Как да опознае човек природата си? Кои неща съставляват природата на човека? Знаеш само за недостатъците, дефектите, намеренията, представите, негативността и непокорството на човека, но не си способен да откриеш това, което се крие в природата му. Знаеш само за външния слой, но не си способен да откриеш неговия произход, а това не представлява познание за природата на човека. Някои хора признават недостатъците и негативността си, и казват: „Разбирам природата си. Виждате ли, признавам надменността си. Нали това означава, че познавам природата си?“. Надменността е част от природата на човека, това е вярно. Не е достатъчно обаче да го признаеш в доктринален смисъл. Какво е да познаваш собствената си природа? Как може да се опознае тя? От кои страни се опознава? Как конкретно трябва да се разбере природата на човека от това, което той разкрива? Първо, можете да схванете природата на човека чрез неговите интереси. Някои хора например са големи почитатели на известни и изтъкнати личности, други много обичат певци или кинозвезди, а трети имат особена страст към игрите. От тези предпочитания можем да разберем каква е природата на тези хора. Ето един прост пример: някои хора може наистина да боготворят даден певец. До каква степен го боготворят? До такава степен, че са обсебени от всеки жест, усмивка и дума на този певец. Те се вторачват в него и дори снимат всичко, което носи, и след това му подражават. Какъв проблем показва тази степен на боготворене на дадена личност? Това показва, че в сърцето си човекът таи само онези неща на невярващите и че не притежава истината, няма положителни неща, а още по-малко пази Бог в сърцето си. Всички неща, за които този човек мисли, които обича и търси, са на Сатана. Те заемат сърцето му и то им се отдава. Можете ли да кажете каква е природата им същност? Ако човек обича нещо до крайност, то може да се превърне в неговия живот и да заеме сърцето му, а това напълно доказва, че човекът е идолопоклонник, който не иска Бог, а обича дявола. Следователно може да се заключи, че природата на подобен човек обича и почита дявола, не обича истината и не иска Бог. Не е ли това правилният начин да се разглежда природата на даден човек? Напълно правилен е. Така трябва да се анализира природата на човека. Някои хора например специално издигат в култ Павел. Те обичат да излизат, да произнасят речи и да работят, обичат да посещават събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, почитат ги и се въртят около тях. Харесва им да заемат място в сърцата на другите и те да ценят образа, в който се представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да покаже, че са надменни и самонадеяни. Те изобщо не почитат Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които се открояват, са надменност и самонадеяност, нежелание да почитат Бог и желание да бъдат почитани от останалите. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа. Например някои хора наистина обичат да се възползват несправедливо от неща и се стремят да удовлетворят собствените си интереси по всички въпроси. Каквото и да правят, трябва да извлекат изгода от него, иначе няма да го правят. Не се занимават с нищо, освен ако не им дава някакво предимство, и зад действията им винаги има скрити мотиви. Говорят добре за всеки, който им е полезен, и повишават всеки, който ги ласкае. Дори когато любимите им хора имат проблеми, те ще кажат, че тези хора са прави, и ще се постараят да ги защитят и прикрият. Що за природа имат такива хора? От това поведение можете съвсем ясно да разберете тяхната природа. Чрез действията си се стремят да се възползват несправедливо от неща, постоянно се държат пресметливо във всяка ситуация и можете да сте сигурни, че ламтят за изгода с цялата си природа. Във всичко, което правят, преследват собствените си интереси. Няма да станат рано, ако не им е от полза. Те са най-егоистичните хора и са крайно ненаситни. Тяхната природа се проявява чрез любовта им към изгодата и липсата на каквато и да е любов към истината. Някои мъже са очаровани от жените и където и да ходят, винаги мърсуват с тях. Красивите жени са обект на привързаността им и заемат най-високо място в сърцата им. Такива мъже са готови да дадат живота си и да пожертват всичко за красивите жени. Жените изпълват сърцата им. Каква е природата на тези мъже? В природата им е да обичат красивите жени, да ги почитат и да обичат нечестивостта. Те са развратници с нечестива, алчна природа. Защо казвам, че природата им е такава? Техните действия разкриват алчна природа. Тези постъпки не са само случайни прегрешения, нито подобни хора са само малко по-лоши от обикновените хора; те по-скоро постепенно са били напълно обладани от тези неща, които са станали тяхна природа и същина. Така тези неща са се превърнали в разкривания на тяхната природа. Елементите на природата на човека се разкриват постоянно. Всичко, което човек прави, каквото и да е то, може да разкрие природата му. Хората имат собствени мотиви и цели за всичко, което правят, и независимо дали става дума за гостоприемство, проповядване на евангелието или какъвто и да е друг вид работа, те несъзнателно могат да разкрият елементи от своята природа, защото природата на човека е неговият живот. Хората се ръководят от природата си, докато са живи. Природата на човека не се разкрива само по случайност или по стечение на обстоятелствата, а може изцяло да представлява същината на човека. Всичко, което извира от костите и кръвта на хората, представлява природата и живота им. Някои хора обичат красивите жени. Други обичат парите. Трети проявяват особена любов към статуса. Някои ценят най-вече репутацията и личния си образ. Някои особено обичат или почитат идоли. А някои хора са особено надменни и самонадеяни, в сърцата си не отстъпват пред никого и се стремят към статус, обичат да се отличават от останалите и да имат власт над тях. Има всякакви различни видове природа. Те могат да варират от човек до човек, но общите им елементи са съпротивата и предателството срещу Бог. В това отношение всички са еднакви.

