Делата Ми се развиват според плана, без миг прекъсване. След като съм навлязъл в Епохата на царството и съм ви пренесъл в Моето царство като Мой народ, ще имам други изисквания към вас; тоест, ще започна да оповестявам пред вас върховния закон, посредством който ще управлявам тази епоха:

Тъй като сте наречени Моят народ, трябва да можете да славите Моето име; тоест да свидетелствате за Мен посред изпитания. Ако някой се опита да Ме придума с ласкателства или прикрие истината от Мен, или ако зад гърба Ми се замеси в нечисти дела, всички подобни хора без изключение ще бъдат прогонени от Моя дом и ще стоят извън него в очакване да се разправя с тях. Ще изгоня от дома Си онези, които в миналото са били нелоялни и несиновни към Мен, а също и онези, които днес отново надигат глас в открита критика към Мен. Онези, които са Мой народ, трябва неизменно да зачитат бремето Ми и да се стремят да научат Моето слово. Само такива хора ще просветлявам и те със сигурност ще живеят под Моите напътствия и просвещение, без никога да бъдат наказани. Категорично отказвам да използвам онези, които не зачитат бремето Ми, а вместо това се стараят да планират собственото си бъдеще — иначе казано, чиито действия не са подчинени на стремежа да възрадват сърцето Ми, а като просяци гледат да измъкнат дребни подаяния. Отказвам да работя с тях, защото от раждането си досега те не знаят какво означава да зачитат Моето бреме. Това са хора без нормален разум; те страдат от мозъчно „недохранване“ и трябва да се върнат вкъщи, за да се „подхранят“. Нямам полза от такива хора. От всеки в Моя народ ще бъде изисквано да се отнася към опознаването Ми като към задължителен дълг от край до край, като храненето, обличането и съня — нещо, което човек не забравя нито за миг. Така в крайна сметка опознаването Ми ще стане толкова естествен акт, колкото храненето — нещо, което човек прави без усилие, с опитна ръка. Що се отнася до думите, които изричам, всяка една трябва да бъде приемана със най-силната вяра и да бъде напълно усвоена; нехайството и половинчатостта са недопустими. Ще считам за открито противящ Ми се всеки, който не обръща внимание на словото Ми; ще сметна, че Ме пренебрегва всеки, който не вкусва от него или не се стреми да го опознае, и ще го изхвърля през портата на Моя дом. Ще постъпя така, защото (както съм отбелязвал и преди) се нуждая не от голямо множество хора, а от безупречност. Ако само един от сто души е в състояние да Ме опознае чрез словото Ми, охотно ще отстраня всички останали, за да се съсредоточа върху просветлението и озарението на този единствен човек. Това ви показва, че не е задължително необходимо да намеря проявление и да бъда изживян чрез множество хора. Нуждая се от пшеница (макар и с неузрели зърна), а не от плевели (дори зърната им да са напълно узрели и да предизвикват възхищение). А що се отнася до онези, които не обръщат внимание на търсенето, а вместо това се отнасят небрежно, ще трябва да си тръгнат по собствена воля; Аз не желая да ги виждам повече, за да не позорят Моето име.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 5)