Самият Бог, единственият III

Божията власт (II) Втора част

Шестте решаващи момента в човешкия живот

През живота си всеки човек преминава през поредица от решаващи моменти. Това са най-основните, най-важните етапи, които определят съдбата на човек в живота му. Следва кратко описание на тези ориентири по пътя на живота, през които трябва да премине всеки човек.

Първи решаващ момент: раждане

Къде се ражда човек, в какво семейство, с какъв пол, външен вид и време на раждане — това са елементите от първия решаващ момент в живота на човек.

На никого не е позволено да избира определени елементи от този ключов момент, всички те са отдавна предопределени от Създателя. Външната среда по никакъв начин не им влияе и никакви човешки фактори не могат да променят фактите, предопределени от Създателя. Това, че човек се е родил, означава, че Създателят вече е изпълнил първия етап в съдбата, която е подготвил за този човек. Тъй като Той е определил всички тези подробности много преди това, никой няма силата да промени нещо в тях. Независимо от по-нататъшната съдба на човек условията за неговото раждане са предопределени и остават непроменени; съдбата не им влияе по никакъв начин и самите те по никакъв начин не влияят на върховенството на Създателя над съдбата на човека.

1) От плановете на Създателя се ражда нов живот

Кои елементи от първия решаващ момент — мястото на раждане, семейството, пола, външния вид, времето на раждане — може да избере човек? Очевидно е, че раждането му е пасивно събитие: човек се ражда против волята си, на определено място, в определено време, в определено семейство, с определен външен вид; той неволно става член на определено семейство, клон на определено родословно дърво. Човекът няма избор на този първи решаващ момент в живота си, а се ражда в среда, която е установена според плановете на Създателя — в конкретно семейство, с конкретен пол и външен вид и в определено време, тясно свързано с хода на живота му. Какво може да направи човек в този решаващ момент? Като цяло човек няма абсолютно никаква възможност да избере нито един от елементите, свързани с раждането му. Ако не беше предопределението на Създателя и Неговите напътствия, появилият се на този свят новороден човек нямаше да знае къде да отиде, къде да остане, нямаше да има роднини, нямаше да принадлежи към никое място и нямаше да има истински дом. Но благодарение на точните планове на Създателя този нов живот има подслон, родители, място, към което да принадлежи, и роднини; така този живот започва своето пътуване. През целия този процес материализирането на новия живот се определя от плановете на Създателя и всичко, което той ще притежава, му се дава от Създателя. От носещо се по течението тяло, което няма нищо на свое име, той постепенно се превръща във видимо, осезаемо човешко същество от плът и кръв, едно от Божиите творения, което мисли, диша и усеща топлина и студ, което може да участва в обичайните дела на сътворените същества в материалния свят и което ще премине през всичко, което сътвореният човек трябва да преживее. Предопределянето от Създателя на раждането на човека означава, че Той ще даде на този човек всичко необходимо за оцеляването му. По същия начин фактът, че човек се е родил, означава също, че той ще получи от Създателя всичко необходимо за оцеляването си и че от този момент нататък той ще живее в друга форма, предоставена му от Създателя и подчинена на Неговото върховенство.

2) Защо различните хора се раждат в различни условия

Хората често обичат да си представят, че ако се родят отново, това ще се случи в някакво знатно семейство; че ако се родят като жени, ще изглеждат като Снежанка и ще бъдат обичани от всички, а ако са мъже, ще бъдат Чаровният принц, който няма нужда от нищо и в чиито крака лежи целият свят. Често се срещат хора, които са обременени от много илюзии за раждането си и са много недоволни от него, възмущават се от семейството си, от външния си вид, пола си, дори от времето, когато са се родили. Те така и не разбират защо са родени в определено семейство и защо изглеждат по определен начин. Те не знаят, че където и да са родени и както и да изглеждат, те трябва да играят различни роли и да изпълняват различни мисии в управлението на Създателя и тяхната цел е неизменна. В очите на Създателя мястото на раждане на човек, неговият пол и физически външен вид са преходни неща. Те представляват поредица от малки точки, миниатюрни символи във всеки етап от управлението Му над цялото човечество. И истинската крайна цел на човека и резултатът от нея се определят не от неговото раждане в някой определен етап, а от мисията, която изпълнява в живота си, и от присъдата на Създателя за този човек, след като планът Му за управление бъде изпълнен.

