Павел има още една известна фраза. Коя е тя? („Защото за мене да живея е христос, а да умра — придобивка“ (Филипяни 1:21).) Той не признаваше идентичността на Господ Исус Христос, не признаваше, че Господ Исус Христос е въплътеният Бог, който живее на земята, или факта, че Господ Исус Христос е Божието въплъщение. Напротив, Павел виждаше себе си като христос. Не е ли отвратително? (Така е.) Това е отвратително и същността на този проблем е много сериозна. Кой точно беше Христос в съзнанието на Павел? Каква беше Неговата идентичност? Как можеше Павел да бъде толкова обсебен от мисълта да бъде христос? Ако в съзнанието на Павел Христос беше обикновен човек с покварен нрав или незначителен човек, който играе незабележителна роля, който няма могъщество, няма благородна идентичност, нито способности или умения, които да превъзхождат тези на обикновените хора, щеше ли Павел все така да иска да бъде христос? (Не.) Със сигурност нямаше да иска. За себе си Павел смяташе, че е добре образован, и не искаше да бъде обикновен човек, той искаше да бъде свръхчовек, велик човек и да превъзхожда останалите. Как можеше да иска да бъде Христос, когото другите хора смятаха за смирен и незначителен? Като се има предвид това, какъв статус и роля имаше Христос в сърцето на Павел? Каква идентичност и статус трябва да има човек и каква власт, могъщество и осанка трябва да покаже, за да бъде христос? Това разобличава какво си въобразяваше Павел за Христос и какво знаеше за Христос, т.е. как определяше Христос. Затова Павел имаше амбицията и желанието да бъде христос. Има конкретна причина, поради която Павел искаше да бъде христос, и тя отчасти се разкрива в неговите писма. Нека анализираме няколко въпроса. Когато Господ Исус извършваше делото, Той стори някои неща, които представляваха Неговата идентичност като Христос. Тези неща са символи и понятия, които притежаваше идентичността на Христос според Павел. Кои бяха тези неща? (Извършването на знамения и чудеса.) Именно. Тези неща бяха Христос, който изцеляваше хората от болестите им, пропъждаше демони и извършваше знамения, чудеса и вълшебства. Макар Павел да признаваше, че Господ Исус е Христос, това беше само заради знаменията и чудесата, които Той извърши. Следователно, когато Павел разпространяваше евангелието на Господ Исус, той никога не говореше за словата, които Господ Исус изрече, или за това, което Той проповядваше. В очите на Павел — един неверник, фактът, че Христос можеше да каже толкова много неща, да проповядва толкова много, да върши толкова много работа и да накара толкова много хора да Го следват, придаваше известно достойнство на идентичността и статуса на Господ Исус. Той притежаваше безгранична слава и благородство, поради което статусът на Господ Исус сред хората беше особено висок и знатен. Ето какво виждаше Павел. От това, което Господ Исус Христос проявяваше и разкриваше, докато вършеше делото, както и от Неговата идентичност и същност, това, което Павел виждаше, не беше Божията същност, истина, път или живот, нито Божията обичливост или мъдрост. Какво виждаше Павел? Казано на съвременен език, това, което виждаше, беше блясъкът на славата, и той искаше да бъде последовател на Господ Исус. Когато Господ Исус говореше или извършваше делото, толкова много хора слушаха — колко славно трябва да е било това! Това беше нещо, което Павел бе очаквал дълго, той жадуваше за настъпването на този момент. Копнееше за деня, в който ще може да проповядва безкрайно като Господ Исус, Който караше толкова много хора да Го гледат с приковано внимание, с възхищение и копнеж в очите, както и да желаят да Го следват. Павел беше слисан от внушителната осанка на Господ Исус. Всъщност той не беше наистина слисан от нея, а по-скоро завиждаше за идентичността и осанката, на които хората се възхищаваха и обръщаха внимание, които те боготворяха и за които имаха високо мнение. Ето за какво завиждаше той. И така, как би могъл да го постигне? Той не вярваше, че Господ Исус Христос е постигнал тези неща чрез Своята същност и идентичност, а вярваше, че това е заради Неговата титла. Затова Павел копнееше да бъде важна особа и да има роля, в която да може да носи името Христос. Павел положи много усилия, за да влезе в подобна роля, нали? (Да.) Какви усилия положи? Той проповядваше навсякъде и дори вършеше чудеса. В крайна сметка, за да определи себе си, той използва една фраза, която удовлетворяваше вътрешните му желания и амбиции. Каква фраза използва, за да определи себе си? („Защото за мене да живея е христос, а да умра — придобивка“) Да живее е христос. Това е основното нещо, което той искаше да постигне. Основното му желание беше да бъде христос. Каква връзка има това желание с личните му стремежи и с пътя, по който вървеше? (Той е почитал могъществото и се е домогвал до възхищението на хората.) Това е теория. Трябва да говорите за някои факти. Павел практически проявяваше желанието си да бъде христос. Моето определение за него не се основава само на една фраза, изречена от него. От стила, методите и принципите му на действие можем да видим, че всичко, което той правеше, се въртеше около целта му да стане христос. Това е коренът и същността на причината, поради която Павел каза и направи толкова много неща. Павел искаше да бъде христос и това повлия на неговите стремежи, на пътя му в живота и на вярата му. По какви начини се проявяваше това влияние? (В цялата си работа и проповядване Павел се е перчил и е свидетелствал за себе си.) Това е един от начините. Павел се перчеше на всяка крачка. Той даваше на хората ясно да разберат как е страдал, как е вършил нещата и какви са били намеренията му, така че когато хората чуеха това, те си мислеха, че прилича досущ на христос, и наистина искаха да го наричат христос. Това беше целта му. Ако хората наистина го бяха нарекли христос, той щеше ли да го отрече? Щеше ли да го отхвърли? (Не, не би го направил.) Определено нямаше да го направи — със сигурност щеше да бъде въодушевен. Това е един от начините, по които се проявяваше влиянието, което това оказваше върху стремежите му. Какви други начини имаше? (Той е писал писма.) Да, той написа няколко писма, за да бъдат предавани