Втора част

Първото въплъщение на Бог, за да извърши дело

Току-що говорихме за цялото дело, което Бог извърши, за поредицата от безпрецедентни дела, които Той осъществи. Всяко едно от тези неща е свързано с Божия план за управление и с Божиите намерения. Те са свързани и с нрава на Самия Бог и с Неговата същина. Ако искаме да разберем повече за това, което Бог притежава и представлява, не можем да спрем до Стария завет или Епохата на закона — трябва да продължим нататък, като следваме стъпките, които Бог е предприел в Своето дело. Така, когато Бог сложи край на Епохата на закона и започна Епохата на благодатта, нека нашите собствени стъпки последват в Епохата на благодатта — епоха, пълна с благодат и изкупление. В тази епоха Бог отново направи нещо много важно, което никога преди това не беше правено. Делото в тази нова епоха както за Бог, така и за човечеството представляваше нова отправна точка — отправна точка, която се състоеше от още едно ново дело, извършено от Бог, което никога преди не е било извършвано. Това ново дело беше безпрецедентно, нещо отвъд възможностите на въображението на хората и всички същества. То е нещо, което сега е добре известно на всички хора — за първи път Бог стана човешко същество и за първи път започна ново дело в тялото на човек, със самоличността на човек. Това ново дело показваше, че Бог е завършил Своето дело в Епохата на закона и че Той повече няма да върши или казва нищо по закона. Нито ще казва или върши нещо под формата на закона или според принципите или правилата на закона. Тоест цялото Му дело, основано на закона, е спряно завинаги и няма да бъде продължено, защото Бог искаше да започне ново дело и да върши нови неща. Неговият план отново имаше нова отправна точка и така Бог трябваше да поведе човечеството към следващата епоха.

Дали това беше радостна, или зловеща новина за хората зависеше от същината на всеки отделен човек. Може да се каже, че за някои хора това не беше радостна, а зловеща новина, защото когато Бог започна Своето ново дело, онези хора, които просто следваха законите и правилата, които просто следваха доктрините, но не се бояха от Бог, бяха склонни да използват старото Божие дело, за да осъдят Неговото ново дело. За тези хора това беше зловеща новина. Но за всеки човек, който беше невинен и открит, който беше искрен към Бог и искаше да приеме Неговото изкупление, първото Божие въплъщение беше много радостна новина. Защото, откакто хората бяха създадени първоначално, това беше първият път, когато Бог се появи и живя сред човечеството във форма, която не беше Дух; този път Той беше роден от човек и живя и работи сред хората като Човешкия Син. Това беше първият път, когато представите на хората бяха разбити; това надминаваше всяко въображение. Нещо повече, всички Божии последователи получиха осезаема полза. Бог не само сложи край на старата епоха, но и сложи край на старите Си методи и стил на работа. Той вече не искаше Неговите пратеници да предават намеренията Му, Той вече не беше скрит в облаците и вече не се появяваше, нито говореше на хората повелително чрез гръмотевици. За разлика от всичко преди, чрез метод, който беше невъобразим за хората и който им беше трудно да разберат или приемат — въплъщение, Той стана Човешкият Син, за да започне делото на онази епоха. Това Божие действие свари човечеството напълно неподготвено; то смути хората, защото Бог отново започна ново дело, което никога преди това не е бил вършил. Днес ще разгледаме какво ново дело е извършил Бог в новата епоха и ще разгледаме какво има да научим от това ново дело по отношение на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява.

Следните думи са записани в Новия завет на Библията:

1. Исус откъсва житните класове, за да яде в събота

Матей 12:1  По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.

2. Човешкият Син е господар на съботата

Матей 12:6-8  Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма. Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

Нека първо разгледаме този откъс: „По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат“.

Защо избрах този откъс? Каква е връзката му с Божия нрав? Първото нещо, което разбираме от този текст, е че беше съботен ден, но Господ Исус излезе и поведе учениците Си през житните ниви. А още „по-вероломното“ е, че те дори „започнаха да късат класове и да ядат“. През Епохата на закона законът на Бог Йехова постановявал, че хората не могат просто ей така да излизат или да участват в дейности в събота — имало много неща, които не можели да се правят в събота. Тази постъпка на Господ Исус беше озадачаваща за онези, които бяха живели според закона дълго време, и дори предизвика критики. Що се отнася до тяхното объркване и до начина, по който говореха за стореното от Исус, засега ще оставим това настрана и първо ще обсъдим защо Господ Исус, от всички дни, избра да направи това точно в събота и какво искаше да съобщи чрез тази Своя постъпка на хората, които живееха според закона. Това е връзката между този откъс и Божия нрав, за който искам да говоря.

