Последния път разговаряхме за четири постулата на традиционната култура относно моралното поведение. Припомнете Ми кои бяха те. („На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Жертвай собствените си интереси заради другите“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ и „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“.) Ясно ли ви е какво трябва да бъде анализирано и разбрано във всеки постулат? Всеки постулат в традиционната култура е тясно свързан с реалния живот на хората и с тяхното поведение. Няма съмнение, че тези постулати на традиционната култура имат определено влияние върху реалния живот на хората и поведението им. Принципите на думите, делата и поведението на хората в реалния живот в общия случай произтичат от тези постулати и възгледи на традиционната култура. Ясно е, че влиянието на традиционната култура върху хората и внушенията ѝ в съзнанието им са доста дълбоки. След като приключих разговора на предното събрание, вие заехте ли се с това да размишлявате и да разговаряте помежду си? (Разговаряхме и разбрахме донякъде тези постулати относно моралното поведение и успяхме малко да променим възгледите и схващанията си по тези въпроси, но все още не ги разбираме в дълбочина.) За да схванете тези неща в дълбочина, от една страна, трябва да основете разбирането си на това, за което разговарях, а от друга страна — на възгледите си от реалния живот, както и на мислите, които ви спохождат, и действията, които предприемате, когато нещо ви се случи. Никак не е достатъчно само да слушате проповеди. Целта на слушането на проповеди е да можете да разпознаете негативните неща в реалния живот, да ги разграничавате по-точно и след това да можете да доловите положителните неща и да ги разбирате правилно, за да могат Божиите слова да се превърнат във вашите критерии за поведение и държание в реалния живот. От една страна, упражняването на прозорливост за тези негативни неща има корективно въздействие върху поведението и държанието на хората, доколкото тази прозорливост може да поправи погрешните идеи, възгледи и нагласи на хората към събитията и нещата. Друг положителен ефект от нея е, че може да накара хората да възприемат правилни начини и методи, както и точни принципи за практикуване по отношение на възгледите си за хората и нещата, и в поведението и постъпките си. Това са целта и търсеният ефект на разговорите за постулатите относно моралното поведение и анализирането им.

Вече два пъти разговаряме за постулатите относно моралното поведение в традиционната китайска култура, които в основата си представляват изисквания към моралното поведение на хората, възникнали в широк социален контекст. При отделния човек тези постулати могат да ограничат и управляват човешкото поведение до известна степен; в по-общ план тяхната цел е да създадат добър обществен дух и, разбира се, да дадат възможност на управляващите да управляват народа по-добре. Ако хората имат свои собствени идеи, могат да мислят свободно и да търсят свои собствени морални стандарти за поведение, или ако могат да изразяват личното си мнение, да живеят според собствените си идеи, да се държат както намерят за добре и да възприемат собствени възгледи за нещата, хората, обществото, от което са част, и страната, в която живеят, това несъмнено не е нито изгодно положение, нито добър знак за управляващите, тъй като пряко застрашава позицията им на властимащи. Накратко, тези постулати за морално поведение всъщност са издигнати от така наречените моралисти, мислители и учители, за да се харесат на управниците и да им угодят, както и за да покажат, че могат да използват тези мисли и теории заедно с репутацията и престижа си в служба на управниците. В общи линии естеството на всички тези постулати за морално поведение, за които разговаряхме, е такова. Тяхната цел не беше нищо друго освен да ограничат човешките мисли, морално поведение и възгледи за нещата в рамките на един морален периметър, който хората смятаха за малко по-добър, по-положителен и по-благороден, за да се намалят конфликтите между хората, да се внесе хармония в общуването помежду им и да се установи спокойствие, като по този начин се облагодетелства властта на управниците върху хората и освен това се консолидира статусът на управляващата класа, и се поддържа обществена хармония и стабилност. По този начин хората, въвели стандарти за морално поведение, получиха всичко, което са желали, с което спечелиха високата оценка на управляващата класа и получиха важни постове, а тези важни постове са именно кариерата, към която са се стремили и на която са се надявали. Дори и да не успяха да станат високопоставени държавни служители, най-малкото щяха да останат в паметта на идващите поколения и да влязат в историята. Помислете за това — кои от хората, които са определили постулатите за морално поведение, не са на почит в обществото? Има ли някой от тях, на когото човешката раса да не се възхищава? Дори и до днес тези така наречени мислители, учители и моралисти, като например Конфуций, Менций, Лао Дзъ, Хан Фей Дзъ и други подобни, са неизменно харесвани, почитани и уважавани сред китайците. Ние, разбира се, сме изброили една много малка част от постулатите за морално поведение, а посочените примери са само няколко от най-представителните постулати. Макар и тези постулати за морално поведение да идват от много хора, идеите и възгледите, застъпени от тези така наречени светила, съответстват изцяло на желанията на управляващите и управляващата класа, а всички техни концепции за управление и основните им идеи са едни и същи — да се формулират някои морални норми за поведение и постъпки, които хората да следват, за да се държат прилично, безропотно да допринасят за обществото и държавата си и да живеят кротко сред събратята си. В общи линии това е всичко. Независимо от коя династия или от кой човек произлизат тези постулати за морално поведение, идеите и възгледите на техните автори имат една и съща цел — да обслужват управляващата класа и да заблуждават и контролират човечеството.

