Бог наказва и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде наказван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това наказание и този съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но нито изпитвате голяма любов към Него, нито сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и духовният ви ръст все още е недостатъчен. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, твърде малка част от вашето навлизане е по ваша инициатива и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са пасивни и бездейни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и достоен за човешката любов, и че в Бог има толкова много, което може да бъде обичано. Човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи техните собствени стремежи. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не сключват сделки с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва Своето дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „О, Боже! Независимо от времето и мястото, Ти знаеш, че винаги Те помня. Независимо от времето и мястото, Ти знаеш, че искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде слаба. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като сътворено същество ще съм спокоен и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите напътствия и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. О, Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? О, Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде слаба. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и увереност, за да бъда по-способен да притежавам чиста любов, която да посветя на Теб, и да съм по-способен да посветя всичко, което имам, на Теб. Аз не само ще мога да се отплатя за Твоята любов, но и ще съм по-способен да изживея наказанието, съда и изпитанията Ти, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Любовта, наказанието и съда Ти ме накараха да Те позная, но се чувствам и неспособен да осъществя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но духовният му ръст беше твърде недостатъчен. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. Беше изпаднал в агония и не знаеше какво да прави при тези условия. Въпреки това той продължаваше да се моли: „О, Боже! Човекът е с ръст на дете, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя волята Ти и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето наказание, независимо от това, което ми даваш, независимо от това, което ми отнемаш, освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме наказваше и съдеше, аз роптаех и бях неспособен да постигна чистота или да изпълня Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и умоляваше, и освен това той се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и негативен. Винаги се чувстваше така, сякаш не беше достатъчно добър за Божиите желания и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той виждаше колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не трябва се задоволявам само с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си и че Ти отдавам толкова любов, защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да виждам в Теб Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, трябва да развия способността да посветя всичко, което имам, на Теб — бих направил това с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да нямам избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Готов съм да стоя твърдо в това свидетелство за Теб. О, Боже! Твоята любов е толкова ценна и красива; как бих могъл да искам да живея в ръцете на Лукавия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро желая цялото ми същество да живее в Твоето наказание. Не желая да живея под властта на Лукавия. Ако мога да стана чист и да посветя всичко на Теб, готов съм да предам тялото и ума си на Твоя съд и Твоето наказание, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Твоята присъда над мен Ти показваш праведния Си нрав. Аз съм доволен и нямам никакви оплаквания. Ако мога да изпълня своя дълг като сътворено същество, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд, чрез който ще опозная праведния Ти нрав и ще се избавя от влиянието на Лукавия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна, относително казано, високо царство. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като сътворено същество. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да се издигат пред Бог, така че стремежите му ставаха все по-високи, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божията воля. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоето желание. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше царството, което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и насладите на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието наказание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето наказание и Твоя съд, независимо от трудностите, които произтичат от това, все пак не желая да живея под властта на Сатана, все пак не желая да страдам от хитростите на Сатана. Радвам се, че живея сред Твоите проклятия и изпитвам болка от живота сред благословиите на Сатана. Обичам Теб, като живея сред Твоя съд, и това ми носи голяма радост. Твоето наказание и Твоят съд са праведни и святи. Те ме пречистват, и дори нещо повече, те ме спасяват. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, за да бъда под Твоите грижи. Не желая да живея под властта на Сатана нито за миг. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да изпитам трудности, не искам да бъда използван и мамен от Сатана. Аз, това сътворено същество, трябва да бъда използван от Теб, притежаван от Теб, съден и наказван от Теб. Дори трябва да бъда прокълнат от Теб. Сърцето ми се радва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото съм видял Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито пък да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето наказание, без физическо блаженство, и това ще ми донесе наслада, дори и да загубя Твоята благодат. Въпреки че Твоята благодат не е с мен, аз се радвам да бъда наказван и съден от Теб. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, наказван и поразяван от Теб, не желая да живея под властта на Сатана, нито пък да бързам и да съм зает само с плътта и още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на усъвършенстването. Няма живот, който да е по-смислен от този. Той приемаше Божието наказание и Неговия съд, ценеше Божия праведен нрав и това беше най-ценното у Петър. Той каза: „Сатана ми дава материални удоволствия, но аз не ги ценя. Сполетява ме Божието наказание и Неговият съд — това е благодат за мен, в това намирам радост и в това съм благословен. Ако не беше Божият съд, никога нямаше да обичам Бог, все още щях да живея под властта на Сатана, той все още щеше да ме управлява и да ми заповядва. В такъв случай никога не бих станал истинско човешко същество, защото нямаше да мога да удовлетворя Бог и нямаше да се посветя изцяло на Него. Въпреки че Бог не ме благославя и ме оставя без вътрешна утеха, сякаш в мен гори огън, и макар че нямам мир и радост, и Божието наказание и Неговата дисциплина никога не са далеч от мен, в наказанието и съда Му аз мога да видя Неговия праведен нрав. Изпитвам удоволствие от това; в живота няма нищо по-ценно и по-смислено. Въпреки че Неговата закрила и грижа са се превърнали в безмилостно наказание, съд, проклятия и удари, аз все пак изпитвам радост от тези неща, защото те могат по-добре да ме пречистят и променят, да ме приближат до Бог, да ме направят по-способен да обичам Бог и да направят любовта ми към Бог по-чиста. Това ме прави способен да изпълнявам дълга си като сътворено същество и ме отвежда пред Бог и далеч от влиянието на Сатана, така че вече да не служа на Сатана. Когато не живея под властта на Сатана и мога да посветя всичко, което имам, и всичко, което мога да направя, на Бог, без да задържам нищо — тогава ще бъда напълно удовлетворен. Божието наказание и Неговият съд ме спасиха, а животът ми е неразделен от Божието наказание и Неговия съд. Животът ми на земята е под властта на Сатана и ако не бяха грижата и защитата на Божието наказание и Неговия съд, винаги щях да живея под властта на Сатана и нямаше да имам възможността и средствата да живея смислен живот. Само ако Божието наказание и Неговият съд никога не ме напускат, ще мога да бъда пречистен от Бог. Само със суровите думи и праведния нрав на Бог и с величествения Божи съд аз получих най-висшата защита, заживях в светлина и получих Божиите благословии. Да мога да се пречистя, да се освободя от Сатана и да живея във властта на Бог — това е най-голямата благословия в живота ми днес“. Това е най-висшето царство, което изживя Петър.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)