Казват, че има причина за всяка последица и че няма последица без причина. Така раждането на човек задължително е свързано както с настоящия, така и с миналия му живот. И ако смъртта на човек означава край на сегашния му живот, тогава раждането му е началото на нов цикъл. Ако старият цикъл представлява предишният живот на човека, тогава новият цикъл е естествено неговият настоящ живот. Тъй като раждането на човек е свързано както с миналия му живот, така и с настоящия, следователно мястото на раждане, семейството, полът, външният вид и други подобни фактори, отнасящи се до раждането на човек, непременно са свързани с миналите животи и с настоящия. Това означава, че даденостите при раждането на човека не само са повлияни от неговия минал живот, но и се определят от съдбата му в настоящия, което обяснява различните обстоятелства, при които се раждат хората: някои се раждат в бедни семейства, други в богати. Някои са с неблагородно потекло, докато други имат прочуто родословие. Някои се раждат на юг, други на север. Някои се раждат в пустинята, други на места, пълни с растителност. Раждането на някои хора е придружено от радост, смях и тържества, други носят със себе си сълзи, неприятности и скръб. Някои са родени, за да бъдат пазени като съкровище, докато други ще бъдат изхвърлени като плевел. Някои се раждат с изящни черти, други с неправилни. Някои имат приятен външен вид, докато други са грозни. Някои се раждат в полунощ, други — под лъчите на обедното слънце… Раждането на всички хора се определя от съдбата, която Създателят им е подготвил; раждането им определя съдбата им в настоящия живот, както и ролите, които ще играят, и мисиите, които ще изпълняват. Всичко това е подчинено на върховенството на Създателя и е предопределено от Него. Никой не може да избегне жребия, който му е отреден, никой не е в състояние да промени начина, по който е роден, и никой не може да избере съдбата си.

Вторият решаващ момент: порастване

В зависимост от това в какво семейство се раждат хората, те порастват в различна домашна среда и научават различни уроци от родителите си. Тези фактори определят условията, при които човек достига зряла възраст, а порастването е вторият решаващ момент от човешкия живот. Излишно е да казвам, че и в този решаващ момент хората нямат избор. Той също е фиксиран и подготвен предварително.

1) Създателят е планирал определени условия за порастването на всеки човек

Човек не може да избира хора, събития или неща, под чието наставничество и влияние да расте. Човек не може да избира какви знания или умения да придобие, какви навици да се формират у него. От него не зависи кои ще бъдат родителите и роднините му, в каква среда ще порасне. Извън неговия контрол са и взаимоотношенията с хора, събития и неща в неговата среда и начинът, по който те ще повлияят на неговото развитие. Кой тогава решава тези въпроси? Кой ги наглася? Тъй като хората нямат избор по тези въпроси, тъй като не могат сами да решат тези неща и тъй като, естествено, нищо не възниква от само себе си, съвсем очевидно е, че създаването на всички тези хора, събития и предмети е в ръцете на Създателя. Точно както Създателят подрежда конкретните обстоятелства при раждането на всеки човек, така подрежда и конкретните обстоятелства, при които човек ще расте. Ако раждането на човек е свързано с промени за други хора, събития или предмети около него, тогава порастването и развитието на този човек със сигурност също ще им се отрази. Например, някои се раждат в бедни семейства, но растат, заобиколени от богатство; други се раждат в заможни семейства, но заради тях богатството на семейството намалява и в крайна сметка те растат в бедност. Ничие раждане не се управлява по твърди правила и никой не расте при неизбежна, фиксирана съвкупност от обстоятелства. Това не са неща, които човек може да си представи или контролира; те са продукт на неговата съдба и тя ги определя. В основата си, разбира се, всичко се определя от съдбата, която Създателят е предопределил за отделния човек; определя се от върховенството на Създателя над съдбата на този човек и Неговите планове за нея.

