Споменаването на „Източна мълния“ поставя в недоумение много братя и сестри в Господа: защо, след като религиозната общност като цяло все повече губи членове и се изражда, а свещениците и старейшините стават все по-сдържани и консервативни в осъждането и изтласкването на „Източна мълния“, самата „Източна мълния“ не само не губи своите привърженици и не затихва, а настъпва като неудържима мощна вълна, която помита континентален Китай и дори излиза извън пределите му в други страни и региони по света, където я приемат все повече хора? Пред лицето на този факт религиозните хора са дълбоко озадачени, макар че в действителност причината е съвсем проста: това, което различните вероизповедания наричат „Източна мълния“, е завърналият се Спасител Исус от последните дни, който се спусна от небето на „бял облак“. Това е Самият практически Бог, който се върна в плът! Затова въпреки факта, че правителството на Китайската комунистическа партия, свещениците и старейшините на религиозния свят се съпротивляват, нападат или осъждат въплътения Бог от последните дни или Неговото дело, няма човек или сила, които могат да възпрепятстват или сдържат това, което Той иска да постигне. Божията власт, мощ и Неговото всемогъщество и мъдрост не могат да бъдат надвити от никоя сила на Сатана.

Много хора смятат, че всичко, което религиозните водачи и управляващата партия осъждат, не може да бъде истинският път, но дали тази гледна точка отговаря на истината? Спомнете си Епохата на благодатта, когато Бог се въплъти като Господ Исус, за да започне Своето ново дело в Юдея. Юдейските първосвещеници, книжници и фарисеи Го осъждаха, отричаха и преследваха от началото до края. Те осъждаха Господ Исус за това, че е син на дърводелец, опитваха се да Му повдигнат всевъзможни обвинения и богохулстваха, че Той изгонвал бесовете с помощта на царя на демоните. Те направиха всичко възможно, за да убият Господ Исус. Накрая дори влязоха в заговор с Рим, за да заловят Господ Исус, и приковаха милосърдния Господ Исус на кръста. Дори когато Господ Исус възкръсна и се възнесе на небето, те продържиха да фабрикуват всякакви слухове, злепоставяха и клеветяха Йоан, Павел и другите апостоли и ученици, като ги наричаха „назарейска секта“, „еретици“ и „култопоклонници“. Те всячески дебнеха и преследваха учениците на Господ Исус. Но мъдростта на Бог винаги обръща хитростите на Сатана в своя полза и ги надгражда; как Сатана би могъл да възпрепятства Неговото дело или да го разруши? Бог използва безсмисленото преследване и гоненията от страна на юдаизма и Римската империя, за да накара учениците да избягат сред много народи и така да разпространят спасението на Господ Исус надлъж и нашир. Братя и сестри, хайде да се замислим: юдейските водачи и римското правителство се съпротивляваха яростно и осъждаха Господ Исус и Неговата работа. Дали защото Господ Исус не бе истинският Бог? Дали защото Господ Исус не показваше истинския път? Възможно ли е онова, което религиозните водачи и римското правителство отхвърляха и преследваха да не беше Божият път? Възможно ли е истинският път да се определя от религиозните водачи и политическите власти? Господ Исус каза: „Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му“ (Йоан 3:19-20). „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18). „Това поколение е лукаво поколение“ (Лука 11:29). В 1 Йоан 5:19 се казва: „Целият свят лежи в лукавия.“ След като Сатана поквари човечеството, той падна дотам, че презря и намрази истината и стана враг на Бог. Целият свят се контролира напълно от Сатана, а цялата религиозна общност отдавна се намира под контрола на лицемерни фарисеи и антихристи. Сатана царува над всички. Затова, когато въплътеният Бог се яви, за да върши Своята работа, религиозните водачи и сатанинските сили неминуемо ще се вдигнат, за да заклеймят и да се противопоставят на Бог и Неговото дело. Да оценяваме истината по това дали религиозните водачи и сатанинските режими я заклеймяват, очевидно е неправилно и абсурдно!