Що се отнася до това как да разберем каква е природата на даден човек, нека разгледаме още няколко примера. Вземете например егоизма. Може да се каже, че егоизмът е елемент от природата на човека. Всеки носи този елемент в себе си. Някои хора са ужасно егоистични, егоистични до краен предел, и във всичко мислят единствено за себе си, стремят се само към лична изгода и не се съобразяват ни най-малко с другите. Този егоизъм представлява тяхната природа. Всеки е егоистичен донякъде, но има разлика. Когато общуват с други, някои хора могат да са внимателни и да се грижат за другите, може да проявяват загриженост към тях и да се съобразяват с тях във всичко, което правят. Други хора обаче не са такива. Тези хора са особено егоистични и винаги са дребнави, когато приютяват братя и сестри. На собственото си семейство дават най-добрата храна и най-големите порции, а на братята и сестрите дават само по-малките порции от по-малко апетитната храна. Когато идват собствените им роднини, те се грижат много за техните удобства. Когато обаче идват братя и сестри, те ги настаняват да спят на пода. Според тях е достатъчно, че им позволяват да останат да пренощуват. Когато братята и сестрите заболеят или имат някакъв друг проблем, такъв човек дори не се замисля за тях и се държи така, сякаш не забелязва. Такива хора изобщо не се интересуват от другите и не проявяват загриженост към тях. Интересуват се единствено от себе си и своите роднини. Тази тяхна егоистична природа определя нежеланието им да се грижат за другите. Те смятат, че да се грижат за останалите означава да понасят загуби и да си навличат много неприятности. Някои хора биха казали: „Егоистичният човек не знае как да се отнася с внимание към другите“. Това не е вярно. Ако не знаят как да се отнасят внимателно, защо тогава егоистичните хора са толкова добри към собствените си роднини и проявяват пълно внимание към нуждите им? Защо знаят от какво се нуждаят те самите и какво е подходящо да облекат или да ядат в определено време? Защо не са способни да се отнасят така и към другите? Те всъщност разбират всичко, но са егоистични и достойни за презрение. Това се определя от тяхната природа. Егоистичните хора са неспособни да се отнасят справедливо към другите. Съществува и аспектът на нечестивостта. Божият дом е определил, че всички, които блудстват постоянно, трябва да бъдат прочистени. При някои хора обаче това е било само моментно прегрешение. И към тях ли трябва да се приложат същите мерки като към онези, които блудстват постоянно? Това е въпрос на принцип. Хората, които може инцидентно да са блудствали, не могат да се считат за хора с нечестива природа. Ако някой непрекъснато и навсякъде мърсува с противоположния пол и няма срам и морал в човешките отношения, значи е нечестив човек и природата му е нечестива. Такъв човек ще разкрие своята природа, независимо какви действия предприема или каква работа върши. Природата му е неуправляема и сърцето му е изпълнено с тези нечистотии. Мърсува с противоположния пол, където и да отиде, и дори и да спре за известно време, прави го единствено защото средата не го позволява или защото няма подходящи партньори. Нещата от природата на човека могат да бъдат разкрити винаги и навсякъде и нищо не може да ги ограничи. Някои хора особено се увличат по дрехите, красотата и суетата и са много суетни. Сменят дрехите си по няколко пъти на ден. Следят кой носи хубави дрехи и кой се облича добре, не могат да спят, ако не им се удава да получат тези неща, и биха заели пари или биха платили всяка цена, само и само да се сдобият с тях. Ако не успеят да ги получат, може да загубят всякакъв интерес към вярата в Бог, както и желанието да посещават събирания и да четат Божието слово. Умът им е зает единствено от тези неща. Не могат да мислят за нищо друго. Такива хора са особено суетни, много по-суетни от обикновения човек. Това е в природата и в костите им. Самата им природа е суетна. Нещата в природата на човека не се разкриват в момент на слабост, а по-скоро са последователни проявления. Каквото и да правят, хората носят елементите от своята природа. В тях все още има нечистотии, дори когато не си личат външно. Ако един измамен човек говори честно, в думите му всъщност пак има скрит смисъл. Те още са заразени с измама. Измамният човек мами всекиго, дори роднините и децата си. Колкото и да си откровен с него, той ще те мами. Това е истинското му лице и точно това е неговата природа, а тя не се променя