Докъде стигнахме в нашето общение при последното събиране? Общувахме по темата за „избавянето“, отнесено към брака, като част от темата „Как човек да се стреми към истината“. Няколко пъти сме общували по темата за брака — за какво основно разговаряхме последния път? (Общувахме за това как да се избавим от различни фантазии за брака и да поправим някои изопачени идеи и разбирания, които женените хора имат за брака, както и за правилния подход към сексуалното желание. Накрая разговаряхме за това, че преследването на щастието в брака не е наша мисия.) Разговаряхме по темата „избавяне от различни фантазии за брака“, така че колко разбрахте и колко можете да си спомните? Не общувахме ли предимно по темата за различните нереалистични, непрактични, детински и ирационални мнения и желания, които хората имат по отношение на брака? (Да.) Правилното възприемане и разбиране на брака и правилният подход към него — това е отношението, което хората трябва да имат към брака. Той не бива да се приема като игра, нито като нещо, което да задоволява всичките фантазии и нереалистични стремежи на някого. Какво включват различните фантазии за брака? Съществува определена връзка между тези фантазии и различните нагласи, които хората имат към живота, и най-вече те са свързани с различните твърдения, тълкувания и нагласи относно брака, които хората получават от света и обществото. Тези твърдения, тълкувания и нагласи представляват безброй нереалистични и фалшиви сентенции и възгледи, произхождащи от обществото и всички народи по света. Защо хората трябва да се избавят от тези неща? Защото тези неща идват от поквареното човечество, защото това са всякакви възгледи и нагласи за брака, възникнали от нечестивия свят, и тези възгледи и нагласи напълно се отклоняват от правилното определение и понятие за брака, които Бог е установил за човечеството. Понятието и определението за брака, които Бог е установил за човечеството, са по-скоро съсредоточени върху човешките отговорности и задължения, както и върху човешката природа, съвестта и разума, които хората трябва да въплъщават в живота. Божието определение за брака най-вече напътства хората как да поемат правилно своите отговорности в рамките на брака. Ако не си женен и не си ангажиран с изпълнението на отговорностите на брака, тогава пак трябва да имаш правилно разбиране за Божието определение за брака — това е един аспект. Друг аспект е, че Бог напътства хората да се подготвят да поемат отговорностите, които трябва да поемат в рамките на брака. Бракът не е игра или детска къщичка за игра. Първото нещо, което човек трябва да знае в ума си и да има понятие за него, е, че бракът е знак за отговорност. Още по-важно е да се настрои или да се подготви за отговорностите, които трябва да изпълнява в рамките на нормалната си човешка природа. А върху какво по-скоро се фокусират понятията, разбирането и твърденията за брака от Сатана и от нечестивия свят? Те се фокусират повече върху заиграването с емоциите и сексуалните желания, задоволяването на физическите желания, задоволяването на плътското любопитство към противоположния пол, както и, разбира се, задоволяването на човешката суета. В тях никога не се споменава за отговорност или човешка природа, а още по-малко за това как двете страни, участващи в предопределения от Бог брак, т.е. мъжът и жената, трябва да поемат своите отговорности, да изпълняват задълженията си и да правят всичко, което трябва да правят мъжът и жената, в рамките на брака. Различните тълкувания, твърдения и нагласи за брака, които светът внушава на хората, се фокусират повече върху задоволяването на човешките емоции и желания, изследването на емоциите и желанията и търсенето на емоции и желания. Затова, ако приемеш тези различни твърдения, разбирания или нагласи за брака, които идват от обществото, тогава ще си неспособен да избегнеш влиянието на тези нечестиви идеи. Казано по-точно, няма да можеш да избегнеш да бъдеш покварен от тези светски възгледи за брака. Щом веднъж си бил покварен и повлиян от тези идеи и възгледи, неизбежно ще бъдеш контролиран от тези идеи и в същото време ще приемеш да бъдеш заблуждаван и манипулиран от тези възгледи, точно както правят невярващите. Щом невярващите приемат тези идеи и възгледи за брака, те започват да говорят за любов и задоволяване на сексуалните си желания. По същия начин, щом веднъж приемеш безрезервно тези идеи и възгледи, ти също ще заговориш за любов и за задоволяване на сексуалните си желания. Това е неминуемо и не можеш да го избегнеш. Докато нямаш правилно определение за брака и правилно разбиране и нагласа към него, естествено ще приемаш всички различни възгледи и изказвания за брака, които идват от света, от обществото и от човечеството. Докато ги чуваш, докато ги виждаш, докато ги познаваш и докато нямаш имунитет да се бориш с тези идеи, ти несъзнателно ще се влияеш от този вид социален климат и несъзнателно ще приемаш тези възгледи и твърдения за брака. Когато ги допуснеш в себе си, няма да можеш да избегнеш влиянието на тези идеи и възгледи върху отношението ти към брака. Понеже не живееш във вакуум, ти лесно може да попаднеш под влиянието и дори под контрола на различните твърдения за брака, които идват от света, от обществото и от човечеството. Щом веднъж придобият контрол над теб, ще ти бъде много трудно да се освободиш от тях и неизбежно ще си фантазираш какъв трябва да бъде твоят собствен брак.

