Преди имаше един човек, който тайно злоупотреби с Божиите приношения, което е сериозен проблем. Това не е обикновено прегрешение; това е проблем с неговата природа същност. Когато общуваше с невярващи, докато уреждаше някакви дела, той постоянно се изтъкваше, за да накара хората да си мислят, че има пари и власт. Вследствие на това хората поискаха от него пари назаем. Този човек не само не им отказа, а всъщност се ангажира да им даде пари назаем, след което го направи, като използва измамни тактики срещу Божия дом. Този човек имаше сериозен проблем. При толкова важен въпрос ти трябва да докладваш на Горното и да обясниш фактите. Не можеш да използваш Божиите приношения, за да уреждаш човешки взаимоотношения в името на собствения си авторитет и гордост. Когато се сблъска с такива въпроси, всеки здравомислещ човек с богобоязливо сърце би се справил с тях по този начин. Но така ли постъпват антихристите? Защо ги наричат антихристи? Защото те нямат ни най-малко богобоязливо сърце. Те правят каквото си искат, като избутват Бог, истината и Божиите слова в дъното на съзнанието си. Изобщо нямат истинско покорство към Бог, а поставят на първо място собствените си интереси, собствената си слава, придобивки и статус. Те използват измамни средства, за да подведат църковните водачи и работници и така да дадат пари назаем на невярващи. Техни ли са парите? Само с няколко думи те ги дават назаем — нима това не е все едно да правиш подарък с Божиите приношения? Това е нещо, което антихристите правят, а някои действително са вършили такива неща. За да могат да направят такова нещо, нравът им трябва да е безочлив, ужасно надменен, а също и доста коварен. Очевидно е също, че са глупави, глупави до безкрай — неминуемо ще пожънат това, което са посели. Кажете Ми, как трябва да се постъпва с такива хора? (Трябва да бъдат отлъчени.) Това ли е всичко? Отлъчване? Кой ще компенсира загубите? Трябва да бъдат накарани да платят обезщетение и тогава да бъдат отлъчени. Не са ли антихристите безсрамни, щом могат да направят такова нещо? С какво се различават от архангела? Архангелът би казал безсрамно: „Аз съм този, който е създал небесата, земята и всички неща — човечеството е под мой контрол!“. Той потъпква и покварява човечеството по свое усмотрение. Щом антихристът вземе властта, той казва: „Всички вие трябва да вярвате в мен и да ме следвате. Аз управлявам тук и моята дума е последна. Обръщайте се към мен за всичко и ми донесете парите на църквата!“. Някои хора казват: „Защо да ти даваме парите на църквата?“, а антихристът отвръща: „Аз съм водачът. Мое право е да управлявам това. Трябва да управлявам всичко, включително и приношенията!“. И тогава те поемат контрола над всичко. Антихристите не се интересуват какви проблеми или трудности имат братята и сестрите в своето навлизане в живота или какви книги с проповеди и Божии слова им липсват. Това, от което се интересуват, е кой пази парите на църквата, колко са те и как се използват. Ако Горното попита за финансовото състояние на тази църква, те не само че няма да предадат парите на църквата, но дори няма да позволят на Горното да научи фактите. Защо няма да го направят? Защото искат да присвоят и да вземат парите на църквата за себе си. Антихристите се интересуват най-много от материалните неща, парите и статуса. Те със сигурност не са такива, каквито се представят външно: „Аз вярвам в Бог. Не се стремя към света и не ламтя за пари“. Категорично не са такива, каквито казват. Защо преследват и поддържат статуса си с всички сили? Защото искат да притежават или да контролират и заграбват всичко, над което имат юрисдикция — особено парите и материалните неща. Те се наслаждават на тези пари и материални неща, сякаш са ползи от техния статус. Те са истински потомци на архангела, с природата същност на Сатана и по име, и в действителност. Всички, които преследват статус и ценят парите, със сигурност имат проблем със своя нрав същност. Не е просто въпрос на притежаване на нрава на антихрист: те са много амбициозни. Те искат да контролират парите на Божия дом. Ако им бъде поверена отговорността за дадена задача от работата, то на първо място, те няма да позволят на други да се намесват, нито ще приемат запитвания или надзор от Горното; освен това, когато са надзорници на каквато и да е задача от работата, те ще намират начини да се изтъкват, да се защитават и да се издигат. Те винаги искат да излязат начело, да станат хора, които властват над другите и ги контролират. Те също така искат да властват и се борят за по-висок статус и дори за контрол над всяка част от Божия дом — особено парите му. Антихристите изпитват особена любов към парите. Когато ги видят, очите им светват; в ума си те винаги мислят за пари и полагат усилия за тях. Всичко това са белези и сигнали на антихристите. Ако ти общуваш с тях за истината или се опиташ да научиш за състоянието на братята и сестрите, като задаваш въпроси от рода на това колко от тях са слаби и негативни, какви резултати постига всеки от тях в своя дълг и кои от тях не са подходящи за своя дълг, антихристите няма да проявят интерес. Но що се отнася до Божиите приношения — сумата пари, кой ги пази, къде се съхраняват, паролите им и така нататък — това е, което ги интересува най-много. Антихристът владее изключително добре тези неща. Познава ги като петте си пръста. Това също е знак за антихрист. Антихристите са най-добри в изричането на добре звучащи думи, но не вършат действителна работа. Вместо това те винаги са погълнати от мисли за насладата от Божиите приношения. Кажете Ми, не са ли антихристите лишени от морал? Те изобщо нямат човешка природа — те са дяволи до мозъка на костите си. В работата си те винаги забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват и да ги надзирават в работата им. Това е третото поведение в рамките на осмото проявление на антихристите.

