На последните няколко сбирки общувахме по теми, свързани с брака, относно „избавянето от човешките стремежи, идеали и желания“, нали? (Да.) В общи линии приключихме с общуването по теми, свързани с брака. Този път би трябвало да общуваме по теми, отнасящи се до семейството. Нека първо разгледаме кои аспекти на семейството включват човешките стремежи, идеали и желания. Понятието „семейство“ не би трябвало да е чуждо на хората. Онова, което първо изниква в съзнанието на хората, когато се засегне тази тема, включва такива неща като състава и членовете на едно семейство, както и някои дейности и хора, които са свързани със семейството. Има много такива теми, които са свързани със семейството. Независимо колко образи и мисли съществуват в твоето съзнание, те свързани ли са с „избавянето от човешките стремежи, идеали и желания“, за което ще разговаряме днес? Преди да започнем нашето общение, вие дори не знаете дали тези неща са свързани с тях. Затова преди да пристъпим към общението, можете ли да Ми кажете какво представлява семейството в съзнанието на хората или от какво се досещате, че трябва да се избави човек, когато става въпрос за семейството? Преди това говорихме за няколко аспекта, свързани с човешките стремежи, идеали и желания. Вие установихте ли какво включва всеки аспект от тази тема, по която общувахме? Независимо кои аспекти са включени, това, от което хората трябва да се избавят, не е самият въпрос, а погрешните идеи и възгледи, с които подхождат към него, както и различните проблеми, които имат във връзка с този въпрос. Тези различни проблеми са най-същественото, за което трябва да общуваме по отношение на тези аспекти. Тези различни проблеми са въпроси, които засягат стремежа на хората към истината, или по-точно казано, по-скоро всички те са въпроси, които пречат на хората да се стремят към истината и да навлязат в нея. Тоест, ако има отклонения или проблеми в познанията ти по даден въпрос, тогава ще има и съответни проблеми в отношението, подхода или справянето ти с този въпрос, и тези съответни проблеми са темите, по които трябва да общуваме. Защо трябва да общуваме по тях? Защото те оказват голямо или огромно влияние върху стремежа ти към истината и върху твоите правилни, принципни възгледи по отношение на даден въпрос и, разбира се, те засягат чистотата на твоя метод на практикуване по този въпрос, както и принципите ти за справяне с него. Подобно на общението ни по темите за личните интереси, любимите занимания и брака, сега общуваме по темата за семейството, защото хората имат много неправилни идеи, възгледи и нагласи за семейството или защото самото семейство оказва много негативни влияния върху хората и тези негативни влияния естествено ги карат да възприемат неправилни идеи и възгледи. Тези неправилни идеи и възгледи ще повлияят на стремежа ти към истината и ще те доведат до крайности, така че когато се сблъскаш с въпроси, свързани със семейството, или се изправиш пред проблеми, свързани със семейството, ти няма да имаш правилните възгледи или път, по който да подходиш към тези въпроси и проблеми или да се справиш с тях, както и да разрешиш различните проблеми, които те пораждат. Това е принципът на нашите общения по всяка тема, а също и основният проблем, който трябва да се разреши. И така, що се отнася до темата за семейството, можете ли да се досетите кои са негативните влияния, които семейството оказва върху вас и по какъв начин семейството пречи на стремежа ви към истината? В хода на вярата и изпълнението на дълга ти и докато се стремиш към истината или търсиш истините принципи и практикуваш истината, по какъв начин семейството ти влияе и пречи на мисленето ти, на принципите ти на поведение, на ценностите и на възгледите ти за живота? С други думи, ти си се родил в семейство, така че какви влияния, какви неправилни идеи и възгледи и какви пречки и прекъсвания внася това семейство в твоето ежедневие на вярващ и в твоя стремеж и познаване на истината? Подобно на общуването по темата за брака, общуването по темата за семейството също следва