Има ли и други проявления на това човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си? Всички трябва да се самоанализирате по този въпрос. Бихте ли направили такова нещо като това да свидетелствате за себе си? Можеш ли да се въздържиш чрез съвестта и разума си и да не извършиш такова позорно нещо? Ако можеш да се въздържиш, то това доказва, че имаш рационалност, че си различен от антихристите. Ако не притежаваш тази рационалност и имаш такъв вид амбиции и желания и също така си способен да извършиш такова нещо като това да свидетелстваш за себе си, то ти си същият като антихрист. И така, как е при вас? Действате ли въздържано? Ако имаш богобоязливо сърце, чувство за срам и рационалност, тогава, въпреки че ти се иска да извършиш тези неща, ще се сетиш, че те ще оскърбят Бог и ще Му бъдат омразни, а след това ще можеш да се въздържиш и няма да посмееш да свидетелстваш за себе си. Ако се въздържиш веднъж и след това втори път, след известно време тези идеи, тези намерения и мисли бавно, малко по малко, ще започнат да намаляват. Ще прозреш тези идеи и ще почувстваш, че те са достойни за презрение и са отвратителни. Твоите импулси и желания да вършиш такива неща ще намалеят и постепенно ще бъдеш способен да се владееш и да се контролираш до степен, при която тези идеи ще се пораждат все по-рядко у теб. Ако си наясно, че ги има, но не можеш да се въздържиш и таиш особено силни намерения, като просто искаш да накараш хората да се прекланят пред теб и се чувстваш неудовлетворен, ако никой не се прекланя пред теб или не те следва, и ако започнеш да се изпълваш с омраза и искаш да направиш нещо, и можеш безскрупулно да свидетелстваш за себе си и да парадираш — тогава си антихрист. Как е при вас? (Когато съм наясно, че ги има, мога да се въздържа.) На какво разчитате да се въздържите? (Разчитам на това да имам известни познания за Бог и да имам богобоязливо сърце.) Ако човек има богобоязливо сърце, той може да се въздържа. Въздържане не се постига като човек се възпира или си пречи, а по-скоро е резултат, постигнат чрез разбиране на истината и боязън от Бог. Човек се въздържа чрез рационалност и познание и в същото време действа въздържано, защото има донякъде богобоязливо сърце и се страхува да не оскърби Бог. Ако твоята рационалност не може да те въздържи и освен това нямаш богобоязливо сърце, и ако не изпитваш срам, когато свидетелстваш за себе си, и желаеш да продължиш да го правиш, без да се отказваш, докато не постигнеш целта си, то природата на това е различна. Ти си антихрист.

Техниките и проявленията, които антихристите притежават, за да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, са разнообразни. Някои от тях са свързани с това, че антихристите директно се превъзнасят и свидетелстват за себе си и говорят за всички свои заслуги, докато други са свързани с това, че те намират начини да използват косвени формулировки или методи, чрез които подмолно да накарат хората да имат високо мнение за тях и да постигнат целта си да накарат хората да им се възхищават, да се прекланят пред тях и да ги следват. И дори да заемат място в сърцата на хората. Това е природата на такова поведение. Нравът на антихристите да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си се различава от този на обикновените хора по своята природа, резултатите, до които води, както и начините, по които се проявява, а също намеренията и целите, които са в основата му. И още нещо — хората, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си, говорят ли просто за всички свои заслуги? Понякога говорят и за своите лоши страни, но те действително ли се анализират и опитват да се опознаят, когато го правят? (Не.) Тогава как човек открива, че самопознанието му не е реално и че вместо това е примесено и зад него има намерение? Как може човек да разбере в дълбочина този въпрос? Тук основното е, че едновременно с опитите им да се опознаят и да разобличат слабите си места, кусурите, недостатъците си и своя покварен нрав, те също така си търсят оправдания и причини да се освободят от вина. Те подмолно казват на хората: „Всеки може да допусне грешки, не само аз. Всички вие също можете да допуснете грешки. Грешката, която аз допуснах, е простима. Това е малка грешка. Ако допуснете