Когато Господ Исус дойде, Той използваше практическите Си действия, за да каже на хората, че Бог е напуснал Епохата на закона и е започнал ново дело, и че това ново дело не изисква да се спазва съботата. Излизането на Бог от ограниченията на съботния ден беше само предвкусване на новото Му дело; истинското и велико дело тепърва предстоеше. Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше оставил зад гърба Си „оковите“ на Епохата на закона и беше преодолял правилата и принципите на онази епоха. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той се беше отървал от него напълно и вече не го спазваше, от човечеството също вече не изискваше да го спазва. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в събота и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка беше шок за представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее под закона и че е оставил ограниченията на съботата, и се яви пред хората и сред тях в нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от закона и излизането от съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се занимаваше с правилата на Епохата на закона. Нито се влияеше от делото Си от предишната епоха, а вместо това работеше в събота, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог е допустимо да има ново начало за голяма част от новото дело, което Той иска да извърши, и за новите слова, които иска да каже. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и време, когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да си спомни за това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато започва ново дело, Той се явява на човечеството в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело. Бог не се вкопчва в старите неща и не върви по добре утъпкания път; когато Той работи и говори, Той няма забрани, както хората си представят. При Бог всичко е волно и освободено и няма забрана, няма ограничения — това, което Той носи на човечеството, е волност и освобождаване. Той е жив Бог, Бог, Който съществува истински, наистина съществува. Той не е марионетка или глинена фигура и е съвсем различен от идолите, които хората пазят и почитат. Той е жив и енергичен, а словата и делата Му носят на човечеството само живот и светлина, волност и освобождаване, защото Той държи истината, живота и пътя — Той не е ограничен от нищо в никое от делата Си. Каквото и да казват хората, както и да виждат или оценяват Неговото ново дело, Той ще извърши Своето дело без притеснения. Той няма да се тревожи за ничии представи или за това, че някой сочи с пръст Неговото дело и Неговите слова, нито дори за силното противопоставяне и съпротивата на хората срещу новото Му дело. Никой сред сътворените същества не може да използва човешкия разум или човешкото въображение, знание или морал, за да измерва или ограничава това, което Бог върши, да злепоставя, смущава или саботира Неговото дело. В Неговото дело и в това, което Той върши, няма забрани; то няма да бъде ограничавано от човек, събитие или предмет, нито ще бъде смущавано от враждебни сили. Що се отнася до новото Му дело, Той е вечно победоносен Цар и всички враждебни сили и всички ереси и заблуди на човечеството са стъпкани под стола за краката Му. Който и нов етап от делото Си да извършва Той, то със сигурност ще бъде развито и разпространено сред човечеството и със сигурност ще се извършва безпрепятствено в цялата вселена, докато Неговото велико дело не бъде завършено. Това е Божието всемогъщество и мъдрост, Неговата власт и сила. Така Господ Исус можеше открито да излезе и да работи в събота, защото в сърцето Му нямаше правила, нямаше знание или учение, които да произлизат от човечеството. Това, което Той имаше, беше новото Божие дело и Божият път. Неговото дело беше пътят да освободи човечеството, да освободи хората, да им даде да съществуват в светлината и да живеят. В същото време онези, които се кланят на идоли или фалшиви богове, всеки ден живеят обвързани от Сатана, ограничени от всевъзможни правила и забрани — днес едно нещо е забранено, утре — друго; няма свобода в живота им. Те са като затворници в окови, които живеят без никаква радост, за която да говорят. Какво представлява „забраната“? Тя представлява ограничения, окови и зло. Щом човек се поклони на идол, той се покланя на фалшив бог, на зъл дух. Забраната идва, когато се извършват такива дейности. Не можете да ядете това или онова, днес не можете да излизате, утре не можете да готвите, на другия ден не можете да се преместите в нова къща, за сватби и погребения, а дори и за раждане на дете, трябва да се избират определени дни. Как се нарича това? Това се нарича забрана; това е робството на човечеството и това са оковите на Сатана и злите духове, които контролират хората и ограничават сърцата и телата им. Съществуват ли тези забрани при Бог? Когато говориш за Божията святост, първо трябва да помислиш за следното: при Бог няма забрани. Бог има принципи в словата и делата Си, но няма забрани, защото Самият Бог е истината, пътят и животът.

Сега нека разгледаме следния откъс от писанието: „Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма. Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. Защото Човешкият Син е Господар на съботата“ (Матей 12:6-8). За какво се отнася думата „храм“ тук? Казано по-просто, тя се отнася до великолепна, висока сграда, а през Епохата на закона храмът е бил място, където свещениците са се покланяли на Бог. Когато Господ Исус каза: „тук има нещо повече от храма“, за кого се отнася думата „нещо“? Ясно е, че това е въплътеният Господ Исус, защото само Той беше по-велик от храма. Какво казваха онези слова на хората? Те казваха на хората да излязат от храма — Бог вече беше напуснал храма и вече не работеше в него, затова хората трябваше да потърсят Божиите стъпки извън храма и да следват Неговите стъпки в новото Му дело. Когато Господ Исус каза това, зад словата Му се криеше предпоставката, че под влиянието на закона хората са започнали да възприемат храма като нещо по-голямо от Самия Бог. Това означава, че хората са се кланяли на храма, вместо да почитат Бог, затова Господ Исус ги предупреди да не се кланят на идоли, а вместо това да почитат Бог, защото Той е върховен. Така Той каза: „Милост искам, а не жертва“. Очевидно е, че в очите на Господ Исус повечето хора, живеещи според закона, вече не почитали Йехова, а просто машинално извършвали жертвоприношения и Господ Исус решил, че това представлява идолопоклонничество. Тези идолопоклонници възприемаха храма като нещо по-велико и по-висше от Бог. Само храмът беше в сърцата им, а не Бог, и ако изгубеха храма, щяха да изгубят и обиталището си. Без храма те нямаше къде да се кланят и не можеха да извършват жертвоприношенията си. Тяхното така наречено „обиталище“ е мястото, което те използваха под фалшивия претекст, че се покланят на Бог Йехова, за да останат в храма и да се занимават със собствените си дела. Тяхното така наречено „жертвоприношение“ беше просто да вършат личните си срамни дела под прикритието на провеждане на служба в храма. Това беше причината хората по онова време да смятат храма за по-велик от Бог. Господ Исус изрече тези слова като предупреждение към хората, защото те използваха храма като лице, а жертвоприношенията — като прикритие, за да мамят хората и да мамят Бог. Ако приложите тези слова към настоящето, те са все така валидни и уместни. Въпреки че хората днес изживяват различно Божие дело от това, което са изживявали хората от Епохата на закона, тяхната природа същност е същата. В контекста на днешното дело хората все още ще вършат същите неща, които са представени с думите: „храмът е по-голям от Бог“. Например хората възприемат изпълнението на дълга си като своя работа; те възприемат свидетелстването за Бог и борбата с големия червен змей като политически движения в защита на правата на човека, за демокрация и свобода; те превръщат в кариера своя дълг да използват уменията си, но смятат, че страхът от Бог и отбягването на злото са само част от религиозна доктрина, която трябва да се спазва, и така нататък. Нима това поведение по същество не е същото като „храмът е по-голям от Бог“? Разликата е в това, че преди две хиляди години хората са извършвали личните си дела във физическия храм, а днес хората извършват личните си дела в нематериални храмове. Онези хора, които ценят правилата, ги смятат за по-велики от Бог, онези хора, които обичат статута, го възприемат като по-велик от Бог, онези, които обичат кариерата си, я смятат за по-велика от Бог и т.н. — всички техни прояви Ме карат да кажа: „Хората възхваляват Бог като най-велик само на думи, но в техните очи всичко е по-велико от Бог“. Това е така, защото по пътя си към следването на Бог веднага щом хората открият възможност да проявят собствените си таланти, да се занимават със собствените си дела или да развиват кариерата си, те се отдалечават от Бог и се впускат в любимата си кариера. Що се отнася до това, което Бог им е поверил, и Неговите намерения, тези неща отдавна са отхвърлени. Каква е разликата между състоянието на тези хора и онези, които са се занимавали със собствените си дела в храма преди две хиляди години?

