Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал! О, човеци по земята, до един създадени от самия Мен! Най-сетне се пробудиха отново за живот в светлината, намериха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, несметни Мои творения, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени чрез словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и тъжно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират из цялата вселена и цялото човечество неспирно ги възхвалява. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент и кой също не ридае? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на хората са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Човек не влиза в пререкания с човека, хората не разменят юмручни удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Прегледах всяко действие на човешкия род: сред пречистените няма нито един отправящ Ми укори или проявяващ непокорство към Мен. Цялото човечество е пропито с нрава Ми. Всички хора Ме опознават, доближават се до Мен и Ме боготворят. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостното ликуване в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

А сега погледнете към Моето царство, в което Аз съм Царят и където властвам над всичко. От началото на сътворението та до днес, напътствани от Мен, Моите синове бяха подложени на толкова много от житейските несгоди, толкова много от несправедливостите на този свят, толкова много от присъщите за света на хората превратности, но сега те обитават светлината Ми. Кой не ридае заради беззаконието от вчерашния ден? Кой не пролива сълзи заради неволите, които е изтърпял, за да достигне днешния ден? И ма ли някой, който да не се възползва от случая да се посвети на Мен? Някой, който да подмине тази възможност да изрази страстта, изпълваща сърцето му? Някой, който сега да не изрази на глас изживяното от него? В този момент всички човешки същества посвещават най-добрата част от себе си на Мен. Колцина се измъчват от съжаление за вчерашните си безразсъдства, колцина се отвращават от вчерашните си стремежи! Всички човешки същества са опознали себе си и са прогледнали за сатанинските дела и за Моето великолепие и в сърцата им сега има място за Мен. Хората вече няма да гледат на Мен с неприязън или да Ме отхвърлят, защото Моето велико дело вече е осъществено и никой не му пречи. Дали днес сред синовете на царството Ми има някои, които да не са премислили опасенията си? Има ли някои, които да не разглеждат по-грижливо начина, по който осъществявам делото Си? Има ли такива, които искрено са се принесли в жертва заради Мен? Намаляха ли нечистите примеси във вашите сърца? Или се увеличиха? Ако нечистотиите в сърцата ви не са намалели, но не са и повече от преди, без колебание ще изхвърля хора като вас. Нуждая се от святи хора, които се съобразяват с намеренията Ми, а не от нечисти демони, които се бунтуват срещу Мен. При все че изискванията Ми към човешкия род не са високи, вътрешният свят в сърцата на човеците е толкова сложен, че те не са в съгласие с Моите намерения с лекота, нито удовлетворяват незабавно намеренията Ми. Повечето човешки същества полагат усилия с тайната надежда, че накрая ще се домогнат до лавровия венец. Повечето хора впрягат всичките си сили, не посмяват да се отпуснат дори и за миг, обзети от страх, че отново ще попаднат в плен на Сатана. Те вече не смеят да таят негодувание към Мен, а непрестанно Ми демонстрират верността си. Изслушал съм искрените думи на толкова много хора, разказите на огромно множество за болката, изпитана от тях в мигове на страдание; видял съм толкова много, изпаднали в пълна безизходица, неизменно да Ми предлагат верността си и наблюдавах толкова много, докато ситнеха по скалистата пътека в търсене на изход. И при тези обстоятелства те никога не се оплакаха; дори и когато неспособността им да намерят светлината ги обезсърчаваше, от устата им не се отрони нито дума на оплакване. Но пък съм слушал и толкова много хора да проклинат из дън сърце, да роптаят срещу небесата и да винят земята. Също видях и несметно множество хора да се поддават на отчаянието по време на злочестини, да захвърлят себе си като отпадък в кофа за боклук, за да се покрият с кир и мръсотия. Чух толкова много хора да се карат помежду си заради промяна в положението, довела до промяна в облика им, а оттам и до променени взаимоотношения с ближните им, така че приятелите се отчуждават, превръщат се във врагове и се нападат с остри думи. Повечето хора използват думите Ми като патрони за картечница — внезапно откриват залпов огън срещу другите, докато светът на хората цял се изпълни с оглушителна врява, разбиваща с трясък безметежната тишина. За щастие настъпи днешният ден; в противен случай кой знае колко хора биха загинали под непрестанните картечни обстрели.

