Как да се избавят хората от тези нереалистични фантазии за брака? Трябва да коригират своите мисли и възгледи за романтиката и брака. Първо трябва да се избавят от така наречения си възглед за любовта, от илюзорните неща и поговорки, като например да обичаш някого, докато пресъхнат моретата и скалите се превърнат в прах, да обичаш безрезервно до смърт и от живот в живот. Хората не знаят дали ще запазят тази любов през целия си живот, да не говорим за бъдещите животи, или докато пресъхнат моретата и скалите се превърнат в прах. Колко години ще са необходими, за да пресъхнат моретата и скалите да се превърнат в прах? Дали хората нямаше да са чудовища, ако можеха да живеят толкова дълго? Достатъчно е само да живеете добре този живот и да го живеете осъзнато и с яснота. Достатъчно е само да играете добре ролята си в брака, да правите това, което трябва да прави един мъж или жена, да изпълнявате задълженията и отговорностите, които трябва да изпълнява един мъж или жена, да изпълнявате задълженията си един към друг, да се подкрепяте, да си помагате, и да бъдете заедно за цял живот. Това е съвършеният и правилен брак, а всички останали неща, тази така наречена любов, тържествени обещания за любов, тази любов, която продължава от живот в живот — всички тези неща са безполезни, те нямат нищо общо с брака, който Бог е предопределил, и нямат нищо общо с Божиите напътствия и увещания към мъжете и жените. Това е така, защото няма значение каква е предпоставката на всеки брак, какви са индивидуалните обстоятелства около съпруга или съпругата, дали са бедни или богати, какви таланти, социално положение и социален произход имат, дали си подхождат, или са идеалната двойка. Независимо дали бракът е сключен поради любов от пръв поглед или е уговорен от родителите, дали е станал случайно или е сключен по любов в резултат от дългогодишно общуване — независимо какъв вид е бракът, щом двама души се женят и встъпват в брак, то той задължително трябва да се приземи, да се върне обратно в реалния живот на ежедневните нужди. Никой не може да избяга от реалния живот и всеки брак, независимо дали в него има любов, или не, в крайна сметка трябва да се върне към ежедневието. Например битовите сметки трябва да се платят и съпругата се оплаква: „Ох, сметките отново се повишиха. Всичко поскъпва, само заплатите остават ниски. Как да живеят хората, като цените се вдигат толкова?“. Но въпреки оплакванията ѝ тя все пак трябва да използва вода и електричество, няма избор. Така че плаща сметките, а след като ги плати, трябва да пести от храна и разходи в опит да спести обратно парите, които е трябвало да доплати за по-високите сметки. Като види, че на пазара има намалени зеленчуци, съпругът казва: „Бобът е намален днес. Купи повечко, за да ни стигне за две седмици“. Жената казва: „Колко трябва да купим? Ако купим твърде много и не можем да изядем всичко, ще се развали. А ако купим толкова много, дори няма да можем да поберем всичко във фризера!“. Съпругът отговаря: „Ако не можем да поберем всичко, не можем ли просто да изядем повече? Можем да ядем боб два пъти на ден. Недей винаги да се притесняваш да купуваш скъпи неща за ядене!“. Съпругът получава заплатата си и казва: „Този месец отново получих премия. Ако получа голяма премия в края на годината, ще можем да отидем на почивка. Всички ходят на почивка на Малдивите или на Бали. Ще заведа и теб там на почивка, за да си прекараш добре“. Овощните дървета около дома им раждат изобилие от плодове и съпругът и съпругата обсъждат: „Миналата година нямахме добра реколта. Тази година плодовете са огромни, така че можем да продадем част от тях и да изкараме малко пари. Щом спечелим малко пари, може би ще можем да ремонтираме къщата си? Бихме могли да сложим по-големи прозорци с алуминиева дограма и нова голяма метална врата“. Когато дойде студеното зимно време, съпругата казва: „Нося това памучно яке от седем или осем години и то става все по-тънко. Когато получиш заплатата си, можеш да намалиш малко разходите и да заделиш пари, за да си купя зимно яке. Едно пухено яке струва поне триста-четиристотин, а може би петстотин-шестстотин юана“. „Добре — казва съпругът. — Ще отделя малко пари и ще ти купя хубаво, топло яке с патешки пух“. Съпругата отвръща: „Искаш да ми купиш, но и ти нямаш такова. Купи едно и за себе си“. Съпругът отговаря: „Ако имам достатъчно пари, ще купя. Ако нямам, ще изкарам с моето яке още една година“. Друг съпруг казва на съпругата си: „Чух, че наблизо са отворили голям ресторант, в който се предлагат всякакви морски дарове. Да отидем ли?