Когато се сблъскате с антихрист, как трябва да се отнасяте с него? Имало е някои водачи, които са били окачествени като лъжеводачи или антихристи и са били освободени. За един от тях братята и сестрите съобщиха известно време след това, че има известна работоспособност, че междувременно се е покаял и че се е представял добре. Не е съвсем ясно дали се е представял добре в поведението си, дали е говорил по приятен начин, или е станал по-дисциплиниран в ролята си. Тъй като братята и сестрите казаха, че се представя добре, и предвид липсата на работна ръка за част от работата, беше уредено той да свърши някаква работа. В резултат на това, по-малко от два месеца по-късно, братята и сестрите изпратиха доклад: „Освободете го веднага — той ни потиска непоносимо. Ако не бъде освободен, няма да можем да изпълняваме дълга си“. В никакъв случай нямаше да се съгласят с използването му. Когото и да изберяха за водач, нямаше да е той. Той си беше все същата стока — говореше добре, но всъщност не се беше променил ни най-малко. Какво ставаше? Неговата природа беше напълно разобличена. Как според вас трябва да се разреши този въпрос? Това, че братята и сестрите реагираха толкова остро, доказва, че те наистина имаха известна проницателност. Някои хора бяха подведени от него и след като Горното се справи с него, някои се застъпиха за него, а по-късно някои казаха, че се е покаял. И така, той беше повишен още веднъж и след известно време беше напълно разкрит. Сега братята и сестрите го бяха прозрели и щяха да се обединят, за да го свалят. Горното видя, че тези хора вече са проницателни. Не бяха поени напразно. И така, предвид факта, че всички те не се съгласиха той да бъде използван, Горното го освободи. Откъде дойде тяхната проницателност? (От разбирането на истината.) Да — те бяха разбрали истината. Проницателността идва от разбирането на истината. Нима там все още не властваха истината и Бог? (Да, властваха.) Тяхната проницателност беше навременна: след като той беше освободен, братята и сестрите вече не страдаха под неговия контрол. Хората бяха страдали толкова много под неговия гнет. Той изобщо нямаше човешка природа. Не си вършеше работата, а смущаваше братята и сестрите в изпълнението на дълга им — тъпчеше ги и злоупотребяваше с властта си над тях. Кой би се съгласил с това? Само един глупак! Когато такива хора бъдат освободени, това поражда ли у тях някакви чувства? Предишния път този човек беше освободен от Горното. Този път беше свален от братята и сестрите, освиркан и изгонен от сцената — не е бляскав начин да си отидеш! От самото начало той искаше да търси позиция. Както се оказа, не получи такава, а изведнъж се срина и беше върнат в първоначалния си вид. Не трябваше ли да се самоанализира? (Да.) Ако беше нормален човек, просто такъв със сериозно покварен нрав, нямаше ли и той да трябва да се самоанализира? (Да.) Има един тип хора, които не се самоанализират. Те мислят, че са прави, че каквото и да правят, е правилно. Не приемат фактите, не приемат положителните неща и не приемат оценките на другите за тях. Това са хора, които притежават нрава същност на антихрист. Само антихристите не знаят как да се самоанализират. За какво размишляват те вместо това? „Хм! Ще дойде ден, когато звездата ми отново ще изгрее. Чакайте да ми паднете в ръцете — тогава ще видите как ще ви измъчвам!“. Ще имат ли възможност да направят това? (Не.) Вече нямат възможности. Докато братята и сестрите разбират все повече и повече истини и когато могат да разпознават всички различни състояния на различните хора, и по-специално да разпознават антихристите, пространството, което остава за един антихрист да върши зло, ще става все по-малко и по-малко и той ще има все по-малко и по-малко възможности да го прави. Няма да му е лесно да се опита да се завърне на сцената. Той се надява, че Горното ще проповядва малко по-малко за проницателността и вече няма да разпознава кой е той. Когато чуе да се разговаря за такива истини, той знае, че с него е свършено, и мисли, че не е останала никаква надежда за завръщането му. Размишленията му не са: „Това, което разобличават и разпознават, е правилно — то напълно отразява моето състояние. Как трябва да се променя? Ако просто продължа да постъпвам така, няма ли това да е краят ми? Ще бъда отписан. Какво добро може да излезе от това да вървя по пътя на архангела и да враждувам с Бог?“. Ще има ли такива размишления? (Не.) Той няма да размишлява и със сигурност няма да се самоанализира и да се опита да опознае себе си. По-скоро ще умре, отколкото да се покае. Това е неговата природа. Независимо как разговаряш за истината, това няма да го събуди или да го накара да се покае. Има ли изход без покаяние? (Не.) Той не се покайва. Той следва пътя си до горчивия край, до своята самопричинена гибел, което е продиктувано от природата на антихристите.

