Вгледайте се в себе си, за да видите дали сте праведни във всичко, което вършите, и дали Бог наблюдава всичките ви действия. Това е принципът на поведение на всички, които вярват в Бог. Ще бъдете признати за праведни, защото можете да удовлетворите Бог и защото приемате Божията грижа и защита. В очите на Бог всички, които приемат Неговата грижа, защита и усъвършенстване, както и всички, които са спечелени от Него, са праведни и ценени от Него. Колкото повече приемате сегашното Божие слово, толкова по-добре ще приемате и разбирате Божията воля и ще можете по-добре да изживявате Божието слово и да изпълнявате Неговите изисквания. Това е Божието поръчение за вас и това е всичко, което се очаква да постигнете всички вие. Ако използвате собствените си представи, за да оценявате Бог и да определяте границите му, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, ако напълно ограничите Бог в рамките на Библията и ако ограничите мащабите на делото Му, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха и почитаха Бог като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог не беше извършил никакво престъпление и въпреки това човекът отказа да Го пощади и настояваше да Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го определя въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш разбира идеално Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни да преувеличават. Независимо от това колко много знаеш за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се подчиняваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Защото човекът не познава Бог, защото има прекалено много представи и защото познанията му за Бог нямат нищо общо с действителността, а вместо това монотонно повтаря един и същи неизменен рефрен и подхожда към всяка ситуация по един и същи начин. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека. Жестоко човечество! Имат ли край заговорниченето и интригантството, кражбите и грабежите един от друг, надпреварата за слава и пари, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за постове, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са в името на Бог? Дори и сред онези, които действат в името на Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствените си позиции? Така Бог е осъждан на смърт безчет пъти от безброй варварски съдии, които отново Го разпват на кръста. Колко са тези, които могат да се нарекат праведни, защото наистина действат в името на Бог?

Толкова ли е лесно да бъдеш усъвършенстван пред Бог като светец или праведен човек? Правилно ли е да се каже, че „няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят?“. Когато застанете пред Бог, внимавайте какво ще облечете, преценявайте всяка дума и действие, всяка мисъл и идея и дори ежедневните си мечти, защото всичко това е само за вас. Не стоят ли точно така нещата? „Праведност“ не означава да даваш подаяние на другите, не означава да обичаш съседа си колкото обичаш себе си и не означава да се въздържаш от кавги и спорове, крадене и грабене. Праведност означава да приемеш Божието поръчение за свой дълг и да се подчиняваш на Божиите подредби и организиране като на свое изпратено от небесата призвание, независимо от времето и мястото, така както направи Господ Исус. Това е праведността, за която говори Бог. Лот би могъл да бъде наречен праведен, защото спаси изпратените от Бог два ангела, без да се замисли за това какво ще спечели или загуби; единствено онова, което е направил, може да се определи като праведно, но самият той не може да бъде наречен праведен човек. Лот размени двете си дъщери за ангелите само защото беше видял Бог, но не цялото му поведение в миналото може да се приеме за праведно. За това Аз казвам, че „няма праведници на света“. Дори сред тези, които са поели по пътя на възстановяването, никой не може да бъде наречен праведен. Независимо колко добри са делата ти, независимо че прославяш името Божие и нито удряш, нито ругаеш другите, нито грабиш от другите, ти не можеш да бъдеш наречен праведен, защото това са качества, които всеки нормален човек може да има. Най-важното сега е, че не познаваш Бог. Единствено може да се каже, че в момента в теб има малко нормална човешка природа, но не и елементите на праведността, за която говори Бог. Така че нищо от това, което правиш не може да докаже, че познаваш Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“)