Наистина ли успяхте да разберете всичко, което казах? Знаете ли как да преминете в новата епоха? И знаете ли кои аспекти трябва да промените, от кои аспекти да навлезете? Може би не разбирате това. Въпреки че хората в миналото бяха придобили известно навлизане, те все още бяха несъвършени в много аспекти и не можеха да отговорят на Божиите изисквания. Сега Бог изказва толкова много думи, за да отведе хората в новата епоха. Защо хората винаги таят представи за Божието слово и Неговото дело? Това показва, че не са получили истината преди и не разполагат с истината реалност. Въпреки че може би успяваш да приемеш Божието слово, когато сега го четеш, защо в реалния живот не можеш да приложиш истината на практика, а вместо това винаги се държиш непокорно с Бог и Му се противопоставяш? Защо, когато ти се случват разни неща, винаги имаш собствени идеи и действаш съобразно собствената си воля, но не си способен да се покоряваш на Бог? Защото у теб има твърде много плътски неща и своеволие и винаги си мислиш, че твоят начин е правилният. Чувствате се страхотно, когато слушате проповед и не таите представи, но когато нещо ви се случи, искате да практикувате истината, но губите контрол, а непокорството ви излиза наяве. Имам предвид, че сте твърде непокорни и ако не Ми вярвате, можете да си записвате. Всеки път, в който чуеш Божие слово, си запиши какви представи се надигат в сърцето ти и какво си мислиш, и тогава изрови нещата у себе си, анализирай ги, съпостави ги с Божието слово и така ще разбереш докъде се простира непокорството ти. Тази практика е полезна за навлизането ти в живота. Трябва да се осмелиш да се изправиш срещу фактите и да се осмелиш да се разобличиш. Когато се осмеляваш да се разобличиш, това доказва, че имаш сърце, което приема истината, сърце, което се освобождава от представите и е покорно пред Бог. Трябва да се опълчиш на себе си; не се бунтувай непрестанно срещу Бог, тъй като това е погрешно. Не може да вярваш в Бог, но да не знаеш как да Му се покориш. В момента, в който ти стане лесно да се покориш на Бог, сърцето ти ще се изпълва с мир и радост. Тогава ще си много щастлив, когато четеш Божието слово, ще намираш нужните думи, когато Му се молиш, и ще се приближаваш все повече и повече към Него. Онези, които винаги се бунтуват срещу Бог, никога не искат да практикуват истината, а когато четат Божието слово, думите не достигат до тях — какъв мир и радост може да има в сърцата им? Когато хората се изправят пред проблеми, техните представи и идеи изплуват на повърхността и не могат да ги избегнат. Тогава трябва да размишляваш и да се запиташ: „Как се стигна до този проблем? Как се появи в мен този вид представа? Къде може да се намери източникът ѝ?“. Трябва да се молиш на Бог, да четеш Божието слово, да прозреш този въпрос и когато проблемът се разреши, ти ще си получил навлизане в живота. Ако не разрешиш практично проблемите си по този начин, ако вярваш, че таенето на представи не е толкова важно, че те сами ще си отидат след няколко дни и че щом това стане, то ще означава, че не таиш представи, винаги ще си мислиш, че нямаш такива, когато всъщност, докато са се надигали у теб, ти си ги игнорирал и не си предприел нищо. В този момент си почувствал, че не е станало нищо лошо, а след това отказваш да признаеш, че въобще си имал представи. Обикновено когато хората не са кастрени, когато не са изправени пред неприятна ситуация, те не таят представи и забравят, че въобще са имали такива. Мислят се за невероятни и смятат, че наистина нямат представи. Когато нещо се случи обаче, те се надигат у тях и хората се противопоставят на Бог, а след това, когато представите им изчезнат и те забравят за тях, отново започват да чувстват, че са в прекрасно състояние и че не таят представи за Бог — какъв им е проблемът? Проблемът им е, че наистина не схващат истината и не са разсеяли представите си при източника им. Ето защо този вид представи възникват многократно, докато не дойде момент, в който някой не започне да разговаря задълбочено с тези хора за истината и тогава техните представи се разсейват завинаги. Когато става въпрос за разсейване на нечии представи, няма да се размине без задълбочено търсене на истината — простото разбиране на доктрината е безполезно. Онези, които не разбират истината, познават себе си на ограничено и повърхностно ниво. Понякога, когато у тях се надигнат представи, те не успяват да ги открият, дори не ги усещат. Дребна представа, която остава неразсеяна, няма да спъне никого, но ако представата е за нещо важно и остане неразсеяна, това ще го спъне на момента. За да се опознаеш, трябва първо да разсееш собствените си представи и фантазии и да се освободиш от грешните си възгледи, които често изникват. След това преодолей всичките си различни видове покварен нрав — от повърхностните до по-дълбоките — и така постепенно ще навлезеш в истината реалност. Себепознанието започва с опознаване на представите и илюзиите, които съществуват в теб. Колкото по-задълбочено става разбирането ти за истината, толкова и по-задълбочено ще се опознаваш. Когато става въпрос за