Що се отнася до ученията, които съм ви давал отново и отново, вие отдавна сте ги загърбили, дори ги третирате като играчки за развлечение в моментите ви на празнота. Всички те винаги се разглеждат в светлината на вашия личен „талисман“. Когато си обвинен от Сатана, се молиш; когато си негативно настроен, изпадаш в дълбок сън; когато си щастлив, тичаш бясно; когато те смъмря, се кланяш и дращиш; а щом излезеш от Моето присъствие, се смееш със злокобно задоволство. Ти се чувстваш над всички останали, но никога не виждаш себе си като най-надменен, а винаги си само възвишен, самодоволен и надменен отвъд думите. Как могат такива „млади господа“, „млади госпожици“, „милорди“ и „милейди“, които не се научават и си остават невежи, да смятат словата Ми за скъпоценно съкровище? Питам те отново: какво точно научи от Моите слова и от Моето дело за толкова дълго време? Дали това, че си придобил по-големи умения в измамата си? Или по-голямо усъвършенстване на плътта ти? Или по-голямо неуважение в отношението ти към Мен? Казвам ти направо: именно цялото това дело, което извърших, накара теб, който досега си имал сърце на мишка, да придобиеш смелост. С всеки изминал ден страхът, който изпитваш към Мен, намалява, защото Аз съм твърде милостив и никога не съм налагал санкции на плътта ти чрез насилие. Може би, както виждаш, Аз просто изговарям сурови думи, но много по-често ти показвам усмихнато лице и почти никога не те порицавам в очите. Нещо повече, винаги съм снизходителен към твоите слабости и именно поради това ти се отнасяш към Мен така, както змията към добрия фермер. Как се възхищавам на изключителната степен на умение и проницателност в наблюдателността на човешкия род! Нека ти кажа една истина: днес се цени изключително малко това дали имаш богобоязливо сърце, или не; Аз не се тревожа и не се безпокоя за това. Но трябва да ти кажа и това: ти, този „човек с талант“, който не се научава и си остава невеж, накрая ще бъде повален от своята самовлюбена дребнава интелигентност — ти ще бъдеш този, който ще страда и ще бъде наказан. Аз няма да бъда толкова глупав, че да те придружавам, докато продължаваш да страдаш в ада, защото не съм от същия вид като теб. Не забравяй, че си сътворено същество, което е прокълнато от Мен, но също така е поучавано и спасено от Мен, и в теб няма нищо, с което да не желая да се разделя. По което и време да върша делото Си, никога не съм ограничаван от някакъв човек, събитие или предмет. Моето отношение и Моят възглед спрямо човечеството винаги са оставали едни и същи. Не съм особено благоразположен към теб, защото ти си придатък към Моето управление и далеч не си по-специален от което и да е друго същество. Ето какъв е Моят съвет към теб: винаги да помниш, че не си нищо повече от сътворено същество! Въпреки че можеш да споделяш съществуването си с Мен, ти трябва да знаеш собствената си идентичност; нямай твърде високо мнение за себе си. Дори и да не те упреквам или да не те кастря, а да те посрещам с усмихнато лице, това не е достатъчно, за да докаже, че ти си от същия вид като Мен. Ти — ти трябва да знаеш, че си човек, който преследва истината, а не си самата истина! Трябва винаги да си готов да се променяш в съответствие с Моето слово. Не можеш да избягаш от това. Призовавам те през това ценно време, когато имаш тази рядка възможност, да се опиташ да научиш нещо. Не Ме заблуждавай; не е нужно да използваш ласкателства, за да се опиташ да Ме измамиш. Когато Ме търсиш, това не е единствено заради Мен, а по-скоро заради теб самия!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които не се научават и си остават невежи: не са ли те зверове?)