(Общение с групата за химни)

Сред химните за църковния живот, които ви чувам да пеете, все още има твърде малко по темата за практическото преживяване. В повечето химни преживяванията са твърде повърхностни. Пеенето им не носи голяма полза на хората. Някои химни се състоят само от празна теория, без никаква връзка с реалността. Да вземем например „От любов“, „Бог ни обича най-силно“ и „Вечна любов“ — всички те са празни, теоретични и съставени от безсъдържателни думи. Изобщо не са практически. Какво мислите за текста на тези три химна? Всички те са безсмислица, всички те са думи от представите и фантазиите на хората. В тях няма никакви думи за практическо преживяване. Ако човек дори не може да напише химни за преживяване, но въпреки това иска да пише химни във възхвала на Бог, не е ли това твърде голяма хапка? Възможно ли е обикновен човек да стане свидетел на това какво Бог притежава и представлява, и да стане свидетел на Неговата същност? Колко хора могат да го направят? Ако не знаете нищо за Бог и изложите всички тези представи и фантазии на хартия, това в съгласие ли е със същността на Бог? В съгласие ли е с фактите за Божието дело? Бълването на тези представи и фантазии възхваляване на Бог ли е? Ако не познаваш Бог, химните, които пишеш в Негова възхвала, няма да бъдат практически. Вместо това трябва да пишеш за собственото си реално преживяване, истинско знание и лично разбиране, като говориш скромно за нещата, които са реалистични и конкретни, избягвайки гръмки думи и преувеличения. Пишеш тези думи, теми като Божия план за управление, Неговия праведен нрав, Неговата любов, Неговото благородство, Неговото величие, Неговото върховенство и неповторимост — проумяваш ли реално тези неща? Разбираш ли ги? Ако не ги разбираш, но въпреки това настояваш да пишеш за тях, значи просто пишеш на сляпо, за да се покажеш и да парадираш. Това кара хората да се чувстват озадачени, когато припяват, следвайки те в показността, докато пеят такива празни думи, а това не носи никаква полза на никого, след като пеенето завърши. Какви са последиците от това? Нима това не е игра с хората и губене на времето им? Нима това не е мамене и заблуждаване на Бог? Не се ли срамуваш?

Вижте, какво се казва в текста на химна „От любов“? „От любов Бог създаде човешкия род и винаги се грижи за него и бди над него“. Има ли нещо правилно в това изречение? Нещо в него изобщо отговаря ли на истината? От любов Бог създаде Адам и Ева, не ли така? (Не е така.) Защо тогава ги е създал? (Заради Божия план за управление.) Желанието на Бог е да осъществи план за управление чрез човешкия род, който Той е създал — шестхилядолетен план за управление. Независимо как ще се развие този шестхилядолетен план за управление, Бог в крайна сметка ще придобие група хора, които могат да Му се покорят и да свидетелстват за Него, които са способни да станат истински сътворени същества и истински господари на всички неща. Има ли нещо общо с любовта фактът, че Бог първо имаше план за управление и след това се зае със създаването на света и човешкия род? Това беше една от Божиите мисли, беше част от Неговия план. Това е точно както когато хората имат намерения и планове. Например човек може да има план след десет години да стане мениджър и да печели по 100 000 юана. Или план след десет години да има определени научни степени или определен семеен живот. Тези неща имат ли общо с любовта? Нямат. В ежедневието хората имат поетапен, описан стъпка по стъпка план, проект, цел, идеал. Що се отнася до Бог, докато господства над вселената и всички неща, Той има план на земята и този план е започнал със създаването от Бог на всички неща и създаването на живи неща. След това Бог създаде двама човеци. Не се ли е случило точно това? Каква връзка има любовта с това, че Бог е изготвил такъв план? Изобщо никаква. Според вас тогава правилно ли е твърдението „От любов Бог създаде човешкия род и винаги се грижи за него и бди над него.“? Как може Бог да обича човешкия род, преди да го е създал? Няма ли такава любов да бъде безсъдържателна? Ти определяш създаването на човешкия род от Бог като акт на Божия любов. Нима това не е клеветене на Бог? Нима това не е богохулство? Не е ли това твърде субективно? Как се окачествява тази субективност? Липсва ли ѝ разум? (Да.) Бог е разкрил мистерията на шестхилядолетния план за управление и мистерията на Своето триетапно дело. Мислиш си, че си разбрал мъничко, че имаш известно повърхностно разбиране за Бог, но това е просто буквално разбиране. И въпреки това се осмеляваш да определяш неща по такъв начин, твърдейки, че именно от любов Бог прави нещо, извършва определено дело или има определен план. Нима всичко това не е твърде глуповато и неразумно? И така, има ли нещо правилно в твърдението „От любов Бог създаде човешкия род“? (Няма. Това не е в съответствие с истината.) Нека първо оставим настрана въпроса дали това е в съответствие с истината. Вместо това нека да видим дали е в съответствие с действителни ситуации. Мислите ли, че това твърдение е практическо? (Не е практическо.) Нима не е просто самозалъгване? Създаването на човешкия род от Бог няма нищо общо с любовта, затова твърдението „От любов Бог създаде човешкия род“ е неоснователно. То е просто плод на човешкото въображение, безсмислица. Безразсъдно ограничаваш Бог, което означава да Го хулиш и да не Го уважаваш, и Го измерваш с човешки гледни точки и спрямо човешки фантазии и представи, което е въпиеща грешка — неразумна и безсрамна. Следователно фразата „От любов Бог създаде човешкия род“ е просто глупост.

