Освен че те е отгледало и ти е осигурило храна, дрехи и образование, какво друго ти е дало семейството ти? Всичко, което ти е дало, създава проблеми, нали? (Да.) Ако не беше роден в такова семейство, всичките различни обуславящи въздействия, които семейството ти оказва върху теб, може би нямаше да съществуват. Обуславянето от твоето семейство нямаше да съществува, но обуславящите въздействия на обществото ще продължат да съществуват — не можеш да избягаш от тях. Независимо от гледната точка, от която ги възприемате — дали тези обуславящи въздействия идват от семейството, или от обществото, тези идеи и възгледи в основата си произлизат от Сатана. Просто всяко семейство приема тези различни поговорки от обществото с различна степен на убеденост и поставя акцент върху различни неща. След това използва съответните методи, за да възпитава и обуславя следващото поколение на своето семейство. Всеки получава всякакво обуславяне в различна степен в зависимост от семейството, от което произхожда. Но в действителност тези обуславящи въздействия произхождат от обществото и от Сатана. Само че те се насаждат дълбоко в съзнанието на хората посредством по-конкретните думи и действия на родителите, като се използват по-директни методи, които правят хората по-податливи на тях, така че те приемат това обуславяне и то се превръща в техни принципи и начини за справяне със света, както и в основа за възприемане на хората и нещата, за това как да се държат и да действат. Например идеята и възгледът, за които току-що говорихме — „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“ — също е обуславящо въздействие, което идва от твоето семейство. Каквото и обуславящо въздействие да оказва върху хората семейството им, те го възприемат от гледната точка на неговите членове и затова го приемат като нещо положително и като свой личен талисман, който използват, за да се защитават. Това е така, защото хората смятат, че всичко, което идва от родителите им, е резултат от тяхното практикуване и от техните преживявания. От всички хора на света само родителите им никога не биха им навредили и само родителите им искат те да живеят по-добре и да ги защитят. Затова хората приемат различните идеи и възгледи от родителите си, без да ги разпознават. Така те естествено приемат обуславянето от тези различни идеи и възгледи. След като са обусловени от тези различни идеи и възгледи, те никога не се съмняват в тях и не ги разпознават такива, каквито са в действителност, защото често чуват родителите си да казват такива неща. Например: „Родителят винаги е прав“. И какво означава тази поговорка? Тя означава, че независимо дали родителите ти са прави, или не, по принцип, тъй като те са ти дали живот и са те отгледали, то що се отнася до теб, всичко, което те правят, е правилно. Не можеш да прецениш дали са прави, или грешат, нито можеш да ги отхвърлиш, камо ли да им се противопоставиш. Това се нарича синовно уважение. Дори родителите ти да са постъпили неправилно и някои от техните идеи и възгледи да са остарели или погрешни, или начинът, по който те възпитават, и идеите и възгледите, на които те възпитават, да не са правилни или положителни, ти не бива да се съмняваш в тях или да ги отблъскваш, защото има една поговорка за това — „Родителят винаги е прав“. Когато става въпрос за родителите, ти никога не бива да проявяваш проницателност или да оценяваш дали са прави, или грешат, защото, що се отнася до децата, техният живот и всичко, което притежават, идва от родителите им. Никой не стои над родителите ти, така че ако имаш съвест, не бива да ги критикуваш. Колкото и да грешат и да не са прави, каквито и несъвършенства да имат, те все пак са твои родители. Те са хората, които са най-близо до теб, които са те отгледали, те са тези, които се отнасят най-добре с теб, и те са хората, които са ти дали живот. Не приема ли всеки тази поговорка? И точно поради това, че съществува този манталитет, родителите ти смятат, че могат да се отнасят с теб безскрупулно и да използват различни методи, за да те насочват да вършиш всякакви неща и да ти внушават различни идеи. От тяхна гледна точка те си казват: „Моите мотиви са правилни, това е за твое добро. Всичко, което имаш, ти е дадено от мен. Ти си роден и отгледан от мен, така че както и да се отнасям с теб, не мога да греша, защото всичко, което правя, е за твое собствено добро и аз не бих те наранил или не бих ти навредил“. От гледна точка на децата правилно ли е отношението им към родителите да се основава на поговорката: „Родителят винаги е прав?“. (Не, погрешно е.) Със сигурност е погрешно. И така, как трябва да разпознавате тази поговорка? От колко аспекта можем да разнищим неправилността на тази поговорка? Ако я разгледаме от гледна точка на децата, техният живот и тяло идват от родителите им, които също така имат добротата да ги отглеждат и възпитават, така че децата трябва да се подчиняват на всяка тяхна дума, да изпълняват синовното си задължение и да не намират кусури на родителите си. Скритият подтекст на тези думи е, че не бива да разпознавате родителите си такива, каквито са в действителност. Ако я анализираме от тази гледна точка, правилен ли е този възглед? (Не, погрешен е.) Как трябва да се отнасяме към този въпрос съгласно истината? Какъв би бил правилният начин да го поставим? Дали телата и животът на децата са им дадени от техните родители? (Не.) Плътското тяло на човека се ражда от родителите му, но откъде идва способността на родителите да имат деца? (Тя е