Вече разговаряхме за осем постулата за морално поведение. Естеството на тези осем постулата е, общо взето, изискването хората да се отрекат от егоистичните си желания и от собствената си воля и да служат на обществото, на човешката раса и на страната си, и да достигнат до себеотрицание. Например, за която и група от хора да се отнасят постулати като „Жертвай собствените си интереси заради другите“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ и „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, всички те изискват от хората да се самоограничават — да ограничат собствените си желания и неморално поведение, и да поддържат приемливи идеологически и морални възгледи. Колкото и тези постулати да влияят на човечеството и независимо дали това влияние е положително, или отрицателно, целта на тези така наречени моралисти, казано накратко, беше да ограничават и управляват моралното поведение на хората чрез издигането на такива постулати, за да имат хората основни правила за поведение и действие, за да знаят как да гледат на другите и на нещата, и как да възприемат обществото и държавата си. Положителната страна на това е, че измислянето на тези постулати за морално поведение до известна степен е изиграло своята роля в ограничаването и управляването на моралното поведение на човечеството. Ако обаче погледнем обективните факти, то е докарало хората дотам да приемат някои неискрени и претенциозни мисли и възгледи, което прави хората, повлияни и оформени от традиционната култура, по-хитри, по-лукави, по-добри в преструвките и по-ограничени в мисленето си. Поради влиянието и втълпяването от страна на традиционната култура хората постепенно са възприели тези насадени от нея погрешни възгледи и постулати като положителни и са започнали да почитат тези светила и велики личности, които ги заблуждават, като светци. Когато хората са подведени, умовете им са размътени, сковани и притъпени. Те не знаят какво е нормална човешка природа, нито към какво трябва да се придържат и стремят хората с нормална човешка природа. Не знаят как трябва да живеят в този свят или какви начини и правила на съществуване трябва да възприемат, още по-малко каква е истинската цел на човешкото съществуване. Поради влиянието, насаждането и дори ограниченията на традиционната култура, положителните неща, изисквания и правила от Бог са били потъпкани. В този смисъл различните постулати за морално поведение в традиционната култура в голяма степен са подвели дълбоко и са изкривили човешките мисли, като са ги ограничили и са заблудили хората, и са ги отвели далеч от правилния път в живота и все по-далеч от Божиите изисквания. Това означава, че колкото по-дълбоко повлиян си от различните идеи и възгледи за морално поведение в традиционната култура, и колкото по-дълго те са ти били насаждани, толкова повече се отдалечаваш от мислите, стремежите, целите, които трябва да се преследват, и от правилата за съществуване, които трябва да следват хората с нормална човешка природа, и толкова повече се отдалечаваш от стандартите, които Бог изисква от хората. След като бъдат заразени, индоктринирани и пропити от тези идеи на традиционната култура, хората ги приемат като кодекс, дори гледат на тях като на истини и като на критерии, според които да гледат на хората и на нещата и според които да постъпват и да се държат. Те вече не мислят и не се съмняват дали тези неща са верни, или не, нито достигат отвъд различните постулати на традиционната култура по отношение на понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, за да разсъждават за това как трябва да живеят. Хората не знаят това, нито мислят за него. Защо не мислят за него? Защото мислите им са изпълнени и заети с тези морални писания, проповядващи благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Макар и много от тях да вярват в истинския Бог и да четат Библията, те все още бъркат Божиите слова и истината с многото постулати за морално поведение, произтичащи от благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Някои дори смятат много от тези постулати на традиционната култура за писания за положителните неща и ги пробутват за истината, проповядват ги и ги разпространяват като истината, и дори си позволяват да ги цитират на другите, за да ги поучат. Това е много сериозен проблем. То е нещо, което Бог не иска да вижда, нещо, което Го отвращава. И така, могат ли всички, които приемат Божието дело от последните дни, да прозират нещата от традиционната култура и да ги разпознават ясно? Не непременно. Някои хора продължават да почитат нещата от традиционната култура и да ги одобряват. Ако тези сатанински отрови не се прочистят изцяло, на хората ще им бъде трудно да разберат и да добият истината. Божиите