човешка гледна точка това изглежда като тормоз. Той те възприема като простодушен човек, като някой, когото може да манипулира. Първо прави заплашителна демонстрация на сила и ти дава урок, за да те накара да разбереш кой е той. Това е, ако се погледне от човешка гледна точка или от гледна точка на човешките чувства или плът. Но ако погледнеш на това от гледна точка на истината, можеш ли да го възприемеш по същия начин? Ти пръв си избрал долното легло, всичко е било наред, но той е настоял да се преместиш, като те е притиснал да се прехвърлиш на горното легло. Не е ли това неразумно? Не е ли това измъчване от негова страна? Отнася ли се с теб като с човек? Не се ли държи неуважително с теб? Не се ли държи така, сякаш той е шефът, не се ли отнася с теб като със слуга или с роб? Каква е логиката на неговите мисли? Всеки човек, който не е толкова страховит колкото него, е негов слуга, някой, когото може да командва, някой, когото може да измъчва. От гледна точка на истината това не може да се нарече тормоз. Става въпрос за измъчване на хора. Кой е способен да измъчва хора? Злите хора, демоните, бандитите, хулиганите, мошениците, хората, които са неразумни, на които им липсва човешка природа и които не уважават никого. Те не спазват правила, където и да отидат. Държат се така, сякаш са шефове, сякаш всичко добро, изгодно или полезно принадлежи само на тях. Другите нямат право да имат какъвто и да било дял в тези неща или дори да си помислят да ги вземат. Такъв човек не е ли мошеник? (Да.) Така постъпват мошениците и демоните. Когато те измъчват по този начин, няма ли да се чувстваш уплашен? Ще си помислиш: „О, боже, значи все пак има толкова страховити хора. Те дори смятат, че не е редно да спя на долното легло. Какво става?“. Ще се уплашиш и оттук нататък, когато говориш с тях, ще се наложи да подбираш думите си. Ще се наложи да разсъждаваш върху това, като си мислиш: „Да не ги ядосвам и да не ги провокирам. Ако ги провокирам, ще ми се стъжни животът“. Ако имаш този начин на мислене, тогава те са постигнали целта си. Каква е тяхната цел? Те искат да те изплашат, да те накарат да се страхуваш от тях, да създадат разлика в йерархията между теб и тях, в която те са шефовете, а ти — слугата, и където и да отидеш, трябва да ги слушаш и да отстъпваш пред тях. Не е ли това принципът, според който Сатана върши нещата? Те трябва да са твоят шеф, а ти — техният слуга. Те трябва да те дисциплинират, както си искат, да те командват и да си играят с теб. Ти трябва да отстъпваш пред тях във всичко. Не можеш да стоиш като равен с тях. Ако искаш да бъдеш равен с тях, единствената ситуация, в която ще можеш да бъдеш равен с тях, е, когато те са мъртви — ти заслужаваш да бъдеш равен само с мъртвец. Кажи Ми, до каква степен си бил тормозен от тях? Дълбоко в сърцето ти плашеха ли те злодеянията им и техния налагащ се маниер на поведение? (Да.) Ти си приел този факт, направил си компромис, затова можем ли да кажем, че в резултат на това си бил покварен от тях? Те те държат здраво в хватката си. Когато вършат злодеяния и нарушават принципи, ти не смееш да им кажеш нищо, защото тогава те са те изпратили от долното на горното легло с един ритник. Няма да посмееш да ги провокираш отново. Когато ги видиш, ще ги заобиколиш и само от споменаването им ще те облее студена пот. Не означава ли това, че си се изплашил от тях? Не смееш да се отнасяш към тях справедливо според принципите. Те те държат здраво в хватката си. Каква е същността на това, че те държат здраво в хватката