дадена от Бог и идва от Бог.) Ами душата на човека? Откъде идва тя? Тя също идва от Бог. Така че в основата си хората са създадени от Бог и всичко това е предопределено от Него. Именно Бог е предопределил ти да се родиш в това семейство. Бог е изпратил душа в това семейство, а след това ти си се родил в него и имаш предопределена връзка с родителите си — това е предопределено от Бог. Поради Божието върховенство и предопределеност родителите ти са могли да те имат и ти си се родил в това семейство. Това е начин да се погледне на въпроса откъм корена му. Но какво щеше да стане, ако Бог не беше предопределил нещата по този начин? Тогава родителите ти никога нямаше да те имат и ти никога нямаше да имаш тази връзка на родител-дете с тях. Нямаше да има кръвно родство, нямаше да има семейна привързаност и каквато и да е връзка. Следователно е погрешно да се казва, че животът на човека му е даден от родителите. От друга страна, ако погледнем от гледната точка на детето, родителите му са с едно поколение по-възрастни от него. Но по отношение на всички човешки същества родителите ти са като всички останали, доколкото всички те са членове на покварения човешки род и всички те имат покварения нрав на Сатана. Те не се различават от всички останали и не са по-различни от теб. Макар че те са твоите физически родители и, по отношение на това, че ти си една плът и кръв с тях, те са с едно поколение по-възрастни от теб, но по отношение на човешкия нрав същност всички вие живеете под властта на Сатана, всички вие сте покварени от Сатана и притежавате покварен, сатанински нрав. С оглед на това, че всички хора имат покварен, сатанински нрав, същността на всички хора е еднаква. Независимо от различията в старшинството, възрастта или от това колко рано или късно човек е дошъл на този свят, по същество хората имат един и същ покварен нрав същност, всички те са човешки същества, които са покварени от Сатана, и не се различават в това отношение. Независимо дали човешката им природа е добра, или зла, тъй като имат покварен нрав, те заемат едни и същи гледни точки и позиции, когато става въпрос за възприемането на хората и въпросите, както и за подхода към истината. В този смисъл между тях няма разлика. Освен това всеки, който живее сред този зъл човешки род, приема различните идеи и възгледи, които изобилстват в този зъл свят, било под формата на думи или мисли, било като форма или идеология, както и приема всякакви идеи от Сатана, било чрез държавното образование или чрез обуславянето на обществените нрави. Тези неща изобщо не са съгласно истината. В тях няма истина, а хората със сигурност не разбират какво представлява истината. От тази гледна точка родителите и техните деца са равнопоставени и имат едни и същи идеи и възгледи. Само че родителите ти са приели тези идеи и възгледи преди 20 или 30 години, а ти си ги приел малко по-късно. Това означава, че при една и съща социална среда, щом си нормален човек, и ти, и твоите родители сте приели една и съща поквара от Сатана, обуславянето на обществените нрави и едни и същи идеи и възгледи, които произтичат от различните зли тенденции в обществото. От тази гледна точка децата са от същия тип като родителите си. От гледна точка на Бог, ако оставим настрана предпоставката, че Той предопределя, предначертава и избира, в Божиите очи както родителите, така и техните деца си приличат по това, че са сътворени същества, и независимо дали са сътворени същества, които се покланят на Бог, или не, всички те са съвкупно известни като сътворени същества и всички те приемат Божието върховенство и устроеното и подреденото от Бог. От тази гледна точка родителите и децата им всъщност имат равен статус в очите на Бог и всички те приемат Божието върховенство и Божиите подредби по подобен и равностоен начин. Това е обективен факт. Ако всички те са избрани от Бог, те всички имат равни възможности да се стремят към истината. Разбира се, те имат и равни възможности да приемат Божието наказание и съд, както и равни възможности да бъдат спасени. Освен горепосочените прилики, има само една разлика между родителите и техните деца, а именно, че позицията на родителите в така наречената семейна йерархия е по-висока от тази на техните деца. Какво означава тяхната позиция в семейната йерархия? Означава, че те са само с едно поколение по-възрастни, с 20 или с 30 години — това не е нищо повече от голяма възрастова разлика. И поради специалния статус на родителите децата трябва да имат синовна почит и да изпълняват задълженията си към родителите си. Това е единствената отговорност, която човек има към родителите си. Но тъй като и децата, и родителите са част от един и същ покварен човешки род, родителите не са морален пример за децата си, не са еталон или модел за подражание в стремежа на децата към истината, нито са пример за подражание на децата си по отношение на поклонението и покорството пред Бог. Разбира се, родителите не са въплъщение на истината. Хората нямат задължението или отговорността да смятат родителите си за морални примери и фигури, на които трябва да се подчиняват безусловно. Децата не бива да се страхуват да разпознават поведението, действията и нрава същност на родителите си. Това означава, че когато става въпрос за справянето със собствените им родители, хората не трябва да се придържат към идеи и възгледи като: „Родителят винаги е прав“. Този възглед се основава на факта, че родителите ти имат специален статус, тъй като са те родили по Божието предопределение и