същата грешка, това би било много по-тежък случай от моя, защото няма да се самоанализирате и разнищите. Въпреки че допускам грешки, аз съм по-добър от вас, хора, и притежавам повече рационалност и почтеност“. Когато чуят това, всички си мислят: „Напълно си прав. Разбираш истината толкова много и действително притежаваш духовен ръст. Когато допускаш грешки, си способен да се самоанализираш и да се разнищиш. Ти си много по-добър от нас. Ако ние правим грешки, не се самоанализираме и не се опитваме да се опознаем, а от страх да не се посрамим не смеем да се разнищим. Ти имаш по-голям духовен ръст и смелост от нас“. Тези хора са допуснали грешки и въпреки това са спечелили уважението на другите и сами се възхваляват. Какъв е този нрав? Някои антихристи са особено умели в преструването, в маменето на хората и в това да се крият зад фасада. Когато се сблъскат с хора, които разбират истината, те започват да говорят за своето себепознание и казват също така, че са дявол и сатана, че човешката им природа е лоша и че заслужават да бъдат прокълнати. Да предположим, че ги попиташ: „След като казваш, че си дявол и сатана, какви злодеяния си извършил?“. Те ще ти кажат: „Не съм направил нищо, но съм дявол. И не само съм дявол, но и сатана!“. След това ги питаш: „Щом казваш, че си дявол и сатана, какви зли дела на дявол и сатана си извършил и как си се съпротивлявал на Бог? Можеш ли да кажеш истината за злите неща, които си извършил?“. Те ще кажат: „Не съм извършил нищо зло!“. Тогава ти ще настояваш още повече и ще попиташ: „Ако не си извършил нищо зло, защо тогава казваш, че си дявол и сатана? Какво се опитваш да постигнеш, като казваш това?“. Когато станеш сериозен с тях по този начин, те няма да имат какво да кажат. В действителност те са извършили много лоши неща, но по никакъв начин няма да споделят с теб фактите за това. Просто ще се правят пресилени изказвания и ще бълват някакви доктрини, за да говорят за своето себепознание по един кух начин. Когато стане дума за това как конкретно са привличали хора, как са мамили хора, как са ги използвали въз основа на собствените си чувства, как не са се отнасяли сериозно към интересите на Божия дом, как са нарушавали работните разпоредби, как са мамили Горното, как са крили неща от братята и сестрите и колко много са навредили на интересите на Божия дом, те няма да кажат нито дума за тези факти. Това истинско себепознание ли е? (Не.) Като казват, че са дявол и сатана, не симулират ли себепознание, за да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Не е ли това метод, който използват? (Така е.) Средностатистическият човек не може да прозре този метод. Когато някои водачи бъдат освободени, скоро след това биват преизбрани, а когато попиташ каква е причината за това, някои хора казват: „Този водач има добри заложби. Той знае, че е дявол и сатана. Кой друг има такова ниво на познание? Само хората, които наистина се стремят към истината, притежават това знание. Никой от нас не е способен да придобие това знание за себе си. Средностатистическият човек не притежава този духовен ръст. По тази причина всички отново го избраха“. Какво става тук? Тези хора са били подведени. Този водач е знаел, че е дявол и сатана, но въпреки това е бил избран от всички, така че какъв ефект и последица има върху хората това, че казва, че е дявол и сатана? (Това кара хората да имат високо мнение за него.) Точно така, това кара хората да имат по-високо мнение за него. Невярващите наричат този метод „да отстъпиш, за да напреднеш“. Това означава, че за да накара хората да имат по-високо мнение за него, той първо казва лоши неща за себе си, така че другите да повярват, че може да прояви откровеност и да опознае себе си, че има дълбочина, прозрение и задълбочено разбиране, и поради това всички го почитат повече. И какъв е резултатът от това, че всички го почитат повече? Когато отново дойде време да се избират водачи, той все още е считан за идеалния човек за тази роля. Не е ли доста хитроумен този метод? Ако не говореше по този начин за себепознанието си и не казваше, че е дявол и сатана, а вместо това беше просто негативен, когато другите видеха това, щяха да кажат: „След като беше освободен и загуби статуса си, ти стана негативен. Ти ни учеше да не сме негативни, а сега твоята негативност е дори по-тежка от нашата. Ние няма да те изберем“. Никой не би могъл да има високо мнение за този водач. Макар че на всички все още щеше да им липсва проницателност за него, поне нямаше да го изберат отново за водач и този човек нямаше да постигне целта си да накара другите да имат високо мнение за него. Но този водач поема инициативата и казва: „Аз съм дявол и сатана. Да ме прокълне бог и да ме изпрати в осемнадесетия кръг на ада и да не ми позволи да се преродя цяла вечност!