В. Как антихристите се отнасят към смирението и скритостта на Христос

Начинът, по който антихристите се отнасят към нормалността и практичността на Христос, има много проявления и току-що разобличихме някои конкретни примери. Тук ще приключим нашето общение по този аспект. По отношение на друг аспект на Христос — Неговото смирение и скритост — антихристите все още проявяват своята уникална нрав същност и притежават същите същностни проявления и подходи, както и в отношението си към нормалността и практичността на Христос. Те все още не могат да приемат тези неща от Бог, нито да ги приемат като положителни неща, а вместо това ги презират, дори им се подиграват и ги заклеймяват, а след това ги отричат. Това е поредица от три части: първо наблюдават, после заклеймяват и накрая отричат. Всичко това са обичайни действия на антихристите. Това се определя от същността на антихристите. Какво представляват смирението и скритостта? Не би трябвало да е трудно за разбиране в буквален смисъл — означава да не обичаш да се перчиш, да не парадираш със себе си, да гледаш да не биеш на очи и да останеш неизвестен. Това засяга нрава на въплътения Бог и присъщата индивидуалност на Бог. По външни белези не би трябвало да е трудно за хората да забележат: Христос няма амбиция, не се опитва да завземе власт, няма желание за власт, не затваря в клетка сърцата на хората, нито изучава четене на мисли. Христос говори просто, ясно, отчетливо, никога не използва подпитващи думи или трикове, за да измъкне истинските мисли на хората. Ако хората искат да кажат нещо, могат да го направят. Ако не искат, Той не ги принуждава. Когато Христос разобличава покварения нрав на хората и различните им състояния, Той говори директно и ясно ги посочва. Освен това начинът, по който Христос се справя с нещата, е много прост. Онези, които са общували с Мен, би трябвало да са с такова впечатление и да казват: „Ти си доста прям, без никакви тактики за светски отношения. Въпреки че имаш статус, изглежда, че не изпитваш чувство за превъзходство в никоя група“. Това твърдение наистина е точно. Аз не обичам да съм в центъра на вниманието или да увеличавам славата Си пред другите. Ако наистина нямах този статус и Бог не беше свидетелствал за Мен, Моята присъща индивидуалност е да стоя най-отзад в тълпите, без да желая да бъда виждан, без да искам другите да знаят, дори да имам някакви специални умения, защото ако хората узнаят, ще Ме следват навсякъде, което е проблемно и трудно за справяне. Затова, където и да отида, щом хората започнат да Ме следват навсякъде, търся начини да ги отпратя, като обсъждам въпроси, когато е необходимо, а когато не е, бързо ги връщам на местата им, за да вършат това, което трябва да вършат. За покварените хора това е немислимо: „Ние, хората, Те обичаме и подкрепяме толкова много! Толкова сме увлечени по Теб! Защо не приемеш тази наша обич?“. Що за приказки са това? Казах ти това, което трябваше да ти кажа, наставих те за това, за което трябваше, така че иди и върши това, което трябва да вършиш, не се навъртай около Мен, нямам нужда от това. Според възгледите си хората си мислят: „Боже, след като си извършил такова велико дело, нима и Ти не се чувстваш често самодоволен? С толкова много последователи, нима и Ти не се чувстваш винаги по-висш? Нима не искаш винаги да се радваш на специално отношение?“. Казвам, че никога не съм се чувствал така. Никога не осъзнавам, че имам толкова много последователи, не се чувствам по-висш и нямам представа колко високо е Моето положение. Кажете Ми, колко възторжен би бил един нормален човек ежедневно, ако беше в такава позиция? Нима не би се чудил какво да яде или какво да облече? Нима нямаше да се носи във въздуха по цял ден? Нима нямаше винаги да се надява хората да го следват навсякъде? (Да.) По-специално онези, които притежават някакви способности, винаги биха намирали начини да провеждат събрания, да се наслаждават на усещането за внимание и аплодисменти по време на речи, като си мислят, че това надминава радостта от яденето на месо и пиенето на вино. Чудя се, защо Аз не се чувствам така? Защо не усещам, че това е хубаво? Защо не Ми харесва това усещане? На световната музикална сцена онези, които имат малко