определен принцип. Това не означава, че трябва да се избавиш от понятието за семейството във формален смисъл или от гледна точка на твоето мислене и възгледи, нито че трябва да се избавиш от действителното си физическо семейство или от някой член на физическото си семейство. По-скоро от теб се изисква да се избавиш от различните негативни влияния, които самото семейство упражнява върху теб, както и да се избавиш от пречките и прекъсванията, които то причинява на твоя стремеж към истината. По-конкретно може да се каже, че твоето семейство причинява специфични и точни обвързаности и проблеми, които можеш да почувстваш и преживееш в хода на стремежа ти към истината и в изпълнението на твоя дълг, които те възпират по такъв начин, че не си способен да намериш освобождение или да изпълняваш ефективно дълга си и да се стремиш към истината. Тези обвързаности и проблеми те затрудняват да се отървеш от възпиранията и влиянията, причинени от думата „семейство“, или от хората или делата, които тя включва, и те карат да се чувстваш потиснат по пътя на вярата ти и в изпълнението на дълга ти поради съществуването на семейството или поради каквито и да било негативни влияния, които то оказва върху теб. Тези обвързаности и проблеми също така често заклеймяват съвестта ти и пречат на тялото и ума ти да намерят освобождение, и често те карат да чувстваш, че ако се противопоставяш на идеите и възгледите, които си придобил от семейството си, няма да имаш човешка природа и ще изгубиш морала си и минималните норми и принципи на поведение. Когато става въпрос за семейни проблеми, ти често се колебаеш между червената линия на морала и практикуването на истината, без да можеш да се освободиш и да се измъкнеш. Какви са конкретните проблеми — можете ли да се досетите за тях? Чувствате ли понякога в ежедневието си някои от нещата, за които споменах току-що? (Благодарение на Божието общение си спомням, че поради някои погрешни възгледи за семейството си не можех да практикувам истината и чувствах, че съвестта ми ме заклеймява за практикуването ѝ. Преди, когато току-що бях завършил обучението си и исках да се посветя на изпълнението на дълга си, бях вътрешно раздвоен. Чувствах се по този начин, защото семейството ми ме беше отгледало и беше финансирало обучението ми през цялото това време, и след като бях завършил университета, ако не изкарвах пари и не осигурявах прехраната на семейството си, нямаше да проявявам синовна отговорност и щях да съм лишен от човешка природа, което силно тегнеше на съвестта ми. Тогава се борих с този въпрос в продължение на няколко месеца, докато накрая намерих изход в Божиите слова и реших да направя всичко възможно, за да изпълнявам дълга си. Смятам, че тези погрешни възгледи за семейството наистина влияят на хората.) Това е типичен пример. Това са невидимите окови, които семейството поставя на хората, както и неприятностите, които чувствата, идеите или възгледите на хората за тяхното семейство предизвикват по отношение на живота, стремежите и вярата им. До известна степен тези неприятности оказват натиск и са бреме в дълбините на твоето сърце, така че дълбоко в него понякога се пораждат лоши чувства. Кой може да добави нещо друго? (Боже, аз съм на мнение, че като дете, което вече е пораснало, трябва да проявявам синовна почит и да се грижа за всички тревоги и проблеми на родителите си. Но тъй като изпълнявам дълга си през цялото време, не мога да бъда синовен към родителите си или да направя някои неща за тях. Като виждам, че родителите ми все още се бъхтят да изкарват прехраната си, чувствам в сърцето си, че съм им задължен. Когато за първи път повярвах в Бог, почти Го предадох заради това.) Това също е негативно въздействие, което обуславянето на семейството оказва върху мисленето и идеите на човека. Ти почти предаде Бог, но някои хора наистина Го предадоха. Някои хора не можаха да се избавят от семейството си заради силните си представи за семейство. В крайна сметка те избраха да продължат да живеят заради семейството си и се отказаха от изпълнението на дълга си.