Сега, в тези последни дни, Бог отново се въплъти в Китай — непоколебимия бастион на атеизма, самото гнездо на големия червен змей, — за да осъществи Своето дело на правосъдието, започвайки със Своя дом. Бог поднася истини, за да съди и пречиства човечеството, като целта е да спаси напълно човека от тъмното влияние на Сатана; накрая спасените ще бъдат въведени от Него в Божието Царство и ще намерят покой заедно с Бог. Но историческата трагедия се разиграва отново. Свещениците и старейшините на религиозния свят се държат за своите религиозни представи и когато се изправят пред новото дело на Бог в сетните дни, те не го търсят и не го изследват, нито приветстват завръщането на Господ Исус. Вместо това разпространяват всевъзможни ереси и заблуди. Те нападат и клеветят въплътения Бог, заклеймяват Неговата работа като „зъл култ“ или „ерес“. Дори стигат дотам, че заговорничат с комунистическото правителство на Китай, за да преследват и да арестуват онези, които разпространяват Евангелието на Бог в сетните дни. Техните деяния не се различават по нищо от деянията на еврейската религиозна общност, която навремето клеветеше и преследваше Господ Исус. Този факт изпълни всецяло пророчеството на Господ Исус: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25). Бог се е въплъщавал два пъти сред хората, за да говори и действа, за да изкупи и спаси човечеството, и двата пъти е бил подложен на осъждане, богохулство и съпротива от страна на религиозните водачи и управляващите режими. Сам по себе си този факт е достатъчен, за да докаже, че истинският път се преследва от дълбока древност. Колкото по-верен е този път и колкото повече представлява проявление и дело на Бог, толкова повече го отхвърлят и осъждат религиозните водачи и сатанинските режими. По безогледното преследване и осъждане на Всемогъщия Бог и Неговата работа в последните дни от страна на свещениците и старейшините на религиозния свят и правителството на ККП, умният може да определи дали това е истинският път и така да направи мъдрия избор.

И така, щом „Източна мълния“ е истинският път, защо религиозните водачи ѝ се противопоставят? Причините са преди всичко две: 1) Хората не разбират посоката на делото на Светия Дух и не разбират значението на фразата: „Божията работа винаги се движи напред“. Те просто измерват новото дело на Бог, въз основа на своите библейски знания и религиозни представи, както и на онова, което Бог е направил в миналото. Ако не са съгласни с това, което виждат, те ще сметнат новото дело на Бог за „ерес“ или „култ“. 2) Защото сатанинската природа на човечеството презира и ненавижда истината. Тези религиозни водачи се страхуват, че ще изпаднат в изолация и ще бъдат отхвърлени, след като техните вярващи прочетат словото на Всемогъщия Бог, проумеят истината и се върнат към Всемогъщия Бог. Затова, за да си осигурят постоянен контрол над религиозния свят и да защитят своето положение и препитание, те яростно заклеймяват Всемогъщия Бог и Му се противопоставят. Така причината, поради която хората посрещат на нож новото Му дело, не произтича от някаква грешка в новото дело на Бог, нито на някаква грешка в Неговия път. Напротив, дължи се на това, че хората не разбират Божията работа и презират и мразят истината. Би било нелепо и абсурдно, ако хората преценяха, че това не е правилният път само защото религиозните водачи противостоят на новата работа на Бог и я отхвърлят. Хората ще си навредят завинаги, ако загубят Божието спасение в последните дни вследствие на тази непоправима и безспорно смъртна заблуда.

Как тогава да отличим с точност верния път от неверния път? Божието слово ни дава принципите, по които можем да различим единия от другия. Всемогъщият Бог казва: „Познаването на Божието дело не е просто нещо. Трябва да имаш стандарти и цел в стремежа си, трябва да знаеш как да търсиш истинския път, как да прецениш дали това е истинският път и Божието дело, или не. Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези думи са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливия път са необходими няколко аспекта на основното познание, най-същественият от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и тъй като дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, следователно това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същност. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината е житейският нрав на обикновените човешки същества, т.е. това, което се е изисквало от човека, когато Бог го е създал в началото, а именно обикновени човешки същества в тяхната цялост (включително човешкия разум, проникновение, мъдрост и основното знание за това, че си човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да въведе хората в живот на обикновени човешки същества, или не, дали истината, за която се говори, се изисква съобразно с реалността на обикновените човешки същества, или не, дали тази истина е практическа и реална, или не и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до обикновени и реални преживявания. Нещо повече, хората стават още по-обикновени, човешкият им разум става още по-завършен, животът им в плътта и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-естествени. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях любов към Бог и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-същественото е дали този път е реалистичен, а не дали е свръхестествен, и дали може да осигури необходимото за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бога“). Има три неща в думите на Всемогъщия Бог, които трябва да разберем, за да отличим дали това е истинският път:

Най-напред трябва да видим дали той съдържа работата на Светия Дух, което е решаващ момент. Ако това е истинският път, значи е дело на Самия Бог, което означава, че трябва да съдържа работата на Светия Дух. Причината хората да вярват във въплътения Бог е, че тази плът е въплъщение на Божия Дух, затова всичко, което Той прави, е работа на Светия Дух и носи потвърждението на Светия Дух. Затова хората вярват в Него и Го следват. Същото се случи и когато Господ Исус вършеше Своята работа: макар на повърхността да изглеждаше, че Той е обикновен, нормален човек, чрез Неговото слово и Неговата работа човек виждаше делото на Светия Дух. Това е защото цялото човечество можеше да види, че думите и делата на Господ Исус са пълни с власт и могъщество. Той можеше да накара слепия да прогледне или парализирания да проходи и да изцелява прокажените. Той можеше да нахрани пет хиляди човека с пет хляба и две риби. Можеше дори да възкресява мъртвите. Той можеше да надникне дълбоко в сърцата на хората и да разкрие най-тъмните им тайни. Освен това Той можеше да разкрие на човечеството тайните на небесата. Хората, които Го последваха, придобиха мир и радост в сърцата си. Причината, поради която хората следваха Господ Исус и Го признаваха за Месия беше, че всичко, което Той прави, е работа на Светия Дух. Ние виждаме, че щом това е истинският път, той ще съдържа делото на Светия Дух. Затова, когато обмисляме дали нещо е истинският път, ние трябва преди всичко да видим дали то съдържа делото на Светия Дух.

Вторият аспект, който трябва да отчитаме, когато преценяваме дали нещо е истинският път, е да видим дали то съдържа истината и може ли постепенно да промени житейския нрав на човека, правейки неговата човешка същност все по-нормална. Всички знаем, че Бог е истината, пътят и животът, и че всеки нов етап от Неговата работа се основава на истината, дадена от Бог на човека, която сочи практическия път в новата епоха. Бог е подсигурил човека с всичко необходимо за живот, така че той постепенно да започне да изживява нормална човечност и да си възвърне първоначалното подобие от времето, когато е бил създаден от Бог. Това е очевидна характеристика на истинския път. Точно така беше, когато Господ Исус започна Своята работа в Епохата на благодатта. По онова време Той даде много истини, които хората да прилагат на практика, и ги научи да обичат ближните както самите себе си, да носят кръста, да се лишават и да прощават на другите седемдесетт пъти по седем. Господ Исус повели на хората да почитат Бог в дух и истина. Всеки искрено вярващ би могъл да измени външното си поведение чрез учението на Господ Исус. Благодарение на Господ Исус те можеха да се държат смирено и търпеливо и така да добият известно подобие на нормална личност. Следователно, стига това е истинският път, в него ще има изразяване на истината. Това на свой ред ще направи човечността и разума ни все по-нормални и ние все повече ще приличаме на това, което трябва да бъде истинският човек.

Третият аспект, който трябва да имаме предвид, докато размишляваме за истинския път, е да видим дали този път дава на хората нарастващо познание на Бог, дали вдъхва в тях любов към Бог и дали ги приближава до Бог. Ние всички знаем, че тъй като това е истинският път, това е работа на Самия Бог и че Неговата работа неизбежно проявява Неговия характер, както и всичко, което Бог притежава и представлява. Когато хората преживяват Божията работа, те естествено стигат до истинско разбиране на Бог, като така в сърцето им се ражда любов към Бог. Точно това се случи в Епохата на закона, когато Бог Йехова издаде закони, за да напътства живота на хората на земята. След като преживяха Неговата работа те разбраха, че Бог Йехова е единственият истински Бог. Нещо повече, те познаха величието и гнева на Бог, проумяха, че не бива да оскърбяват Неговия нрав, и това породи в сърцата им благоговение към Бог. В Епохата на благодатта въплътеният Бог дойде на земята, за да изпълни етап от работата по изкуплението на човечеството. Чрез своя опит с работата на Господ Исус хората опознаха любещия и милосърден характер на Бог. Хората също така видяха, че Бог не бе само Дух, а можеше да приема и смирен човешки облик, и че Той можеше да прави чудеса, да лекува болести и да изгонва демони. И цялата тази работа, която Господ Исус извърши, доведе хората до ново разбиране на Бог, което вдъхнови в сърцата им преклонение пред Бог. Следователно, ако това е истинският път, той ще помогне на хората да разберат по-добре Бог и ще вдъхнови повече разбиране на Неговия нрав.

