Всички хора са същества, на които им липсва себепознание и са неспособни да опознаят себе си. Независимо от това, те познават всички останали като петте пръста на ръката си, сякаш всичко, което другите са направили и казали, първо е било „проверено“ от тях, направено е точно пред тях, и е получило одобрението им, преди да бъде направено. В резултат на това те сякаш са преценили точно всички останали, чак до психологическото им състояние. Всички човешки същества са такива. Въпреки че днес са навлезли в Епохата на царството, природата им не се е променила. Пред Мен те все още правят това, което Аз правя, докато зад гърба Ми започват да се захващат със собствените си уникални „дела“. След това обаче, когато дойдат пред Мен, те са като съвсем други хора, привидно спокойни и непоколебими, със сдържани лица и стабилен пулс. Нима именно това не прави хората толкова презрени? Толкова много хора имат две напълно различни лица — едно, когато са пред Мен, и друго — зад гърба Ми. Толкова много от тях се държат като новородени агънца, когато са пред Мен, но зад гърба Ми се превръщат в свирепи тигри, а после се държат като малки птички, които весело прехвърчат край хълмовете. Толкова много хора показват целеустременост и решителност в лицето Ми. Толкова много хора идват пред Мен, жадни и копнеещи за Моите слова, но когато са зад гърба Ми, те изпитват неприязън към тях и се отричат от тях, сякаш словата Ми са бреме. Толкова много пъти, когато виждах как човешката раса е покварена от Моя враг, Аз се отказвах да възлагам надеждите Си на хората. Толкова много пъти, когато ги виждах да идват пред Мен и със сълзи на очи да искат прошка, Аз все пак, поради липсата им на самоуважение и упоритата им непоправимост, с гняв затварях очите Си за техните действия, дори когато сърцата им бяха истински и намеренията им — искрени. Толкова много пъти съм виждал хора, достатъчно уверени, за да Ми съдействат, които, когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина. Толкова много пъти съм бил свидетел на невинността, жизнеността и очарователността на Моите избраници, че как бих могъл да не изпитвам голямо удоволствие от тези неща? Човешките същества не знаят как да се наслаждават на предопределените им благословии, които държа в ръцете Си, защото не разбират какво точно означават „благословии“ и „страдание“. Поради тази причина хората далеч не са искрени, когато Ме търсят. Ако утрешният ден не съществуваше, тогава кой от вас, които стоите пред Мен, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит? Възможно ли е любовта ви към Мен да е просто нещо, което може да се замени с вкусна храна, елегантен костюм или висок пост с хубаво възнаграждение? Може ли да се замени с любовта, която другите изпитват към теб? Възможно ли е всъщност подлагането на изпитания да подтикне хората да изоставят любовта си към Мен? Дали страданията и изпитанията ще ги накарат да се оплакват от Моите мерки? Никой никога не е оценявал истински острия меч в устата Ми: те знаят само повърхностното му значение, без наистина да разбират какво означава той. Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си. Поради своята безчувственост хората не разбират нищо от истинското значение на словата Ми и затова нямат представа колко застрашителни са те, колко много разкриват за човешката природа и колко много от човешката поквара е била съдена от тези слова. Поради тази причина, в резултат на техните половинчати идеи за това, което казвам, повечето хора са възприели хладно отношение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 15)