2) Различните обстоятелства, при които човек расте, водят до различни роли

Обстоятелствата при раждането на човек създават на базово ниво онази среда и онези обстоятелства, в които човек расте, а обстоятелствата, при които човек расте, са продукт на обстоятелствата при неговото раждане. По това време човек се научава да говори и умът му започва да разбира и усвоява много нови неща — процес, по време на който човек непрекъснато се развива. Това, което човек чува с ушите си, вижда с очите си и разбира с ума си, постепенно изпълва и одухотворява вътрешния му свят. Хората, събитията и предметите, с които той контактува, здравият разум, знанията и уменията, които придобива, както и начинът на мислене, който му влияе, чрез който се възпитава и обучава, всичко това управлява съдбата на човека в живота му и ѝ влияе. Езикът, който човек научава, докато пораства, както и начинът му на мислене, са неотделими от средата, в която той прекарва младостта си. Тази среда се състои от родители, братя и сестри, както и други хора, събития и неща около него. Тоест ходът на човешкото развитие се определя от средата, в която човек расте, а също така зависи от хората, събитията и нещата, с които той влиза в контакт през този период. Тъй като условията, в които човек пораства, са предопределени много преди това, очевидно е, че средата, в която той живее по време на този процес, също е предопределена. Тя не зависи от избора на човека или неговите предпочитания, а от плана на Създателя, определя се от внимателните подредби на Създателя и от върховенството Му над съдбата на човека. Така че хората, които човек среща в процеса на порастването, и нещата, с които той контактува, са естествено свързани с плановете и подредбите на Създателя. Хората не могат да предвидят такива сложни взаимовръзки, нито могат да ги контролират или проумеят. Много различни неща и хора оказват влияние върху средата, в която човек расте, и нито едно човешко същество не е в състояние да планира или организира такава огромна мрежа от връзки. Никой и нищо освен Създателя не може да контролира появата на всички тези хора, събития и неща, нито може да ги поддържа или да контролира тяхното изчезване; а точно тази огромна мрежа от връзки формира развитието на човека, предопределено от Създателя, и изгражда различни среди за порастването на хората. Точно тя създава разнообразните роли, необходими за делото по управлението на Създателя, като полага силна, солидна основа, за да могат хората успешно да изпълнят мисиите си.

Третият решаващ момент: независимост

След като човек премине детството и юношеството и постепенно и неизбежно се приближи до зрелостта, следващата стъпка е да се раздели окончателно с младостта си, да се сбогува с родителите си и да тръгне по своя път като независим възрастен. На този етап му предстои да се сблъска с всички хора, събития и неща, които един възрастен човек трябва да срещне по пътя си, да се изправи срещу всички части на съдбата си, които скоро ще се появят. Това е третият решителен момент, през който трябва да премине човек.

1) След като стане независим, човек започва да опознава върховенството на Създателя

Ако раждането и порастването на човека са били един вид „подготвителен период“ за пътуването му през живота, период, който е положил основите на неговата съдба, то независимостта на човека е откриващият монолог към съдбата му в живота. Ако раждането и порастването на човека са богатство, което е натрупал при подготовката за съдбата си, тогава независимостта на човека е времето, когато той започва или да харчи това богатство, или да го умножава. След като напусне родителите си и стане независим, социалните условия, в които човек се озовава, както и работата или кариерата, които може да получи, се определят от съдбата и нямат нищо общо с родителите му. Някои хора избират добра специалност в колежа и в крайна сметка, след като се дипломират, си намират добра работа, като правят първата триумфална стъпка по пътя си в живота. Някои учат и овладяват много различни умения, но така и не намират подходяща работа или длъжност, за кариера да не говорим; в началото на житейския си път те се сблъскват с пречки на всяка крачка, затрупани са от проблеми, перспективите им са мрачни, а животът — несигурен. Някои хора учат усилено, но в същото време пропускат на косъм всички шансове да получат висше образование; те, както изглежда, са обречени никога да не постигнат успех — първият им стремеж по пътя на живота се разтваря във въздуха. Без да знаят дали по-нататъшният им път ще бъде гладък, или трънлив, те за първи път усещат колко променлива е човешката съдба и затова гледат на живота с очакване и страх. Някои хора въпреки липсата на добро образование пишат книги и стават сравнително известни; някои, които са почти напълно неграмотни, печелят пари от бизнеса си и по този начин успяват да се издържат… Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират правилния или неправилния си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път осъзнават факта, че дори да имат смели фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя.