себепознание, трябва да си много щателен. Ако никога не успееш да се опознаеш, няма да можеш да навлезеш в живота. Навлизането в живота започва със себепознанието. Ако наистина искаш да навлезеш в живота, то трябва старателно да търсиш истината, да се възползваш от възможностите да разрешаваш проблемите си и да вземеш мерки за всеки един от тях. След като веднъж си записал представите си, трябва да търсиш истината, да се разкриеш и да участваш в общение, както и да анализираш представите си съобразно Божието слово. Когато разбереш истината, тези видове представи ще се разсеят напълно. Ако отново бъдеш изправен пред същия проблем и представите ти се появят пак, а сърцето ти все още е възпирано от тях, това показва, че не си разбрал вярно истината, а само си схванал доктрината, и затова представите ти си остават. Само когато наистина успееш да разбереш истината, представите ти ще изчезнат напълно и дори отново да се надигнат в бъдеще, те лесно ще бъдат преодолени и няма да бъдеш възпиран от тях, тъй като разбираш истината. Кажи Ми, трудно ли е да се опитваш да опознаеш себе си и да навлизаш в истината по този начин? Много усилия ли отнема? Да! Ако твоето себепознание е свързано само с беглото разпознаване на повърхностните неща — ако просто казваш, че си надменен и самоправеден, че се бунтуваш срещу Бог — то тогава това не е истинско знание, а доктрина. Трябва да обединиш всички факти в това: трябва да изкарваш на показ всички въпроси, по които имаш погрешни намерения и възгледи или изопачени мнения, за общение и анализ. Само това е истинско самопознание. Не бива да опознаваш себе си само въз основа на твоите действия. Трябва да разбереш какво е от ключово значение и да разрешиш проблема в корена му. След като изтече определен период от време, трябва да размишляваш върху себе си и да обобщиш кои проблеми си разрешил и кои не си. Също така трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш. Не трябва да си пасивен, не трябва винаги да се налага останалите да те убеждават или да те карат да правиш разни неща или дори да те водят за носа — трябва да имаш свой собствен път за навлизане в живота. Трябва често да се вглеждаш в себе си, за да виждаш думите или действията си, които не отговарят на истината, кои намерения са грешни и какви покварени нрави си разкрил. Ако винаги практикуваш и навлизаш по този начин, ако имаш строги изисквания към себе си, то постепенно ще можеш да разбереш истината и да имаш навлизане в живота. Когато наистина разбереш истината, ще видиш, че ти всъщност си нищо. От една страна имаш сериозно покварен нрав, а от друга ти липсва ужасно много и не разбираш никакви истини. Ако настъпи ден, в който наистина достигнеш такова ниво на себепознание, вече няма да си способен на надменност, ще развиеш усет за много неща и ще си способен да се покориш. Какъв е основният проблем в момента? С разговори и анализи върху същността на представите хората са започнали да разбират причината, поради която си формират представи. Могат да ги разсейват, но това не означава, че могат ясно да виждат същността на всяка една от тях, а по-скоро, че са успели да се опознаят донякъде, но знанието им все още не е достатъчно задълбочено или ясно. С други думи те все още не могат ясно да видят собствената си природа същност, нито могат да видят какви покварени нрави са се вкоренили в сърцата им. Има ограничение на това до каква степен човек може да придобие познание по този начин. Някои хора казват: „Наясно съм, че моят нрав е изключително надменен — не означава ли това, че се познавам?“. Това познание е твърде повърхностно. Не може да разреши проблема. Ако наистина се познаваш, то защо тогава продължаваш да се стремиш към личен напредък, защо все още копнееш за статус и признание? Това означава, че надменната ти природа не е изкоренена. Следователно промяната трябва да започне от мислите и възгледите ти и намеренията зад думите и действията ти. Признавате ли, че много от това, което хората казват, е бодливо и отровно, и че има елемент на надменност в тона, който използват? Думите им предават техните намерения и лични мнения. Проницателните хора ще могат да различат това, когато го чуят. През повечето време, когато от тях не се разкрива надменност, някои хора говорят и се изразяват по определен начин, но тяхното поведение е много по-различно, когато надменността им се разкрие. Понякога не спират да говорят за собствените си грандиозни идеи, понякога ще си покажат зъбите и ноктите и ще държат главите си вдигнати високо. Мислят, че светът се върти около тях, а грозното лице на Сатана прозира в това. Всеки човек има различни намерения и покварен нрав. Точно както измамните хора намигат, като говорят, и гледат хората с крайчеца на окото си — в тези действия се крие покварен нрав. Някои хора говорят завоалирано, а останалите никога не успяват да разберат какво имат предвид. Винаги има скрити значения и хитрини в думите им, но на външен вид са много спокойни и сдържани. Такива хора са дори още по-измамни и за тях е дори още по-трудно да приемат истината. Много е трудно те да бъдат спасени.