“. Някои хора го съжаляват, като чуят това, и казват: „Нашият водач е страдал толкова много. О, колко е онеправдан! Ако Бог не му позволи да бъде водач, тогава ние ще го изберем“. Всички до такава степен подкрепят този водач, но дали не са били подведени? Първоначалният замисъл на думите му се потвърждава, което доказва, че той наистина подвежда хората по този начин. Сатана понякога подвежда хората, като се превъзнася и свидетелства за себе си, а понякога може да признае грешките си по заобиколен начин, когато няма друг избор, но всичко това е фасада, а целта му е да спечели съчувствието и разбирането на хората. Той дори ще каже: „Никой не е съвършен. Всеки има покварен нрав и всеки е способен да допуска грешки. Щом човек може да поправи грешките си, той е добър човек“. Когато хората чуят това, те го считат за правилно и продължават да се кланят на Сатана и да го следват. Методът на Сатана е сам да признава грешките си, тайно да се превъзнася и да издига позицията си в сърцата на хората, така че хората да приемат всичко в него — дори грешките му, а след това да му простят тези грешки, постепенно да ги забравят и накрая да приемат напълно Сатана, като му станат предани до смърт, никога не го напускат или изоставят и го следват докрай. Не е ли това методът, по който Сатана върши нещата? Ето така действа Сатана и антихристите също използват този метод в действията си, за да изпълнят амбициите и целите си — хората да им се кланят и да ги следват. Последиците, до които води това, са същите и изобщо не се различават от последиците от това, че Сатана заблуждава и покварява хората.

Когато говорят за самопознанието си, някои хора се обрисуват като пълна бъркотия и безполезност. Дори казват, че са дявол и Сатана, че заслужават да бъдат проклети и че не биха се оплаквали, ако Бог ги отстрани. Тези хора обаче нямат истинско разбиране за своята природа същност или за покварения си нрав и не са способни да споделят нищо за истинското състояние на нещата. Вместо това се опитват да използват фасада, за да подвеждат останалите, и използват метода и техниката на самоинициативно признаване на грешките си и „отстъпление с цел напредък“, за да заблуждават и мамят хората, а след това карат хората да имат добро мнение за тях. Това е практиката на антихристите. Следващия път, когато се натъкнете на подобен човек, как трябва да се отнесете към него? (Ще се заровим в подробностите.) Точно така. Трябва да се научите да изследвате проблема и да се заровите в подробностите. И колко надълбоко трябва да изследвате? Докато не започне да ви моли за милост и не каже: „Никога вече няма да ви подвеждам. Дори да ме изберете за ваш водач, няма да поема тази роля“. Кажете му: „Никога повече няма да бъдем подведени от теб или да те изберем за наш водач, затова спри да мечтаеш!“. Как ви звучи това? Всички онези, които говорят с преувеличение за самопознанието си, и дори се проклинат, без нищо от това да звучи истински, са фалшиво духовни и двулични хора. Всички техни думи са подвеждащи. Има една отличителна черта и няколко детайла в речта на такива хора, които ти трябва да можеш да разпознаеш. Например кажете Ми — ако от някого бъде поискано да напише клетва за пазене на приношения, какво трябва да е първото изречение на тази клетва? Какво би написал някой с рационалност и човешка природа? Какъв тон и израз трябва да използва, за да е на правилната си позиция и да обяви отношението си? Когато обикновените хора говорят, всички могат да почувстват, че говорят нормално, но амбициозните индивиди, които са зли хора или антихристи, имат характерен тон, който се различава от този на обикновения човек. Например те казват: „Ако аз, така и така, присвоя и една стотинка от приношенията за бог, да ме застигне ужасна смърт. Да ме прегази кола!