Всеки има семейство, всеки израства в различно семейство и идва от определена семейна среда. Семейството е много важно за всеки и то е нещо, което оставя най-голям отпечатък в живота на човека, нещо най-съкровено, от което е трудно да се откаже и избави. Това, от което хората не могат да се избавят и от което им е трудно да се откажат, не е семейната къща или всички уреди, прибори и предмети в нея, а членовете, които съставляват това семейство, или атмосферата и обичта, които протичат в него. Такова е понятието за семейство в съзнанието на хората. Например по-възрастните членове на семейството (баби и дядовци, родители), тези на сходна възраст с вас (братя, сестри и съпруг или съпруга) и по-младото поколение (собствените ви деца): това са важните членове на семейството в представата на хората, а също така те са важни компоненти от всяко семейство. Какво означава семейството за хората? За тях то означава емоционална подкрепа и духовна котва. Какво още означава семейството? Някъде, където човек може да намери топлина, да излее сърцето си или да се поглези и да прояви капризи. Някои казват, че семейството е сигурно убежище, място, където човек може да черпи емоционална опора, място, където започва животът на човека. Какво още? Вие Ми го опишете. (Боже, мисля, че семейният дом е място, където хората могат да растат, място, където членовете на семейството си правят компания и зависят един от друг.) Много хубаво. Какво друго? (Преди си мислех, че семейството е уютно убежище. Независимо колко несправедливост съм понесъл по света, винаги когато се върна у дома, то може да успокои настроението и духа ми по всякакъв начин благодарение на подкрепата и разбирането на семейството ми, затова чувствах, че в този смисъл семейството е сигурно убежище.) Семейният дом е място, изпълнено с уют и топлина, нали? Семейството заема важно място в съзнанието на хората. Винаги когато някой е щастлив, той се надява да сподели радостта си със семейството си. Винаги когато някой е скръбен и тъжен, той също се надява, че ще може да сподели своите неприятности със семейството си. Винаги когато хората изпитват някакви чувства на радост, гняв, тъга и щастие, те са склонни да ги споделят със семейството си, без да чувстват какъвто и да е натиск или бреме. За всеки човек семейството е нещо топло и красиво, вид опора за духа, от която хората не могат да се откажат или без която не могат да минат в нито един момент от живота си, а семейният дом е място, което оказва огромна подкрепа на ума, тялото и духа на хората. Ето защо семейството е незаменима част от живота на всеки човек. Но какви негативни влияния оказва върху техния стремеж към истината това място, което е толкова важно за съществуването и живота на хората? На първо място, със сигурност може да се каже, че независимо колко важно е семейството за съществуването и живота на хората, или каква роля играе и каква функция изпълнява в съществуването и живота им, то все пак създава някои проблеми — както големи, така и малки — за хората по пътя им на стремеж към истината. Макар че играе важна роля в хода на стремежа на хората към истината, то също така поражда различни смущения и проблеми, които е трудно да се избегнат. Това означава, че при стремежа към истината и практикуването ѝ различните психологически и идеологически проблеми, създадени от семейството, както и проблемите, свързани с формалните аспекти, причиняват на хората много неприятности. Какво точно включват тези проблеми? Разбира се, в процеса на стремежа към истината хората вече са се сблъсквали с тези проблеми в различен брой и степен, само че не са обмисляли и размишлявали внимателно, за да разберат какви точно са присъщите им проблеми. Нещо повече, те не са осъзнали същността на тези проблеми, да не говорим за истините принципи, които хората трябва да разберат и да спазват. И така, днес ще общуваме по темата за семейството и за това какви проблеми и пречки поставя семейството на пътя на хората в стремежа им към истината, както и за това от какви стремежи, идеали и желания трябва да се избавят хората, когато става въпрос за семейството. Това е съвсем реален проблем.