2) Да напуснеш родителите си и да започнеш сериозно да играеш ролята си в театъра на живота

След като достигне зрялост, човек може да напусне родителите си и да опита късмета си сам. В този момент човекът наистина започва да играе своята роля; мъглата се разсейва и мисията му в живота постепенно се изяснява. Привидно той все още е тясно свързан с родителите си, но тъй като неговата роля и мисия в живота нямат нищо общо с баща му или майка му, по същество тази тясна връзка се разрушава, тъй като човек постепенно става независим. От биологична гледна точка на подсъзнателно ниво човек все още не може да не зависи от родителите си, но обективно погледнато, веднага щом достигне пълна зрялост, човек започва да живее напълно отделен живот от родителите си и ще изпълнява самостоятелно ролята, която ще поеме. Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца не се простира по-далеч от осигуряването на определена среда, в която те да пораснат, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да поставят бариера пред житейската съдба на детето си или да окажат дори най-малкото влияние върху ролята, която то ще играе в живота. Може да се каже, че семейството, в което е предопределено да се роди човек, и средата, в която той расте, са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия. Те по никакъв начин не определят онова, което му е орисано в живота, или неговата съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия. Следователно никой от родителите не е в състояние да помогне на човек да изпълни своята житейска мисия, както и никой от роднините не може да му помогне да поеме някаква роля в живота. Как човек изпълнява мисията си и в каква жизнена среда играе ролята си се определя изцяло от ориста му. С други думи, никакви други обективни условия не могат да повлияят на мисията на човека, която е предопределена от Създателя. Всички хора съзряват в конкретната среда, в която порастват; след това постепенно, стъпка по стъпка, те започват да вървят по своя собствен житейски път и да осъществяват онази съдба, която е планирана за тях от Създателя. Те се вливат напълно естествено и неволно в необятното море на човечеството, заемат своето място в живота, където започват да изпълняват задълженията си като създадени същества в името на предопределеното от Създателя, в името на Неговото върховенство.

Четвъртият решаващ момент: бракът

Докато расте и узрява, човек все повече се отдалечава от родителите си и от средата, в която е роден и отгледан, и започва да търси своята посока в живота, да преследва житейските си цели по начин, различен от този на родителите му. През този период човек вече не се нуждае от родителите си, а по-скоро от партньор, с когото да прекара живота си, тоест съпруг или съпруга — човек, с когото съдбата му ще бъде тясно свързана. Така че първото важно житейско събитие след независимостта е бракът, четвъртият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

1) Бракът не зависи от личния избор

Бракът е ключов момент в живота на всеки човек. Това е времето, когато той наистина започва да поема различни отговорности и да изпълнява различни мисии. Докато самите те не се оженят, хората таят много илюзии за брака и всички тези илюзии са доста красиви. Жените си представят, че техният избраник ще бъде Чаровният принц, а мъжете си представят, че ще се оженят за Снежанка. Тези фантазии показват, че всеки човек има определени изисквания към брака, че има собствен набор от нужди и стандарти. И макар че в сегашната зла епоха на хората постоянно им се внушават изкривени представи за брака, които създават нови изисквания и ги натоварват с ненужен багаж и странни идеи, всеки човек, встъпил в брак, знае, че независимо от неговите представи за брака, независимо от отношението му към него, бракът не е въпрос на личен избор.

В живота си човек среща много други хора, но никой не знае кой ще стане негов брачен партньор. Въпреки че всеки има свои собствени идеи и лична позиция по отношение на брака, никой не може да предвиди кой в крайна сметка ще стане истинската му половинка, а собствените му представи за това нямат особено значение. След като срещнеш някого, когото харесваш, можеш да се опиташ да го спечелиш; но дали този човек ще се заинтересува от теб, дали ще може да стане твой партньор, не зависи от теб. Обектът на твоите симпатии не е непременно онзи, с когото ще споделиш живота си; и в същото време някой, за когото никога не би се сетил, може тихичко да навлезе в живота ти и да стане твой партньор, най-важният елемент в съдбата ти, твоята половинка, с която съдбата ти е неразривно свързана. И така, въпреки че в света има милиони бракове, всеки от тях е различен от другите: има толкова много успешни бракове, но има и много неуспешни; много от тях са на изток и на запад, много други са на север и на юг; има толкова много перфектни двойки, толкова много бракове се сключват в една и съща социална среда; толкова много бракове са щастливи и хармонични, а толкова много други са мъчителни и тъжни; толкова много бракове предизвикват завистта на другите, толкова много остават неразбрани и пораждат неодобрение; толкова много бракове са изпълнени с радост, а толкова много други са облени със сълзи и носят отчаяние… В това безкрайно разнообразие от бракове хората разкриват своята лоялност и доживотна преданост към брака; показват любов, привързаност и неразделност или пък примирение и неразбиране. Други предават брака си или дори изпитват омраза към него. Независимо какво носи бракът — щастие или болка — мисията на всеки човек в него е предопределена от Създателя и няма да се промени. Тази мисия е нещо, което всеки трябва да изпълни. Съдбата на всеки човек, която стои в основата на всеки брак, е неизменна и е определена от Създателя много преди това.