Миналия път разговаряхме за различните фантазии за брака, които произлизат от многобройните погрешни разбирания и възгледи на нечестивото човечество за него. Тези разбирания и възгледи, независимо дали са конкретни или общи, са все неща, от които стремящият се към истината трябва да се избави. На първо място, трябва да се избави от различните погрешни определения и разбирания за брака, на второ, трябва правилно да избере своя партньор; и на трето, ако вече е женен, трябва да подхожда правилно към своя брак. Думата „правилно“ тук се отнася до нагласата и отговорността, които хората трябва да имат към брака и които Бог им повелява и ги наставлява да имат. Те трябва да разберат, че бракът не е символ на любовта и че встъпването в брак не е встъпване в брачен дворец, нито пък влизане в гробница, още по-малко е сватбена рокля, диамантен пръстен, църква, изричане на обети за вечна любов, вечери на свещи, романтика или свят за двама — нито едно от тези неща не означава брак. Затова, когато говорим за брак, първото нещо, което трябва да направиш, е да премахнеш фантазиите за брак, които са били насадени в сърцето ти, заедно със символичните неща, които произтичат от твоите фантазии за брака. Като общуваме за правилното тълкуване на брака и анализираме различните изопачени идеи за брака, идващи от нечестивия свят на Сатана, не стигате ли до по-точно разбиране на определението за брак? (Стигаме.) Що се отнася до онези, които не са женени, като казваме тези неща, това не ви ли кара да се чувствате някак по-сигурни по въпроса за брака? И не ви ли помага да израствате в прозрението си? (Да.) В какъв аспект израствате в прозрението? (Предишните ми фантазии за брака включваха само неясни неща като цветя, диамантени пръстени, сватбени рокли и даване на обети за вечна любов. Сега, след като слушам Божието общение, разбирам, че бракът всъщност е предопределен от Бог и че това са двама души заедно, които могат да проявяват внимание един към друг, да се грижат един за друг и да поемат отговорност един за друг. Това е чувство за отговорност, а този възглед за брака е по-практичен и не включва онези неясни неща.) Израснали сте в прозрението, нали? В общ план, израснали сте в прозрението. В по-тесен план, има ли лека промяна в критериите за обектите, на които преди сте се възхищавали и от които сте били очаровани? (Да, има.) Преди винаги сте казвали, че искате да намерите висок, богат, красив мъж или светла, богата, красива жена, а сега върху какво се фокусирате? Като минимум се фокусирате върху човешката природа на хората, върху това дали може да се разчита на тях и дали имат чувство за отговорност. Кажете Ми, ако някой си избере партньор в съответствие с тази насока, тази цел и този метод, дали е по-вероятно да има щастлив брак или да е нещастен и да се разведе? (По-вероятно е да е щастлив.) Донякъде е по-вероятно да е щастлив. Защо не казваме, че за този вид брак е сто процента гарантирано, че ще бъде щастлив? Колко причини има за това? Най-малкото, една от причините е, че хората могат да правят грешки и да не прозрат ясно някого, преди да се оженят за него. Друга причина е, че преди да се оженят, те може да имат прекрасни представи за брака, като си мислят: „Имаме съвместими характери и споделяме едни и същи стремежи Той също така ми обеща, че е готов да поеме отговорност и да изпълнява задълженията си към мен, след като се оженим, и че никога няма да ме разочарова“. След като се оженят обаче, не всичко в брачния живот върви така, както биха желали, не всичко върви гладко. Също така някои хора обичат истината и положителните неща, докато други може да изглеждат, че имат човешка природа, която не е лоша или зла, но не обичат положителните неща и не се стремят към истината Когато са женени и живеят заедно, малкото чувство за отговорност или задължение, което партньорът има в своята човешка природа, постепенно избледнява, той се променя с времето и показва истинското си лице. Кажи Ми, ако единият в брачната двойка се стреми към истината, а другият — не, ако ти едностранно се стремиш към истината, а той изобщо не я приема, колко дълго ще можеш да го изтърпиш? (Не за дълго.) Можеш неохотно да търпиш и да се примиряваш с някои житейски навици или с някои дребни слабости или недостатъци в неговата човешка природа, но с течение на времето ще се окаже, че двамата нямате общ език или стремеж. Той не се стреми към истината, нито обича положителните неща, а винаги харесва нещата от нечестивите светски течения. Постепенно двамата ще говорите все по-малко, стремежите ви ще се отдалечават и желанието му да изпълнява задълженията си скоро ще се изчерпи. Такъв брак щастлив ли е? (Не.) Какво трябва да направите, ако не сте щастливи? (Ако двама души не могат да продължат заедно, те трябва да се разделят при първа възможност.) Правилно. Колко време минава от момента, в който имат тази идея в началото, до момента, в който се разделят? В началото двама души се разбират добре и след известно време на разбирателство, започват да се карат. След скарване те се сдобряват и след като се сдобрят, жената вижда, че мъжът не се е променил, затова търпи, но след като потърпи известно време, те отново започват да се карат. След като конфликтът достигне своя връх, нещата отново се успокояват и тя си мисли: „Не си подхождаме и не така си представях нещата в началото. Да живеем заедно е мъчително. Трябва ли да се разведем? Толкова трудно ни беше обаче да стигнем дотук и