Въпреки че делото на Бог винаги се движи напред, тъй като това е работата на Самия Бог и истинският път, то безусловно ще притежава и изразява трите гореизброени атрибута. Иначе казано, истинският път непременно ще съдържа делото на Светия Дух, ще разкрива истината, ще кара хората да разбират по-добре Бог и ще ги приближава до Него. Затова, ако ние разпознаваме истинския път, претегляйки тези три стандарта, ние ще можем да отличим вярното от лъжовното, за да сме в крак с текущата Божия работа, да придобием истината, пътя и живота, а също и да получим от Бог повече обещания и благословии.

В тези сетни дни Бог отново извършва нова работа, в рамките на която Той произнася Своите думи, за да върши Своето дело на правосъдието и пречистването на поквареното човечество. Тази работа се изпълнява в съответствие с Неговия план и се основава на действителните нужди на хората в последните дни. Това е нова, по-висша работа, стъпила на темелите на делото на Господ Исус. Ако ние търсим и изучаваме внимателно със смирено сърце, можем да видим, че този етап от новата работа на Бог не само съдържа делото на Светия Дух, но освен това разкрива истината и може да ни позволи да имаме по-автентично, всестранно и практическо разбиране на Божия нрав и всичко, което Бог притежава и представлява. По-нататък ще поговорим за нашите преживявания и разбиране за работата на Бог в последните дни, въз основа на вече обсъдените три стандарта за оценка на истинския път.

Първо, истинският път съдържа делото на Светия Дух. Всемогъщият Бог е дошъл и е установил Епохата на Царството, извършил е новото дело на правосъдието, започвайки с Божия дом, изрекъл е Своето слово, за да съди и пречиства хората, и е осигурил на човечеството нов ресурс за живот. Вярващите от всички вероизповедания се върнаха един след друг при Всемогъщия Бог под Неговото име. Колкото и да се дърпаше човек и каквито и препятствия да възникваха, Божието евангелие от последните дни се надигна като океанска вълна и се разпространи по целия континентален Китай. Всички народи се стичат към свещената планина в радостно тържество. Макар да идваме от различни вероизповедания, ние можем да живеем в хармония заедно и да си помагаме едни на други. Тук няма клики и църковният живот кипи от енергия. Тук братята и сестрите чувстват, че срещите никога не стигат; има химни за пеене и наслада, и просветляващи молитви. Всеки път, когато се събираме, всички ние успяваме да получим нов ресурс от думи на Всемогъщия Бог, да разпознаем собствените си недостатъци и от Божието слово да намерим пътя към практиката. Ние можем да съжителстваме и да се обичаме едни други в съответствие с Божието слово. Когато се натъкваме на различни възгледи, ние всички можем да сложим настрана собствените си виждания да се вслушаме внимателно в идеите на другите хора. Когато покварата е разобличена, ние можем да размишляваме и да анализираме себе си, основавайки се на Божието слово. Когато правим нещо, което е в ущърб на интересите на църквата, ние имаме смелостта да погледнем истината н очите и да приемем кастренето и разправата, и отстъпваме пред авторитета на истините на Божиите думи в Църквата. Нашите братя и сестри са преизпълнени с вяра, те могат да изпълняват Божията повеля с преданост и се отказват от плътските удоволствия, за да разпространяват от цялото си сърце Евангелието на Божието Царство. Независимо от това как се отнасят към нас различните вероизповедания, дали сме отхвърляни, преследвани, пребивани или проклинани, ние сме готови да понасяме всякакви трудности и продължаваме, както винаги, да проповядваме Евангелието на Всемогъщия Бог в последните дни, за да изпълним Божията воля. Днес, когато богоизбраният народ преживявава Божия съд и порицание от няколко години, житейският нрав на хората се промени в различна степен. Много от богоизбраните са написали статии и химни, документиращи истинския опит от това, което са получили от собствения си опит с Божията работа, и са ги качили в интернет, за да свидетелстват за Бог, като много от тях са адаптирани във филми и видеа. Тези статии, химни и филми свидетелстват за истинските промени в житейския нрав на богоизбрания народ, а също и че богоизбраният народ разбира истината и искрено познава Бог. Това са свидетелства на победителители. Нима постоянно растящият брой на такива свидетелства не е следствие от Божието дело на правосъдието и порицанието? Кой би могъл да достигне такива резултати без работата на Светия Дух? Властта и силата на Всемогъщия Бог се виждат в опита и свидетелствата на нашите братя и сестри. Работата на Всемогъщия Бог съдържа делото на Светия Дух. Въпреки това в различните вероизповедания, които не са в крак с новата работа на Бог, проповедниците нямат проповеди, вярващите са негативни и слаби, а вярата им е вяла. Те са завистливи и опърничави, сформират клики и макар да могат да вършат същата работа, причините не са същите. Това е достатъчно да докаже, че в религиозната общност вече липсва делото на Светия Дух. Тъй като Църквата на Всемогъщия Бог съдържа в себе си делото на Светия Дух, тя е толкова пълна с жизнена сила, докато другите вероизповедания са унили, опустошени и изгубили делото на Светия Дух, в рязък контраст с Църквата на Всемогъщия Бог. Вижда се от само себе си кой път е истинският и кой е старият.