“. Съпругата отговаря: „Да отидем. Имаме достатъчно пари, можем да си го позволим“. Отиват да ядат морски дарове и се връщат у дома доволни и много щастливи. Жената си мисли: „Виж колко е уютен животът ми сега. Омъжих се за правилния човек. Мога да ям пресни морски дарове. Нашите съседи не могат да си го позволят. Имам страхотен живот!“. Не е ли това брачният живот? (Да.) Животът им преминава в пресмятания и спорове. Работят всеки ден от сутрин до вечер, отиват на работа в осем, така че трябва да се събудят в пет сутринта. Когато будилникът звънне, те си мислят: „О, изобщо не ми се става, но нямам избор. Трябва да стана, за да имам какво да сложа на масата и да живея“, и затова се напрягат да станат от леглото. „За щастие днес не закъснях, така че няма да ми намалят премията“. Те приключват работа, връщат се вкъщи и казват: „Какъв тежък ден беше, толкова труден! Кога няма да ми се налага да работя?“. Трябва да са постоянно заети, за да получават заплата и да имат какво да сложат на масата; трябва да живеят така, за да живеят добре, за да поддържат живота на двама души в рамките на брака или за да имат стабилен живот. Прекарват живота си по този начин, докато остареят и достигнат напреднала възраст. Тогава старата съпруга казва: „О, Боже, виж, съпруже, косата ми побеля! Около очите и скулите ми се появиха бръчки. Стара ли съм вече? Сигурно няма да ти хареса колко остаряла изглеждам и ще тръгнеш да си търсиш друга жена, нали?“. Съпругът ѝ отговаря: „В никакъв случай, милото ми остаряло глупаче. Цял живот съм прекарал с теб, а все още не ме познаваш. Наистина ли мислиш, че съм такъв човек?“. Съпругата му постоянно се притеснява, че няма да му хареса, че остарява, и се страхува, че той няма да я иска повече. Тя мърмори все повече и повече, съпругът ѝ говори все по-малко и по-малко, те все по-малко говорят помежду си и гледат собствените си телевизионни предавания, без да обръщат внимание един на друг. Един ден съпругата казва: „Съпруже, много сме се карали в живота си. Толкова ми беше трудно да живея с теб през всичките тези години. Няма да прекарам следващия си живот с мъж като теб. След хранене никога не предлагаш да ми помогнеш да почистя, просто седиш и не правиш нищо. Така и не поправи тази своя грешка през целия си живот. Когато се преобличаш, никога не переш дрехите си сам, винаги трябва да ги изпера и прибера вместо теб. Ако умра, кой ще ти помага тогава?“. Съпругът ѝ казва: „Ами аз дали не бих могъл да живея без теб? Има толкова много млади жени около мен, че не мога да се отърва от тях“. Съпругата му отговаря: „Много ти знае устата! Погледни колко мърляво изглеждаш. Ти не би могъл да бъдеш с никоя друга освен с мен“. Съпругът ѝ казва: „Ядосвай се, ако искаш, но има много хора, които ме харесват. Само ти ме гледаш отвисоко и не ме вземаш на сериозно“. Какъв брак имат те? Съпругата казва: „О, въпреки че нямам нищо, на което да се радвам, и нямам приятни спомени след цял живот с теб, сега, когато остарях, се замислих: ако нямам теб, ще се чувствам така, сякаш нещо ми липсва. Ако ти си отидеш преди мен, ще скърбя и дори няма да имам на кого да мърморя. Не искам да бъда сама. Трябва да си отида преди теб, така че да трябва да живееш сам, без да има кой да ти пере дрехите, да ти готви, да се грижи за ежедневието ти, и така ще си спомниш за моята доброта. Не каза ли, че те преследват много млади жени? Когато умра, можеш веднага да отидеш и да си вземеш някоя от тях“. Съпругът ѝ отвръща: „Спокойно, ще се погрижа да си отидеш преди мен. Когато теб те няма, със сигурност ще си намеря по-добър партньор от теб“. Но какво в действителност си мисли той в душата си? „Ти ще си отидеш първа, а когато теб те няма, аз ще търпя самотата. Предпочитам да понеса това изпитание и да страдам така, отколкото ти да страдаш“. Старата съпруга обаче винаги се оплаква от мъжа си, че не прави както трябва това и това, има този или онзи недостатък, и въпреки че мъжът ѝ не поправя недостатъците си, те продължават да живеят по този начин и с времето тя свиква с това. Накрая жената се примирява, мъжът го понася и по този начин живеят заедно цял живот. Това е брачният живот.