през вековете. В писмата си, в работата си и в целия процес на пастирството си над църквите той нито веднъж не спомена името на Господ Исус Христос, нито свърши нещо в името на Господ Исус Христос, нито възвеличаваше името на Господ Исус Христос. Какъв негативен резултат имаше това, че той винаги работеше и говореше по този начин? Как повлия това на онези, които следваха Господ Исус? Това накара хората да отрекат Господ Исус Христос и Павел зае Неговото място. Той копнееше за това хората да попитат: „Кой е господ Исус христос? Никога не съм чувал за него. Ние вярваме в Павел христос“. Така щеше да бъде щастлив. Това беше неговата цел и едно от нещата, до които се домогваше. Един от начините, по които това влияние се проявяваше, беше начинът, по който той работеше. Той бръщолевеше за кухи идеи и говореше безкрайно за празни теории, за да видят хората колко е способен и убедителен в работата си, колко много помага на хората и че има известна осанка, сякаш Господ Исус Христос се е явил отново. Друг начин, по който това влияние се проявяваше, беше, че той никога не възвеличаваше Господ Исус Христос и със сигурност не възвеличаваше името Му, нито свидетелстваше за словата и делото на Господ Исус Христос или за това как хората са се облагодетелствали от тях. Павел изнасяше ли проповеди за това как хората трябва да се покаят? Той със сигурност не го правеше. Павел никога не проповядваше за делото, което Господ Исус Христос свърши, за словата, които Той изрече, или за всички истини, на които Той учеше хората — Павел отричаше тези неща в сърцето си. Павел не само отричаше думите на Господ Исус Христос и истините, на които Той учеше хората, но се отнасяше към собствените си думи, работа и учения като към истината. Той използваше тези неща, за да замени словата на Господ Исус, и караше хората да практикуват думите Му и да се придържат към тях, сякаш са истината. Какво предизвика тези проявления и разкриване? (Желанието му да бъде христос.) Те бяха предизвикани от Неговото намерение, желание и амбиция да бъде христос. Това беше тясно свързано с неговата практика и стремежи. Това е шестият грях на Павел. Сериозен ли е той? (Да.) Всъщност всичките му грехове са сериозни. Всички те вещаят смърт.

Сега ще разговарям за седмия грях на Павел. Този е още по-сериозен. Преди Павел да бъде призован от Господ, той вярваше в юдаизма. Юдаизмът е вярата в Бог Йехова. Какво понятие имат за Бог онези, които вярват в Бог Йехова? Това е понятието за нещата, които преживяха предците им, когато Бог Йехова ги изведе от Египет в добрата Ханаанска земя: как Бог Йехова се яви на Моисей, как порази Египет с десет напасти, как използва стълбове от облаци и огън, за да води израилтяните, как им даде Своите закони и т.н. Дали онези, които вярваха в юдаизма по онова време, смятаха, че всички тези неща са просто фантазия, представи и легенди, или смятаха, че са факти? По онова време Божиите избраници и тези, които бяха истински последователи, вярваха и признаваха, че Бог, който се намира в небето, съществува и е реален. Те си мислеха: „Фактът, че Бог е създал човечеството, е истина. Независимо колко отдавна се е случило, този факт остава верен. Не само трябва да вярваме в това, но трябва да сме убедени и да споделяме този факт. Това е наша отговорност и наше задължение“. Въпреки това, друга група хора, които бяха неверници, смятаха, че тези неща вероятно са само легенди. Никой не се опита да провери историите или да проучи дали са истински или измислени, те просто им вярваха наполовина. Когато се нуждаеха от Бог, те се надяваха, че Той е реален и че може да им даде това, което преследваха и за което се молеха и копнееха. Когато се молеха на Бог с надеждата да получат нещо, те се надяваха, че този Бог съществува. По този начин те просто се отнасяха към Бог като към психологическа патерица. Те не виждаха факта, че Бог спасява човека, нито приемаха истините, които Бог изрази. Това не беше истинска вяра в Бог; те вече бяха неверници. Как се проявяваха хората от най-нисшия тип? Всичко, което те правеха, беше да служат на Бог в църквата, да Му правят приношения, да следват всички ритуали и дори да вярват на всякакви легенди. Бог обаче не беше в сърцата им, а богът на техните представи и фантазии беше нереалистичен и кух. В какво вярваха такива хора? В материализма. Те вярваха само в неща, които можеха да видят. В техните очи не съществуваха нещата от легендите, неясните неща и всичко в духовния свят, което те не можеха да докоснат с ръце, да видят с очите си или да чуят с ушите си. Някои хора казват: „Тогава вярват ли в съществуването на неща, които не могат да видят, като микроорганизмите?“. Категорично вярват в тези неща. Категорично вярват в науката, електроните, микробиологията и химията. Неверниците вярват, че тези неща са по-истински от всичко останало. Те са истински материалисти. Говорим за това, за да анализираме тези три типа хора: истинските вярващи, полувярващите и материалистите, които изобщо не вярват в съществуването на Бог. Някои хора казват: „Наистина ли има бог? Къде е той? Как изглежда? Чух, че бог е на третото небе. И така, колко високо е третото небе? Колко далеч е и колко е голямо? Хората казват също, че има рай и че той е павиран със златни тухли и нефритени плочки и че стените също са златни. Как може да има толкова прекрасно място? Това е глупост! Чух, че в Епохата на закона бог е дал законите си на божиите избраници и че скрижалите със законите все още съществуват. Това вероятно е само легенда, нещо, което управляващата класа използва, за да контролира народа“. Тази група хора има ли истинска вяра в Бог? (Не, няма.) Те не вярват, че Бог наистина съществува, или на факта, че Той е сътворил хората и е водил човечеството до днес. Защо тогава все още служат в църквата? (Защото те се отнасят към служенето на Бог като към работа и прехрана.) Точно така. Те го виждат като работа и прехрана. И така, от кой тип хора беше Павел? (От третия тип.) Това е свързано с неговата природа същност. Павел обичаше да бръщолеви за празни теории. Той обичаше празни неща, нереалистични неща и неща, които са фантазия. Той харесваше неща, които са дълбоки и трудни за разбиране и които не могат да бъдат изложени с конкретни термини. Той обичаше да премисля нещата, беше предубеден и неотстъпчив и имаше изопачено разбиране. Такива хора не са човеци. Ето каква личност беше той. Предвид нрава и природата същност на Павел, както и неговите предпочитания, надежди, стремежи и амбиции, макар че той служеше в църквата и беше ученик на известен учител, познанието, което усвои, за него беше само инструмент, с който да удовлетвори собствените си желания, амбиции и суета и да си намери прехрана, статус и положение в обществото. Предвид природата същност и стремежите на Павел, колко вяра имаше той в Йехова? Вярата му не беше обещание, а само празни думи. Той беше неверник, атеист и материалист. Някои хора питат: „Ако Павел е бил неверник, защо е станал апостол на Господ Исус Христос и е разпространявал евангелието от Епохата на благодатта?