След това нека да разгледаме последното изречение в този откъс: „Защото Човешкият Син е Господар на съботата“. Има ли практическа страна на това изречение? Можете ли да видите практическата страна? Всичко, казано от Бог, идва от сърцето Му, така че защо е казал това? Как го разбирате? Сега може и да разбирате значението на това изречение, но по времето, когато то беше изречено, не много хора го разбраха, защото човечеството тъкмо беше излязло от Епохата на закона. За тях беше много трудно да се отклонят от съботата, да не говорим за разбирането на това какво е истинска събота.

Изречението „Човешкият Син е Господар на съботата“ казва на хората, че всичко, свързано с Бог, не е от материално естество и че макар Бог да може да осигури ресурс за всички твои материални потребности, щом всички те са задоволени, може ли удовлетворението от тези неща да замени стремежа ти към истината? Това очевидно не е възможно! Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, за което сме разговаряли, са истината. Неговата стойност не може да се измерва с никакви материални предмети, колкото и ценни да са те, нито пък може да се изрази в пари, защото това не е материален обект и удовлетворява потребностите на сърцето на всеки човек. За всеки човек стойността на тези недосегаеми истини би трябвало да е по-голяма от стойността на всички материални неща, които би могъл да цениш, нали? Това твърдение е нещо, над което трябва да се замислите по-дълго. Основният смисъл на казаното от Мен е, че това, което Бог притежава и представлява, и всичко, свързано с Бог, са най-важните неща за всеки човек и не могат да бъдат заменени от никакъв материален предмет. Ще ти дам един пример: когато си гладен, се нуждаеш от храна. Тази храна може да бъде относително добра или повече или по-малко незадоволителна, но стига да се заситиш, това неприятно чувство на глад вече няма да съществува — то ще изчезне. Можеш да седиш спокойно и тялото ти ще почива. Проблемът с човешкия глад може да се разреши с храна, но когато следваш Бог и чувстваш, че нямаш разбиране за Него, как можеш да разрешиш проблема с празнотата в сърцето си? Може ли да се разреши с храна? Или когато следваш Бог и не разбираш Неговите намерения, какво можеш да използваш, за да компенсираш този глад в сърцето си? В процеса на твоето изживяване на спасението от Бог, докато се стремиш към промяна в нрава си, ако не разбираш Неговите намерения или не знаеш каква е истината, ако не разбираш Божия нрав, тогава няма ли да се чувстваш много притеснен? Няма ли да почувстваш силен глад и жажда в сърцето си? Тези чувства няма ли да ти попречат да се чувстваш спокоен в сърцето си? И така, как можеш да компенсираш този глад в сърцето си — има ли начин да разрешиш този проблем? Някои хора пазаруват, други търсят приятели, на които да се доверят, трети се отдават на дълъг сън, четвърти четат повече от Божиите слова или работят по-усърдно и полагат повече усилия, за да изпълнят дълга си. Могат ли тези неща да разрешат твоите реални затруднения? Всички вие напълно разбирате тези видове практики. Когато се чувстваш безсилен, когато изпитваш силно желание да получиш просветление от Бог, за да ти позволи да опознаеш реалността на истината и Неговите намерения, от какво се нуждаеш най-много? Това, от което се нуждаеш, не е пълноценна храна и не са няколко мили думи, да не говорим за временната утеха и удовлетворение на плътта — това, от което се нуждаеш, е Бог да ти каже прямо и ясно какво трябва да направиш и как трябва да го направиш, да ти каже ясно каква е истината. След като разбереш това, дори и да разбереш само малка част, няма ли да се почувстваш по-удовлетворен в сърцето си, отколкото ако си се нахранил добре? Когато сърцето ти е удовлетворено, нима сърцето ти и цялото ти същество не получава истински покой? Чрез тази аналогия и този анализ сега разбирате ли защо исках да споделя с вас това изречение: „Човешкият Син е Господар на съботата“? Смисълът му е, че това, което идва от Бог, това, което Той притежава и представлява и всичко, свързано с Него, е по-велико от всяко друго нещо, включително предмета или човека, който някога си вярвал, че цениш най-много. Тоест, ако човек не може да получи слова от Божиите уста или не разбира Неговите намерения, той не може да получи покой. В бъдещите си изживявания ще разберете защо исках да видите този откъс днес — той е много важен. Всичко, което Бог прави, е истина и живот. Истината е нещо незаменимо в живота на хората, и е нещо, без което те изобщо не могат; може да се каже и че тя е най-великото нещо. Въпреки че не можеш да я погледнеш или докоснеш, значението ѝ за теб не може да се пренебрегне; тя е единственото нещо, което може да донесе покой на твоето сърце.