сме се разделяли и събирали толкова много пъти. Не бива да се развеждам с него толкова лесно, трябва просто да търпя. Да живееш сам никога не е толкова хубаво, колкото да живееш заедно с друг“. И така, тя издържа година-две, но колкото повече го гледа, толкова по-недоволна се чувства, и колкото по-дълго продължава това, толкова повече се усилва разочарованието ѝ. Съвместният живот не я прави щастлива и те говорят все по-малко на една и съща вълна. Тя вижда, че недостатъците му стават все повече и повече и все по-малко ѝ се иска да го търпи и понася. След пет-шест години тя не може да издържа повече, избухва и иска окончателно да се раздели с него. Преди да се реши на тази тотална раздяла, тя трябва да обмисли всичко отначало докрай и да помисли ясно и задълбочено как ще живее след развода. След като обмисля всичко, тя не може да събере решителност, но след като премисля още няколко пъти, неохотно решава да напусне съпруга си, като си мисли: „Ще се разведа с него. По-добре да си живея сама на спокойствие“. Двамата постоянно се карат и не могат да се разберат. Това, което преди е можела да изтърпи, сега е непоносимо. Когато го вижда, се разстройва, когато го чуе да говори, се ядосва, и дори като чуе гласа му, като го види, като види неговите дрехи и вещите, които е използвал, от всичко това стомахът ѝ се обръща и ѝ прилошава. Положението е стигнало до такава степен на непоносимост, че двамата са станали чужди един на друг и тя трябва да се разведе с него. Поради каква причина се е наложило тя да се разведе с него? Да живеят двамата заедно е било твърде мъчително, а за нея е по-добре да живее сама. Когато нещата стигнат до този момент, тя повече няма да остане свързана с него. Вече няма чувства, тя е обмислила и разбрала всичко: по-добре е да живееш сам, точно както невярващите често казват: „Когато живееш сам, няма нужда да се тревожиш за никого другиго“. В противен случай щеше да трябва винаги да мисли за него и да се чуди: „Ял ли е? Облича ли се добре? Дали спи добре? Изморителна ли е за него работата извън дома? Дали не го тормозят? Как ли се чувства?“. Винаги ще трябва да се тревожи за него. Сега обаче вижда, че е по-спокойно да живее сама, без да мисли и да се тревожи за никого другиго. За такъв мъж не си струва да живее така. Той не заслужава нейните грижи, не заслужава нейната любов, не заслужава тя да поема каквато и да е отговорност за него и в него няма нищо мило. В крайна сметка тя подава молба за развод, бракът им приключва и тя никога не поглежда назад и не съжалява за решението си. Има такива бракове, нали? (Да.) Има и бракове, които се сключват по различни причини, като например минали добрини и обиди от предишен живот. Както вече говорихме, някои хора се събират, защото единият е длъжник на другия. В двойката или жената дължи на мъжа, или мъжът дължи на жената. В предишния живот единият може да се е възползвал твърде много, да е дължал твърде много и затова в този живот те са събрани заедно, за да може този човек да изплати дълга си. Много такива бракове са нещастни, но те не могат да се разведат. Дали са принудени да останат заедно, защото имат семейство, или заради децата си, или по някаква друга причина, но при всички случаи двамата не могат да се разбират помежду си, винаги се карат, винаги спорят, а характерите, интересите, заниманията и хобитата им изобщо не съвпадат. Те не се харесват и съвместният живот не носи щастие на нито един от тях, но не могат да се разведат, затова остават заедно до смъртта. Когато смъртта наближи, те продължават да дразнят партньора си и да казват: „Не искам да те виждам в следващия живот!“. Толкова много се мразят, нали? Но в този живот те не могат да се разведат един с друг и това е предопределено от Бог. При всички тези различни видове брак, независимо от това каква е структурата или произходът им, независимо дали имаш брак, или не, при всички случаи трябва да се избавиш от различните нереалистични и наивни фантазии, които имаш за брака. Трябва да гледаш правилно на брака и да не си играеш с емоциите и желанията на хората, а още по-малко да попадаш в капана на погрешните възгледи за брака, които обществото ти внушава, като винаги размишляваш върху това какво чувстваш относно брака: дали партньорът ти те обича? Можеш ли да почувстваш, че партньорът ти те обича? Все още ли обичаш партньора си? Колко любов все още изпитваш към партньора си? Чувства ли все още партньорът ти нещо към теб? Все още ли чувстваш нещо към партньора си? Няма нужда да чувстваш тези неща или да размишляваш върху тях — всички те са абсурдни и безсмислени идеи. Колкото повече размишляваш върху тях, толкова повече чувстваш, че бракът ти е в криза, и колкото повече се увличаш в тези мисли, толкова повече това доказва, че си попаднал в примката на брака, и със сигурност няма да си щастлив и няма да имаш никакво чувство за сигурност. Това е така, защото когато се поддаваш на тези идеи, възгледи и мисли, бракът ти се деформира, човешката ти природа се изопачава, а освен това изпадаш напълно под контрола и зависимостта на различни идеи и възгледи за брака, идващи от обществото. Ето защо, що се отнася до различните възгледи и твърдения за брака, които идват от обществото и от нечестивите хора, трябва да си в състояние точно да ги разпознаваш и трябва да ги отхвърляш. Независимо какво казват другите или как се променят техните изказвания за брака, в крайна сметка хората не трябва да се