През цялото това време говорим по темата за разпознаване на антихристите. Според вас какво чувстват, докато слушат, онези, които са антихристи? Когато дойде време за събиране, те чувстват непоносимо мъчение и се съпротивляват в сърцето си. Не са ли те антихристи? (Да.) Когато един нормален човек с покварен нрав знае, че има нрав на антихрист, той силно желае да чуе и да разбере повече, тъй като щом разбере, тогава ще може да се стреми към промяна. Той си мисли, че ако не разбере, ще се отклони от правия път и може да дойде ден, в който да стъпи на пътя на антихристите, където ще извърши голямо зло, което ще доведе до неудържими последици, и така ще загуби шанса си за спасение и ще бъде погубен. Той се страхува от това. Нагласата на антихриста е различна. Той отчаяно иска единствено да попречи на всички останали да говорят за такива проповеди за проницателност и да ги слушат. Той силно желае всички да са объркани и непроницателни и да бъдат подведени от него. Това е, което би го направило щастлив. Кое е най-голямото желание на антихриста? Да вземе властта. Искате ли да вземете властта? (Не.) Не със сърцето си, но понякога това ти минава през ума като нещо, което би искал, така че всъщност това е нещо, което би искал да направиш. Може да имаш субективно желание вътре в себе си, копнеж дълбоко в сърцето си да не бъдеш такъв тип човек, да не поемаш по този път, но когато нещо ти се случи, поквареният ти нрав те контролира и те тласка. Мъчиш се да измислиш как да защитиш статуса и влиянието си, колко хора можеш да контролираш, как да говориш с власт, за да спечелиш уважението на другите. Когато винаги мислиш за тези неща, сърцето ти вече не е под твой контрол. Какво го контролира? (Покварен нрав.) Да — то е под контрола на покварения нрав на Сатана. Човек по цял ден размишлява за грижите, свързани с плътските си интереси. Той постоянно се бори с другите и в процеса на тези борби не придобива нищо и това е толкова болезнено за него — той живее само за плътта и за Сатана. И така, човек решава да изпълнява добре дълга си и да живее за Бог, само за да се бори отново за статус и за интересите си, когато му се случат неща: борба напред-назад, която го изтощава до смърт, от която не придобива нищо. Кажете Ми, не е ли това изтощителен начин на живот? (Да.) Те живеят така ден след ден и преди да се усетят, са минали десетилетия. Някои хора вярват в Бог от десет или двадесет години — колко истина са придобили? Колко се е променил поквареният им нрав? За кого живеят всеки ден? За какво се трудят? За какво си блъскат главите? Всичко е за плътта. Бог каза, че „всяка тяхна мисъл беше непрестанно само зло“. Има ли грешка в тези думи? Вкусете ги, осмислете ги. Когато мислиш за тези думи, когато ги преживяваш, не се ли страхуваш? Може да кажеш: „Наистина изпитвам известен страх. Външно по цял ден плащам цена. Отричам се, отдавам всичко и страдам. Това прави моето плътско тяло — но всички мисли на сърцето ми са зли. Всички те са в разрез с истината. В много неща, които правя, моята изходна позиция, мотивът и целите ми са единствено да върша злото, продиктувано от собствените ми мисли“. Какъв е резултатът от такива действия? Злодеяния. Ще ги помни ли тогава Бог? Някои може да кажат: „Вярвам в Бог от двадесет години. Отказах се от всичко — и все пак Бог не го помни“. Те са натъжени и изпитват болка. От какво ги боли? Ако Бог наистина беше строг с човека, човекът нямаше да има с какво да се похвали. Всичко това е Божията благодат, Неговата милост — Бог е толкова търпелив към човека. Помислете си: Бог е толкова свят, толкова праведен, толкова всемогъщ, а Той просто гледа как онези, които Го следват, по цял ден мислят изцяло зли мисли, мисли, които са в разрез с истината, и мисли, изцяло свързани с въпроси, които представляват интерес за собствения им статус, слава и придобивки. Ще толерира ли Бог последователите Му да Му се противопоставят и да Го предават по този начин? Категорично не. Под властта на тези идеи, мисли, намерения и мотиви, хората нагло вършат неща в бунт и противопоставяне на Бог, като през цялото време се хвалят, че изпълняват дълга си и сътрудничат на Божието дело. Бог вижда всичко това и все пак трябва да го търпи. Как го търпи? Той