способности, особено тези, които могат да пеят и танцуват, са наричани богини, богове, музикални крале, музикални кралици и дори бащи, майки и патриарси. Това не са добри титли. Освен това някои хора се чувстват недоволни, когато ги наричат „Сяо^[а] Уанг“ или „Сяо Ли“, като си мислят, че това понижава старшинството им, и затова търсят начини да променят нивото на старшинството си, да накарат хората в бъдеще да ги наричат крал или кралица. Това е поквареният човешки род. Някои хора, след като повярват в Бог, казват, че вярващите не трябва да бъдат толкова нагли като невярващите, че не трябва да бъдат наричани бог, крал или кралица, че трябва да са сдържани и смирени. Те вярват, че да се наречеш директно Смирен е малко вулгарно, че не е достатъчно малко или скромно, затова се наричат Мъничък, Миниатюрен, Прах, Малък, а някои дори Песъчинка и Нанометър. Те не се съсредоточават върху истината, а размишляват над вулгарността, с имена като Тревичка, Кълн и дори Пръст, Кал, Тор и така нататък. Тези имена са едно от друго по-неприятни и по-долни, но могат ли да променят нещо? Виждам, че хората с тези имена също са много надменни, лоши, а някои са дори зли хора. Наречените по този начин не само не са станали по-малки или по-смирени, а остават нагли, нечестиви и злобни.

Първият път, когато Бог стана плът, за да извърши дело на земята, делото Му беше просто и кратко, но беше незаменим и важен етап от делото за спасението на човечеството. След като Господ Исус беше разпнат на кръст обаче, Той възкръсна и се възнесе на небето, без да се яви отново на човечеството. Защо не се яви отново на човечеството? Това е смирението и скритостта на Бог. Според нормалната човешка логика Бог е станал плът и е страдал в продължение на тридесет и три години и половина, като е понасял отхвърлянето, клеветите, заклеймяването, оскърбленията и така нататък на човечеството, и е трябвало да се върне сред хората, за да се наслади на плодовете на Своята победа и слава, след като е бил разпнат на кръст и е възкръснал. Трябвало е да живее още тридесет и три години и половина или дори по-дълго и да се наслаждава на това, че човечеството Му се прекланя и Го почита, както и на статуса и отношението, които заслужава. Бог обаче не постъпи така. В този етап на делото Бог дойде тихо и безмълвно, без никаква церемониалност, и за разлика от хората, които се стремят да се усеща присъствието им, щом притежават някаква малка способност, Бог не би пожелал да провъзгласи на света: „Аз съм тук, Аз съм Самият Бог!“. Бог не изрече нито една подобна дума за Себе Си, а се роди тихо в една ясла. Освен тримата мъдреци, които дойдоха да се поклонят на Бог, останалата част от живота на Господ Исус Христос беше изпълнена с трудности и страдания, които приключиха едва когато беше разпнат на кръста. Бог придоби слава и прости греховете на човека — това означава, че Той извърши велико дело за човечеството, защото помогна на хората да избягат от греха и от морето на страданието, и Той е Изкупителят на човечеството. Затова е логично да се смята, че Бог е трябвало да се наслади на преклонението, възхищението и поклонението до земята на човечеството. Бог обаче отпътува тихо и безмълвно, без да издаде и звук. През последните две хиляди години Божието дело винаги се е разпространявало. Процесът на това разпространение е бил изпълнен с трудности, кръвопролития, заклеймяване и клевети от цялото човечество. Но независимо от отношението на човечеството към Бог, Той продължава да изразява истината и никога не се е отказвал от делото Си по спасяването на човека. Освен това през тези две хиляди години Бог никога не е използвал ясни думи, за да Се обяви, да каже, че Господ Исус е Неговата въплътена плът и че човечеството трябва да Му се прекланя и да Го приеме. Бог просто използва най-простия метод, като изпраща Своите слуги да проповядват евангелието на небесното царство на всички народи и места, като позволява на повече хора да се покаят, да дойдат пред Бог и да приемат Неговото спасение, и така да получат прошка за греховете си. Бог никога не е използвал излишни думи, за да каже, че Той е идващият Месия. Вместо това Той е доказал чрез факти, че всичко, което е извършил, е дело на Самия Бог, че спасението на