Преди известно време една църква в една държава купи сграда и трябваше да я ремонтира. И се случи така, че църковният водач в тази държава беше антихристка, която все още не бе показала истинското си лице. Тази антихристка използваше за ремонта човек, когото никой не познаваше добре, и никой не знаеше каква е връзката му с нея. В резултат на това този зъл човек се възползва от ситуацията и по време на ремонта бяха пропилени много пари, които не трябваше да бъдат харчени. В къщата имаше използваемо обзавеждане, което беше изцяло премахнато и заменено с ново. Старото обзавеждане, което беше премахнато, след това беше продадено от този зъл човек за пари. Всъщност то не беше счупено — все още можеха да го използват — но този зъл човек похарчи допълнителна сума пари за закупуване на ново, за да изкара пари, за да се възползва от ситуацията. Знаеше ли антихристката за тези неща? Знаеше. Защо тогава допусна той да действа по този начин? Защото трябва да са имали ненормална връзка. Някои хора видяха проблема и щяха да проследят и да проверят строежа, за да видят как върви. Щом казаха, че ще отидат да видят строежа, тази антихристка се притесни и разтревожи, и каза: „Не! Крайният срок все още не е настъпил — на никого не е позволено да гледа!“. Реакцията ѝ беше толкова силна, толкова остра — нима имаше нещо нередно в това? (Да.) Тези хора, вече леко обезпокоени, обсъдиха въпроса: „Така не може. Тя не ни позволява да погледнем строежа. Със сигурност има някакъв проблем тук; трябва да отидем да видим обекта“. Но антихристката все така не позволяваше да се гледа, докато не настъпи моментът работата да бъде предадена. Кажете Ми, нима тези хора не бяха объркани? Фактът, че антихристката не позволява да се види строежът, доказваше, че има нещо гнило. Трябваше да побързат да докладват на Горното или съвместно да я отстранят, или насила да отидат да видят и да проверят строежа. Това беше тяхна отговорност. Щом не можаха да поемат тази отговорност, това означава, че са безполезни, некадърни страхливци. Тези некадърни страхливци не упорстваха. Не ставаше въпрос за техните собствени къщи, затова просто го пренебрегнаха. Ето колко егоистични и безотговорни бяха те. И когато работата беше предадена, видях на видео, че има проблем. Какъв проблем видях? В средата на една конферентна зала имаше маса, а навсякъде около нея имаше кожени столове като тези, които се използват в луксозни офиси. Столовете, на които седя аз, са все обикновени столове, така че трябва ли тези обикновени хора да използват толкова луксозни неща? (Не.) Онези двамата бяха монтирали такова обзавеждане, а хората там изпитваха голямо задоволство да седят на тези столове. Щом открих проблема, извиках този мошеник и започнах да разследвам въпроса. Навсякъде, във всяка стая, проверката разкри толкова много нередности и големи финансови загуби. Част от оригиналното обзавеждане на къщата е било използваемо, но този зъл човек го е измъкнал и продал, за да изкара пари от него; освен това е изкарал пари, когато е купил онова скъпо, ново обзавеждане; и нещо повече, монтирал е оборудване, което не би трябвало да е в църква. Този зъл човек направи това, без да се допита до никого. Когато го направи, знаеше ли антихристката за това? Вероятно е знаела. Тя ходеше на обекта всеки ден и след като го видя, не докладва, а допусна неговото прахосничество. Каква наглост! Вярваща в Бог ли е тя? След 20 години вяра в Бог тя беше толкова отвратителна и извърши такова нещо — какъв човек е тя? Тя не е човек! Дори добрите хора сред невярващите не правят това; каква неморалност! Всеки път, когато Горното я питаше за строителните работи, тя се правеше на ударена, за да хвърли прах в очите на Горното, като прикриваше и укриваше неща, и в крайна сметка възникнаха толкова много проблеми. Прекалено ли би било тогава да я отлъчат и да я оставят да си намери работа, за да спечели пари и да компенсира загубите? (Не.) Кажете Ми, дори ако тази антихристка можеше да върне парите, щеше ли да намери мир в този живот? Щеше ли да ѝ бъде лесно? Страхувам се, че ще трябва да прекара целия си живот в мъчение. Ако е знаела, че действията ѝ ще доведат до това, защо, за бога, е постъпила така тогава? Защо изобщо го е направила? Не е като да е вярвала в Бог само от година или две и да не е знаела правилата в Неговия дом, или какво е да имаш богобоязливо сърце, или какво е преданост — след всичките тези години вяра в Него тя изобщо не се беше променила и макар да можеше малко да служи, все пак извърши такова зло! Задето е толкова отвратителна, тя трябва да бъде отстранена и прокълната!