Въпреки че в брака има много неща, които не се харесват на човек, както и много спорове, и двойката преживява болести, бедност, финансови трудности в живота и дори се сблъсква с изключително радостни и тъжни събития, както и с други подобни събития, двамата преминават през всички препятствия заедно, а партньорът им е човек, когото никога не биха могли да изоставят или да оставят да си тръгне, преди да затворят очи за последен път. Какво е партньор? Това е съпруг или съпруга. Мъжът изпълнява цял живот отговорностите си към жената и по същия начин жената изпълнява цял живот отговорностите си към мъжа. Жената прави компания на мъжа през целия си живот, а мъжът прави компания на нея. Нито един от двамата не може да каже ясно кой от тях придружава другия повече; нито един от тях не може да каже ясно кой има по-голям принос, кой е допуснал повече грешки или кой има повече недостатъци. Нито един от двамата не може да каже ясно кой от тях е основната опора или основният източник на препитание в съвместния им живот. Нито един от двамата не може да каже ясно кой е глава на домакинството или кой отговаря за него и кой е помощник. Нито един от двамата не може да каже ясно кой от тях не може да напусне другия, дали мъжът е този, който не може да напусне жената, или жената е тази, която не може да напусне мъжа. И нито един от двамата не може да каже ясно кой е прав и кой крив, когато спорят. Това е животът, това е нормалният живот на мъжа и жената в рамките на брака и това е най-нормалната и обичайна житейска ситуация за човешките същества. Такъв е животът, неотделим от всякакви човешки грешки и предразсъдъци, а още повече от всякакви човешки нужди, както и, разбира се, от всички правилни или неправилни, рационални или ирационални човешки избори, направени под властта на съвестта и разума. Това е животът, най-нормалният живот. Няма правилно и неправилно, това е просто сравнително нормална и конвенционална житейска ситуация и действителността на живота. Какъв факт показва на хората тази действителност на живота и житейската ситуация в рамките на брака? Именно това, че хората трябва да се избавят от различните си нереалистични фантазии за брака, да се избавят от всички идеи, които нямат нищо общо с правилното определение на брака и с Божието предопределение и подредба. Това са все неща, от които хората трябва да се избавят, тъй като те нямат нищо общо с живота на нормалната човешка природа или със задълженията и отговорностите, които нормалният човек изпълнява в живота. Следователно хората трябва да се избавят от тези различни определения и поговорки за брака, които идват от обществото и от нечестивото човечество, особено тази така наречена любов, която няма абсолютно нищо общо с реалния брачен живот. Бракът не е доживотно обвързване, нито тържествен обет за любов за цял живот, още по-малко пък доживотно изпълнение на клетви. По-скоро това е реалният живот на мъжа и жената в брака, онова, от което те се нуждаят в реалния живот, и техният начин на изразяване в реалния живот. Някои хора казват: „Ако Ти общуваш на тема брак и не говориш за любовта, не говориш за тържествените обещания за любов, за любовта, която трае, докато моретата пресъхнат и скалите се превърнат в прах, или за обетите, които брачните двойки дават един на друг, тогава за какво говориш?“. Говоря за човешката природа, за отговорност, за правенето на това, което мъжът и жената трябва да правят в съответствие с напътствията и указанията на Бог, за изпълнение на задълженията и отговорностите, които мъжът и жената трябва да изпълняват, за поемане на задълженията и отговорностите, които мъжът и жената трябва да поемат — по този начин твоите задължения, отговорности или мисия ще бъдат изпълнени. Във всеки случай какъв е правилният начин за практикуване, що се отнася до избавянето от различните фантазии за брака, за който трябва да разговаряме? Той е, че не трябва да основаваш мислите или действията си на различни идеи, които идват от нечестивото човечество и нечестивите течения, а трябва да ги основаваш на Божиите слова. Както и да говори Бог по въпроса за брака, ти трябва да основаваш мислите и действията си на Неговите слова. Този принцип е правилен, нали? (Да.) Вече почти приключихме с общението по темата за избавянето от различните фантазии за брака, нали? Вече ясно ли ви е в общи линии? (Да, вече е ясно.)