избраници трябва да прозрат един факт: Божието слово си е Божие слово, истината си е истина, а човешките думи са си човешки думи. Благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност са човешки думи. Традиционната култура също е човешки думи. Човешките думи никога не са истината, нито някога ще се превърнат в истината. Това е факт. Колкото и хората да се идентифицират с понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност в мислите и възгледите си, тези неща не могат да заменят Божиите слова; колкото и доказано и потвърдено правилни да са били тези ценности в продължение на хилядите години на съществуване на човечеството, те не могат да се превърнат в Божиите слова или да ги заменят, а още по-малко могат да бъдат вземани за Божиите слова. Дори и постулатите за понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност да съответстват на съвестта и разума на хората, те не са Божии слова, не могат да заменят Божиите слова, а още по-малко могат да бъдат наричани истината. Постулатите и изискванията по отношение на благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността в традиционната култура обслужват само обществото и управляващата класа. Тези постулати и изисквания имат единствената цел да ограничават и направляват човешкото поведение, за да се постигне по-добър обществен дух, който е благоприятен за стабилизирането на властта на управляващата класа. Колкото и стриктно да се придържаш към ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, ти, естествено, няма да можеш да разбереш истината, нито ще си способен да се покориш на Бог, нито в крайна сметка ще станеш приемливо сътворено същество. Колкото и стриктно да се придържаш към тези неща, ако не разбираш истината, не можеш да изпълняваш дълга си на приемливо ниво. Какво ще бъдеш тогава в очите на Бог? Още ще си невярващ и ще принадлежиш на Сатана. Дали някой, за когото се предполага, че има изключителни морални качества и благородна етика, притежава съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа? Може ли такъв човек искрено да приеме истината? Може ли да вярва в Бог и да Го следва? Категорично не! Защото той почита не друг, а Сатана, дяволите, псевдосветиите и фалшивите светци. Той изпитва неприязън към истината и я мрази от дъното на душата си и до мозъка на костите си. Затова той със сигурност е човек, който се противи на Бог и който е Негов враг. Хората, които почитат дяволите и Сатана, са най-надменните, надути и неразумни хора — те са най-пропадналите от човешката раса, костите им са просмукани със сатанинска отрова, пълни са със сатанински ереси и лъжи. Щом видят Божието слово и истината, очите им се зачервяват и от тях бликва гняв, с което разкриват отвратителните си лица на демони. Затова на всеки, който почита традиционната култура и сляпо вярва в такива традиционни лъжи като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, изпитва неприязън към истината и я мрази. Той ни най-малко не притежава разума, присъщ на нормалната човешка природа, и никога няма да приеме истината. Нещата от традиционната култура и постулатите за морално поведение относно благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността никак не са в съзвучие с истината или с Божиите слова. Колкото и старателно хората да прилагат на практика тези ценности и колкото и да ги поддържат, това не е същото като да изживяваш нормална човешка природа. Това е така, защото човешките нрави са покварени. Така стоят нещата. Хората са изпълнени с всякакви сатанински учения, а максимата „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ се е превърнала в тяхна природа същност. Колкото и сладко да излизат от устата ти, колкото и възвишен да е езикът ти, колкото и велики да са теориите ти, тези постулати на традиционната култура относно моралното поведение не могат да бъдат приложени на практика. Дори и да се придържаш към всяко от правилата, които са ти наложени въз основа на ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност в традиционната култура, ти си просто повърхностно благовъзпитан. Но щом стане дума за това да вярваш в Бог, да Го следваш, да изпълняваш дълга си и да се покоряваш на Бог, както и за отношението ти и възгледите ти по отношение на Него и на истината, тези ценности на традиционната култура не ти вършат никаква работа. Те не могат да обуздаят твоето непокорство, нито да преобърнат представите ти за Бог, нито да поправят покварения човешки нрав, да не говорим да разрешат проблема с човешката повърхностност в изпълнението на дълга. Тези ценности по никакъв начин не допринасят за ограничаването на поквареното поведение на хората и са изначално неспособни да дадат възможност на хората да изживеят нормална човешка природа.