“. Кажете ми, как можа да извърви този път? Какво го подтикваше? Коя беше повратната точка за него, която го накара да поеме тази роля и даде на неверник като него способността да върви по такъв път и да извърши обрат? Какво имам предвид, когато говоря за „обрат“? Той се случи, когато Павел беше поразен по пътя за Дамаск — това беше обратът в живота му. Той преживя два вида обрати: единият е, че премина от неверие в Бог към вярване, че Бог определено съществува, защото Господ Исус, когото първоначално преследваше, му се яви по пътя за Дамаск. Павел възкликна: „Кой си ти, господи?“. Всъщност дълбоко в себе си Павел не вярваше, че този Господ и Бог съществува, но нямаше как да не извика: „Кой си ти, господи?“. Какво каза Господ Исус? („Аз съм Исус, когото ти преследваш“ (Деяния 9:5).) В момента, в който Господ Исус каза това, Павел се убеди в един факт: яви се Господ, когото той никога преди не беше виждал, когото не можеше да си представи и който беше по-могъщ, отколкото можеше да си представи. Как се убеди, че Господ е по-могъщ, отколкото той можеше да си представи? Защото когато Павел най-малко го очакваше, Исус, за Когото той категорично не вярваше, че е Бог, се яви точно пред него. Колко могъщ е Господ Исус? Павел се убеди във величината на Неговото могъщество, когато очите му бяха заслепени от светлината на Господ Исус. Тогава можеше ли той да бъде убеден, че Господ Исус е Бог? (Не.) Защо не? (Първо защото Павел не е вярвал, че Бог съществува.) Точно така, защото той изобщо не вярваше в съществуването на Бог. В момента всички вие имате вяра и основа в сърцата си, затова ако Бог ти се яви, дори и да е само Неговият глас или Неговият гръб, и ако Той ти проговори или назове името ти, ти ще бъдеш убеден в един факт: „Това е Богът, в Когото вярвам. Виждал съм Го и съм Го чувал. Бог се приближи до мен“. Ще бъдеш убеден, защото имаш вяра в сърцето си, мечтал си за този момент и не се страхуваш. Но това ли си помисли Павел? (Не.) Той никога не е имал вяра в сърцето си. Каква беше първата му мисъл? (Страх.) Той се страхуваше, защото това същество беше способно да го порази и да го убие! Това го плашеше и ужасяваше повече от ада, който той не можеше да види. Той беше обезумял от страх. Сърцето му изобщо нямаше вяра в Бог — може да се каже, че нямаше понятие за Бог. Следователно, когато Господ Исус вършеше Своето дело, независимо дали извършваше знамения и чудеса или изнасяше проповеди, независимо колко хора Го следваха, колко впечатляващ беше Той или колко голяма беше сцената, в съзнанието на Павел, Господ Исус не беше нищо повече от обикновен човек. Той гледаше отвисоко на Господ Исус и не изпитваше уважение към Него. Сега обаче обикновеният Човешки Син, на Когото той гледаше отвисоко, стоеше точно пред него, вече не в тялото на обикновен човек и не само с глас, а със стълб от светлина! За него това беше момент, който никога нямаше да забрави и след милион години. Светлината беше ослепителна! Как Бог порази Павел? Когато Бог се приближи до Павел, Павел за миг беше ослепен и падна на земята. Какво се случваше? Доброволно и по собствена воля ли падна, или вече беше подготвен за това? (Не, той просто не е могъл да го понесе.) Човешкото тяло е просто плът; не може да го понесе. Когато Бог наистина се приближи до теб, Той няма да бъде в обикновеното физическо тяло, в което си виждал Господ Исус — толкова мил и отзивчив, толкова смирен и обикновен, направен от плът и кръв, някой, който ти изглежда незабележим и за когото не се и замисляш. Когато Бог наистина се приближи до теб, дори и да не те порази, няма да си в състояние да го понесеш! Първото нещо, което Павел почувства дълбоко в сърцето си, беше: „Бях доближен от господ Исус, когото преследвах и на когото гледах отвисоко. Тази светлина е толкова могъща!“. Бог каза ли му да се поклони? Рече ли: „Трябва да се поклониш.“? (Не, не го е казал.) Тогава защо Павел падна по очи на земята? (Бил е уплашен.) Не. Човечеството е сътворено от Бог и хората са толкова малки и слаби, че когато Божията светлина докосне плътта им, няма как да не паднат на земята. Бог е твърде голям и силен; Той е непосилен за техните способности и нерви и те не могат да го понесат. Павел не признаваше Господ Исус за Бог или Господ. Защо тогава да се покланя по собствено желание? Той беше паднал по очи. Беше лишен от всякакви способности и беше напълно парализиран. Първоначалната му гордост, надменност, напереност, самоправедност и самомнение изчезнаха в онзи миг. Бог дори не се бе явил на Павел в истинската Си личност. Просто Неговата светлина го огря и когато Павел я видя, това беше резултатът. Ето колко голямо въздействие имаше тя върху него. Това беше обратът на Павел. Ако този обрат нямаше уникален контекст или ако това не беше специален случай, тогава за един обикновен човек с човешка природа и съвест, който се стреми към положителни неща и който се стреми към истината, това би било нещо добро, защото когато човек види Бог, това оказва влияние върху стремежа на целия му живот. Като се съди по това, което е записано в Библията, през вековете рядко човек е чувал Бог да говори. Йов чу Бог да му говори от бурята, след като Бог го подложи на изпитание. Йов прекара целия си живот в стремеж да се покори на Божиите подредби и да разбере Божието върховенство, но Йов така и не видя Бог, докато