са с 20, 30 или дори с 40 или с 50 години по-възрастни от теб. По отношение на техния статус и позицията им в семейната йерархия те са различни от децата си само от гледна точка на родството от плът и кръв. Но поради тази разлика хората смятат, че родителите им нямат никакви недостатъци. Правилно ли е това? Това е неправилно, то е ирационално и не е в съгласие с истината. Някои хора се чудят как трябва да се отнасят към родителите си, при положение че родителите и децата са в родство от плът и кръв. Ако родителите вярват в Бог, те трябва да се отнасят към тях по съответния начин като към вярващи. Ако не вярват в Бог, към тях трябва да се отнасят по съответния начин като към невярващи. Каквито и хора да са родителите, към тях трябва да се отнасяме според съответните истини принципи. Ако са дяволи, трябва да кажеш, че са дяволи. Ако нямат човешка природа, трябва да кажеш, че нямат човешка природа. Ако идеите и възгледите, на които те учат, не са съгласно истината, не бива да слушаш тези неща или да ги приемаш, а дори можеш да ги разпознаеш такива, каквито са, и да ги разобличиш. Ако родителите ти кажат: „Правя го за твое добро“, и ти направят сцена и ти вдигат скандал, ще те е грижа ли? (Не, няма да ме е грижа.) Ако родителите ти не вярват, просто не им обръщай внимание и остави нещата така. Ако ти вдигнат много голям скандал, ще видиш, че не са нищо по-малко от дяволи. Тези истини относно вярата в Бог са идеите и възгледите, които хората трябва да приемат в най-голяма степен. Родителите ти не могат да ги приемат или да ги възприемат, така че какви точно са те? Те не разбират Божиите слова, значи са получовеци, нали? Трябва да мислиш по този начин: „Въпреки че сте мои родители, вие нямате никаква човешка природа. Наистина се срамувам, че съм се родил при вас! Сега вече мога да различа какви сте в действителност. Вие нямате човешки дух в себе си, не разбирате истината, не можете дори да слушате такива очевидни и прости доктрини и въпреки това продължавате да правите безсмислени коментари и да сипете клевети. Сега разбирам това и категорично скъсвам с вас в сърцето си. Но външно все още трябва да ви угаждам и да изпълнявам някои от отговорностите и задълженията си като ваше дете. Ако имам средства за това, ще ви купя някои медицински продукти, но ако нямам средства, ще се върна да ви посетя и това е всичко. Няма да опровергавам вашите мнения, каквото и да кажете. Вие сте абсурдни и аз просто няма да ви се връзвам. Какво да кажа на дяволи като вас, които са неподатливи на разума? От уважение към това, че сте ми родители, и към всичките години, през които сте ме отглеждали, ще продължавам да ви посещавам и да се грижа за вас. В противен случай изобщо не бих ви обръщал внимание и не бих искал да ви виждам, докато съм жив“. Защо не искаш да ги виждаш отново или да имаш нещо общо с тях? Понеже разбираш истината, прозрял си докрай същността им и си видял всичките техни различни погрешни идеи и възгледи, и чрез тези погрешни идеи и възгледи разпознаваш тяхната глупост, непримиримост и нечестивост и виждаш ясно, че те са дяволи, затова изпитваш неприязън към тях, погнуса от тях, и не искаш да ги виждаш. Само заради тази малка част от съвестта вътре в теб се чувстваш принуден да изпълняваш някои от отговорностите си и синовния си дълг на син или дъщеря, така че ги посещаваш по Нова година и на празниците и с това се приключва. Щом не са ти пречили да вярваш в Бог или да изпълняваш дълга си, посещавай ги, когато имаш време. Ако наистина не искате да ги виждате, просто им се обадете, за да ги попитате как са, от време на време им изпращайте пари по пощата и им купувайте някои полезни неща. Било като се интересувате от тях, като ги посещавате, купувате им дрехи, проявявате загриженост за тяхното благополучие или полагате грижи, когато са болни — всичко това е просто изпълнение на синовните задължения и удовлетворяване на собствените нужди от гледна точка на чувствата и съвестта. Това е всичко, и то не се счита за практикуване на истината. Независимо колко си отвратен от тях или колко добре можеш да прозреш същността им, докато са живи, трябва да изпълняваш синовните си задължения на син или дъщеря и да носиш съответната отговорност. Твоите родители са се грижили за теб като малък, а когато остареят, ти трябва да се грижиш за тях, стига да имаш средства. Нека ти опяват, ако искат. Щом не слушаш идеите и възгледите, които се опитват да ти внушат, не приемаш това, което ти казват, не им позволяваш да те смущават или да те възпират, то това е напълно нормално и доказва, че си израснал в ръст и че вече оставаш непоколебим в свидетелството си пред Бог. Той няма да те заклейми, понеже се грижиш за тях, и няма да ти каже: „Защо си толкова сантиментален? Ти си приел истината и се стремиш към нея, така че как можеш все още да се грижиш за тях?“. Това е най-основната отговорност и задължение, според които трябва да се държиш, а именно да изпълняваш задълженията си, докато условията го позволяват. Това не означава, че си сантиментален, и Бог няма да те съди за това. Разбира се, в този свят, освен родителите ти, които са хората, към които трябва да изпълняваш задълженията и отговорностите си, нямаш никакви задължения и отговорности към никого другиго — нито към братята и сестрите си, нито към приятелите си, нито към различните си лели и чичовци. Нямаш никакво задължение или отговорност да правиш каквото и да било, за да им угодиш, да им правиш мили очи или да им помагаш. Не е ли така? (Да, така е.)