“. Що за тон е това? Те започват с думата „аз“, като възприемат най-високопарния тон. Мотивацията зад тона и стила им на говорене може да се види в буквалните думи, които използват. Първата дума е „аз“ — възприемат най-високопарния тон и такава голяма височина на тона. Нима това не е високопарна клетва? Как се нарича този вид клетва? Нарича се високопарна и двулична. Писане на клетва с такава агресивност — що за нрав е това? Това е клетва, следователно пред кого даваш тази клетва? Даваш тази клетва пред Бог. Следователно в този случай как трябва да говори един нормален човек? Трябва да говори смирено, да заеме правилната си позиция, да се моли на Бог и да говори от сърце. Не бива да използва високопарни думи или да бъде агресивен. Такива хора са толкова агресивни дори когато дават клетва — сатанинският им нрав е толкова сериозен! Трудно е да се каже дали клетвата им е истина или лъжа. Онова, което имат предвид, е: „Нямаш ми доверие? Страхуваш се, че се възползвам от божия дом, че крада приношения? Използваш ме, но не ми се доверяваш, а искаш от мен да дам клетва. Ще дам клетва тогава, а ти само гледай и виж дали смея да дам тази клетва! Не вярвам, че мога да направя нещо подобно“. Що за отношение е това? Това е агресивност и безскрупулност. Те дори имат наглостта шумно да протестират срещу Бог и да използват клетва, за да оправдават себе си и да подвеждат хората. Това богобоязливост ли е? В това няма никаква набожност. Такъв тип човек е Сатана и антихрист. Така говорят антихристите. Дават клетва с нотка на шумен протест. Що за нрав е това? Може ли такъв човек все още да бъде спасен? Срещали ли сте такъв човек преди? Не знаете как да разпознаете тези проявления, разкривания или нрав, които той демонстрира, нали? Някои хора дори вярват, че този тип хора са трезвомислещи, притежават духовно разбиране, честни са и са предани на Бог. Нима това не е глупаво? Нима това не е липса на проницателност? Това ужасно поведение и нрав могат да се видят в буквалните думи и във формулировките на клетвата им, но хората продължават да мислят, че този антихрист е доста добър. Тези хора разбират ли истината? Изглежда, че вие разбирате само доктрини, че можете да говорите само за доктрини и да изричате празни думи, както и че не сте проницателни, що се отнася до конкретни неща и въпроси. В бъдеще ако се натъкнете на такива неща, ще бъдете ли прозорливи? (Да, ще бъдем.) Всички хора, които пишат такива клетви, са зверове и им липсва човешка природа. Виждали ли сте такъв вид клетва преди? Писали ли сте подобна клетва преди? (Да.) Имаше ли същия тон и начални думи като тази? (Не беше толкова пряма.) А естеството ѝ беше ли същото? (Да.) Природата ѝ беше същата. Даването на клетва не е като навлизане в бойно поле, за което се изисква дух на героична саможертва. Не изисква подобен вид дух. Когато даваш клетва пред Бог, трябва да я обмислиш задълбочено и да разбереш защо е необходимо да напишеш тази клетва и пред кого даваш тази клетва и този обет. Бог иска отношението на човека, а не някакъв дух. Този твой дух е агресивен и креслив. Той е проявление на надменния нрав на Сатана. Това не е набожност и не е проявление, което едно сътворено същество трябва да има, а още по-малко е позиция, която едно сътворено същество трябва да заеме. Нима хората, които демонстрират такова проявление, не са повлияни от национален героизъм? То свързано ли е с това? Хората са отровени твърде дълбоко. Още щом напишат клетва или обет, мислят за всички известни личности през вековете, които са били предани на държавите и народите си. Тези известни личности са били част от шайката на Сатана и са действали по безскрупулен начин, за да се отличат и да свидетелстват за себе си, както и за да заемат място в сърцата на хората и да оставят добра репутация за себе си, така че да могат да останат в историята и да си спечелят добро име, което да остане вечно. Следващите поколения оценяват това, като казват, че са се посветили сляпо на държавите си. Мислиш ли, че те са били наистина слепи? Какво всъщност е тази слепота? Това е най-коварната, нечестива практика и в нея има лично намерение. Това не е слепота и определено не е преданост. Това е нечестивост.