предоставя истината. Той пои и разобличава. Той също така просветлява и озарява, дава напътствия, укорява и дисциплинира — а когато тази дисциплина е сурова, Той дори трябва да осигури утеха. Колко търпелив трябва да е Бог, за да направи всичко това! Той вижда различните покварени нрави на тези хора, факта, че всичките им различни разкривания, действия и идеи са зли — и все пак може да го търпи. Кажете Ми, човек би ли могъл да направи това? (Не.) Търпението, което родителите проявяват към децата си, е истинско, но те все пак могат да ги изоставят или дори да прекъснат отношенията си с тях, когато нещата станат нетърпими. А какво да кажем за търпението, което Бог проявява към даден човек? Всеки ден, в който живееш, е ден, в който Бог ти оказва Своето търпение. Ето колко търпелив е Той. Какво се крие в това търпение? (Любов.) Не само любов — Той има очаквания към теб. Какви са тези очаквания? Че може да види резултат и жътва чрез делото, което върши, и да даде възможност на човека да вкуси Неговата любов. Има ли човек такава любов? Няма. Само с малко учение и образование, само с малко дарба или специално умение, човек се чувства по-висшестоящ от другите и обикновените хора не могат да се доближат до него. Това е отвратителната същност на човека. Така ли действа Бог? Точно обратното: такова немислимо мръсно, дълбоко покварено човечество е онова, което Бог спасява. Нещо повече, Той живее заедно с тях, говори с тях и ги подкрепя лице в лице. Човек не може да направи това.

Следва по-нататъшно общение по един допълнителен проблем. Когато свидетелстват, някои хора казват: „Винаги, когато ми се случи нещо, се сещам за Божията любов и Неговата благодат и съм трогнат. Винаги, когато мисля за тези неща, спирам да разкривам покварения си нрав“. Повечето хора смятат, че това твърдение е добро, че то наистина може да разреши проблема с разкриванията на покварен нрав. Наистина ли са верни тези думи? Не, не са. Божията любов, Неговото всемогъщество, Неговата търпимост към човека и цялото дело, което Той върши в човека, могат само да трогнат човека — онази част от него, която е неговата човешка природа, онази част, която е неговата съвест и рационалност. Те обаче не могат да преодолеят покварения нрав на човека, нито могат да променят целта и посоката на стремежа му. Ето защо Бог върши делото на правосъдието от последните дни: Той изразява и предоставя истината, за да разреши проблема с покварения нрав на човека. Кое е най-същественото нещо, което Бог върши? Той изразява и предоставя истината и съди и наказва човека. Той не желае да те трогне с действията Си или с нещата, които върши, за да промени посоката и целта на твоя стремеж. Той не би работил така. Каквото и да казва Бог за това колко е търпелив към човека или как го спасява, на каквато и висока цена да е — както и да го казва, Бог желае само да накара човека да разбере намерението Му да спаси хората. Той не казва тези неща, за да смекчи сърцата на хората и да им даде възможност да направят обрат, защото са се трогнали, след като са Го чули. Това не може да се постигне. Защо не? Поквареният нрав на човека е неговата природа същност, а тази природа същност е основата, на която хората разчитат, за да оцелеят. Това не е лош обичай или навик, който ще се промени с малко подтикване. Тя няма да се промени, щом човек е щастлив, или с придобиването на някакво знание или с прочитането на няколко книги. Това би било невъзможно. Никой не може да промени природата на човека. Човек може да се промени само като приеме и придобие истината — единствено истината е това, което може да промени хората. Ако желаеш да постигнеш промяна в своя живот нрав, трябва да се стремиш към истината, а за да се стремиш към истината, трябва да започнеш с ясното разбиране на различните истини, които Бог изрича. Някои хора вярват, че ако човек е разбрал доктрината, значи е разбрал и истината. Това е напълно погрешно. Не е вярно, че ако разбираш доктрината на вярата в Бог и можеш да излагаш няколко духовни теории, значи си разбрал истината. Помислете сега: за какво точно се отнася истината? Защо винаги казвам, че има толкова много хора, които не разбират истината? Те предполагат: „Ако мога да разбера смисъла на Божиите