Бях ли ясен в това, което казах относно твърдението, че „Родителят винаги е прав“? (Да.) Какви са родителите? (Покварени хора.) Точно така, родителите са покварени хора. Ако понякога те ти липсват и си мислиш: „Как ли се справят родителите ми през последните две години? Липсвах ли им? Пенсионираха ли се? Имат ли някакви трудности в живота? Има ли кой да се грижи за тях, когато са болни?“. Да кажем, че си мислиш за тези неща и също така разсъждаваш: „Родителят винаги е прав. Родителите ми ме биеха и ми се караха, защото се дразнеха, че не мога да оправдая очакванията им, и защото ме обичаха толкова пламенно. Родителите ми са по-добри от всеки друг, те са тези, които ме обичат най-много на света. Сега като си мисля за лошите качества на родителите си, вече не ги възприемам като лоши качества, защото родителят винаги е прав“. И колкото повече мислите за това, толкова повече ви се иска да ги видите. Добре ли е да мислите така? (Не.) Не, не е добре. Как трябва да мислите? Размишлявате върху това: „Родителите ми ме биеха, караха ми се и накърняваха самоуважението ми, когато бях дете. Никога не ми казаха добра дума и не ме насърчаваха. Принуждаваха ме да уча, а също така ме караха насила да уча танци и пеене и за олимпиади по математика — все неща, които не харесвам. Родителите ми наистина бяха досадни. Сега вярвам в Бог и съм освободен. Напуснах дома си, за да изпълнявам дълга си, още преди да завърша колежа. Бог е този, който е добър. Не ми липсват родителите ми. Те ми пречеха да вярвам в Бог. Родителите ми са дяволи“. След това отново се замисляте: „Това не е правилно. Родителят винаги е прав. Моите родители са най-близките ми хора, така че е редно да ми липсват“. Правилно ли е да се мисли така? (Не, не е правилно.) И така, какъв е правилният начин на мислене? (Преди си мислехме, че каквото и да правят родителите ни, те го правят от загриженост за нас и че са добри към нас във всичко, което правят, и че никога няма да ни навредят. Общението с Бог току-що ме накара да осъзная, че родителите ми също са покварени хора, които са приели различни идеи и възгледи от Сатана. Несъзнателно родителите ни са ни внушили много сатанински възгледи, което ни е накарало да се отклоним твърде много от истината в поведението и в действията си и да живеем според сатанински философии. Сега, когато имам известна проницателност за това, което е в сърцата на родителите ми, те ще ми липсват много по-малко и ще мисля за тях много по-рядко.) В отношенията с родителите си първо трябва рационално да излезеш извън тази кръвна връзка и да ги разпознаеш, като използваш истините, които вече си приел и разбрал. Разпознай родителите си въз основа на техните мисли, възгледи и мотиви за поведението, както и въз основа на техните принципи и методи на поведение, които ще потвърдят, че те също са хора, покварени от Сатана. Възприемай ги и ги разпознавай от гледна точка на истината, вместо винаги да си мислиш, че родителите ти са възвишени, безкористни и добри към теб, и ако гледаш на тях по този начин, никога няма да откриеш какви проблеми имат те. Не възприемай родителите си от гледна точка на семейните ви връзки или на ролята си на син или дъщеря. Излез извън тази сфера и погледни как те се справят със света, с истината и с хората, въпросите и нещата. По-конкретно погледни също така идеите и възгледите, които родителите ти са обусловили в теб по отношение на това как трябва да възприемаш хората и нещата и как трябва да се държиш и да действаш — така трябва да ги разпознаеш и различиш. По този начин малко по малко ще станат ясни техните човешки качества и фактът, че са били покварени от Сатана. Какви хора са те? Ако не са вярващи, какво е отношението им към хората, които вярват в Бог? Ако са вярващи, какво е отношението им към истината? Стремят ли се към истината? Обичат ли истината? Обичат ли положителните неща? Какъв е техният възглед за живота и света? И така нататък. Ако можеш да разпознаеш родителите си въз основа на тези неща, ти ще имаш ясна представа. След като си изясниш тези въпроси, възвишеният, благороден и непоклатим статус на твоите родители в съзнанието ти ще се промени. И когато това се промени, майчината и бащината любов, проявена от родителите ти — заедно с техните конкретни думи и действия, както и възвишените образи, които поддържаш за тях — вече няма да са така дълбоко запечатани в съзнанието ти. Безкористната и величава любов на родителите ти към теб, както и всеотдайността, с която се грижат за теб и с която те защитават, и дори безумната им обич към теб, неусетно ще престанат да заемат важно място в съзнанието ти. Хората често казват: „Родителите ми ме обичат толкова много. Когато отсъствам от дома, майка ми винаги ме пита: „Ял ли си? Храниш ли се редовно?