2) Бракът се ражда от съдбите на двамата партньори

Бракът е важен момент в живота на човека. Той е продукт на съдбата на човека и представлява ключова връзка в нея. Бракът не се основава на личните желания и предпочитания на човек и не се влияе от външни фактори, а се определя изцяло от съдбите на двете страни, от това каква съдба е уредил и предопределил Създателят и за двамата членове на двойката. На пръв поглед целта на брака е да продължи човешката раса, но в действителност той е просто ритуал, през който човек преминава в процеса на изпълнение на своята мисия. В брака хората не играят само ролята на създатели на следващото поколение; те поемат всички онези различни роли, които се отнасят до запазването на брака, и мисиите, чието изпълнение изискват тези роли. Както раждането на човек влияе върху промените, през които преминават заобикалящите го хора, събития и неща, така и бракът му неизбежно ще засегне тези хора, събития и неща и освен това ще ги промени по различни начини.

След като човек стане независим, той започва своя жизнен път, който го води стъпка по стъпка към хората, събитията и нещата, свързани с брака му. В същото време другият човек, с когото ще встъпи в брак, се приближава стъпка по стъпка към същите тези хора, събития и неща. Под върховенството на Създателя двама души без каквато и да е връзка, но със свързани съдби, сключват брак и като по чудо стават семейство — както се казва, „два вола в един ярем“. По този начин, когато човек сключи брак, неговият житейски път ще се пресече с този на половинката му и ще му повлияе, също както неговата житейска съдба ще бъде повлияна от житейския път на партньора му. С други думи, човешките съдби са взаимосвързани и никой не може да изпълни своята житейска мисия или да изпълни своята роля в абсолютна независимост от другите. Раждането на човек засяга огромна верига от взаимоотношения; етапът на израстване също включва сложна верига от взаимоотношения. По подобен начин бракът неизбежно съществува и се поддържа в огромна, сложна мрежа от човешки взаимоотношения, която включва съдбата на всеки член и ѝ влияе. Бракът не е продукт на семействата на двамата партньори, на обстоятелствата, при които са израснали, на външния им вид, възрастта, заложбите, талантите или на други фактори — той по-скоро е резултат от обща мисия и свързана съдба. Това е произходът на брака, продукт на човешката съдба, която Създателят организира и подрежда.

Петият решаващ момент: потомството

След като сключи брак, човек започва да отглежда новото поколение. Той не може да предвиди колко и какви деца ще има; това също се определя от съдбата, предопределена от Създателя. Това е петият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

Ако някой се е родил, за да изпълни ролята на нечие дете, то той отглежда ново поколение, за да изпълни ролята на нечий родител. Тази смяна на ролите кара човек да преживее различни фази от живота от различни гледни точки. Освен това тя му дава различен сбор от житейски преживявания, чрез които човек опознава върховенството на Създателя, което винаги е прилагано по един и същи начин, както и факта, че никой не може да престъпи или да промени предопределеното от Създателя.

