Делото на човек има определен обхват и е ограничено. Един човек е способен да върши дело само на определен етап и не може да върши делото на цяла ера — в противен случай той ще отведе хората насред правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото опитът на човека има ограничен обхват. Делото на човека е несравнимо с делото на Бог. Човешките начини на практикуване и познаването му на истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява изцяло волята на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух и не може да бъде напълно изпълнен с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата от мисли в обикновения човешки ум. Всички онези, които са способни да изживеят реалността на истината, получават преживявания в тези граници. Опитът с истината, който получават, винаги е опит на обикновения човешки живот, просветлен от Светия Дух; този опит не се отклонява от обикновения човешки живот. Те изживяват истината в резултат на просветлението на Светия Дух, въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана с човешкото състояние. Може само да се каже, че хората следват пътя на обикновения човешки живот на някой, който търси истината, и това е пътят на обикновеното човешко същество, което е просветлено от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който вървят, е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като всеки човек е различен, действието на Светия Дух също може да бъде различно в рамките на обикновения човешки опит. Освен това, тъй като обстоятелствата, при които хората придобиват своя опит, и степента на този опит са различни за всеки, и тъй като техните умове и мисли са смесени с него, опитът им е смесен в различни степени. Всеки разбира истината в степента на различните си индивидуални обстоятелства. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Мащабът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. Следователно познанието за една и съща истина, изразено от различни хора, ще бъде различно. С други думи, човешкият опит винаги има ограничения и не може да представи напълно волята на Светия Дух, точно както човешкото дело не може да се разглежда като дело на Бог, дори ако това, което човек проявява, е много близко до Божията воля и дори ако човешкият опит е много близък до делото на усъвършенстването, което Светият Дух извършва. Човекът може да бъде само Божий слуга и да върши работата, която Бог му поверява. Човек може да изразява само знание, дадено му в резултат на просветлението на Светия Дух, и истини, които придобива чрез собствения си опит. Човек не е компетентен и не отговаря на необходимите условия, за да бъде инструмент за проявлението на Светия Дух. Той няма право да твърди, че неговото дело е дело на Бог. Човекът има човешки принципи на работа, всички хора имат различен опит и различни състояния. Делото на човека включва целия му опит в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представят само човешкото същество и не представляват Божието същество или волята на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек, е пътят, по който върви Светият Дух, защото човешкото дело не може да представлява Божието дело, и човешкото дело и човешкият опит не са цялостната воля на Светия Дух. Човешкото дело има склонност да се съобразява с правила, а човешките методи на работа лесно се вписват в ограничени рамки и не са в състояние да изведат хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изживяване също е с ограничен обхват. Човешкият опит винаги е ограничен; неговите начини на работа също са ограничени до няколко типа и не могат да се сравняват с работата на Светия Дух или с работата на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкият опит е ограничен. Но Бог върши Своето дело и то не е обвързано с никакви правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила, всичко се извършва свободно и без ограничения. Колкото и дълго да го следва човек, той не може да изведе никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело се ръководи от принципи, то винаги се извършва по нови начини и винаги с нови развития, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да преживяват нови навлизания и промени. Невъзможно е да разпознаеш законите на Неговото дело, защото Той винаги работи по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само онези, които искрено Го следват и търсят, са способни да преживеят преобразяване на нрава и да живеят в свобода, без да се подчиняват на никакви правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Делото на човека поставя изисквания към хората, основани на собствения му опит и на това, което той самият може да постигне. Стандартът на тези изисквания е ограничен до известна степен, методите за практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в тези ограничения; с течение на времето те се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи до един ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно компетентен лидер може да бъде само този, който е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори и Светият Дух да е работил върху тях, изразяват само абстрактни и нереалистични неща. С времето те ще поведат хората към абстрактни и свръхестествени правила. Делото, което Бог върши, не е съвместимо с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; то не е опетнено от абстрактно религиозно влияние. Резултатите на Божието дело не могат да бъдат постигнати от човек, който не е преминал през Неговото усъвършенстване; те са отвъд човешкото мислене.