Преди малко разговаряхме за това как да се избавим от различните фантазии за брака и някои хора казаха: „Ако не искам да бъда сам и планирам да ходя на срещи и да намеря някого, за когото да се оженя, как тогава да практикувам Божиите слова, за да мога да се избавя от различните си фантазии за брака? Как да практикувам този принцип?“. Това не е ли свързано с принципите по отношение на избора на съпруг или съпруга, на брачен партньор? Какви са принципите по отношение на избора на брачен партньор, които са ви внушени от света? Принц от приказките, светлокожа красавица, красив и богат мъж, красива и богата жена, най-добре, ако са второ поколение от богато семейство. Като се венчаете за такъв човек, вие премахвате от живота си 20 години на борба с трудностите. Мъжът трябва да може да си позволи диамантен пръстен, сватбена рокля и бляскава сватба за теб. Той трябва да е някой, който има амбиции за кариера, който може да направи състояние или който вече има определено богатство. Не са ли това мислите и възгледите, внушени ви от света? (Така е.) Има и такива, които казват: „Партньорът ми трябва да е някой, когото обичам“. Друг казва: „Това не е правилно. Този, когото обичаш, няма непременно да обича теб. Любовта трябва да е взаимна. Този, когото обичаш, трябва също да те обича. Ако те обича, тогава никога няма да реши да те изостави или да се откаже от теб. Ако този, когото обичаш, не те обича, един ден той просто ще стане и ще си тръгне“. Правилни ли са тези възгледи? (Не.) Тогава Ми кажете какъв принцип трябва да следвате при избора на брачен партньор, който се основава на Божиите слова и който приема истината за свой критерий? Говорете по тази тема в съответствие с правилните мисли и възгледи, които сега притежавате. (Ако исках да си намеря партньор, той би трябвало да е поне някой, който вярва в Бог, човек, който може да се стреми към истината, който има същите житейски стремежи като мен и следва същия път като мен.) Някой, който има същите стремежи и следва същия път като теб и който вярва в Бог — споменаваш някои конкретни критерии за избор на партньор. Кой друг би искал да се изкаже? (Трябва да гледаме и дали е човек с човешка природа и дали може да изпълнява отговорностите и задълженията си в съпружеството. Има и нещо друго: не е вярно, че някой непременно ще намери партньор за брак, само защото сега иска да го намери. Бог решава как да го подреди и човек трябва да се покори и да чака.) Има конкретна практика, а има и конкретна основа на мисълта и теорията. Трябва да се покориш и да чакаш, да повериш този въпрос на Бог и да Му позволиш да го уреди за теб, като в същото време трябва да подходиш към този въпрос и с принципи. Кой още иска да говори? (Боже, моето мнение е същото като тяхното, т.е. трябва да намерим някой, който споделя същите стремежи и следва същия път, който притежава човешка природа и може да поема отговорност. Човек трябва да се избави от погрешните възгледи за брака, които Сатана му внушава, да вложи сърцето си в своя дълг, да се покори на Божието върховенство и да чака Неговата подредба.) Ако мъжът не може да си позволи диамантен пръстен за теб, би ли се омъжила за него все пак? (Ако е някой с човешка природа, тогава бих го приела, дори и да не може да си позволи да ми купи диамантен пръстен.) Да кажем, че той има пари и би могъл да си позволи да ти купи пръстен с диамант от един карат, но вместо това ти купува пръстен с диамант от 0,3 карата — би ли била склонна да се омъжиш за него тогава? (Не бих изисквала такова нещо от него.) Нормално е да не изискваш такова нещо. Така ще спестите пари, които можете да похарчите с течение на времето, а това означава да мислите в дългосрочна