Винаги, когато се споменава назначението, вие се отнасяте към него с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, раболепно покланяйки се на Бог, за да получат добро назначение. Мога да разбера вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене назначението, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашето назначение и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени; вашата привидна искреност смразява хората до мозъка на костите. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, независимо дали е оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайното си назначение, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: вие изпитвате нужда не от истина и живот, нито от принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето усърдно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от притежанията на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: повърхностна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно отдадени, но разбрах, че не бихте направили същото в името на вярата си в Бог. По-скоро сте посредствено отдадени и посредствено сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте сторили всичко, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който живеете. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашето назначение, така че то да бъде съвършено красиво и всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не е ли вашата решителност и цената, която плащате, единствено заради настоящия момент, а не заради бъдещето? Готови сте да положите едно последно усилие, за да си осигурите красиво назначение с единствената цел да направите сделка. Вие не полагате това усилие, за да избегнете задлъжняване към истината, а още по-малко, за да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте да използвате хитри стратегии, само за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не е това съкровеното ви желание? Не трябва да си придавате лъжлива външност, нито да си блъскате главите за вашето назначение така, че да не можете да ядете или да спите. Не е ли вярно, че онова, което ще постигнете, в края на краищата ще бъде предопределено? Всеки от вас трябва да изпълнява собствените си задължения по най-добрия възможен начин, с отворени и честни сърца, като сте готови да платите необходимата цена. Както казахте, когато дойде денят, Бог няма да бъде нехаен към никого, който е страдал или е платил цена за Него. Струва си да се придържате към такова убеждение и е редно никога да не го забравяте. Само по този начин мога да бъда спокоен за вас. В противен случай вие завинаги ще останете хора, за които не мога да бъда спокоен, и завинаги ще останете обект на Моето отвращение. Ако всички вие можехте да следвате съвестта си, да дадете всичко от себе си за Мен, като не пестите усилия за Моето дело и посвещавате енергията на целия си живот на Моята евангелска работа, нима тогава сърцето Ми не би подскачало често от радост заради вас? По този начин ще мога да бъда напълно спокоен за вас, нали? За съжаление това, на което сте способни, е само печално нищожна част от онова, което очаквам. Щом това е така, как може да имате дързостта да искате от Мен това, на което се надявате?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За назначението“)