Антихристите имат нещо общо в начина, по който работят: независимо каква работа вършат, те забраняват на другите да се намесват или да разпитват. Те винаги искат да укриват и прикриват неща. Със сигурност кроят нещо. Не позволяват на хората да открият проблемите в работата им. Ако вършеха нещата почтено и открито, по начин, който е съгласно истината и принципите, с чиста съвест, за какво трябва да се притесняват? За кое от тези неща не бива да се говори? Защо не позволяват на другите да разпитват и да се намесват? От какво се притесняват? От какво се страхуват? Ясно е, че кроят нещо — толкова е очевидно! Антихристите работят без никаква прозрачност. Когато са направили нещо лошо, те измислят начини да го скрият и прикрият, като създават илюзии, дори се занимават с явна измама. Какви са резултатите от това? Бог проучва внимателно всичко и дори другите хора да не знаят за нещо известно време и да бъдат подвеждани известно време, ще дойде денят, в който Бог ще го разкрие. В Божиите очи всичко е открито, всичко е разкрито. Безполезно е да криеш нещо от Бог. Той е всемогъщ и когато реши да те разкрие, всичко ще бъде изложено на показ посред бял ден. Само антихристите, онези тъпаци, които нямат духовно разбиране и които притежават природата на архангела, биха помислили: „Стига да прикривам добре нещата и да не ти позволявам да се намесваш или да разпитваш, и да не ти позволявам да надзираваш нещата, ти няма да знаеш нищо — и аз ще имам пълен контрол над тази църква!“. Те смятат, че ако управляват като царе, ще могат да контролират ситуацията. Наистина ли така стоят нещата в действителност? Те не знаят, че Бог е всемогъщ; самопровъзгласили са се за умни. Бог проучва внимателно всичко. Например да кажем, че днес си извършил зло. Бог го проучва внимателно, но не те разкрива — Той ти дава шанс да се покаеш. Утре отново извършваш зло и пак не си го признаваш, нито се покайваш. Бог пак ти дава шанс и чака да се покаеш. Но ако останеш непокаян, Бог няма да иска да ти даде този шанс. Той ще бъде отвратен от теб и ще те ненавижда, и дълбоко в сърцето Си няма да желае да те спаси, и ще те изостави напълно. Тогава разкриването ти ще бъде въпрос на минути и както и да се опитваш да прикриваш нещата или да го възпрепятстваш, това ще бъде напълно безполезно. Колкото и голяма да е ръката ти, можеш ли да закриеш небето с нея? Колкото и да си способен, можеш ли да покриеш Божиите очи? (Не.) Това са глупавите идеи на човека. Що се отнася до това колко всемогъщ е Бог в действителност, хората вече могат да усетят част от това в Неговите слова. Освен това всички членове на това покварено човечество, които са извършили голямо зло и са се противопоставили пряко на Бог, са се сблъскали с различни наказания и всички, които виждат това, са напълно убедени и признават, че това е възмездие. Дори невярващите могат да видят, че Божията праведност не търпи накърняване, така че тези, които вярват в Него, би трябвало още повече да могат да видят това. Всемогъществото и мъдростта на Бог са неизмерими. Човек няма как да ги възприеме. Има една песен — как беше тя? („Божиите дела не могат да бъдат измерени“.) Това е Божията същност, истинското разкриване на Неговата идентичност и същност. Няма нужда от твоите догадки или предположения. Просто трябва да вярваш в тези слова — тогава няма да вършиш такива глупави неща. Всички хора се мислят за умни; те си закриват очите с листо и казват: „Можеш ли да ме видиш?“. Бог казва: „Не само че мога да те видя целия, но виждам дори сърцето ти и колко пъти си бил в човешкия свят“, и хората остават като гръмнати. Не се мисли за умен; не си мисли: „Бог не знае за това и не знае за онова. Никой от братята и сестрите не е видял. Никой не знае. Имам си свои малки планове. Виж колко съм умен!