си? Това означава, че те те притежават и те контролират. Не е ли така? (Да, така е.) Тогава как хората трябва да подходят към тази ситуация, за да избегнат да бъдат контролирани от тях? Трябва да считате въпроса за злите индивиди, които тормозят хората, за явление, в което Сатана покварява хората и упражнява насилие над тях. След като сте прозрели тази същност, как трябва да подходите към нея? Дълбоко в сърцето си трябва да се отвращавате и да отхвърляте злите хора, а не да се страхувате от тях. Трябва да си кажеш: „О, искаш да спя на горното легло? Добре, ще спя на горното легло. Но днес видях действията на още един зъл човек, разпознах същността на още един зъл човек и оттук нататък ще съм способен да различавам още един вид поведение, което злите хора прилагат в ежедневието си и зад гърба на хората. Считано от днес, ще наблюдавам внимателно какво казват и правят те и дали се занимават с измама. Ако Божият дом ги използва, ще видя дали действат според принципите, дали отстояват интересите на Божия дом, дали разпиляват приношенията и дали все още измъчват другите“. Дълбоко в сърцето си трябва да се молиш: „Боже, моля те, разобличи този зъл човек, дай ми способност да разпознавам злодеянията и същността му. Помогни ми да събера доказателства за злодеянията му и ми дай смелост, дай ми способност да не се страхувам от злите хора, да имам вяра и сила да се боря с тях“. Макар че все още ще споделяш една и съща стая с тях и външно нищо няма да се е променило, дълбоко в сърцето си ти няма да се страхуваш от тях, защото всичко, което те правят с теб, не е тормоз. То е разкриване и разобличаване на сатанинската им природа. Когато ги възприемаш по този начин, пак ли ще се страхуваш от тях? При всяко тяхно злодеяние, което разкриват, и при всяка абсурдна дума, която изричат, ти ще ги проклинаш в сърцето си, като ще си казваш: „Ти си дявол, ти си Сатана, ти вършиш зло и се противопоставяш на Бог и рано или късно ще бъдеш прокълнат. Бог няма да ти позволи да се измъкнеш. Накрая ще бъдеш разобличен!“. Ето как трябва да се справяш със злите хора. Трябва да имаш вяра и сила да се бориш с тях и трябва да се молиш на Бог. Тогава сърцето ти ще има сила и ти няма да се страхуваш от тях. Какво ще кажете за това? Не са ли ефективни тези тактики? (Ефективни са.) Когато ги разпознаеш по този начин от гледна точка на истината, не е ли по-практично от това, на което са те учили родителите ти: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“? Каква е ползата от това да се пазиш? Ти не можеш да се опазиш от насилието и покварата на Сатана. Насилието над теб от страна на Сатана и покваряването ти от него не са неща, от които можеш да се пазиш — те са навсякъде. Покваряването на хората от Сатана не е само на повърхността, не е само външно. То покварява и мислите ти. Можеш ли да се пазиш от това? Най-важното е да се въоръжиш с истината и да се осланяш на Бог. Трябва да разпознавате не само действията на злите хора, но и тяхната същност на зли хора, а едновременно с това трябва да разпознавате и различните мисли и гледни точки, изразявани от злите хора. След това се въоръжете с истината, като използвате Божиите слова и истината, за да ги разобличите и разнищите, така че вашите братя и сестри също да придобият проницателност. Тогава всички ще могат да се надигнат и да ги отхвърлят заедно. Колко прекрасно е това? Ако винаги се защитаваш, ако винаги си нащрек, ако винаги отказваш или избягваш нещо, това означава, че си страхливец, а това не е проявлението на един победител.

