Стремежът към промяна на нрава първо изисква разбиране за това кои неща не са свързани с промяната на нрава и не попадат в обхвата на промяната на нрава, а вместо това отстрани изглеждат като добро поведение, както и за какво се отнася промяната на нрава, за която говори Бог, и какво иска Бог да промени в човека — хората трябва да разбират тези въпроси. Това, което човекът смята за промяна на нрава, е само промяна в поведението, а това е различно нещо и различен път от промяната на нрава, за която Бог говори. Може ли това, което човек смята за промяна на нрава, да гарантира, че хората няма да се бунтуват срещу Бог, да Му се противопоставят или да Го предадат? Може ли да ги накара в края на краищата да останат непоколебими в свидетелството си и да удовлетворят Божиите намерения? Промяната на нрава, за която говори Бог, означава, че чрез практикуване на истината, чрез преживяване на Неговия съд и наказание, и чрез кастрене, подлагане на изпитание и облагородяване от Него, хората постигат разбиране за Божиите намерения и истините принципи, а след това живеят в съответствие с истините принципи, като придобиват сърца, които се покоряват на Бог и се боят от Него, без никакви погрешни разбирания за Бог, и като притежават истински знания и истинско преклонение пред Бог. Това, за което Бог говори, е промяна на нрава на даден човек, но за какво се отнася промяната на нрава, за която говори човекът? Тя се отнася до това да имаш по-добро поведение, да изглеждаш с добро държание и спокоен, и да не си надменен. Означава да говориш по изтънчен и дисциплиниран начин, да не си непристоен и злонамерен, и да притежаваш съвест, разум и морални критерии в речта и поведението си. Има ли някаква разлика между промяната на нрава, за която говори човекът, и промяната на нрава, която Бог изисква? Каква е разликата? Промяната на нрава, за която говори човекът, е промяна във външното поведение, промяна, която отговаря на човешките представи и фантазии. Промяната на нрава, която Бог изисква, означава човек да се отърве от покварения си нрав. Тя е промяна в живота нрав, която идва от разбиране на истината, от промяна на гледната точка към нещата, промяна на мирогледа и ценностите. Има разлика. Независимо дали се отнасяш към хора или към неща, всички твои мотиви, принципи на действие и критерий за преценка трябва да са в съответствие с истината, а ти трябва да търсиш истините принципи. Това е единственият начин да постигнеш промяна на нрава. Ако винаги се преценяваш спрямо поведенчески критерии, ако винаги си съсредоточен върху промените във външното ти поведение и смяташ, че изживяваш човешко подобие и имаш Божието одобрение само защото притежаваш известно добро поведение, това е напълно погрешно. Понеже имаш покварен нрав и може да се възпротивиш на Бог, и понеже рискуваш да предадеш Бог, ако не търсиш истината, за да преодолееш собствения си покварен нрав, независимо колко добро може да е външното ти поведение, няма да си способен да постигнеш истинско покорство пред Бог и няма да си способен да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Може ли само външното добро поведение да доведе до богобоязливо сърце? Може ли да накара човек да се бои от Бог и да отбягва злото? Ако хората не могат да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава колкото и добро да е поведението им, то не означава, че имат истинско покорство пред Бог. Следователно колкото и добро да е поведението им, то не означава промяна на нрава. Някои хора говорят по много изтънчен начин, никога не използват сквернословие, като учени — думите дори се леят от устата им като от перото на майстор, все едно са литератори или оратори. Като гледаш това поведение и тези прояви на повърхността, не се виждат проблеми, но как можеш да откриеш дали има проблеми с нрава на тези хора? Как можеш да прецениш дали е настъпила промяна на нрава им? Чрез какво може да се види това? (Като се погледне отношението им към истината.) Това е един показател за проверка. Има ли и други? (Да се види с какви принципи правят нещата и какви са възгледите им за нещата.) Това улавя същината на въпроса. Не трябва да гледаш начина им на изказ, дали е елегантен или вулгарен, нито интелектуалния език — не гледай на повърхността. Някои хора говорят многословно, не знаят как да се изразяват и започват да нервничат, когато се безпокоят — това има ли връзка с техния нрав? (Не.) Това е само външно поведение и най-много да е свързано с личния им характер или семейното им