След изричането на думите Ми и в ритъм със състоянието на цялото човечество Моето царство се спуска на земята стъпка по стъпка. Хората вече не таят тревожни мисли, не са „обсебени“ от другите хора и не „размишляват“ вместо тях. И така, на земята вече няма раздори и след като изричам думите Си, различните „оръжия“ на съвремието се прибират в ножниците. Хората отново се помиряват един с друг, човешкото сърце отново излъчва хармония и вече никой не се пази срещу подмолни нападения. Цялото човечество се е върнало към нормалното си състояние и е започнало нов живот. Заживявайки в нова среда, доста хора се оглеждат наоколо и се чувстват сякаш са навлезли в съвсем нов свят, поради което не успяват незабавно да се нагодят към сегашната обстановка и веднага да поемат по правилния път. И така, що се отнася до човечеството, случаят е „духът го желае, но плътта е слаба“. При все че Самият Аз не съм вкусил от горчивината на злополучията както хората, все пак зная всичко за човешките недостатъци. Познавам отблизо нуждите на хората и добре съм вникнал във всички техни слабости. Тъкмо поради това не се подигравам на недостатъците на човека; само въздавам съответстваща на неправедността на отделния човек „възпитателна“ мярка, за да позволя всекиму да тръгне по правия път, та да може хората да спрат да се скитат като сираци и вместо това да се превърнат в пеленачета с място, което да нарекат свой дом. Независимо от това Моите действия са подчинени на принципи. Ако хората не желаят да се наслаждават на струящото от Мен блаженство, не ми остава нищо друго освен да се примиря с влеченията им и да ги изпратя в бездънната пропаст. На този етап никой не бива да таи в сърцето си негодувание. Всички трябва да виждат праведността в установените от Мен подредби. Не принуждавам човеците да Ме обичат, нито поразявам някого, за да Ме обикне. В Мен е пълна свобода, пълно освобождение. Макар и да държа съдбата на хората в ръцете си, дарил съм ги със свободна воля, която е извън контрола Ми. Така човеците няма да си измислят начини да се замесват в „неприятности“, оправдавайки се с Моите управленски закони, а вместо това ще се осланят на великодушието Ми, за да добият „освобождение“. И така, много хора търсят свой собствен изход в избавлението си и изобщо не са възпирани от Мен.

Винаги съм се отнасял с човешкия род толерантно — никога не обремених хората с неразрешими проблеми и не поставих в затруднение отделния човек. Не е ли така? При все че мнозина не Ме обичат, вместо да се засягам от това отношение, Аз им дадох свободата да се оставят на течението и свободно да плуват из морето на горчивината и страданието. Защото човекът е безчестен съсъд; макар че вижда благословията в ръката Ми, той няма интерес да ѝ се наслади, а предпочита да сграбчи злощастията, предлагани от Сатана, като така обрича себе си на това да бъде погълнат от него като „хапка храна“. Разбира се, някои с очите си са видели светлината Ми и затова, макар и да живеят в мъгливата обърканост на съвремието, те не са изгубили вяра в светлината поради тази димна пелена, а продължават опипом да се стремят към нея сред мъглата, макар и по осеяна с препятствия пътека. Бунтува ли се срещу Мен човекът, Аз запокитвам срещу него Своя гняв и тъй непокорството му може да доведе до гибел. Когато Ми се подчинява, оставам скрит от него, като така възбуждам в дълбините на сърцето му любов, която не е измамливо ласкателна, а се стреми да Ме зарадва. В човешкия порив към Мен толкова пъти затварям очи и замълчавам, за да предизвикам у хората неподправена вяра. Но умълча ли се, вярата им мигом се променя и виждам само техните „фалшиви стоки“, защото човекът така и не Ме заобича истински. Само при Моите проявления всички хора се включват в грандиозна демонстрация на „вяра“; но оттегля ли се в Моето тайно място, те стават слаби и отпадат духом, сякаш се страхуват да не Ме оскърбят; а някои дори не могат да видят лицето Ми и Ме подлагат на „щателен анализ“, като по този начин отричат истината за Моето съществуване. Толкова много хора остават в това състояние; толкова много много хора имат такъв манталитет. Това е просто склонността на всички човеци да прикриват вътрешната си грозота. На това се дължи нежеланието им да изложат на показ собствените си недъзи и затова потвърждават истинността на словото Ми през стиснати зъби и с прикрити лица.

17 март 1992 г.