1) Човек не може да контролира съдбата на своето потомство

Раждането, израстването и бракът са източник на разочарования от различен вид и в различна степен. Някои хора са недоволни от семейството или от външния си вид; други не харесват родителите си; трети се възмущават или имат оплаквания от средата, в която са израснали. За повечето хора най-голямото разочарование е бракът. Независимо колко е недоволен човек от раждането си, съзряването си или брака си, всеки, който е преминал през това, знае, че човек не може да избира къде и кога да се роди, как да изглежда, кои да са родителите му и кой да е брачният му партньор, а просто трябва да приеме волята на Небето. Но въпреки това, когато дойде време да отгледат бъдещото поколение, родителите започват да проектират върху децата си всичките желания, които не са успели да изпълнят през първата половина от живота си, с надеждата, че потомството им ще компенсира всички разочарования, които е трябвало да изпитат през първата половина от живота си. И така, хората се отдават на различни фантазии за децата си: че като пораснат, дъщерите им ще станат зашеметяващи красавици, а синовете им — елегантни господа, че дъщерите им ще бъдат образовани и талантливи, а синовете им ще бъдат отлични студенти и известни спортисти, че дъщерите ще бъдат деликатни, добродетелни и благоразумни, а синовете ще бъдат умни, надарени и чувствителни. Те се надяват, че техните потомци, били те дъщери или синове, ще уважават по-възрастните, ще бъдат внимателни към родителите си, че ще бъдат обичани и хвалени от всички… На този етап надеждите за живот цъфтят с нова сила и в сърцата на хората пламват нови страсти. Хората знаят, че в този живот са безсилни и безнадеждни, че няма да имат друг шанс или друга надежда да се откроят сред тълпата и че нямат друг избор, освен да приемат съдбата си. Затова те проектират върху следващото поколение всичките си надежди, всички нереализирани желания и идеали с надеждата, че тяхното потомство ще им помогне да сбъднат мечтите си и да реализират желанията си, че дъщерите и синовете им ще прославят фамилното си име, ще станат влиятелни, богати или известни хора. С една дума, те желаят невероятна сполука за децата си. Плановете и фантазиите на хората са съвършени — нима те не знаят, че броят на децата, техният външен вид, способности и други качества не зависят от тях и че съдбата на децата им изобщо не е в техните ръце? Хората нямат власт над своите съдби, но въпреки това се надяват да променят съдбата на младото поколение; те не могат да избягат от своята собствена съдба, но въпреки това искат да контролират съдбата на своите синове и дъщери. Нима не се надценяват? Това не е ли пример за човешка глупост и невежество? Хората правят всичко за децата си, но в крайна сметка колко или какви деца ще имат не се определя от техните планове и желания. Някои хора са бедни, но създават много деца; други са богати, но нямат ни едно. Някои искат дъщеря, но желанието им не е предопределено да се изпълни; някои искат син, но мъжкото потомство не им се ражда. За някои децата са благословия, за други — проклятие. Някои двойки са интелигентни, но им се раждат глуповати деца; някои родители са трудолюбиви и честни, а им се раждат мързеливи деца. На някои добри и морални родители се раждат деца, които порастват хитри и порочни. На родители със здрав ум и здраво тяло им се раждат деца с увреждания. Някои родители са обикновени и неуспели в живота, а децата им, напротив, постигат велики неща. Децата на родители с ниско обществено положение понякога заемат високи постове…

2) След като отгледат следващото поколение, хората придобиват ново разбиране за съдбата

Повечето хора се женят на възраст около тридесет години — етап от живота, в който човек все още няма разбиране за човешката съдба. Но когато хората започнат да отглеждат деца и докато потомството им расте, родителите наблюдават как по-младото поколение повтаря живота на предишното и всичко преживяно от него. Когато виждат как собственото им минало се повтаря при децата им, те осъзнават, че пътят, по който върви младото поколение, не може да се планира и избере, точно както е било с техния. Изправени пред този факт, те нямат друг избор, освен да признаят, че съдбата на всеки човек е предопределена и без да го осъзнават напълно, те постепенно се отказват от желанията си и страстите в сърцата им угасват и замират… През този период, след като вече са преминали през важните ориентири в живота си, хората постигат ново разбиране за живота, развиват ново отношение към него. Колко може да очаква от бъдещето човек на тази възраст, на какви перспективи може да се надява? Коя петдесетгодишна жена все още мечтае за Чаровния принц? Кой петдесетгодишен мъж все още е в търсене на своята Снежанка? Коя жена на средна възраст все още се надява да се превърне от грозно патенце в красив лебед? Имат ли повечето възрастни мъже същото желание за кариера като по-младите? Като цяло, независимо от пола, всеки човек, който е доживял до тази възраст, най-вероятно притежава сравнително благоразумно, практично отношение към брака, семейството и децата. Всъщност той вече няма възможности за избор, няма и желание да предизвиква съдбата. Що се отнася до човешкия опит, след като човек достигне тази възраст, у него напълно естествено се развива определено отношение: „Човек трябва да приеме съдбата си. Децата имат своя орис. Съдбата на човека е предопределена от Небето“. След като са претърпели всички злополуки, разочарования и изпитания на този свят, повечето хора, които не разбират истината, обобщават разбирането си за човешкия живот с три думи: „Това е съдба!“. Макар тази фраза да показва, че светските хора са осъзнали съществуването на човешката съдба, и да отразява заключението, до което са стигнали, и въпреки че изразява безпомощността на човешката раса и би могла да бъде определена като проницателна и точна, тя е безкрайно далеч от разбирането на върховенството на Създателя и по никакъв начин не замества познанието за Неговата власт.