Разбирането ви за истината съставлява ли едно цяло със собственото ви състояние? В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божиите намерения и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговите намерения. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божиите намерения, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божиите намерения, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божиите намерения. Търсенето и практикуването на истината не е механично прилагане на доктрина или следване на формула. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав. Освен че трябва да знаем какво притежава и представлява Бог и да разбираме Неговия нрав от Неговото слово, най-важното е необходимостта да достигнем до това разбиране чрез практически опит. Ако човек се откъсне от реалния живот, за да опознае Бог, той няма да може да го постигне. Дори и да има хора, които могат да получат някакво разбиране от Божието слово, тяхното разбиране е ограничено до теории и слова и възниква несъответствие с това Какъв в действителност е Самият Бог.

Това, за което говорим сега, е в рамките на историите, записани в Библията. Чрез тези истории и чрез анализиране на тези неща, които са се случили, хората могат да разберат Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява, които Той е изразил, като им е позволил да опознаят всеки аспект на Бог по-обширно, по-задълбочено, по-изчерпателно и по-цялостно. И така, тези истории ли са единственият начин да опознаем всеки аспект на Бог? Не, това не е единственият начин! Защото това, което Бог казва и делото, което върши през Епохата на царството, може по-добре да помогне на хората да разберат Неговия нрав и да го опознаят по-пълно. Мисля обаче, че е малко по-лесно да се опознае Божия нрав и да се разбере какво притежава и представлява Той чрез някои примери или истории, записани в Библията, с които хората са запознати. Ако взема словата на правосъдието и наказанието и истините, които Бог изразява днес, дума по дума, за да ти дам възможност да Го опознаеш по този начин, ще ти се стори твърде скучно и твърде отегчително, а на някои хора дори ще им се стори, че Божиите слова изглеждат шаблонни. Но ако взема тези библейски истории като примери, за да помогна на хората да опознаят Божия нрав, няма да им е скучно. Може да се каже, че в хода на обясняването на тези примери подробностите за това, което е било в сърцето на Бог по онова време — Неговото настроение и Неговите чувства или Неговите мисли и идеи — са били разказани на хората на човешки език и целта на всичко това е да им позволи да оценят, да почувстват, че това, което Бог притежава и представлява, не е шаблонно. Това не е легенда или нещо, което хората не могат да видят или докоснат. Това е нещо, което действително съществува, което хората могат да почувстват и оценят. Това е крайната цел. Може да се каже, че хората, които живеят в тази епоха, са благословени. Те могат да черпят от библейски истории, за да придобият по-обширно разбиране за предишното Божие дело; те могат да видят Неговия нрав чрез делото, което Той е извършил; те могат да разберат Божиите намерения за човечеството чрез нрава, който Той е изразил, и да разберат конкретните проявления на Неговата святост и Неговата грижа за хората, и по този начин те могат да достигнат до по-подробно и по-задълбочено познание за Божия нрав. Вярвам, че сега всички вие можете да почувствате това!