“. Никой от хората на този свят, които не разбират истината или не вярват, че Бог господства над всичко, не е умен. Независимо какво казват или правят, в крайна сметка всичко е грешка, всичко е в нарушение на истината, всичко е съпротива срещу Бог. Има само един вид умни хора. Кой е този вид? Видът, който вярва, че Бог проучва внимателно всичко, че Той може да види всичко и че Той господства над всичко. Такива хора са изключително умни, защото във всичко, което правят, те са покорни на Бог. Всичко, което правят, е съгласно истината, получава Божието одобрение и Божието благословение. Дали един човек е умен, или не, зависи от това дали може да се покори на Бог, зависи от това дали казаното и направеното от него е съгласно истината. Ако имаш следната идея: „Ето какво мисля по този въпрос и това бих искал да направя, защото ще е от полза за мен — но не искам да споделям това с другите, нито искам те да знаят за него“ — правилният начин на мислене ли е това? (Не.) Какво трябва да направиш, когато осъзнаеш, че това не е правилният начин на мислене? Трябва да си зашиеш един здрав шамар, за да си научиш урока. Мислиш си, че ако не го кажеш, Бог няма да знае? Всъщност, докато имаш тази мисъл, Бог познава сърцето ти. Как знае? Бог е прозрял природата същност на човека. И така, защо тогава Той не те разобличава по този въпрос? Дори и без Той да го разобличи, ти ще можеш постепенно да го разбереш сам, защото си ял и пил толкова много от Неговите слова. Имаш съвест и разум, ум и нормално мислене; би трябвало да можеш сам да разбереш кое е правилно и кое — грешно. Бог ти дава време и шанс да обмислиш нещата бавно, за да видиш дали си глупав, или не. Ще видиш резултати, след като обмислиш въпроса няколко дни: тогава ще разбереш, че си глупав и тъп и че не трябва да се опитваш да криеш този въпрос от Бог. По всички въпроси трябва да разкривате всичко пред Бог и да бъдете откровени — това е единственото разположение и състояние, което трябва да се поддържа пред Бог. Дори когато не проявяваш откровеност, ти си отворена книга за Бог. Що се отнася до Бог, Той познава фактите, независимо дали ти проявяваш откровеност за тях, или не. Не си ли много глупав, ако не можеш да прозреш това? Как тогава можеш да бъдеш умен човек? Като бъдеш откровен с Бог. Знаете, че Бог проучва внимателно и знае всичко, така че недейте да се смятате за умни и да си мислите, че Той може да не знае. Понеже е сигурно, че Бог тайно наблюдава човешките сърца, умните хора трябва да бъдат малко по-откровени, малко по-чисти и да бъдат честни — така е мъдро да се постъпи. Винаги да считаш, че си умен, винаги да искаш да запазиш своите собствени, малки тайни, винаги да се опитваш да запазиш малко личен живот — това ли е правилният начин на мислене? Приемливо е да се държите така с другите хора, защото някои хора нямат положителен характер и не обичат истината. С такива хора можете да се държите малко по-резервирано. Не разкривайте сърцето си пред тях. Да кажем например, че има човек, когото мразиш и за когото си говорил лоши неща зад гърба му. Трябва ли да му кажеш за това? Не го прави — достатъчно е просто да не го повтаряш. Ако го споменеш, това би влошило отношенията помежду ви. Знаеш в сърцето си, че не си добър, че си мръсен и нечестив отвътре, че завиждаш на другите, че в името на борбата за слава и придобивки си говорил лоши неща за някого зад гърба му, за да го очерниш — колко подло! Признаваш, че си покварен. Знаеш, че това, което си направил, е било погрешно и че природата ти е нечестива. След това идваш пред Бог и Му се молиш: „О, Боже, това, което направих тайно, беше нечестиво, подло — моля Те за прошка, моля Те да ме водиш и Те моля да ме порицаеш. Ще се старая да не върша повече подобни неща“. Добре е да направиш това. Можеш да използваш някои техники в общуването си с хората, но най-добре е просто да проявиш откровеност пред Бог, а ако таиш намерения и използваш техники, тогава ще имаш неприятности. В ума си винаги си мислиш: „Какво мога да кажа, за да накарам Бог да има високо мнение за мен и да не знае какво мисля вътре в себе си? Кое е правилното нещо, което трябва да кажа? Трябва да споделям по-малко, трябва да съм малко по-тактичен, трябва да имам метод. Може би тогава Бог ще има високо мнение за мен“. Мислиш ли, че Бог няма да разбере, ако винаги мислиш така? Бог знае всичко, което мислиш. Изтощително е да мислиш така. Много по-просто е да говориш честно и истински и това ще улесни живота ти. Бог ще каже, че си честен и чист, че си с открито сърце — а това е нещо безкрайно ценно. Ако имаш откровено сърце и честно отношение, тогава дори да има моменти, в които отиваш твърде далеч и постъпваш глупаво, за Бог това не е прегрешение. То е нещо по-добро от това да бъдеш толкова пресметлив и е по-добро от това непрекъснато да разсъждаваш и анализираш. Способни ли са антихристите на тези неща? (Не, не са.)