По-нататък в текста се казва „Бог създаде човешкия род и винаги се грижи за него и бди над него“. Лицето, което е написало този химн, казва, че и това е от любов. И така, ако е грешно да се каже, че Бог е създал човешкия род от любов, правилно ли е да се каже, че от любов Бог винаги се грижи за човешкия род и бди над него? (Не е правилно.) Защо не е правилно? Какъв вид поведение е „винаги се грижи за него и бди над него“? Каква е същността на това поведение? Отговорна ли е? (Да.) Може ли Бог да обича новосъздадено човешко същество, което не разбира нищо, не може да говори, няма прозорливост и може да бъде изкушено от змията? А какво да кажем за това как се дава любов, как се разкрива, как се проявява, как се изразява — има ли конкретни подробности за това? Няма. Това е отговорност. Истинското чувство, за което става въпрос тук, е отговорността на Бог. Тъй като Бог е създал човешкия род, Той трябва да бди над него, да се грижи за него и да го защитава и да го води. Това е отговорността на Бог. Той не прави това от любов. Ако определяш това като извършено от Божията любов, значи имаш сериозно неразбиране на Бог. Да Го разбираш така е неточно. Какво са знаели тези двама новосъздадени човеци? Освен, че им е била дадена първата глътка въздух от Бог, те не са разбирали нищо, не са знаели нищо. Преди всичко не са имали познание за Бог, не са знаели кой е Бог или какво представлява и не са знаели как да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят. Не са знаели дори, че отдалечаването от Бог и криенето от Него е проблем. Как може Бог да обича човешки род, който Го отрича и Му се противопоставя по този начин? Той може ли да го обича? По същество Бог се грижи за човешкия род и бди над него, като онова, което Бог върши, може да представя само една от Неговите отговорности. Понеже Бог има план и желание в сърцето Си, Той трябва да бди над човешкия род, който е създал, и да го защитава. Ако упорито и неразумно казваш, че Божията защита и грижа за човешкия род е от любов, то какво количество съдържание реално влече след себе си тази любов? Хората наистина ли заслужават Бог да ги обича така? Като минимум, в сърцата си хората трябва да имат истинска любов към Бог и истински да Му се доверяват, и само тогава Бог ще ги обича. Ако хората не обичат Бог, а вместо това Му се противопоставят, предават Го и дори Го разпъват на кръст, заслужават ли Божията любов? На какво основава Бог любовта Си към хората? Независимо от ситуацията, хората винаги казват, че Бог ги обича. Това е тяхното въображение, това е самозалъгване.