В рамките на делото, което Господ Исус завърши през Епохата на благодатта, можеш да видиш друг аспект на това, което Бог притежава и представлява. Този аспект беше изразен чрез Неговата плът и хората бяха в състояние да го видят и оценят благодарение на Неговата човешка природа. Чрез Човешкия Син хората видяха как въплътеният Бог изживява Своята човешка природа и видяха Божествената Му природа, изразена чрез плътта. Тези два вида изразяване позволиха на хората да видят един много практичен Бог и им позволиха да си изградят различна представа за Бог. Въпреки това, през периода от време между сътворението на света и края на Епохата на закона, тоест преди Епохата на благодатта, единствените аспекти на Бог, Който хората виждаха, чуваха и изпитваха, бяха Божествената природа, нещата, които Бог вършеше и казваше в нематериалния свят, и нещата от Неговата истинска личност, които Той изразяваше и които не можеха да се видят или докоснат. Често тези неща караха хората да чувстват, че Бог толкова се извисява в Своето величие, че не могат да се доближат до Него. Впечатлението, което Бог обикновено създаваше у хората, беше, че Той ту се появява, ту изчезва от способността им да Го възприемат и хората дори чувстваха, че всяка Негова мисъл и идея е толкова загадъчна и толкова неуловима, че няма как да я достигнат, какво остава да се опитат да я разберат и оценят. За хората всичко, свързано с Бог, беше много далечно, толкова далечно, че те не можеха да го видят, не можеха да го докоснат. Той сякаш беше високо в небето и сякаш изобщо не съществуваше. Така че за хората разбирането на Божието сърце и ум или която и да е от Неговите мисли беше непостижимо и дори недостъпно. Въпреки че Бог извърши някои конкретни дела през Епохата на закона, изрази някои конкретни слова и разкри конкретен нрав, за да позволи на хората да различат и възприемат някакво истинско знание за Него, все пак в крайна сметка тези изрази на това, което Бог притежава и представлява, идваха от нематериален свят и това, което хората разбираха, това, което те знаеха, все още беше свързано с божествения аспект на това, което Той притежава и представлява. Хората не можеха да придобият конкретна представа от този израз на това, което Той притежава и представлява, и тяхното впечатление за Бог все още беше заседнало в рамките на „духовно тяло, до което е трудно да се доближиш, което ту се появява, ту изчезва от възприятието“. Тъй като Бог не беше използвал конкретен предмет или образ, принадлежащ към материалния свят, за да се яви пред хората, те останаха неспособни да Го определят с помощта на човешкия език. В сърцата и умовете си хората винаги са искали да използват собствения си език, за да установят стандарт за Бог, да Го направят осезаем и да Му придадат човешки черти, като например колко висок е Той, колко е голям, как изглежда, какво точно харесва и каква е Неговата личност. Всъщност, в сърцето Си Бог знаеше, че хората мислят по този начин. Той беше много наясно относно потребностите на хората и, разбира се, Той знаеше и какво трябва да направи, за да извърши делото Си по различен начин през Епохата на благодатта. Този нов път беше едновременно божествен и човешки. В периода, в който Господ Исус работеше, хората можеха да видят, че Бог има много човешки проявления. Например, Той можеше да танцува, можеше да присъства на сватби, можеше да общува с хората, да говори с тях и да обсъжда с тях разни неща. Освен това Господ Исус извърши и много работа, която представяше Неговата божествена природа, и разбира се, цялото това дело беше израз и разкриване на Божия нрав. През това време, когато Божествената Му природа се реализира в обикновена плът по начин, който хората можеха да видят и докоснат, те вече не чувстваха, че Той ту се появява, ту изчезва от възприятието или че не могат да се доближат до Него. Напротив, те можеха да се опитат да разберат Божиите намерения или да схванат Неговата Божествена същност чрез всяко движение, чрез словата и чрез делото на Човешкия Син. Въплътеният Човешки Син изрази Божествената Си същност чрез Своята човешка природа и предаде Божиите намерения на човечеството. Чрез изразяването на Божиите намерения и Божия нрав, Той също така разкри на хората Бог, Който не може да бъде видян или докоснат и Който живее в духовния свят. Това, което хората видяха, беше Самият Бог в осезаема форма, от плът и кръв. Така въплътеният Човешки Син направи конкретни и човешки нещата като идентичността на Самия Бог, Божия статус, образ, нрав и това, което Той притежава и представлява. Макар външният облик на Човешкия Син да имаше някои ограничения по отношение на образа на Бог, Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, можеха напълно да представят идентичността и статута на Самия Бог — имаше само някои различия във формата на изразяване. Не можем да отречем, че Човешкият Син представляваше идентичността и статута на Самия Бог, както във формата на Неговата човешка природа, така и в Неговата Божествена същност. През това време обаче Бог работеше чрез плътта, говореше от гледна точка на плътта и стоеше пред хората с идентичността и статута на Човешкия Син и това даде възможност на хората да срещнат и да изпитат практическите слова и делото на Бог сред човечеството. То също така позволи на хората да вникнат в Неговата Божествена същност и в Неговото величие сред смирението, както и да получат предварително разбиране и определение на истинността и практичността на Бог. Въпреки че делото, извършено от Господ Исус, начинът Му на действие и гледната точка, от която Той говореше, се различаваха от истинската личност на Бог в духовния свят, всичко в Него наистина представляваше Самия Бог, Когото човечеството никога преди не беше виждало — това не може да се отрече! Тоест в каквато и форма да се появи Бог, от която и гледна точка да говори и в какъвто и образ да се изправи пред човечеството, Бог не представлява нищо друго освен Самия Себе Си. Той не може да представлява нито човек, нито някой от поквареното човечество. Бог е Самият Бог и това не може да се отрече.

А сега ще разгледаме една притча, разказана от Господ Исус през Епохата на благодатта.

3. Притчата за заблудената овца

Матей 18:12-14  Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.

Този откъс е притча — какво чувство предизвиква у хората? Начинът на изразяване — притчата — използван тук, е фигура на речта в човешкия език и като такава принадлежи към обхвата на човешкото познание. Ако Бог беше казал нещо подобно през Епохата на закона, на хората щеше да им се стори, че такива слова не съответстват истински на идентичността на Бог, но когато Човешкият Син предаде тези слова през Епохата на благодатта, те се видяха на хората утешителни, топли и близки. Когато Бог се въплъти, когато се появи в образа на човек, Той използва много подходяща притча, която произхождаше от собствената Му човешка природа, за да изрази гласа на сърцето Си. Този глас представляваше гласа на Самия Бог и делото, което Той искаше да извърши през тази епоха. Той също така представляваше отношението, което Бог имаше към хората през Епохата на благодатта. От гледна точка на Божието отношение към хората, Той сравни всеки човек с овца. Ако една овца се беше заблудила, Той щеше да направи всичко необходимо, за да я намери. Това представляваше принцип на Божието дело сред човечеството по онова време, когато Той беше въплътен. Бог използва тази притча, за да опише Своята решителност и отношението Си към това дело. Това беше предимството на Божието въплъщение: Той можеше да се възползва от знанията на хората и да използва човешки език, за да говори на хората и да изрази желанията Си. Той обясни или „преведе“ на човека Своя труден за разбиране, божествен език, който хората се мъчеха да разберат, на човешки език, по човешки начин. Това помогна на хората да разберат Неговите намерения и да знаят какво иска да направи Той. Той също така можеше да разговаря с хората от човешка гледна точка, като използва човешки език, и да общува с тях по разбираем за тях начин. Той дори можеше да говори и да работи, като използва човешки език и познания, за да могат хората да почувстват Божията доброта и близост и да могат да видят сърцето Му. Какво виждате в това? Има ли някаква забрана в Божиите слова и действия? От човешка гледна точка е невъзможно Бог да използва човешкото знание, език или начини на говорене, за да говори за това, което Самият Бог иска да каже, за делото, което иска да извърши, или за да изрази Собствените Си намерения. Но това е погрешно мислене. Бог използва този тип притчи, за да могат хората да почувстват реалността и искреността на Бог и да видят Неговото отношение към хората през този период от време. Тази притча пробуди от сън хората, които дълго време бяха живели според закона, а също така вдъхновяваше поколение след поколение хора, които живееха през Епохата на благодатта. Като четат откъса от тази притча, хората узнават Божията искреност в спасяването на човечеството и разбират тежестта и значението, които Бог отдава на човечеството в сърцето Си.