слова, това означава, че съм разбрал истината“, както и че „всички Божии слова са правилни. Всички те са изречени в сърцата ни и затова са нашият общ език“. Кажете Ми, това твърдение правилно ли е, или не? Какво всъщност означава да се разбира истината? Защо казваме, че те не разбират истината? Първо ще поговорим малко за това какво е истината. Истината е реалността на всички положителни неща. И така, как реалността на тези положителни неща се отнася до човека? (Според моето разбиране, Боже, начинът, по който се проявява, когато човек разбира истината, е, че каквито и хора, събития и неща да срещне, той има принципи, знае как да се отнася към тях и има път за практикуване. Истината е способна да разреши трудностите му и да стане реалност в живота му. Бог току-що каза, че разбирането на доктрината от даден човек не е разбиране на истината — той чувства, сякаш е разбрал истината, но не може да разреши нито един от проблемите и трудностите, които има в реалния си живот. Той няма път за това. Не може да свърже нещата с истината.) Това означава да не разбираш истината. Част от казаното току-що уцели право в целта: какво е истината? (Истината може да даде възможност на хората да имат път за практикуване и да действат с принципи. Тя може да разреши трудностите на хората.) Точно така. Да се съпоставиш с истините принципи и да практикуваш според тях — това е пътят. Това доказва, че това е разбиране на истината. Ако разбираш само доктрината и когато ти се случи нещо, не можеш да я приложиш и не можеш да намериш принципите, тогава това не е разбиране на истината. Какво е истината? Истината е принципите и критериите за вършене на всички неща. Не е ли така? (Да.) Когато казвам, че не разбирате истината, имам предвид, че след проповедите си тръгвате, знаейки само доктрината. Не знаете какви са принципите и критериите на истината в нея, нито кои неща, които ви се случват, включват този аспект на истината, нито кои състояния го включват, нито знаете как да приложите този аспект на истината. Не знаете нищо от тези неща. Да кажем например, че сте задали въпрос. Това, че задавате въпроса, означава, че не разбирате съответната истина. Ще я разберете ли след общение за нея? (Да.) Може да разберете малко след общение, но ако не успеете да я разберете, когато подобно нещо ви се случи отново, това не е истинско разбиране на истината. Ти не знаеш за принципите и критериите на тази истина, не ги схващаш. Може да има истина, която си мислиш, че си разбрал — но що се отнася до това какви са реалностите, за които се отнася, и какви са състоянията на човека, към които е насочена, ако си разбрал тази истина, можеш ли тогава да съпоставиш собственото си състояние с нея за сравнение? Ако не можеш и никога не знаеш какво е истинското ти състояние, тогава това твоето разбиране на истината ли е? (Не.) Това не е разбиране на истината. Когато става въпрос за един аспект на истината и принципите, ако знаеш кои въпроси и кои състояния включват тази истина и кои типове хора или кои от твоите собствени състояния са свързани с тази истина, и освен това си способен да използваш тази истина, за да ги разрешиш, тогава това означава, че разбираш истината. Ако чувстваш, че разбираш една проповед, докато я слушаш, но когато те помолят да разговаряш, ти просто повтаряш думите, които си чул, неспособен да говориш по нея и да обясняваш от гледна точка на състояния и реални ситуации, това твоето разбиране на истината ли е? Не, не е това. И така, през повечето време разбирате ли истината, или не? (Не.) Защо не? Защото при повечето истини, след като ги чуете, си тръгвате, като сте разбрали само доктрината. Всичко, което можете да направите, е да се придържате към нея като към правило. Не знаете как да я прилагате гъвкаво. Когато ви се случи нещо, вие сте объркани. Когато ти се случи нещо, не можеш да използваш онази частица доктрина, която си разбрал, на място — тя е безполезна. Това разбиране на истината ли е, или не? (Не е.) Това означава да не разбираш истината. Ако не разбираш истината, какво тогава? Трябва да се стремиш нагоре и да си направиш труда да го разбереш. Има няколко неща, които трябва да присъстват в твоята човешка природа: трябва да си съвестен и педантичен в това, което