Макар че темата за семейството е голяма, тя все пак поставя специфични проблеми. Проблемът, по който ще общуваме днес, е негативното влияние, намесата и пречките, с които се сблъскват хората по пътя си на стремеж към истината в резултат на семейството. Кой е първият проблем, от който човек трябва да се избави по отношение на семейството? Това е идентичността, която наследява от семейството. Това е важен въпрос. Нека поговорим конкретно за това колко важен е този въпрос. Всеки човек произхожда от различно семейство и всяко от тях има свой собствен различен произход и жизнена среда, свое собствено качество на живот, специфичен начин на живот и житейски навици. Всеки човек наследява различна идентичност от семейната си жизнена среда и произход. Тази различна идентичност не само представлява специфичната стойност на всеки човек в обществото и сред другите хора, но също така е отличителен белег и маркер. И така, какво показва този маркер? Той показва дали даден човек се счита за високопоставен или нископоставен в групата, към която принадлежи. Тази отличителна идентичност определя статуса на човека в обществото и сред другите хора, а този статус се наследява от семейството, в което е роден. Следователно семейната среда и видът на семейството, в което живееш, са много важни, защото имат отношение към твоята идентичност и статус сред другите хора и в обществото. И така, твоята идентичност и статус определят дали положението ти в обществото е високо или ниско, дали другите те уважават, ценят и гледат на теб с възхищение, или те презират, дискриминират и тъпчат. Именно защото идентичността, която хората наследяват от семейството си, влияе върху положението и бъдещето им в обществото, тази наследена идентичност е много важна и критична за всеки човек. Именно защото тя влияе на твоя престиж, статус и стойност в обществото и на чувството ти за чест или унижение в този живот, ти самият също си склонен да отдаваш голямо значение на семейния си произход и на идентичността, която си наследил от семейството си. Тъй като този въпрос има огромно влияние върху теб, той е много важен и значим за теб по пътя на твоето съществуване. И понеже е толкова важен и значим, той заема решаващо място дълбоко в душата ти и има толкова голямо значение за теб. Не само идентичността, която наследяваш от семейството си, има голямо значение за теб, но ти също така възприемаш идентичността на всеки, когото познаваш или не познаваш, от същата гледна точка, със същите очи и по същия начин, и използваш тази гледна точка, за да прецениш идентичността на всеки, с когото влизаш в контакт. Използвате тяхната идентичност, за да прецените характера им и да определите как да подхождате към тях и как да взаимодействате с тях — дали да взаимодействате с тях приятелски и равноправно, или да сте раболепни към тях и да следвате всяка тяхна дума, или просто да взаимодействате с тях и да се отнасяте с презрение и дискриминация, или дори да се свързвате и да взаимодействате с тях по нехуманен начин и при неравноправни условия. Тези начини на възприемане на хората и на справяне с нещата до голяма степен се определят от идентичността, която човек придобива от семейството си. Произходът и положението на семейството ти определят какъв социален статус ще имаш, а социалният ти статус определя начините и принципите, по които възприемаш хората и нещата и как се отнасяш към тях. Следователно отношението и начините, които човек възприема при справянето с нещата, зависят до голяма степен от идентичността, която е наследил от семейството си. Защо казвам „до голяма степен“? Има някои специфични ситуации, за които няма да говорим. За огромното мнозинство от хората ситуацията е такава, каквато току-що я описах. Всеки е склонен да се влияе от идентичността и социалния статус, които е придобил от семейството си, и всеки е склонен да приеме и съответните начини на възприемане на хората и нещата и справяне с тях в съответствие с тази идентичност и социален статус — това е съвсем естествено. Именно защото това е неизбежност и възглед за съществуването, които са естествено породени от семейството, произходът на възгледа за съществуването и начина на живот на човека зависи от идентичността, която той наследява от семейството си. Идентичността, която човек наследява от семейството си, определя начините и принципите, по които той възприема хората и нещата и се справя с тях, както и отношението му при избора и вземането на решения в хода на възприемането на