отказват от Божието определение за брака, нито пък трябва да се влияят или да допускат зрението им да бъде помрачено от възгледите на нечестивия свят за брака. Да го кажем направо, бракът е началото на различен етап от живота на човека от юношеството до зрелостта. Това означава, че след като станеш възрастен, навлизаш в различен етап от живота и в този етап сключваш брак и живееш с човек, който няма кръвна връзка с теб. От деня, в който започнеш да живееш с този човек, това означава, че като съпруг или съпруга ти трябва да поемеш отговорностите и задълженията на всички неща от брачния живот; нещо повече, двамата трябва да посрещнете всички неща от брачния живот заедно. Тоест бракът означава, че човек е напуснал родителите си, сбогувал се е със самотния живот и е започнал съвместен живот с някой друг. Това е етап, в който двама души посрещат живота заедно. Този етап означава, че ще навлезеш в друг етап от живота, както и, разбира се, че ще се изправиш пред всички видове житейски изпитания. Как ще се справиш с живота в рамките на брака и как заедно с партньора ти ще посрещнете всички неща, с които се сблъсквате в рамките на брака, може да е изпитание за теб, може да е съвършенство, а може и да е катастрофа. Разбира се, тези неща биха могли да бъдат и източници на повече житейски опит, биха могли да бъдат източници, които да ти осигурят по-дълбоко разбиране и оценка на живота, нали? (Правилно.) Тук ще завършим нашето обобщение по темата за правилното разбиране на брака и различните фантазии за него.

Миналия път разговаряхме по друга тема, а именно, че стремежът към семейно щастие не е твоя мисия. На какво наблегнахме, когато общувахме по тази тема? (На това, че не трябва да поверяваме житейското си щастие на партньора си и не трябва да правим неща, които го радват, само за да го привлечем или да защитим така наречената си любов. Не трябва да забравяме, че сме сътворени същества и че отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваме в брака, не противоречат на дълга и отговорностите, които трябва да изпълняваме като сътворени същества.) Много хора поставят щастието в живота си в зависимост от брака си и целта им в стремежа към щастие е стремежът към щастие и съвършенство на брака. Те вярват, че ако бракът им е щастлив и са щастливи с партньора си, тогава ще имат щастлив живот, и затова смятат щастието на брака си за мисия за цял живот, която трябва да бъде постигната чрез непрестанни усилия. По тази причина, когато сключват брак, много хора си блъскат главата да измислят много неща, които могат да направят, за да запазят брака си „жив“. Какво означава „жив“? Както се казва, това означава, че независимо от колко време са женени, двамата души винаги се чувстват така, сякаш са свързани в едно цяло и никога не могат да се изоставят, точно както когато са започнали да се срещат, и винаги искат да останат заедно и никога да не се разделят. Освен това, където и да се намират и по всяко време, те винаги мислят за партньора си и той им липсва, а сърцето им е изпълнено с гласа, усмивката, речта и поведението на другия човек. Ако не чуят гласа на партньора си за един-единствен ден, в сърцето си чувстват пустота, а ако не го видят за един-единствен ден, се чувстват така, сякаш са загубили душата си. Те смятат, че това са символите и признаците на семейното щастие. Затова някои така наречени домакини на пълен работен ден си стоят вкъщи и смятат, че да чакат съпрузите си да се приберат е най-щастливото нещо. Ако съпрузите им не се приберат навреме, те им се обаждат и какъв е първият въпрос, който излиза от устата им? (В колко часа ще се прибереш?) Изглежда, че чувате това често — този въпрос е вкоренен дълбоко в сърцата на много хора. Първият въпрос е „В колко часа ще се прибереш?“. След задаването му, независимо дали жената е получила точен отговор, или не, при всички случаи се разкрива нейната любовна мъка в щастлив брак. Това е нормално състояние в живота на онези, които се стремят към щастието на брака. Те спокойно чакат вкъщи половинката си да се върне от работа. Ако излязат навън, не смеят да отидат надалеч или да се задържат дълго, защото се страхуват, че партньорът им ще се прибере, ще намери празен дом и ще се почувства наранен, разочарован и разстроен. Тези хора са изпълнени с надежда и вяра в стремежа си към семейно щастие и са готови да платят каквато и да е цена или да направят каквато и да е промяна. Има дори такива, които след като повярват в Бог, продължават да се стремят към семейно щастие, както и преди, като се стремят да обичат партньора си и винаги го питат дали ги обича. Затова по време на събирания жената може да си мисли: „Дали мъжът ми вече се е прибрал? Ако да, дали е ял нещо? Уморен ли е? Аз все още съм тук, на това събиране, и се чувствам малко неспокойна, чувствам се така, сякаш съм го разочаровала“. Когато отива на следващото събиране, тя пита съпруга си: „В колко часа мислиш, че ще се върнеш? Ако се прибереш, докато аз съм на събиране, няма ли да се чувстваш самотен?“. Съпругът ѝ отговаря: „Как бих могъл да не се чувствам самотен? Жилището е празно и аз съм сам. Обикновено винаги сме тук заедно, а сега изведнъж съм сам. Защо трябва винаги да ходиш на събирания? Можеш да ходиш, но би било чудесно, ако можеш да се прибираш преди мен!