Да размишляваш и да се молиш над Божиите думи, докато ядеш и пиеш Неговите думи, е първата стъпка към смирението пред Бог. Ако наистина можеш да застанеш смирен пред Бог, тогава просветлението и озарението на Светия Дух ще бъдат с теб. Целият духовен живот се постига чрез смирение в Божието присъствие. Когато се молиш, трябва да си смирен пред Бог и едва тогава можеш да бъдеш воден от Светия Дух. Когато си смирен пред Бог, когато ядеш и пиеш Божиите думи, можеш да бъдеш просветлен и озарен и да постигнеш истинско разбиране на Божиите думи. Когато, по време на обичайните си дейности на размисъл, общуване и приближаване към Бог, в сърцето си се чувстваш смирен в Божието присъствие, ще можеш да се наслаждаваш на истинска близост с Бог, да разбираш истински Божията любов и Неговото дело и да проявяваш истинско внимание към Божиите намерения. Колкото по-смирен можеш да си пред Бог обикновено, толкова по-озарен ще бъдеш и толкова по-добре ще можеш да разбереш собствения си покварен нрав, какво ти липсва, в какво трябва да навлезеш, каква функция трябва да изпълняваш и в какво се състоят твоите недостатъци. Всичко това се постига чрез смирение в Божието присъствие. Ако наистина достигнеш дълбочина в смирението си пред Бог, ще можеш да разбереш някои тайни на духа, да разбереш какво иска да извърши в теб Бог в този момент, да постигнеш по-дълбоко разбиране на Божиите думи, да разбереш най-същественото от Божиите думи, духа на Божиите думи, същността на Божиите думи и ще можеш да видиш пътя на практикуване по-ясно и по-точно. Ако не успееш да постигнеш достатъчна дълбочина в смирението на духа си, ще бъдеш само леко докоснат от Светия Дух; ще се почувстваш по-силен отвътре и ще усетиш известна наслада и мир, но няма да разбереш нищо по-дълбоко. Казвал съм и преди: ако хората не използват цялата си сила, ще им бъде трудно да чуят гласа Ми или да видят лицето Ми. Това се отнася до постигането на дълбочина в смирението пред Бог, а не до полагане на повърхностни усилия. Човек, който наистина е смирен в Божието присъствие, е способен да се освободи от всички светски връзки и да постигне притежание от Бог. Всички, които не могат да бъдат смирени в Божието присъствие, без съмнение са разпуснати и необуздани. А всички, които могат да са смирени пред Бог, са онези, които са благочестиви пред Бог и които копнеят за Бог. Само онези, които са смирени пред Бог, ценят живота, ценят общението в духа, жадуват за Божиите думи и се стремят към истината. Който не цени смирението пред Бог и не практикува смирение пред Бог, е суетен и повърхностен, той е привързан към света и е без живот; дори и да твърди, че вярва в Бог, това е само на думи. Онези, които Бог усъвършенства и допълва накрая, са хора, които могат да са смирени в Неговото присъствие. Затова онези, които са смирени пред Бог, са удостоени с велика благословия. Хората, които едва отделят време да ядат и пият Божиите слова през целия ден, които са заети с външни дела и не отдават голямо значение на навлизането в живота — всички те са лицемери без перспектива за бъдещо израстване. Божият народ е този, който може да бъде смирен пред Бог и който може истински да общува с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За смиряването на сърцето ти пред Бог)