перспектива. Още преди да си намерила партньор, вече имаш нагласа за добър живот — това е съвсем земно! Някой друг? (Боже, мисля, че преди всичко трябва да се избавя от тези светски критерии за избор на партньор. Тоест не трябва винаги да си фантазирам как ще намеря приказен принц, красив и богат или пък романтичен мъж. След като се избавя от тези неща, трябва да подходя към брака с правилна гледна точка, а после да се покоря и да чакам Божието време. Дори и да се появи такъв човек, той трябва да е някой, който споделя същите стремежи и следва същия път като мен. Не трябва да се осланям на светските си възгледи, за да изисквам от този човек да бъде внимателен към мен. Най-важното е той да може да се стреми към истината и да проявява внимание към Божиите намерения.) Ако той се стреми към истината, проявява внимание към Божиите намерения, излиза да изпълнява дълга си така, че никога не е вкъщи, а ти трябва да понасяш сама бремето на семейния живот и газта в газовата бутилка свърши, така че ти трябва да я носиш сама нагоре — тогава какво ще правиш? (Просто ще я пренеса сама.) А ако не можеш да я носиш, може да наемеш някой да ти помогне. (Или бих могла да потърся брат или сестра, които да ми помогнат.) Да, това са все начини за справяне с тази ситуация. И така, би ли се ядосала, ако той отсъства за година, две, три или пет години? „Не е ли това все едно да живееш като вдовица? Какъв беше смисълът да се омъжвам за него? Не е ли точно същото, както преди да се омъжа, просто да си живея сама? Трябва да се справям с всичко сама. Жалко, че се омъжих за него!“. Няма ли да мислиш по този начин? (Не, не бива да мисля така, защото той би изпълнявал дълга си и би работил за справедлива кауза. Не бива да изпадам в лошо настроение заради това.) Това са прекрасни мисли, но дали би могла да преодолееш всичко това в реалния живот? Ако този мъж, когото си намерила, е изключително праволинеен, обикновено сдържан в говора и поведението си, не е романтичен и никога не ти е купувал прилични дрехи, не ти е подарявал цветя и най-вече никога не е казвал „обичам те“ или нещо подобно, така че в сърцето си нямаш представа дали те обича, или не, но все пак той е наистина добър човек, който е много внимателен към теб и се грижи за теб в живота, който просто не казва такива неща и не прави нищо романтично и който дори не се опитва да те увещава или успокоява, когато си в лошо настроение, няма ли да таиш в сърцето си някакво негодувание към него? (Вероятно щях да изпитвам негодувание по времето, когато не вярвах в Бог и не разбирах истината, но след като се вслушах в Божието общение, знам, че няма да има значение дали той е казал тези неща и направил тези романтични неща, или не. Това са възгледите на светските хора и не са това, към което трябва да се стремят хората с нормална човешка природа. Трябва да се избавя от тези неща и тогава няма да се оплаквам.) Не би трябвало да се оплакваш, нали? (Точно така.) Точно сега не си в тази ситуация и не знаеш какво би почувствала при тези обстоятелства, нито как биха се надигали и променяли настроенията ти. Сега обаче на теория всички знаете, че след като вярвате в Бог, не бива да поставяте такива неразумни изисквания към партньора си, нито да се оплаквате от него, когато тези неща се случат, защото те не са това, което искате. Сега имате тези идеи, но дали сте в състояние да ги осъществите? Лесно ли е да ги постигнете? (Трябва да се опълчим на предпочитанията си и светските си възгледи. Тогава би трябвало да е сравнително лесно да се избавим от тези неща.) Ще ти кажа как да се справиш с този въпрос. Всички мъже и жени ще се сблъскат с тези проблеми и ще имат тези мисли и настроения в брачния живот и всички ще имат тези нужди. Най-основният момент обаче, който трябва да разбереш, е, че ако партньорът, когото си избрал, е твоето сърдечно желание — като оставим настрана факта, че това е било уредено от Бог, — ти сам си го избрал и си доволен от всичко в него, а по-специално той споделя същите стремежи и следва същия път като теб, може да изпълнява дълга си в Божия дом и всичко, което прави, е справедливо, тогава трябва да подходиш рационално и да му позволиш да го прави, да му позволиш да