Второ, истинският път съдържа истината, може да сочи на хората пътя на практиката в новата епоха и може им да позволи да придобият нов ресурс за живот. Техният житейски нрав претърпява все повече и повече изменения, а човечността им става все по-нормална. В Своята работа в сетните дни, Всемогъщият Бог излага множество истини в най-различни области. В това число истините за разбирането на Божието дело, а също и истините за това как да практикуваме и да влезем в новата епоха. Например към тях се отнасят целта на Божието управление, принципите на Неговата работа, скрити досега истини за Божието дело в Епохата на закона и Епохата на благодатта, как Бог върши Своето дело на правосъдието, значението на въплъщаването на Бог, как се е развивало човечеството до наши дни, как Сатана покварява човечеството, как Бог спасява човечеството, какво ще бъде бъдещето на човечеството, какъв ще бъде краят за различните хора, какви възгледи трябва имат вярващите, как да изпълняваме добросъвестно своя дълг, как да бъдем честни хора, как човек трябва да изживява нормалната си човечност, как да служим на Бог така, че да съответстваме на Неговите намерения и как да достигнем истинско послушание и любов към Бог. Тези истини, разкрити от Всемогъщия Бог, позволяват на хората да разберат по-добре работата на Бог и Неговия нрав, както и да разберат по-добре своята природа и същност, както и факта на своята поквареност. Нещо повече, тези истини позволяват на хората да виждат ясно пътя, който трябва да следват, за да изменят своя нрав. Като преживяват равосъдието и порицанието на Всемогъщия Бог, хората най-накрая стигат до разбирането на заплетените аспекти на старата си вяра и осъзнават, че макар да са получили Божието изкупление и изобилна благодат, дълбоко в себе си продължават да копнеят за повече плътски удоволствия и материални благословии от Бог и да постигнат своето щастие и мечти чрез Бог. Освен това, макар да бързат да работят за Бог, те го правят, за да бъдат благословени и короновани. Правят го в името на личната слава и изгоди. Не правят всичко това, за да изпълнят своя дълг на сътворено същество. Независимо колко благодат или колко благословии получават хората от Бог, ако нещо от това, което Бог прави, не съответства дори малко на техните представи, те веднага се възпротивяват и се оплакват на Бог. Дори стигат дотам, че открито враждуват с Бог или дори се отказват от Бог. Хората отдавна са загубили своята изначална съвест и способност за рационално мислене в присъствието на Бог. Хората бяха толкова покварени от Сатана, че напълно изгубиха човешки облик. Истините, разкрити от Всемогъщия Бог, позволяват на хората да проумеят в дълбочина своята собствена поквареност и да им покажат, че са егоистични, презрени и лишени от човечност. В същото време те стигат до разбиране за значението на Божието дело на спасението, което се извършва над тях, както и обмислените, добри намерения на Бог, трудоемките усилия и цената, заплатена за спасението на човека. Така духовете на хората започват да се пробуждат, а съвестта и способността им да мислят рационално започват да се възстановяват ден след ден. Хората престават да се стремят да удовлетворят плътта си и да сключват сделки с Бог. Вместо това те се стремят единствено да удовлетворят Божиите намерения и предлагат на Бог всичко, което имат. По такъв начин хората, като сътворени същества, постепенно се връщат към нормалните отношения със Създателя. Започват все повече и повече да обичат Бог, стават все по-покорни и по-благочестиви и накрая все повече заприличват на човека такъв, какъвто трябва да бъде. Накратко, Всемогъщият Бог ни дава истините, които толкова спешно трябва да проумеем, за да получим спасение в нашата вяра в Бог. Той ни сочи посоката на пътя в новата епоха и ни позволява да добием най-истинския ресурс, необходимо за живот. Всичко това доказва, че пътят на Всемогъщия Бог е истинският път.