“. В сърцето си тя знае: „О, той не иска много от мен, просто трябва да съм си вкъщи, преди да се върне“. На следващото събиране тя постоянно гледа часовника и когато вижда, че е почти време съпругът ѝ да приключи работа, не може да седи повече и казва: „Вие продължавайте, имам нещо вкъщи, за което трябва да се погрижа, така че трябва да тръгвам“. Тя хуква към вкъщи и си мисли: „Чудесно, съпругът ми още не се е върнал! Ще побързам да приготвя храна и да подредя къщата, за да може, когато се върне, да види, че у нас е чисто, да усети миризмата на храната и да знае, че има някой. Чудесно е, че можем да бъдем заедно, когато дойде време да се храним! Въпреки че загубих известно време на събирането и слушах по-малко и придобих по-малко, да мога да се прибера у дома преди съпруга си и да му дам топла храна е доста добре, а това е от основно значение за поддържането на щастлив брак“. След това тя често прави това по време на събирания, а понякога някое събиране се проточва и когато се прибира вкъщи, тя открива, че съпругът ѝ вече е там. Той е малко разочарован и недоволен от нея и мърмори: „Не можеш ли да пропуснеш поне едно събиране? Не знаеш ли как се чувствам, когато теб те няма вкъщи, а аз се прибирам и не те виждам тук? Разстройвам се!“. Тя е толкова трогната, като чува това, и си мисли: „Това, което той иска да каже, е, че наистина ме обича и не може да живее без мен. Той се разстройва, когато вижда, че не съм тук. Аз съм толкова щастлива! Въпреки че звучи малко ядосан, аз все пак усещам любовта му към мен. Следващия път трябва да обърна внимание и независимо колко часа продължава събирането, трябва да се прибера рано. Не мога да разочаровам любовта му към мен. Не е важно дали ще придобия и слушам малко по-малко Божиите слова на събиранията“. Оттогава, когато посещава събиранията, единственото, за което жената може да мисли, е да се прибере у дома, за да бъде достойна за любовта на съпруга си, както и да поддържа щастието, към което се стреми в брака си. Тя има смътното чувство, че ако не се прибере рано, ще разочарова любовта на съпруга си към нея, а ако продължава да го разочарова по този начин, се чуди дали той няма да си намери друга и да не я обича както преди. Тя вярва, че да обичаш и да бъдеш обичан винаги е щастие, а поддържането на тази връзка на взаимна любов е нейният стремеж в живота, нещо, към което е решена да се стреми, и затова прави това безрезервно и без колебание. Има дори хора, които, когато отиват да изпълняват дълга си далеч от дома, често казват на своя водач: „Не мога да пренощувам далеч от дома. Аз съм омъжена, така че ако не се прибера вкъщи, съпругът ми ще бъде самотен. Няма да бъда до него, когато се събуди през нощта, и той ще се разстрои. Няма да бъда до него, когато отвори очи сутрин, и той ще се почувства наранен. Ако не се прибирам често вкъщи, няма ли съпругът ми да се усъмни в моята вярност и невинност? Когато се оженихме, се разбрахме, че ще си бъдем верни. Независимо какво се случва, трябва да спазя обещанието си. Искам да бъда достойна за него, тъй като няма никой друг на този свят, който да ме обича като него. Така че, за да докажа невинността си и че съм му напълно вярна, в никакъв случай не мога да нощувам извън дома. Колкото и натоварена да е работата в църквата или колкото и спешен да е дългът ми, трябва да се прибера вкъщи вечерта, независимо колко е късно“. Тя казва, че прави това, за да запази невинността и верността си, но това е само формалност, само думи, докато всъщност се страхува, че бракът ѝ ще стане нещастен и ще се разпадне. Предпочита да изгуби своя дълг и да изостави дълга, който трябва да изпълнява, за да запази семейното си щастие, сякаш семейното щастие е нейната мотивация и източник на всичко, което прави. Без щастлив брак тя не може да изпълнява дълга на сътворено същество. Без щастлив брак тя не може да бъде добро сътворено същество. Тя смята, че да не разочарова любовта на съпруга си към нея и да остане обичана са признаците на семейното щастие, както и целите, които трябва да преследва в живота си. Ако един ден почувства, че вече не е толкова обичана, или направи нещо нередно и разочарова любовта на съпруга си към нея, като предизвика у него огорчение и недоволство от нея, тя ще се почувства така, сякаш губи ума си, вече няма да посещава събирания или да чете Божиите слова и дори когато църквата има нужда от нея да изпълни някакъв дълг, тя ще си измисля всякакви оправдания, за да откаже. Например ще казва, че не се чувства добре или че има някакъв спешен проблем вкъщи, и дори ще си измисля някакви безсмислени и чудновати оправдания, за да се измъкне от необходимостта да изпълни този дълг. Тези хора смятат, че семейното щастие е изключително важно в живота. Някои дори дават всичко от себе си, за да запазят щастието на брака си, и не се колебаят да платят каквато и да е цена, за да обвържат и задържат сърцето на съпруга си, така че той винаги да ги обича, да не губи усещането за любов, което е имал, когато се е оженил за първи път, и да не губи чувството, което е имал към брака в началото. Има дори жени, които правят още по-големи жертви: някои от тях повдигат носовете си, други оформят брадичките си, а трети си правят операции за увеличаване на гърдите и липосукция, като понасят всякакви болки. Някои жени дори смятат, че прасците им са прекалено дебели, затова се подлагат на операция, за да направят краката си по-тънки, а накрая получават увреждане на нервите и вече не могат да стоят прави. Когато съпругът на такава жена види това, той казва: „Преди имаше дебели крака, но все пак беше нормален човек. Сега не можеш да се изправиш и не ставаш за нищо. Искам развод!