След като разговаряхме за всичко това, сега имате ли нов възглед по въпроса за тормоза над хората? Правилно ли е да се упражнява тормоз? (Не, не е правилно.) Какво е естеството на тормоза? (Това са зли хора, които измъчват другите хора.) По същество това са зли хора и Сатана, които измъчват другите хора и ги заблуждават. Тогава какво е естеството на това да бъдеш тормозен? (Това означава да си слаб, да не практикуваш истината, да не смееш да се надигнеш и да се противопоставиш.) Точно така, да се страхуваш от зли хора, да се страхуваш от зли сили, да нямаш вярата да се бориш със Сатана, да нямаш вярата да разпознаваш, различаваш и разгадаваш грозното лице на Сатана и да нямаш вярата да се противопоставяш на потъпкването и насилието над теб от страна на Сатана — не е ли това естеството? (Да, това е.) Тези, които нямат вяра, винаги са със свити сърца. Винаги се страхуват, като си мислят: „Не бива да бъда тормозен от другите. Аз не ги тормозя и не бива да бъда тормозен от тях, точно както казваше майка ми: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Те се молят на Бог, като казват: „О, Боже, моля те не позволявай да се сблъсквам със зли хора. Аз съм плах, винаги съм бил простодушен и обикновен, вярвам в Теб и Те следвам. Ти трябва да ме защитиш!“. Това означава да си безгръбначен. Чул си толкова много истини и разбираш толкова много истини. Не се страхуваш от дяволите и от Сатана, а страхуваш ли се от зъл човек? Страхувате ли се от големия червен змей? (Ако ме хване, ще се страхувам, но мога да се моля на Бог и да се осланям на Него.) Това означава, че не сте се уплашили от злото му. Това също така е проявление, което идва само с определено упование във вярата. Някои хора заявяват: „Казваш, че се страхувам от големия червен змей. Ако се страхувах от големия червен змей, можеше ли да стигна толкова далеч? Нима това не е факт? Но ако искаш да кажа, че не се страхувам от големия червен змей, все още изпитвам известен страх да го направя. Ами ако големият червен змей чуе това?“. Все още има някакъв страх у теб. Такива хора малко се страхуват да кажат публично, че големият червен змей е нечестив и жесток. Липсва им тази вяра и духовният им ръст все още е твърде малък. Не искам от теб да се бориш открито срещу големия червен змей или да го провокираш. Но дълбоко в сърцето ти поне трябва да знаеш, че големият червен змей, този демон, се отнася към хората с насилие, поквара, заблуждение, потъпкване и след това ги поглъща. Това не е тормоз. Това не означава, че той тормози и измъчва вярващите, понеже те са простодушни, спазват правилата и законите. Това е глупост, това е твърдение, на което липсва духовно разбиране. Големият червен змей упражнява насилие над теб. Как упражнява насилие над теб? Той те заплашва, сплашва, преследва и измъчва. Каква е целта на това насилие над теб? За да те накара да се откажеш от вярата си, да те накара да се отречеш от Бог, да изоставиш Бог, след това да направиш компромис с него и накрая да те накара да го почиташ, да го следваш, да бъдеш покорен от него, да приемеш различните му мисли и да коленичиш в знак на почит към него. Това му доставя удоволствие. Това е целта му, поради която те преследва. Понеже вижда, че следваш Бог, а не него, той започва да ревнува и не те оставя да си отидеш. Разбира се, ако не следваш Бог, ще те пусне ли? (Не, той упражнява насилие и над онези, които не вярват в Бог.) Точно така, на разговорен език, точно такъв си е. А по-точно казано, това е неговата природа същност. Дори онези, които го следват, които му пеят хвалебствия, пак биват малтретирани, заблуждавани и потъпквани от него, а след като ги използва, той ги захвърля, дори убива някои от тях, за да им затвори устата, като накрая ги поглъща напълно. Във всеки случай това не свършва добре за тях. Независимо от всичко, хората трябва ясно да видят, че крайната цел на семейното обуславяне и внушаването на различни мисли и гледни точки в действителност не е да ги защитят или да ги насочат към правилния път. Вместо това целта е хората да се отклонят от Бог, да бъдат накарани да живеят според философията на Сатана и многократно и периодично да приемат потъпкването на различни мисли и обуславянето на различни зли тенденции, които идват от обществото и от Сатана. Независимо с какви първоначални намерения или цели семействата правят това, в крайна сметка то не може да насочи хората към правилния път или да ги доведе до навлизане в истината реалност и накрая до постигането на спасение. Следователно различните мисли и гледни точки, които идват от семействата, са нещо, от което хората трябва да се избавят, нещо, от което трябва да се избавят в процеса и по пътя на стремежа си към истината. Добре, нека тук да приключим нашето общение за днес. Довиждане!

4 март 2023 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.