Господ Исус е собственото спасение на Бог, че Господ Исус е изкупил цялото човечество и че Той е Самият Бог. При настоящото въплъщение Бог дойде сред хората по същия начин и в същата форма. Идването на Бог в плът е огромна благословия за човечеството, невероятно рядка възможност и нещо повече — то е голямото щастие на човечеството. Но какво означава това за Самия Бог? Това е най-болезненото нещо. Можете ли вие да разберете това? Същността на Бог е Бог. На Бог, Който притежава Божията идентичност, по природа Му липсва надменност, а вместо това Той е верен, свят и праведен. Като идва сред човечеството, Той трябва да се изправи пред различните видове покварен нрав на човека, което означава, че всички онези хора, които Той желае да спаси, са онези, които Той мрази и намира за отвратителни. На Бог Му липсва надменен нрав, нечестивост и измамност, Той обича положителните неща, Той е праведен и свят, но това, пред което се изправя, е именно група хора, която е противоположна и враждебна на Неговата същност. Какво дава Бог в най-голяма степен? Своята любов, търпение, милост и толерантност. Божията любов, милост и толерантност са Неговото смирение и скритост. Поквареното човечество си мисли: „Бог върши такова велико дело, придобива такава голяма слава и господства над толкова много неща, защо тогава не Се обявява или не Се заявява?“. За хората това изглежда толкова лесно, колкото да щракнеш с пръсти. Когато извършат добро дело, те го преувеличават десетократно, когато направят малко добро, го раздуват два или три пъти, като го увеличават безкрайно и смятат, че колкото по-подробно го правят, толкова по-добре. Но тези неща не са в Божията същност. Независимо какво върши Бог, в това няма нищо от така наречените човешки „сделки“. Бог не иска да изисква нищо, Той не „търси възнаграждение“, както го наричат хората. Бог няма желание за статус, както има поквареното човечество, Той не казва: „Аз съм Бог. Правя каквото си искам и каквото и да правя, вие трябва да помните Моята доброта, вие трябва да приемате присърце нещата, които върша, и винаги да Ме помните“. На Бог Му липсва именно този вид същност. Той няма амбиция, няма надменния нрав на поквареното човечество и не Се заявява. Някои казват: „Ако Ти не се заявиш, как хората ще узнаят, че си Бог? Как ще видят, че имаш статуса на Бог?“. Това е ненужно. Това е, което Божията същност може да постигне. Бог притежава същността на Бог. Колкото и смирен и скрит да е Той, колкото и тайно да работи, колкото и милост и толерантност да проявява към човечеството, крайният ефект от Неговите слова, дело, действия и така нататък върху хората неминуемо ще бъде сътворените човешки същества да приемат върховенството на Създателя, да се покланят ничком и да се прекланят пред Създателя, и доброволно да се покоряват на върховенството и уредбите на Създателя. Това се определя от Божията същност. А това, което антихристите не могат да постигнат, е именно това. Те имат амбиции и желания, както и надменен, жесток и нечестив нрав, липсва им истината, но въпреки това искат да притежават и контролират хората, и да ги карат да им се покоряват и да им се прекланят. Ако се съди по същността на антихристите, нима те не са нечестиви? Антихристите се съревновават с Бог за Неговите избраници, но ще се съревновава ли Бог с тях? Има ли Бог тази същност? Дали Бог придобива преклонението и покорството на сътворените човешки същества, като се съревновава за тях? (Не.) Как ги придобива? Сътворените същества са създадени от Бог. Само Създателят знае от какво се нуждае човечеството, какво трябва да притежава и как трябва да живее. Да кажем например, че човек създава машина. Само нейният изобретател познава нейните дефекти и недостатъци и знае как да ги поправи, а всеки, който се опита да направи фалшификат на машината, не знае това. По същия начин човечеството е създадено от Бог. Само Бог знае от какво се нуждаят хората, само Бог може да спаси човечеството и само Бог може да превърне покварените хора в истински хора. Бог върши всичко това не чрез Своята власт, не чрез самообявяване, самооправдаване или чрез потискане, подвеждане или контролиране на хората. Бог не използва тези средства и методи, а само Сатана и антихристите го правят.