По-рано, когато хората вярваха в Бог, на тях им бе достатъчно да има мир в дома им и всичките им дела да протичат гладко, и вярваха, че това означава, че Бог със сигурност ги обича и е доволен от тях. Ако само това ти е достатъчно, то ти никога няма да поемеш по пътя на търсене на истината. Това животът ти да върви добре и гладко на външен вид, не трябва да ти е достатъчно — тези повърхностни неща не са важни. Спасението на хората от Бог сега включва пречистване и промяна на дълбоко вкоренените у тях неща, които са характерни за Сатана, стигането до основите им и изкореняването им от същността и природата на човек. Защо Бог винаги анализира възгледите и намеренията на човек? Защото природата на човек е толкова закостеняла. Бог не гледа как вършиш нещата или как изглеждаш, колко си висок, какво ти е семейството и дали имаш работа, или не — Бог не гледа тези неща. Основното, което Бог гледа, е твоята същина, за да разреши проблемите ти, започвайки от същината и корените им. Следователно не бива да се задоволяваш единствено с мирен дом и с това всичко да върви гладко, като си мислиш, че Бог те е благословил — това е погрешно. Недей да се стремиш към тези външни неща и не им позволявай да те обсебят. Ако са ти достатъчни, то това показва, че целта, към която се стремишвъв вярата си в Бог, е твърде дребна и до голяма степен не успяваш да отговориш на Божиите изисквания. Трябва да се съсредоточиш върху промяната на нрава, като започнеш със собствения си нрав и човешка природа, както и с намеренията и възгледите, към които се придържаш във вярата си в Бог. Така когато се срещнеш с хора, които отскоро са вярващи или които не са приели Бог, те ще могат да разберат от вида ти, че си се променил, и че това, към което се стремиш, наистина е различно. Казват: „Във вярата си в Бог се стремим да изкарваме повече пари, да се издигнем, децата ни да влязат в колеж, а дъщерите ни да намерят подходящ партньор. Защо ти не се стремиш към тези неща? Гледаш на тях все едно са помия и са напълно безполезни. Как тогава вярваш в Бог?“. Тогава им споделяш за твоето изживяване, какви покварени нрави имаш, как Бог те кастри, как те наказва и съди, как размишляваш върху себе си и разбираш нещата и как се покайваш и променяш. Когато се срещнеш с хората, те усещат, че разговорите с теб са наистина практични, че им дават нещо и са им от полза, а не че просто им изнасяш повърхностни проповеди само за да ги примамваш и увещаваш. Ще можеш да говориш за навлизането в живота и себепознанието, а това ще докаже, че наистина принадлежиш в новата епоха, че си наистина нов човек. Сега има хора, които все още говорят за нещата от миналото, като казват: „Преди вярвах в Господ Исус и когато се захванех за работа, Светият Дух вършеше страхотна работа. Когато разпространявам евангелието, много хора искат да ме слушат, а за когото и да се молех, се оправяше много бързо…“. Продължават да говорят за тези неща, а това е толкова назадничаво! Трябва да прекарвате повече време в общение за истината, в разговори за навлизането в живота, промените в нрава, себепознанието и други съществени неща, свързани с навлизането в живота. Не говорете за неща, които нямат нищо общо с истината. Ако често практикувате по този начин, ще получите някои истини реалности. Като се вземе предвид настоящият ви духовен ръст, вие сте неспособни да вършите дейности, които предоставят живот или използват истината за разрешаване на проблеми. Всичко, което можете да направите, е да убеждавате и да увещавате хората, като казвате: „Не се бунтувайте срещу Бог и не Му се противопоставяйте. Въпреки че сме толкова покварени, Бог все пак ни спасява, така че трябва да се вслушваме в словото Му и да Му се подчиним“. След като чуят това, хората разбират доктрините, но не им стига енергия и не знаят как да практикуват и изживяват Божието слово. Това доказва, че и вие, като водачи и работници, не притежавате истината реалност. Ако сами не сте успели да навлезете, то как можете да се грижите за останалите? Все още не можеш да достигнеш до корена на трудностите и покварения нрав на другите хора, не можеш да схванеш какво е ключово, тъй като още не познаваш себе си. По този начин снабдяването с живот във вашето църковно дело ви убягва, а като само увещавате хората, казвайки им да са добри