Вече сме провели много общения по темата за антихристите, които свидетелстват за себе си. Има ли други въпроси, свързани с тази тема, които все още не разбирате напълно? Някои хора свидетелстват за себе си с помощта на езика и изричат някои думи, с които се изтъкват, докато други хора използват поведението. Какви са проявленията на това, че човек използва модели на поведение, за да свидетелства за себе си? На пръв поглед той се държи по начин, който по-скоро е съгласно представите на хората, привлича вниманието им и се възприема от тях като доста благороден и по-скоро съответстващ на моралните норми. Заради тези модели на поведение хората мислят, че той е благороден, че притежава почтеност, че наистина обича Бог, че е много благочестив и наистина има богобоязливо сърце и че е човек, който се стреми към истината. Той често показва добро външно поведение, за да подведе хората — това не намирисва ли също на превъзнасяне и свидетелстване за себе си? Обикновено хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си с помощта на думи, като използват ясна реч, за да изразят колко различни са от останалите и колко по-мъдро мнение имат от другите, за да се издигнат в очите на хората и да спечелят тяхното възхищение. Има обаче някои методи, които не включват изрично изказване, при които вместо това хората използват външни практики, за да свидетелстват, че са по-добри от другите. Този вид практики са добре обмислени, носят със себе си мотив и определено намерение и са съвсем целенасочени. Те са така прикрити и рафинирани, че хората да могат да видят някои модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, които са благородни, благочестиви и отговарят на благоприличието на светците и които дори са боголюбиви, богобоязливи и са съгласно истината. Това постига същата цел — да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да получават висока оценка и почит от хората. Някога срещали ли сте или виждали ли сте нещо подобно? Притежавате ли вие тези проявления? Тези неща и тази тема, която обсъждам, отделени ли са от реалния живот? Всъщност не са. Ще дам един много прост пример. На пръв поглед някои хора изглеждат изключително заети, когато изпълняват дълга си. Те умишлено продължават да работят по време, когато другите се хранят или спят, а когато другите започнат да изпълняват дълга си, те отиват да ядат или да спят. С каква цел го правят? Искат да привлекат внимание и да покажат на всички, че са толкова заети да изпълняват дълга си, че нямат време нито за ядене, нито за сън. Такъв човек си мисли: „Вие всъщност не носите бреме. Защо сте толкова активни в яденето и спането? Некадърници! Вижте мен, аз работя, докато всички вие ядете, и все още съм на работа през нощта, когато вие спите. Способни ли сте да страдате така? Аз мога да понеса това страдание и давам пример с поведението си“. Какво мислите за този вид поведение и проявление? Тези хора не го ли правят умишлено? Някои хора правят тези неща умишлено. И що за поведение е това? Тези хора не искат да са конформисти. Искат да се различават от мнозинството и да покажат на хората, че по цяла нощ усърдно изпълняват дълга си, че са особено способни да понасят страдания. Така всички ще ги съжаляват особено много, ще проявяват специално съчувствие към тях и ще смятат, че имат толкова тежко бреме на плещите си, че са затънали в работа до шия и са твърде заети, за да се хранят или да спят. И ако не могат да бъдат спасени, тогава всички ще умоляват Бог за тях, ще се застъпват за тях пред Бог и ще се молят за тях. По този начин тези хора използват добри модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, като например понасяне на трудности и плащане на цена, за да изиграят другите хора и с измама да изтръгнат съчувствие и похвала от тях. И какъв е крайният резултат от това? Всички, които са се докоснали до тях и са ги видели да плащат цена, в един глас ще кажат: „Нашият водач е най-компетентният, най-способният да понася страдания и да плаща цена!“. Тогава не са ли постигнали целта си да подведат хората? Тогава един ден Божият дом казва: „Вашият водач не върши действителна работа. Занимава се и работи безцелно, действа безразсъдно, своеволно и тиранично. Объркал е работата на църквата, не е свършил нищо от това, което трябва, не е вършил евангелската работа или филмопроизводството и църковният живот също е в безпорядък. Братята и сестрите не разбират истината, нямат навлизане в живота и не могат да пишат статии със свидетелства. Най-жалкото е, че не могат дори да разпознаят лъжеводачите и антихристите. Подобен водач е твърде некомпетентен. Той е лъжеводач, който трябва да бъде освободен!