Значимостта на всичко, което Бог прави, е със значителна дълбочина. Да вземем например разпъването на Исус на кръста. Защо Исус трябваше да бъде разпънат? Не ли за да изкупи цялото човечество? Така че има голяма значимост и текущото въплъщение на Бог, и преживяването на световното страдание от Него — то е заради красивата крайна цел на човечеството. В Своето дело Бог винаги върши това, което е най-практично. Защо Бог вижда човека като безгрешен, а човек може да има щастието да дойде пред Бог? Защото Исус беше прикован на кръста, понесе човешките грехове и изкупи човечеството. Защо тогава човечеството няма повече да страда, да скърби, да пролива сълзи и да въздиша? Защото текущото въплъщение на Бог взе цялото това страдание върху Себе Си и сега това страдание е понесено от името на човека. Това е подобно на майка, която гледа как детето ѝ се разболява и се моли на Небето да се скъси нейният собствен живот, ако така детето може да се излекува. Бог също работи по този начин, като предлага Своята болка в замяна на красивата крайна цел, която ще дойде за човечеството след това. Няма да има повече скръб, сълзи, въздишки и страдание. Бог плаща цената — стойността — на личното преживяване на световното страдание в замяна на красивата крайна цел, която ще последва за човечеството. Като се казва, че това се върши „в замяна на“ красивото назначение, това не значи, че Бог няма сила или власт да даде на човечеството красиво назначение, а по-скоро че Бог иска да намери по-практично и силно доказателство, за да убеди хората напълно. Бог вече е преживял това страдание, така че Той е подготвен, Той има силата и още повече властта да доведе човечеството до красивата крайна цел, да даде на човечеството тази красива крайна цел и обещание. Сатана ще бъде напълно убеден; всички създания във вселената ще бъдат напълно убедени. Накрая Бог ще позволи на човечеството да получи Неговото обещание и любов. Всичко, което Бог прави, е практично, Той не прави нищо празно и Той Самият преживява всичко това. Бог плаща цената на Своето собствено преживяване на страданието в замяна на крайната цел за човечеството. Това не е ли практическо дело? Родителите може да платят сериозна цена заради децата си и това представлява любовта им към тях. Като върши това, въплътеният Бог, разбира се, е съвсем искрен и верен към човечеството. Същността на Бог е вярност — Той прави това, което казва, и всичко, което върши, бива постигнато. Всичко, което Той върши за хората, е искрено. Той не просто произнася слова; когато Той каже, че ще плати цена, Той плаща истинска цена. Когато Той каже, че ще поеме страданието на човечеството и ще страда вместо него, Той действително идва да живее сред хората, като чувства и преживява това страдание лично. След това всички неща във вселената ще признаят, че всичко, което Бог прави, е правилно и праведно; че всичко, което Бог прави, е реалистично. Това е силно доказателство. Освен това човечеството ще има красива крайна цел в бъдещето и всички ония, които останат, ще хвалят Бог. Те ще възхваляват това, че Божиите дела наистина са извършени от любов към човечеството. Бог идва сред хората смирено, като обикновен човек. Той не просто извършва някаква работа, говори някои слова и след това си тръгва; вместо това Той говори и работи практически, докато преживява мъката на света. Той ще си тръгне едва след като завърши преживяването на тази болка. Ето колко реално и практично е Божието дело. Заради това всички, които останат, ще Го хвалят и ще видят Божията вярност към човека и Неговата доброта. Божията същност на красота и благост може да бъде видяна в значимостта на Неговото въплъщение. Всичко, което Той прави, е искрено; всичко, което Той казва, е сериозно и вярно. Всичко, което Той възнамерява да извърши, наистина го върши; когато има цена за плащане, Той я плаща практически — Той не изговаря просто думи. Бог е праведен Бог, Бог е верен Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вторият аспект на значимостта на въплъщението)