възпитание, но не с техния нрав. Тогава как можеш да видиш какъв тип нрав имат, дали нравът им се е променил и дали са хора, които практикуват истината? Като погледнеш съдържанието на речта им. Ако всяка тяхна дума е истинска и идва от дълбините на сърцето им, без никакво желание или амбиция, а речта им не крие никакви намерения, ако изричат само откровени и честни думи, и са способни да се открият пред другите относно собствените си трудности и слабост, да разговарят и споделят с другите светлината и просветлението, което получават, ако са откровени за всичко, което искат да правят, като излагат цялата си същност оголена и открита, тогава не са ли тези хора устремени към истината? Нека засега не говорим за това дали нравът им се е променил или колко се е променил, но ако съдим по тези разкривания и проявления, това са хора, които практикуват истината. Нека сега да видим по какъв начин се отнасят към другите хора. Те са способни да се отнасят към хората справедливо и да не ги потискат, те подкрепят слабите братя и сестри и им помагат, а не им се присмиват. Освен това в своите задължения са предани и проявяват внимание към Божиите намерения, и независимо какви трудности срещат, не признават поражение и са способни да защитят интересите на Божия дом. Това не са ли проявления на хора, които практикуват истината? (Да, така е.) Такива хора са относително порядъчни и обичат истината в сравнително висока степен. Някой може да говори по много изтънчен начин, да се облича много добре и отстрани да изглежда много благочестив, но какво е съдържанието на речта му? Казва: „Някога бях прикрепен към този и този водач, а той имаше говорен дефект и затова по време на общението трябваше да говоря повече на сбирките — способните трябва винаги да вършат повече работа, нали? В резултат на това братята и сестрите започнаха да ме обожават, аз нямаше какво да направя срещу това и трябваше да продължа общението. След като бяха напоени лично от мен, много братя и сестри ми станаха доста близки и когато някой от тях имаше проблем, обикновено успявах да го реша. Когато някои хора проявяваха слабост, трябваше просто да разговарям с тях и те възвръщаха силата си. Нямам други недостатъци, най-големият ми недостатък е доброто ми сърце. Не съм способен да гледам как другите страдат. Винаги, когато някой страда, изпитвам безпокойство и ми се иска да можех да страдам вместо него“. Какво е значението на тези думи? Тези думи не звучат проблемно, но има ли проблем с мотивите на тази реч? (Да, този човек се превъзнася и свидетелства за себе си.) Какъв е нравът на такъв човек? Нравът му е надменен и измамен, иска да използва този метод и да използва всички тези думи, за да постигне определен резултат, да остави нещо недоизказано, да накара другите да му се възхищават и да го обожават. Това е намерението и целта на думите му. Обърканите хора, на които им липсва проницателност, го слушат и си мислят: „Този човек е наистина велик, нищо чудно, че е водач, той е по-добър от нас, замесен е от тестото на водачите“. Това е мисленето на объркан човек, който не може да вникне в нещата. Онези с проницателност ще разберат: „Той говори толкова много за това колко е добър, колко усилено работи и как служи, за това каква полза е имал и как е помагал на братята и сестрите, за да може хората да му се възхищават, докато непрекъснато повтаря, че не иска хората да му се възхищават. Всъщност той неуморно тича напред-назад, само за да му се възхищават и да го обожават. Той е не само надменен, но и много измамен! Иска да спечели хорските сърца, да си съперничи с Бог за статус и използва този метод, за да подвежда хората. Не е ли точно като Павел? Той е дявол! Говори толкова дълго без да спомене нито една своя грешка или недостатък, все едно няма покварен нрав. Недостатъците, за които говори, карат хората да му завиждат и да му се възхищават безкрайно, и да се чувстват не на място. Въпреки че не кара пряко хората да го обожават и възвисяват, въздействието на думите му е такова, че хората го възвисяват и обожават. Той печели и краде сърцата на хората, подвежда обърканите хора и тези, които са невежи и с незрял духовен ръст. Не е ли това подвеждане на хората? Мотивите, които стоят зад думите му, са толкова коварни и твърде зловещи! Този човек попада в категорията на антихристите, лесно е да се вникне в това“. Има ясна разлика между тези два типа хора. Хората от единия тип говорят по много прост и обикновен начин, но са автентични и говорят правдиво