“. При тези обстоятелства лесно ли ще бъде да се освободи? Може би ще е трудно. Тъй като всички братя и сестри го одобряват и подкрепят, ако някой се опита да освободи този водач, братята и сестрите ще протестират и ще отправят искане към Горното да го задържи. Защо ще има такъв резултат? Защото този лъжеводач и антихрист използва външно добри модели на поведение, като например понасяне на трудности и плащане на цената, както и добре звучащи думи, за да трогне, да подкупи и да подведе хората. След като използва тези илюзии, за да подведе хората, всички ще се застъпват за него и няма да са способни да го оставят. Те очевидно знаят, че този водач не е свършил много действителна работа и че не е водил Божиите избраници към разбиране на истината и придобиване на навлизане в живота, но въпреки това тези хора го подкрепят, одобряват го и го следват, без да се интересуват дали това означава, че няма да придобият истината и живота. Освен това, тъй като са били подведени от този водач, всички тези хора се прекланят пред него. Не приемат други водачи, освен него, и дори вече не искат Бог. Нима не се отнасят към този водач като към Бог? Ако Божият дом каже, че този човек не върши действителна работа и че е лъжеводач и антихрист, хората в съответната църква ще протестират и ще се вдигнат на бунт. Кажете Ми — до каква степен този антихрист е подвел тези хора? Ако това е делото на Светия Дух, тогава условията на хората само ще се подобряват и те ще разбират истината повече. Ще станат по-покорни на Бог, ще имат повече място за Бог в сърцата си и ще съумяват по-добре да разпознават лъжеводачите и антихристите. От тази гледна точка ситуацията, която току-що обсъдихме, категорично не е делото на Светия Дух. Само антихристи и зли духове могат да подведат хората до такава степен, след като са работили известно време. Много хора биват подведени и контролирани от тези антихристи и в сърцата си имат място само за антихристите, но не и за Бог. Това е крайният резултат, постигнат от антихристите, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си чрез добро външно поведение. Те използват доброто външно поведение на понасяне на трудности и плащане на цена, за да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, което е едно от средствата, използвани от антихристите да подвеждат и контролират хората. Сега вече виждате ясно този въпрос, нали? Нима антихрист, който използва доброто външно поведение на понасяне на трудности и плащане на цена, за да подвежда хората, не е много лукав и коварен? А вие самите не правите ли тези неща понякога? Някои хора пият кафе вечер, за да повишат енергията си, когато се готвят да останат до късно, за да изпълняват дълга си. Братята и сестрите се тревожат за здравето им и им приготвят пилешка супа. Когато приключат със супата, тези хора казват: „Благодарности на бог! Насладих се на божията благодат. Не заслужавам това. Сега, след като приключих с тази пилешка супа, трябва да бъда по-ефективен в изпълнението на дълга си!“. В действителност те продължават да изпълняват дълга си по същия начин, по който го правят обикновено, без изобщо да повишат ефективността си. Нима не се преструват? Преструват се, а този тип поведение представлява също така скрито превъзнасяне и свидетелстване за себе си. Резултатът, който постигат, е да накарат хората да ги одобряват, да имат високо мнение за тях и да станат техни твърди последователи. Ако хората имат такъв вид манталитет, не са ли забравили Бог? Те вече нямат Бог в сърцата си, така че кой е този, за когото мислят ден и нощ? Това е техният „добър водач“, техният „любим човек“. Някои антихристи на пръв поглед са много любящи към повечето хора и използват техники, когато говорят, така че хората да ги видят, че са любящи, и да пожелаят да се сближат с тях. Те се усмихват радостно на всеки, който се доближи до тях и общува с тях, и говорят на такива хора с много нежен тон. Дори ако видят, че някои братя и сестри са били безпринципни в действията си и по този начин са навредили на интересите на църквата, те ни най-малко не ги кастрят, а само ги увещават, утешават и придумват, докато изпълняват дълга си — не спират да придумват хората, докато не доведат всички пред тях. Хората постепенно се трогват от тези антихристи. Всички силно одобряват любящите им сърца и ги наричат боголюбиви хора. В крайна сметка всички им се покланят и търсят тяхното общение по всеки въпрос, като споделят на тези антихристи всички свои най-съкровени мисли и чувства до такава степен, че вече дори не се молят на Бог и не търсят истината в Божиите слова. Дали тези хора не са били подведени от тези антихристи? Това е друго средство, което