не навърши седемдесет години. Той само преживя Неговото върховенство и все пак Йов имаше такава вяра. Вярата му не претърпя ли голям обрат, когато със собствените си уши чу Бог да му говори? (Да.) Този обрат беше възвисяване, момент, в който вярата му се усили още повече. За него това потвърди още повече, че цялото дело, което вършеше у хората Богът, в Когото той вярваше и на Когото се покоряваше, е правилно и добро и че хората трябва да Му се покоряват. Това не беше малък обрат, какъвто преживява обикновеният човек при преминаването му от съмнителна вяра към истинска вяра без съмнения. По-скоро това беше възвисяване, чрез което вярата му достигна по-високо ниво. Що се отнася до Павел, какъв обрат трябваше да предизвика Божието явяване под формата на поразяването му? Със сигурност не беше възвисяване, защото той никога преди това не беше вярвал в Бог, така че не може да се нарече възвисяване. И така, какво въздействие имаше това върху него? Това отново е свързано с неговите стремежи. Кажете Ми. (За да запази живота си, Павел поискал да полага труд, като споделя евангелието, за да изкупи греховете си.) Това е точно така. Страхуваше се също и от смъртта и беше много хитър. Когато разбра, че Исус, когото беше преследвал, всъщност е Бог, той обезумя от страх и си помисли: „Какво да правя? Всичко, което мога да направя, е да се вслушам в заповедите на господ, иначе ще умра!“. От този момент нататък той прие Божието поръчение и започна да полага труд, като разпространяваше евангелието, за да изкупи греховете си. Той си помисли: „Ако наистина успешно разпространявам евангелието и господ Исус е доволен, може дори да получа венец и награда!“. Това бяха сметките дълбоко в сърцето му. Мислеше, че най-сетне е намерил по-добър шанс да получи благословии. Павел прие поръчението на Господ, за да изкупи греховете си и да спаси живота си. С това намерение и с тази цел той повярва в Господ и Го прие. Откакто срещна Господ Исус по пътя за Дамаск и беше поразен, той направи обрат, който отбеляза ново начало за стремежите и живота му на вяра в Бог. Положително или негативно беше това ново начало? (Било е негативно.) Той не призна Божията праведност и прие поръчението на Господ Исус, като използва метода на сделката, който беше още по-хитър, неописуем и подмолен, само защото се страхуваше от Божието величие и от това да бъде поразен. Това е още по-отвратително. Това обаче не е целта на Моето общение днес. От обрата на Павел, след като се сблъска с великата Божия светлина, и от различните начини, по които той се прояви, можем ясно да видим по какъв път вървеше Павел и що за човек показа, че е той неговата природа същност. Тези неща са напълно ясни.

Откакто беше поразен, Павел повярва, че Господ Исус Христос съществува и че Господ Исус Христос е Бог. Бог, в когото вярваше, мигновено се беше прехвърлил от Бог, който се намира в небето, към Господ Исус Христос — беше се прехвърлил към Бог на земята. От този момент нататък той не можеше да откаже поръчението на Господ Исус и започна неотклонно да полага труд за въплътения Бог — Господ Исус. Разбира се, целта, с която полагаше труд, отчасти беше да се опростят греховете му, но отчасти беше и да се удовлетвори желанието му да бъде благословен и да получи крайната цел, която искаше. Когато Павел каза „с божията воля“, „бог“ до Йехова ли се отнасяше или до Исус? Той малко се обърка и си помисли: „Вярвам в Йехова. Защо тогава бях поразен от Исус? Защо Йехова не спря Исус, когато ме порази? Кой точно от тях е бог?“. Той не можеше да разбере това. Във всеки случай той никога не смяташе Господ Исус за свой бог. Дори и да Го признаваше на думи, в сърцето му все още имаше съмнение. С течение на времето той постепенно отново започна да вярва, че „само Йехова е бог“, затова във всичките си по-късни писма, когато Павел пишеше „с Божията воля“, „бог“ вероятно се отнасяше предимно за Бог Йехова. Тъй като Павел никога не заяви ясно, че Господ Исус е Йехова, винаги виждаше Господ Исус като Божия Син, наричаше Го Сина и никога не каза нещо от рода на „Синът и Отецът са едно“, това доказва, че Павел така и не призна Господ Исус за единствения истински Бог. Той се съмняваше и вярваше в това само половинчато. Предвид този негов възглед за Бог и неговия метод на стремеж, Павел не беше човек, който се стреми към истината. Той така и не разбра тайнството на въплъщението и никога не призна Господ Исус като единствения истински Бог. Въз основа на това не е трудно да се каже, че Павел беше човек, който се прекланяше пред могъществото и беше хитър и лукав. Какво ни показва за неговата вяра фактът, че Павел се прекланяше пред нечестивостта, могъществото и статуса? Той имаше ли истинска вяра? (Не.) Той нямаше истинска вяра. В такъв случай, действително ли съществуваше този Бог, който той определи в сърцето си? (Не.) Защо тогава продължи да обикаля, да отдава всичко и да работи за Господ Исус Христос? (Той беше контролиран от намерението си да бъде благословен.) (Страхуваше се да не бъде наказан.) Отново се върнахме към този момент. Причината беше, че се страхуваше да не бъде наказан и че в плътта си имаше трън, който не можеше да отстрани, затова постоянно трябваше да обикаля и да върши работа, та да не би трънът в плътта му да го заболи повече, отколкото можеше да понесе. Като съдим по тези негови проявления, по думите му, по реакцията му на случилото се по пътя за Дамаск и по въздействието, което поразяването му по пътя за Дамаск оказа върху него след този факт, можем да видим, че в сърцето си той не е имал вяра. В общи линии човек може да е сигурен, че той е бил неверник и атеист. Неговата гледна точка беше: „Ще вярвам във всеки, който е могъщ. Ще изпълнявам поръчки и ще правя всичко възможно за всеки, който има могъщество и може да ме укроти. Ще последвам всеки, който може да ми даде крайна цел и венец и който може да удовлетвори желанието ми да бъда благословен. Ще го следвам до края“. Кой беше богът в сърцето му? Всеки можеше да бъде негов бог, стига да е по-могъщ от него и да може да го укроти. Не беше ли това природата същност на Павел? (Да.) Тогава кое беше съществото, в което той в крайна сметка повярва и което беше способно да го порази по пътя за Дамаск? (Господ Исус Христос.) „Господ Исус Христос“ беше името, което той използваше, но съществото, в което наистина вярваше, беше богът в сърцето му. Къде е неговият бог? Ако го беше попитал: „Къде е твоят Бог? Той в небето ли е? Той сред всички сътворени неща ли е? Той ли е Този, Който господства над цялото човечество?