Планът за управление на Бог обхваща шест хиляди години и е разделен на три епохи в зависимост от различията в Неговото дело: Първата е старозаветната Епоха на закона; втората е Епохата на благодатта; а третата е Епохата на последните дни — Епохата на царството. Във всяка епоха е представена различна идентичност. Това се дължи единствено на разликата в делото, т.е. на нуждите на делото. Първият етап от делото през Епохата на закона беше извършен в Израил, а вторият етап от приключването на делото на изкуплението беше извършен в Юдея. За делото на изкуплението Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух и като единствен Син. Всичко това беше според нуждите на делото. В последните дни Бог иска да разшири Своето дело в езическите народи и да завоюва хората там, така че името Му да бъде велико сред тях. Той иска да насочи човека към разбиране и навлизане в цялата истина. Цялото това дело се извършва от един Дух. Въпреки че Той може да прави това от различни гледни точки, естеството и принципите на делото остават същите. Като наблюдаваш принципите и естеството на делото, което Те са извършили, ще разбереш, че всичко това е направено от един Дух. Все пак някои могат да кажат: „Отец е Отец; Синът е Синът; Светият Дух е Светият Дух и накрая ще станат едно“. Тогава как трябва да Ги направиш едно? Как е възможно Отец и Светият Дух да бъдат свързани в едно? Ако Те изначално са две личности, тогава независимо от начина, по който са съединени, няма ли да останат две части? Когато говорите за свързването Им в едно, не е ли това просто съединяване на две отделни части, за да се получи едно цяло? Но не бяха ли Те две части, преди да бъдат свързани в едно цяло? Всеки дух има отделна същност и два духа не могат да бъдат превърнати в един. Духът не е материален обект и не прилича на нищо друго в материалния свят. Според човешките представи Отец е един Дух, Синът е друг, а Светият Дух е още един, след което трите Духа се смесват като три чаши вода в едно цяло. Не е ли това моментът, в който трите личности се свързват в едно цяло? Това е напълно погрешно обяснение! Не е ли това разделяне на Бог? Как Отец, Син и Свети Дух могат да станат едно? Не са ли Те три части, всяка от които има различна природа? Има и други, които казват: „Нима Бог не е заявил изрично, че Исус е Неговият възлюбен Син?“. Исус е възлюбеният Син на Бог, в когото е Неговото благоволение — това със сигурност е казано от Самия Бог. Това беше Бог, свидетелстващ за Себе Си, но просто от различна гледна точка — тази на Духа в небето, свидетелстващ за Своето собствено въплъщение. Исус е Неговото въплъщение, а не Неговият Син на небето. Разбираш ли? Нима думите на Исус, че „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ не показват, че Те са един Дух? И не е ли въплъщението причината Те да бъдат разделени между небето и земята? В действителност Те пак са едно; независимо от всичко, това е просто Бог, който свидетелства за Себе Си. Поради смяната на епохите, нуждите на делото и различните етапи на Божия план за управление, името, с което хората наричат Бог, също е различно. Когато дойде да извърши първия етап от делото, Той можеше да се нарича само Йехова, който е пастирът на израилтяните. Във втория етап въплътеният Бог можеше да бъде наричан само Господ и Христос. Но по онова време Духът в небето заяви само, че Той е възлюбеният Син на Бог, без да споменава, че е единственият Син на Бог. Това просто не се случи. Как е възможно Бог да има едно-единствено дете? Тогава Бог не би ли се превърнал в човек? Тъй като беше въплъщението, Той беше наречен възлюбеният Син на Бог и от това произлезе връзката между Отец и Син. Причината е просто в разделението между небето и земята. Исус се молеше от гледната точка на плътта. Тъй като беше облечен в плът с такава нормална човешка природа, Той каза това именно от гледна точка на плътта: „Моята външна обвивка е на сътворено същество. Тъй