пренебрегне твоите чувства, да му позволиш дори да пренебрегне твоето съществуване — на теория трябва да постигнеш това. Нещо повече, ако у теб възникне такава нужда или настроение, предизвикано от специална ситуация или конкретно събитие, тогава трябва да се изправиш пред Бог, за да се помолиш. Ще можеш ли да се избавиш от тези неща напълно, след като се помолиш? В никакъв случай. Хората живеят в рамките на нормалната си човешка природа все пак, те имат съзнание и то предизвиква у тях всякакви настроения. Сега няма да обсъждаме дали тези настроения са правилни или неправилни. Засега най-практичният проблем е, че ти е трудно да се избавиш от тези настроения. Дори и да се избавиш от тях този път, те могат да се появят отново в някаква обективна ситуация. И така, какво трябва да направиш? Не е нужно да се занимаваш с тях, защото на теория, а и от гледна точка на формата и рационалността, вече си се отказал от този стремеж или потребност. Просто поради своята човешка природа хората от различни възрасти ще имат тези потребности и ще изпитват тези настроения в различна степен и с по-голяма или по-малка сила. Ти си наясно с тези реални ситуации и си се молил на Бог, този път си оставил настроението да отмине или пък настроението, което изпитваш, не е толкова силно и не го приемаш твърде сериозно. Въпреки това следващия път със сигурност отново ще изпиташ това настроение. И така, каква е твоята конкретна практика? Тя се състои в това, че не е необходимо да му обръщаш внимание или да го приемаш сериозно, като си казваш: „О, този аспект на моя нрав все още не се е променил“. Това не е някакъв вид нрав; това е просто временно настроение, което няма нищо общо с твоя нрав. Също така не е нужно да правиш от мухата слон, като си казваш: „Защо все още съм такъв? Нима не се стремя към истината? Как така се държа по този начин? Това е ужасно!“. Не е необходимо да правиш от мухата слон. Това е просто изразяване на настроение, идващо от различните емоции на твоята нормална човешка природа. Не му обръщай внимание. Това е нагласата към справянето с настроенията. Освен това, стига то да не засяга порядъка и обичайния ритъм на нормалния ти живот, на духовния ти живот или на изпълнението на дълга ти, тогава всичко е наред. Например, тъй като твоят съпруг (или съпруга) е зает с изпълнението на дълга си, отдавна не сте се виждали и нямате време да си поговорите. Един ден изведнъж виждаш сестра със съпруга си да си говорят и в сърцето ти се поражда лошо настроение и си мислиш: „Виж, тя може да изпълнява дълга си заедно със съпруга си. Те са толкова щастливи и радостни. Защо моят съпруг е толкова безчувствен? Защо не ме пита: „Как си напоследък? Добре ли си?“. Защо не е загрижен за мен? Защо не ме цени и не ме обича?“. Преживяваш такова настроение и след известно време си мислиш: „О, не е хубаво да се чувствам унила“. Знаеш, че не е хубаво да се чувстваш така, но все пак си малко ядосана и спориш със себе си, като си казваш: „Няма да се занимавам с него, просто ще изчакам той да поеме инициативата и да ми обърне внимание. Ако не го направи, тогава ще му се ядосам. Бяхме женени през всичките тези години, не сме се виждали през цялото това време, а той все още не казва, че му липсвам. Липсвам ли му или не? Той не се занимава с мен, значи и аз няма да се занимавам с него!“. Спориш със себе си и живееш в това настроение. Само за миг се появява прилив на гняв и лошо настроение. Стига да можеш да спиш и да се храниш нормално, да четеш Божиите слова, да посещаваш събирания, да изпълняваш нормално дълга си и да се разбираш нормално с братята и сестрите си, не е нужно да се притесняваш за такива настроения и можеш да мислиш каквото си поискаш в сърцето си. Каквото и да мислиш, стига чувството ти за разум да е нормално и да изпълняваш дълга си нормално, това е добре. Не е нужно да ги потискаш насила, нито пък е необходимо насила да се молиш на Бог и да Го молиш да те дисциплинира или да те укори, или да се чувстваш като грешник. Няма нужда да правиш от мухата слон, тъй като това настроение скоро ще отмине. Ако наистина ти липсва толкова много съпругът ти, тогава можеш да му се обадиш и да го попиташ как е, двамата можете да отворите