“, Павел би казал: „Не, моят бог е на пътя за Дамаск“. В действителност това беше неговият бог. По каква причина Павел беше способен да премине от преследването на Господ Исус Христос към това да работи, да отдава всичко и дори да жертва живота си за Господ Исус Христос — по каква причина беше способен да направи такъв голям обрат? Дали причината беше, че имаше промяна във вярата му? Дали се дължеше на това, че съвестта му се беше пробудила? (Не.) Каква беше тогава причината? Какво се промени? Психологическата му опора се промени. Преди психологическата му опора беше в небето. Това беше празно, нереалистично нещо. Ако то беше заменено с Исус Христос, Павел щеше да си помисли, че Той е твърде незначителен — Исус беше просто един обикновен човек, Той не можеше да бъде психологическа опора, а Павел изпитваше още по-малко уважение към известни религиозни фигури. Павел просто искаше да намери някого, на когото да се осланя, който да е способен да го укроти и да го направи благословен. Той мислеше, че съществото, което срещна по пътя за Дамаск, е най-могъщото и че това е този, в когото трябва да вярва. Психологическата му опора се промени едновременно с промяната на вярата му. Предвид това, Павел наистина ли вярваше в Бог, или не? (Не.) Нека сега обобщим в едно изречение кое повлия на стремежите на Павел и на пътя, по който той вървеше. (Неговата психологическа опора.) Тогава как трябва да определим седмия грях на Павел? Във всяко отношение вярата на Павел беше психологическа опора; беше празна и нереалистична. Той беше абсолютен неверник и атеист. Защо един атеист и неверник като него не загърби религиозния свят? От една страна, в нереалистичното му въображение стоеше въпросът за крайната цел. От друга страна, стоеше въпросът за това да има прехрана в живота. В този живот той се домогваше до славата, придобивките, статуса и прехраната, а идеята да има крайна цел в идния свят беше неговата утеха. Тези неща съставляват изцяло корена и опората на това, до което се домогват и което разкриват такива хора, както и на пътя, по който вървят. От тази гледна точка какъв беше Павел? (Неверник. Той е вярвал в нереалистичния бог.) (Атеист.) За да бъдем точни, той беше атеист и беше неверник и опортюнист, който се спотайваше в християнството. Не е ли подценяване, ако просто го наречеш фарисей? Ако погледнеш писмата, написани от Павел, и видиш, че на пръв поглед в тях се казва „с божията воля“, би могъл да предположиш, че Павел смята Бог, който се намира в небето, за най-висшия и че само поради представите на хората или поради това, че са били невежи и не са разбирали Бог, те са разделили Бог на три нива: Отец, Син и Свети Дух, и че това е просто човешка глупост, а не много сериозен проблем, тъй като целият религиозен свят също мисли по този начин. Сега обаче, след като го анализирахме, това така ли е? (Не, не е.) Павел дори не признаваше съществуването на Бог. Това е атеист и неверник и трябва да бъде поставен под един знаменател с атеистите и невярващите.

Приключих с обобщаването на седемте гряха на Павел. Дайте Ми кратко обобщение за това кои са те. (Първият грях е, че Павел се е отнасял към домогването до венеца на правдата и домогването до благословии като към подходящи цели. Вторият е, че Павел се е отнасял към своите фантазии и към нещата, които в собствените си представи е смятал за правилни, като към истината и ги е проповядвал навсякъде и така е подвеждал хората. Третият е, че Павел се е отнасял към своите дарби и знания като към живот. Четвъртият е, че Павел е отричал идентичността и същността на Господ Исус Христос и е отричал делото на изкуплението на Господ Исус. Петият е, че Павел е проповядвал: „За мене се пази венецът на правдата“ и открито е подстрекавал и подвеждал хората, като ги е карал да се опитват да принудят Божията ръка, да протестират шумно срещу Него и да Му се противопоставят. Шестият е, че Павел е вярвал, че за него да живее е христос. Той е отрекъл истините, които Господ Исус е изразил, заменил е словата на Господ Исус със собствените си думи и е карал хората да ги практикуват и да се придържат към тях. Седмият грях на Павел е, че той се е отнасял към вярата в Бог като към психологическа опора и е бил абсолютен атеист и неверник.) Нашият анализ на тези проблеми на Павел е толкова подробен, че може да накара всеки, който почита Павел, да се опомни. Това е смислено. Кое от нрава и същността, които Павел разкри и прояви, и от личните му методи на стремеж очевидно се отнася до вас? (Всички те се отнасят.) Първият грях е да се отнасяте към домогването до венеца на праведността и домогването до благословии като към подходящи цели. Защо казвам, че това е погрешно и че хората трябва да го премислят и да го променят? Когато Павел се домогваше до венеца на праведността, домогваше се до благословии и се опитваше да влезе в небесното царство, той смяташе, че стремежът към тези облаги е уместен. Тогава кои от нещата, които разкривате, и от проявленията ви в реалния живот съответстват на това състояние? (Понякога се опитвам да върша важна работа и да давам принос в Божия дом. Мисля, че като се стремя към тези неща, Бог в крайна сметка ще ме усъвършенства. Отнасям се към работата, която върша, и дълга, който изпълнявам, като към списък с постижения.) Това е една част от тях. Да се отнасяш към дълга, който изпълняваш, като към списък с постижения, е същото като да се домогваш до венеца на праведността; това е от същия вид; то е същото състояние. За това работиш и страдаш. Ето кое управлява източника на твоето страдание и мотивацията за твоето страдание. Ако не разполагаше с тези неща, които да те насочват, нямаше да имаш никаква енергия; щеше да си напълно изтощена. Някой има ли да добави нещо? (Отнасях се към минали случаи, когато се отказвах от нещата, отдавах всичко, страдах, бях арестуван и прекарах