Нека да разгледаме последното изречение от този откъс: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“. Дали това са думи на Господ Исус, или на Небесния Отец? На пръв поглед изглежда, че говори Господ Исус, но Неговото намерение представлява намерението на Самия Бог, затова Той каза: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“. Хората по онова време признаваха за Бог само Небесния Отец и вярваха, че този човек, когото виждат пред очите си, беше просто изпратен от Него и не може да представлява Небесния Отец. Ето защо Господ Исус трябваше да добави това изречение към края на тази притча, за да могат хората наистина да почувстват Божието намерение за човечеството и да почувстват истинността и точността на това, което Той каза. Въпреки че това изречение беше просто, то беше казано с грижа и любов и разкри смирението и скритостта на Господ Исус. Независимо дали Бог беше въплътен, или работеше в духовния свят, Той най-добре познаваше човешкото сърце и най-добре разбираше от какво се нуждаят хората, знаеше за какво се тревожат и какво ги обърква и затова добави това изречение. Това изречение подчерта един проблем, скрит в хората: те бяха скептични към това, което каза Човешкият Син, тоест, когато Господ Исус говореше, Той трябваше да добави: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“ и само при тази предпоставка словата Му можеха да постигнат резултат, да накарат хората да повярват в тяхната точност и да увеличат тяхната правдоподобност. Това показва, че когато Бог стана обикновен Човешки Син, Бог и човечеството имаха много несигурни взаимоотношения и че положението на Човешкия Син беше много смущаващо. То показва и колко незначителен е бил статутът на Господ Исус сред хората по онова време. Когато Той каза това, всъщност искаше да каже на хората: можете да бъдете спокойни — тези слова не представляват това, което е в Собственото Ми сърце, а са намерението на Бог, Който е във вашите сърца. За човечеството това не беше ли нещо иронично? Въпреки че Бог, работещ в плът, имаше много предимства, които не притежаваше в Своята личност, Той трябваше да устои на техните съмнения и на това, че Го отхвърляха, както и на вцепенението и безчувствеността им. Може да се каже, че процесът на делото на Човешкия Син беше процес на изживяване на отхвърляне от страна на хората и изживяване на съревноваването им с Него. Нещо повече, това беше процесът на непрекъсната работа, за да спечели доверието на хората и да завоюва човечеството чрез това, което Той притежава и представлява, чрез Собствената Си същина. Не става дума за това, че въплътеният Бог водеше война на земята срещу Сатана; по-скоро става дума за това, че Бог стана обикновен човек и започна борба с онези, които Го следват, и в тази борба Човешкият Син, с това, което притежава и представлява, и със Своята любов и мъдрост завърши Своето дело със Своето смирение, спечели хората, които искаше, придоби идентичността и статута, които заслужаваше, и се „завърна“ на трона Си.

След това нека разгледаме следните два откъса от писанието.

4. Прости седемдесет пъти по седем

Матей 18:21-22  Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.

5. Божията любов

Матей 22:37-39  А Той му каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.

В единия от тези два откъса се говори за прошка, а в другия — за любов. Тези две теми наистина подчертават делото, което Господ Исус искаше да извърши през Епохата на благодатта.

Когато Бог се въплъти, Той донесе със Себе Си етап от Своето дело, който представляваше специфичните работни задачи и нрава, който Той искаше да изрази през тази епоха. Всичко, което Човешкият Син правеше през този период, се отнасяше до делото, което Бог искаше да извърши през тази епоха. Той нямаше да свърши нито повече, нито по-малко. Всяко нещо, което Той каза, и всяко нещо, което извърши, беше свързано с тази епоха. Независимо дали го изрази по човешки начин с човешки, или с божествен език и без значение по какъв начин или от каква гледна точка го направи, Неговата цел беше да помогне на хората да разберат какво иска да свърши, какви бяха Неговите намерения и какви бяха изискванията Му към хората. Той можеше да използва различни средства и различни гледни точки, за да помогне на хората да разберат и да узнаят Неговите намерения и да разберат Неговото дело за спасяване на човечеството. Така че през Епохата на благодатта през повечето време виждаме Господ Исус да използва човешки език, за да изрази това, което Той искаше да съобщи на човечеството. Нещо повече, виждаме Го от гледната точка на обикновен водач, Който говори с хората, осигурява ресурс за техните потребности и им помага с това, което са поискали. Този начин на работа не беше наблюдаван през Епохата на закона, която предшестваше Епохата на благодатта. Той стана по-близък с хората и по-състрадателен към тях, както и по-способен да постигне практически резултати както по отношение на формата, така и по отношение на начина. Метафората за прошката към хората седемдесет пъти по седем наистина изяснява този въпрос. Целта, която се постига чрез числото в тази метафора, е да позволи на хората да разберат намерението на Господ Исус по времето, когато каза това. Целта Му беше хората да прощават на другите — не веднъж или два пъти, и дори не седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Какъв замисъл се съдържа в идеята за „седемдесет пъти по седем“? Той е да накара хората да превърнат прошката в своя собствена отговорност, нещо, което трябва да научат, и „път“, към който трябва да се придържат. Въпреки че това беше само метафора, тя послужи за подчертаване на най-важното. Тя помогна на хората да преценят в дълбочина какво имаше предвид Той и да намерят правилния начин, по който трябва да практикуват, както и принципите и стандартите на практикуване. Тази метафора помогна на хората да разберат ясно и им даде правилно възприятие — че трябва да се научат да прощават и то да прощават безброй пъти и безусловно, но с нагласата да проявяват толерантност и разбиране към другите. Какво беше в сърцето на Господ Исус, когато Той каза това? Наистина ли мислеше за числото „седемдесет пъти по седем“? Не. Има ли определен брой пъти, в които Бог ще прости на човека? Има много хора, които много се интересуват от конкретния „брой пъти“, споменат тук, които наистина искат да разберат произхода и значението на това число. Те искат да разберат защо това число е излязло от устата на Господ Исус; те вярват, че това число има по-дълбок смисъл. Но всъщност това беше просто фигура на човешката реч, която Бог използва. Всеки извод или значение трябва да се приема заедно с изискванията на Господ Исус към човечеството. Когато Бог още не се беше въплътил, хората не разбираха много от това, което Той казваше, защото Неговите слова произлизаха от съвършена божествена природа. Гледната точка и контекстът на казаното от Него бяха невидими и недостижими за хората; то беше изразено, идвайки от един духовен свят, който хората не можеха да видят. Хората, които живееха в плът, не можеха да преминат в духовния свят. Но след като Бог се въплъти, Той говореше на човечеството от човешка гледна точка и излезе и надхвърли рамките на духовния свят. Той можеше да изрази Своя божествен нрав, намерения и отношение чрез неща, които хората можеха да си представят, чрез неща, които виждаха и които срещаха в живота си, и като използваше методи, които хората можеха да приемат, на език, който те можеха да разберат, и със знание, което можеха да схванат, за да позволи на човечеството да разбере и да опознае Бог, да разбере Неговите желания и изискваните от Него стандарти в рамките на техните възможности и до степента, в която бяха способни. Това беше методът и принципът на Божието дело в човешки образ. Въпреки че Неговите начини и принципи на работа в плът бяха постигнати най-вече от или чрез човешката природа, те наистина постигнаха резултати, които не биха могли да бъдат постигнати, ако Той работеше пряко чрез божествената природа. Божието дело в човешки образ беше по-конкретно, по-реално и по-целенасочено, методите бяха много по-гъвкави и по форма то надминаваше делото, извършено през Епохата на закона.