Повечето хора, когато току-що са повярвали в Бог, смятат, че вярата е нещо много просто. Мислят, че да вярваш в Бог и да Го следваш, означава да се научиш да бъдеш търпелив и толерантен, охотно да даряваш средства за благотворителност, да си склонен да помагаш на другите, да си умерен в думите и действията си, да не си твърде арогантен или твърде груб с другите. Струва им се, че ако се държат по този начин, Бог ще е доволен и никой няма да ги кастри, докато изпълняват дълга си. Ако служат като водачи или работници, те вярват, че няма да бъдат заменени или отстранени. Мислят, че спасението им е в кърпа вързано. Наистина ли вярата в Бог е нещо толкова просто? (Не.) Немалко хора разсъждават по този начин, но в крайна сметка идеите, възгледите и поведението им в живота завършват с провал. Накрая някои хора, които не знаят къде им е мястото във вселената, свеждат всичко до едно-единствено изречение: „Аз се провалих като човек!“. Мислят, че да се държиш като човек означава да се придържаш към ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Но може ли това да се нарече човешко поведение? Това не е поведение на човек, това е поведение на дявол. Бих попитал тези, които казват: „Аз се провалих като човек“ дали те самите са се държали човешки? Та ти дори не си се опитал да се държиш като човек — как можеш да кажеш: „Аз се провалих като човек“? Това е провал на традиционните културни ценности като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност да изпълняват функцията си върху хората, а не твой провал да се държиш като човек. Когато хората изпълняват дълга си в Божия дом, такива неща като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност не вършат абсолютно никаква работа и от тях вече няма полза. Хората несъзнателно заключават: „О, благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност — та те не вършат работа! Преди смятах, че е лесно да се държа добре и че вярата в Бог е нещо много просто, че няма нищо сложно в нея. Едва сега си давам сметка, че съм подхождал опростенчески към вярата в Бог“. След като слушат проповеди дълго време, те в крайна сметка осъзнават, че хората непременно трябва да разбират истината. Ако не разбират някаква област от нея, са склонни да допускат грешки в тази област и да бъдат кастрени, да се провалят и да бъдат съдени и наказвани. Значението на нещата, които преди са смятали за правилни, добри, положителни и благородни, избледнява и те губят своята стойност в лицето на истината. Всички различни постулати относно благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността са оказали някакво влияние върху мислите и възгледите на хората, както и върху начините и средствата, чрез които те вършат делата си. Ако не беше Божието дело на управлението по спасението на човечеството и ако хората продължаваха да живеят така, както сега — под властта на Сатана, то благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността, макар и да са относително положителни неща, биха играли незначителна положителна роля в човешкото мислене, обществения дух и обществената среда. Най-малкото тези неща не подбуждат хората към извършване на злини, убийства и палежи, нито към изнасилвания и плячкосване. Що се отнася до Божието дело по спасението на човечеството обаче, никое от тези неща — благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност няма връзка с истината, пътя или живота, които Бог иска да дари на човечеството. И това не е всичко. Ако разгледаме различните идеи, застъпвани чрез ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, и изискванията, които те предявяват към моралното поведение на хората, влиянието им върху него и ограниченията, които му налагат, никоя от тези ценности не е допринесла за довеждането на хората обратно при Бог или повеждането им по правилния път в живота. Напротив — те са се превърнали в основни спънки, които пречат на хората да се стремят към истината и да я приемат. Постулатите за морално поведение, за които разговаряхме и които анализирахме предния път — Не присвоявай парите, които намериш; Извличай удоволствие от това да помагаш на другите; Бъди строг към себе си и търпелив към другите; Отвръщай на злото с добро; На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност; Жертвай собствените си интереси заради другите; Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена; Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал — бяха изяснени в общението и всички ги разбират поне в общи линии. Истината е, че до който и аспект на моралното поведение да се отнасят тези постулати, те ограничават човешкото мислене. Ако не различаваш тези неща и не разбираш ясно същината на тези постулати, и не преобърнеш тези свои погрешни възгледи, няма да можеш да се избавиш от тези постулати за морално поведение, нито от влиянието им върху теб. Ако не съумееш да се отървеш от тези неща, ще ти е трудно да приемеш истината от Бог, критериите на Божиите слова и конкретните изисквания на Създателя към моралното поведение на хората, и също така ще ти е трудно да наблюдаваш и практикуваш Божиите слова като принципи и критерии на истината. Нима това не е сериозен проблем?