като се облякох в плът, за да дойда на тази земя, сега съм много, много далеч от небето“. Поради тази причина Той можеше да се моли на Бог Отец само от гледната точка на плътта. Това беше Неговият дълг и въплътеният Божи Дух трябваше да притежава това качество. Не може да се каже, че Той не беше Бог само защото се молеше на Отца от гледната точка на плътта. Въпреки че беше наречен възлюбения Син на Бог, Той все пак беше Самият Бог, защото беше само въплъщението на Духа и Неговата същност пак беше тази на Духа. Хората се чудят защо Той се е молил, ако е бил Самият Бог. Това е така, защото Той беше въплътеният Бог — Бог, който живее в плът, а не Духът в небето. От гледна точка на човека, Отец, Син и Свети Дух са Бог. Само трите личности, съчетани в едно цяло, могат да бъдат смятани за единствения истински Бог и така Неговата сила става изключително голяма. Има хора, които казват, че само по този начин Той може да бъде седемкратно усиленият Дух. Когато Синът се молеше след Своето идване, Той се молеше именно на този Дух. В действителност Той се молеше от гледната точка на сътворено същество. Тъй като плътта не е цяла, Той не беше цял и когато дойде в плът, имаше много слабости, и беше много смутен, докато извършваше Своето дело в плътта. Ето защо Той се моли три пъти на Бог Отец, преди да бъде разпнат на кръста, както и много пъти преди това. Той се молеше сред учениците Си; молеше се сам на планината; молеше се, когато се качи на рибарската лодка; молеше се сред множество хора; молеше се, когато разчупваше хляба и се молеше, когато благославяше другите. Защо правеше това? Духът беше този, на когото Исус се молеше; Той се молеше на Духа, на Бог в небесата, от гледната точка на плътта. Следователно, от гледната точка на човека, в онзи тогавашен етап от делото Исус стана Синът. В сегашния етап обаче Той не се моли. Защо е така? Това е така, защото това, което Той носи, е делото на словото, както и съдът и наказанието на словото. Той няма нужда от молитви, а Неговото служение е да говори. Той не е поставен на кръста и не е предаден от хората на онези, които имат власт. Той просто изпълнява Своето дело. По времето, когато Исус се молеше, Той се молеше на Бог Отец за слизането на небесното царство, за изпълнението на волята на Отца и за делото, което предстоеше. В този етап от делото небесното царство вече е слязло, така че трябва ли Той все още да се моли? Неговото дело е да доведе епохата до край, а други нови епохи няма, така че нужно ли е да се моли за следващия етап? Страхувам се, че не!

В човешките обяснения има много противоречия. Наистина, всички тези представи са човешки; ако не се задълбочите, всички вие бихте повярвали, че те са верни. Нима не знаете, че такива идеи като триединен Бог са само човешки представи? Няма човешко познание, което да е пълно и задълбочено. Винаги има несъвършенства, а човекът има твърде много идеи; това показва, че сътвореното същество просто не може да обясни Божието дело. В ума на човека има твърде много неща, произлизащи от логиката и мисълта, които противоречат на истината. Може ли твоята логика да направи задълбочен анализ на Божието дело? Можеш ли да вникнеш в същината на всички дела на Йехова? Ти като човек можеш ли да прозреш всичко или Самият Бог е този, който може да вижда във вечността? Ти ли можеш да виждаш от далечното минало до безкрайното бъдеще или Бог е този, който може да го направи? Какво ще кажеш? Нима си достоен да обясниш Бог? На какво се опира твоето обяснение? Ти Бог ли си? Небето, земята и всички неща са създадени от Самия Бог. Не си ти този, който е направил всичко това, така че защо даваш неверни обяснения? И така, продължаваш ли да вярваш в триединния Бог? Не смяташ ли, че ти е твърде тежко така? За теб би било най-добре да вярваш в един Бог, а не в три. Най-добре е да ти бъде леко, защото бремето на Господа е леко.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.