“. Виждате ли, тя е платила такава голяма цена и ето какво е получила накрая. Има и някои жени, които се обличат красиво всеки ден, слагат си парфюм и пудрят лицата си. Те нанасят върху лицата си всякакви козметични продукти като червило, руж и сенки за очи, за да изглеждат млади и красиви, за да бъдат привлекателни за партньора си и да го накарат да ги обича, както в началото. По същия начин и мъжете правят много жертви в името на семейното щастие. Казват на някого: „Ти си известен като човек, вярващ в Бог. Твърде много хора тук те познават и това те излага на опасност да бъдеш докладван и арестуван, така че трябва да се махнеш оттук и да отидеш да изпълняваш дълга си някъде другаде“. Тогава той чувства огорчение и си мисли: „Но ако замина, това означава ли, че бракът ми е приключил? Дали сега всичко ще започне да се разпада? Ако напусна дома си, дали жена ми ще се събере с някой друг? Дали оттук нататък просто ще тръгнем по различни пътища? Нима никога повече няма да бъдем заедно?“. От тези мисли той се разстройва и започва да се пазари, като казва: „Мога ли да остана? Дори да се прибирам у дома само веднъж седмично, пак ще е добре — трябва да се грижа за семейството си!“. Всъщност той не мисли за това да се грижи за семейството си. Страхува се, че съпругата му ще избяга с някой друг и че той никога повече няма да има семейно щастие. Сърцето му е изпълнено с тревога и страх, той не иска щастието на брака му да изчезне и да се изпари по този начин. В сърцата на такива хора съпружеското щастие е по-важно от всичко друго и без него те имат чувството, че са останали без душа. Те вярват, че: „Любовта е най-важното нещо за щастливия брак. Само защото обичам жена си и тя ме обича, имаме щастлив брак и сме успели да издържим толкова дълго. Ако изгубя тази любов и тя приключи заради вярата ми в Бог и заради това, че изпълнявам дълга си, това няма ли да означава, че съпружеското ми щастие е приключило и си е отишло, и аз няма да мога да се радвам отново на това съпружеско щастие? Какво ще стане с нас без семейното щастие? Какъв ще бъде животът на съпругата ми без моята любов? Какво ще се случи с мен, ако загубя любовта на съпругата си? Може ли изпълнението на дълга на сътворено същество и изпълнението на мисията на човека пред Бог да компенсира тази загуба?“. Те не знаят, нямат отговор и не разбират този аспект на истината. Ето защо, когато Божият дом изисква от онези, които се стремят преди всичко към щастието на брака, да напуснат домовете си и да отидат на далечно място, за да разпространяват евангелието и да изпълняват своя дълг, те често се чувстват разочаровани, безпомощни и дори притеснени от факта, че скоро могат да загубят съпружеското си щастие. Някои хора изоставят или отказват да изпълняват дълга си, за да поддържат съпружеското си щастие, а някои дори се отказват от важните уредби на Божия дом. Има и такива, които, за да поддържат съпружеското си щастие, често се опитват да узнаят чувствата на партньора си. Ако партньорът им се почувства леко недоволен или покаже дори намек за неудовлетвореност или недоволство от вярата им, от пътя на вярата в Бог, по който са поели, и от това, че изпълняват дълга си, те моментално променят линията си на поведение и правят отстъпки. За да запазят съпружеското си щастие, те често правят отстъпки пред партньора си, дори ако това означава да се откажат от възможността да изпълняват дълга си, да отделят време за срещи, четене на Божиите слова и извършване на духовни практики, за да покажат на партньора си, че са до него, за да го предпазят от чувството на самота и изолация и за да го накарат да почувства любовта им. Предпочитат да направят това, отколкото да загубят или да останат без любовта на партньора си. Това е така, защото те чувстват, че ако се откажат от любовта на партньора си в името на своята вяра или на пътя на вярата в Бог, по който са поели, то това означава, че са изоставили своето съпружеско щастие и вече няма да могат да чувстват това съпружеско щастие, и тогава ще се превърнат в самотен, жалък и окаян човек. Какво означава окаян и жалък човек? Означава някой, който няма любовта или обожанието на друг. Тези хора разбират някои доктрини и значението на това, че Бог извършва Своето дело на спасението, и, естествено, разбират, че като сътворено същество трябва да изпълняват дълга на сътворено същество. При все това, понеже поверяват на партньора си собственото си щастие, а също така, разбира се, поставят собственото си щастие в зависимост от съпружеското си щастие, въпреки че разбират и знаят какво трябва да правят, те все още не могат да се избавят от стремежа си към съпружеско щастие. Те погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която трябва да изпълняват в този живот, и погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която едно сътворено същество трябва да преследва и осъществи. Не е ли това грешка? (Да, грешка е.)