учиш и правиш. Ако искаш да се стремиш към истината, но нямаш съвестта и разума на нормалните хора, тогава никога няма да можеш да разбереш истината и твоята вяра е объркана. Това не зависи от твоите заложби, а само от това дали притежаваш този вид човешка природа. Ако я притежаваш, тогава дори заложбите ти да са средни, пак можеш да разбереш елементарните истини. Това поне засяга истината. А ако си с много добри заложби, тогава това, което разбираш, може да са неща от дълбоките нива на истината, в който случай ще можеш да навлезеш по-дълбоко в нея. Това е свързано с твоите заложби. Но ако в твоята човешка природа няма отношение на съвестност и педантичност и винаги си неясен и несигурен, объркан, винаги в положение на мъглявост — мъгляв, неясен и нехаен по отношение на всички въпроси, тогава за теб истината винаги ще бъде правила и доктрина. Няма да можеш да я придобиеш. Като Ме чувате да казвам това, чувствате ли вече, че стремежът към истината е труден? Има известна степен на трудност, но тя може да бъде голяма, а може и да бъде малка. Ако вложиш мисъл и положиш усилия, степента на трудност ще намалее и ще придобиеш няколко истини. Ако не положиш никакво усилие в истината, а само в доктрината и външните практики, тогава няма да можеш да придобиеш истината.

Прозряхте ли същината на нещо чрез Моето систематично общение по тези истини? Осъзнахте ли нещо? Няма ли повече подробности за нещата във всяка една нишка на истината, отколкото в съвкупността от знания на който и да е университетски курс? (Има.) Има толкова много подробности. Хората могат да схванат нещата от учението само с няколко години усилия, чрез постоянна практика и практически опит, стига да могат да ги запомнят и разберат. При изучаването на академичен предмет човек може постепенно да го овладее, само като отдели време и енергия и вложи малко мисъл в него. Но за да разбереш истината, не е достатъчно да използваш само мозъка си — трябва да използваш сърцето си. Ако не размишляваш върху Божиите слова със сърцето си или не ги преживяваш със сърцето си, няма да можеш да разбереш истината. Само хора, които имат духовно разбиране, които са съвестни и които имат способност за възприемане, могат да достигнат до истината. Онези, които нямат духовно разбиране, които са с лоши заложби и на които им липсва способност за възприемане, никога няма да могат да я достигнат. Вие невнимателни хора ли сте, или сте педантични? (Ние сме невнимателни хора.) Не е ли това опасно? Можете ли да бъдете педантични? (Можем.) Това е хубаво нещо, обичам да го чувам. Не казвайте винаги, че не можете — как ще разберете, докато не опитате? Трябва да сте способни на това. С настоящата ви решимост и отношение във вашия стремеж има надежда да разберете основните истини. Това е постижимо. Стига човек да е готов да използва сърцето си и да плати цена, и да работи усърдно в посока към истината в сърцето си, Светият Дух ще се залови за работа и ще го усъвършенства. Ако не работи усърдно в посока към истината в сърцето си, тогава Светият Дух няма да работи. Запомнете: за да може човек да разбере истината, той трябва проактивно да положи усилия и да плати цена, но това може да постигне само половината от желаните резултати, може да постигне само частта, в която хората трябва да свършат своя дял. Другата половина е решаващата част от разбирането на истината, която не достига на хората, и те трябва да разчитат на делото и усъвършенстването на Светия Дух, за да я постигнат. Не бива да забравяте, че макар да е достатъчно да се разчита на полагането на усилия, когато става въпрос за придобиване на знания и учене във връзка с науката, разбирането на истината не работи по този начин. Безполезно е да се разчита само на ума — човек трябва да използва сърцето си и трябва да плати цена. Какво се постига с плащането на цена? Делото на Светия Дух. Но каква е основата за делото на Светия Дух? Умът на човека трябва да е достатъчно педантичен, сърцето му трябва да е достатъчно тихо и улегнало и достатъчно откровено, преди Бог да започне да работи. Делото на Светия Дух е едва доловимо и онези, които са го вкусили, го знаят. Хората, които често полагат усилия за истината, често могат да почувстват просветлението на Светия