По-нататък се казва „От любов Бог издаде закони и заповеди, които да направляват живота на човека на земята. От любов Бог се въплъти и даде живота Си, за да изкупи човешкия род“. Това обобщава нещата доста изчерпателно. От създаването на света до Епохата на закона и след това до Епохата на благодатта, когато Бог се въплъти, за да извърши делото на изкуплението, тези два реда излагат накратко два етапа от Божието дело. За съжаление, беше грешка да се правят заключения за този химн въз основа на тези две думи, „от любов“, да се използват тези две думи като указател на посоката при окачествяването му. След като Бог създаде човешкия род, независимо дали се касае за издаване на закони, които да водят човешкия род, или за изкупване на човешкия род, всичко е направено заради Неговия план за управление, Неговите желания и онова, което възнамерява да постигне. А не е било просто от любов. Някои хора казват: „Тоест ти казваш, че няма компонент на любов, когато Бог прави тези неща?“. Правилно ли е това? (Не.) Бог притежава същността на любов, но ако казваш, че същността на това Бог да извършва Своето триетапно дело е заради любовта, то това е изключително погрешно. Това е клевета и богохулство. Каква тогава е основната причина, поради която Бог извършва Своето триетапно дело? Причината е Божият план за управление, Божиите желания и онова, което Бог смята да постигне. Първопричината е в тях, а не просто в любовта. Разбира се, нрав същността, която Бог разкрива в периода на Своето триетапно дело, съдържа любов. Какви са конкретните проявления на „любов“? Това са търпимост и търпение, нали? И милост? И даряването на благодат и благословия на хората? Нима това не е просвещение и напътствие? Нима не е правосъдие и наказание? То е всичко това. Кастренето, съденето и наказването, разобличаването и анализирането, изпитването и облагородяването, и така нататък — всички те са любов. Тази любов е невероятно всеобхватна. Ако обаче хората ограничават триетапното Божие дело като извършвано от любов, подчертавайки само любовта, то това е твърде едностранчиво. Това е ограничаване на Бог. Когато хората чуят тези редове, ще си помислят: „Бог е любов и нищо друго“. У тях ще се появи неразбиране за Бог, нали? (Да.) Следователно този химн не само че не приобщава действително хората към присъствието на Бог, а тъкмо обратното — кара ги да Го разбират погрешно. Какъв вид състояние ще се породи у хората, ако винаги пеят „От любов, от любов“? Какъв вид чувства ще породи това? В крайна сметка тези чувства разбиране на Божия нрав ли ще бъдат или погрешно разбиране? Ако човек не може напълно да разбере това нещо, но продължава да говори и пее по този начин, то това е самозалъгване, което е дори още по-неразумно. Когато хората изпаднат в състояние на самозалъгване, ирационалност и самоунижение, това е тревожно. Могат ли такива хора искрено да възхваляват Бог в сърцата си? Това е невъзможно. Този химн не възхвалява искрено Бог, той може само да отклони хората.

Нека да разгледаме припева, който следва. Припевът е дори още по-отвратителен, заради начина, по който извежда „възхвалата“ си до кулминация. Точен ли е редът „О, Боже! Всичко, разкрито в Твоето дело и в Твоите думи, е любов.“? (Не.) Защо не е точен? (Защото ограничава Божиите слова и дело.) До какво ги ограничава? (Ограничава ги само до такива, произтичащи от любов.) Всички Божии слова и думи разкриват Неговия нрав, който е праведност и святост. Любовта не е нищо повече от аспект на емоция — вид чувство — а не е истинската същност на Бог. Правилно ли е любовта да се определи като същността на Бог? Това би означавало да възприемаме Бог като какъв? Би означавало да Го възприемаме като филантроп, който лесно се подлъгва и е мекушав. В крайна сметка каква е същността на Бог? (Праведност, святост, милосърдие, любяща доброта, гняв — много по-сложно цяло.) Праведност, святост, милосърдие и любяща доброта, както и величие и гняв — всички те са онова, което Бог притежава и представлява, и те представляват същността на Бог. Ако човек окачествява едностранчиво определен аспект от Божията същност, това отразява едностранчивото разбиране на хората в Епохата на благодатта, тъй като тяхното преживяване на Божието дело е ограничено и едностранчиво, каквото е и познанието им. Следователно разбирането им за Божията същност се определя въз основа на Божието дело в Епохата на благодатта, което прави основата за окачествяването им едностранчива. Определянето на Божията същност въз основа на фрагмент от Божието дело е твърде едностранчиво, не съответства на фактите и се отклонява твърде много от Божията същност.