Постигането на дело в човешкия ум е твърде лесно за човешките същества. Например пасторите и водачите в религиозния свят разчитат на своите способности и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват за дълъг период от време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени явления и множество дълбоки, нереалистични доктрини (разбира се, тези дълбоки доктрини са непостижими). Фокусът им не е върху промените в човешкия нрав, а по-скоро върху това да учат хората как да проповядват и работят, да подобряват знанията на хората и техните изобилни религиозни доктрини. Те не се фокусират върху степента, в която се променя нравът на хората, нито върху степента, в която хората разбират истината. Те не се интересуват от същината на хората, а още по-малко се опитват да разграничат нормалните човешки състояния от ненормалните. Те не се противопоставят на човешките представи и не ги разкриват, камо ли да кастрят хората заради техните недостатъци или пороци. Повечето от тези, които ги следват, служат с дарбите си, но единственото, което предизвикват, са религиозни представи и теологични теории, откъснати от реалността и напълно неспособни да придадат живот на хората. Всъщност същината на тяхната работа е възпитаването на таланти, възпитаването на една празна личност в талантлив възпитаник на семинарията, който по-късно ще работи и ще води хората. Можеш ли да откриеш някакви закони в шестхилядолетното Божие дело? В делото, което извършва човек, има много правила и ограничения, а човешкият мозък е твърде догматичен. Затова проявяваното от човека е знание и разбиране, които са в рамките на неговия опит. Човекът не е способен да прояви нищо друго освен това. Човешкият опит и познание не израстват от вродените дарби или инстинкта на човека; те възникват чрез напътстването и прякото ръководство на Бог. Човекът има само способността да приеме това ръководство, но няма способността да изрази пряко какво е божествеността. Човекът не е способен да бъде извор, той може да бъде само съд, който получава вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази способност, която всяко човешко същество трябва да притежава. Ако човек загуби способността, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, такъв човек губи и най-ценното, губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание и опит в Божието слово или в Неговото дело, такъв човек губи своя дълг, който трябва да изпълнява като сътворено същество. Той губи достойнството си като сътворено същество. Да проявява божественост е Божий инстинкт, независимо дали се проявява в плътта, или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствения си опит или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг и това е, което човекът трябва да постигне. Макар че проявите на човека съвсем не могат да се сравняват с тези на Бог и макар че това, което човек изразява, е обвързано с много правила, той трябва да изпълни своя дълг и да направи това, което трябва да направи. Човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни дълга си, и то без никакви уговорки.

След като е работил в продължение на много години, човек обобщава опита, който е натрупал през това време, и мъдростта и правилата, които е установил. Човек, който е работил дълго време, умее да усеща напредъка на делото на Светия Дух; знае кога Светият Дух работи и кога — не; знае как да споделя, когато носи бреме, и е наясно с нормалното състояние на делото на Светия Дух и нормалното състояние на израстването на човека в живота. Такъв е човекът, който е работил в продължение на много години и познава делото на Светия Дух. Онези, които са работили в продължение на много години, говорят непринудено и уверено; те са сдържани дори когато нямат какво да кажат. Вътре в себе си те са способни да продължат молитвеното си търсене на действието на Светия Дух. Те имат опит в това дело. Във вътрешния свят на човек, който работи от дълго време, който има голям опит и е научил много уроци, има много неща, които пречат на делото на Светия Дух; това е недостатък от неговата дълга работа. Човек, който току-що е започнал дело, не е замъглен от човешките уроци и опит и по-специално няма представа как работи Светият Дух. В процеса на работа обаче той постепенно се научава да усеща как действа Светият Дух и започва да осъзнава какво е необходимо да направи, за да придобие действието на Светия Дух в себе си, какво е необходимо, за да уцелва умело другите в слабите им места, и придобива други общи познания, каквито тези, които работят, трябва да притежават. С течение на времето той опознава тази мъдрост и общи знания за делото като петте си пръста и сякаш с лекота ги прилага в работата си. Когато обаче Светият Дух промени начина на работа, този човек все още се придържа към старото си знание за делото и старите си правила на работа и слабо разбира новата динамика на делото. Годините работа и неговото изпълване с присъствието и ръководството на Светия Дух му дават все повече уроци за делото и дори още повече опит. Всичко това го изпълва със самоувереност, която не е високомерие. С други думи, той е доста удовлетворен от собствената си работа и е доволен от общите знания, които е усвоил за делото на Светия Дух. По-специално фактът, че е овладял и схванал това, което другите не са, му дава още по-голяма самоувереност; изглежда, че делото на Светия Дух в него никога няма да угасне, докато другите нямат право на това специално отношение. Само хора като него, които са работили в продължение на много години и чието използване е със значителна