Ако хората наистина могат да видят ясно правилния път на човешкия живот, както и целта на Божието управление на човечеството, в сърцето си те не биха считали своето индивидуално бъдеще и съдба за съкровище. Тогава те вече не биха се интересували от това да служат на родителите си, които са по-лоши от свине и кучета. Дали бъдещето и съдбата на човека не са именно днешните така наречени „родители“ на Петър? Те са точно като плътта и кръвта на човека. Само че каква ще бъде крайната цел и бъдещето на плътта? Дали ще бъде да види Бог още приживе, или душата ще се срещне с Бог след смъртта? Дали утре плътта ще се окаже в голяма пещ на изпитания, или в огън? Не са ли въпроси като тези, свързани с това дали човешката плът ще понесе нещастие или страдание, най-голямата новина, от която най-много се интересува всеки в този настоящ поток, който има мозък и е разумен? (Тук страданието се отнася до получаването на благословения; то означава, че бъдещите изпитания са полезни за крайната цел на човека. Нещастието се отнася до това, че човек не може да остане непоколебим или е подведен; или пък означава, че човек ще се сблъска с неблагополучни ситуации и ще изгуби живота си сред бедствие, както и че няма подходяща крайна цел за душата му.) Въпреки че хората имат здрав разум, може би това, което мислят, не съответства напълно на онова, с което би трябвало да е въоръжен разумът им. Това е така, защото всички те са доста объркани и следват нещата сляпо. Всички те трябва да имат отчетлива представа за това, в което трябва да навлязат, и по-специално трябва да подредят това, в което трябва да навлязат по време на скръбта (т.е. по време на облагородяването в пещта), както и това, с което трябва да бъдат въоръжени по време на огнените изпитания. Не служете винаги на родителите си (което означава на плътта), които са като прасета и кучета и са дори по-лоши от мравки и буболечки. Какъв е смисълът да се мъчите над това, да мислите толкова усилено и да си блъскате главата? Плътта не ти принадлежи, а е в ръцете на Бог, който не само контролира теб, но и заповядва на Сатана. (Това означава, че плътта първоначално принадлежи на Сатана. Тъй като и Сатана е в ръцете на Бог, това може да се формулира само по този начин. Това е така, защото е по-убедително да се каже по този начин; той подсказва, че хората не са изцяло под властта на Сатана, а са в Божиите ръце.) Ти живееш под мъченията на плътта — но дали плътта ти принадлежи? Подвластна ли е тя на твоя контрол? Защо да си блъскаш главата над това? Защо да се молиш неудържимо на Бог заради твоята гниеща плът, която отдавна е осъдена, прокълната и осквернена от нечисти духове? Каква е нуждата винаги да държиш сътрудниците на Сатана толкова близо до сърцето си? Не се ли притесняваш, че плътта може да разруши истинското ти бъдеще, прекрасните ти надежди и истинската крайна цел на живота ти?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Целта на управлението на човечеството)