Да разгледаме втория ред. „О, Боже! Твоята любов не е просто любяща доброта и милост, а е най-вече наказание и правосъдие“. Това е все още теория. Твърдението е правилно, но е доктрина, затова няма смисъл да се слага там. Има ли някой, който не е наясно какво изразява този ред? Бог е свършил толкова много работа и повечето хора са я преживели и го знаят, следователно това са глупости и празни приказки и не е особено поучително за хората. Малко по-надолу: „О, Боже! Твоето правосъдие и наказание са най-истинската любов и най-великото спасение“. Какво означава „най-великото спасение“? Означава, че правосъдието и наказанието не са обикновено спасение, а най-великото спасение. Ако Бог не беше извършил делото на правосъдието и наказанието, нямаше ли Неговото изкупление на човешкия род да бъде най-великото спасение? Нямаше ли издаването на закони от Него да бъде най-великото спасение? Разделил си триетапното Божие дело на степени, сякаш издаването на закони е било първата степен на спасение, разпъването на кръст е било втората степен на спасение, и правосъдието и наказанието са били най-великото спасение. Нима това не е абсурдно? Уместно ли е да се каже нещо подобно? Точно ли е? Ако кажеш тези празни думи на религиозен човек, той няма да може да намери проблем в тях. Той не разбира. Няма да е чувал за нещата, които му казваш, няма да ги познава. Ще си мисли, че всичко звучи свежо, оригинално и доста добре. Но ако кажеш същите тези думи на някого, който разбира истината, той веднага ще осъзнае, че това са празни думи и обобщени доктрини, които никой не разбира по същество или въз основа на преживяванията си. Още по-нататък се казва: „Ще свидетелстваме за Твоята свята и праведна любов“. Тук Божията любов е окачествявана като свята и праведна. Авторът на химна не твърди, че Божията същност е свята и праведна, а че Божията любов е свята и праведна, застъпвайки тезата, че Бог е длъжен да обича човека. Онова, което има предвид, е: Бог не следва да изразява правосъдие и наказание и не следва да изразява гняв и величие. Правилен е изразът Му само на любов и тази любов е свята и праведна. Веднага след това се казва: „Ти заслужаваш вечната ни възхвала“. Защо авторът на химна възхвалява Бог? Възхвалява Бог само защото Бог обича човека. Голям ли е проблемът в тези думи? (Да.) Защо казваме, че тук има голям проблем? (Защото разглежда нещата според човешките представи и фантазии. Липсва му разбиране за Бог и се опитва да Го ограничи.) Това ограничаване на Бог. Когато не разбираш истината и ти липсва истинско знание за Бог, но въпреки това продължаваш с опитите за обобщаване, тогава обобщението ти е несъвместимо с Божиите слова и е далеч от истината, като дори донякъде отклонява хората. Това се равнява на съдене на Бог. Според теб какво могат да придобият хората от пеенето на първия стих от този химн? (Ще придобият представи за Бог.) Какви представи? (Ще повярват, че Бог е любов и че Бог има само любов и нищо друго.) Какво лошо има в това хората да се чувстват така? Какво лошо има в това хората да живеят в прегръдката на Божията любов и Божията любов да ги заобикаля и съпътства? Какво лошо има в това хората да се радват на достатъчността на Божията любов и грижа? (Разбирането на Бог по този начин е твърде едностранчиво, защото в Божия нрав има много повече от любов.) Само частично ли е? Ако трябва да бъдем точни, твърде повърхностно е човек да познава само Божията любов. Това е празен, едностранчив, теоретичен, емоционален вид чувство. Представете си следното: Ако хората смятат, че да вярваш и да знаеш, че Бог е любов, е достатъчно, ще им бъде ли лесно да постигнат истинско покорство, когато преживяват Божието правосъдие и наказание? (Не.) Но те имат Божията любов като основа — защо няма да е лесно да се покорят? Ако се свидетелства по този начин за Божията любов, дали това ще повлияе на хората да приемат правосъдие и наказание? (Не.) Тогава Ми кажете, каква действителна ситуация и какви практически трудности възникват? (Хората винаги мислят, че Бог е любов, затова искат да се радват всеки ден на Божията благодат. Когато Божието правосъдие и наказание носят на хората плътско страдание, те мислят, че Бог не ги обича, затова им става трудно да приемат и да се покорят на Божието правосъдие и наказание.) Продължавайте, има ли още нещо? (Хората вярват, че Бог е любов, затова когато се бунтуват срещу Бог и Го предават, те ще определят, че Бог продължава да ги обича и ще им покаже милост и прошка. Като резултат, те няма да