Много хора могат да говорят нещичко за практиката и да разказват за личните си впечатления, но по-голямата част от нея е просветлението, получено от думите на другите. То изобщо не включва нищо от личната им практика, нито пък това, което виждат от своя опит. Вече съм анализирал този въпрос; не си мислете, че не знам нищо. Ти си просто хартиен тигър, но въпреки това говориш за подчиняване на Сатана, за свидетелства за победа и за живот по Божия образ? Всичко това са глупости! Нима си мислиш, че всички думи, изречени от Бог днес, са за теб, за да им се възхищаваш? Устата ти говори за това, че трябва да се опълчиш на старото си аз и да приложиш истината на практика, но ръцете ти вършат други дела, а сърцето ти крои други планове — що за човек си ти? Защо сърцето и ръцете ти не са едно и също? Толкова много проповеди са се превърнали в празни думи; не е ли това сърцераздирателно? Ако не си в състояние да приложиш Божието слово на практика, това доказва, че все още не си навлязъл в начина, по който действа Светият Дух, все още не си имал действието на Светия Дух в теб и все още не си имал Неговото ръководство. Ако казваш, че си способен само да разбираш Божието слово, но не си в състояние да го прилагаш на практика, значи си човек, който не обича истината. Бог не идва да спасява такива хора. Исус претърпя огромни мъки, когато бе разпънат на кръста, за да спаси грешниците, да спаси бедните и да спаси всички тези смирени хора. Неговото разпятие послужи като принос за грях. Ако не можеш да практикуваш Божието слово, тогава трябва да напуснеш колкото се може по-скоро; не се задържай в Божия дом като храненик. На много хора дори им е трудно да спрат да правят неща, които са в явен противовес с Бог. Не си ли просят смъртта? Как могат да говорят за навлизане в Божието царство? Нима ще имат дързостта да видят Божието лице? Да ядеш храната, която Бог ти осигурява, да вършиш непочтени неща, които са против Бог, да бъдеш злонамерен, коварен и интригант, дори докато Бог ти позволява да се наслаждаваш на благословиите, които ти е дал — не усещаш ли как те изгарят ръцете ти, когато ги получаваш? Не усещаш ли как лицето ти почервенява? След като си извършил нещо против Бог, след като си осъществил планове за „безчинстване“, не се ли чувстваш уплашен? Ако не чувстваш нищо, как можеш да говориш за някакво бъдеще? За теб отдавна вече няма никакво бъдеще, така че какви по-големи очаквания можеш все още да имаш? Ако кажеш нещо безсрамно, но не чувстваш укор и сърцето ти не осъзнава нищо, това не означава ли, че вече си изоставен от Бог? Да говориш и да действаш снизходително и невъздържано се е превърнало в твоя природа; как можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог по този начин? Ще можеш ли да преминеш през света? Кой ще бъде убеден от теб? Онези, които познават истинската ти природа, ще странят от теб. Не е ли това Божието наказание? В крайна сметка, ако има само говорене, а не практика, няма растеж. Макар че Светият Дух може да работи върху теб, докато говориш, ако не практикуваш, Светият Дух ще спре да работи. Ако продължаваш по този начин, как може да става дума за бъдещето или за отдаването на цялото ти същество на Божието дело? Ти можеш само да говориш за отдаване на цялото ти същество, но не си Му отдал истински боголюбивото си сърце. Всичко, което Той получава от теб, е отдаване на думи; Той не получава твоето намерение да практикуваш истината. Възможно ли е това да е твоят действителен духовен ръст? Ако продължаваш така, кога ще бъдеш усъвършенстван от Бог? Не изпитваш ли тревога за тъмното си и мрачно бъдеще? Не чувстваш ли, че Бог е изгубил надежда за теб? Не знаеш ли, че Бог желае да усъвършенства все повече и повече хора? Могат ли старите неща да устоят? Днес не обръщаш внимание на Божиите слова: нима очакваш утрешния ден?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Постигащият спасение човек е този, който е готов да практикува истината)