“. Баща ми винаги пита: „Имаш ли достатъчно пари? Ако нямаш пари, ще ти изпратя още малко“. А аз казвам: „Имам пари, няма нужда“, а татко отговаря: „Не, няма да стане, въпреки че казваш, че имаш пари, все пак ще ти изпратя малко“. Истината е, че родителите ти живеят пестеливо и не са склонни да харчат пари за себе си. Те използват парите си, за да те издържат, така че да имаш малко повече пари за харчене, когато си далеч от дома. Майка ти и баща ти винаги казват: „Бъди пестелив вкъщи, но носи допълнителни пари, докато пътуваш. Вземи малко повече със себе си, когато си навън. Ако нямаш достатъчно средства, просто ми кажи и аз ще ти изпратя малко пари или ще ги внеса по картата ти“. В твоите очи безкористната загриженост, внимание, грижа и дори задушаване и глезене от страна на родителите ти винаги ще бъдат незаличим белег за тяхната безкористна отдаденост. Тази безкористна отдаденост се е превърнала в силно, топло чувство дълбоко в сърцето ти, което скрепява връзката между теб и тях. То ти отнема способността да се избавиш от тях и те кара да се притесняваш за тях, да продължаваш да се тревожиш за тях, постоянно да ти липсват и дори те кара постоянно да искаш да бъдеш в капана на това чувство и да бъдеш изнудван от тяхната обич. Но що за явление е това? Любовта на родителите ти наистина е безкористна. Колкото и много да се грижат за теб родителите ти и да се скъсват да пестят само за да ти осигурят пари за харчене, или да ти купуват всичко, от което се нуждаеш, сега това може да е благословия за теб, но в дългосрочен план няма да е добре за теб. Колкото по-безкористни са те, колкото по-добре се отнасят с теб и колкото повече се грижат за теб, толкова по-малко ти си способен да се откъснеш от тази обич и да се избавиш от нея или да я забравиш, и толкова повече те ти липсват. Когато не успееш да изпълниш синовния си дълг или задълженията си към тях, ще изпитваш още по-силна жалост към тях. При тези обстоятелства ти нямаш сърцето да ги разпознаеш или да забравиш тяхната любов и всеотдайност и всичко, което са направили за теб, или да прецениш, че всичко това не си струва да бъде споменавано — това е в резултат на твоята съвест. Твоята съвест представлява ли истината? (Не, не представлява.) Защо родителите ти са такива към теб? Защото изпитват обич към теб. Така че може ли тяхната доброта към теб да представлява тяхната човешка природа същност? Може ли тя да представлява тяхното отношение към истината? Не, не може. Това е подобно на майките, които винаги казват: „Ти си моя плът и кръв, потях се и робувах, за да те отгледам. Как мога да не знам какво мислиш в сърцето си?“. Те са добри към теб поради близките семейни връзки и родството на плът и кръв, но дали наистина са добри към теб? В действителност това ли е истинското им лице? Това ли е истинският израз на тяхната човешка природа същност? Не е непременно така. Тъй като си кръвно свързан с тях, те смятат, че трябва да бъдат добри към теб от чувство за дълг. Но ти, като тяхно дете, смяташ, че те са добри към теб от доброта и считаш, че никога няма да можеш да им се отплатиш. Ако не можеш да се отплатиш за тяхната доброта изцяло или дори за най-малката част от нея, съвестта ти ще те гризе. Чувството, което изпитваш, когато съвестта ти те гризе, в съгласие ли е с истината? С други думи, ако те не бяха твои родители, а обикновени хора, които общуват с теб нормално в рамките на група, щяха ли да се отнасят с теб по този начин? (Не.) Със сигурност нямаше да го правят. Ако не бяха твои родители и нямаха кръвна връзка с теб, начинът им на поведение и отношението им към теб щеше да е различно по какви ли не начини. Със сигурност нямаше да се интересуват от теб, да те защитават, да те задушават, да се грижат за теб или безкористно да посвещават каквото и да било на теб. И как биха се отнасяли към теб тогава? Може би щяха да те тормозят, защото си млад и нямаш социален опит, или щяха да те дискриминират заради ниското ти положение и статус, винаги щяха да ти говорят с бюрократичен тон и щяха да се опитват да те възпитават. Или може би щяха да те смятат за невзрачен и, ако ги заговориш, не биха ти обърнали внимание и нямаше да можеш да им бъдеш равен. Или може би нямаше да те смятат за полезен и нямаше да общуват с теб, или да имат нещо общо с теб. Или може би щяха да смятат, че си простодушен, затова ако искат да разберат нещо по някакъв въпрос, винаги щяха да започват с това да те питат и да се опитват да измъкнат отговорите от теб. Или може би щяха да искат да се възползват несправедливо от теб по някакъв начин, като например винаги, когато купуваш някаква стока, да искат да я споделиш с тях или да искат да вземат част от нея. Или може би, когато паднеш на улицата и се нуждаеш да ти подадат ръка, за да се изправиш, те дори нямаше да те погледнат, а вместо това щяха да те наритат. Или може би, когато се качиш в автобуса, ако не им отстъпиш мястото си, те щяха да кажат: „Толкова съм стар, защо не ми отстъпиш мястото си? Защо си такъв невъзпитан младеж? Нима родителите ти не са те научили как да се държиш!