Всички, които вървят по пътя на антихристите, са хора с нрав на антихрист, а хората с нрав на антихрист вървят по пътя на антихристите. И все пак има известна разлика между хората с нрав на антихрист и самите антихристи. Ако някой има нрав на антихрист и би вървял по пътя на антихристите, това не означава непременно, че е антихрист. Но ако не се покае и не може да приеме истината, може да се превърне в антихрист. Все още има надежда и шанс хората, които вървят по пътя на антихристите, да се покаят, защото все още не са станали антихристи. Ако извършат много злини и бъдат окачествени като антихристи, и така бъдат премахнати и отлъчени веднага, те вече няма да имат шанс да се покаят. Ако някой, който върви по пътя на антихристите, все още не е извършил много злини, това поне показва, че все още не е зъл човек. Ако може да приеме истината, за него има искрица надежда. Ако не приеме истината, каквото и да става, тогава ще му е много трудно да бъде спасен, дори да не е извършил всякакви злини. Защо един антихрист не може да бъде спасен? Защото той ни най-малко не приема истината. Както и да разговаря Божият дом за това, че трябва да си честен човек — за това как човек трябва да бъде открит и откровен, да излезе и да каже това, което има да казва, и да не се занимава с измама — той просто не може да го приеме. Постоянно счита, че хората губят, като са честни, и че е глупаво да се казва истината. Той е твърдо решен да не бъде честен човек. Това е природата на антихристите, която изпитва неприязън и омраза към истината. Как може човек да бъде спасен, ако ни най-малко не приема истината? Ако някой, който върви по пътя на антихристите, може да приеме истината, има ясна разлика между него и антихриста. Всички антихристи са хора, които не приемат и частица от истината. Независимо колко грешни или зли неща са извършили, независимо колко големи загуби са нанесли на работата на църквата и на интересите на Божия дом, те никога няма да се самоанализират и да опознаят себе си. Дори да бъдат кастрени, те изобщо не приемат никаква истина. Ето защо църквата ги окачествява като зли хора, като антихристи. Един антихрист в най-добрия случай ще признае само, че действията му нарушават принципите и не са съгласно истината, но категорично никога няма да признае, че върши зло умишлено или че се съпротивлява на Бог умишлено. Той просто ще признае грешките си, но няма да приеме истината и след това ще продължи да върши зло както преди, без изобщо да практикува каквато и да било истина. От факта, че антихристът никога не приема истината, може да се види, че природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Те си остават хора, които се съпротивляват на Бог както винаги, независимо от това колко години са вярвали в Него. Обикновеното покварено човечество, от друга страна, може да има нрав на антихрист, но има разлика между него и антихристите. Има известен брой хора, които могат да приемат присърце Божиите слова на правосъдие и разобличаване, след като са ги чули, и да ги обмислят многократно, и да се самоанализират. Тогава те може да осъзнаят: „Значи това е нрав на антихрист. Това е да вървиш по пътя на антихристите. Какъв сериозен проблем! Аз имам тези състояния и модели на поведение. Аз имам такава същност — аз съм такъв тип човек!