сърцата си един за друг и да поговорите, и дали тези временни настроения и недоразумения няма да изчезнат тогава? Всъщност не се нуждаеш от него, за да направиш каквото и да било. Понякога просто ще имаш моментно усещане и ще искаш да чуеш гласа му или може временно да се почувстваш самотна, недоволна или нещастна, и тогава ще му се обадиш и ще го чуеш. След това виждаш, че той е добре, че те обича нежно, както и преди, и че мисли за теб. Просто е зает с работа или причината е, че мъжете могат да бъдат малко небрежни към дребните детайли, а той е бил зает с дълга си и не мисли, че е минало толкова много време, и затова не се е свързал с теб. Не е ли добре, че е зает и изпълнява нормално дълга си? Не е ли точно това, което си искала? Ако беше извършил зло, причинил смущения и прекъсвания, и беше премахнат, нямаше ли да се притесняваш за него? Сега при него всичко е нормално и всичко е точно както преди — не е ли тогава умът ти спокоен? Какво повече искаш? Нима не е така? (Да, така е.) Да се обадиш и да си кажете няколко думи облекчава самотата в сърцето и чувството на копнеж, точно както казват невярващите, и не е ли тогава този въпрос решен? Има ли някакви трудности? Да се обадиш на съпруга си и да проявите загриженост един към друг — кажи ми, Бог осъжда ли такова нещо? (Не.) Вие сте съпрузи по закон и да му се обаждаш, да разговаряте и да си доверявате своя взаимен копнеж е правилно, това е нормално човешко чувство и е нещо, което трябва да правите в рамките на човешкката природа. Нещо повече, това е включено в Божието предопределение на брака за човечеството — да се придружавате един друг, да се утешавате и да се подкрепяте. Ако той не изпълнява тези задължения, не можеш ли ти да му помогнеш да ги изпълни? Това е много прост въпрос, с който е много лесно да се справим. Не се ли решава този проблем чрез практикуване по този начин? Необходимо ли е в сърцето ти да покълнат всякакви настроения? Не, не е. Да се приложи това на практика е просто.

Нека се върнем към въпроса, който зададох преди малко: „Как хората трябва да се избавят от различните си фантазии за брака?“. Всички вие споделихте някои идеи в отговор на този въпрос. Ако хората искат да се избавят от различните си фантазии за брака, тогава първо трябва да имат вяра и да се покорят на Божията подредба и предопределение. Не трябва да имаш никакви субективни или нереалистични фантазии за брака, за това кой е твоят партньор или какъв човек е той. Трябва да имаш отношение на покорство към Бог, да се покориш на Божията подредба и предопределение и да вярваш, че Бог ще подготви най-подходящия партньор за теб. Не е ли необходимо да имаш отношение на покорство? (Да.) Второ, трябва да се избавиш от онези критерии за избор на партньор, които са ти внушени от нечестивите течения в обществото, и след това да установиш правилните критерии за избор на партньор, т.е. най-малкото партньорът ти трябва поне да вярва в Бог като теб и да върви по същия път като теб — това е от обща гледна точка. Освен това партньорът ти трябва да може да изпълнява отговорностите на мъж или жена в брака. Той трябва да може да изпълнява отговорностите на партньор. Как можеш да отсъдиш за този аспект? Трябва да се вгледаш в качеството на неговата човешка природа, дали имат чувство за отговорност и дали има съвест. И как да отсъдиш дали някой има съвест и човешка природа? Ако не общуваш с него, няма как да разбереш каква е неговата човешка природа, а дори и да общуваш с него, ако е само за кратко, може пак да не успееш да разбереш що за човек е той. Как тогава да прецениш дали някой има човешка природа? Гледаш дали поема отговорност за своя дълг, за Божието поръчение и за делото на Божия дом, както и дали може да опази интересите на Божия дом и дали е верен на дълга си — това е най-добрият начин да прецениш качеството на нечия човешка природа. Да предположим, че характерът на този човек е много праведен и когато става въпрос за делото, възложено му от Божия дом, той е изключително отдаден, отговорен, сериозен и усърден, много педантичен, изобщо не е невнимателен и никога не се отнася с пренебрежение, стреми се към истината и слуша внимателно и съвестно всичко, което Бог