“. И дори биха те нахокали. Ако случаят е такъв, трябва да изследваш дали майчината и бащината любов, скрити дълбоко в сърцето ти, разкриват истински тяхната човешка природа. Ти често си затрогнат от тяхната безкористна преданост към теб и от голямата им майчина и бащина любов, силно си привързан към тях, те ти липсват и постоянно искаш да им се отплатиш със собствения си живот. Каква е причината за това? Ако то е породено само от съвестта, тогава проблемът не е толкова дълбок и може да бъде разрешен. Но ако е породен от обичта ти към тях, тогава е много обезпокояващ. Ще затъваш все по-дълбоко в него и няма да си способен да се измъкнеш. Често ще затъваш в тази обич и родителите ти ще ти липсват, а понякога дори ще предаваш Бог, за да се отплатиш за добротата им. Например какво би направил, ако чуеш, че родителите ти са тежко болни в болница или че им се е случило нещо сериозно и са изпаднали в някакво затруднение, от което не могат да се измъкнат, че са изтерзани и с разбито сърце, или ако чуеш новината, че родителите ти се очаква да починат? В този момент няма как да знаеш дали съвестта ти ще е подчинена на твоята привързаност, или истината и Божиите слова, на които Той те е научил, ще насочат съвестта ти към вземане на някакво решение. Изходът от тези проблеми зависи от това как си склонен да възприемаш отношенията между родители и деца, доколко си навлязъл в истината за това как да се отнасяш към родителите, доколко можеш да ги прозреш, доколко разбираш природата същност на човечеството и доколко разбираш характера и човешката природа същност на родителите си, както и техния покварен нрав. Преди всичко изходът от тези проблеми зависи от това как се отнасяш към взаимоотношенията на семейно ниво и от правилните възгледи, които трябва да имаш — това са различните истини, с които трябва да се въоръжиш, преди да те връхлети някой от тези проблеми. От всички останали хора — роднини и приятели, лели и чичовци, баби и дядовци и други външни хора — можете да се избавите лесно, тъй като те не заемат важно място в привързаността на човека. От тези хора можете да се избавите лесно, но родителите ви са изключение. Само родителите се считат за най-близките роднини на човека в света. Те са хората, които играят важна роля в живота на човека и имат значително влияние през целия му живот, така че не е лесно човек да се избави от тях. Ако днес си придобил ясно разбиране за различните мисли, които поражда обусловеността на твоето семейство, това може да ти помогне да се избавиш от привързаността ти към твоите родители, защото обуславящите въздействия, които семейството ти като цяло е оказало върху теб, са само неосезаеми претенции, докато най-конкретната обусловеност всъщност идва от родителите ти. Едно изречение от родителите ти или отношението им към извършването на нещо, или начините и средствата, с които се справят с нещо — това са най-точните начини за описване на твоето обуславяне. След като вече разностранно си разпознал и си приел по конкретен начин идеите, действията и пословиците, които родителите ти са обусловили в теб, ти ще имаш точна оценка и познание за същността на ролята на родителите си, за техния характер, възглед за живота и начини за правене на нещата. След като получиш тази точна оценка и познание, неусетно възприемането на ролята на родителите ти в съзнанието ти постепенно ще се промени от положителна към негативна. След като възприемеш ролята на родителите си като изцяло негативна, ще можеш постепенно да се избавиш от сантименталните си патерици, от духовната си привързаност и от различните видове велика любов, която те изпитват към теб. Тогава ще почувстваш, че образът на родителите, който си имал дълбоко в сърцето си, е бил толкова възвишен, подобно на този в есето „Баща ми се върна“, което си изучавал в учебника си, както и в онази популярна песен отпреди много години „Мама е най-добрата на света“ — тематична песен от тайвански филм, наложила се в цялото китайскоезично общество — това са начините, по които обществото и светът възпитават човечеството. Когато не осъзнаваш същността или истинското лице на тези неща, ти считаш, че тези методи на възпитание са положителни. Поради твоята съществуваща човешка природа те ти дават възможност да признаеш и да повярваш във величието на любовта на твоите родители към теб и следователно оставят дълбоко в сърцето ти впечатлението, че любовта на родителите ти е безкористна, велика и свещена. Затова, независимо колко лоши са родителите ти, любовта им все още е безкористна и велика. За теб това е неоспорим факт, който не може да бъде отречен от никого, и никой не може да каже лоша дума за родителите ти. Следователно ти не искаш да ги разпознаваш или разобличаваш, а в