Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един и не ги изпитва един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен вид хора или определена група хора, а съди нечестивостта на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог, неуважението на човека към Него, нарушаването на Божието дело и така нататък. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, както се е считало от човека в миналите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и Неговото дело, Неговото слово и целият Му нрав представляват същността Му в нейната цялост. Въпреки че обхватът на Неговото дело е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прякото осъждане на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Богът, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е безсмислица, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не духът на Сатана, който се съди пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората. Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като осъжда човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към подчинение, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът се спасява само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, когато Му се противопоставя и получава от Него живот, когато приема Неговото порицание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог, приемащ идентичността на Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-всеобхватното дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Дълбоката поквара на човека е голяма пречка за делото на въплътения Бог. По-специално, работата, която се извършва с хората от последните дни, е изключително трудна, а средата е враждебна и качеството на всеки вид човек е доста ниско. И все пак, когато тази работа приключи, тя ще е постигнала нужния резултат, без никакви недостатъци; това е резултатът от работата на плътта и той е по-убедителен от резултата от работата на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

Всеки етап от Божието дело се осъществява заради цялото човечество и е насочен към всички хора. Въпреки че това е Неговото дело в плът, то все пак е насочено към цялото човечество; Той е Бог на цялото човечество и е Бог на всички сътворени и несътворени същества. Въпреки че Неговото дело в плът е в ограничен обхват и обектът на това дело също е ограничен, всеки път, когато става плът, за да върши Своето дело, Той избира обект на делото, който е изключително представителен; Той не избира група прости и незабележителни хора, върху които да работи, а избира за обект на Своето дело група хора, способни да бъдат представители на Неговото дело в плът. Тази група хора е избрана, защото обхватът на Неговото дело в плът е ограничен, подготвена е специално за Неговото въплътено тяло, и е избрана специално за Неговото дело в плът. Изборът на обектите на Неговото дело не е необоснован, а се извършва според следния принцип: обектът на делото трябва да е от полза за Божието дело в плътта и трябва да може да представлява цялото човечество. Например евреите можаха да представляват цялото човечество в приемането на личното изкупление на Исус, а китайците могат да представляват цялото човечество в приемането на личното завоюване на въплътения Бог. Това, че евреите представляваха цялото човечество, има своето основание, както има основание и фактът, че китайският народ представлява цялото човечество в приемането на личното завоюване на Бог. Нищо не разкрива значението на изкуплението по-добре от делото на изкуплението, извършено сред евреите, и нищо не разкрива задълбочеността и успеха на делото на завоюването по-добре от делото на завоюването, което се извършва сред китайския народ. Делото и словото на въплътения Бог изглеждат насочени само към малка група хора, но всъщност Неговото дело сред тази малка група е дело на цялата вселена, а словото Му е насочено към цялото човечество. След като делото Му в плът завърши, онези, които Го следват, ще започнат да разпространяват делото, което Той е извършил сред тях. Най-хубавото в Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и напътствия, както и конкретната Си воля за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и по-конкретно да предадат цялото Му дело в плът и волята Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само делото на Бог в плът сред хората наистина доказва факта, че Бог е заедно с хората и живее заедно с тях. Само това дело изпълнява желанието на човека да види Божието лице, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в неясния Бог. По-специално делото на последния въплътен Бог въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Той не само завършва Епохата на закона и доктрините, но, което е по-важно, разкрива на човечеството един Бог, който е реален и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Той окончателно завършва епохата на неяснотата, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Когато Бог работи в Своята плът, онези, които Го следват, вече не търсят слепешком нещата, които сякаш едновременно съществуват и не съществуват, и престават да гадаят за волята на неясния Бог. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще предадат всички Негови думи на цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще бъдат факти от делото Му, ще бъдат неща, които хората лично са видели и чули, и ще бъдат факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него, а работата на Духа не може да остави на хората никакви допълнителни доказателства или факти за Божието дело. Човекът никога няма да види истинското лице на Бог, той винаги ще вярва в един неясен Бог, който не съществува. Човекът никога няма да види Божието лице и никога няма да чуе думи, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; изначалният нрав на Бог и делото на самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само от въплътения Бог, който лично извършва Своето дело сред хората. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека — когато той вижда Бог и опознава истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това. След като Бог е извършил Своето дело до този етап, това дело вече е постигнало оптимални резултати и е напълно успешно. Личното дело на въплътения Бог вече е изпълнило деветдесет процента от делото на цялото Му управление. Тази плът е дала по-добро начало и обобщение на цялото Му дело, оповестила е цялото Му дело и е направила последното пълно възстановяване на цялото това дело. Отсега нататък няма да има друг въплътен Бог, който да извърши четвърти етап от Божието дело, и никога няма да има друго удивително дело на трето въплъщение на Бог.