хората и нещата и справянето с тях. Това неизбежно поражда много сериозен проблем у хората. Произходът на идеите и гледните точки на хората при възприемането на хората и нещата и справянето с тях от една страна неизбежно е повлиян от семейството, а от друга страна е повлиян от идентичността, която човек наследява от семейството си — хората много трудно се откъсват от това влияние. В резултат на това те са неспособни да се отнасят към себе си правилно, рационално и справедливо или да се отнасят към другите справедливо, а освен това са неспособни да се отнасят към хората и всичко по начин, който съответства на истините принципи, на които Бог учи. Вместо това те са гъвкави в начина, по който се справят с нещата, прилагат принципите и правят избор въз основа на разликите между собствената си идентичност и тази на другите. Тъй като начините, по които хората възприемат нещата в обществото и сред другите хора и по които се справят с тях, са повлияни от положението на семейството им, тези начини няма как да не са в разрез с принципите и начините за справяне с нещата, които Бог е съобщил на хората. По-точно казано, тези начини няма как да не са антагонистични на тези принципи и начини, на които Бог учи, няма как да не са в противоречие с тях и да не ги нарушават. Ако начините на действие на хората се основават на идентичността и социалния статус, които те наследяват от семейството си, тогава те неизбежно ще възприемат различни или особени начини и принципи на действие поради своята собствена различна или специална идентичност и тази на другите хора. Тези принципи, които те възприемат, не са истината, нито са в съответствие с нея. Те не само нарушават човешката природа, съвестта и разума, но дори нещо още по-сериозно — те нарушават истината, защото определят това, което човек трябва да приеме или отхвърли въз основа на своите предпочитания и интереси, както и степента, в която хората поставят изисквания един към друг. Следователно в този контекст принципите, по които хората възприемат нещата и се справят с тях, са несправедливи и не са в съответствие с истината, и се основават изцяло на емоционалните нужди на хората и на нуждата им от печалба. Независимо дали си наследил от семейството си високопоставена или нископоставена идентичност, тази идентичност заема място в твоето сърце, а при някои хора дори много важна позиция. Така че, ако искаш да се стремиш към истината, тази идентичност неизбежно ще влияе и ще пречи на стремежа ти към нея. Това означава, че в процеса на стремежа ти към истината ти неизбежно ще се сблъскаш с проблеми, като например как да се отнасяш към хората и как да се справяш с нещата. Когато става въпрос за тези проблеми и за тези важни въпроси, вие неизбежно ще възприемате хората и нещата, като приемате гледните точки или възгледите, свързани с идентичността, която сте наследили от семейството си, и няма как да не използвате този много примитивен или социализиран начин на възприемане на хората и на справяне с нещата. Независимо дали идентичността, която си придобил от семейството си, те кара да чувстваш, че статусът ти в обществото е висок или нисък, във всеки случай тази идентичност ще окаже влияние върху твоя стремеж към истината, върху твоето правилно схващане за живота и върху твоя правилен път в стремежа ти към истината. По-точно казано, тя ще окаже влияние върху принципите ти за справяне с нещата. Разбирате ли това?

Различните семейства носят на хората различна идентичност и различен социален статус. Наличието на добър социален статус и високопоставена идентичност е нещо, на което хората се радват и което им доставя удоволствие, докато тези, които са наследили своята идентичност от скромно и нископоставено семейство, се чувстват непълноценни и смутени пред другите, а също така чувстват, че не са приемани сериозно или не са високо ценени. Такива хора често са дискриминирани, което ги кара да изпитват мъка и ниско самоуважение дълбоко в сърцето си. Например родителите на някои хора може да са дребни стопани, които обработват земята и продават зеленчуци. Родителите на някои хора може да са търговци с малък бизнес, като например да имат улична сергия или да продават на улицата. Родителите на някои хора може да работят в занаятчийския сектор, да изработват и поправят дрехи или да разчитат на занаятите, за да изкарват прехраната си и да издържат цялото си семейство. Родителите на някои хора може да работят в сферата на услугите като чистачи или бавачки. Някои родители може да работят в сферата на преместванията или транспорта. Някои може да са масажисти, козметици или фризьори, а някои родители може да поправят вещи на хората, като например обувки, велосипеди, очила и т.