В какво се състои грешката на стремежа към семейно щастие? Дали той е в съответствие с Божието определение за брака и с това, което Той възлага на брачните двойки? (Не, не е.) Какво не е наред с него? Някои хора казват: „Бог е казал, че не е добре човек да живее сам, затова му е създал партньор и този партньор го придружава. Не е ли това Божието определение за брак? Не е ли това част от стремежа към семейно щастие? Двама души да си правят компания и да изпълняват взаимните си задължения — какво лошо има в това?“. Има ли разлика между това да изпълняваш отговорностите си в рамките на брака и това да възприемаш безкомпромисно стремежа към семейно щастие като своя мисия? (Да, има.) Какъв е проблемът тук? (Те смятат стремежа към брачно щастие за най-важната си мисия, докато всъщност най-голямата отговорност за живия човек е да изпълнява дълга си на сътворено същество пред Създателя. Те са разбрали погрешно целта, която трябва да преследват в живота.) Някой друг иска ли да се включи? (Когато някой не може да възприеме правилен подход към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълнява в брака, той ще изразходва времето и енергията си за поддържане на брака си. Правилният подход към отговорностите в брака обаче е преди всичко да не забравя, че човек е сътворено същество и че трябва да прекарва по-голямата част от времето си в изпълнение на своя дълг и в осъществяване на това, което Бог му е поверил, и на мисията, която Бог му е дал. След това трябва да изпълнява своите отговорности и задължения в рамките на брака. Тези две неща са различни.) Стремежът към семейно щастие ли е целта, която хората трябва да преследват в живота си, след като се оженят? Има ли това нещо общо с брака, който Бог е предопределил? (Не.) Бог е дал брак на човека и ти е дал среда, в която можеш да изпълняваш отговорностите и задълженията на мъж или жена в рамките на брака. Бог ти е дал брак, което означава, че ти е дал партньор. Този партньор ще те придружава до края на този живот и ще те придружава през всеки етап от живота. Какво имам предвид под „придружава“? Имам предвид, че твоят партньор ще ти помага и ще се грижи за теб, ще споделя с теб всичко, което ти се случва в живота. Това означава, че независимо с колко много неща се сблъскваш, вече няма да ги посрещаш сам, а по-скоро двамата ще ги посрещате заедно. Когато живееш по този начин, животът става малко по-лесен и спокоен, като и двамата правят това, което трябва да правят, всеки вкарва в действие своите умения и силни страни и животът им започва. Толкова е просто. Бог обаче никога не е поставял изисквания към хората и не е казвал: „Дадох ти брак. Сега си женен, така че задължително трябва да обичаш партньора си докрай и постоянно да го ласкаеш — това е твоята мисия“. Бог ти е дал брак, дал ти е партньор и ти е дал различна среда на живот. В тази житейска среда и ситуация Той прави така, че партньорът ти да споделя и да се сблъсква с всичко заедно с теб, за да можеш да живееш по-свободно и лесно, като същевременно ти позволява да оцениш един различен етап от живота. Въпреки това Бог не те е предал на брака. Какво имам предвид под това? Имам предвид, че Бог не е взел твоя живот, съдба, мисия, житейския път, който следваш, посоката, която избираш в живота, и вида вяра, който имаш, и не е предоставил всичко това на партньора ти, за да го определи вместо теб. Той не е казал, че видът на съдбата, стремежите, жизненият път и житейският възглед на една жена трябва да се определят от нейния съпруг или че видът на съдбата, стремежите, житейският възглед и животът на един мъж трябва да се определят от неговата съпруга. Бог никога не е казвал такива неща и не е предопределял нещата по този начин. Виждаш ли, Бог дали е казал нещо такова, когато е установил брака за човечеството? (Не.) Бог никога не е казвал, че стремежът към семейно щастие е мисията в живота на жената или на мъжа и че трябва да поддържаш добре щастието в брака си, за да бъде изпълнена мисията на твоя живот и за да можеш да се държиш успешно като сътворено същество — Бог никога не е казвал такова нещо. Нито пък е казвал: „Трябва да избереш житейския си път в рамките на брака. Дали ще постигнеш спасение, или не, ще се реши от твоя брак и от твоя брачен партньор. Твоят възглед за живота и съдбата ще бъде определен от твоя партньор“. Бог казвал ли е някога такова нещо? (Не.) Бог е наредил брак за теб и ти е дал партньор. Ти сключваш брак, но твоята идентичност и статус пред Бог не се променят — ти си оставаш същият. Ако си жена, тогава все още си жена пред Бог, а ако си мъж, тогава все още си мъж пред Бог. Но има едно нещо, което и двамата споделяте, и то е, че независимо дали си мъж или жена, всички вие сте сътворени същества пред Създателя. В рамките на брака вие се търпите и обичате, помагате си и се подкрепяте, и това е изпълнение на вашите отговорности. Пред Бог обаче отговорностите, които трябва да изпълняваш, и мисията, която трябва да осъществиш, не могат да бъдат заменени от отговорностите, които изпълняваш към партньора си. Следователно, когато има конфликт между твоите отговорности към партньора ти и дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява пред Бог, това, което трябва да избереш, е да изпълняваш дълга на сътворено същество, а не да изпълняваш отговорностите си към партньора си. Това са посоката и целта, които трябва да избереш, и, разбира се, това е и мисията, която трябва да осъществиш. Някои хора обаче погрешно превръщат стремежа към семейно щастие или изпълнението на отговорностите си към партньора, грижата за него, грижите и любовта към него в своя мисия в живота и смятат партньора си за свои небеса, за своя съдба — това е погрешно. Съдбата ти е под Божието върховенство и не се управлява от партньора ти. Бракът не може да промени съдбата ти, нито пък може да промени факта, че Бог управлява съдбата ти. По отношение на това