Петър следва Исус в продължение на няколко години и вижда в Него много неща, каквито няма в другите хора. След като Го следва една година, Петър е избран от Исус измежду дванадесетте апостоли. (Разбира се, Исус не казва това на глас и другите изобщо не го разбират.) В живота Петър съпоставя себе си с всичко, което Исус прави. По-специално посланията, които Исус проповядва, са запечатани в сърцето му. Той е напълно отдаден и верен на Исус и никога не надига глас срещу Него. В резултат на това той става верен спътник на Исус навсякъде. Петър наблюдава ученията на Исус, Неговите кротки слова, храната Му, дрехите Му, подслона Му и как пътува. Петър подражава на Исус във всяко отношение. Той никога не е самоправеден, а отхвърля всичко остаряло, като следва примера на Исус както в думите, така и в делата. Именно тогава Петър разбира, че небесата, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че поради тази причина той няма личен избор. Петър възприема също така всичко, което е Исус, и го използва като пример. Животът на Исус показва, че Той не е самоправеден в това, което прави: вместо да се хвали със Себе Си, Той трогва хората с любов. Различни неща показват какъв е Исус и поради тази причина Петър Му подражава във всичко. Преживяванията на Петър му дават все по-голямо усещане за обичливостта на Исус и той казва следното: „Търсих Всемогъщия из цялата вселена и видях чудесата на небесата, земята и всички неща, и така получих дълбок усет за обичливостта на Всемогъщия. Но аз никога не бях изпитвал истинска любов в сърцето си и никога не бях виждал обичливостта на Всемогъщия със собствените си очи. Днес, в очите на Всемогъщия, аз получих Неговия благосклонен поглед и най-накрая почувствах Божията обичливост. Най-накрая открих, че човечеството обича Бог не само заради това, че създал всички неща; аз открих Неговата безгранична обичливост в своето ежедневие. Как би могла тя да се ограничи до това, което се вижда в момента?“. С течение на времето голяма част от обличливостта се проявява и в Петър. Той става силно покорен на Исус, но разбира се, претърпява и доста неуспехи. Когато Исус го води да проповядва на различни места, Петър винаги се смирява и слуша проповедите на Исус. Той никога се възгордява заради годините, през които е следвал Исус. След като Исус му казва, че причината, поради която е дошъл, е да бъде разпнат, за да може да завърши делото Си, Петър често изпитва болка в сърцето си и плаче тайно, когато е сам. Въпреки това този „злощастен“ ден най-накрая настъпва. След като Исус е арестуван, Петър плаче сам в рибарската си лодка и казва много молитви за това. Но в сърцето си знае, че това е волята на Бог Отец и че никой не може да я промени. Той страда и очите му са пълни със сълзи само заради любовта си. Това е човешка слабост, разбира се. Когато научава, че Исус ще бъде прикован на кръста, той Го пита: „След като си тръгнеш, ще се върнеш ли, за да бъдеш сред нас и да бдиш над нас? Ще можем ли все още да Те виждаме?“. Въпреки че тези думи са много наивни и пълни с човешки представи, Исус познава горчивината от страданието на Петър и така чрез Своята любов Той показва разбиране към слабостта на Петър: „Петре, Аз те възлюбих. Знаеш ли това? Въпреки че няма причина за думите, които казваш, Отецът е обещал, че след Моето възкресение Аз ще се явявам на хората в продължение на 40 дни. Не вярваш ли, че Моят Дух често ще дарява благодат на всички вас?“. Въпреки че Петър се чувства донякъде утешен от това, той все пак чувства, че има едно нещо, което липсва, и затова, след като е възкресен, Исус му се явява открито за първи път. За да накара Петър да спре да се придържа към представите си обаче, Исус отказа пищната храна, която Петър Му е приготвил, и изчезва мигновено. От този момент нататък Петър най-накрая започва да разбира по-задълбочено Господ Исус и Го обиква още повече. След Своето възкресение Исус често се явява на Петър. Той се му се явява още три пъти, след като изтичат четиридесетте дни и се възнася на небето. Всяка поява е точно тогава, когато делото на Светия Дух е на път да бъде завършено и новото дело е на път да бъде започнато.

През целия си живот Петър се занимава с риболов, за да изкарва прехраната си, но освен това живее, за да проповядва. В по-късните си години той написва първото и второто послание на Петър, както и няколко писма до църквата във Филаделфия от онова време. Хората от този период са дълбоко трогнати от него. Вместо да ги поучава, като използва собствената си квалификация, той им осигурява съответния запас от живот. Той никога не забравя онова, което Исус го е учил преди да си отиде, и се вдъхновява от тях през целия си живот. Като следва Исус, той решава да се отплати за любовта на Господ със смъртта си и да следва Неговия пример във всичко. Исус се съгласява с това, така че когато Петър е на 53 години (повече от 20 години след заминаването на Исус), Исус му се явява, за да му помогне да изпълни стремежа си. През следващите седем години Петър прекарва живота си в опознаване на себе си. Един ден, в края на тези седем години, той е разпънат с главата надолу, което слага край на неговия необикновен живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните, За живота на Петър)