Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш инициативен по отношение на навлизането си от положителна страна и не трябва пасивно да си позволяваш да отстъпваш назад в името на това да ти е леко за момента, пренебрегвайки по-дълбоки, по-конкретни и по-практични истини. Твоята любов трябва да бъде практична и трябва да намериш начини да се освободиш от този покварен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който се стреми да обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш волята Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш такъв стремеж и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни, тези, които са слаби. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли друга възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш внимателно да обмислиш как да се отнасяш към живота си, как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да помислиш и за пътя, по който ще вървиш в бъдеще. Трябва да имаш стремежи и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Има ли истината свои любимци? Може ли истината умишлено да се противопоставя на хората? Ако се стремиш към истината, може ли тя да бъде непосилна за теб? Ако останеш непоколебим в защита на справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не познаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя не съответства на фактите. Ако не си спечелил живот, след като си се стремял към него в продължение на много години, това не е защото животът е безсъвестен към теб, а защото ти си безсъвестен към живота и си се отдалечил от него. Ако живееш в светлина и не си успял да спечелиш светлина, това не е защото светлината не може да те освети, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш към това, може само да се каже, че си безполезен боклук, нямаш смелост в живота си и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде слаб! Не можеш да избягаш от силите на Сатана, които те обсаждат, и си готов да водиш единствено този вид безопасен и сигурен живот и да умреш в невежество. Това, което трябва да постигнеш, е стремежът да бъдеш завоюван; това е твоят морален дълг. Ако ти е достатъчно само да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)