“. След това те обмислят как могат да се отърват от този нрав на антихрист и да се покаят истински и така могат да вземат решение да не вървят по пътя на антихристите. В своята работа и живот, в отношението си към хората, събитията и нещата, както и към Божието поръчение, те могат да размишляват над собствените си действия и поведение, защо не могат да се покорят на Бог, защо винаги живеят със сатанински нрав, защо не могат да се опълчат на плътта и на Сатана. И така, те ще се молят на Бог и ще приемат Неговия съд и наказание, и ще умоляват Бог да ги спаси от покварения им нрав и от влиянието на Сатана. Решимостта им да направят това доказва, че могат да приемат истината. Те по същия начин разкриват покварен нрав и действат по собствена воля. Разликата е, че антихристът не само има амбиции и желания да създаде независимо царство — той също така няма да приеме истината, независимо от всичко. Това е ахилесовата пета на един антихрист. Ако, от друга страна, човек с нрав на антихрист може да приеме истината, да се моли на Бог и да се уповава на Него, и ако желае да се отърве от покварения нрав на Сатана и да върви по пътя на стремежа към истината, тогава по какъв начин тази молитва и тази решимост ще бъдат от полза за неговото навлизане в живота? Това поне ще го накара да се самоанализира и да опознае себе си, докато изпълнява дълга си, и да използва истината, за да разрешава проблеми, така че да може да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. Това е един от начините, по които ще му бъде от полза. Освен това с обучението, което му дава изпълнението на дълга, той ще може да поеме по пътя на стремежа към истината. С каквито и трудности да се сблъска, той ще може да търси истината, да се съсредоточи върху приемането на истината и практикуването ѝ. Ще може постепенно да се отърве от сатанинския си нрав и да се покори на Бог и да се преклони пред Него. С такова практикуване той може да постигне Божието спасение. Хората с нрав на антихрист може понякога да разкриват поквара и все още може неволно да говорят и да действат в интерес на своята слава, придобивки и статус, и все още може да работят по собствена воля — но щом осъзнаят, че разкриват покварения си нрав, ще изпитат разкаяние и ще се помолят на Бог. Това доказва, че те са хора, които могат да приемат истината, които се покоряват на Божието дело. Доказва, че се стремят към навлизане в живота. Независимо колко години е преживявал човек, нито колко поквара разкрива, той в крайна сметка ще може да приеме истината и да навлезе в истината реалност. Той е човек, който се покорява на Божието дело. И докато прави всичко това, то показва, че вече е положил основата си на истинския път. Но някои, които вървят по пътя на антихристите, не могат да приемат истината. За тях спасението ще бъде толкова трудно, колкото и за антихристите. Такива хора не чувстват нищо, когато чуят Божиите слова, които разобличават антихристите, а са безразлични и невъзмутими. Когато общението се насочи към темата за нрава на антихриста, те ще признаят, че имат нрав на антихрист и че вървят по пътя на антихристите. Ще говорят доста добре за това. Но когато дойде време да практикуват истината, те пак ще откажат да го направят. Пак ще действат по собствена воля, като се уповават на своя нрав на антихрист. Ако ги попиташ: „Има ли вътрешна борба в теб, когато разкриваш нрав на антихрист? Укоряваш ли се, когато говориш, за да защитиш статуса си? Самоанализираш ли се и опознаваш ли себе си, когато разкриваш нрав на антихрист? Изпитваш ли разкаяние в сърцето си, след като узнаеш за покварения си нрав? Има ли някакво покаяние или промяна в теб след това?“, те със сигурност няма да имат отговор, защото не са имали такива преживявания. Няма да могат да кажат нищо. Способни ли са такива хора на истинско покаяние? Със сигурност няма да е лесно. Онези, които наистина се стремят към истината, ще бъдат измъчвани от всяко разкриване на нрав на антихрист в себе си и ще се разтревожат. Ще започнат да си мислят: „Защо не мога просто да се отърва от този сатанински нрав? Защо винаги разкривам покварен нрав? Защо този мой покварен нрав е толкова упорит и неотделим? Защо е толкова трудно да се навлезе в истината реалност?