Дух, така че пътят им на практикуване при изпълнение на дълга е гладък и в сърцата им има все по-голяма яснота. Хората без преживяване не могат да почувстват делото на Светия Дух и никога не могат да видят правилния път. Всички въпроси са мъгляви и неясни за тях. Те не знаят кой е правият път. Всъщност не е трудно да се постигне разбиране на истината и да се види ясно пътят на практикуване: ако човек има в сърцето си тези условия, Светият Дух ще работи. Но ако сърцето ти излезе от тези условия, няма да можеш да усетиш делото на Светия Дух. Това не е абстрактно или неясно. Когато си в тези състояния и сърцето ти е в тези условия, ако търсиш, полагаш усилия, размишляваш и се молиш, Светият Дух ще работи в теб. Но ако си разсеян, ако винаги желаеш да се стремиш към статус и да се бориш за слава и придобивки, като винаги се опитваш да се съсредоточиш върху методите и да влагаш усилия в тях — ако винаги избягваш, криеш се, заобикаляш и отхвърляш Бог, ако не си откровен, със сърце, което не е отворено за Него — Светият Дух няма да работи, Той няма да ти обърне внимание и дори няма да те укори. Колко истина може да разбере някой, който дори не е преживял укора на Светия Дух? Понякога Светият Дух те укорява, за да ти покаже правилния и грешния начин да направиш нещо. Когато ти даде такова усещане, какво в крайна сметка придобиваш от него? Ще си придобил способността да разпознаваш правилното и грешното и ще си напълно наясно с това нещо от един поглед: „Този начин е грешен — не е съгласно принципите. Не мога да направя това“. С това нещо ще знаеш ясно какви са принципите, какво е Божието намерение и каква е истината в действителност, и така ще знаеш какво трябва да направиш. Но ако Светият Дух не работи, ако не ти даде такава дисциплина, ти завинаги ще бъдеш в объркано състояние, без яснота, когато става въпрос за такива неща. Когато ти се случат, ще бъдеш объркан. Когато ти се случат, няма да знаеш какво става и в сърцето си ще бъдеш много объркан — няма да ти е ясно какво трябва да направиш. Може да си на път да се пръснеш от безпокойство — но защо Светият Дух не се заема с работа? Може би някои състояния вътре в теб не са правилни и ти се съпротивляваш. С какво се съпротивляваш? Ако се придържаш към някакъв погрешен възглед или представа, Бог няма да работи, а ще изчака, докато осъзнаеш, че тази представа или възглед са погрешни. Светият Дух ще работи само от тази основа. Когато Светият Дух работи, Той не се ограничава с това да ти позволи да знаеш съзнателно кое е правилно и кое е грешно. Вместо това Той ти позволява да видиш ясно какъв е пътят, посоката и целта, и колко далеч от истината е твоето разбиране. Той ти позволява да знаеш това ясно. Имали ли сте такива преживявания? Ако някой е вярвал в Бог десет или двадесет години без такива конкретни преживявания, що за човек е той? Невнимателен. Той може да предложи само няколко често повтаряни устно доктрини и лозунги и може да решава проблеми само с тези няколко свои стратегии и прости техники. Поради това той е обречен да постигне малък напредък — никога няма да разбере истината и Светият Дух няма да работи в него. Такива невнимателни хора, за които истината е напълно недостижима, не могат да я разберат, дори Светият Дух да ги просвети. И така, Светият Дух няма да работи в тях. Защо не? Дали Бог има любимци? Не. Каква е причината тогава? Защото техните заложби са твърде лоши и това е извън техния обсег. Те не разбират истината, дори Светият Дух да работи. Ако им се каже, че нещо е принцип, ще имат ли способността да го разберат? Не. Така че Бог няма да направи това. Имали ли сте преживявания с това? Истината е безпристрастна. Докато се стремиш към нея, докато се задълбочаваш в нея, Светият Дух ще работи и ти ще я придобиеш. Но ако си мързелив и ламтиш за удобства и не си склонен да положиш усилия за истината, Светият Дух няма да работи и няма да можеш да придобиеш истината, който и да си. Разбирате ли сега? В момента стремите ли се към истината? Който се стреми към нея, я придобива, а онези, които в крайна сметка придобият истината, ще се превърнат в съкровища. Онези, които не могат да я придобият, могат да им завиждат, но напразно: ако пропуснат този шанс, той ще бъде изгубен.