известно време в затвора и подобни неща като към личен капитал, като основа и причина да бъда благословен.) Това е само описание. Какво е скритото състояние тук? Какъв вид ситуация те довежда до това да изпаднеш в това състояние? Не би мислил по този начин без причина. Няма как винаги да мислиш така, когато ядеш, спиш или вършиш неща в ежедневието. Трябва да знаеш какви обстоятелства и ситуации те довеждат до това състояние. Кажете ми. (Когато донякъде съм ефективен в дълга си, мисля, че съм обикалял за Бог, отдал съм Му всичко, трудил съм се и съм свършил много за Него. Точно като Павел мисля, че съм се подвизавал в доброто войнстване за Бог и съм дал своя принос. Това е моментът, в който моите амбиции и желания надигат глава.) Всъщност не че първоначално не си имал амбиции и желания. От самото начало те са били скрити в сърцето ти, а сега излизат на повърхността и се разкриват. Когато това се случи, вече не си смирен, думите ти не са заобиколни и се държиш нахакано. Неправилните възгледи на Павел бяха в основата на всичко, което той направи. Тъй като възгледите, залегнали във вярата му в Бог, бяха погрешни, това обуславяше и погрешната основа на действията му. Той обаче не осъзна това и дори смяташе, че е уместно, затова се стремеше в неправилна посока. По тази причина резултатът от неговите стремежи беше противоположен на намеренията му, те не дадоха добър резултат и той не придоби истината. Хората днес са същите. В крайна сметка тогава какво ще придобиеш, ако възгледите и посоката, които напътстват стремежа ти, винаги са погрешни, но ти все така ги смяташ за правилни методи на стремеж? Вероятно това ще те разочарова или ще раздуе природата ти. Например ако Бог те благослови по специален начин или дари нещо само на теб, ще си помислиш: „Ето, Бог е милостив към мен. Това доказва, че Бог одобрява всичко, което съм направил. Бог го е приел. Жертвите и усилията ми не бяха напразни. Бог не се отнася несправедливо към хората“. Ето какво разбираш под това Бог да не се отнася несправедливо към хората, така разбираш Неговите благословии и приемане, но това разбиране е погрешно и изопачено. Разковничето сега е как да трансформираш тези погрешни и изопачени намерения, възгледи и стремежи в правилни и чисти възгледи и мисли. Единствено това да вършиш нещата според правилните мисли и възгледи представлява практикуване на истината и това е единственият начин, по който можеш да придобиеш истината. Това е разковничето.

С честото слушане на проповеди сега хората започват да се самоанализират и да се съпоставят с Божиите слова. Те започват да разпознават проблемите, които срещат при изпълняването на своя дълг, и са способни да откриват ненормалните състояния, прекомерните желания и разкриването на поквара у себе си. Не са напълно невъзприемчиви. Единственият проблем е, че когато открият, че са в погрешно състояние или че разкриват поквара, те нямат способността да въздържат това и не търсят истината, за да го разрешат. Понякога те живеят според сатанинските философии, без да оскърбяват когото и да е, и мислят, че са доста добри. Те обаче не са се променили реално. Лутали са се, като са пропилявали дните си, и в резултат на това нямат истинско свидетелство за преживяване, за което да говорят, дори след като са вярвали в Бог в продължение на десетилетие, и се срамуват. Същественият проблем, който трябва да бъде решен сега, е как да промениш неправилната посока на стремежите си. Наясно си, че пътят на стремеж към истината е правилен, но въпреки това настояваш да се стремиш към слава, придобивки и статус. Как може да се постигне обрат по отношение на този проблем, така че да си способен да поемеш по пътя на стремежа към истината? Това е истински проблем, който вярващите трябва да разрешат. Трябва често да разговаряте за това как преживявате Божието дело и да видите кой има свидетелство за преживяване на стремежа към истината и чие свидетелство за преживяване е добро, след което да го приемете и да следвате примера, така че да се възползваш от него и да се освободиш от възпирането на покварения си нрав. Не е лесно да вървиш по пътя на стремежа към истината — трябва да разбираш себе си, а не само да разбираш прегрешенията си. Най-важното е да разбереш покварения си нрав, какво не е наред с предпочитанията и стремежите ти и до какви последствия може да доведе това. Това е най-важното нещо. Повечето хора се домогват до слава, придобивки и статус. Всеки ден мислят как да станат водачи, как да накарат другите хора да ги гледат с възхищение, как могат да се перчат и как да живеят достоен живот. Ако хората са неспособни да премислят тези неща, не могат да видят ясно същността на този начин на живот и продължават да се лутат, докато кой знае колко години по-късно не се сблъскат с тухлена стена, не се препънат и най-накрая не се опомнят, няма ли това да забави важния въпрос за растежа на живота им? Хората могат да стъпят на пътя на стремежа към истината едва като видят ясно собствения си покварен нрав и пътя, който са избрали. Ако това е резултатът, който искат да постигнат, не е ли важно да разберат себе си? Някои хора ни най-малко не разбират себе си, но имат кристално ясно прозрение дори за най-дребната подробност от проблемите на другите и са особено проницателни. В такъв случай, когато разпознават другите, защо не използват това като огледало, за да изследват себе си? Ако винаги казваш, че другите хора са надменни, самоправедни и измамни и че не се покоряват на истината, но не можеш да видиш, че ти си същият, тогава имаш проблем. Ако никога не възприемаш собствените си проблеми и независимо колко проповеди за истината чуваш, макар и да разбираш чутото, не се съпоставяш с него, не желаеш да изследваш състоянието си и не си способен сериозно да се справиш със собствените си проблеми и да ги разрешиш, тогава няма да имаш навлизане в живота. Ако хората винаги са неспособни да навлязат в истините реалности, няма ли да имат чувство на празнота в сърцата си? Те няма да почувстват какво дело е извършил Бог в тях, сякаш нямат възприятие. Винаги ще бъдат в объркано състояние и техните стремежи няма да бъдат насочени към правилната цел или посока. Те просто ще се