какъв възглед за живота трябва да имаш и какъв път трябва да следваш, трябва да ги търсиш в словата на Божиите учения и изисквания. Тези неща не зависят от твоя партньор и не се решават от него. Освен да изпълнява своите отговорности към теб, той не бива да има контрол над твоята съдба, нито трябва да изисква от теб да променяш своята посока в живота, нито да решава какъв път да следваш и какъв възглед за живота да имаш, а още по-малко трябва да те възпира или да ти пречи да се стремиш към спасение. Що се отнася до брака, всичко, което хората могат да направят, е да го приемат от Бог и да се придържат към определението за брак, което Бог е отредил за човека, като и съпругът, и съпругата изпълняват своите отговорности и задължения един към друг. Това, което не могат да направят, е да решават съдбата на партньора си, неговия предишен, настоящ или следващ живот, да не говорим за вечността. Твоята крайна цел, твоята съдба и пътят, по който ще вървиш, могат да бъдат определени само от Създателя. Следователно като сътворено същество, независимо дали ролята ти е на съпруга или съпруг, щастието, което трябва да преследваш в този живот, идва от това, че изпълняваш дълга на сътворено същество и изпълняваш мисията на сътворено същество. То не идва от самия брак, а още по-малко от това, че изпълняваш задълженията на съпруга или съпруг в рамките на брака. Разбира се, пътят, който избираш да следваш, и възгледите за живота, които възприемаш, не би трябвало да се основават на семейното щастие, а още по-малко да се определят от единия или другия от съпружеската двойка — това е нещо, което трябва да разбереш. Затова хората, които встъпват в брак и които преследват единствено семейното щастие и смятат този стремеж за своя мисия, трябва да се избавят от подобни мисли и възгледи, да променят начина си на практикуване и посоката, в която се движат в живота. Ти встъпваш в брак и живееш заедно с партньора си по Божието предопределение, това е всичко, и това е достатъчно, за да изпълняваш отговорностите на съпруга или съпруг, докато споделяте съвместния си живот. Що се отнася до това какъв път следваш и какъв възглед за живота приемаш, партньорът ти не е длъжен и няма право да решава тези неща. Въпреки че вече си женен и имаш брачен партньор, твоят така наречен партньор може да носи само смисъла на партньор, който е бил предопределен от Бог. Той може да изпълнява само отговорностите на партньор, а ти можеш да избираш и решаваш всичко останало, което не е свързано с него. Разбира се, това, което е още по-важно, е, че твоят избор и решения не трябва да се основават на твоите собствени предпочитания и разбирания, а по-скоро на Божиите слова. Разбирате ли общението по този въпрос? (Да.) Следователно действията на всеки партньор в рамките на брака, който се стреми към съпружеско щастие на всяка цена или прави каквито и да било жертви, няма да бъдат запомнени от Бог. Независимо колко добре или колко съвършено изпълняваш задълженията и отговорностите си към партньора си или в колко голяма степен отговаряш на очакванията на партньора си — с други думи, независимо колко добре или колко съвършено поддържаш съпружеското си щастие или колко завидно е то, — това не означава, че си изпълнил мисията на сътворено същество, нито пък доказва, че си сътворено същество, което отговаря на стандартите. Може би си съвършената съпруга или съвършения съпруг, но това остава ограничено в рамките на брака. Създателят преценява какъв човек си въз основа на това как изпълняваш дълга на сътворено същество пред Него, какъв път следваш, какъв е твоят възглед за живота, към какво се стремиш в живота и как изпълняваш мисията на сътворено същество. С тези неща Бог измерва пътя, който следваш като сътворено същество, и твоята бъдеща крайна цел. Той не измерва тези неща въз основа на това как изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруга или съпруг, нито въз основа на това дали любовта ти към твоя партньор Го удовлетворява. Що се отнася до това, че стремежът към семейно щастие не е твоя мисия, днес предоставих тези подробности, за да довърша тази тема. Виждаш ли, ако не бях общувал по тези въпроси, хората можеха да си мислят, че ги разбират и знаят малко за тях, но когато нещо действително им се случи, те пак щяха да се оплитат и да се затрудняват от много привидни проблеми в желанието си да изпълняват задълженията на съпруга или съпруг и същевременно да вършат добре нещата, които едно човешко същество, сътворено същество, трябва да прави. Когато обаче тези две неща са в конфликт или си противоречат и пречат едно на друго, не е било напълно ясно как човек трябва да се справя с това. Сега ясно ли е, след като разговаряхме по този начин? (Да.) Има разлика между нещата, които хората смятат за добри и правилни в представите си, от една страна, и нещата, които са положителни, правилни и добри според истината, от друга. Когато това се уточни, става ясно. Нещата, които хората смятат за положителни и добри, често са изпълнени с представите, въображението и чувствата на човека и нямат връзка с истината. Какво имам предвид под „нямат връзка“? Имам предвид, че те не са истината. Ако смяташ заблудите и нещата, които не са истината, за положителни и за истината и ги следваш и се придържаш твърдо към тях с убеждението, че те са истината, тогава няма да можеш да вървиш по пътя на стремеж към истината и ще се окажеш много далеч от нея. И чия е отговорността за това?