Сега нека поговорим за това да обичаш Господ и да обичаш ближния си като себе си. Дали това е нещо, което се изразява пряко в божествената природа? Не, очевидно не е! За всички тези неща Човешкият Син говореше чрез човешката природа; само човешките същества биха казали нещо като „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ и „Обичай другите, както цениш собствения си живот“. Само хората говорят по този начин. Бог никога не е говорил така. Най-малкото, Бог няма подобен език в Своята божествена природа, защото Той не се нуждае от подобно убеждаване: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“, за да направлява любовта Си към човечеството, защото Божията любов към човечеството е естествен израз на това, което Той притежава и представлява. Кога сте чували Бог да казва нещо като: „Обичам човечеството, както обичам Себе Си“? Не сте, защото любовта се съдържа в Божията същина и в това, което Той притежава и представлява. Божията любов към човечеството, Неговото отношение и начинът, по който се държи към хората, са естествен израз и разкриване на Неговия нрав. Не е необходимо Той да прави това преднамерено по определен начин или преднамерено да следва определен метод или морален кодекс, за да постигне любов към ближния като към Себе Си — Той вече притежава такава същина. Какво виждаш в това? Когато Бог работеше в човешки образ, много от Неговите методи, слова и истини бяха изразени по човешки начин. Но в същото време Божият нрав, това, което Той притежава и представлява и Неговите намерения бяха изразени, за да могат хората да ги опознаят и разберат. Това, което те опознаха и разбраха, беше именно Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, което съответства на изконната идентичност и статут на Самия Бог. Тоест въплътеният Човешки Син изрази изконния нрав и същина на Самия Бог във възможно най-висока степен и възможно най-точно. Човешката природа на Човешкия Син не само не беше пречка или бариера за общуването и взаимодействието на човека с Бог, намиращ се в небето, но в действителност това беше единственият канал и единственият мост, по който човечеството можеше да се свърже със Създателя. Сега, в този момент, не смятате ли, че има много прилики между естеството и методите на делото, извършено от Господ Исус през Епохата на благодатта, и сегашния етап на делото? Този настоящ етап на делото също използва много човешки език, за да изрази Божия нрав, и голяма част от езика и методите от ежедневието на хората, както и човешкото познание, за да изрази намеренията на Самия Бог. След като Бог се въплъти, независимо дали говори от човешка гледна точка, или от божествена гледна точка, голяма част от Неговия език и методи на изразяване са посредством езика и методите на хората. Тоест, когато Бог се въплъти, това е най-добрата възможност за теб да видиш Божието всемогъщество и Неговата мъдрост и да опознаеш всеки практически аспект на Бог. Когато Бог се въплъти и докато растеше, Той разбра, научи и усвои някои от човешките знания, здрав разум, език и методи на изразяване в човешката природа. Въплътеният Бог притежаваше тези неща, които произлизаха от създадените от Него хора. Те станаха инструменти на Въплътения Бог за изразяване на Неговия нрав и Неговата божествена природа и Му позволиха да направи делото Си по-подходящо, по-достоверно и по-точно, когато работеше сред хората от човешка гледна точка и посредством човешки език. Това направи Неговото дело по-достъпно и по-лесно разбираемо за хората и така постигна резултатите, които Бог искаше. Нима не е по-практично Бог да работи в плът по този начин? Нима това не е Божията мъдрост? Когато Бог се въплъти, когато Божията плът беше способна да поеме делото, което Той искаше да извърши, тогава Той на практика щеше да изрази Своя нрав и Своето дело и това беше и времето, когато Той можеше официално да започне Своето служение като Човешки Син. Това означаваше, че вече не съществуваше „пропаст между поколенията“ между Бог и човека, че Бог скоро щеше да прекрати делото Си на общуване чрез пратеници и че Самият Бог можеше лично и в плът да изразява всички слова, които искаше, и да извърши делото, което искаше. Това означаваше също, че хората, които Бог спасява, са по-близо до Него, че Неговото дело на управлението е навлязло в нова територия и че цялото човечество е на път да се изправи пред нова ера.