стремят според собствените си предпочитания и ще вървят по свой собствен път. Това е точно като Павел, който отдава значение само на домогването до награди и венец и изобщо не приема и не практикува истината. Ако умът ти винаги е в неясно състояние и нямаш правилен път на стремеж, значи не си постигнал никакъв резултат, след като си слушал проповеди в продължение на няколко години, а истинският път така и не се е вкоренил в сърцето ти. Макар че може да знаеш как да говориш за много доктрини, това изобщо не може да разреши негативното ти състояние или покварения ти нрав. Когато се сблъскаш с каквото и да било затруднение, доктрината, която разбираш, няма да ти помогне да го преодолееш или безпроблемно да преминеш през него. Тя няма да ти помогне да промениш или да коригираш състоянието си, няма да ти позволи да живееш с чувство за съвест, няма да ти даде волност и освобождение или да ти попречи да бъдеш възпиран от каквото и да било. Никога преди не си бил в такова състояние, така че това доказва, че принципно не си навлязъл в истините реалности. Ако искаш да навлезеш в истините реалности, да разбереш Божиите слова, да постигнеш истинска вяра в Бог, да познаваш Бог и да си сигурен, че Бог наистина съществува, тогава трябва да съпоставиш състоянието си с Божиите слова и след това да намериш път за практикуване и навлизане в Божиите слова. Някои хора четат Божиите слова и искат да се съпоставят с тях, но колкото и да се стараят, не могат да го направят. Например когато Бог прави разобличението, че нравът на човека е твърде надменен, те си мислят: „Аз съм много смирен и оставам на заден план. Не съм надменен“. За каква надменност говори Бог? Това е вид нрав, а не проявление на високомерна индивидуалност или говорене на висок глас или по особено нахакано. По-скоро се отнася до нещо в нрава ти — това е нрав, при който не отстъпваш пред нищо и презираш всичко, гледаш презрително и високомерно на всичко и не те е грижа за нищо. Ти си надменен, самонадеян и самоправеден, винаги мислиш, че си способен, и не слушаш никого. Дори и да чуеш думи на истината, те изобщо не те интересуват и смяташ, че истината е маловажна. Не смяташ, че е проблем, когато разкриваш покварен нрав, и дори мислиш, че никой не може да се мери с теб, винаги смяташ, че си по-добър от всички останали, и изискваш от другите да те слушат. Това е надменен, самоправеден човек. Такива хора нямат навлизане в живота и не притежават истини реалности.

Как трябва да се прецени дали човек притежава истини реалности? Разбира се, трябва да се направи точна оценка според Божиите слова. Първо погледни дали наистина разбираш себе си и дали наистина разбираш покварения си нрав. Например надменен ли е твоят нрав? Разкриваш ли надменен нрав, когато вършиш нещо? Ако не знаеш, значи си човек, който не разбира себе си. Ако човек не може да види ясно състоянието си, изобщо не разбира покварата, която разкрива, не основава думите и действията си на истината, не е проницателен в ситуациите, с които се сблъсква, и сляпо прилага правилата, когато разглежда всеки въпрос, но не знае дали е правилно или погрешно, то той е човек, който изобщо не разбира истината. Ако разбираш истината, ще си способен да разбереш себе си, ще знаеш, че имаш надменен нрав, ще си способен да прозреш истинското си състояние, истински да се покаеш и да се промениш и ще знаеш как да практикуваш истината. Но ако не се стремиш към истината, изобщо не разбираш практическата страна на истината на Божиите слова, не размишляваш над покварената същност на хората, която Бог разобличава, или не се съпоставяш с тях, тогава завинаги ще бъдеш объркан човек. Само истината може да те направи проницателен и способен да различаваш правилно и погрешно, черно и бяло. Само истината може да те направи умен и рационален, да ти даде мъдрост и да ти даде способността ясно да различаваш положителните от негативните неща. Ако не можеш ясно да различиш тези неща, завинаги ще бъдеш объркан човек; винаги ще бъдеш в объркано, невежо и заблудено състояние. Такива хора няма как да разберат истината и колкото и години да вярват в Бог, те са все така неспособни да навлязат в истините реалности. Ако полагането им на труд не е на ниво, тогава им остава единствено да бъдат отстранени. Един много известен човек например прави нещо и повечето хора смятат, че това е нещо добро, но ако го погледне някой, който разбира истината, той ще има проницателност и ще определи, че в действията му са скрити зли намерения — че това е фалшива доброта, хитрости и измама и че само зъл човек или дяволски цар може да направи нещо подобно. Какво е основанието да се каже това? Същността на това „добро нещо“ е била определена според истината. Без значение какво казват другите хора, ти можеш да видиш ясно същността му само като използваш истината, за да го оцениш. Ако тя е добра, значи е добро; ако е лоша, значи е лошо. Оценяването му според Божиите слова ще бъде напълно точно. Но ако не разбираш истината, у теб ще се породят представи и ще кажеш: „Защо го разобличават и заклеймяват за това, че върши нещо добро? Не се отнасят справедливо с него!“. Ето така ще го оцениш. Не истината е твоята основа за оценяване по този въпрос, а по-скоро неща, въобразени от ума ти. Ако винаги разглеждаш нещата според човешките представи и фантазии, никога няма да си способен ясно да видиш същността на проблемите, само ще бъдеш подведен от външния вид. Когато не притежаваш истината, каквото и да гледаш, възгледът ти винаги ще бъде объркан, замъглен, смътен и неясен, но въпреки това си мислиш, че имаш прозрение и дълбочина на мисълта. Това означава, че ти липсва себепознание. Ако Бог каже например, че даден човек е зъл и трябва да бъде наказан, а ти кажеш, че той е добър човек и е извършил добри неща, думите ти не са ли напълно противоположни на Божиите слова и в разрез с тях? Ето какво се случва, когато хората не разбират истината и нямат проницателност. Някои хора вярват в Бог от много години, но не разбират истината. Те не са педантични по никакви въпроси и има много неща, които не могат да прозрат ясно. Лесно се подвеждат от лъжеводачи и антихристи. Каквато и ситуация да възникне, стига да има зъл човек, който