и от сърце. Независимо какво казват, хората няма да ги обожават, а само ще са благосклонни към тях в сърцата си. Този тип човек няма да открадне сърцата на хората, нито ще заеме място в сърцата им, и може да се отнася с другите като с равни. Хората няма да бъдат възпирани, манипулирани или контролирани от такъв човек. Това е истински добър човек. Нищо в речта му и в начина, по който се държи и се справя с въпросите, не разкрива каквито и да било амбиции или желания, нито показва, че той иска да контролира хората или да заема място в сърцата им. Няма такъв нрав, това е човек с човешка природа. Хората, които са нечестиви, които винаги са амбициозни и искат да контролират другите, наистина благоговеят пред властта и статуса, и често казват неща с цел да се самоизтъкнат и да свидетелстват за себе си, и правят неща, които подвеждат и контролират хората. Това е несъмнено сатанински нрав. Това са хора без човешка природа. Някои хора нямат талант, силни страни и способности, и отстрани изглеждат с добро поведение и обикновени. Изглежда, че са тормозени и изолирани в групите хора, и работят прилежно и в неизвестност. Това означава ли, че се стремят към истината? Имат ли амбиции? (Да.) Защо казваме, че този тип хора също имат амбиции? (Защото всички хора имат покварен нрав.) Точно така, те имат покварен нрав, значи имат амбиции, но просто нямат място да реализират тези амбиции. Никой не им дава възможност за това, а те не могат да намерят такава възможност, затова амбициите им са скрити. Ако такъв тип човек получи възможност да реализира амбициите си в подходящ контекст и в подходящ момент, тези амбиции ще бъдат разобличени. В този момент ще откриеш, че този обикновен човек с добро поведение, който едва може да каже нещо ясно, не е лишен от покварен нрав. Ще видиш, че не му липсват амбиции, а човешката му природа не е толкова добра, нито покварата му толкова малка. Ако не бях хвърлил светлина по този въпрос, този тип човек все още щеше да си мисли: „Аз съм добър човек, не е необходимо да променям нрава си, разбирам истината и съм човек, който се покорява на Бог. Притежавам истината реалност вече доста време. Вие всички имате покварен нрав, трябва да бъдете съдени, наказани и кастрени, защото сте дълбоко покварени, всички имате заложби и сте особено надменни“. Не е ли изопачено това оправдание, което той си намира? Това е друг вид надменност. Хората имат покварен нрав и надменността се проявява по много различни начини и в различни форми, което затруднява хората в това да вникнат в нея и прави почти невъзможно опазването от нея. Нямат ли надменен нрав тези безполезни и глуповати хора? Нямат ли покварен нрав? Те също имат такъв нрав. Дори глупаците са надменни. Онези с малко знания са не само надменни, но освен това са се научили как да се прикриват и са по-добри в това да подвеждат хората. Не е лесно да се вникне в това. Когато невярващите вникнат в другите, те различават само добри и лоши хора в съответствие с моралните критерии на традиционната култура и отсъждат за това единствено въз основа на поведението и проявленията на човека. Позволява ли им това да прозрат природата същност на този човек? (Не.) Тогава как точно можеш да вникнеш в хората? Въз основа на какво можеш да вникнеш в хората точно и да ги прозреш докрай? Без съмнение, в хората може да се вникне точно само въз основа на истината и Божието слово, това е абсолютно сигурно. Някои хора вникват в другите само като сравняват тяхното поведение с човешките представи, фантазии и традиционен морал. Възможно ли е да се прозре в хората по този начин? Категорично не. От основно значение е да се наблюдават мислите, гледните точки и намеренията, които хората разкриват, въз основа на Божието слово. От основно значение е да се гледат мотивите и целите на думите и действията на хората — това е единственият начин да се открие какъв е всъщност техният покварен нрав и природа. Независимо кой е човекът, стига той да разкрива много възгледи за нещата и да е способен да изрази собственото си мнение по всички въпроси, е много лесно да се вникне в неговия покварен нрав и неговата природа същност. Ако възгледите и мнението му изцяло се различават от истината, тогава неговият покварен нрав и сатанинска природа не са ли напълно разобличени? Следователно, стига да вникваш в хората в съответствие с Божието слово и истината, ще си способен да видиш, че всички хора имат покварен нрав и сатанинска природа, и че всички те се нуждаят от Божието спасение.