антихристите използват, за да подвеждат хората. Когато участвате в тези поведения и практики или таите тези намерения, осъзнавате ли, че в това има проблем? И когато го осъзнаеш, можеш ли да промениш посоката на действията си? Ако можеш да се самоанализираш и да почувстваш истинско разкаяние, когато осъзнаеш и изследваш, че поведението, практиките или намеренията ти са проблематични, това доказва, че си променил посоката си. Ако си наясно с проблемите си, но просто ги подминаваш и действаш според собствените си намерения, като падаш все по-дълбоко и по-дълбоко, докато стигнеш до точката, от която вече не си способен да се измъкнеш, тогава не си променил посоката си и умишлено се настройваш срещу Бог, превъзнасяш се и свидетелстваш за себе си, и се отклоняваш от истинския път. Какъв е този нрав? Това е нрав на антихрист. Сериозно ли е това? (Да.) Колко сериозно е това? Резултатът за човек, който възприема по-коварни и измамни средства, като използва понасянето на несгоди и плащането на цена, за да подвежда хората, като се опитва да ги накара да му се покланят и да го следват, е същият като за човек, който открито се превъзнася и свидетелства за себе си — естеството му е същото. Независимо какви средства използваш, за да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си, било то явна реч или някакво доста очевидно добро поведение, всички те имат едно и също естество. Тя съдържа антихристко качество и качество на борба с Бог за Неговите избраници. Независимо каква форма приемат проявленията ти или какви средства използваш, щом намерението ти не се променя и последиците са същите, тогава всичко е от едно и също естество. Всичко това ясно показва, че антихристите са много лукави. Те не обичат истината и не се стремят към нея, но са способни да използват понасянето на несгоди и плащането на цена като средство за подвеждане на хората — в това се състои нечестивостта на антихристите.

Някои хора говорят за някакви абсурдни теории и отвлечени доводи, за да накарат хората да мислят, че са интелектуални и знаещи и че действията им са много задълбочени, като по този начин постигат целта си да накарат хората да им се прекланят. Тоест, те винаги искат да участват и да предлагат мнението си по всички въпроси. И дори когато всички вече са взели окончателно решение, ако не са доволни от него, те ще избълват някакви високопарни идеи, за да парадират. Нима това не е начин човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си? По някои въпроси всички вече са се изказали, обсъдили са ги помежду си, открили са принципите и са определили план за действие, но те не приемат решението и възпрепятстват нещата по неразумен начин, като казват: „Това не е достатъчно. Не сте обмислили това цялостно. Освен няколкото аспекта, за които говорихме, се сетих и за още един“. Всъщност аспектът, за който са се сетили, е просто някаква абсурдна теория. Просто издребняват. Напълно наясно са, че издребняват и създават трудности на другите, но въпреки това го правят. Какво целят с това? Целта е да покажат на хората, че те са различни, че са по-умни от останалите. Онова, което имат предвид, е: „Значи това ви е нивото на всички? Трябва да ви покажа, че съм на по-високо ниво“. Те обикновено пренебрегват казаното от другите, но щом се повдигне нещо важно, те започват да разстройват нещата. Как се нарича такъв тип човек? Разговорно се нарича дребнав критикар и мошеник. Какви са най-често срещаните подходи на дребнавите критикари? С наслада бълват високопарни идеи и се впускат в противни и криви практики. Ако поискаш от тях да ти представят правилен план на действие, те няма да могат да изготвят такъв. А ако поискаш от тях да се справят с нещо сериозно, те няма да могат. Те вършат само противни неща и винаги искат да поднасят „изненада“ на хората и да парадират със способностите си. Как беше онази фраза? „Старицата си слага червило, за да има какво да гледаш“. Това означава, че те винаги искат да парадират със способностите си и независимо дали могат да го направят добре, или не, искат хората да знаят: „Хора, аз ви превъзхождам. Всички вие не струвате. Вие сте само едни смъртни, обикновени хора. Аз съм изключителен и превъзходен. Ще споделя идеите си, за да ви изненадам, а след това можете да видите дали ви превъзхождам, или не“. Нима това не е разстройване на нещата? Те нарочно разстройват нещата. Що за поведение е това? Причиняват прекъсвания и смущения. Онова, което имат предвид, е следното: все още не съм показал колко съм интелигентен по този въпрос. Затова без значение чии интереси са накърнени и чии усилия са напразни, ще саботирам това, докато всички повярват, че ги