3) Вярата в съдбата не е заместител на познанието за върховенството на Създателя

След като сте следвали Бог толкова години, има ли съществена разлика между вашето познание за съдбата и това на светските хора? Наистина ли сте разбрали предопределението на Създателя, наистина ли сте опознали Неговото върховенство? Някои хора са придобили пълно и задълбочено разбиране на фразата „това е съдба“, но въпреки това ни най-малко не вярват във върховенството на Бог, не вярват, че съдбата на човека се подрежда и се ръководи от Бог, и не желаят да се подчинят на Божието върховенство. Такива хора сякаш се носят в океана, подхвърляни от вълните, носят се по течението и нямат друг избор, освен да чакат безучастно и да се подчинят на съдбата. В същото време те не признават, че човешката съдба е подчинена на Божието върховенство. Не могат по собствена инициатива да опознаят Божието върховенство и съответно да придобият познание за Божията власт, не могат да се подчинят на Божията организация и подредба, да престанат да се противопоставят на съдбата и да заживеят под грижите, защитата и водачеството на Бог. С други думи, да приемеш съдбата не е същото като да се подчиниш на върховенството на Създателя. Вярата в съдбата не означава, че човек приема, признава и познава върховенството на Създателя; вярата в съдбата е просто признание за нейното съществуване и нейните външни прояви. Това не е същото като да знаеш как Създателят управлява съдбата на човечеството, като да признаваш Създателя като източник на власт над съдбите на всички неща и определено не е същото като да се подчиняваш на Неговата организация и подредба на човешките съдби. Ако човек вярва само в съдбата — дори и да я усеща дълбоко — но в същото време не е в състояние да познае и признае върховенството на Създателя над съдбата на човечеството, да му се подчини и да го приеме, тогава животът му ще остане трагедия, живот, изживян напразно, празнота. Ще бъде неспособен да се отдаде на господството на Създателя, да стане сътворено човешко същество в истинския смисъл на думата и да се наслаждава на одобрението на Създателя. Човек, който наистина познава и преживява върховенството на Създателя, трябва да бъде в активно състояние, а не в негативно или безпомощно. Макар че такъв човек би приел, че всичко е предопределено, той би трябвало да притежава и точно определение за живота и съдбата: всеки живот е подвластен на върховенството на Създателя. Когато поглежда назад към изминатия път и си спомня всеки етап от пътуването си, човек вижда, че на всяка стъпка — независимо дали това пътуване е било трудно, или лесно — Бог го е насочвал по пътя му и го е планирал. Именно педантичната организация на Бог и внимателното Му планиране са отвели нищо неподозиращия човек до днешния ден. Да можеш да приемеш върховенството на Създателя, да получиш Неговото спасение — какво голямо богатство е това! Ако човек се отнася негативно към съдбата, това доказва, че той се противопоставя на всичко, което Бог е организирал за него, че не притежава покорно отношение. Ако някой има положително отношение към Божието върховенство над човешката съдба, когато погледне назад към изминатия път и истински преживее Божието върховенство, ще пожелае още по-ревностно да се подчини на всичко, което Бог е организирал, ще бъде още по-решителен и уверен в необходимостта да позволи на Бог да ръководи неговата съдба и да спре да се противопоставя на Бог. Защото човек вижда, че когато не разбира съдбата, когато не разбира Божието върховенство, когато съзнателно се скита опипом в живота, залита и се спъва в мъглата, пътят му е твърде труден, твърде болезнен. Така че като признаят върховенството на Бог над човешката съдба, умните предпочитат да го опознаят и приемат, да се сбогуват с онези болезнени дни, когато са се опитвали да изградят добър живот със собствените си ръце, и да престанат да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените „житейски цели“ по своя си начин. Когато човек няма Бог, не може да Го види, не може ясно да осъзнае Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и нещастен. Където и да се намира човек, каквато и работа да върши, неговият поминък и преследването на неговите цели му носят само безкрайна скръб и страдание без облекчение, така че за него е непоносимо да поглежда назад към миналото си. Едва след като приеме върховенството на Създателя, след като се подчини на Неговите организации и подредби и започне да търси истинския човешки живот, човек ще започне постепенно да се освобождава от всички скърби и страдания и да се отървава от цялата празнота в живота си.