Кога е най-добрият период от време, в който да се стремиш към истината? Този период, когато Бог върши дело в плът, говори и общува с теб лице в лице, напътства те и ти помага. Защо казвам, че това е най-добрият период? Защото делото и речта на въплътения Бог могат напълно да ти дадат възможност да разбереш намеренията на Светия Дух и да ти позволят да узнаеш как работи Светият Дух. Въплътеният Бог е способен да разбере изцяло принципите, правилата, начините и средствата на делото на Светия Дух и Той ти ги казва, така че да не се налага сам да го търсиш пипнешком. Поеми по този пряк път и ще можеш да го достигнеш веднага. Когато въплътеният Бог спре да говори и завърши делото Си, ще трябва сам да го търсиш пипнешком. Няма кой да замести тази въплътена плът, кой да ти каже ясно какво да правиш, накъде да се отправиш и по какъв път да поемеш. Няма кой да ти каже тези неща. Колкото и духовен да е някой, той не би могъл да го направи. Има примери за това. Също както при вярващите в Исус, които вярват от две хиляди години: някои от тях сега правят крачка назад, за да четат Стария завет и да спазват закона, а някои носят кръстове, но окачват десетте заповеди в стаите си и спазват правилата и заповедите. Какво са придобили в крайна сметка? Светият Дух работи, но ако ясните Божии слова отсъстват, хората винаги просто търсят пипнешком. Какво означава отсъствието на ясни слова? Означава, че това, което хората търсят пипнешком и придобиват, е неопределено. Няма кой да ти даде сигурност, като каже, че е правилно да направиш това и е грешно да направиш онова. Няма кой да ти каже това. Дори Светият Дух да те просвети и ти да вярваш, че е правилно, тогава Бог одобрява ли го? Ти също не си сигурен, нали? (Не, не сме.) Онези слова на Господ Исус, които Той е оставил преди две хиляди години и са записани в Библията — сега, две хиляди години по-късно, вярващите в Господ са предложили обяснения от всякакъв вид по въпроса за Неговото завръщане и няма кой да знае кое всъщност е точното обяснение. Затова за тях е голямо напрежение да приемат този етап на делото. Какво показва това? Че такива двусмислени слова, които не са дадени ясно, водят до десет обяснения от десет души, до сто обяснения от сто души. Всеки има свои собствени оправдания и доводи. Кое обяснение е точно? Докато Бог не говори или не предложи заключение, нищо, което човек казва, няма значение. Колкото и голямо да е вероизповеданието ти, колкото и много членове да има, това има ли значение за Бог? (Не.) Бог не гледа твоята сила. Дори нито един човек на света да не може да приеме това, което Бог върши, то е правилно и е истината. Това е вечен, неизменен факт! Всички религии и вероизповедания го обясняват по един или друг начин, а какво се случва в крайна сметка? Има ли полза от твоето обяснение? (Не.) Бог го опровергава с едно-единствено изречение. Колкото и да продължаваш да го обясняваш, ще ти обърне ли внимание Бог? (Не.) Защо Бог няма да ти обърне внимание? Бог е започнал да върши ново дело, което продължава вече близо тридесет години. Ще обърне ли Той внимание на тези хора, колкото и надменно да крещят? (Не.) Няма да им обърне никакво внимание. Хората в религията биха казали: „Могат ли тези хора да не бъдат спасени, ако не им обръщаш внимание?“. Факт е, че Божиите слова отдавна са изяснили всичко и това, което Той казва, важи. Колкото и голяма сила да има религиозният свят, тя няма да е от полза. Колкото и голям да е броят им, това не доказва, че те притежават истината. Бог прави каквото трябва. Където трябва да започне, там започва. Когото трябва да избере, него избира. Дали е повлиян и възпрян от религиозния свят? (Не.) Ни най-малко. Това е Божието дело. И все пак поквареното човечество иска да спори с Бог и Му предлага обяснения по цял ден — има ли полза от това? Те дори се хващат за думите на Библията, за да ги тълкуват, както си искат — очевидно ги изваждат от контекста и дори искат да се придържат към тях през целия си живот, чакайки Бог да ги изпълни. Те се самозаблуждават! Ако човек не търси истината в Божиите слова и винаги иска да моли Бог да направи това или онова, има ли този човек все още разум? Какво се опитва да направи? Иска ли да се бунтува? Иска ли да се бори с Бог? Когато големите катаклизми се стоварят, всички ще бъдат смаяни. Ще плачат и ще крещят, но напразно. Няма ли да стане така? Така ще стане.