Всеки етап от делото на въплътения Бог представлява Неговото дело за цялата епоха, а не за определен период, както е при човешките дела. И така, краят на делото на Неговото последно въплъщение не означава, че делото Му е приключило напълно, тъй като Неговото дело в плът представлява цялата епоха, а не само периода, в който Той върши делото Си в плът. Той просто завършва делото Си за цялата епоха през времето, когато е в плът, след което то се разпространява навсякъде. След като въплътеният Бог изпълни Своето служение, Той ще повери бъдещото Си дело на тези, които Го следват. По този начин Неговото дело за цялата епоха ще бъде продължено без прекъсване. Делото на цялата епоха на въплъщението ще се счита за завършено едва след като се разпространи в цялата вселена. Делото на въплътения Бог поставя началото на нова ера, а тези, които продължават делото Му, са хората, които са използвани от Него. Цялата работа, извършена от хората, е в рамките на служението на въплътения Бог и тя не може да излезе извън този обхват. Ако въплътеният Бог не беше дошъл да извърши Своето дело, човекът нямаше да може да сложи край на старата епоха и нямаше да може да постави началото на нова ера. Работата, извършена от човека, е само в границите на неговите задължения, които са в човешките възможности, и не представлява Божието дело. Само въплътеният Бог може да дойде и да завърши делото, което трябва да извърши, и освен Него никой не може да извърши това дело от Негово име. Разбира се това, за което говоря, се отнася до делото на въплъщението. Този въплътен Бог най-напред извършва етап от делото, който не отговаря на човешките представи, след което извършва още работа, която не отговаря на човешките представи. Целта на работата е завоюването на човека. От една страна въплъщението на Бог не отговаря на представите на човека, като освен това Той върши още работа, която не отговаря на представите на човека, и така човекът развива още по-критични възгледи за Него. Той просто извършва делото на завоюването сред хора, които имат безброй представи за Него. Независимо от начина, по който се отнасят към Него, след като изпълни Своето служение, всички хора ще бъдат подчинени на Неговата власт. Фактът на това дело е отразен не само сред китайския народ, но представлява и начина, по който ще бъде завоювано цялото човечество. Резултатът, който се постига с тези хора, е предвестник на резултата, който ще бъде постигнат с цялото човечество, и резултатът от делото, което Той върши в бъдеще, все повече ще надхвърля дори резултата, който е постигат с тези хора. Делото на въплътения Бог няма нужда от големи фанфари, нито пък е забулено в неяснота. То е реално и действително и е работа, в която едно и едно е равно на две. То не е скрито от никого и не заблуждава никого. Това, което хората виждат, са истински и автентични неща, а това, което човек печели, е действителна истина и знание. Когато делото бъде завършено, хората ще получат ново познание за Бог и тези, които наистина се стремят, вече няма да имат никакви представи за Него. Това не е само резултатът от Неговото дело върху китайския народ, но представлява и резултатът от делото на завоюването на цялото човечество, защото нищо не е по-полезно за делото на завоюването на цялото човечество от тази плът, от делото на тази плът и всичко от тази плът. Те са полезни за Неговото дело днес и са полезни за Неговото дело в бъдеще. Тази плът ще завоюва цялото човечество и ще спечели цялото човечество. Няма по-добро дело, чрез което цялото човечество да съзре Бог, да му се подчинява и да Го познава. Работата, извършена от човека, има само ограничен обхват, а когато Бог върши Своето дело, Той не говори на определен човек, а на цялото човечество и на всички, които приемат думите Му. Краят, който Той обявява, е краят на цялото човечество, а не само краят на определен човек. Той не се отнася към никого със специално внимание, не прави никого жертва, работи за цялото човечество и говори на всички хора. Следователно този въплътен Бог вече е класифицирал цялото човечество по вид, вече е осъдил всички и е определил подходяща крайна цел за цялото човечество. Въпреки че Бог върши Своето дело само в Китай, в действителност Той вече е разрешил делото за цялата вселена. Той не може да чака, докато делото Му се разпространи сред цялото човечество, преди да изкаже Своите слова и да направи приготовленията Си стъпка по стъпка. Няма ли да е твърде късно? Сега Той е напълно способен да завърши бъдещото Си дело предварително. Тъй като Този, който работи, е Бог в плът, Той върши неограничено количество работа в рамките на ограничен обхват и след това ще накара човека да изпълни задължението, което трябва да изпълни; това е принципът на Неговата работа. Той може да живее с човека само за известно време и не може да го придружава, докато завърши делото на цялата ера. Именно защото е Бог, Той предварително предсказва бъдещите Си дела. След това Той ще класифицира цялото човечество по вид чрез Своите думи и човечеството ще навлезе в делото Му, което се извършва стъпка по стъпка, в съответствие с Неговите думи. Никой няма да избегне това и всички трябва да практикуват в съответствие с делото. Така че в бъдеще ерата ще се ръководи от Неговите думи, а не от Духа.