и да се подчиняват по-сериозно, не сте способни да разрешите действителните проблеми. Това е достатъчно доказателство, че всъщност не сте разбрали истината или не сте постигнали навлизане в живота. Повечето от вас само знаят как да проповядват духовната доктрина и празни теологични теории, но не могат да снабдяват с живот. Така вие имате нисък духовен ръст. Трябва да промениш и възгледите си за вярата в Бог. Разбиранията и намеренията ти са все същите. Ще имаш ли път напред, за да искаш от другите да се променят, когато самият ти не си разрешил собствените си проблеми? Ще можеш ли да снабдяваш другите? Ще можеш ли да разрешиш техните проблеми? Какви резултати можеш да постигнеш, като искаш от другите да се променят, а ти самият не си способен на това? Ако всичко, което можеш да направиш, е да проповядваш думи и доктрини, за да поучаваш и увещаваш хората, можеш ли да ги накараш да разберат истината? Ако не разбираш наистина Божието дело, ще могат ли Божиите избраници да го разберат, като те слушат как говориш? Как ще накараш Божиите избраници да изпълняват дълга си добре, когато самият ти го изпълняваш без принципи? Как ще събереш енергията да следваш Бог? Онези, които са в позицията на водачи и работници, трябва да разбират и да могат да се справят със състоянията на всички различни типове хора в църквата — кои сред тях имат опит и разбират Божието слово и Божието дело и кои сред тях наистина познават себе си и искрено се покайват. Водачите и работниците, които могат да овладяват тези неща, ще могат да изпълняват практическо дело. Ако хората, редом с които изпълняваш дълга си, са точно като теб — поучават другите без никакво себепознание — то това доказва, че също не притежаваш истината реалност, че не разбираш себе си и че няма разлика между вас. Мислили ли сте въобще за тези неща преди? Единствено знаете: „На мен тук ми бе дадена власт, имам положение, аз съм служител на църквата и вече съм в позиция да поучавам другите“. Съсредоточаваш се само върху положението и престижа, как да поучаваш другите и да изнасяш проповеди, какво да кажеш, за да те слушат останалите, да бъдеш влиятелен в няколко църкви, да си спечелиш добър престиж и здраво да утвърдиш позицията си. Съсредоточаването само върху тези неща доказва, че си се отклонил от пътя. Навлизането в нова от стара епоха означава не само че се променя начинът, по който хората правят и казват неща, но също изисква от тях да имат по-задълбочено навлизане, да платят по-висока цена, да могат да се опълчат на собствената си плът веднъж завинаги, да се откажат от пристрастията на плътта, за да се стремят само към истината като свой живот и да изживяват истинско човешко подобие. Само така могат наистина да преминат през трансформация. В извършването на новото си дело Бог трябва задължително да изисква различни неща от човек, а като се придържа към тези стари, традиционни представи, човек само забавя нещата. Някои хора вярват сляпо в Библията и никога не се отдалечават от нея — могат ли те да спечелят живот и да опознаят Бог по този начин? Не, абсолютно не. Поколения наред фарисеите са чели Библията, но в крайна сметка са приковали на кръста Господ Исус, който е говорил истината — как е възможно да се случи това? Ако наистина са разбирали Библията, то те би трябвало да са познавали Бог, а когато е дошъл Господ Исус, би трябвало да Го приветстват, а не да Го заклеймят. Все още има толкова много хора, които не могат да вникнат напълно в този въпрос с разбиране. В сърцата си те винаги смятат, че независимо колко слова изрича Бог сега, те трябва да продължават да четат Библията и да не се отдалечават от нея. Това означава, че в крайна сметка могат да си спомнят много от написаното в Библията, но не могат да разберат истините, които Бог изразява в момента, или да ги приложат на практика. Накрая те изобщо не дават реално свидетелство за преживяване и са отстранени. Не е ли жалко това? В действителност в момента има много хора, които все още често четат Библията, но четат твърде малко Божието слово — умно ли е това, или е глупаво? По-рано, когато хората вярваха в Господ, те вярваха, че големият ентусиазъм означава страхотен живот и добра вяра. Когато сега се казва, че само с ентусиазъм и без промяна в нрава човек няма да бъде одобрен от Бог, някои винаги смятат, че Бог се отнася несправедливо към такива хора. Преди съм кастрил подобни хора, а някои не го приеха добре и ги защитиха с думите: „Те са вярвали в Бог в продължение на толкова много години. Платили са цената и са изстрадали много, работили са усърдно, дори и да не са направили принос. Как можеш да Се отнасяш така с тях?