“. Това показва, че тяхното преживяване на живота е повърхностно и че поквареният им нрав почти изобщо не е преодолян. Ето защо, когато им се случи нещо, битката в сърцето им бушува толкова яростно и затова те също понасят голямо мъчение. Въпреки че имат решимостта да се отърват от сатанинския си нрав, те със сигурност не могат да минат без тази битка срещу него в сърцето си — и това състояние на битка се засилва с всеки изминал ден. И докато познанието им за себе си се задълбочава и те виждат колко дълбоко са покварени, те копнеят още повече да придобият истината и я ценят още повече, и ще могат непрекъснато да приемат и практикуват истината в хода на опознаването на себе си и на покварения си нрав. Те постепенно ще израстват в духовен ръст и техният живот нрав ще започне истински да се променя. Ако продължат да се опитват да преживяват по този начин, положението им ще се подобрява с всяка изминала година и в крайна сметка ще могат да победят плътта и да се отърват от покварата си, често да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Навлизането в живота не е лесно! То е точно като да съживяваш човек, който е на път да умре: отговорността, която човек може да изпълни, е да разговаря за истината, да го подкрепя, да му предоставя ресурс или да го кастри. Ако може да го приеме и да се покори, за него има надежда; може да му провърви да се измъкне и така да избегне смъртта. Но ако откаже да приеме истината и изобщо не познава себе си, тогава е в опасност. След като бъдат отстранени, някои антихристи изкарват година-две, без да опознаят себе си и не признават грешките си. В такъв случай в тях не е останал никакъв признак на живот и това е доказателство, че нямат повече надежда да бъдат спасени. Можете ли да приемете истината, когато ви кастрят? (Да.) Тогава има надежда — това е хубаво нещо! Ако можете да приемете истината, имате надежда да бъдете спасени.

Ако искаш да бъдеш спасен, трябва да преминеш през много препятствия. Какви са тези препятствия? Непрестанна битка с покварения ти нрав и битка с нрава на Сатана и антихристите: той иска да те контролира, а ти искаш да се отърсиш от него; той иска да те подведе, а ти искаш да го отхвърлиш. Ако установиш, че не можеш да се освободиш от покварения си нрав, дори след като си го опознал, ще бъдеш огорчен и ще изпитваш болка, и ще се молиш. Понякога, когато видиш, че е минало известно време, а ти все още не си успял да се отърсиш от контрола на сатанинския нрав, ще почувстваш, че е безнадеждно, но няма да се предадеш и ще почувстваш, че не можеш да продължаваш така негативно и обезкуражено — че трябва да продължиш да се бориш. В процеса на изпълнение на дълга и в процеса на преживяване на Божието дело вътрешните реакции на хората постепенно се променят. Накратко, онези, които имат живот, са онези, които се стремят към истината, и те постоянно се променят вътрешно. Ще има постоянно преобръщане в тяхното мислене и възгледи, в тяхното поведение и практики, и дори в намеренията, идеите и мислите, които са дълбоко в съзнанието им. Освен това те ще различават с нарастваща яснота кое е правилно и кое е погрешно, какви погрешни неща са извършили и дали даден начин на мислене е правилен или погрешен, дали даден възглед е съгласно истината и дали принципите, които стоят зад дадено действие, са съгласно Божиите намерения, и дали са хора, които се покоряват на Бог, хора, които обичат истината. Тези неща постепенно ще стават все по-ясни в сърцето им. Тогава на каква основа е изградено постигането на тези резултати? На основата на практикуването и навлизането в истините, както те ги разбират. Защо антихристите просто не могат да постигнат промяна? Способни ли са да разберат истината? (Да.) Те могат да я разберат, но не я практикуват и не я практикуват, когато я чуят. Може би я разбират и приемат като доктрина, но могат ли дори да приложат на практика тези частици доктрини и правила, които са способни да разберат? Не, ни най-малко. Дори да ги принудиш, дори да се изтощят от опити, пак няма да могат да ги приложат на практика. Ето защо за тях навлизането в истината остава вечна празнота. Колкото и един антихрист да говори, че е честен човек, колкото и големи да са усилията му, той пак не може да изрече нито едно честно твърдение. И колкото и да говори, че проявява внимание към Божиите намерения, той пак няма да се избави от егоистичните си и подли мотиви. Той действа от егоистична гледна точка. Когато види нещо хубаво, нещо, което би му донесло полза, казва: „Дай го тук — мое е!“. Казва всичко, което би било от полза за статуса му, и прави всичко, което би било от полза за самия него. Това е същността на антихристите. Може в момент на внезапен порив да почувства, че е разбрал частица от истината. Обзема го ревност и изкрещява няколко лозунга: „Трябва да практикувам и да се променя, и да удовлетворя бог!