След толкова много общение, какво е вашето разбиране за Божието смирение и скритост? Какво представляват Божието смирение и скритост? Дали скритостта е умишлено прикриване на Неговата идентичност, преднамерено скриване на Неговата същност и истински обстоятелства? (Не.) Дали смирението е нещо, което е изкуствено престорено? Дали е самовъздържание? Дали е преструвка? (Не.) Някои хора казват: „Ти си въплътен Бог, как може някой с такъв благороден статус да носи толкова обикновени дрехи?“. Аз казвам, че съм просто обикновен човек, който живее обикновен живот. Всичко в Мен е обикновено, така че защо да не мога да нося обикновени дрехи? Някои казват: „Ти си Христос, въплътеният Бог. Твоят статус е благороден — не Се омаловажавай“. Аз казвам, какво омаловажаване? Аз не Се надценявам, нито Се омаловажавам. Аз съм такъв, какъвто съм, правя това, което трябва да правя, и казвам това, което трябва да казвам — какво нередно има в това? Нито надценяването, нито омаловажаването е правилно. Надценяването е надменност, а омаловажаването е преструвка и измама. Някои казват: „Въплътеният Бог трябва да има държание на знаменитост, а Твоята реч и поведение трябва да са елегантни. Виж прическите, облеклото и грима на онези властни жени в обществото, това са хората със статус, това са тези, които хората ценят високо!“. Аз казвам, какво е статус? Какво значение има, ако хората Ми се възхищават? Не харесвам това. Ако ти Ми се възхищаваш, намирам това за отвратително и гадно. Категорично не трябва да Ми се възхищаваш. Други казват: „Виж онези жени предприемачи в обществото, те се обличат толкова благородно и елегантно. От пръв поглед можеш да видиш, че са властни, елитни фигури — защо не се поучиш от тях?“. Защо да уча нещо, което не харесвам? Нося дрехи, които отговарят на възрастта Ми, защо да се преструвам? Защо да се уча от другите? Аз съм си Аз, за кого да се преструвам? Не е ли това измама? Кажете Ми, какъв вид подобие, външен вид, реч и поведение трябва да има въплътеният Бог, за да отговаря на Неговата идентичност? Вие имате ли критерии за това? Сигурно вие имате, в противен случай не бихте гледали на Христос по такъв начин. Аз имам Своите критерии — излизат ли Моите критерии извън обхвата на истините принципи? (Не.) Защо някои хора винаги имат представи за всичко, което нося или ям, като постоянно обобщават и отсъждат за Мен — не е ли това отвратително? Защо Ме виждат по този начин? В техните очи, каквото и да прави Христос, е погрешно, всичко е негативно, винаги има нещо нередно в това. Колко нечестиви трябва да са те! Ако се съди по тази поредица от различни идентичности, различни гледни точки за Бог — от Божия Дух, същността на Самия Бог, до човешката природа на въплътения Бог — в Божията същност няма надменност или каквито и да било сатанински амбиции и желания, а още по-малко има така нареченото човешко желание за статус. Освен същността на Самия Бог, най-изявената черта на това, което Бог притежава, от Божия Дух до Неговата въплътена плът, е Неговото смирение и скритост. Това смирение не е престорено, тази скритост не е умишлено избягване. Това е Божията същност, това е Самият Бог. Независимо дали Бог е в духовния свят или е въплътен като човек, Неговата същност не се променя. Ако някой не може да види, че въплътеният Христос притежава същността на Бог въз основа на това, що за човек е той? Липсва му духовно разбиране, той е неверник. Ако погледнат Божията същност на смирение и скритост, хората си мислят: „Бог изглежда няма толкова голяма власт. Да се каже, че Бог е всемогъщ, не изглежда много достоверно, по-сигурно е да се каже, че Бог е могъщ. Щом Той няма толкова голяма власт, как може да господства над човечеството? Щом никога не показва статуса и идентичността на Бог, може ли да победи Сатана? Казва се, че Бог има мъдрост — може ли мъдростта да решава всичко? Кое е по-велико, мъдростта или всемогъществото? Може ли мъдростта да надделее над всемогъществото? Може ли мъдростта да повлияе на всемогъществото?