Божието дело в плът трябва да бъде извършено в плът. Ако то се извършваше пряко от Божия Дух, нямаше да има никакъв резултат. Дори и да беше извършено от Духа, то нямаше да има голямо значение и в крайна сметка нямаше да бъде убедително. Всички създания искат да знаят дали делото на Създателя е значимо, какво представлява и за какво е извършено, дали Божието дело е изпълнено с власт и мъдрост и дали е с най-голяма стойност и значимост. Делото, което Той извършва, е за спасението на цялото човечество, за победата над Сатана и за да свидетелства за Себе Си сред всички неща. Ето защо делото, което Той извършва, със сигурност има огромно значение. Човешката плът е била покварена от Сатана и е била дълбоко заслепена и напълно увредена. Най-основната причина, поради която Бог работи лично в плът, е че обектът на Неговото спасение е човекът, който е от плът, и защото Сатана също използва човешката плът, за да пречи на Божието дело. Битката със Сатана всъщност е делото на завоюването на човека, като същевременно човекът е и обект на Божието спасение. По този начин делото на въплътения Бог е от съществено значение. Сатана поквари човешката плът, човекът се превърна във въплъщение на Сатана и в обект, който трябва да бъде победен от Бог. Така битката със Сатана и спасяването на човечеството се случват на земята и Бог трябва да стане човек, за да води битка със Сатана. Това дело е изключително практично. Когато Бог работи в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плътта. Когато работи в плът, Той върши Своите дела в духовния свят и превръща цялата Си работа в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който не Му се подчинява, а този, който е победен, е олицетворението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води истинска битка със Сатана, да завоюва човека, който е непокорен и има същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е бил увреден от Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин работата Му става много по-лесна. Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството, а освен това може да го спаси. Въпреки че тази плът е естествена и истинска, Той не е обикновена плът: Той не е плът, която е само човешка, а плът, която е едновременно човешка и божествена. Това е разликата между Него и човека и е белегът на Божията идентичност. Само такава плът може да свърши работата, която Той възнамерява да извърши, да изпълни служението на Бог в плът и да завърши напълно делото Му сред хората. Ако не беше така, Неговото дело сред хората винаги щеше да бъде безсмислено и с недостатъци. Въпреки че Бог може да води битка с духа на Сатана и да излезе победител, старата природа на покварения човек никога не може да бъде преодоляна, а онези, които са непокорни на Бог и Му се противопоставят, никога не могат да станат истински подчинени на Неговата власт, което означава, че Той никога няма да може да завоюва човечеството и никога няма да може да спечели цялото човечество. Ако Неговото дело на земята не може да бъде разрешено, тогава Неговото управление никога няма да бъде доведено до край и цялото човечество няма да може да влезе в покой. Ако Бог не може да постигне покой с всички Свои създания, тогава никога няма да има резултат от това дело на управлението и в резултат на това Божията слава ще изчезне. Въпреки че плътта Му няма власт, делото, което върши, ще е постигнало своя резултат. Това е неизбежната посока на Неговото дело. Независимо от това дали Неговата плът притежава власт, или не, щом е способен да върши делата на самия Бог, тогава Той е самият Бог. Независимо колко естествена и обикновена е тази плът, Той може да върши работата, която трябва да върши, защото тази плът е Бог, а не просто човек. Причината, поради която тази плът може да върши работата, която човекът не може, е че Неговата вътрешна същност е различна от тази на всеки човек и причината, поради която Той може да спаси човека, е че Неговата идентичност е различна от тази на всеки човек. Тази плът е толкова важна за човечеството, защото Той е човек и още повече — Бог, защото Той може да извърши делото, което никой обикновен човек от плът не може да извърши, и защото може да спаси покварения човек, който живее заедно с Него на земята. Въпреки че е идентичен с човека, въплътеният Бог е по-важен за човечеството от всяка стойностна личност, защото може да извърши работата, която не може да бъде извършена от Божия Дух, по-способен е от Божия Дух да свидетелства за самия Бог и е по-способен от Божия Дух да спечели напълно човечеството. В резултат на това, въпреки че тази плът е естествена и обикновена, Неговият принос към човечеството и значението Му за съществуването на човечеството Го правят изключително ценен, а истинската стойност и значение на тази плът са неизмерими за всеки човек. Въпреки че тази плът не може пряко да унищожи Сатана, Той може да използва Своето дело, за да завоюва човечеството, да победи Сатана и да го накара да се подчини напълно на Божията власт. Именно защото Бог е въплътен, Той може да победи Сатана и да спаси човечеството. Той не унищожава Сатана направо, а вместо това става плът, за да извърши делото на завоюването на човечеството, което е било покварено от Сатана. По този начин Той може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите създания и има по-добра възможност да спаси покварения човек. Поражението на Сатана от въплътения Бог дава по-велико свидетелство и е по-убедително от прякото унищожаване на Сатана от Божия Дух. Въплътеният Бог може по-добре да помогне на човека да познае Създателя и може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите създания.