н. Някои родители може да имат по-напреднали занаятчийски умения и да поправят вещи като бижута или часовници, докато други може да имат още по-нисък социален статус и да разчитат на събирането и продажбата на отпадъци, за да издържат децата си и да отглеждат семейството си. Всички тези родители имат сравнително нисък професионален статус в обществото и очевидно като следствие от това социалният статус на всички в семейството им също ще бъде нисък. Така че в очите на света хората, които произхождат от тези семейства, са с нисък статус и идентичност. Именно защото обществото е приело този начин на възприемане на идентичността на човека и на оценка на неговата стойност, ако родителите ти са дребни земеделци и някой те попита: „С какво се занимават родителите ти? Какво е семейството ти?“, ти ще отговориш: „Моите родители … о, те са като … не си струва да се споменава“ и няма да посмееш да кажеш с какво се занимават, защото се срамуваш твърде много. Когато се срещате със съученици и приятели или излизате на вечеря, хората ще се представят и ще говорят за добрия си семеен произход или за високото си обществено положение. Но ако произхождате от семейство на дребни стопани, дребни или амбулантни търговци, няма да искате да го споделите и ще се чувствате засрамени. В обществото има популярна поговорка, която гласи: „Не питай героя за произхода му“. Тази поговорка има много благородно звучене и на хората с нисък социален статус тя предлага грам надежда и лъч светлина, както и малка утеха. Но защо подобно изречение е популярно в обществото? Дали защото хората в обществото обръщат твърде голямо внимание на своята идентичност, стойност и социален статус? (Да.) На хората, които произхождат от скромна среда, постоянно им липсва увереност, така че те използват тази поговорка, за да утешат себе си, както и за да уверят другите да си мислят, че макар техният статус и идентичност да са ниски, те имат превъзхождащо състояние на духа — нещо, което не може да бъде научено. Независимо колко нископоставена е идентичността ти, ако състоянието на духа ти е превъзхождащо, това доказва, че ти си почтен човек, дори повече от хората с високопоставена идентичност и висок статус. Какъв проблем показва това? Колкото повече хората казват: „Не питай героя за произхода му“, толкова повече това доказва, че те се интересуват от своята идентичност и от своя социален статус. Особено когато идентичността и социалният статус на даден човек са много скромни и ниски, той използва тази поговорка, за да се утеши и да компенсира празнотата и неудовлетворението в сърцето си. Родителите на някои хора са в по-лошо положение дори от дребните търговци и прекупвачите, от дребните собственици и занаятчиите или от родителите, които вършат някоя от тези незначителни, скромни и особено нискодоходни работи в обществото, така че идентичността и социалният статус, които тези хора наследяват от родителите си, са още по-ниски. Например родителите на някои хора имат доста лошо име в обществото, не правят нещата, които би трябвало да правят, и нямат обществено приемлива професия или постоянен доход, така че трудно издържат семейството си. Някои от родителите често играят хазарт и губят пари при всеки залог. Накрая семейството остава разорено и без пари и не може да си позволи ежедневните разходи. Децата, родени в това семейство, носят овехтели дрехи, гладуват и живеят в бедност. Когато в училището се провеждат родителски срещи, родителите им никога не се появяват и учителите знаят, че те са отишли да играят хазарт. От само себе си се разбира каква е идентичността и статусът на тези деца в очите на учителите и сред съучениците им. Децата, родени в такова семейство, със сигурност чувстват, че не могат да държат главата си изправена пред останалите. Дори да се учат добре и усърдно, дори да са упорити и да се открояват от тълпата, идентичността, която са наследили от това семейство, вече е определила техния статус и стойност в очите на другите — това може да накара човек да се чувства много угнетен и изстрадал. Откъде идва тази мъка и угнетеност? Тя идва от училището, от учителите, от обществото и особено от неправилните възгледи на човечеството за отношението към хората. Не е ли така? (Да, така е.) Някои родители не се ползват с особено лошо