“. Хората размишляват върху това, но не могат да го прозрат или да го разберат. Някои хора таят известни съмнения в сърцата си, а след това постепенно ги смилат, като непрекъснато търсят и се опитват да разберат този въпрос чрез преживяванията си, и несъзнателно придобиват известно основано на възприятията познание. Единствено антихристите, след като се съмняват във всички тези аспекти на Божията същност, във всички тези проявления и във всички Негови действия, не само не успяват да разберат, че това е Божието смирение и скритост, че това е обичливото в Бог, а напротив, придобиват повече съмнения относно Бог и правят по-тежки заклеймявания на Бог. Те се съмняват в Божието върховенство над всичко, съмняват се, че Бог може да победи Сатана, съмняват се, че Бог може да спаси човечеството, съмняват се, че шестхилядолетният Божи план за управление може да бъде успешно завършен, и още повече се съмняват във факта, че Бог ще Се яви на безбройните народи в пълната Си слава. След като се съмняват в тези неща, какво правят? Те отричат тези неща. Затова антихристите казват: „Смирението и скритостта на христос не означават нищо, те не са достойни за похвала или възхвала и не са същността на бог. Такова смирение и скритост не са неща, които бог притежава. Смирението и скритостта на христос са проявления на неговото безсилие. В света, стига някой да има малко статус, той бива коронясан за крал, маркиз или император. Христос е установил своето царство и има толкова много последователи, а в същото време евангелското дело се разпространява с голям размах — не означава ли това, че властта на христос се увеличава? Но ако се съди по действията му, той не възнамерява да увеличи властта си, нито да притежава такава власт. Сякаш няма способността да притежава тази власт, да притежава царството на христос. Мога ли тогава да придобия благословии, като го следвам? Мога ли да стана господар на следващата епоха? Мога ли да управлявам безбройните държави и народи? Може ли той да унищожи този стар свят, това покварено човечество? Като гледам обикновения външен вид на христос, как може той да постигне велики неща?“. Такива съмнения винаги възникват в сърцата на антихристите. Смирението и скритостта на Христос са неща, които всички покварени хора, особено антихристите, не са способни да приемат, одобрят или видят. Антихристите приемат смирението и скритостта на Бог като доказателство за своите съмнения относно Божията идентичност и същност, като доказателство и основание за отричане на Божията власт, като по този начин отричат Божията идентичност и същност, както и същността на Христос. След като отрекат същността на Христос, антихристите започват да действат срещу Божиите избраници в рамките на своята юрисдикция, без милост, без снизхождение и без страх, и в същото време ни най-малко не отричат или не се съмняват в собствените си способности, умения или амбиции. В рамките на своята сфера на влияние, в сферата, в която могат да действат, антихристите протягат ноктите си, като контролират онези, които могат да контролират, и подвеждат онези, които могат да подведат. Те изхвърлят Христос и Бог напълно от съзнанието си, като скъсват изцяло с Бог, Христос и Божия дом.