“. Но когато дойде време да практикува истината, прави ли го? Не го прави. Каквото и да казва Бог, колкото и истини и реални факти да проповядва, заедно с произволен брой реални примери, това не може да трогне един антихрист, нито може да разколебае амбицията му. Това е характеристика и белег на антихрист. Те просто няма да практикуват никаква истина. Когато говорят хубави неща, това е за чуждите уши, и колкото и хубаво да говорят, това е просто вид високопарни и празни приказки — за тях това е теория. Как такива хора всъщност позиционират истината в сърцата си? Каква вече ви казах, че е природата същност на антихриста? (Омраза към истината.) Точно така. Те мразят истината. Вярват, че тяхната нечестивост, егоизъм и подлост, тяхната надменност, жестокост, тяхното узурпиране на статус и богатства и техният контрол над другите са най-висшата истина, най-висшата философия и че нищо друго не е толкова висше, колкото тези неща. Щом получат статус и могат да контролират хората, те могат да правят каквото си поискат и тогава всичките им амбиции и желания са постижими. Това е крайната цел на един антихрист.

Антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят. Възможно ли е да накараш някого, който изпитва неприязън към истината, да я приеме и да я практикува? (Не.) Да направиш такова нещо е все едно да караш прасе да полети или вълк да яде сено — не е ли това да искаш невъзможното от тях? Понякога ще видиш вълк да се промъква в стадо, за да бъде там с овцете. Той се преструва и чака своя шанс да изяде овцете. Неговата природа никога няма да се промени. По същия начин да накараш антихрист да практикува истината е равносилно на това да караш вълк да яде сено и да се откаже от инстинкта си да яде овце: това е невъзможно. Вълците са месоядни. Те ядат овце — ядат всякакви животни. Това е тяхната природа и тя не може да се промени. Ако някой каже: „Не знам дали съм антихрист, но винаги, когато чуя да се разговаря за истината, в сърцето ми пламва ярост и я мразя — а който ме кастри, него мразя още повече“, този човек антихрист ли е? (Да.) Някой казва: „Когато ти се случат неща, трябва да се покориш и да търсиш истината“, а онзи първият отвръща: „Да се покорявам, друг път! Затваряй си устата!“. Що за нещо е това? Лош характер ли е? (Не.) Какъв нрав е това? (Омраза към истината.) Те дори не понасят да се говори за нея и веднага щом започнеш да разговаряш за истината, природата им избухва и те показват истинския си образ. Не обичат да чуват каквото и да било споменаване на търсене на истината или покоряване на Бог. Колко голяма е тяхната антипатия? Когато чуят такива думи, те избухват. Тяхната учтивост изчезва. Не се страхуват да си покажат рогата. Ето докъде стига омразата им. Могат ли тогава да практикуват истината? (Не.) Истината не е предназначена за злите. Тя е предназначена за онези хора, които притежават съвест и разум, които обичат истината и положителните неща. Тя изисква от тези хора да я приемат и да я практикуват. А що се отнася до онези нечестиви хора със същност на антихрист, които са изключително враждебни към истината и положителните неща, те никога няма да приемат истината. Колкото и години да вярват в Бог, колкото и проповеди да чуят, те няма да приемат или да практикуват истината. Не предполагайте, че не практикуват истината, защото не я разбират, и че ще я разберат, когато чуят повече за нея. Това е невъзможно, защото всички, които изпитват неприязън към истината и я мразят, са от рода на Сатана. Те никога няма да се променят и никой друг не може да ги промени. Точно както архангелът, след като предаде Бог: чували ли сте някога Бог да казва, че ще спаси архангела? Бог никога не е казвал това. И така, какво направи Бог на Сатана? Запокити го във въздуха и го накара да Му служи на земята, като върши това, което трябва. И когато приключи със служенето и Божият план за управление бъде завършен, Той ще го унищожи и с това ще се приключи. Казва ли му Бог и една допълнителна дума? (Не.) Защо не? Защото, с една дума, би било безполезно. Да му се каже и една дума би било излишно. Бог го е прозрял: природата същност на антихриста никога не може да се промени. Така стоят нещата.