Хората казват, че Бог е праведен Бог и че ако човекът Го следва докрай, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека? Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но има подходящи условия за изискванията, които поставям към човека, и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от това каква е твоята подготовка и от колко време я притежаваш. Интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Ще можеш ли да кажеш, че Бог не е праведен? Днес, ако си спазил думите, които ти казах, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал през всякакви трудности и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдал съм за Него, тичал съм за Него, посветил съм се на Него и съм работил усилено, въпреки че не съм получил никакво признание. Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не са в съответствие с Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; когато дойде краят, можеш ли да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Съобрази ли се с Моите слова?“. Праведността, за която ти говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен и безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно спечелени от Мен, те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Какви условия си постигнал? Ти си постигнал само това да Ме следваш докрай, но какво друго? Съобрази ли се с Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и го следваш с нагласата, че просто се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав се изразява в наказание и съд, справедливо възмездие и справедливо наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз следвах докрай, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като ме накажеш, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще бъдат заличени. Онези, които ще бъдат заличени, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които умеят да изповядват греховете си, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е мръсно и не се е променило, е обект на Божието отвращение. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде класифициран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който крайната цел на човека ще стане ясна; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)