същото време искаш да запазиш определено място за тях дълбоко в сърцето си, защото вярваш, че родителската любов завинаги е над всичко друго, че тя е безупречна, велика и свещена и че никой не може да отрече това. Това е основата на твоята съвест и поведение. Ако някой каже, че родителската любов не е велика или безупречна, ти ще се бориш със зъби и нокти с него — което е ирационално. Преди хората да разберат истината, влиянието на съвестта им ще ги подтиква да се придържат към някои традиционни идеи и възгледи или ще поражда някои нови идеи и възгледи. Независимо от това, погледнати от гледна точка на истината, тези идеи и възгледи често са ирационални. Щом разбереш истината, ти можеш да се справяш с тях в рамките на нормалната рационалност. Следователно на човешката природа е присъща както съвест, така и разум. Ако съвестта не може да достигне тези неща или не отговаря на тях, или те не се регулират от нея или не са положителни под нейно въздействие, тогава хората могат да използват рационалността, за да ги регулират и коригират. И така, как хората постигат рационалност? Хората трябва да разберат истината. Щом разберат истината, те ще се отнасят към всичко, ще избират всичко и ще разпознават всичко по-точно и по-прецизно. Така ще постигнат истинска рационалност и ще достигнат точката, в която разумът превъзхожда съвестта. Това е проявление на онова, което се случва, след като човек е навлязъл в истината реалност. Сега може и да не разбирате наистина тези думи, но ще ги разбереш, след като имаш истинско преживяване и след като разбереш истината. Дали поговорката „Родителят винаги е прав“ произлиза от рационалността, или от съвестта? Тя не е рационална, а произлиза от привързаността на човека под влияние на съвестта. И така, рационална ли е тази поговорка? Не, тя е ирационална. Защо е ирационална? Защото произлиза от нечия привързаност и не е в съответствие с истината. И така, в кой момент сте способни да възприемате родителите си и да се отнасяте към тях рационално? Когато разбереш истината и прозреш докрай същността и корена на този въпрос. След като това стане, вече няма да се отнасяш към родителите си под влиянието на съвестта и нито привързаността, нито съвестта вече ще играят някаква роля, а ти ще си способен да възприемаш родителите си и да се отнасяш към тях според истината — това означава да бъдеш рационален.

Бях ли ясен в общението относно проблема с това как да се отнасяме към родителите? (Да.) Това е важен въпрос. Всички членове на семейството казват: „Родителят е винаги прав“, а ти не знаеш дали това е правилно, или не, така че просто го приемаш. Тогава, когато родителите ти направят нещо, което не е в реда на нещата, ти размишляваш и си мислиш: „Хората казват: „Родителят е винаги прав“, така че как мога да кажа, че родителите ми не са прави? Каквото се случва в семейството, си остава в семейството, не разказвай на другите за него, просто се примири с него“. В допълнение към обуславящите въздействия на тази неправилна поговорка — „Родителят винаги е прав“ — има и друга поговорка: „Каквото се случва в семейството, си остава в семейството“. Така че си мислите: „Кой е виновен за собствените ми родители? Не мога да разказвам на външни хора за това срамно нещо, трябва да го пазя в тайна. Какъв е смисълът да бъда сериозен с родителите си?“. Тези обуславящи въздействия на семейството присъстват постоянно в ежедневието на хората, в техния житейски път и в хода на тяхното съществуване. Преди хората да разберат истината и да я придобият, те възприемат хората и нещата, държат се и действат въз основа на тези различни идеи и възгледи, които са обусловени в тях от семейството им. Те често са разколебавани, смущавани, възпирани и вързани за ръцете и краката от тези мисли. Те дори се ръководят от тези мисли и често преценяват неправилно хората и вършат погрешни неща, както и често нарушават Божиите слова и истината. Дори хората да са слушали много Божии слова и дори често да четат Божиите слова с молитва и да общуват за тях, тъй като тези възгледи, които семейството им е обусловило в тях, са дълбоко вкоренени в мислите и сърцата им, те нямат проницателност за тях, нито имат способността да им се противопоставят. Дори когато получават учението и ресурса на Божиите слова, те все още са разколебани от тези мисли, които ръководят и техните думи, дела и начин на живот. Поради това под несъзнателното ръководство на тези мисли, които са обусловени в тях от семейството им, хората често не могат да спрат да нарушават Божиите слова и истините принципи. И все пак, те все още си мислят, че практикуват истината и се стремят към нея. Те изобщо не знаят, че тези различни поговорки, които са обусловени в тях от семейството, просто не са в съгласие с истината. Още по-сериозно е това, че тези поговорки, обусловени в хората от семейството, ги водят към