име в обществото, но са извършили нелицеприятни неща. Да вземем например родителите, които са вкарани в затвора и осъдени за присвояване на средства и вземане на подкупи или защото са нарушили закона, като са извършили нещо незаконно или са се занимавали със спекулации и печалбарство. Резултатът е, че те оказват негативно и неблагоприятно въздействие върху семейството си, като принуждават членовете му да изтърпят този позор заедно с тях. Така че принадлежността към такъв вид семейство на практика оказва по-голямо въздействие върху идентичността на човека. Не само че идентичността и социалният му статус са ниски, но на този човек се гледа с пренебрежение и дори му се лепят етикети като „човек, който присвоява“ и „член на крадливо семейство“. След като човек бъде окичен с подобни титли, това ще окаже още по-голямо влияние върху неговата идентичност и социален статус и ще влоши още повече затрудненото му положение в обществото, което ще го накара да се чувства още по-неспособен да изправи глава. Колкото и да се стараеш или да си приятелски настроен, пак не можеш да промениш своята идентичност и социален статус. Разбира се, такива последици има и влиянието, което семейството оказва върху идентичността на човека. Има и семейни структури, които са относително сложни. Например някои хора нямат биологична майка, а само мащеха, която не е много мила и внимателна към тях и която не е полагала много грижи или не им е давала майчина любов, когато те са растяли. Така че за тях принадлежността към подобно семейство на практика им дава определена идентичност — тази на нежелани хора. В контекста на тази конкретна идентичност в сърцето им се появяват още сенки и те чувстват, че статусът им сред другите е по-нисък от този на всеки друг. Те нямат чувство за щастие, за съществуване, да не говорим за цел, заради която да живеят, и се чувстват особено непълноценни и злощастни. Има и други хора, чиято семейна структура е сложна, защото майка им поради някакви особени обстоятелства е преминала през поредица от бракове, така че те имат няколко доведени бащи и не знаят кой е истинският им баща. От само себе си се разбира каква идентичност би получил такъв човек от принадлежността си към такова семейство. Социалният му статус би бил нисък в очите на другите и от време на време ще се намират хора, които ще използват тези въпроси или някои мнения относно семейството, за да унижат този човек, да го оклеветят и да го провокират. Това не само би понижило идентичността и статуса на човека в обществото, но би го накарало да се чувства засрамен и неспособен да се покаже пред другите. В обобщение, специфичната идентичност и социалният статус, които хората наследяват от принадлежността си към определено семейство, като тези, които споменах, или простата, обикновена идентичност и социалният статус, които хората наследяват от принадлежността си към просто, обикновено семейство, са причина за нещо като тъпа болка дълбоко в сърцето им. Тя е едновременно окови и бреме, но хората не могат да понесат това да се отърват от нея и не желаят да я изоставят. Защото за всеки човек семейният дом е мястото, където се е родил и израснал, а също така е и мястото, което му дава подкрепа. За тези хора, чието семейство ги натоварва със скромен и нисък социален статус и идентичност, семейството е едновременно добро и лошо, защото психологически хората не могат да живеят без семейство, но от гледна точка на техните реални и обективни нужди семейството им е донесло различна степен на позор и им е попречило да получат уважението и разбирането, което заслужават сред другите хора и в обществото. Така че за тази част от населението семейният дом е място, което те едновременно обичат и мразят. Такъв вид семейство не е ценено или високо уважавано от никого в обществото, а по-скоро е дискриминирано и гледано отвисоко от другите. Именно поради това хората, родени в такъв вид семейство, наследяват и същата идентичност, статус и стойност. Срамът, който изпитват от принадлежността си към това семейство, често се отразява на най-дълбоките им емоции, на възгледите им за нещата, а също и на начините, по които се справят с тях. Това неизбежно се отразява до голяма степен на стремежа им към истината, а също и на практикуването на истината, докато се стремят към нея. Именно защото тези неща могат да повлияят на стремежа на хората към истината и на практикуването ѝ, независимо каква идентичност си наследил от семейството си, ти трябва да се избавиш от нея.