Сега е най-добрият период от време — времето, когато Бог спасява хората и ги усъвършенства. Не чакайте да дойде денят, в който ще сте пропуснали този период, и тогава да размишлявате: „Какво означава онова, което Бог каза? Щеше да е по-добре да попитам тогава, сега вече не мога да попитам. Просто ще се моля тогава. Светият Дух ще работи, едно и също е“. Ще бъде ли същото? (Не.) Ако беше, тогава хората, които са вярвали в Господ през тези две хиляди години, нямаше да са такива, каквито са. Само погледнете думите, написани от така наречените светци през първата половина на второто хилядолетие — колко са плитки, колко са жалки! Сега има дебела книга с химни, които пеят хората от всички религии и вероизповедания, и тези химни говорят само за Божията благодат и за това да бъдеш благословен — само за тези две неща. Това познание за Бог ли е? Не, не е. Има ли в него и частица истина? (Не.) Те просто знаят, че Бог обича хората по света. Има една поговорка, която винаги съществува в света и никога не се променя: „Бог е любов“. Това е единственото изречение, което знаят. Е, как Бог обича хората? Сега Бог ги изоставя и ги отстранява — Той все още ли е любов? Както те го виждат, не — вече не. Така те Го заклеймяват. Това, че човек не се стреми към истината и не може да я разбере, е най-жалкото нещо. В момента има такава голяма възможност. Бог се е въплътил, за да изрази истината и да спаси хората лично. Би било толкова жалко, ако не се стремиш към истината и не я придобиеш. Ако се беше стремил към нея и го беше правил усърдно, но в крайна сметка не успя да я разбереш, ще имаш чиста съвест — поне няма да си разочаровал себе си. Започнахте ли вече своя стремеж? Изпълнението на дълга брои ли се за стремеж към истината? Брои се за вид сътрудничество, но по отношение на постигането на стремеж към истината, на това да се брои за стремеж към истината, все още не. Това е просто форма на поведение, вид действие — това е притежаване на нагласа за стремеж към истината. И така, как тогава може нещо да се брои за стремеж към истината? Трябва да започнеш с разбирането на истината. Ако не разбираш истината и не приемаш нищо на сериозно, и изпълняваш дълга си през пръсти, и правиш каквото си поискаш, без изобщо да търсиш истината или да обръщаш внимание на истините принципи, ще можеш ли тогава да разбереш истината? Ако не разбираш истината, как можеш да се стремиш към нея? Не е ли така? (Да.) Що за хора са онези, които не се стремят към истината? Те са идиоти. И така, как тогава се стремиш към истината? Трябва да започнеш с разбирането ѝ. Изнурително ли е да се разбере истината? Не, не е. Започни с обкръжението, с което влизаш в контакт, и с дълга, който изпълняваш, и практикувай и се упражнявай според истините принципи. Това показва, че си започнал да вървиш по пътя на стремежа към истината. Първо, от тези принципи започни да търсиш, да размишляваш, да се молиш и да придобиваш просветление малко по малко — това просветление, което придобиваш, е истината, която трябва да разбереш. Първо търси истината от изпълнението на своя дълг и се стреми към действие според истините принципи. Всички тези неща са неразделни от реалния живот: хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш в живота, и въпросите, които попадат в обхвата на твоя дълг. Започни с тези въпроси и достигни до разбиране на истините принципи — тогава ще имаш навлизане в живота.

23 октомври 2019 г.