Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а нещо повече — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина в човешкия свят, Аз незабавно проучвам състоянието му: заради светлината всички човеци се променят и израстват, и напускат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред всички хора търся онези, които наистина са в съгласие с намеренията Ми. Разхождам се сред всички народи, живея сред всички тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не е в съгласие с Моите намерения. Хората не знаят как да проявяват внимание към намеренията Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът някога е ценял словото Ми, той не е способен да прозре сатанинските козни; тъй като ръстът му е незначителен, не постъпва според желанието на сърцето си. Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го издигна, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „статуса“, отреден му от Мен, и го разглежда; безчувствен за обичливостта Ми, той лакомо поглъща облагите, произтичащи от статуса му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от статуса ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоя статус? Дали той притежава силата да размени местата на небето и земята? Немалко пъти в миналото проявявах милост към хората, но никой не я цени и не милее за нея. Те го изслушваха като приказка или го изчитаха като роман. Нима словата Ми наистина не трогват човешките сърца? Нима словото Ми е лишено от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като го използва като „придобивка“, с която да Ми служи. Ще проникна във всичките измамни кроежи на Сатана и ще попреча на хората по земята да бъдат подведени от него, за да не се опълчват срещу Мен заради неговото съществуване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 22)