4) Само онези, които се подчиняват на върховенството на Създателя, могат да постигнат истинска свобода

Тъй като хората не признават Божието ръководство и Божието върховенство, те винаги се противопоставят на съдбата, отнасят се към нея с непокорство и винаги се стремят да отхвърлят Божията власт и върховенство, както и онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и плановете им се провалят на всяка крачка. Борбата, която се води в дълбините на човешката душа, е придружена от дълбока болка, проникваща до мозъка на костите, защото през цялото това време човек губи живота си за дреболии. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или в това, че човек се е родил нещастен? Очевидно не е нито едното, нито другото. В дълбочина това е свързано с пътя, който поемат хората, с начина на живот, който избират за себе си. Някои може би не са разбрали това, но когато наистина знаеш, когато наистина си стигнал до признанието, че Бог има върховенство над човешката съдба, когато наистина разбереш, че всичко, което Бог е планирал и решил за теб, ти носи голяма полза и те закриля, тогава усещаш как болката ти постепенно отшумява и ти целият се отпускаш, ставаш непринуден и освободен. Съдейки по състоянието на повечето хора, те, обективно погледнато, не могат да се примирят с практическите стойност и смисъл на върховенството на Създателя над съдбата на човека, макар че на субективно ниво те не искат да продължат да живеят както преди и искат да получат облекчение на болката си. Обективно погледнато, те не могат истински да приемат върховенството на Създателя и да му се подчинят, а още по-малко знаят как да търсят и приемат подредбите и организацията на Създателя. Следователно, ако хората не могат истински да приемат факта, че Създателят има върховенство над съдбата на човека и над всички човешки въпроси, ако не могат истински да се подчинят на господството на Създателя, ще им бъде трудно да не останат под властта и в оковите на идеята, че „съдбата на човека е в собствените му ръце“. Ще им бъде трудно да се избавят от болката на ожесточената борба със съдбата и с властта на Създателя, да не говорим за това, че ще им бъде трудно да станат наистина освободени и непринудени, да станат хора, които се покланят на Бог. Но има един прост начин човек да се освободи от това състояние и той е да се прости с досегашния си начин на живот, да се сбогува с досегашните си житейски цели, да обобщи и анализира предишния си начин на живот, житейски възглед, предишните си стремежи, желания и идеали, а след това да ги сравним с Божиите намерения и изисквания към човека и да разберем дали някои от тях са в съответствие с Божиите намерения и изисквания, дали наистина се основават на правилните житейски ценности, дали водят до по-добро разбиране на истината и дали позволяват на човека да живее, притежавайки човечност и подобие на човешко същество. Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и безбройните им начини на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Опитай се да се подчиняваш само на Божиeто устройство и напътствия, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог. Звучи лесно, но не е лесно да се направи. Някои могат да понесат тази болка, други не могат. Някои са готови да се подчинят на това, други — не. Тези, които не са готови, нямат желание и решителност за това. Те ясно осъзнават Божието върховенство, знаят отлично, че именно Бог планира и организира човешката съдба, но въпреки това се съпротивляват и се борят и не се примиряват с това да предадат съдбата си в Божиите ръце и да се подчинят на Божието върховенство. Нещо повече, те негодуват срещу Божиите подредби и организация. Така че винаги ще има хора, които искат да разберат на какво са способни. Те искат да променят съдбата си със собствените си ръце или да постигнат щастие със собствените си сили, да видят дали могат да прекрачат границите на Божията власт и да се издигнат над Божието върховенство. Трагедията на човека не се състои в това, че се стреми към щастлив живот, нито че търси слава и богатство или се бори в мъглата срещу своята съдба, а в това, че, след като е видял съществуването на Създателя, след като е научил, че Създателят има върховенство над човешката съдба, той все още не е в състояние да се поправи, не може да извади краката си от тресавището, а втвърдява сърцето си и упорства в своите заблуди. Той предпочита да продължава да гази в калта, упорито да съперничи на върховенството на Създателя, да му се съпротивлява до последно без никакво угризение на съвестта. Едва след като е победен и лежи окървавен, той най-накрая решава да се предаде и да погледне назад. Това е истинската същност на човешкото нещастие. Затова казвам, че тези, които избират покорството, са мъдри, а онези, които избират борбата и бягството, са наистина глупави.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свържете се с нас в Messenger