Всеки, който е чел Библията, знае, че когато се е родил Господ Исус, са се случили много събития. Най-голямото от тези събития беше преследването Му от царя на дяволите, което стигна до такава крайност, че всички деца в града, които бяха на възраст до две години, бяха избити. Очевидно е, че Бог пое голям риск, като се въплъти сред хората; очевидна е и голямата цена, която Той плати за завършването на Своето управление на спасяването на човечеството. Големите надежди, които Бог възлагаше на Своето дело, извършено в плът сред човечеството, също са очевидни. Как се чувстваше Той, когато Божията плът беше способна да поеме дело сред хората? Хората би трябвало да могат да разберат това до известна степен, нали? Най-малкото, Бог беше щастлив, защото можеше да започне да извършва новото Си дело сред хората. Когато Господ Исус беше кръстен и официално започна Своето дело да изпълнява служението Си, Божието сърце беше преизпълнено с радост, защото след толкова много години на чакане и подготовка Той най-сетне можеше да облече плътта на нормален човек и да започне новото Си дело под формата на човек от плът и кръв, Когото хората можеха да видят и докоснат. Най-накрая можеше да говори лице в лице и от сърце с хората чрез идентичността на човек. Бог най-накрая можеше да се изправи лице в лице с хората чрез средствата на човешките способи и човешкия език; Той можеше да осигури ресурс на хората, да ги просвети и да им помогне, като използва човешки език; Той можеше да се храни на една маса и да живее на едно и също място с тях. Той също можеше да вижда човешките същества, да вижда нещата и да вижда всичко по начина, по който хората ги виждаха, и то през техните собствени очи. За Бог това вече беше първата Му победа в Неговото дело в плът. Би могло да се каже също, че това беше завършване на едно велико дело — заради това, разбира се, Бог беше най-щастлив. От този момент нататък Бог за първи път почувства известна удовлетвореност от Своето дело сред хората. Всички събития, които се случиха, бяха толкова практични и толкова естествени, а удовлетвореността, която Бог почувства, беше толкова истинска. Всеки път, когато се осъществи нов етап от Божието дело, и всеки път, когато Бог се чувства удовлетворен, човечеството може да се приближи до Бог и до спасението. За Бог това е и началото на Неговото ново дело, с което напредва в Своя план за управление, и нещо повече, това са моментите, когато Неговите намерения се доближават до пълно осъществяване. За човечеството появата на такава възможност е щастливо и много добро събитие; за всички онези, които очакват Божието спасение, това е важна и радостна новина. Когато Бог извършва нов етап на делото Си, тогава за Него има ново начало, а когато това ново дело и това ново начало започнат и се прилагат сред хората, в този момент резултатът от този етап на делото вече е определен и завършен, а Бог вече е видял крайния му ефект и резултат. Това е и моментът, в който тези резултати карат Бог да се чувства удовлетворен и, разбира се, в който сърцето Му е щастливо. Бог се чувства спокоен, защото в Неговите очи Той вече е видял и определил хората, които търси, и вече е спечелил тази група хора, група, която е способна да направи Неговото дело успешно и да Му донесе удовлетворение. Така Той оставя настрана тревогите Си и се чувства щастлив. Тоест, когато Божията плът е способна да започне ново дело сред хората и Той започне безпрепятствено да извършва делото, което трябва да свърши, и когато почувства, че всичко е изпълнено, тогава краят вече е видим за Него. Затова Той е доволен и сърцето Му е щастливо. Как се изразява Божието щастие? Можете ли да си представите какъв би могъл да бъде отговорът? Може ли Бог да плаче? Способен ли е Бог да плаче? Може ли Бог да пляска с ръце? Може ли Бог да танцува? Може ли Бог да пее? Ако е така, какво би изпял Той? Разбира се, Бог би могъл да изпее красива, трогателна песен, песен, която да изрази радостта и щастието в сърцето Му. Той би могъл да я пее за човечеството, за Себе Си и за всички неща. Божието щастие може да се изрази по всякакъв начин — всичко това е нормално, защото Бог има радости и скърби и различните Му чувства могат да се изразят по различни начини. Това е Негово право и няма нищо по-нормално и по-правилно. Хората не бива да мислят нищо друго за това. Вие не бива да се опитвате да използвате „заклинанието за затягане на лентата“^[а] и да ограничавате Бог, като Му казвате, че не трябва да прави това или онова, че не трябва да постъпва по този или онзи начин и така да ограничавате Неговото щастие или друго чувство, което би могъл да изпитва. В сърцата на хората Бог не може да бъде щастлив, не може да пролива сълзи, не може да плаче — Той не може да изразява никаква емоция. Вярвам, че благодарение на това, което обсъдихме по време на тези две общения, вие вече няма да гледате на Бог по този начин, а ще Му позволите да получи известна свобода и да се отпусне. Това е много хубаво нещо. Ако в бъдеще сте способни да почувствате истински тъгата на Бог, когато чуете, че Той е тъжен, и ако сте способни да почувствате истински Неговото щастие, когато чуете, че Той е щастлив, тогава поне ще можете ясно да знаете и да разбирате кое прави Бог щастлив и кое Го натъжава. Когато си способен да се чувстваш тъжен, защото Бог е тъжен, и да се чувстваш щастлив, защото Бог е щастлив, Той ще е спечелил сърцето ти напълно и между теб и Него вече няма да има никаква преграда. Повече няма да се опитваш да ограничаваш Бог с човешки идеи, представи и знания. По това време Бог ще бъде жив в сърцето ти и присъствието Му ще е ярко. Той ще бъде Богът на твоя живот и Господарят на всичко, свързано с теб. Имате ли такъв стремеж? Уверени ли сте, че можете да постигнете това?

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.