лесно и винаги ще е такава. Честният човек понякога изрича изопачени и измамливи думи, но обикновено е честен, постъпва по относително надежден начин, не се възползва от другите, когато взаимодейства с тях, и не се стреми да ги изпитва, когато говори с тях. Той може да се открие и да споделя с останалите от сърце, и всички останали казват, че е откровен. Когато понякога изрича измамливи думи, това е просто проява на покварения му нрав. Това не представлява неговата природа, защото той не е измамен човек. Ето защо, когато става въпрос за природата на човека, трябва да разбирате какви са елементите на тази природа и какво представлява поквареният нрав. Трябва да сте способни да разграничавате двете неща ясно. Сега, когато на хората се казва да разнищят собствената си природа, някои ще кажат: „Понякога говоря грубо“ или „Аз съм невъзпитан и не знам как да се държа“, или „Понякога има нередности, когато изпълнявам дълга си“, но не говорят за това каква е природата им или дали човешката им природа е добра. Винаги избягват подобни въпроси и няма как да се опознаят истински. Не е приемливо постоянно да се прикриваш и да се страхуваш да не се посрамиш. Това, което е в твоята природа, трябва да се извади наяве. Ако не може да се извади наяве, не може да се разбере, а ако не може да се разбере, не може да се промени. Трябва да си много стриктен, когато става въпрос за опознаването на самия себе си. Не бива да се залъгваш и по този въпрос не може да се отнасяш нехайно.

Да разбереш собствената си природа означава преди всичко да разбереш що за човек си в действителност. Характеристиките ти като човек показват какъв вид природа притежаваш. Като кажем например, че някой е „такъв и такъв“, това най-много говори за неговата природа. Видът на природата, която човек притежава, определя какъв вид човек е той. Природата на човека е неговият живот. Как можеш да разбереш каква е природата на даден човек? Трябва често да общуваш с него и да отделяш време да наблюдаваш какъв човек е. Това, което най-много се откроява в него и което е типично за същността и характерните му черти, може да се каже, че е неговата природа същност. Тези елементи от същността му формират неговата природа. Когато става въпрос за това да разбереш какъв човек е някой в действителност, този начин е по-точен. Каквато е същността на човека, такава е и неговата природа. Природата на даден човек определя какъв вид човек е той. Например, ако някой особено обича парите, тогава неговата природа може да се обобщи с една дума — той е сребролюбив. Ако най-отличителната черта на някого е любовта към жените и той винаги се държи като женкар, тогава този човек обича нечестивостта и има нечестива природа. Някои хора най-много обичат да ядат. Ако дадеш на такъв човек малко алкохол и месо, той ще действа в твоя полза. Следователно това показва, че този човек има чревоугодническа природа, точно като прасе. Всеки човек има покварен нрав и пагубен недостатък, а поквареният му нрав го контролира в реалния му живот. Той живее според този покварен нрав, който представлява неговата природа. Може да се каже, че природата му е онази част от него, която е пагубният му недостатък, а пагубният му недостатък е неговата природа. Някои хора сякаш имат приемлива човешка природа и на пръв поглед не проявяват никакви сериозни недостатъци, но най-голямата им слабост е тяхната крехкост. Те нямат никакви житейски цели или стремежи, просто се лутат без план в живота, рухват при най-дребния неуспех и се настройват негативно, когато нещата станат трудни. Ако накрая се поддадат на представи до такава степен, че вече не искат да имат вяра, тогава най-голямата им слабост е тяхната крехкост. Природата им е крехка, те са безполезни и не може да им се помогне. Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в цялото си поведение спрямо останалите те живеят според чувствата си. Изпитват нещо към този и онзи човек и прекарват дните си в това да обръщат внимание на въпроси, свързани с взаимоотношенията и чувствата. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на чувствата. Когато невярващ роднина на такъв човек умре, той ще плаче три дни и няма да позволи да погребат тялото. Все още изпитва чувства към починалия и чувствата му са твърде силни. Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той е възпиран от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено сантименталните хора са неспособни да практикуват истината или да се покорят пред Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много сантиментална и те живеят според чувствата си. Затова, ако искате да потърсите промяна в нрава си, трябва да познавате своята природа. „Вълкът не може да промени нрава си“. Недейте да приемате, че природата може да се промени. Ако природата на даден човек е твърде лоша, той никога няма да се промени и Бог няма да го спаси. За какво се отнася промяната в нрава? Тя се отнася за човек, който обича истината, приема правосъдието и наказанието на Божиите слова и преминава през всякакви страдания и облагородяване, докато преживява Божието дело и се очиства от сатанинските отрови в себе си, напълно отхвърля покварения си нрав и е способен да се покори на Божиите слова и на всичко устроено и подредено от Бог, и никога повече да не се бунтува или противопоставя. Това е промяна в нрава. Ако природата на човека е много лоша и той е зъл, тогава Бог няма да го спаси и Светият Дух няма да работи в него. Тоест това е все едно лекар да лекува пациент. Човек, който има възпаление, може да бъде лекуван, но човек, който развие рак, не може да бъде спасен. Промяната в нрава означава, че понеже човек обича истината и може да я приеме, накрая той опознава своята природа, която е бунтовна спрямо Бог и Му се противопоставя. Човекът разбира, че хората са твърде дълбоко покварени, разбира тяхната абсурдност и измамност, както и нищетата и окаяното им състояние, и накрая разбира човешката природа същност. Като знае всичко това, той става способен напълно да се отрече и да се опълчи на себе си, да живее според Божието слово и във всичко да практикува истината. Това е човек, който познава Бог, и чийто нрав е променен.

Цялото човечество е покварено от Сатана, а в природата на човека е да предава Бог. Въпреки това сред всички хора, които са били покварени от Сатана, има такива, които могат да се подчинят на Божието дело и да приемат истината. Това са хората, които могат да получат истината и да постигнат промяна в нрава си. Някои хора не търсят истината, а просто се носят по течението. Те се подчиняват и ще направят каквото им кажете, могат да изоставят нещата, да дадат всичко от себе си и да понесат всяко страдание. Такива хора имат малко съвест и разум, надяват се да бъдат спасени и да оцелеят, но нравът им не може да се промени, защото не се стремят към истината, а се задоволяват само с това, че разбират доктрината. Те не казват и не вършат неща, които са в разрез със съвестта им, могат искрено да изпълняват дълга си и да приемат общение за истината по отношение на всеки проблем. Те обаче не полагат сериозни усилия, когато става въпрос за истината, умовете им са объркани и никога не могат да разберат същността на истината. Невъзможно е техният нрав да се промени. Ако искате да бъдете очистени от покварата и живот нравът ви да бъде променен, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и да приемете и да се покорите на светлината от просветлението на Светия Дух, за която разговарят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри дела, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е практическа. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е практическа“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов практическа, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към неясния и невидимия Бог не е нито реалистична, нито практическа, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божието намерение. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, животът му нрав се промени и обнови. Ако човек не търси истината, никога няма да я разбере. Можете да говорите за думите и доктрините десетки хиляди пъти, но те ще си останат само думи и доктрини. Някои хора просто казват: „Христос е истината, пътят и животът“. Дори да повториш тези думи десетки хиляди пъти, от това няма да има никаква полза; ти не разбираш смисъла им. Защо се казва, че Христос е истината, пътят и животът? Можеш ли да изразиш знанието, което си придобил за това от преживяване? Навлязъл ли си в реалността на истината, пътя и живота? Бог е изрекъл Своите слова, за да можете да ги преживеете и да получите познание. Безполезно е само да изричате думи и доктрини. Можеш да опознаеш себе си само след като си разбрал и навлязъл в Божиите слова. Ако не ги разбираш, тогава не можеш да опознаеш себе си. Можеш да получиш проницателност само когато разбереш истината. Без да я разбереш, не си способен на проницателност. Можеш да видиш нещата ясно