казва. Щом всичко му стане ясно и го разбере, веднага го прилага на практика. Макар че такъв човек може да няма големи заложби, той е поне някой, който не е нехаен към дълга си и делото на църквата и който може сериозно да поеме отговорност. Ако е съвестен и отговорен към дълга си, тогава със сигурност ще изживее живота си с теб с пълна отдаденост и ще поеме отговорност за теб до самия край — характерът на такъв човек може да издържи на изпитания. Дори и да се разболееш и да остарееш, да погрознееш или да имаш недостатъци и пропуски, този човек винаги ще се отнася правилно към теб и ще те толерира, винаги ще прави всичко възможно, за да предпази теб и семейството ви, да те защити, да ти осигури стабилен живот, така че да живееш в спокойствие. Това е най-щастливото нещо за мъжа или жената в брачния живот. Такъв човек няма непременно да може да ти осигури богат, луксозен или романтичен живот и няма непременно да може да ти предложи нещо различно по отношение на обичта или в друг аспект, но най-малкото ще те накара да чувстваш спокойствие и че животът ти с него ще бъде уреден, без никаква опасност или чувство на безпокойство. Когато го погледнеш, ще можеш да видиш какъв ще бъде животът му след 20 или 30 години и дори до дълбока старост. Такъв човек трябва да бъде твоят критерий за избор на партньор. Разбира се, този критерий за избор на партньор е малко висок и не е лесно да се намери такъв човек сред съвременното човечество, нали? За да прецениш какъв е характерът на някого и дали ще може да изпълнява отговорностите си в брака, трябва да погледнеш отношението му към неговия дълг — това е единият аспект. Другият аспект е, че трябва да видиш дали има богобоязливо сърце. Ако има, тогава най-малкото няма да прави нищо безчовечно, неморално или неетично, така че със сигурност ще се отнася добре с теб. Ако няма богобоязливо сърце и е нагъл, своенравен или човешката му природа е порочна, измамна и надменна, ако не носи Бог в сърцето си и се смята за по-висш от другите, ако подхожда към работата, дълга си и дори към Божието поръчение и всеки важен въпрос на Божия дом лекомислено според собствената си воля, като действа безразсъдно, никога не е предпазлив, не търси принципи и особено когато се занимава с приноси, лекомислено ги взема и присвоява, без да се страхува от нищо, тогава категорично не трябва да търсиш такъв човек. Без богобоязливо сърце той е способен на всичко. Точно сега подобен мъж може да ти говори сладко и да ти се кълне във вечна любов, но когато дойде денят, в който не е щастлив, когато не си в състояние да задоволяваш нуждите му и вече не си негова любима, тогава той ще каже, че не те обича и че вече не изпитва чувства към теб, и просто ще стане и ще си тръгне, когато пожелае. Дори ако все още не сте разведени, той пак ще тръгне да си търси друга — всичко това е възможно. Може да те изостави по всяко време, на всяко място и е способен на всичко. Такива мъже са много опасни и не заслужават да им повериш целия си живот. Ако намериш такъв мъж за свой любовник, за свой любим, за свой избран партньор, тогава ще си имаш неприятности. Дори и да е висок, богат и красив, невероятно талантлив, да се грижи добре за теб и да е внимателен към теб, и привидно да е особено добър като твой приятел или съпруг, ако няма богобоязливо сърце, този човек не може да бъде твоят избран партньор. Ако се влюбиш в него и започнеш да се срещаш с него, а след това се ожените, тогава той ще бъде кошмар и бедствие за теб през целия ти живот. Казваш: „Не се страхувам, аз се стремя към истината“. Ти си попаднала в ръцете на дявола, а той мрази Бог, не Му се подчинява и използва всякакви начини, за да смути твоята вяра в Бог — в състояние ли си да преодолееш това? Малкото ти духовен ръст и вяра не могат да издържат на мъченията му и след няколко дни си толкова измъчена, че молиш за милост и не си в състояние да продължиш да вярваш в Бог. Губиш доверието си и целият ти ум се изпълва с тази вражда. Това е като да те хвърлят в месомелачка и да те разкъсат на парчета, без човешко подобие, изцяло погълната от нея, докато накрая не бъдеш обречена на същата съдба като този дявол, за когото си се омъжила, и животът ти ще приключи.