превъзхождам, че съм способен и кадърен. Едва тогава ще оставя да се действа безпрепятствено по въпроса. Съществуват ли подобни лоши хора? Правили ли сте подобни неща преди? (Да. Понякога другите са приключили обсъждането на някакъв въпрос и са определили подходящ план, но понеже не са ме уведомили в хода на вземане на решение, аз умишлено откривам недостатъци в него.) Когато направи това, знаеше ли в сърцето си дали е правилно или грешно? Знаеше ли, че естеството на този проблем е сериозно, че това създава прекъсване и смущение? (Към онзи момент не бях наясно с това, но след като бях сериозно кастрен от моите братя и сестри и след като ядох и пих Божиите слова на правосъдие и наказание, видях, че естеството на този проблем е сериозно, че това прекъсва и смущава делото на църквата и е вид сатанинско поведение.) След като си разпознал колко сериозно е това, когато по-късно те сполетяха подобни неща, беше ли способен да се промениш малко и да извършиш известно навлизане по отношение на подхода си? (Да. Когато разкривах такива мисли и идеи, бях наясно, че това е сатанински нрав, че не мога да върша нещата по този начин и бях способен съзнателно да се моля на Бог и да се опълча на тези неправилни мисли и идеи.) Успял си да се промениш донякъде. Когато имаш такива проблеми с поквара, трябва да търсиш истината, за да ги решиш, да се въздържаш и да се молиш на Бог. Когато мислиш, че останалите гледат на теб с презрение, че нямат високо мнение за теб или не те вземат на сериозно, и поради тази причина искаш да причиниш смущение, когато у теб се породи такава мисъл, трябва да си наясно, че тя не идва от нормалната човешка природа, а по-скоро от сатанинския нрав и че ако продължаваш така, ще има неприятности и има вероятност да накърниш Божия нрав. Първо трябва да знаеш как да се въздържиш, а след това да дойдеш пред Бог, за да Му се помолиш и да промениш курса си. Когато хората живеят в собствените си мисли, в собствения си покварен нрав, нищо, което правят, не е съгласно истината или не може да удовлетвори Бог. Всичко, което правят, е противостоящо спрямо Него. Вече можете да разпознаете този факт, нали? Постоянното желание да се бориш за слава и придобивки и да не се поколебаеш да прекъсваш и смущаваш делото на църквата, за да спечелиш репутация и статус, са най-очевидните проявления на антихристите. Всъщност всички хора притежават тези проявления, но ако можеш да разпознаеш и да признаеш това, а после да промениш курса си, като възприемеш отношение на истинско покаяние пред Бог и промениш своя подход, поведение и нрав, то ти си човек, който се стреми към истината. Ако не признаваш тези истински проблеми, то със сигурност нямаш отношение на покаяние и не си човек, който се стреми към истината. Ако упорито вървиш по пътя на антихрист и следваш този път до самия край, и продължаваш да мислиш, че това не е проблем, и не си склонен да се покаеш, а настояваш да действаш по този начин и се състезаваш за слава и придобивки с работниците и водачите, настояваш да се открояваш сред останалите, да изпъкваш в тълпата и да бъдеш по-добър от другите, без значение в коя група си, тогава имаш проблем! Ако продължаваш да преследваш репутация и статус и упорито отказваш да се покаеш, то ти си антихрист и си обречен да бъдеш наказан накрая. Божиите слова, истината, както и съвестта и разумът нямат ефект върху теб. И ти със сигурност ще свършиш като антихристите. Не можеш да бъдеш спасен и да бъдеш изкупен! Дали хората могат или не могат да постигнат спасение и да поемат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото, зависи от това дали демонстрират проявления на истинско покаяние, след като се опознаят, както и от отношението, което имат, когато подхождат към истината, а и от пътя, който избират. Ако не изоставиш пътя на антихриста, а вместо това избереш да удовлетворяваш собствените си амбиции и желания, като нагло вървиш против истината и се противопоставяш на Бог, то ти не можеш да бъдеш изкупен. Ако човек не знае как да се страхува, независимо от величината на грешките си или колко злодеяния е извършил, и не се чувства виновен, и продължава да се оправдава, без да чувства и грам разкаяние, той е истински антихрист и дявол. Ако някой просто притежава различните проявления на антихристите, но може да признае грешките си, да постигне обрат и да има разкаяние в сърцето си, то естеството на това е различно от това при антихристите и е напълно различно нещо. И така, ключът към това дали някой може или не може да постигне спасение е в това дали може да се самоанализира, дали има сърце, което се разкайва, и дали може да поеме по пътя на стремежа към истината.