само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да ги видиш ясно. Можеш да опознаеш себе си само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да се опознаеш. Нравът ти може да се промени само когато си придобил истината. Без истината нравът ти не може да се промени. Само след като си придобил истината, можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Ако не си я придобил, не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Само след като придобиеш истината, можеш да се покланяш на Бог. Без да разбираш истината, дори и да Му се покланяш, поклонението ти няма да е нищо повече от изпълняване на религиозни ритуали. Без истината нищо от това, което правиш, не е практическо. С придобиването на истината всичко, което правиш, има практичност. Всички тези неща зависят от придобиването на истината от Божиите слова. Някои хора ще попитат: „Какво точно означава да придобиеш истината от Божиите слова?“. Наистина ли е необходимо да се задава този въпрос? Цялата истина е изразена от Бог и се съдържа в Божиите слова. Няма истина извън Божиите слова. Много хора вярват, че да си способен да изричаш думи и доктрини, означава да познаваш истината, а това е нелепо. Не можеш да придобиеш истината, като просто говориш за доктрини. Каква е ползата от това просто да разговаряш за буквалното значение на Божиите слова? Трябва да разбереш значението на Божиите слова, техния източник и резултата, който се очаква да постигнат. Божието слово съдържа истина, живот, светлина, принципи и пътища. Всяко Божие слово съдържа много неща; не е достатъчно само да кажеш какво означава буквално то и с това да приключиш. Ще ви дам пример. Бог каза: „Бъдете честни, а не измамни хора“. Какво означава това твърдение? Някои хора казват: „Това означава да се каже на хората да са честни, а не измамни, нали?“. Ако ги попитате какво още означава това, те ще кажат: „Това означава, че трябва да сте честни, а не измамни хора. Само тези две неща се казват“. Тогава може да попитате: „Какво точно означава да си честен човек? Какъв човек се смята за честен? Какво е поведението на честния човек? Какво е поведението на измамния човек?“. Те биха отговорили: „Честен човек е този, който говори честно, не влага фалш в думите си и не лъже. Измамен човек е този, който говори със заобикалки, не казва истината, винаги е нечист в думите си и обича да лъже“. Това е всичко, което могат да ви кажат. Човешкото мислене е твърде опростено. Дали някога може да се навлезе в истината реалност с толкова просто обяснение за това кой е честен човек? Какво казва Божието слово за честните хора? Първо, че честните хора не таят съмнения за другите, и второ, че те могат да приемат истината. Това са двете основни характеристики. Какво има предвид Бог под това? Защо Бог казва това? От Божието слово можеш да разбереш по-дълбокото значение на това какво означава да си честен човек, за какво се отнася и какво е точното определение на честния човек. Едва след като разбереш това определение правилно, ще можеш да видиш в Божието слово какви са проявленията на честния човек, какви са измамните хора и какви са проявленията на измамния човек. Ако след това оцениш тези проявления, ще разбереш точно какво представлява честният човек и какво представлява измамният човек, както и как измамните хора се отнасят към Божието слово, към Бог и към другите. Така наистина ще разбереш Божиите слова и колко различна е представата на хората за честните и измамните хора от това, което казва Божието слово. Когато Божието слово ти казва: „Бъди честен, не бъди измамен човек“, в това има много детайли. Когато наистина разбереш значението на думите, ще знаеш какво е честен и какво е измамен човек. Когато практикуваш, ще знаеш как да го правиш по начин, който със сигурност ще разкрие проявленията на честен човек, и ясно ще видиш пътя и принципите на практиката да бъдеш честен човек, което гарантира, че за Бог си на приемливо ниво. Ако наистина разбираш тези думи и ги практикуваш, ще можеш да получиш Божието одобрение. Ако обаче не разбираш тези думи, няма да бъдеш честен човек и никога няма да получиш Божието одобрение. Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто, преувеличено обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разобличени по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате с цветисти украси, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истински опит и знание. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.