отидат и да се покаят.) Ако хората постоянно живеят в състояние, в което нереално предполагат, че Бог изключително ги обича и е благосклонен към тях, могат ли да приемат факта, че имат покварен нрав? Могат ли да приемат различните състояния и поквари на човека, които са разобличени в Божиите слова? (Не.) На тях им е трудно да преминат от това състояние към състояние на покорство, да приемат Божието правосъдие и наказание. Просто ще заседнат в Епохата на благодатта, вярвайки, че Бог винаги ще бъде техният принос за грях, и че този принос за грях е форма на любов — неизчерпаема и безкрайна любов. Ако разбират Божията любов по този начин, каква ще бъде последицата? Ще бъде като религиозните хора: няма да ги интересува как съгрешават. Просто си казват молитвите вечер и си изповядват греховете, и с това всичко приключва. Смятат, че Бог ще продължи да им прощава и ще продължи да ги дарява с милост и любяща доброта и да осигурява благодат. Това ги затруднява да си признаят, че имат покварен нрав, да приемат Божието правосъдие и наказание и да се покорят на Божието дело, и да достигнат точката, в която могат да приемат Неговото спасение. Какви ще бъдат последствията за хората, оставащи в това състояние? Ще се противопоставят ли на Бог и ще Го отхвърлят ли, когато дойде отново за ново дело? (Да.) А ще могат ли да приветстват завръщането на Бог? Защо религиозният свят не може да приеме Божието дело в последните дни? Нима основната причина не е в погрешното разбиране на Бог? Това е ужасяващо последствие! Ако хората не познават Бог, ще им бъде много трудно да Му се покорят. Какво показва този факт? Показва, че хората имат покварен нрав и присъща склонност да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него, да не съответстват на Бог. Хората са способни да тръгнат против Божиите намерения при всеки удобен случай и да тръгнат против истината при всеки удобен случай. Природата на хората и присъщата им склонност е да не харесват истината. Присъщата им склонност е да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него. Може ли Бог да обича такъв човек? (Не може.) Независимо дали Бог го обича, независимо дали е достоен за Божията любов, Бог не може да се насили да обича такъв човек. Нима това не е така?

От момента, в който Бог започна да върши делото на правосъдието и да разобличава същността на покварата на човешкия род, до настоящето, Бог изразява истината. Той изговори много слова, за да спаси човешкия род, а и много резки слова на правосъдие. Можете ли да доловите истинското отношение на Бог към човешкия род? В крайна сметка Бог обича или мрази човешкия род? Някои казват: „Предвид факта, че Бог даде на Адам и Ева дрехи от кожи, открих и научих, че Бог обича хората и че Неговото отношение към човешкия род е любов, без омраза“. Правилно ли е това възприемане на нещата? (Не е правилно.) Какво не е наред с него? То разглежда различните отговорности, дълг и задължения на Бог към човешкия род така, сякаш са изпълнявани, защото Бог обича човека и защото човекът е обичлив, заслужаващ любов и достоен за Божията любов. Нима това не е погрешен начин за възприемане на нещата? (Да, погрешен е.) Всичко, което Бог прави, е от отговорност и задължение, а и защото такава е същността Му. Преди всичко е заради Неговият план и след това е поради Неговото задължение. Разбира се, докато Бог изпълнява това задължение, Той разкрива Своя нрав, както и същността Си. И така, каква е неговата нрав същност? Тя е праведност, святост, величие и ненакърнимост. С такъв нрав и същност и изправен срещу човешки род, който е толкова покварен от Сатана, какви следва да бъдат най-точното отношение и мисли на Бог спрямо човешкия род? Следва ли да бъде любов към човешкия род, която да е толкова голяма, че Той да не може да се раздели с него? (Трябва да е по-скоро отговорност.) Неговата отговорност е Неговото дело. Той не обича човешкия род дотолкова, че да не може да понесе раздялата с него, като прекомерно милее за него. Той не е преизпълнен с любов към него, нито го цени като зеницата на окото Си. Истинското отношение на Бог към такъв човешки род е дълбоко отвращение. И така, защо казвам, че този химн е издъно отвратителен? Защото той изразява самозалъгването на хората. Бог има любов, затова хората си мислят, че Той е направил всичко това, защото човекът е обичлив и достоен за любов. Грешиш и си толкова нарцистично сантиментален! Бог прави всичко това заради Своя план и отговорност, а нрав същността, която Бог разкрива, правейки всичко