Онези, които разбират истината, могат лесно да прозрат нещата и да вникнат в хората. Знаете ли как да вникнете в хората? Знаеш ли как да наблюдаваш всички типове хора, събития и неща в твоя живот? Ако не знаеш, това показва, че все още не разбираш действително истината. За да си способен да вникнеш в хората, първо трябва да си способен да проумееш дали това, което казваш, е в съгласие с истината, и дали това, което правиш, има принципи. Когато знаеш как да вникнеш в собствените си думи и действия, и можеш да възприемеш проблемите и да ги разрешаваш, ще си способен да вникнеш в хората. Да знаеш как да вникнеш във всички типове хора, събития и неща не е лесна работа. Това не е нещо, което може да се постигне само като знаеш как да кажеш няколко думи и доктрини. Трябва да преживееш много неща и поне да преживееш много провали и неуспехи. Само тогава ще си способен да опознаеш себе си. Започни да практикуваш, като постепенно опознаваш себе си, и бавно ще се научиш да вникваш във всички типове хора, събития и неща. Да се научиш първо да вникнеш в себе си, да си способен ясно да вникнеш в собственото си поведение и собствения си покварен нрав, както и собствените си отклонения, състояния и несъответствия, и да си способен да прозреш същността на тези неща — това означава да имаш проницателност. Ако можеш изцяло да вникнеш в себе си, ще си също така способен да вникнеш в останалите. Ако не можеш изцяло да вникнеш в собствените си дела, проницателността ти към другите няма да е непременно точна. Някои хора могат много ясно да вникнат в проблемите на другите, но не признават, че имат проблеми, когато допускат едни и същи грешки. Какъв е проблемът тук? Това не е ли проблем с техния нрав? При нормални обстоятелства, да вникнеш в другите фактически е същото като да вникнеш в себе си. Ако можеш напълно да вникнеш в другите, но не се самоанализираш и не опознаваш себе си, и дори смяташ, че си по-силен от другите, тогава имаш проблем — имаш неподходящи намерения и има проблем с нрава ти. Някои хора се справят превъзходно с това да вникват в другите и всичко, което казват, е ясно и смислено, но не могат да вникнат в собствените си проблеми. Вярно ли е това? Това е фасада, това е измамно. Всъщност причината не е в това, че тези хора нямат заложби. Те вникват в себе си, но не говорят правдиво за това. В сърцата си знаят за какво става въпрос, но не го изразяват с думи. Този тип хора са двулични и много нечестни. Човек, който говори нечестно, не е честен човек, а е крив и измамен човек — човек, който изрича лъжи. Ако човек може ясно да вникне в себе си, може да се разнищи и да се оголи в полза на другите, това е човек, който действително разбира истината, чийто характер е порядъчен и честен, и който се открива по чист начин. Това не е проста работа. Този тип човек може да практикува истината в момента, в който я разбере, и определено е човек, който се стреми към истината, и човек, на когото Бог се радва. За да практикуваш истината в момента, в който я разбереш, трябва преди всичко да имаш добър характер и да си честен човек. Въпреки че всеки има желание да се стреми към истината, навлизането в истината реалност не е проста работа. Основното нещо е да се съсредоточиш върху търсенето на истината и практикуването на истината. Всеки ден трябва да размишляваш върху тези неща в сърцето си. Независимо какви проблеми или трудности срещаш, не се отказвай от практикуването на истината. Трябва да се научиш как да търсиш истината и да се самоанализираш, и накрая да практикуваш истината. Това е най-същественото нещо от всичко. Категорично не трябва да се опитваш да защитаваш собствените си интереси, а ако поставиш собствените си интереси преди всичко останало, няма да си способен да практикуваш истината. Погледни онези себични хора — кои от тях могат да практикуват истината? Нито един от тях. Онези, които практикуват истината, са до един честни хора, които обичат истината, и добросърдечни хора. Всички те имат съвест и разум, могат да се избавят от собствените си интереси, суета и горделивост, и могат да се опълчат на плътта. Това са хората, които могат да практикуват истината. Първото нещо, което трябва да преодолееш, за да практикуваш истината, е собствения си егоизъм и себичен нрав. След като разрешиш този проблем, няма да имаш никакви сериозни трудности. Стига да можеш да приемеш истината, да познаваш собствения си покварен нрав и да търсиш истината, за да го преодолееш, ще си способен да практикуваш истината. Ако не приемаш истината, няма да си способен да разрешиш проблема с покварения си нрав и по този начин няма да си способен да практикуваш истината. Най-голямата трудност в практикуването на истината е поквареният нрав — главно егоистичният, достойният за презрение и себичният нрав. Стига проблемът с покварения ти нрав да е разрешен, другите трудности изобщо няма да представляват никакъв проблем за теб. Разбира се, причината някои хора да не могат да практикуват истината е тази, че в тях все още съществува определен вид покварен нрав, т.