Вече няколко хилядолетия човечеството копнее да види с очите си пришествието на Спасителя. Човекът мечтае да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са копнели и жадували за Него в продължение на хиляди години. Хората са копнели Спасителят да се завърне и отново да се съедини с тях; с други думи, жадували са за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на спасението, което извърши сред юдеите, и да прояви състрадание и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе на плещите Си, като дори поеме всичките човешки прегрешения и избави хората от тяхната греховност. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не изпитва гняв към хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, Неговите ученици и следовници, както и всички светии, избавени в Неговото име, жадуват за Него и Го очакват. Всички спасени от милостта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред цялото човечество. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасението на Спасителя Исус, от все сърце е жадувал Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се възнесе) сред онези, които са копнели за Него хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването си пред хората Той ще ги нахрани, ще накара да бликне за тях фонтан жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с милосърдие и обич, жизнен и истински. Това са представите, на които хората се уповават. Исус Спасителят обаче не направи това, а постъпи противно на човешките представи. Не се яви сред копнеещите за завръщането Му и не слезе при човечеството върху бял облак. Той вече е тук, но хората не знаят това и остават в неведение. Те тънат в безцелно очакване, без да подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е заобиколен от група победители, които Той ще създаде през сетните дни. Хората не знаят следното: въпреки цялата привързаност и обич на светия Спасител Исус към човечеството, как би могъл да работи Той в „храмове“, заселени от развала и нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на нечестивците, пият кръвта им и носят одеждите им; пред онези, които вярват в Него, но не Го познават и които постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с обич и с безгранично състрадание и че Се е жертвал, за да изкупи греховете им. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв, готов да съди, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че хората копнеят и се молят за завръщането на Спасителя и молитвите им дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)