пътя на нарушаване на истината отново и отново, но те дори не знаят това. Следователно, ако искате да се стремите към истината и да навлезете в истината реалност, първо трябва ясно да разпознаете и признаете различните обуславящи въздействия, които идват от вашето семейство, и след това да положите усилия да се отървете от тези различни мисли, които са обусловени в теб от семейството ти. Разбира се, определено може да се каже, че трябва да скъсаш с обуславянето от твоето семейство. Не си мисли, че понеже произхождаш от това семейство, трябва да правиш това или да живееш по този начин. Нямаш отговорността или задължението да наследиш традициите на семейството си или различните му начини и средства за правене на нещата и за действие. Твоят живот идва от Бог. Днес ти си избран от Бог и целта, към която искаш да се стремиш, е спасението, затова не можеш да използваш различните идеи, обусловени в теб от семейството ти, като основа за възгледите си за хората и нещата, за държанието си и за действията си. Вместо това трябва да възприемате хората и нещата, да се държите и да действате въз основа на Божиите слова и различните Му учения. Само по този начин можеш да постигнеш спасение накрая. Разбира се, обуславящите въздействия, оказвани от семейството, не се ограничават само с изброените тук. Споменах само някои от тях. Съществуват много различни видове семейно възпитание, които идват от различни семейства, различни кланове, различни общества, различни раси и различни религии и които обуславят мислите на човешките същества по всевъзможни начини. Без значение от коя раса или религиозна култура идва това разнообразно обуславяне на мислите, щом то не е в съгласие с истината и щом не идва от Бог, а от хората, тогава трябва да се избавите от него, и то е нещо, с което хората трябва да скъсат. Те не бива да се придържат към него, камо ли да го наследяват. Всички тези неща са неща, които хората трябва да изоставят и от които трябва да се отърват. Само по този начин те могат наистина да поемат по пътя на стремежа към истината и да навлязат в истината реалност.

Тези поговорки, за които общувахме и които идват от обуславянето на семейството, от една страна са представителни, а от друга — за тях често се говори между хората. Що се отнася до някои специални и непредставителни поговорки, за тях няма да говорим сега. Какво мислите вие за нашето общение по темата за семейството? Беше ли ви полезно по някакъв начин? (Да.) Необходимо ли е да общуваме по тази тема? (Да.) Всеки човек има семейство и е обусловен от семейството си. Нещата, които семейството ти внушава, са все отрова и духовен опиум и те карат да страдаш доста горчиво. Когато твоите родители са ти внушавали тези неща, ти си се чувствал наистина прекрасно в този момент, все едно вземаш опиум. Чувствал си се напълно комфортно, сякаш си навлязъл в блажен свят. Но след известно време ефектът отминава, така че трябва да продължиш да търсиш този вид стимулация. Този духовен опиум не слага край на тревогата и смущението. До ден днешен ти е много трудно да се откажеш от него и той не е нещо, от което можеш да се отървеш за кратко време. Ако хората искат да се избавят от тези обуславящи идеи и възгледи, трябва да отделят известно време и енергия, за да ги идентифицират, да отстранят пластовете, за да ги разпознаят ясно и да ги прозрат. След това, когато възникнат въпроси, свързани с тях, те трябва да са способни да се избавят от тези неща, да им се опълчат и да не действат според принципите на подобни идеи и възгледи, а да практикуват и да правят нещата според начина, на който Бог учи хората. Тези няколко думи звучат простичко, но на хората може да им отнеме 20 или 30 години, или дори цял живот, за да ги приложат на практика. Може да се окаже, че ще прекараш целия си живот в борба с идеите и възгледите, породени от тези поговорки, които са ти внушени от семейството, както и да скъсаш с тези идеи и възгледи и да се откъснеш от тях. За да направиш това, трябва да вложиш чувствата и енергията си, а също и да преминеш през някои физически трудности. Трябва също така да имаш огромно желание за Бог и воля, която жадува за истината и се стреми към нея. Само когато притежавате тези неща, постепенно можете да постигнете промяна и постепенно да навлезете в истината реалност. Ето колко трудно е да се придобие истината и животът. Когато хората са слушали много проповеди, те разбират някои доктрини, свързани с вярата в Бог, но не им е лесно да постигнат истинско разбиране на истината и не са способни да разпознаят обуславящите въздействия на семейството и идеите и възгледите на невярващите. Дори да можете да разберете истината след слушане на проповеди, навлизането в истината реалност не е нещо, което се постига изведнъж, нали? (Така е.) Добре, с това приключва нашето общение за днес. Довиждане!

25 февруари 2023 г.