е. надменният самоправеден нрав. Тези хора винаги са самонадеяни и винаги смятат, че възгледите им са правилни, винаги искат да правят нещата по техния начин — това е надменност и самоправедност, както и неспособност да приемат истината. Това е най-голямата трудност, която срещат при практикуването на истината. Ако могат да търсят истината, за да преодолеят тази трудност, няма да имат сериозни проблеми да практикуват истината. Що се отнася до други проблеми, стига тези хора да могат да се самоанализират, да познават собствените си състояния, да търсят истината и да намират някои уместни пасажи от Божието слово, за които да размишляват и разговарят, всеки проблем може лесно да се разреши. Тези, които се стремят към истината, трябва да размишляват и да търсят истината, за да разрешават проблемите си всеки ден, защото освен с изпълнението на дълга си, всеки ден хората могат да се сблъскат с няколко неща, които са пряко свързани с практикуването на истината. Дори да не излизат навън или да не контактуват с други хора, е възможно да се засегнат някои въпроси, свързани с практикуването на истината. Например как живееш този ден, какъв трябва да бъде основният акцент в живота ти в този ден, как трябва да го организираш, какъв дълг трябва да изпълняваш, как трябва да търсиш истината, за да разрешиш трудностите, които срещаш при изпълнението на дълга си, какви покварени неща съществуват в сърцето ти, над които трябва да размишляваш и които трябва да разбереш и да преодолееш — всички тези неща засягат аспекти на истината и ако не търсиш истината, за да ги разрешиш, може да не успееш да изпълниш добре дълга си в този ден, а това не е ли истински проблем? Ако всичко, за което мислиш по време на наличните часове всеки ден, е свързано с това как да промениш покварения си нрав, как да практикуваш истината и как да разбираш истините принципи, тогава ще се научиш да използваш истината, за да разрешаваш проблемите си според Божиите слова. Така ще придобиеш способността да живееш самостоятелно, ще имаш навлизане в живота, няма да срещаш големи трудности в следването на Бог и постепенно ще навлезеш в истината реалност. Ако в сърцето си все още държиш на престижа и статуса, все още си зает с това да се изтъкваш и да караш другите да те гледат с възхищение, значи не си човек, който се стреми към истината, и вървиш по грешния път. Това, към което се стремиш, не е истината, нито животът, а нещата, които обичаш, са славата, придобивките и статусът — в такъв случай нищо от това, което правиш, не е свързано с истината, всичко това са злодеяния и полагане на труд. Ако в сърцето си обичаш истината и винаги се стремиш към нея, ако се стремиш към промяна на нрава си, ако си способен да постигнеш истинско покорство към Бог и ако можеш да се боиш от Него и да отбягваш злото, ако си въздържан във всичко, което правиш, и си способен да приемеш Божията внимателна проверка, тогава състоянието ти ще продължава да се подобрява и ти ще бъдеш човек, който живее пред Бог. Хората, които обичат истината, вървят по различен път от тези, които не я обичат: тези, които не обичат истината, винаги се съсредоточават върху това да живеят според философиите на Сатана, задоволяват се само с външни прояви на добро поведение и благочестие, но в сърцата им все още имат амбиции и желания, все още се стремят към слава, придобивки и статус, все още искат да бъдат благословени и да влязат в царството — но тъй като не се стремят към истината и не са се отървали от покварения си нрав, те винаги живеят под властта на Сатана. Тези, които обичат истината, я търсят във всичко, самоанализират се и се опитват да опознаят себе си, съсредоточават се върху практикуването на истината и винаги в сърцето си имат покорство към Бог и боязън от Него. Ако в тях възникнат някакви представи или погрешни разбирания за Бог, те веднага Му се молят и търсят истината, за да ги преодолеят. Съсредоточават се върху доброто изпълнение на дълга си, така че Божиите намерения да бъдат удовлетворени, стремят се към истината и към познаване на Бог, като постигат богобоязливи сърца и отбягват всички злодеяния. Това са хора, които винаги живеят пред Бог.

1 февруари 2018 г.