стойност, имат право да се наслаждават на дeлото Му. Всичко това се превръща в огромна пречка за приемането на новото дело на Светия Дух от човека. Дори и да може да приеме новото дело, той не може да го направи за един ден. Той със сигурност ще премине през няколко възхода и падения, преди наистина да го приеме. Тази ситуация може да се промени само постепенно, след като старите му представи преминат през справяне и предишният му нрав бъде съден. Без да премине през тези стъпки, той не се оставя да приеме с готовност новото учение и новото дело, които не се вписват в старите му представи. Това е най-трудното нещо за справяне у човека и не е лесно да се промени. Ако един работник е в състояние веднага да достигне до разбиране за делото на Светия Дух и да обобщи неговата динамика, и ако е в състояние да излезе извън рамките на собствения си работен опит и да приеме новото дело в светлината на предишното, тогава той е мъдър човек и достоен работник. Често с хората се случва следното: те работят няколко години, без да могат да обобщят своя работен опит, или пък, след като са обобщили своя опит и мъдрост по отношение на делото, трудно приемат новото дело и не могат да разберат или да се отнесат правилно към старото и новото дело. С хората е наистина трудно да се работи! Такива са повечето от вас. Онези, които са изпитвали делото на Светия Дух в продължение на няколко години, трудно приемат новото дело и винаги са изпълнени с представи, които не могат да отхвърлят, докато на човека, който току-що е започнал дело, му липсват общи познания за него и няма представа как да се справи с някои от най-простите въпроси. Хората сте наистина трудни! Тези с повече старшинство са толкова горди и арогантни, че са забравили откъде са тръгнали. Те винаги гледат отвисоко на младото поколение, но в същото време не са в състояние да приемат новото дело или да изоставят представите, които са натрупали и запазили през годините. Въпреки че тези млади невежи са способни да приемат в малка степен новото дело на Светия Дух и са ентусиазирани, те винаги се объркват и не знаят какво да правят, когато възникнат проблеми. Те са ентусиазирани, но невежи. Имат само малко разбиране за работата на Светия Дух и не са в състояние да я използват в живота си; всичко това е една напълно безполезна доктрина. Твърде много хора са като вас; колко от тях са годни да бъдат използвани? Колко са тези, които са способни да се подчинят на просветлението и озарението на Светия Дух и могат да се съобразят с Божията воля? Изглежда, че тези от вас, които са последователи до днес, са били много послушни, но всъщност не сте изоставили своите представи, все още търсите нещо в Библията, вярвате в абстракции или сте объркани от собствените си представи. Няма човек, който да е проучил задълбочено действителното днешно дело или да го е разбрал достатъчно дълбоко. Вие приемате днешния начин със старите си представи. Какво можете да спечелите с такава вяра? Би могло да се каже, че във вас са скрити много представи, които не са разкрити, и просто полагате чудовищни усилия да ги скриете, за да не бъдат разкрити толкова лесно. Вие не приемате новото дело с цялото си сърце и не възнамерявате да се откажете от старите си представи; имате твърде много житейски философии и те са твърде здраво вкоренени. Не се отказвате от старите си представи и не сте склонни да поемете новото дело. Сърцата ви са твърде низки и просто не приемате присърце стъпките на новото дело. Могат ли такива безполезни хора като вас да вършат делото на разпространение на Евангелието? Способни ли сте да поемете делото на разпространението му в цялата Вселена? Тези ваши практики ви пречат да преобразите нрава си и да познаете Бог. Ако продължавате по този начин, сте обречени да бъдете отхвърлени.

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от човешкото. Какво можете да видите в човешкото дело? В делото на човека има много елементи от неговия опит; човекът изразява това, което е. Собственото дело на Бог също изразява кой е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешкия опит и живот (всичко, което човек преживява или среща в живота си, или неговите житейски философии), а животът в различни условия показва различни същества. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разкрие всякакви практики, свойствени на всякакви хора. Той е още по-добър в разкриването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на хората от този свят. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията на живота, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и недостижими за великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми на човешкия живот, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разкрие лошите и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непослушание и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; във всичко това Той разкрива неправедността на човека, защото отдавна е наясно с човешкото непослушание и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи. Човек не може да разбере от Божието дело каква личност е Бог. Нито пък човекът е в състояние да Го класифицира въз основа на Неговото дело в категорията на сътворените. Освен това Неговото същество също прави невъзможно класифицирането Му в категорията на сътворените същества. Човекът може само да Го счита за непринадлежащ към човешката раса, но не знае към коя категория до Го отнесе и е принуден да Го постави в категорията на Бог. Това не е неразумно, защото Бог е извършил сред хората много дела, на които човекът не е способен.