Трето, истинският път дава на человек ново и практическо разбиране на Бог и му позволява все повече да обича Бог. Братя и сестри, ако вие можете да прочетете лично думите на Всемогъщия Бог и да се свържете с тези, които са приели делото на Всемогъщия Бог в последните дни, не е трудно да откриете, че братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог са получили ново знание и по-задълбочено разбиране на Бог благодарение на начина, по който търсят истината. Преживявайки съда и порицанието на Всемогъщия Бог, хората разбират праведния нрав на Бог и виждат, че присъщият Божи нрав съдържа не само любов и милосърдие, но също и величие и гняв, и че Неговият нрав не търпи обиди от страна на човечеството. Преживявайки делото на Всемогъщия Бог, хората виждат, че Бог спасява човечеството не само като изразява истината, за да го съди, но и като устройва всевъзможни ситуации и среда за разкриването на хората, и накрая, като използва бедствия, за да облагороди и пречисти хората. В същото време хората виждат как Бог разкрива антихристите, злодеите и неверниците в църквата, и как Бог ловко подвежда големия червен змей да полага труд за усъвършенстването на Неговия избран народ. Така хората получават известни практически знания за всемогъществото, мъдростта, чудотворността и непостижимостта на Бог. Освен това, те получават и по-практично разбиране за добрите намерения на Бог в спасяването на човечеството, за Неговата искрена любов към човечеството и за Неговата същност на святост и красота. Преживяването на делото и словото на Всемогъщия Бог помага за развенчаването на много неверни представи на хората за Бог и им помага да осъзнаят, че Бог не е само Бог на израилтяните, но също и Бог на всички езически народи и Бог на всички сътворени същества. Хората също така разбират, че Божията работа винаги е нова и никога не остарява, и не е свързана с никакви правила. В много отношения хората виждат, че Бог има много привлекателни аспекти, че любовта на Бог към човечеството е огромна и практична, след което в сърцата им се заражда истинската любов към Бог, те желаят да се стремят към истината и влагат цялата си сила, за да изпълнят своя дълг като сътворени същества и да удовлетворят Бог. Оттук ние знаем, че делото и думите на Всемогъщия Бог в последните дни могат да дадат на човек по-дълбоко разбиране на Бог, отколкото бе възможно в Епохата на благодатта; това разбиране е по-практично, а също и по-всеобхватно. Отношенията между Бог и човек стават по-близки, доколкото разбирането на човека за Бог се задълбочава. Само собствената работа на Бог може да има такъв ефект и само Самият Бог може да разкрие на човечеството Своя нрав и всичко, което Той притежава и представлява. Несъмнено пътят на Всемогъщия Бог е истинският път. Всемогъщият Бог е Господ Исус, който се е завърнал въплътен в последните дни — Той е Самият единствен Бог.

Само за тридесет години евангелието на царството на Всемогъщия Бог се разпространи по целия континентален Китай. Божието слово и Божието име са се разпространили сред стотици милиони семейства. Сред различните вероизповедания онези, които се стремят към истината и истински искат Бог, се върнаха към Всемогъщия Бог. Милиони хора се наслаждават на Божието слово, получават Божието правосъдие, пречистване, спасение и усъвършестване, и възхваляват чудните Божи дела. Бог създаде група от победители в Китай и придоби група хора, които са едно сърце и един ум с Него. Работата на Бог ще завърши скоро с Неговата прослава и тя се придвижва бързо от изток — Китай — към западния свят. Църквата на Всемогъщия Бог е създала филиали в десетки страни, което изпълнява напълно пророчеството на Господ Исус: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). Мои духовни колеги, отхвърлете бързо имагинерните си представи и вместо това се стремете да чуете гласа на Бог. Моля ви, застанете пред Бог с цялата си искреност: Всемогъщият Бог очаква вашето завръщане!