За какво основно разговаряме ние по тази точка относно това как антихристите се отнасят към смирението и скритостта на Христос? Смирението и скритостта на Бог — които хората би трябвало да разберат — в очите на антихристите са най-благоприятните условия, за да правят каквото си искат и да установят независимо царство в Божия дом. Бог е скрит в плът и този етап на делото в последните дни се различава по форма от този в Епохата на благодатта. Въпреки че Бог не върши чудеса и знамения в този етап, Той е изрекъл много повече слова, безброй повече слова. Независимо как работи Бог, щом е въплътен, с извършването на делото Му идва и огромно унижение. Само такъв Бог, Който притежава божествена същност, може истински да Се смири и да Се скрие, за да стане обикновен човек и да върши Своето дело, защото Той притежава същността на смирението и скритостта. За разлика от Него, Сатана е абсолютно неспособен на това. Каква плът би облякъл Сатана, за да върши дело сред хората? Първо, тя би имала внушителен външен вид и би била жестока, измамна и нечестива. След това той трябва да овладее различни стратегии и техники, за да си играе с хората и да ги манипулира, наред с различни измамни трикове, трябва да е достатъчно безмилостен и злобен. Трябва постоянно да се показва сред хората и да бъде в центъра на вниманието навсякъде, от страх, че някой може да не го познава, и трябва винаги да се опитва да увеличи славата си и да се популяризира. Когато хората най-накрая го нарекат крал или император, той ще бъде доволен. Това, което Бог върши, е точно обратното на това, което върши Сатана. Бог продължава да проявява търпение и да се крие, и докато прави това, Той влага Своите слова и Своя живот в хората, като използва милостта и любящата доброта на Създателя, така че хората да могат да разберат истината, да бъдат спасени и да станат истински сътворени същества с нормална човешка природа и нормален човешки живот. Въпреки че това, което Бог върши, е безценно за човечеството, Бог го счита за Своя собствена отговорност. Затова Той лично стана плът и неуморно предоставя ресурс на хората, помага им, подкрепя ги, просветлява ги и ги озарява като майка или баща. Разбира се, Той също така наказва, съди, укорява и дисциплинира хората, като ги наблюдава как се променят ден след ден, как живеят нормален църковен живот ден след ден и как растат в живота ден след ден. Следователно всичко, което Бог върши, е реалността на положителните неща. Сред човечеството хората възхваляват цената, платена от Бог, Неговото велико могъщество и Неговата слава, но в Божиите слова кога Той някога е казвал на хората: „Направих това и това за човечеството, пожертвах толкова много. Хората трябва да Ме хвалят и възхваляват.“? Има ли Бог такива изисквания към човечеството? Не. Това е Самият Бог. Бог никога не е използвал условия, за да прави размяна с хората, като казва: „Поставих Христос сред вас, вие трябва да се отнасяте добре с Него, да слушате словата Му, да Му се покорявате и да Го следвате. Не причинявайте смущения или прекъсвания, правете каквото Той ви каже да правите, както Той ви каже да го правите, и когато всичко бъде завършено, на всички вас ще ви бъде зачетено като заслуга“. Казвал ли е Бог някога такова нещо? Това ли е Божието намерение? Не. Напротив, именно антихристите винаги се опитват да използват различни средства, за да съблазняват, възпират, контролират и владеят всичко у хората, за да ги накарат да напуснат Бог и да дойдат пред тях. Именно антихристите провъзгласяват и обявяват навсякъде, когато извършат някакво малко дело. Антихристите не само не могат да разберат, приемат, хвалят или възхваляват Божието смирение и скритост, а вместо това те също презират и хулят тези неща. Това се определя от нрава същност на антихристите.

Днес разговаряхме за трите проявления на това как антихристите отричат същността на Христос. Нека с това да приключим нашето общение по този въпрос. Вие имате ли някакви въпроси? (Не.) Добре, довиждане!

21 ноември 2020 г.

Забележка:

а. Говорещите китайски език поставят „Сяо“ пред фамилното име на човек, който е по-млад от тях (равносилно на „младият“ или „малкият“ — бел. пр.).