причинява смущение, всички те се объркват и без да съзнават, говорят така, както би говорил злият човек. Опомнят се едва когато злият човек бъде разобличен и разкрит. Такива хора често живеят в безпомощно душевно състояние и имат същността на объркан човек. Такива хора нямат никакви заложби. Те не само не разбират истината, но могат да бъдат подведени по всяко време и затова няма как да навлязат в истините реалности. Има такива хора във всяка църква — когато някой лъжеводач върши работа, те го следват. Когато някой антихрист подвежда хората, те го следват. Казано накратко, те ще следват водача, независимо кой е този човек; те са като жена, която следва съпруга си във всичко, което той прави. Ако водачът е добър човек, тогава следват добър човек; ако водачът е лош човек, тогава следват лош човек. Те нямат собствено мнение или позиция. Затова не очаквайте от такива хора да бъдат способни да разберат истината или да навлязат в реалността. Пак добре, ако могат да полагат малко труд. Светият Дух работи у хора, които обичат истината. Всички хора, които обичат истината, са хора със заложби, които поне са способни да разберат Божиите слова и да разберат проповедите и общението в Божия дом. Колкото и ереси и заблуди да сее и разпространява религиозният свят и без значение как нечестивата сила на антихристите клевети, заклеймява и преследва църквата, хората, които обичат истината, все така са убедени, че Божиите слова са истината, и вярват, че проповедите, общението и свидетелството за преживяване на Божия дом са съгласно истината и са реални свидетелства. Ето какво означава да имаш способност за възприемане. Ако осъзнаваш, че всички слова, които Бог изрича, са истината и животи реалности, които хората трябва да притежават, това осъзнаване доказва, че вече разбираш част от истината. Ако възприемаш, че всички истини, които Бог изразява, са положителни неща и са истини реалности и си сигурен, че това е така, и напълно признаваш, че това е така, тогава разбираш Божието дело. Не е лесно да се разбере истината; това е постижимо само за хората, просветлени от Светия Дух. Тези, които наистина разбират истината, вече признават дълбоко в сърцата си, че всичко, което Бог е направил, е положително, че всичко е истина и че всичко е толкова ценно за човечеството. Хората, които наистина разбират истината, могат ясно да видят, че всичко в света на невярващите е негативно и противоречи на истината. Колкото и добре да звучат техните теории, те подвеждат хората и им вредят. Всичко, което Бог прави, е положително, то е истината и е спасение за хората. Всичко, което правят Сатана и дяволите, е негативно, погрешно и нелепо и подвежда хората и им вреди. То е точно обратното на това, което прави Бог. Ако сте напълно наясно с това, тогава имате проницателност. Ако си способен също да се стремиш към истината, да приемеш съда и наказанието на Божиите слова, да разбереш себе си чрез Божиите слова и да се съпоставяш с тях, да видиш покварата си такава, каквато е в действителност, да преодолееш покварения нрав, който разкриваш във всяко обстоятелство, което Бог създава за теб, и в крайна сметка си способен не само да разбереш себе си, но и да проявяваш проницателност по отношение на другите и можеш да различиш кой наистина вярва в Бог, кой е неверник, кой е лъжеводач, кой е антихрист и кой подвежда хората — ако си способен точно да оцениш и разпознаеш тези неща — това означава, че разбираш истината и имаш известна реалност. Да кажем например, че твоите роднини или родители са вярващи в Бог и са премахнати поради злодеяние, създаване на смущения или пълно неприемане на истината. Ти обаче не проявяваш проницателност към тях, не знаеш защо са били премахнати, чувстваш се изключително разстроен и винаги се оплакваш, че Божият дом не обича хората и не е справедлив към тях. Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, след което въз основа на Божиите слова да прецениш що за хора са тези роднини. Ако наистина разбираш истината, ти ще си способен да ги определиш точно и ще видиш, че всичко, което Бог върши, е правилно и че Той е праведен Бог. Тогава няма да се оплакваш, ще бъдеш способен да се покоряваш на Божиите подредби и няма да се опитваш да защитаваш роднините или родителите си. Тук не става въпрос за прекъсване на родството ви. Просто трябва да определиш що за хора са те и да го направиш така, че да проявяваш проницателност към тях и да знаеш защо са били отстранени. Ако в сърцето ти тези неща наистина са ти ясни и възгледите ти са правилни и са съгласно истината, тогава ще си способен да застанеш на страната на Бог и възгледите ти по въпроса напълно ще съответстват на Божиите слова. Ако не си способен да приемеш истината или да възприемаш хората според Божиите слова и все така заставаш на страната на взаимоотношенията и гледната точка на плътта, когато възприемаш хората, тогава никога няма да си способен да се отървеш от тази плътска връзка и все така ще се отнасяш към тези хора като към свои роднини — по-близки дори от твоите братя и сестри в църквата. В такъв случай по този въпрос ще има противоречие и дори конфликт между Божиите слова и твоите възгледи за семейството ти и при такива обстоятелства за теб би било невъзможно да застанеш на страната на Бог и ще таиш представи и погрешни разбирания за Бог. Следователно, ако хората искат да постигнат съответствие на Бог, преди всичко техните възгледи по въпросите трябва да бъдат съгласно Божиите слова; те трябва да са способни да възприемат хората и нещата въз основа на Божиите слова, да приемат, че Божиите слова са истината, и да са способни да загърбят традиционните човешки представи. Независимо с какъв човек или въпрос се сблъскваш, трябва да си способен да поддържаш същите гледни точки и възгледи като Бог и твоите гледни точки и възгледи трябва да бъдат в хармония с истината. По този начин възгледите ти и начинът, по който подхождаш към хората, няма да бъдат враждебни към Бог и ще бъдеш способен да се покориш на Бог и да съответстваш на Бог. Такива хора никога повече не биха могли да се противопоставят на Бог. Точно те са хората, които Бог иска да придобие.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.