това, е праведност и святост. Независимо какво разкрива Бог, в Божията същност, разбира се, има любов. А онова, което Бог прави на човешкия род, е просто защото в Божията същност има любов. Но Бог не обича хората в своята субективна воля. Той не обича покварен човешки род. Той мрази покварения човешки род. Защо Бог върши делото на правосъдието в последните дни? Защо Бог има такова отношение, разобличавайки покварения човешки род? Това се решава от Божията същност и нрав, а освен това може да илюстрира практически въпрос: Човешкият род живее под властта на Сатана и всички са последователи и поклонници на Сатана, те не се покоряват и прекланят истински пред Бог. Те са Негови врагове. Може ли Бог да обича враговете Си? (Не.) Бог разкрива любов и Бог има същността на любов, но Той не прави всичко това от любов. Ако си мислиш, че Бог прави всичко това от любов, казвам ти, че това е напълно погрешна и безсрамна мисъл. Ако си мислиш това, значи клеветиш Бог. Не бъди твърде горд със себе си, не се чувствай прекалено сантиментален! Някои хора казват: „Бог не направи всичко това от любов, затова, в този смисъл, няма ли любов в Божията същност?“. Правилно ли е това? (Не.) Къде е грешката? (В Своя нрав Бог има любяща доброта и милост.) Бог има любов, но не обича безразборно. Бог е праведен и свят. За Него е невъзможно да обича човешки род, който е толкова дълбоко покварен от Сатана. Всъщност Бог е отвратен и мрази този човешки род. Някои хора питат: „След като Бог е отвратен и мрази този човешки род, защо продължава да върши цялото това дело върху него?“. Бог има план за управление и е готов да поеме и изпълни тази отговорност, затова ще извърши това дело. Това е право на Бог и човекът не може да се намесва. Бог има това могъщество и също така има властта да изпълни този план за управление, от който накрая ще се облагодетелства човешкият род — това сте всички вие. Съвсем не е малко, че човек ще може да пожъне такива предимства и да получи такива велики благословии. Не изисквайте от Бог: „Понеже имаш любов, трябва да ни обичаш“. Поради каква причина да ви обича? Защото Бог те е избрал? Не може да е това, нали? Заради твоята обичливост? Какво ти е толкова обичливото? Защото предаваш Бог? Защото се бунтуваш срещу Бог? Защото си изпълнен с покварения нрав на Сатана? Защото се противиш на Бог? Защото се противопоставяш на Бог при всеки удобен случай? Предвид всичко това, може ли все пак Бог да те обича? Може ли все пак да обича онези, който Му се противопоставят? Може ли все пак да обича дяволи и Сатана? Ако кажеш, че Бог все пак може да обича онези, които му се противопоставят, и че все пак може да обича дяволи и Сатана, нима това не е хулене на Бог? Според вас може ли Бог да обича дяволи и Сатана? Може ли Бог да обича враговете Си? Може ли Бог да обича по безразборния начин на покварения човешки род? Абсолютно не. Божията любов е принципна. Следователно тази любов във въображението на човека не съществува. Тя е чисто и просто пожелателно и прекомерно сантиментално мислене. Тя е част от човешките представи и изобщо не е в съответствие с фактите, затова съм длъжен да го изясня тук. Защо Бог не те обича? (Защото нравът на човека е цялостно покварен и той не е достоен за Божията любов.) „Не е достоен за Божията любов“ е изтъркана фраза. Длъжен ли е Бог да те обича само защото те е създал? Не е така, нали? Бог е създал всички неща и цялата вселена. Длъжен ли е непременно да обича всяко едно нещо? Бог може да избере да те обича и може да избере да не те обича. Това е право на Бог — това е факт. Друг факт е, че, ако искаш да накараш Бог да те обича — ако искаш да получиш Божията любов — трябва да направиш нещо достойно за Неговата любов. Направил ли си нещо, което да е достойно за Неговата любов? Притежаваш ли поведение, човешка природа или нрав, който е угоден на Бог? (Не.) Вероятно не през първите няколко години, след като са повярвали в Бог, а в по-късните, някои хора проявяват част от това поведение: изпълняват дълга и работата си с все по-малко нехайство, могат да търсят принципи, научават се да изпълняват и да се покоряват, и да не действат произволно. Не разчитат на фантазии и представи, когато се сблъскат с нещо. Могат да се молят и да търсят Бог, да си сътрудничат с братя и сестри и по-често да търсят общение с тях. И също така да имат по-смирен и взискателен манталитет. Имат някаква искреност и истинска вяра в Бог, въпреки че не може да се каже, че са предани на делото, поверено им от Божия дом и Божието