Човек работи, за да удовлетвори намеренията на Бог, да доведе всички онези, които са в съгласие с намеренията Му пред Него, да доведе човека при Бог и да представи действието на Светия Дух и Божието ръководство на човека, като по този начин усъвършенства плодовете на Божието дело. Ето защо е наложително да сте напълно наясно със същността на делото. Като използван от Бог, всеки човек е достоен да работи за Бог, тоест всеки има възможност да бъде използван от Светия Дух. Има обаче нещо, което трябва да осъзнаете: когато човек върши работата, която е поръчана от Бог, на него му е дадена възможността да бъде използван от Бог, но това, което се казва и разбира от човека, не е изцяло равнозначно на неговия духовен ръст. Всичко, което можете да направите, е да опознаете по-добре своите слабости по време на работата си и да получите по-голямо просвещение от Светия Дух. Така ще имате възможност да спечелите по-добро навлизане в хода на работата си. Ако човекът разглежда напътствията, които идват от Бог, като свое собствено навлизане и като нещо, което е присъщо на самия него, тогава няма да има потенциал за растеж на човешкия духовен ръст. Просвещението, което Светият Дух извършва в хората, се случва, когато те се намират в нормално състояние; в такива моменти хората често бъркат просветлението, което получават, с действителния си духовен ръст, защото начинът, по който Светият Дух просвещава, е изключително нормален и Той използва това, което е присъщо на човека. Когато хората работят и говорят или когато се молят и правят своите духовни поклонения, има истини, които внезапно им се изясняват. В действителност обаче това, което човекът вижда, е само просветление от Светия Дух (естествено, това просветление е свързано със сътрудничеството на човека) и не представлява неговия истински духовен ръст. След период на изживявания, в който човекът се сблъсква с някои трудности и изпитания, неговият истински духовен ръст става очевиден при тези обстоятелства. Едва тогава човекът ще открие, че неговият духовен ръст не е толкова голям и егоизмът, личните съображения и алчността му излизат наяве. Едва след няколко цикъла на подобни изживявания много от пробудилите се в духа си хора ще осъзнаят, че това, което са преживели в миналото, не е било тяхната собствена индивидуална реалност, а моментно просветление от Светия Дух и че човекът само е получил тази светлина. Когато Светият Дух просвещава човека, за да разбере той истината, това често става по ясен и отчетлив начин, без обяснение за това как са възникнали нещата или накъде отиват. Това означава, че вместо да включва човешките трудности в това откровение, Той директно разкрива истината. Когато човекът се сблъска с трудности в процеса на навлизане и след това получи просветлението на Светия Дух, това се превръща в негово действително изживяване. […] Ето защо в същото време, когато получавате действието на Светия Дух, трябва да отдавате още по-голямо значение на вашето навлизане, като виждате какво точно е действието на Светия Дух и какво е вашето навлизане, както и да включите действието на Светия Дух във вашето навлизане, за да можете да бъдете усъвършенствани от Светия Дух по много повече начини и за да може същността на действието на Светия Дух да се прояви във вас. В хода на вашето изживяване на действието на Светия Дух ще опознаете Светия Дух, както и самите себе си, и освен това, насред незнайно колко пристъпи на силно страдание, ще развиете нормална връзка с Бог и връзката между вас и Бог ще става все по-близка с всеки изминал ден. След безброй случаи на окастряне и облагородяване вие ще развиете истинска любов към Бог. Ето защо трябва да осъзнаете, че страданията, поразяването и изпитанията не са страшни; това, което е страшно, е да имате само действието на Светия Дух, но не и вашето навлизане. Когато настъпи денят, в който Божието дело ще бъде завършено, вие ще сте работили напразно; въпреки че сте преживели Божието дело, няма да сте познали Светия Дух и няма да сте имали свое собствено навлизане. Просвещението, което Светият Дух извършва в човека, не е за да поддържа човешката страст, а за да отвори пътя за навлизането на човека, както и за да позволи на човека да опознае Светия Дух и от този момент да развие сърце, изпълнено със страх и обожание към Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))