“. Някои хора не успяват да поправят възгледите си. Трудно ли е за разбиране това? Хората сега виждат как останалите правят нещата външно, докато Бог вижда същността им, а разликата между тези неща е огромна. Виждаш само колко благочестив изглежда някой на вид, колко добре може да говори и колко се суети и плаща цената. Как така не казваш колко представи таи той или колко е самоправеден и надменен? Защо не виждаш тези неща? Ето защо казвам, че вашите възгледи за нещата все още са твърде остарели и назадничави. Бог сега не гледа цената, която хората плащат външно. Не говори за платената цена или за капитала ти, нито колко много си изстрадал — гледа същността ти. По какви принципи хората са били използвани в предишната епоха? Който е бил много ентусиазиран, който е можел да се суети и да дава всичко от себе си, който е вярвал в Бог от най-дълго време и който е бил най-възрастният и несемеен — колкото повече някой отговаря на това описание, толкова повече престиж има и толкова по-способен е да стане водач. Тези неща вече не са важни. Същността на човек е важна, тъй като ключовото във вярата в Бог е това, което се крие в същността на човек, дали може да се покланя пред Бог и дали може да приеме новото Божие дело. Ако сега, когато Бог се е явил в плътска форма, ти не Го познаваш, какво говори това за същността ти? Не говори ли, че същността ти се противопоставя на Бог? Зависи от това дали твоите възгледи и намерения могат да са в синхрон с Бог. Ако можеш да приемеш истинския път и да се опълчиш на предишните си намерения и представи, то хората като теб ще могат да бъдат приети и благословени от Бог. Има принципи за това как Бог използва хората в делото Си. Не гледа парите ти, семейния ти произход, престижа или положението ти. Не използва хората, които Му се противопоставят — нали това само би забавило Неговото дело? Безмерно надменни, хората винаги говорят за капитала си — те са дяволи! Ние не говорим за неща като дарения, даване на всичко от себе си, капитал и престиж — безполезно е да се говори за онези неща! Който е най-честен с Бог и има най-силно желание да Му се покори, ще притежава истината реалност и ние одобряваме такива хора. Има ли причина да гледаме външните неща? Някои неща у човека могат да се променят външно, но много неща в природата му не са се променили и с времето ще излязат наяве. Ето защо трябва да разбереш тези неща и да ги изкорениш. Има много неща в природата на човек! Разбира се, по природа човек е надменен, самоправеден и непокорен, а това са най-големите и най-дълбоко вкоренените проблеми. Освен тях, човек притежава много покварени нрави. Следователно себепознанието не е лесен въпрос. Хората, които са със сравнително добри заложби, лесно ще разберат и схванат, че правят нещо погрешно или извършват грях. Въпреки това нещата в тяхната природа, нещата в техния нрав и особено нещата, свързани с техните жизнени слабости, са тези, които успяват да видят и опознаят най-трудно. Не смятайте, че когато направите нещо погрешно и се помолите на Бог или извършите грях и го изповядате на Бог, то това означава, че се познавате — това е много различно от себепознанието. Ако не вярваш в Мен, то давай и сам се увери. Може би ще дойде ден, когато ще се натъкнеш на проблеми и ще пропаднеш, или може би ще настъпи момент, в който ще бъдеш арестуван, и само за една нощ ще станеш Юда — тогава ще си в шок. Ако желаеш да навлезеш в живота, трябва първо да се опознаеш; ако желаеш да постигнеш промяна в нрава, то още повече трябва да размишляваш върху себе си и да се опознаеш чрез Божието слово. Когато постигнеш напредък в себепознанието си, когато то стане по-дълбоко и когато разбереш как да приложиш истината на практика, ти естествено ще получиш навлизане в живота. Промяната в нрава също започва в този момент. Ако наистина можеш да се опознаеш, то ще постигнеш напредък в навлизането в живота и промяната на нрава и тези неща ще станат по-лесни за теб.

Краят на 1995 г.