Делото, което Бог върши, не представлява опита на Неговата плът; делата, които човекът върши, са представителни за човешкия опит. Всеки говори за собствения си опит. Бог може да изразява истината директно, докато човекът може да изразява само опитът, съответстващ на начина, по който е преживял истината. Божието дело няма правила и не се подчинява на времеви или географски ограничения. Той може винаги и навсякъде да изрази това, което е. Бог работи, както Му е угодно. Делото на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или опита си от истината. За да се каже чие е едно дело — на самия Бог или на човека, е необходимо само да сравниш разликите между двете. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само дело на човека, просто ще разбереш, че човешките учения са възвишени и непосилни за когото и да било; тонът, с който говорят, принципите, с които подхождат към различни въпроси, и опитният им и уверен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добро качество и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божиите дела и думи колко висша е Неговата човешка природа. Напротив, Той е обикновен, а когато работи, Той е нормален и реален, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да изпитват някакво страхопочитание към Него. Може би опитът на даден човек в делото му е особено напреднал или въображението и разсъжденията му са особено развити, а човешката му природа е особено добра; такива качества могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат благоговението и страха им. Всички хора се възхищават на тези, които умеят да работят добре, които имат особено богат опит и които могат да прилагат истината на практика, но такива хора никога не могат да предизвикат благоговение, а само възхищение и завист. Но онези, които са изживели Божието дело, не се възхищават на Бог, а чувстват, че Неговото дело е непонятно за човека и е отвъд неговото разбиране, че то е ново и красиво. Когато хората изживеят Божието дело, първото нещо, което научават за Него, е че Той е непонятен, мъдър и прекрасен, и тогава подсъзнателно изпитват страхопочитание към Него и усещат тайната на Неговото дело отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да задоволяват Неговите желания; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той върши, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път за човека и е дошъл да го въведе в един нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение, или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им изживяване е благоговение и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е в състояние да извърши, и казва неща, които човек не е в състояние да каже. Хората, които са изживели Божието дело, винаги изпитват чувства, които не могат да бъдат описани. Хората с достатъчно богат опит могат да разберат Божията любов, да почувстват красотата Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова ги дарява с безкрайна сила, създавана около тях. Това не е страх или любов или случайно уважение, а дълбоко усещане за Божието състрадание и толерантност към човека. Онези обаче, които са изпитали Неговото порицание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи обиди. Дори онези, които са изпитали голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разберат; всички, които наистина благоговеят пред Бог, знаят, че Неговото дело не е съизмеримо с човешките представи, а винаги им се противопоставя. Той не се нуждае от абсолютното възхищение или от привидното подчинение на хората — те трябва да постигнат истинско благоговение и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско изживяване, изпитва истинско благоговение пред Него, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на порицание и правосъдие хората са виждали Неговия нрав и вследствие на това са изпълвали сърцата си с благоговение пред Него. Бог предполага необходимостта от благоговение и послушание, защото Неговото същество и Неговият нрав не са еднакви с тези на сътворено създание и превъзхождат тези на едно сътворено създание. Бог, самодостатъчен и вечен, е несътворен и само Бог е достоен за почит и послушание; човекът не е пригоден за това. Затова всички, които са изпитали Неговото дело и са Го познали истински, изпитват страхопочитание към Него. Обаче онези, които не желаят да се разделят с представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — не изпитват почит към Него и макар да Го следват, не са завоювани; те са непокорни по природа. Бог работи по този начин с цел цялото творение да благоговее пред Създателя, да Му се покланя и да проявява безусловно подчинение на Неговото управление. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако тези, които са изпитали такова дело, не почитат Бог и в най-малка степен и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отхвърлени. Ако отношението на човек към Бог се състои само от възхищение или в демонстриране на уважение от разстояние, но не и от любов, дори в най-малка степен, това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не обича Бог, и такъв човек няма условия за да бъде усъвършенстван. Ако такова велико дело не успее да спечели истинската любов на човек, това означава, че той не е намерил Бог и не търси истината в действителност. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да намери Бог, а още по-малко да спечели Неговото одобрение. Такива хора, колкото и да изпитват действието на Светия Дух и колкото и да изпитват правосъдие, не са способни на благоговение пред Бог. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително грешен нрав. Всички онези, които не благоговеят пред Бог, трябва да бъдат пропъдени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани също като онези, които вършат зло, за да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.