поръчение. И могат да се съсредоточат върху стремежа към истината и са нащрек за промени в нрава си. Могат да поемат инициативата по опознаването на собствената си поквара, опознаването на своята надменност и измамност. Молят се често пред Бог, искат от Него да устрои средата, приемат Божията дисциплина и имат повече положителни неща вътре в себе си. В очите на Бог това поведение е ценно. Но когато стане въпрос дали Бог обича хората или не, те трябва ли да настояват? (Не, не трябва.) Ако поведението на хората проявява тези положителни стремежи, тези подобрения, тези промени, то от човешка гледна точка те притежават известна обичливост и израз на известно покорство. Но наличието на това поведение е просто надеждата, която се вижда във вас. Тази надежда е, че чрез Божието дело и ръководство хората ще имат положителен, активен и открит за сътрудничество начин на мислене, като в същото време това поведение и разкриване ще свидетелства за Бог пред Сатана. От тази гледна точка, тоест, когато погледна на това от човешка гледна точка, хората притежават малко обичливост. Но погледнато от гледната точка на Божия дух — в крайна сметка Бог обича ли ви или не? Притежавате ли черти, които са до известна степен обичливи, или не? Ако питате Мен, още сте много далеч. Защото, предвид заложбата и талантите на хората, както и житейските им обстоятелства, те би трябвало да се справят по-добре. Всъщност това, което сега преживяхте, получихте и разпознахте, както и промените, които постигнахте, може да бъде постигнато за пет години, ако се стремите към него с всички сили, но ви отне цели десет години да постигнете тези резултати. Не е ли твърде дълго? Умовете ви са леко сковани, вашите отговори са твърде забавени, действията ви са мудни. В много отношения само благодарение на правилното кастрене, дисциплиниране и надзор от Горното сте успели да постигнете нещо. Тези постижения са трудно извоювани, хората са платили определена цена, а от резултатите на пожънатото има някои аспекти на поведението и изразите на хората, които могат да предложат известно успокоение, когато се разгледат. Те обаче остават далеч от стандарта за обичливост, за който говори Бог. Всички ли смятате, че сте по-обичливи сега, отколкото сте били преди? (Не.) Не, все още не. Чрез малко самоизследване ще откриеш какви неща разкриваш за себе си: „О, все още има твърде много нечистота в мен. Още щом започна да обмислям нещо, в съзнанието ми се появяват лукави схеми и върша нещата нехайно. След като се залутам по този начин, проблемите изникват отново и, след като ги премисля, тези лукави схеми изплуват пак. И аз пак прехвърлям отговорността на друг и ставам отново човекоугодник“. Както можеш да видиш, само чрез едно непреднамерено самоизследване през деня се разкри доста поквара. Следователно какво ти е толкова обичливото? Продължаваш да искаш от Бог да те обича, но гледаш на себе си с презрение. Чувстваш, че си напълно безполезен и че нищо в теб не заслужава възхвала или любовта на другите. Ако хората не могат дори да се насилят да те обичат, как може да се очаква от Бог да те обича? Това възможно ли е? (Не.) След като изяснихме достатъчно тези факти, не трябва ли този химн да бъде изхвърлен? Трябва. Пълен е с думи от представи и фантазии и думи от религия. Следователно полезно ли е за другите да пеете този химн? Носи ли ви удоволствие да го пеете и да го слушате? Пеенето на този химн не само не спомага за разбиране на истината, но и заблуждава хората. То не само не ги избавя от представите им, но задълбочава и укрепва тези представи. Нима това не вреди на хората? Пеенето на този химн не само ви затруднява да разберете истината. За вас става дори още по-лесно да живеете в рамките на собствените си представи и фантазии за Бог. Такъв химн не е полезен по никакъв начин за никого. Затова сърцето Ми се изпълва с ярост, когато чуя всички вас да пеете този химн. Прекарали сте напразно толкова много години в слушане на проповеди, прочели сте напразно толкова много Божии слова. Дори и сега все още не познавате истински Божия нрав. Наистина ми се иска да ви зашлевя няколко плесници. Кой пише текст, пълен с такива представи и фантазии? И въпреки това пеете с огромно увлечение. Нима у вас няма никаква проницателност? Горчиво Ме разочаровате. Досега сте вярвали, без да придобиете никаква истина реалност. Не можете дори да различите думи на представи, фантазии или абсурди, но въпреки това все още ги пеете. Наистина вярата ви е много объркана! Какво повече мога да кажа!